Сватбен фотограф

[Влади Балевски]

  Не знам до колко може да е вярна тази история, но пък е много забавна. Позволявам си да я копирим тук. Понеже не мога да я събера в един пост, ще се опитам да я кача на части. 

"Искренно съжалявам, че ще Ви занимая с една може би прекалено дълга история, но след като я прочетете се надявам, че ще ме разберете и ще получа утешение от Вашите думи.

И така....
Моят най-добър приятел се ожени миналата събота. Както си му е реда, ние, най-добрите му приятели решихме да му организираме ергенско парти в петък. Речено сторено!
Ергенското парти мина отлично. Дори бих казал повече от отлично, независимо че около 23 часа, човекът с „каките” се опита вместо три стриптизьорки да ни набута две и един травестит, но ние го уловихме още на вратата дълбоко усъмненени от походката му тип „тексаски каубой”. Почти плачевно произнесените думи на сутеньора: „Абе вижте момчета, нека и Сашка да изкара нещо тая вечер”, не можаха да трогнат коравите ни хетеросексуални души и след лек скандал и майтапи за сметка на мажът-жена, сутеньора изчезна с разревалия се травестит. Десет минути по-късно пристигна една висока кака с гарвановочерна коса и за съжаление огромен орлов нос, който ме накара да се запитам дали мацката може да си затвори дамската чантичка ако сложи своя снимка вътре. Всъщност този нос беше причина обстойно да бъде „прослушана” за наличието на „траверс”. След като се установи, че всичко е ок, купона продължи по дневния си ред. Аз естествено се бях вживял в ролята си на фотограф. Бях си отделил една карта от 1 МБ и пуцах здраво на джипег. След един час и нещо програмата на девойките свърши и те решиха да си тръгват, но един бърз разговор с „чичкото” и настойчивоста на столевките ни ги предостави за компания до сутринта. Около един след полунощ направих последния кадър от картата и реших да приключа със снимките, защото имах само още една карта от 2 МБ, която пазех за утрешния сватбен ден. За да не губя време на другия ден заредих празната карта в Канончето, а запълнената грижливо скътах в чорапа си. Освен това, честно казано, вече не ми се и снимаше, защото в главата ми забиха страшни камбани. Дадох си сметка, че съм попрекалил с алкохола и реших да се отпусна за минута две на дивана. Гушнах камерата и позатворих очи...

следва продължение

[Влади Балевски]

продължение

Незнам дали знаете, но в провинциалните градове има традиция колата с булката да обиколи целия град, за да се види от всички. И така карах си аз спокойно в тази задължителна обиколка, а оператора си снимаше провесил се през предния десен прозорец. И тогава на едно кръстовище се случи страшното. Кръстовището беше регулирано със сфетофар. Аз бавно и тържествено навлезнах в кръстовището на зелено, когато с периферното си зрение видях, че отляво ми идва със страшна сила тъмно зелен москвич „Алеко”. Разбрах, че ще се стовари точно в моята /шофьорската/ врата. Инстинкта ми за самосъхранение проработи мигновенно: натиснах газта и същевременно се изтласнах с все сили от моята седалка в посока към съседната при което естествено блъснах оператора навън и само заключената врата го предпази да не излети от колата. В този момент москвича се стовари върху нас. От удара притиснах още повече оператора, който пък изпусна камерата си и тя се пльосна на земята. В този миг усетих и втори по-слаб тласък отзад и разбрах, че мерцедеса с младоженеца и булката се е ударил в моята кола. Помня как побеснях. Изкочих от колата след оператора който легна на асфалта и се опитваше да си вземе дъх. Направих крачка към москвича с намерение да пребия шофьора, но в този момент вратите се отвориха и от колата изкочи група цигани – двама мъже и две жени. Като видяха че има сватба единия циганин извади полупразна бутилка с ракия и се засили към мен. Прегърна ме и започна да ми честити. Другия пък циганин също видимо пиян се засили към наизлезлите от другите коли хора и почна да ги целува. По-младата циганка измъкна отнякъде дайре и започна да дрънка и хвърля гюбеци, а по-старата отиде до оператора, хвана му ръката и почна да нарежда: „Айде бате, да си жив и здрав, хубава мома, хубав момък. Хаирлия да е. Дай да ти гледам, пет лева ще дадеш – хубави работи ще ти кажа”. Като видя, че от оператора няма да изкара нищо циганката се ориентира към другите гости... Аз бях ошашавен повече от самата катастрофа!!! Слава богу, че някои от по-ячките присъстващи озаптиха циганите, а нещата съвсем се успокоиха като стана ясно, че младоженеца и булката са ок, а мерцедеса им е само със спукана броня и решетка. За съжаление камерата на оператора беше попаднала под задната дясна гума на моята кола и не ставаше за нищо. Нищо не ставаше и от моята кола, която от удара се беше почти огънала на две. Лично аз се успокоих едва когато дошлите на място представители на КАТ и полицията и прибраха циганите. Слава богу, Канончето беше оцеляло предпазено от чантата и си работеше перфектно. След като бащата на булката уреди нещата с катаджиите тръгнахме към ритуалната зала, като аз си зарязах колата в ръцете на дошлата пътна помощ.

следва продължение

[Влади Балевски]

продължение

Четиридесет минути по-късно моя приятел беше вече женен и заедно с жена си приемаха поздравления.
Чудестно беше, че църквата се намираше в съседство с ритуалната зала. Никога не съм обичал църковните ритули – прекалено дълги и протяжни са. Но в случая нямаше как – нали бях фотограф. Търпеливо и настойчиво си снимах ритуала почти без да свялам око от визьора или да преглеждам заснетата снимка, за да не изпусна нещо важно. Бях си харесал две позиции, точно зад двамата попа, които ми даваха перфектен поглед. Само прискачах от позиция на позиця. По едно време видях, че младоженеца ми прави някакви знаци - гледа надолу в обувките ми и ми мига. Не му обърнах внимание, защото бях прекалено съсредоточен в снимането. И това се оказа фатално. Защото в момента в който реших да премина в другата позиция и направих крачка се оказа, че нещо задържа крака ми. За жалост тежеста на тялото ми вече беше преместена и на мен не ми оставаше нищо друго освен да се строполя напред. „Напред” обаче се оказа почти върху един огромен свещник, който се олюля и политна към гърба на единия от поповете. За миг пред мен се изправи дилемата – пускам фотоапарата и се опитва да задържа свещника или гушвам фотоапарата , за да не се разбие. Е, като истински професионалист избрах второто. Вследствие на това свещника падна върху гърба на попа, за когото това беше крайно неочаквано. Той залитна напред и се стовари върху масата пред него, на която бяха наредени всички атрибути включително менче с вино, което отхвръкна и се разля право върху снежнобялата рокля на булката. Настана суматоха. Булката се разплака. Младоженеца почна да я успокоява. Една от бабите видяла-невидяла, почна да анатемосва попа. Опитах се да се изправя. Погледнах към краката си и видях, че са завързани с тънко въже като от тия за просване на пране. Огледах се и видях как зад един стол се крие Красимирчо /или Кики/ – синчето на бащата на булката и се хили като малоумно. За миг ми стана ясно, че точно той ме е овързал. В този момент един глас просъска в ухото ми: „Ще те унищожа момченце”. Беше бащата на булката. Гледаше ме свирепо. Опитах се да обясня показвайки му въженцето което бях развързал, но той ме хвана грубо под ръка и ме изведе извън църквата. „Изчезвай към ресторанта – ще чакаш там!” – заповяда ми той – „И внимавай в картинката, защото ако има още един инцидент в който си намесен – жална ти майка!”.
Имах още време до тържеството в ресторанта, затова реших да ида пеш. Пътьом видях един ловен магазин и ми просветна страхотна идея да купя фойерверки, които да запалим на финала, така да се каже за изпроводяк на младото семейство. Е, купих два броя от тия дето са като тръба дълга около 70-80 см. и се палят отгоре. Доколкото си спомням вътре имаше по осем фойерверки.

следва продължение

[Влади Балевски]

продължение

Ресторанта беше повече от отличен. Скъпи покривки, изискани прибори, отбрани питиета и ястия. Даже салфетките си личеше че са скъпи. Жалко само, че ме сложиха на място възможно най-отдалечено от центъра на ресторанта при група бедни роднини на младоженеца които изобщо не познавах. Както и да е разположих се. Приготвих си фотоапарата. Закачих чантата на фотоапарат от едната страна на стола, а от другата закачиш торбичката с фойерверките, които мялко стърчаха защото торбичката беше късичка.
Веселбата стана страхотна. Оркестъра – просто нямам думи: абе перфектен. Само след час хората бяха забравили всичките негативи от деня и се впуснаха в лудо веселие. Аз пък от своя страна се вихрех с фотоапарата с пълна сила. По едно време две млади госпожици дойдоха да ме молят за самостоятелна сесия навън в градината, но аз им отказах спомняйки си някои неприятни случки от моето недалечно минало.
Бях си заплюл да си отмъстя на това малко говедце Кики, но в един момент се почувствах изключително доволен, но не и овъзмезден, когато видях майка му да го изнася от ресторанта влачейки го за ухото. По-късно разбрах, че малкото диване се е добрало до кухнята и помощник готвача го е спипал точно, когато обилно е посипвал със сол сватбената торта.
Всъщност се оказа, че това дребното, Кикинцето, е толкова вредно същество, че ..... Белите му намяха край. Плюл в чиниите на хората, които са на дансинга. Издебнал жената на гардероба да иде до тоалетната и изпокрил половината връхни дрехи на гостите на незнайни места. Спуснал гумите на десетина коли. Намазал с мигновенно лепило дъната на сума ти чаши и когато хората се опитваха да ги вдигнат, за да отпият, повличаха покривките. Що прибори се изпочупиха. Незнам още какви дивотии е направил, освен за една, която за жалост се оказа крайно фатална.
Оркестъра свири „Сигнал”: „Да те жадувам!”. Дансинга е пълен с двойки. Прииждат още. Почти всички гости са на крака. Аз се опитвам да уловя романтиката с обектива си. Странно, бяха ми останали едва двадесетина кадъра, а трябваше да са повече от сто. В този момент, почти по средата на песента, сърцето ми внезапно се сви в трагично предчувствие и гърлото ми мигновенно пресъхна. Инстинктивно погледнах към мястото си където бях оставил чантата за фотоапарата и торбичката с фойерверките. И видях как малкото, зловредно същество на име Кики пали фитилите и на двата фойерверка.
Кошмарът настъпи десетина секунди по-късно. Секунди през които неистово се молех фойерверките да се окажат дефектни. Уви!
Първият трясък остави гостите неподвижни. Едва вторият и прелитащият над главите им фойерверк ги накара да се паникьосат. Жените запищяха. Някои налягаха по пода с ръце на главите, а други ги стъпкаха. Хората се блъскаха. Проблеснаха два-три пистолета. Някой стреля в тавана. Паниката стана още по страшна. А тръбите с фойерверките се освобождаваха едно след друго от огнения си товар. Една огнена топка попадна в шапката-кощница на дамата с болнав вид и се взриви там. Шапката пламна, а жената припадна. Друг фойерверк запали покривка, а трети се пръсна точно на метър пред бащата на булката, който дори не трепна, а само гледаше към мен с каменно лице сигурен в моята вина. Хората се изсипаха през вратите навън тъпчейки се един друг. Кошмар!
Аз ли!? Аз не бях помръднал и метър. Стоях в края на дансинга с увиснал надолу фотоапарат. Краката ми тежаха все едно че бяха бетонирани. Само можех да гледам. Но не ми се искаше да го правя. Не смеех да отправя поглед към бащата на булката. Затворих очи и седнах на пода.

/следва продължение/

[Влади Балевски]

продължение

Сватбата беше свършила!
Дойде полицията. За мой огромен късмет бащата на булката се намеси, защото се опасяваше някои от гостите извадили оръжие да не се компрометират и полицията остави случая на самотек, като не привика никой на разпит. С една дума отървах се.
Обаче Кики си изпати. Изчадието си призна, че е запалило фойерверките, но не можа да посочи на кого са. Разбрах, че баща му му е наложил строго наказание – един месец без Плей Стейшън. При което бях отвартително щастлив, разбирайки, че хлапето се е съдрало от рев. Да ме извинявате за злорадството, ама имам основание.
Тръгнах си от сватбата в толкова сиво настроение, че чак ми беше черно. Отбих се през един интернет клуб да ми свалят снимките диск. Момчето в клуба ме попита всичко ли да сваля или ще си избирам, но аз толкова нямах настроение да гледам точно тези снимки, че му казах да сваля всичко. Извадих картата от апарата и му я метнах. Излязох навън и изпуших 3 цигари едно след друго. Когато се върнах диска ме чакаше. Платих си и се зачудих защо момчето ме гледа многозначително и се подсмихва.
Уредих си след три часа да пътувам за София. Преди да тръгна се видях с младоженеца колкото да му дам диска със снимките и да му обясня, че нито съм ги гледал, нито съм ги обработвал – каквото е станало – това и че снимките от ергенското парти са у мен и като дойде в София ще ги разгледа.
Прибрах се в София съсипан. На другия ден се събудих в лошо настроение. Беше неделя и аз се обадих на шефа, че съм зле и в понеделник няма да ида на работа.
Мамка му, да бях отишъл!
Вчера /понеделник/ ме събудиха груби удари по врата придружени с най-нервното и настойчиво звънене което сте чували. Отворих. И какво да видя: моят приятел, младоженецът, размахва диска в ръка и ми крещи: „Ти ми е.а мамата. Ти ме съсипа. Ще те разпилея.” После го удари на жал: „Как можа бе, приятели сме от хиляда години, как можа бе!? Мислех те за най-добрия си приятел!” И падна на колене на входа. Повдигнах го, и го прибрах навътре да не правим сеир на съседите. Недоумявах за какво иде реч. Притесних се, че са разбрали кой е внесъл фойерверките и родата на жена му си е изляла гнева върху него като мой приятел. Уви! Положението беше още по-лошо.
По физиономията ми и няколкото изречения които обменихме, той разбра, че всъщност съвсем не знам за какво иде реч. Настаних го на дивана и изслушах разказа му:
„Взех – вика – диска от теб. Същата вечер не можахме да го гледаме. Аз исках, ама жената – не. Трябвало да се наредим всички пред телевизора и тогаз. Да го бях гледал тайно преди това, мамка му! Та събрали сме се вчера всички – моите, майка и и баща и на жената, бабите и дядовците – всичките накуп. И жената пуска диска и ...”
И тук моят човек се разплака.
„И какво бре – викам аз – няма снимки ли, какво!?”
„Има – изкрещя ми той – първите сто снимки са креватните ми изпълнения със стриптизьорките от ергенското парти...”
Е тук разбрах всичко. Разбрах, защо като се събудих в деня на сватбата фотоапарата не беше у мен, а го намери до леглото в съседната стая, разбрах, защо картата ми се запълни толкова бързо, разбрах, защо хлапето от интернет клуба ме гледаше многозначително и се подсмихваше.
...
Може би ще попитате какво става с моя приятел. Ами жена му го е изритала и сега лежи на леглото до мен и втори ден хлипа. Но тя е добра жена – ще му прости. Виж баща и, онзи с трите брака, няма да му прости никога.
...
Е, това е приятели.
Съжалявам, че сватбата се превърна в брадва. Но какво съм виновен аз в случая.

Край   

/ източник: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&i=846513&t=846513&phorum_uriauth= /

[Wienerin]

 

велико е просто, леле с глас се смях 

[renka_87]

 

Е това е ако е истина,голям резил

[Zahira]

Така съм се смяла, по каръшка сватба едва ли някога е имало Въпреки, че на младоженците едва ли им е било до смях.

[блясъчко]

е нямам думи 

[goldi]

Оле така съм се хилила, че колегите се зачудиха какво ми става. Отстрани смешно, но да не съм била на мястото на булката.

[Bybet0]

 
NO COMMENT!!!!
Определно няма такъв карък!!!! И няма такава сватба! Тоя малкия не Плей Стейшън, ами незнам и аз какво не трябва да види,  ама до живот! Иначе от страни - смях се с глас, тук и моя колега се чуди какво ми е , но не искам да съм на мястото нито на младоженците, нито на теб приаятелю-фотограф.
 

[Zahira]

Най-смешно е какви гениални идеи има малкото Кики - явно много ревнува сестра си за да прави подобни мизерии на сватбата й или най-много да има таралеж в гащите.

[eli_m]

    Не, това не може да е истина!!!!!!!!!  

[Бебче]

  Е не това просто е..нямам думи.. 

[Влади Балевски]

Понеже виждам, че ви хареса, ще си позволя да пусна още една история от същият автор (дано и тя ви забавлява и внесе приятни емоции). Поради описаната в началото на първият разказ причина, ще кача написаното на части:

"Здравейте отново, Понеже знам, че тук ще получа рационални и мъдри съвети, си позволявам пак да Ви отправя един въпрос, но този път с друга насоченост. Най-напред историята накратко. Миналата седмица излезнах в отпуск. И като съвестен поклонник на всичко българско моментално без да се колебая вдигнах платната към Слънчев бряг. Удоволствието ми беше двойно, защото бях екипиран освен с моето 300Д и с един 17-85/3,5-5,6 със стабилзатор /който си спомня от миналият ми пост, старият 18-55 го бях разглобил и не стана нищо от него/. Освен това имах и на разположение една светкавица 430 ЕХ, взета назаем – абе бях се въоръжил до зъби. Настаних се в хотела и без много-много да се колебая веднага излезнах за лов на кадри. Направих доста попадения, не само него ден, но и през цялата изминала седмица. Едва ми стигна мястото в четирите карти, даже се наложи да търкам някои несполучливи снимки. Тук трябва да вметна, че това по-лесни модели от чехкините и шведките няма. Който не се е пробвал – да се пробва задължително. Чак мъжете им се кефиха. Е, аз ги послъгах малко де, защото си бях направил една карта на популярно мъжко списание и си я бях окачил на врата, та правеше впечатление. Един даже ме пита дали не мога да направя вечерта снимки тип “нали се сещаш” на него и гаджето му, но аз като един достоен привърженик на високия морал, отказах категорично, въпреки че ми предлагаше 50 евро. В събота обаче се случи случка. Седя си на един от баровете на плажа, смуча кока-кола през сламка и си разглеждам снимките на дисплея. Сяда до мене една мадама. Хвърлих и едно проучвателно око, ама ми се стори малко големичка за мен, та се заиграх пак със снимките. По едно време усещам близост някаква от нейна страна, извърнах се и срещнах погледа и. - Извинявай – вика – загледах се в снимките ти – много хубаво снимаш. - Така е – почетках се сам. Тогава за първи път чух някой да казва, че някой снима хубаво, а не че снимките са хубави. Е, комплимент си е това, нали? И така от приказка на приказка, ми стана ясно, че въпросната дама се подвизавала като модел през 90-те и била “много търсен модел”, както тя се изрази. Предложих и, да и направя фотосесия и тя се съгласи веднага. Оставихме си багажите под надзора на бармана и отидохме малко по-нататък по плажа, където нямаше много хора. То всъщност времето за плаж свършваше, така че си беше идеално – малко хора, топла светлина, бели гребени по морето – “абе тамам”, както би казал един приятел. Снимам си аз и се кефя, защото се оказа, че мацката наистина си разбира от тая работа. То не бяха пози, то не бяха чупки, то не беше търкаляне, не бяха погледи. Пък по едно време влезе в морето да се намокри, “за да е по-секси” – ми вика. Счупих се от кеф!

следва продължение

[Влади Балевски]

продължение

Изведнъж чувам един вик отстрани на мен: - Мама ти аз се сбърчках да те търся, а ти тука сеир си праиш ма, тъпа п.тко!!! Обръщам се и гледам един червендалест бабаит, с гола тиква, тътри с едрите си крачища едно поне 130 клограмовото тяло към нас и реве като побъркан. Гледам я мадамата – както си позираше, така си беше останала от уплах. По едно време се поокопити, хукна към оня и занарежда: - Ама мишле, нали ти във Върна по бизнес, а!? Оня не и обърна никакво внимание. А аз стоя като парализиран. Дебелака дойде при мене и тогава видях, че е почти една глава отгоре. Изгледа ме като питон мишка и ми кресна в лицето: - Ти пък къв си бе: трубадур ли, що ли. Кво правиш с жена ми бе. Ще ми я снимаш, а!? Остава след това да я на.беш!!! Нямах никакъв шанс да обясня каквото и да е, защото в този миг усетих как дясната страна на лицето ми пламна и залитнах, паднах върху пясъка и нещо топло се стече отстрани покрай окото ми надолу по бузата. Пипнах – кръв. Копелето ми беше спукал веждата само с един удар на опакото на дясната си ръка. Докато се чудих какво да правя, видях как оня сграбчи жена си за врата и я повлече нанякъде. Малко по-късно си дадох сметка, че съм се отървал леко… Минах през доктора на хотела – почисти раната, каза че може да мине без шев защото е малка и сложи превръзка. Докато излезна от кабинета му, окото ми се беше подуло. Доктора каза, че след няколко дни отока ще премине. Свестен доктор – даже не ми взе пари… Прибрах се в стаята и реших на другия ден да не се мяркам на плажа в Слънчев бряг, за да избегна нежелани срещи. Реших да ходя до с. Влас. Има един плаж /викат му Робинзон/ по посока на Елените. Там направиха преди няколко години доста голям хотел, но въпреки всичко плажа си остава що-годе ненатоварен. Цял ден се разхождах по този плаж, но почти нищо не “отстрелях”. Само се разочаровах, че беше пълен с доста народ. Привечер на връщане се отбих през едно заведение във Влас, където си спомних, че има добра кухня. Всичко беше заето, само на една маса седеше едно самотно девойче на около 18-19 както можах да приценя и реших да се пробвам. Нахалството ми беше успешно. И то дотолкова успешно, че се уговорихме на другия ден на залез да и направя фотосесия на плажа Робинзон, защото се оказа, че девойката е отседнала във въпросния хотел на плажа. Попитах я случайно да не е с гаджето си, да не вземе да се нервира нещо момчето, а тя каза, че няма гадже.

следва продължение

[Влади Балевски]

продължение

И така на другия ден вечерта – въоръжен, настървен, с батерия заредена на макс, чисто нова карта и ентузизъм до небето отидох на плажа половин час по-рано за да огледам мястото по-подробно и да си набележа туй-онуй. Докато си мислех кое как да направя хората почти се разотидоха, а накрая като си погледнх часовника видях, че модела ми закъснява с половин час. Е, нищо аз съм свикнал – на жена като и кажеш 18,00 – идва в 19,00. В седем и нещо вече ми беше доскучало и почнах да снимам лодките и каквото там имаше в морето, дълбоко разочарован от тенекиите на младото поколение. И както си снимам, усещам как една ръка ме сграбчва за врата със страшна сила. Обръщам се опитвайки се да избегна захвата, ама нъц. И чувам един неприятно познат глас: - Ти ли си тоя фотографин, дето дъщеря ми щяла да му позира, мамка ти и бастун нещастен!!! … Тоя ли е ма!? – явно въпроса не беше към мен. Извърнах се доколкото можаш и я видях – очите и насълзени, стои мирно като караулен. И кимна утвърдително на баща си. Незнам какво беше станало, ама разбрах, че се намирам в страшна ситуация. Опитах се пак да се отскубна, обаче оня стискаше здраво. Чух в ухото си: - Имаш късмет момченце, че съм дошъл на почивка и не ми се занимава с такива чикиджии като тебе. Обаче, само ако те хвана още веднъж да се навърташ около жена ми или дъщеря ми – мама ти жална. И ме блъсна силно напред. Направо към скалите. Имах късмет, че стисках Канончето в ръка и протегнах ръка напред и нагоре, та не го разбих в скалите. За сметка на това пък – лявата половина на лицето ми се пльосна върху една скала и, мамка му, отново почувстван онова парене и топлата струя след него. Бях си одрал бузата зверски. Обърнах се назад и видях, как оня беше хванал дъщеря си под ръка и я влачеше към хотела. Доктора на хотела ме обяви за кърък. И пак –промивка, превръзка, слава богу – без шев, но получих категорична забрана за влизане в морето. Железен тип – пак не ми взе пари. Останах си в хотелската стая през целия вторник. Беше ме срам да излезна навън с това подуто и насинено дясно око и тая почервенена и лява буза, цъфнала като карловска роза преди розобер. Вечерта реших, че на другата сутрин си прекъсвам почивката и си тръгвам. Бях останал съвсем без апетит към снимането…

следва продължение

[Влади Балевски]

продължение

Наспах се, прибрах си багажа и по-живо по-здраво напуснах Слънчев бряг с горчилка в устата. Бях изснимал поне 10 различни чужденки и нямаше никакви проблеми, а като се пробвах да снимам 2 българки ми се изсипа тон беля на главата. Но за жалост деня едва започваше… Въпреки трафика пътувах спокойно. Качих се на магистралата и подкарах с любимите си 120 км/ч. Малко след Пловдив с бясна скорост покрай мен премина най-прекрасното творение на четири колела – новият Рейндж Ровър. Винаги съм се възхищавал на този автомобил – като че ли е създаден за да гази пътя. Около Пазарджик огладнях и реших да спра за един БигМак. Паркирах на паркинга на Шел и О! Моят любим Рейндж Ровър беше паркиран десетина метра по-напред. Просто нямаше начин да не отида да го ощракам. Окачих чантата с техниката на врата и излязох от колата си. Внимателно се приближих до Ровъра и така по-отдалече поогледах дали собственика му не е наблизо. Прицених, че мога да направя няколко бързи снимки и извадих камерата. И защраках. Снимах всичко, колата отляво, отдясно, отпред, отзад, детайл на десен фар, ляв фар, предна броня с решетка, без решетка с фар, калници и тъкмо бях клекнал да снимам никелирания аспух с детайл от гума и задна броня, когато мощен шут в задните ми части ме изпрати точно към това което снимах. Ударих си челото в бронята и се претърколих настрани до колата. Усетих как апрата ми се провлачи по земята по обектив. Обърнах се по посока удара и видях … познайте кого! И тримата – майка, щерка и оня луд баща. Пълно семейство, комплект, семейство Адамс! Този път онзи нищо не каза, но и намаше какво да каже – снимах жена му, пробвах да снимам дъщеря му, а сега бях оснимал и колата му. Предчувствах какво ще стане, макар, че онзи беше заявил, че ако се доближа до жена му или дъщеря му, а за колата не беше казал нищо. Но тоя не мислше така. Както казах – той нищо не каза. Просто се наведе над мен и усетих юмрука му върху носа си и устата си и миг след това едно вътрешно – ххрс. Ударих си главата в земята. Онзи хвана апарата за обектива и колкото и да го дърпах го изтръгна ръцете ми. След което го стовари върху челото ми. Да знаете, ако не ви е удрял Канон 300Д – боли мамка му. Секунда по-късно видях, че апарата лежи до мен, а част от обектива е в ръката на дебелия. Той пък вдигна апрата от земята, свали ми чантата от врата, изрита ме настрани и се качи в колата с цялото си проклето домочадие. Запали и запраши в посока София. Аз останах легнал на земята в компанята на три сандвича и пакетче картофи, които гадовете си бяха купили от макдоналдс. Хората от бензиностанцията ми помогнаха да се пооправя. Един от тях ме закара в Пазарджик на лекар. Искаха да викат и полиция ама аз им забраних, като казах, че това е семеен проблем. Поне запомних номера на Ровъра, който от днес не ми е любима кола… Е, това е общо-взето. И понеже сериозно съм се замислил да си търся правата по съдебен ред, защото останах без камера, обектив, светкавица /взета назаем/, а на всичкото отгоре целия съм в синини, особенно лицето, бих искал да попитам тези от Вас, които са преживели подобни изтъпления над човешката личност – да ми препоръчат добър адвокат. Благодаря предварително!!!"

край   

Надявам се, че ви е харесала и тази история   

[Mrs.™]

Честно казано и двете истории не ми се видяха никак смешни,нищо лично,особено първата,ако е истина много кофти  за булката може да е смешна по принцип,но на мен не ми се видя такава

[Wienerin]

спокойно, измислица е за сватбата 
на  линка към фотографския форум има коментари 

[dorina79]

На мен и двете истории ми се сториха доста невероятни, но знае ли човек?
Надявам се  и пожелавам никоя булка да не изпитва такива неприятни емоции каквито са имали участниците в първата история! Що се отнася до втората - понякога човек май трябва да се осъзнае навреме, че нещата не отиват на добре при първите такива признаци!