Как получихте предложение за брак? - 2 част

[VeselaStefan]

Здравейте, момичета! Това е първият ми пост във форума въпреки, че го следя от доста време. Реших, че ще е по-добре да имам нещо на пръстчето, преди да започна да пиша. И това вече е факт! Но по същество...
Получих предложение на 22.08 тази година (рожденият ми ден) В интерес на истината очаквах да е тогава, но въпреки всичко ще го помня цял живот (Очаквах го понеже почти от самото начало на връзката ни говорехме за брак, беше просто въпрос на време).
Та...бяхме на почивка в Гърция. На рождения ми ден решихме да отидем с колата до самия край на полуостров Касандра. Стигнахме до края на пътя, оставихме колата и тръгнахме по някаква пътечка с желанието да стигнем до един закътан плаж, до който видимо нямаше да можем да отидем с кола. Вървим ние по стръмното, но аз спирам през няколко минути, мрънкам, че ми е горещо и не мога да дишам, после мрънкам, че някакви тръни са ми се забили в джапанките и не мога да ходя..милото ги изважда с голямо старание..продължаваме..междувременно правим невероятни снимки на гледката от скалите, но понеже аз вече не издържах на горещината, а той се бавеше, му се развиках и продължих..с две думи доста голяма обиколка направихме, докато стигнем до плажа. В последствие се оказа, че имало пряка пътека, която не бяхме видели Но опънахме кърпите на каменистия плаж, забихме чадъра и аз продължавам да недоволствам: водата е пълна с водорасли, няма да се къпя в нея, никой не се е сетил да ме поздрави за рождения ми ден, искам да ходим на друго място...Иначе плажа безлюден, само гларуси и водолази.. Милото казва: хайде да поостанем малко, после ще отидем където желаеш, и аз: добре! Той започна да рови нещо из раницата си, а аз отговарям на първия за деня рожденденски поздрав от най-добрата ми приятелка. Пиша си аз, а милото ме пита: искаш ли санвич?, аз: не, той: искаш ли бисквити или бонбонки?, аз: не, той: а искаш ли да се омъжиш за мен? и в този момент аз го поглеждам,а той ми се усмихва държейки пръстен...Бях стъписана, натиснах нещо на телефона и явно съм изпратила недовъшен смс, гледам го и не мога да продумам..в този момент чадъра излетя от силата на вятъра, а милото казва: още не съм чул отговор,  и аз извиках : ДААА!  Последваха целувки, прегръдки, сълзи  ...не мога да кажа, че беше най-романтичното предложение, но беше неконвенционално...Ох, много се разписах и се надявам да не съм досадила на никого, но много исках да споделя този щастлив момент с някого, който е изпитал подобни емоции

[♥ Тiama ♥]

Честито, Веси! Разказчето ти искрено ме разсмя и мисля, че предложението е било много романтично  Желая ти много щастливи мигове на подготовка и незабравим сватбен ден!

[VeselaStefan]

Благодаря ти много за прекрасните пожелания, Tiama! Аз от своя страна ти желая, сватбения ви ден да е поне толкова емоционален, както и предложението и това да е началото на един семеен живот, изпълнен с благоденствие и много любов.

[dragonfly_d]

VeselaStefan Веси, аз лично много харесах разказа ти Боже! Как да не е било романтично  Суперско е  А и след всичките тръни и водорасли милото е бил много оригинален   Може би, е знаел, че ще откажеш и сандвичите, и бонбоните хихихихи, много е сладурска историята. И накрая пръстена, просто страхотно! Много щастие ви желая! И много, много, много любов. Аз от утре вече ще съм в графа "омъжени", но обещавам да следя и ваща хубава приказка и на останалите момичета.

[VeselaStefan]

dragonfly, благодаря за милите думи . Двамата с милото много се смяхме на поста ти:)
Във връзка с утрешното ти преместване в тази така хубава графа "омъжени", искаме да пожелаем на теб и на твоята половинка дълго семейно щастие, скрепено с много обич, разбирателсво и незабравими моменти 

[katya26]

Аз като се замисля май не съм имала официалното предложение, което повечето от вас са получили  .
В началото на годината имах проблеми с работата си и един ден положението стана непоносимо при, което аз казах край немога повече, в края на работниа ден си тръгвам като сълзите напират с все сила от яд и безпомощност . Качих се в колата, но не тръгнах не иска да карам разплакана и ядосана да не направя някоя беля, реших че ще кажа на милото за всичко вечерта за да не го тревожа, но не издържах и звъннах.
Взех да цивря още повече като му чух гласа и заобяснявах объркано какво става, при приключването на словоизлиянието от моя страна млакнах и само попитах ами сега какво ще правим. При, което моето момче казва ами как какво, ще се женим  , при което аз 5 мин мълча на тел., като се осъзнах го питам ама ти сериозно ли, какви ги говориш. По принцип сме обсъждали идеята за брак и деца, но той винаги е казвал, че има време и да изчакаме поне още година, две, затова и ми дойде като гръм от ясно небе.
Вече не помня какво точно сме си казали нито помня как съм се прибрала, само знам, че едва го изчаках да се прибере и поне 100 пъти го питах дали е сериозен и дали не го прави под някакъв натиск. При, което той накрая се ядоса и каза да престана, че такива решение не се вземат от днес за утре и щом го е казал значи ме обича и е на 1000% сигурен, че е намерил майката за децата си   .
Около една седмица след това излязохме на разходка до един съседен град с родителите ми и от един магазин ми купи годежният пръстен ( аз категорично го отказах от идеята да дава пари за скъп пръстен, предпочетох с тези 700-800лв, който искаше да даде за пръстена да отидем на почивка някъде ) , който е много нежен и много си го обичам въпреки, че не златен и не е скъп  .
По късно същия ден казахме на мойте и неговите родители, който не бяха чак толкова шокирани и ни казаха, че толкова ни личало, че неможем един без друг, че очаквали да им съобщим такава новина в най-скоро време  .
И така 1 седмица след това беше годежа а 1 месец по-късно гражданския брак, сега живот и здраве след няколко месеца ни предстои сватбата  .

[dragonfly_d]

VeselaStefan , благодаря за хубавите думи! Сватбата мина като за секунди. Вече мога да давам съвети на бъдещите булки    Между другото и ние с моя (вече) съпруг също се наричаме като вас с обръщението "МИЛО" Ще намеря време в идните дни да разкажа мъничко. На теб и на всички бъдещи булки желая неповторима и приказна сватба! Дерзайте !

[Lionelsa]

Аз като се замисля май не съм имала официалното предложение, което повечето от вас са получили  .

И аз съм от тези без официални предложения. Но според мен, не е по-малко романтично. Дори напротив. Става съвсем спонтанно и неочаквано. Просто се спестява стреса от страна и на двамата.
Ние стигнахме до много сериозен скандал. Аз казах, че появи ли се детето, брак няма да има. А той, традиционалистът, скочи, че нямал да бъде с мен без брак, ако имаме дете. И така разтроени от спора и от това, че никой от нас няма да престъпи думата си, си дадохме сметка, че по-лесно бихме преживяли един развод, отколкото с дете на път да съсипем отношенията си заради такава глупост. Решихме, че няма за кога да чакаме, защото нито парите ще съберем бързо, пък и не искаме да се превърнем като приятелите ни в дъдлгогодишни двойки без перспектива и развитие, за това веднага насрочихме дата и задействахме нещата. 

[katya26]

lionelsa  май не си ме разбрала правилно  , аз не съжелявам или нещо такова, че не съм имала традиционното предложение, въпреки, че съм се размечтавала по този въпрос особено докато четях някои от постовете тук  . Моето си беше МОЕТО и единственото , все пак чух въпроса "ще се омъжиш ли за мен" въпреки, че нямаше нужда да го чувам, пък и милото е толкова притеснителен, когато става въпрос за такива неща.
Аз също не съм привърженик на дългите връзки и не съм имала такива, тази с мъжът ми ми е единствената такава а още не сме направили 2г. дори  ( съвсем скоро ще ги направим ).
В момента в, който признах пред себе си, че това е мъжът с главно М нямаше смисъл за дълбокомислени заключение, да се омъжвам ли или да изчакам да видя как ще се развият нещата 

[Destiny]

VeselaStefan, предложението ти е било страхотно и наистина романтично!!
Както казах преди малко по телефона... романтиката е навсякъде около нас, във всяко малко нещо - просто трябва да се огледаме по-добре и да я открием!

Е, поздравления за събитието! Пожелавам ви безгранична и безусловна любов! Пожелавам ви живот, пълен с щастие, топлина и нежност! Обичайте се! 

[Hekseskud]

Здравейте, момичета! И аз да споделя за историята на моето предложение.

Получих го в началото на октомври, след като вече се бях отказала да чакам

Отдавна говорихме, че след 5 години съвместно съжителство е време за по-сериозни стъпки...Но месеците минаваха, а нищо не се случваше и аз започнах да се съмнявам, че може и да е размислил. Накрая дори се стигна до разправия по повода и аз реших, че си затварям устата по темата, докато той не реши, че момента е дошъл.

Така в началото на октомври заминахме за кратко за Германия. Втората ни спирка беше Кьолн. Денят беше страхотен - слънчев, топъл. Направих и няколко чудесни покупки от намаленията и се чувствах чудесно. Качихме се дори на корабче по Рейн. След края на круизчето исках да пообиколя магазинчетата за последно и после да се отправим за вечеря.

Мъжът обаче предложи да се разходим по моста над Рейн, точно пред Кьолнската катедрала. Този мост е известен с това, че има хиляди и хиляди катинарчета, които хората закачат със своите имена и датата на тяхната сватба. Страхотно е, многоцветно и атрактивно. След разходката се отправихме към катедралата, но по пътя й имаше едни страхотни беседки със зеленина с гледка към реката. Не знам и до днес как ме накара да отседнем в едната от тях. Аз се загледах в пейзажа и докато се усетя, той вече беше на колене с пръстена и ме помоли да останем заедно завинаги...Лелееее, бях като ударена с чук в главата! Въобще не очаквах!  Разбира се отговорът беше ясен и така на фона на залеза аз размахвах годежното пръстенче. 

После си направихме една малка фотосесия пред осветената във светлини Кьолнска катедрала и отидохме да отпразнуваме годежа в една страхотна бирария с кьолнска биричка и немски вкусотии.

Та това е! Няколко дни след това си гледах постоянно лявата ръка и все ми се струваше, че е сън 

[pebbles]

Ха, за какво били катинарчетата. Като бяхме във Венеция преди месец по повечето мостове имаше такива и ние се чудихме каква им е идеята.

  А иначе, поздравления за бъдещите булки

[Lady_]

   Здравейте на всички Тази тема явно е най-подходяща за първия ми пост във форума (който се оказва изключително полезен за неориентирана бъдеща булка като мен  )
   Та, моето предложение беше на 11.12.10г. С приятели решихме да отидем за уикенда в един комплекс извън Варна и моят "мечо" веднага се е заел с подготовката.Естествено в деня на тръгването аз съм на работа и се налага да тръгнем по-късно при което аз съм в ужасно настроение,уморена и т.н. оказва се че трябва да чакаме 40мин. също изостанала двойка като нас,през това време аз беснея в колата как може такова нещо а мечо си стои супер спокоен (по късно разбрах че букета и пръстена са били във тях и за това е бил толкова търпелив). И пристигнахме ние но аз останах в стаята за да се приготвя,мечо отишъл казал на всички подготвил ги и аз нищо неподозираща слизам и започвам да се радвам на живота    Незнам как не съм се усетила през цялото време само ме прегръщаше целуваше всички ни се смееха снимаха ни и вече бях започнала да се дразня.....След 1 час каза че излиза и аз да добре.... Връща се моя човек с букет  и аз почвам да го нареждам че за пръв път ми подарява букет без повод и изведнъж осъзнавам че всички около нас са хванали камери апарати телефони и снимат а мечо държи микрофон  От там нататък нищо не помня  всичко беше мъгла говорили сме го много пъти  обсъждали сме го и все пак само стоях мълчах и плачех  Някой каза кажи "Да" и аз започнах да викам "Да Да Да" беше ужасно мило (той по принцип е по сдържан). И сега гледам видеото и след 10 мин. пак не помня как точно е било само знам че беше най вълнуващия момент в живота ми    Танцувахме плакахме смяхме се още немога дори да го формулирам точно.
     Сега съм горда притежателка на най - лъскавия пръстен (+ най-милия и добър мечо на света)  и изключително притеснена бъдеща булка 

[InaLutay]

Колко интересни начини за предлагане на брак. Хубави истории.
Моето предложение от милото беше пред една църква на пейката. Цяла вечер си бъркаше в джоба и си помислих да не би да... молех се да е така... предната вечер сънувах че ми предлага... имам силна интуиция...
седнахме на пейката и той се притесни, каза малко се притеснявам, но искам да сме винаги заедно.... ще се омъжиш ли за мен, и изкара пръстенчето от джоба и ми го подаде, аз останах шашардосана, в този миг се притесних, това си е голяма стъпка, никога не съм предполагала че ще се стресна, приех, после беше странно, но на 2-рия третия ден осъзнавах какво ми се е случило и оттогава съм много щастлива...
при мен нямаше кутийка, падане на колене или нещо по - особено, беше си съвсем нормално, но най интересното е че наистина го сънувах вечерта преди това Предложи ми на 14 ноември

[lilkada]

Страхотни истории наистина! При мен стана по старомодния начин - като по филмите, с кутийка и на колене на рождения ми ден. Честно казано изобщо не очаквах, бяхме заедно по-малко от година и тъй като родителите му са разведени той не вярваше в тази институция. От притеснение милия успя да каже само, че ме обича и запозна да се смее истерично и аз помислих, че си прави безвкусна шега с мен. След 10-тия въпрос "Сигурен ли си?" разбрах, че не се шегува (въпреки, че продължаваше да се хили) в този момент и защото беше толкова вълнуващо, дори шокиращо аз се разревах и не му отговорих нищо, само го прегърнах и продължих да плача. И така той се смее аз си плача и 15 минути по-късно успях да кажа "да"