19.10.2007 11:24
Ох толкова ще е хубаво момичета и ще обменяме опит,а може и на курс за бъдещи майки и татковци да ходим заедно 



И ние ще те придружаваме скоремите,а после и с количките... 
най-малката с най-голямото бебе 
Сиска AZZZZ също е бременна, ами ние работим по въпроса и ще се опитаме да те стигнем че да се мотаем заедноЦитат на: сиска в 19.10.2007 13:00
Ама момичета аз май съм единствената бременна от Варна и самичка си разхождам корема
Хайде присъединявайте се и вие,че да не съм сама после в морската с количката![]()
![]()
Сетих се също и за ilusion 
,ама едно сладичко,в светло синьо,пухкаво,добричко,засмяно и аз изпитах такова щастие,спокойствие и любов и казвам на мъжа ми "абе мило колко сме щастливи с това малко съкровище,а аз все за момиче говорех-я го виж сега сина ни!" и после се сещаме "ама той се казва и Петър като свекъра ми !" и се събудих с усмивка,щастлива....



Цитат на: tonitta в 20.10.2007 22:57
Та сънувам аз,че с мъжа ми си имаме едно прекрасно момченце,ама едно сладичко,в светло синьо,пухкаво,добричко,засмяно и аз изпитах такова щастие,спокойствие и любов и казвам на мъжа ми "абе мило колко сме щастливи с това малко съкровище,а аз все за момиче говорех-я го виж сега сина ни!" и после се сещаме "ама той се казва и Петър като свекъра ми !" и се събудих с усмивка,щастлива....
До къде стигнах с тези теми за бебета,ама този сън ми се стори много поучителен и от днес спирам да мисля,че искам момиче,така обикнах сина ни в съня си,още ми е пред очите....

Това е друга тема,но за характера ми е вярно
,както и за новата работа
Аз бях чела нещо много лошо преди ако сънуваш бебе,ама не искам да се тревожа и да вярвам в лошото!Вярвам само вдоброто! 

и не се включвам много защото ми е малко гадничко. На Тони съня ми подейства да ви разкажа отгоре, отгоре. Миналата година ноември месец направих спонтанен аборт по моя и по лекарска до някъде вина и от тогава милото все ми казва, че много съм се променила. Имах хормонални проблеми, от които ми закъсняваше и ми беше писнало да правя тестове с една чертичка (мислих си, че няма да имам деца
) Започнах да ходя по лекари изписаха ми хапчета, два месеца ми идваше точно и на третия ми пак закъсня. Ядосах се и си викам
По телефона с милото се разбираме след работа на лекар. Търчим (за бела колата развалена) пеша кум Военна болница, от там моита лекарка която беше потвърдила бременността 2 дни по-рано ме праща в Майчин дом. Отивам там 1 час ме оставиха да си стоя в кабинета, а на мен все по различно почва да ми кърви
Обясних от кога съм така, прегледаха ме и каза че съм още добре и съм за задържане. Предписа някакви лекарства и инжекция, които естествено нямат. Милото търчи с познати да купува. Носи ми ги. Отивам при сестрите, които са дежурни (това става в 19 часа зимата), а те ми викат сутринта лекуващият лекар на стаята. Аз си мисля - те са лекари знят, нищо няма да стане. Да, ама сутринта, аз все едно ми е дошло, ужас
Чакам лекаря, няма го. Той си дошъл направо за секциото. И ме прегледа чак в 11 часа на обяд. Нямаше вече бебе


