Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

получих го снощи 14.02  *YAHOO* *YAHOO* не беше най-романтичното предложение но съм безумно щастлива  :danceg: :danceg: *INLOVE* *INLOVE*


Модератор: Старата тема е ето ТУК! (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,58.0.html)  *THUMBS*

Честито мила това е страхотноооо *YAHOO* *YAHOO* вече се отписвай от клуба на дерзаещите :P
И да ни държиш в течение на подготовката @}->-- @}->--
Отново честито

Благодаря ви милички  *INLOVE* @}->-- разбира се ще ви държа в течение нали от вас ще търся помощ и съвети  *YAHOO* толкова съм щастлива 

Честито, Invisible :bravo:! Честито и на всички, които виждам, че са се разписали с предложение от Нова Година насам: magica1983, Harmonia, nat4b, D_Didka, kateto, nina_nikole.. и дано не съм пропуснала някоя щастливка *db*! Така или иначе, честито на всяка щастлива и обичана жена @}->--! На очакващите все още предложение- късмет и търпение! *THUMBS* Позволете им да ви изненадат, както стана с мен! Добре че не беше в никой от очакваните моменти, защото нямаше да е същото! Жалко,че беше след една трагедия..., защото това огорчи момента. Dafni, не бъди в очакване! Остави да си дойде от само себе си @}->--! После ще видиш какво е якооо :danceg:!

моето предложение не беше от най-романтичните,но се получи перфектно  *INLOVE* стана малко на майтап..познавахме се от 15 дни,когато незнам как започнахме да се шегуваме за годежен пръстен и както се разхождахме,влязохме в един магазин и ми каза да си избера пръстен  +:-) направих вечерята и поканих брат ми и приятелката му,събрахме се с нашите и тогава милото поиска ръката ми от татко  :svatba: беше невероятно,никога няма да забравя изражението на родителите ми..

Ауууу,страхотни истории!!Аз каквато съм ревла ,ми трябваше пауза ,за да ги изчета.Браво,има роматика всеки ден и у всеки мъж,различна,но я има!Честито на всички двойки!!!

Е дойде време и аз да се разпиша тук :girl_wink:
В петък 07.03.2008 след работа отидох на фризйор да си направя прическа за празника 8-ми март.Прибрах се към 19:00ч бях обезумяла от глад и милото ми вика хайде ще ходим до майка му да ядем и аз добреее.Обаче гледам го нещо се мота ту в едната ту в другата стая =] и аз изнервена от глад му викам казвай какво ще правим и той седи 2 мин. ни стон ни вопъл :girl_wink:и милия той "Ами не искаш ли да ти подаря подаръка за 8-ми март"аз съответно ДААААА искам как да не искам/само да ви кажа че аз нищо не подозирах,честно мислих че ще получа парфюм/ и сядам аз да дивана и си чакам подаръка,а милото сяда пред мен и един такъв нервен *crazy* и започва."Мило аз много те обичам и искам да съм с теб завинаги,какво ще кажеш да се омъжиш за мен" и аз  ohmy ohmy извади от джоба си една кутийка  :girlhide:аз естествено казах ДАААААА *YAHOO* *YAHOO* и двамата се предурнахме и се разплакахме от щастие беше невероятно изживяване.И така вече съм сгодена отидохме у тяхните и те нищо незнаеха и  ohmy ohmy пак рев обадих се и на нашите по телефона/те са в чужбина/ и те страшно много се зарадваха казаха че го приемат като свое дете и пак пев ама за хубаво.Е това е момичета моята история @}->-- @}->--

Дафни, много се радвам мила! *YAHOO* Честитооооооооооооо!
Видя ли , че настъпи този момент и то без да си го подозирала. Милото ти е направил най-страхотния подарък за 8-ми март *YAHOO* много се радвам за теб!!!  @}->--

Честито Dafni, и аз разчувствах!
Аз толкова отдавна получих предложение, че вече съм забравила емоциите около него.

Благодаря ви милички страхотни сте @}->-- @}->-- и знам че винаги мога да разчитам на вас @}->--

Dafni честито, знам колко е вълнуващо айде сега и сватбата :bravo:

Честито и от мен! Много хубава изненада за празника ти е спретнал!  *YAHOO* :bravo: :offer:

Здравеите момичета :)

отдавна чета различни неща в този форум :) и чак сега реших да драсна някой ред

Моето момче, което по-принцип трудно му се отдава да бъде романтичен  *INLOVE* за мое съжаление :( и аз като всяка жена съм луда на тази тема  :[
определено ме изненада много приятно с предложението за брак  :danceg: празнувахме, втората си годишнина откакто се бяхме запознали, в едно много хубаво хотелче в околностите на гр. Елена
и докато вечеряхме ме помоли да отида до стаята за да му донеса нещо. Той обикновено все забравя по нещо и аз все трябва да ходя след него :)  не останах много доволна, че пак ще ме разходи, но какво да си го правя моя забраванко  *KISSED* и като се връщам в ресторантчето ... цялата маса беше обсипана със свещи и по средата имаше едно ковчеже  :girlhide: направо паднах  ohmy отварям ковчежето, а вътре една много хубава сватбена покана  :twohearts: покани ме на Нашата сватба  :weddingday: беше много хубаво и всички в ресторанта бяха замесени и чакаха да чуят отговора ми, после имаше ръкопляскания и т.н.
А за пръстена имаме предистория :) подари ми го на едно друго наше пътуване, малко след като се бяхме запознали :)  поднесеми пръстена  по също толкова приятен начин. Тогава беше разхвърлял свещи из цялата стая и по средата една кутийка с пръстена :) толкова бях развълнувана, че направо му се хвърлих на врата и  :infatuated: :kiss: :* *KISSED* въобще не погледнах пръстена :)
После като отмина еуфорията поприказвахме и решихме, че е доста рано за сватба и ще изчакаме и след две години ме изненада с поканата  :love_together:

Ейййй, колко оригинално!  :bravo: :bravo: :bravo: "Покани ме на нашата сватба!" - ами че той е истински романтик твоя приятел, не се съмнявай в него - той е скрит талант!

max_hym, поздравления  :bravo:, но как може да кажеш че не е романтичен?! *INLOVE*
толкова хубаво го е направил предложението с тази покана и с текста на нея @}->--
ПОЗДРАВЛЕНИЯ :girl_wink:

благодаря за поздравлвнията

амиии  :[  романтичните му изблици, ако мога така да ги нарека  :) не са толкова чести, колкото на мен ми се иска  :[

но определено като му дойде музата уцелва точно в десятката  :girl_in_love:

Моето мило ме изненада много :) На Коледа сутринта станахме, направихме палачинки и си разменихме подаръците. Беше страхотен ден, особено за хора като мен, които са влюбени в Коледа!!! Отидохме на църква да запалим по свещичка, та нали е празник. Милото предложи да се разходим до Калофер. Хей така на разходка. Ми що пък не! Там ни беше първото излизане някъде извън София като двойка! През целия път милото мълчеше   *crazy*. Това не е в стила му. Той винаги много говори, постояно! И там, пред паметника на Ботев, докато си говорим дали Той /Ботев/ е минавал някога от там, и колко велико място е това... Както ме беше прегърнал и ми каза "Мога ли да те питам нещо?" Аз се обърнах и....видях пръстен в кутийка!!!  *YAHOO*Извиках трипъти ДА!ДА!ДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И се усетих, че нищо не ме е питал. Втози момент той си зададе въпроса, аз отговорих положително и се разплаках от щастие!!!!!!!!!!!!!!!!!! Най интересното беше, че в този момент някакви кукери почнаха да пеят и танцуват!!! ТОВА БЕШЕ НАЙ-ЩАСТЛИВИЯ ДЕН В ЖИВОТА МИ!!!!!!!!!!!! *YAHOO*

Много готини и романтични предложения - моето за съжаление не беше такова, аз винаги съм му казвала че искам да мога да разказвам на децата ни как ми е предложил но....
Един ден след работа аз миех чиниите и бях доста крива, и той решил че не може да чака, а и като ме видял такава искал да ми оправи настроението - прегърна ме отзад и отвори кутийката с пръстена. Аз естествено казах ДА все пак той е любовта на живота ми. Не беше романтично, но беше с любов - дано тази любов продължи занапред  *INLOVE*

 :'(   като чета тука си мисля  , че моето  изобщо не може да се нарече предложение . :'( :'( :'( . след многобройните ми въпроси " кога ще се оженим" ( след коледа) тои казваше има време и т. н.  и когато не ми подари пръстен за рожденият ми ден ( през февруари) и на 14-ти февруари като не ми подари си помислих  " е може би за 8-ми март"   . Уви.       Но на 17-ти март( точно 6 години от както сме заедно) през деня ми звънна и каза " хаиде да ходим да ти купим прастен ,че сам не мога да го избера" . Мисля си " че това не беше изненада , вид "изнудване" от моя страна :'( :'( :'(   изобщо не го бива за такива неща :\

винаги съм си мислила,че ще разбера като дойде този момент,но бях изненадана и не го очаквах   ohmy :'( Случи се на петата ни годишнина,понеже ми беше доста изнервено в този период и никаде не ми се излизаше,реших да направя вечеря вкъщи.Освен с подарък го изненадах и с доста романтична обстановка.И така пийвах ме си :Drinkz: ,връщах ме се в спомени,той ми подари подаръкт,който си бях избрала,слушах ме музика и на една наша любима песен ме накара да си затворя очите и започна да ми превежда текста,хвана ми ръцете за секунди и ме попита"мило аз ако те помоля да се омъжиш за мен ще се съгласиш ли"/много пъти ме е питал така/ и аз му отговорих"да"в този момент той си издърпа ръцете и усетих кутийката :offer:бях направо вцепенена,но и много щастлива :gu6:

А моето мило все ми обясняваше как на Коледа ставали чудеса  :) и така в ранната утрин на Коледа, още не отворла очи  :girlhide:,  милото ми предложи - "Ще се омъжи ли моята мацка за мен?"  *YAHOO*

И на мен ми направиха предложение на Коледа.  *YAHOO* Въпреки че беше просто нещо като официално предложение, защото преди това много си бяхме говорили за сватбата - аз много исках, на него му беше рано... Въпреки всичко беше хубаво.  *INLOVE*
Не се натъжавайте ако не сте получили предложението за което сте мечтали - сигуна съм че животът те първа ще ни поднася много и много приятни изненади.  :girlhide:

браво моми4ета!само хубавки историики :bravo:..и аз да споделя с вас моето предложение..аз от 2.5 год.постоянно мрънкам " хаидееееееее кога ще се оженим", а тои милия винаги се обръщаше на другата страна и казваше "офффффф пилееееее" и аз  :girl_cray2:.4естно казано ми беше много гадно щото вси4ки наши приятели се изпожениха и аз направо се 4увствах като "4ерната ов4ица" в компанията :sarcastic:.та...един хубав ден тои тъкмо се беше прибрал от бг ииииии сутринта се събуждаме и аз както винаги питам" абеееее пилееее. ти мен оби4аш ли ме или не ме оби4аш" ;) и тоии" даааааа" и аз " ама колко" и тои мили4кия ми казва "що не вземеш да отидеш до wc и тогава ще ти кажа" .аз съответно  отидох, и като се върнах продалжих с питането..тои яжно не беше издаржал  и каза" толкова много те оби4ам 4е искам да се ожениш за мен" *YAHOO*....и ми надяна пръстена още преди аз да си кажа "да-то".и така....това вси4кото се слу4и в леглото...много сам щастлива и всеки ден продалжавам да го питам колко ме оби4а.... :twohearts:

Ниа, споко, при мен - същата ситуация. Викам си, абе какво ще чкам излегналото се на дивана пред телевизора мило да се превърне в принца от приказките на бял кон и да падне на колене с пръстен, роза и т.н., аз и така си го обичам, а пък то все се дърпа за сватби...Я да взема, нещата в свои ръце  :bravo:
И една вечер нарязах едни тънки мезета, налях едно тежко вино, седим си в приятна обстановка, аз аха да изпълня замисленото, ама все нещо ме спира. По едно време гледам - то в сладки приказки вече 2 ч след полунощ станало и се изцепих: "Мило ти искаш ли да се ожениш за мен? Този път ти правя официално предложение". И то милото като зяпна, ама прие на секундата, къде ще ходи  :danceg:

Ами сега - то ясно, че пръстенът трябва да е от него, няма как, нищо, че аз съм му предложила  :goody:,ама като ме знае каква съм претенция, вика бе, мило, що не си го избереш сама, а пък аз ще ти го подаря. И аз да не го мъча, се съгласих, ама 5 пъти обиколих града, докато го видя и си кажа: "Това е моят пръстен". И на годежа ми го подари официално пред всички.
Ех, позабравила ги бях тези емоции, защото няколко месеца след тази случка се сгодихме и то до сватбата ще станат близо 2 години от тогава.

Така че потърси, веселата страна на нещата като мен. Като не може да ти се изпълни мечтата, не е толкова страшно, пак има варианти  :girl_wink:

много мило от твоя страна kiksi ! вярно е че, че принцовете на бели коне са само в приказките, но след като прочетох твоята история разбрах , че има романтични мъже и  такива на които трябва ти да им предложиш. Ние сватбата я оставихме за догодина ( живот и здраве , ) но вече си живеем заедно, което си е постижение -поне за нас :dance2:

Ето виждаш ли, и малките успехи пак са нещо. Няма какво да ги чакаме тия мъже да се сетят, трябва сами да действаме. Аз чак се учудвам, че на съфорумките са им такива романтични мъжете :bravo:, мислех, че са изчезващ вид, като гледам и половинките на моите приятелки...

Като наближи момента да започвате с подготовката за сватбата, можеш да спретнеш една по-специална вечер или нещо подобно и официално да го попиташ, дали все още мисли, че ти си жената на живота му и иска да се ожени за теб...И така ще си имаш пак приятен спомен като моя  *THUMBS*

Като чета и ...  :'( Много ми става едно такова разчувствано. Не всички мъже са романтични, не всички мъже лесно намират смелост ... сисето, ти пак можеш да разказваш на децата ви като те питат точно както го разказа тук, че ти е било криво, мила си чинии и той за да ти оправи настроението, те е изненадал много приятно :) Мама като ми е разказвала на мен ... не е било много романтично, но мама се умилява всеки път като се сети.  :girlhide:

Здравейте, и аз получих предложение за брак и то съвсем скоро, преди около месец  *YAHOO* Предложението не беше от най-романтичните, но пък беше изненада, и то голяма! Очаквах да ми предложи в  деня, когато щяхме да празнуваме 2 години от както сме заедно, но той ме изненада с предложението си 5 дена преди това.  :) Моят бъдещ съпруг ми предложи  на един паркинг, но нищо де, поне пръстенът беше в кутийка и беше разкошен  :bravo: От радост  аз се разплаках  :'( и  не можах да кажа дори едно ДА, а само усетих как  той сложи пръстена на пръста ми и аз се нахвърлих да го прегръщам и целувам  :gu6: пак там на паркинга.   :)

Аз пък си нямах и предложение. Муцуната е в САЩ и трябваше да си идва чак юли месец. В началото на април ми каза: "Муце, имам изненада за теб.. ще си идвам на 15 май, отивай да записваш час в ритуалната за 17-ти"  :girl_haha: И аз:"Това предложение ли е?" :girlsigh: и той: "Не, уведомление"  :laugh:

:funny: :laugh: :funny: Това много ми хареса! Какъв ентусиазъм само и направо те уведомява, без да те пита!  8P *ROFL*
Въпреки, че не е романтично предложение (което в случая дори липсва  =]) е много запомнящо се и оригинално!  *THUMBS* я си помисли колко момичета могат да се похвалят със същото? Защо трябва всички да сме еднакви?  :danceg:

Ами да.. аз много му се изкефих да си призная  :ashamed: . Ама както и да ми го беше сервирал, щях да съм очарована  :girl_in_love:  :girl_haha: Обещал е за църковния брак да си имам истинско предложение, пък ще видим..Ако ме уведоми и за него вече..  P-( :hunter: :hunter:
 :girl_haha:

Пък аз нямах предложение! :lacnl8:

 :P При нас нещата от самото начало си вървят някак: първо на него му идва идеята- малко по-късно и аз започвам да искам това! :)
Преди повече от година ме попита защо не остана да живея при него(разбира се приех го нашега- мислех че просто му е писнало да ме връща всяка вечер до вкъщи), отговорих, че не мога от веднъж, но ще започна постепенно да оставам за по-дълги периоди! Така й стана:започнах да приемам съвсем нормално това да живея на две места - започнах да чувствам неговия апартамент като мой! После започна да ми говори как искал да си имаме бебе, първо приемах нещата на шега, когато се замислих сериозно - открих, че и аз имам нужда точно от това! Опити не сме правили за бебе - само си говорехме как от лятото(на 2008) ще започнем да правим, неусетно в разговора се намеси и сватбата: ще правим ли - няма ли!? :) Стигнахме до извода, че и двамата сме "ЗА". Тогава решението си беше естествено:някъде през лятото - кога точно!? Ами освен когато брат му се прибере от Америка, което се очакваше да е някъде юли-август :) и така живеехме си необезпокоявано ние двамата(без да сме споделили с друг тази идея), докато един ден просто брат му ни сюрпризира, че му се налага да си дойде доста по рано: края на май, началото на юни. После почна една дилема между нас: да се женим ли тогава или не:няма много време, от друга страна пък и двамата искахме той да присъства и накрая решихме ЩЕ СЕ ЖЕНИМ НА 01 юни 2008 г. :)

Сега като Ви чета малко ми е тъпо, че нямам предложение: нито помня кога за първи път заговорихме за това, нито как точно. Даже когато му казвам, на милото, че всъщност той не ми е предлагал-той се сърди и твърди, че всъщност ми бил предложил! А на въпроса кога и как!? :) И той нищо конкретно не може да отговори!

Ех, а има такъв потенциал за романтични изненади, а точно за предложението не го появи!;)

Ами и аз, но ни най-малко не ме притеснява този факт. Важното е да намериш любовта и да сте си заедно и щастливички.. и да си живуркате като семейство и да си правите бебочета и да се радвате на живота   :twohearts: :dance: :love_together::girl_haha:.

Аз също не съм имала официално предложение. На мен ми се струва малко отживелица. В днешно време има равнопоставеност във връзката и смятам че идеята за брак идва естествено с времето, когато и двамата са готови, както например идеята за бебе, а не когато някой предложи на другия. Ние сме заедно от 10 години, от 8 живеем заедно. Милото сигурно от 4-5 години подхвърля "айде няма ли да се женим вече, виж от колко години сме заедно", но не като предложение, а по-скоро като идея която му е хрумнала и иска да сподели, но аз до тази година все си намирах причини да отлагам това събитие във времето, тъй като не се чувствах готова за подобна стъпка - бях много "млада" за да се дам така лесно :), не бяхме много добре финансово за да направим хубава сватба и т.н., пък и не виждам смисъл да се бърза освен ако няма бебета в плана :) Но тази година имахме годишнина (10-та) и решихме че това е добър повод да направим сватба, пък и беше крайно време =] Но решението дойде някак от самосебе си, а не в следствие на официални предложения...

И аз получих на 12 февруари.. или някъде тогава, но знаех, че ще получа   *crazy*
не бих казала, че това ми разваля кефа все пак, защото бях адски щастлива, а и пръстена беше изненада- страшно красив

Съгласна съм напълно. Все пак предложението си е нещо хубаво, макар и да изглежда малко като отживелица.
Но моето мило просто явно не е от мъжете с романтични предложения за брак, просто аз трябваше да предложа, той през годините все се дърпаше, когато подхвърлях все на шега уж :), а когато му предложих официално най-накрая взе, че прие :)

Истината е, че моето предложение и неговото "да" също бяха резултат от някакъв естествен процес - бяхме започнали вече да говорим, че искаме деца (нещо, за което преди не бяхме съвсем готови) и това подтикна мен да му предложа, а него - да приеме и така се случиха нещата.
Дай, Боже, след сватбата да се случат и други хубави неща като появата на дечица - всъщност основният ни мотив да се женим!

Разбира се, че и мен не ме притеснява липсата на "Официално" предложение, просто споделих на шега нашия случай. Е да хубаво и романтично звучи историята с предложението и пръстена, ще има какво да разказвате на внуците си(особено ако е изненада), но пък и без нея се чувствам прекрасно! :). Щастлива съм и най-важното готова за това - сякаш няма по-подходящ момент от сегашния! :wedding:

ssiillvvyy , миличка, въобще не се чувствай тъпо, важното е, че сте на прага на щастливото събитие!

И аз на моменти се чувствах така - викам си, само на мен ли не ми се случи това романтично предложение, въпреки че през годините милото, което в началото хич не беше романтично, започна да става такова и все повече изблици на романтика да проявява, чак се чудих, че е станал такъв романтик - по голям от мен направо :)

Но явно за предложението за брак - нещо не му е дошло отвътре да направи романтично предложение и въобще каквото и да е предложение, защото си живеехме заедно и така си я карахме и ни беше добре, без да се женим, но аз тайничко си мечтаех :). И аз взех нещата в свои ръце и вече гледам от положителна гледна точка - не ми се е случило така, както съм си го мечтала, но пък това не е най-важното и вече не се чувствам тъпо.

И при мен беше същото за това, кога ще се женим - трябваше да се съобразим изцяло с това, кога родителите ми могат да се върнат от САЩ и ако трябва, щяхме още 2 години да чакаме. Година след предложението и последвалия годеж, темата "сватба" беше позабравена малко, в смисъл почти не я коментирахме и когато веднъж милото ме чу да обсъждам с баща ми по Скайп коя ще е датата на сватбата, много се ядоса, че аз си изведнъж съм почнала да планирам сватба с родителите си, без дори да обсъдя датата с него :))
Просто така се случи - първо питах майка и татко, кога ще могат да се върнат и уведомих милото за възможностите, ама бързо му мина :)


 
 

Много романтични предложения.
Аз моето го получих на 31.12.2004г. в 24ч. Въобще не очаквах. Моят съпруг все казваше, че е рано за сватба, а вече бяхме заедно от 7 години. Цял ден беше нервен - обикалял магазините за чаши за шампанско, аз на работа. Връщам се и той бесен. Няма чаши. Накрая в 6 часа купихме едни по- обикновени. През цялото време се чудя защо са му чаши. От 3 години живеем заедно и не са му трябвали, даже все не ми даваше да харча пари за такива щуротий.Но той си наумил нещо. Ама кой да ти мисли за предложение.
И вечерта, отваря шампанското в 12ч., аз говоря с майка и както държа слушалката, той ми подава чашата. Но ме помоли да затворя. И аз го направих. Чукнах ме се и аз отпивам. Ама нали съм све жадна и бързам, и без малко да се задавя. Тъкмо ще се карам, че иска да ме умори и гледам пръстен. Викам му - тук има нещ... и млъкнах. Стоях така известно време и после почнах да викам да, да скачам и да го целувам.  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

И аз да се разпиша в тази темичка :)

Моето предложение го получих на 05.04.2008г. и въпреки че очаквах рано или късно  това да се случи бях много изненадана. Бяхме на почивка в Охрид с наши приятели и така едната сутрин на Билянините извори, на лодката с лодкаря той ми предложи на колене и с пръстен в ръка *YAHOO* От вълнение не си спомням много неща. но на снимките изглеждам много стресната.  O_O

Незнам милото как го е измислил, но беше много хубавои сега следва оше по- хубавото :svatba: :weddingday:

Ами получих го в леглото..заговорихме се относно плановете ни за бъдещето..какво искаме,какво търсим и така се достигна до момента с предложението..то май и не беше предложение а четене на мисли...та взех мобилния си телефон и там по календара определихме 20 септември.... :bravo:

  :'(Много романтични предложения... Моето беше сутринта на 8-ми март(точно една година от нашето запознаство).Сутринта аз се събудих от болки в корема (женски неволи :'( ) и милото отскочи до аптеката за хапченце.След около 15 мин. дойде в спалнята ни с голям букет, след което ме целунна и прегърна.Пожела ми Честит празник! Но аз нали съм си силно емоцонална взех да мятам ръце и да го гушкам силно,а от букета хвърчаха листенцата от розите  8P! Ненадейно се чу туптене и когато погледнах завивката, видях красива кутийка,а вътре така мечтаният пръстен. *YAHOO* :danceg:. Милото ме целунна и леко се смути : Ще мистанеш ли женичка"  @}->--
-"Да,да, да , да, да, да, " бяха мойте думи и леко халцуках от сълзите който напираха в очите ми.
Еххх, колко романтично и непренудено стана, дааа...
Е, това беше моето предложение за брак  ;)

здравейте :)
чудех се от къде да започна и като се има впредвид че съм в началото на нещо толкова прекрасно да започна със самото начало. моят приятел и бъдещ съпруг ми направи предложение на 12.07.2008 и въпреки че нашега отдавна си говорим за сватба изненадата беше налице. Бяхме на Пампорово на екскурзия и прибирайки се след вечеря, аз да затворя прозореца, обръщам се а той ми вади една кутийка и ми казва "нека го направим официално" или нещо в този род. нямаше въпрос, нямаше отговор но и двамата знаехме за какво идва реч  *INLOVE* незнам дали повече се израдвах на "предложението" или на това кога и как е успял да ми купи пръстена като ние сме непрестанно заедно.
за сега казахме само на родителите, а като чета колко неща трябва да се направят направо ми призлява, а и незнам от къде да почнем...
май стана дългичко, но съм емоционална и малко подробна в приказките

честито !!!! :) и :welcome: :welcome: :welcome:

 за подготовката няма какво да се притесняваш, форума е пълен с толкова много информация и идеи !!!!! , че няма къде другъде !!!! :)  :svatba:

Ооо,  предложението ти е дошло на нашата сватба. Колко романтично  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:

Честито и много се радвам !! Организацията хич да не те плаши ! Ние сме тук и ще помагаме  ;)

благодаря Ви момичета
все още не сме решили датата но искаме да е октомври, да не е много студено :)  а малко ми се вижда времето до тогава.
и как точно става , избираме си дата и отиваме в съвета да ни запишат за датата която сме си избрали?

октомври е много хубав месец за сватба...и да..избирате си датата и отивате да проверите в съвета дали е свободна и ако е свободна си я запазвате...успех с подготовката...ако имаш въпроси този форум ще ти е от най-голяма полза...момечитата тук са златни

Милото на мен ми предложи на връх нова година. Бяхме решили да си направим изненади като подарък за нова година. Бяхме се обзаложили на кого изненадата ще по хубава. Определено неговата беше невероятна. Милото много преди нова година подготвяше своята изненада, като по всевъзможен начин ме отдалечаваше от тази тама, че той бил млад и не му се женило още и т.н. и аз така и си мислех, но всичко било за да бъде изненадата пълна. :danceg:
Бяхме си на терасата (живеем заедно) само двамата очакващи мига на стрелката на часовника да стигне 00.00ч. и ..........след като отворихме шампанското и започнаха многото фоеверки ми предложи .........и така нашият ден е 30.08.2008. Много съм развалнувана че времето намалява и намалява ............. : :twohearts:

 

Здравейте момичета, аз съм нова във форума.
Доколкото знам от Sisi (аз съм й кума  :girl_wink: ) всички сте много готини и дружелюбни.
Скоро и аз получих предложениеТО. Беше на 04.08.08 в Хърватска. Бяхме там защото аз спечелих 7 нощувки от едни студени чайчета :P . Бяхме на яхта, организирана от тази фирма Раух (Rauch). Аз се бях излегнала на една голяма възглавница си правя плажче, когато той дойде при мен, легна до мен и почна да ми говори като на шега и ми вика "Сега ще те питам нещо!" и аз "Това предложение ли е, това предложение ли е" и се лигавя. И той " Мило, ще се омъжиш ли за мен?" и аз  ohmy , той пак "Милото ми, ще се омъжиш ли за мен?" И аз пред рев  ohmy , и последно " Омъжи се за мен!!!"  @}->-- и пръстенчето изскочи  :) . И двамата много се вулнувахме. На мен ми се просълзиха очите  :[, той беше много притеснен. Но след малко всичко беше супер  :danceg: :danceg: :danceg: :danceg: :danceg:
Това е моята история.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

ауууууууу колко хубаво чак се  :'( браво браво на бъдещия младоженец :bravo:

поздравления denize :bravo:

Благодаря ви. Много сте мили.  :) @}->-- @}->--

denize Ехх, какво предложение!!!

От днес започвам да пия студен чай.  :girl_wink:

Здравейте дами,
Аз съм млад мъж, който съвсем скоро смята да докаже на приятелката си, че може да бъде романтичен и да прави изненади(противно на нейното мислене :) )

Мисля предложението да се състои на плажа, като все още не съм измисли точно по какъв начин, но все ще измисля нещо интересно.

Понеже не искам никой от познатите ни да знае за предложението ми преди то да се е състояло, няма с кого да се посъветвам и искам да попитам вас за съвет относно годежния пръстен.
Онзи ден успях да открадна няколко часа насаме(обикновено сме нон-стоп заедно) и обиколих бижутериите в центъра на Пловдив и се спрях на два пръстена. Единият е класически кръгъл пръстен с мъничко диамантче отгоре му. Тъкмо бях решил да е той(падам си класик) и бижутерът извади изпод масата един модел който ме грабна много. Пак е кръгъл с диамант отгоре му, но до диаманта от двете му страни има по едно мъничко и много красиво сърце.
Мисля да поръчам втория, като единственото ми притеснение е дали тези красиви сърчица отстрани не са прекалено "детински" или "лигави"?

Другото ми притеснение е относно цвета на пръстена. Тя по принцип не носи изобщо злато, само сребро. За това първоначалната ми идея бе да го поръчам от бяло злато. Но после си помислих, че този пръстен все пак е за цял живот! Може би някой ден тя ще започне да носи жълто злато. А пък и пръстена изцяло в бяло злато изглежда малко евтин(като сребърен). За това в крайна сметка обмислям варянта го поръчам смесен - кръгчето от жълто злато, а сърчицата и корнката на диаманта в бяло.

Та казвайте дали правилно мисля!
Моля да ми отговорите СПЕШНО, защото днес(понеделник) към 18 и нещо ще поръчвам пръстена!

Благодаря предварително на отзовалите се.

nighty_ , аз не смятам, че сърчицата са "лигави", напротив - всяко твърде класическо нещо е леко скучновато, затова одобрявам свежи елементи в класиката - както в случая са сърчицата.

Например камъкът на моя годежен пръстен е във формата на звездичка - аз си казах, че искам звездичка.

И аз съм за смесения ватриант на бяло и жълто злато, това, което си решил последно ми се вижда добро като идея! Успех и докладвай какви си ги свършил!

Аз да си кажа мнението относно годежния пръстен.. По принцип и аз нося бяло злато и сребро, но годежния ми пръстен беше жълто злато и си го харесах страшно много.. дори спрях да нося другите си сребърни неща и ходех само с него.  Така че ако варианта в жълто злато ти допада най-много - действай и го взимай него... не мисля, че това би й попречило да го носи  ;)

nighty_ Идеята ти е супер  :bravo: давай смело със съчетанието на бяло и жълто злато

И аз ще те посъветвам за комбинирания вариант ....щом само бял не ти допада пръстенът, пък жълт те притеснява дали ще го носи  =]

Като почитател на бялото злато за моя изненада като обикаляхме за халки си харесах няколко модела с бяло и жълто злато .... стояха много хубаво и интересно  *THUMBS*

Честно казано каквото и да купиш, според мен ще го носи заради посланието, което има пръстена ....при това с удоволствие и щастлива  :girl_wink:

В това съм напълно убеден, но все пак реших да се посъветвам и със вас, зашото вие жените сте доста странни същества за нас мъжете и понякога нещо което мислим, че ще ви хареса се оказва че не го понасяте :)

Много благодаря за съветите, уверихте ме че съм на прав път и реших да е този с сърцата и варианта с бяло/жълто злато. Мисля, че ще се получи прекрасно. След малко ще видя как да се измъкна за да отскоча до бижутера :)

Ами беше съвсем скоро, в събота - 16.08.2008, в Пловдив, в Античния театър... Беше наистина много красиво и истинско..... :girl_wink:

И моето предложение беше много интересно. Получих го на 06.06. Беше петък сутринта и милото трябваше да е на работа, но след като си изпихме кафето в леглото той ме попита дали не искам да отидем до Пловдив ( забравих да спомена ,че живеем заедно в София, но аз съм от Бенкивски-на 8 км от Пловдив ). Аз естествено бях  "ЗА" , защото си отивам у нас. След като стигнахме разклона  за Пловдив той ме попита дали не искам да отидем до Бачковския манастир, съгласих се ,защото обожавам това място. Качихме се запалихме си свещив църквата и на излизане точно до фонтана ,той ми каза : Абе мило знаеш ли че забравих нещо.....а аз нищо неподозираща...го питам какво, да ми кажеш , че ме обичаш ли???? Той : ами и това и ми подаде кутийката с пръстена....остнах без думи и се разтреперих   :), а той ме хвана ми ме постави да седна на парапета на шадравнчето...Така ме изненада...
:):):)

milena_k8, много мило и романтично от страна на момчето ти, браво на него  :bravo:

Здравейте и от мен!
Моето предложение беше на 24 април 2008г Бяхме на почивка на Пампорово точно преди Великденските празници Само двамата Аз и милото Разхожадахме се и се наслаждавах на почивката Всичко изглеждаше супер обикновенно и нормално Влезнахме в ресторант да обядваме и в един момент милото извади червена кутийка с форма на сърце отвори я и ме попита дали искам да се омъжа за него   ohmy Времето спря чувствах само ударите на сърцето си Сълзите напираха в очите ми в един момент не се сдържах и те бликнаха заедно с казаното ДА Немога да опиша чувството което изпитах мога само да кажа че трябва да се преживее Въпреки че с милото сме заедно от 7 години и сме имали много романтични моменти в които ми е минавало през ум че може да получа предложение и съм си мислила че съм подготвена за този момент то повярвайте ми изненадата беше ОГРОМНА а изживяването НЕВЕРОЯТНО :girl_in_love:
Сега подготвяме сватбата и я чакаме с нетърпение :weddingday:

Много хубави и романтични предложения,момичета! *YAHOO*Честито на всички! @}->--
Нека и аз да разкажа за предложението. :)
Ние сме от много години заедно и винаги сме знаели,че ще се оженим,а и той ме е питал няколко пъти. :girl_wink:Но така и така времето минаваше -та това предложение не идваше и аз започнах да го подпитвам:има ли сериозни намерения към мен,няма ли да направим следващата стъпка и т.н,а той отговаряше,че ще му дойде времето и на това. *crazy*
И така,миналата година щяхме да си ходим на Свищов(живеем в София),понеже баща му имаше юбилей.Незнам как стана,но аз усетих,че ще ми предложи и споделих това само с мама,като я помолих да не казва на никой(от суеверие). :P
Дойде дългоочаквания ден...Бяхме с един ресторант в Свищов-"Ловната хижа" около 20 души.Пийвахме,хапвахме и така дойде вечерта и баща му предложи да се преместим в тях тихичко и спокойничко да продължим с черпенето.
Аз бях много разочарована и си казах,че шестото ми чувство ме е подвело... :( :'(
Седнахме в тях мама и тати също дойдоха,но понеже не исках по вече да пия алкохол-попитах майка му за кафенце 3в1.Оказа се,че няма и решихме да излезем и да купим.
Взехме кафенцата(магазина е на 5м от блока) и на връщане,писето върви след мен и ме пита:Писе,ще се омъжиш ли за мен? и аз без да се замисля казах "Да!",като си мислех,че това е поредният път(просто ей така). :(Да,ама не,след като му отговорих,той ме прегърна през гърба и ми каза:Ч,виж какво има тука! *crazy*Тогава погледнах ръцете му и видях торбичката и замръзнах O_O Той ме подкани да бръкна вътре и да видя какво има и ....пръстенче *YAHOO*Взе ми го от ръцете и ми постави на ръката,а аз започнах да скачам и да се радвам *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Нямах търпение да влезем в тях и да съобщим на останалите. :)
Първо си показах ръката на мама,а тя милата ме пита:Нокътя ли си счупи? :funny:А,аз викам,бе,мамо виж пръстена... и тя просълзена вече пита: Наистина ли?, а Толчо отговаря :Да!Попитах Роси дали ще се омъжи за мен и тя се съгласи! :twohearts:
После имаше музика и танци беше невероятно изживяване! *YAHOO*
Малко дългичко стана,но исках да споделя с вас ,момичета този прекрасен момент от моя живот! ;)

Zdraveite i ot men July!
Az poluchih predlojenieto si edva predi nqkolko dni i sega oshte ne moga da se otarsq ot emociqta. Bqhme na vecherq pri rodite mi , i kakto si vecherqhme toi se izpravi i pomoli za dumata, sled kato vsichki zapochnahme da go gledame stranno toi kaza, che e sreshtnal jenata na jivota si v moe lice i padna na edno kolqno izvadi prasten i me popita s nasulzeni ochi .... Beshe nai strahotnoto predlojenie koeto sam si predstavqla, i posle sled moeto DA popita roditelite mi za rakata ... Te napravo shtqha da se raztopqt ot kef. I taka konservativno , no mnogo po majki i stopli sarcata a roditelite mi s uvajenieto koeto pokaza pred tqh.

страхотно предлежение July :bravo:
направо и аз се просълзих като го четях. много смелост му е трябвало да те попита и то пред родителите ти . браво на момчето ти :)

July,и аз се просълзих :'(Имаш един много смел бъдещ мъж да знаеш! *THUMBS*Поздравления! @}->--

Привет и от мен момичета!
Аз получих предложението и пръстена на 20.05.2008. Милото буквално скри шапката на всички.
Хапвахме и аз щях да чета след вечеря, понеже имах изпит на другия ден. Тогава милото извади "малката кутийка".   :offer:  Не успях да кажа и дума поне 20мин след това. Същото се отнася и за всички, на които се обадихме да споделим. Брат му дори не вярваше и дойде с букет и бутилка вино в нас, за да се увери  :girl_wink:

Здравейте и от мен  :)

Ето и моята история:

Милото замина за Париж по работа към средата на юли (, тъкмо когато щяхме да празнуваме 1 година от нашето запознанство) и трябваше да остане там за известно време. А моят рожден ден наближаваше и затова реших да отида при него и да прекараме заедно поне този малък празник. Няколко дена преди заминаването си, както се излежавахме в леглото ме подпита какво мисля за брака и т.н. И аз естествено не го приех на сериозно и му казах, че за мен няма значение дали ще се женя или не. Усетих, че не му стана много приятно и от последвалия въпрос "Значи, ако реша да ти предложа ще откажеш?" Смоталавих нещо, за да се измъкна от създалата се неудобна ситуация.
И така той замина, аз започнах да планувам моето пътуване. Преди заминаването се видях с една приятелка и тя като разбра, че отивам в Париж се размечта и каза, че може да получа като подарък годежен пръстен. Отвърнах, че е малко вероятно понеже е още рано за нас двамата и т.н.
Няколко дена преди да замина милото ми се обади ме попита какъв вид часовник харесвам, за да ми купи като подарък. И така няколко дена обсъждахме и накрая аз го попитах защо е решил да ми купи точно часовник, след като аз искам сама да си го купя. Той се поразсърди и каза, че в такъв случай няма да получа подарък за рожденния ми ден  :( На мен ми стана кофти, ама си казах ОК - няма проблеми.
И нищо неподозираща, в деня на рожденния ми ден си правим с милото цял ден разходка из града, вечеряхме и по-късно се отправихме към Айфеловата кула. Седнахме да една пейка и се загледахме в синята кула. Беше към 22ч. Тогава милото ми каза "Време е да си получиш подаръка". А аз "Ама какъв подарък?! Нали нямам подарък?" Тогава той ми каза да си затворя очите и да си подам ръката, на която искам да го нося. Подадох си ръката и усетих как ми поставя нещо отгоре. А аз си мисля, че ще ми сложи часовника направо на ръката. Отворих очи и видях малка черна кутий. В този момент не знаех как да реагирам и започнах да гледам ту малката кутийка, ту милото. Отворих и не можах да повярвам - в нея имаше пръстен  8P С почти насълзени очи почнах да питам "Мммм ... ама ... ти ... наистина ли ... ?"  , а той притеснен "Съгласна ли си?". Аз - "На какво?" Той - "Да ми станеш годеница." И аз казах "Да"  *YAHOO*  Тогава той ми сложи пръстена и като по поръчка почти в този момент кулата започна да блести празнично  :bravo:  *YAHOO* Беше супер романтично. Милото го е замислило и ме е заблудил нарочно с идеята да ми подари часовник  :) :) :) Трябваха ми няколко дена докато осъзная какво, кога и как е станало.

много романтично предложение  :bravo:
втойта причтелка правилно е предположила че в Париж ще ти се случи нещо хубаво  :girl_wink: *INLOVE*

Честито,termy83!Наистина много романтично предложение си имала и в града на любовта Париж. :girl_in_love: Кога е щастливото събитие?

Здравейте!
И аз да споделя. Получих го в ноща срещу 14.09 - Кръстовден. Бяхме във В.Търново и приятеля ми в 11 ч реши да ме измъкне да се разхождаме. Обиколихме града и той предложи да се качим на Царевец. Нямаше светлинно шоу но крепостта беше много красиво осветена с прожектори. Разхождахме се въпреки, че мен малко си ме беше шубе  :) Когато стигнахме на върха - до църквата, която беше много красиво окрасена от прожекторите аз започнах да мрънкам да си ходим, а той "хайде миличко нека още малко да се поразходим"  и аз ок и точно в 12 ч аз седнах на един каменен зид, мъжа седна до мен,  извади от джоба си едно пликче с калинки @}->-- , от него извади една малка червена кутийка и ме попита "Бебе, ще се омъжиш ли за мен?" бях доста изненадана  *INLOVE* но беше страхотно  :bravo:

Честито,tasty! *YAHOO*И добре дошла при нас!  :welcome:@}->-- Кога ще бъде датата-решихте ли? :[

Здравейте момичета :)
Харесахме си дата 20 юни :) Първо защото юни месец е много хубав за сватби и второ защото булката е зиморничава  :P

Tasty,има време до най-важният ден :P!Да ни държиш в течение на подготовката и ако имаш нужда от помощ и съвети-ние сме насреща! @}->--

Здравейте момичета, мойто не беше точно като предложение, но мисля, че пак се брои. Преди моооого години моят мъж ме попита-след 11 клас какво съм мислила да правя :huh:. Аз го попитах "защо", защото мислех след 11-ти клас да уча висше. И той ме попита, дали съм искала да се омъжа за него след като завърша гимназия. Стори ми се несириозно, защото не бях готова да се женя, пък и нашите... P-( Въпреки това се съгласих да съм негова. Без пръстен, без нищо, просто така, защото го обичах.  *INLOVE*
Пръстена го избирахме заедно, може би 2 год. след това, а около 5г. по-късно на 23.08.2008г. се случи това, което бяхме си обещали и мечтали преди 7 години.  :weddingday:Много съм щастлива и влюбена, точно толкова, колко когато ме попита.  :twohearts:

При мен беше много романтично. През лятото бяхме на почивка в Гърция и от всички организирани екскурзии решихме да си изберем една, той беше категоричен че трябва да е круиз с кораб до съседните острови(вече си е имал едно на ум, явно :girl_wink:). Качихме се на корабчето и аз гледам и се радвам колко е красиво, а той един пребледнял и изпотен и го питам да не го е хванала морската болест. Смотолеви нещо че му е лошо и смени темата. И след малко ми вика даи си ръката и аз: аха сега ще си държим ръцете и ще гледаме морето. А милия той ми нахлузи пръстена и смутено попита "Ще се омъжиш ли за мен?". Аз казах "да" и се целувахме дългооо, пророних и две сълзички и после избухнах в смях - ето защо било цялото това потене. И така вече два месеца сме щастливо сгодени и правим планове за сватба догодина. Дано не съм ви досадила с дългите си излияния :[, но ще се виждаме и в другите форуми

Такива са си те миличките, потят се във важните моменти, но то пък се иска и голяма смелост за такова действие  :bravo:

Да той и в бебеправенето хвърля толкова пот и старание, искам да чуя още интересни предложения, момичета *db*

Аз получих моето в петък.  *YAHOO* още не мога да осъзная всичко. Отидохме уж само да си избера пръстен и още като излязохме от магазина, милото не се стърпя и ми предложи. Много хубаво беше  :gu6:. За малко да се разплача. После ми стана хубаво и го карах да ми предлага още поне 5 пъти и аз винаги да му отговарям с ДА

Здравейте, попаднах на тази тема и ми стана много интересно да прочета различните предложения. Но като моето не срещнах до сега, затова се регистрирах, за да ви го кажа. С моя мъж живеехме в различни градове, но сме си старозагорци. Връзката ни се разви доста бързо и бяхме много влюбени. След едно романтично пътешествие до Кръстова гора и Смолян си се прибрахме всеки в града си и наново ни завъртя ежедневието. Една сутрин при ставане от сън отварям GSM а си и намирам  SMS oт мечето ми. И ви го предавам горе долу: Мече, искаш ли да се оженим на 06.09.2008г. Тогава излизаме от нощна смяна и колегите ми почиват и е празник - събота. Аз го четох 3 пъти докато повярвам на очите си и естествено и за върнах SMS -  три пъти ДА. Това е най-хубавия SMS който съм получавала и ще си го пазя цял живот. *INLOVE*

 :)Здравейте!
Ето го и моето предложение...
Аз съм от Пловдив ,а моето момче от Сливен.Бях дошла вече да живея в Сливен и още бях доста стресирана от големите промени.Все пак бях само от няма и месец в новия град с новия живот.И на 8.11.2007 направихме една година,откакто сме гаджета.Вечерта бяхме на театър ,после на коктейлчета в едно заведение,дори на тръгване от заведението счупихме едната чаша,когато милото ми помагаше да се облека.Много се притесних,но сервитьорката само се усмихна"Счупеното носи щастие!"И тя самата не знаеше колко е права! :)Аз леко разочарована се возя в колата на път за вкъщи.Все пак не бях получила нещо специално като дори и цветенце за повода.И моята половинка само пита:"Какво ти е?"Аз естествено:"Ами нищо"Слизаме от колата и той отваря багажника и вади от там страхотно аранжирано пано с цветя за стената(знае ,че аз си падан по такива нещица)И се смее:"Мислеше,че нищо не съм подготвил,а?!"И така доста разнежени се прибрахме.
На следващата сутрин се събуждам от шума на кафемашината(а моето сегашно мъжле пие кафе много рядко и то предимно,когато го черпят).Премигнах няколко пъти и си мисля"Намислил е нещо.И чакам да не разваля изненадата,защото често ме критикува,че от любопитство правя точно това.Обаче той не идва.И точно да ставам и хоп-влиза.С един поднос.С розичка,чаша кафе,филийки(беше се сетил и едната доста символично я беше намазал с мед и масло).На подноса имаше и картичка.Започвам да чета посланието-беше вложил доста хъс в рима.Много готино се беше получило.И накрая онзи така мил въпрос:"Ще се омъжиш ли за мен!"Просълзих се ,гледах доста втренчено.А пръстена беше замаскиран под филийката с мед.Там намерих червена кутийка с формата на сърце.Вътре-нежно пръстенче с малки камъчета върху няколко сърчица нежни.Не искал да е типичния годежен пръстен с един камък.И ме гледа и пита:"Не разбрах отговора!"А аз просълзена..."Ами аз вече ти казах,че "Да"" Той се усмихва-"Нищо не се чу!"Развълнувани и разтреперени от умиление се прегръщахме ...Много символично приготвял нещата от няколко месеца и чакал датата 9.11.Аз съм родена на 11,а той на 9,различни месеци и часът чакал 9.11.Въобще-всичко с умисъл.Много трогателно беше,той искаше да снима,но рошава и по пижами и двамата не ми се искаше,затова картината е само в нашите спомени!
Само мога да пожелая всяко момиче да получи най-трогателното за нея предложение!Не винаги всичко опира само до финансовата възможност.Човек може да изненада другия и с няколко мили думи и жестове!Обичайте се всички,които вече сте получили предложенията си и всички,на които тепърва им предстоят! @}->--

супер сладко  :bravo:

kossara,bori,получили сте много интересни предложения за брак!Наистина,това с смс-а е уникално! :bravo:

Ами ,ако трябва д абуда чесна аз май всъщност още не съм получила официално предловебие.В смисал,че ние говорихме,харесах ме си дата,опредлихме я,вече почнахме малко по малко да се приготвяме,но всъщност аз все още нямам годежен пръстен и не съм получила така да се каже официалното предложение,не е паднал на колене :angry: :angry:Но аз тайничко се надчвам,че скоро имам рожден ден и доколкото го познавам най- вероятно ще ме изненада тогава.Изкрено се надявам да съм права,защото въпреки,че сега съм много щастлива от факта ,че вече определихме дата ми се иска и да чуя официално.  =]

lady_in_love,ще стискам палци и да ни разкажеш после! *THUMBS*

Pisetata задължително ще разкажа подробно само да дойде момента :P. :offtopic:Между другото сори за правописните грешки,но първо почти не съм свикнала да пиша на кирилица,а и в къщи клавиатурата ми е една,на работата друга и се получава мармалад. :[

lady_in_love ,пожелавам ти най-готиното,сладурско,неустоимо и неочаквано предложение! *INLOVE*
Благодаря за търпението да ми четете дългите писания и се радвам за хубавите отзиви!

...Моето беше голяма изненада и беше тук
 
http://lh6.ggpht.com/_ugNrdhJ__fA/SCA9vSTkmPI/AAAAAAAAAg8/eomTnTHgEFA/s912/IMG_0278.JPG (http://lh6.ggpht.com/_ugNrdhJ__fA/SCA9vSTkmPI/AAAAAAAAAg8/eomTnTHgEFA/s912/IMG_0278.JPG)

на дясното фонтанче :girl_wink: , почти под прозореца на папата :danceg:

 :twohearts: :twohearts: :twohearts:на мен ми предложи докато мих чиниите!и нещо му се бях разсърдила и му казах,че не ме обича!а той ме прегърна през кръста и ми каза-"не те обичам ли?",и извади пръстен и ми предложи!а аз 1 час бях в шок и родост!

galeto , много готино предложение!  :bravo: на твоето мило!

Много ми хареса, че е било супер неподправено и спонтанно, отвътре му е дошло да избере най-подходящия момент!
А и е много забавно, че си мила чиниите в този момент. :)

благодаря ти кикси!а ако ти кажа че след 1 час едвам намерих начин да излязя от вълненията и нямах търпение да се обадя ня родителите милобадих се но все още бях в шок и не можах да говоря и подадох телефона на годеника ми и той им каза :funny:

galeto , ами разбирам те - както си била сърдита, за секунди е трябвало да се пренастроиш на коренно различна емоционална вълна и то каква само  ohmy, но после като го осъзнаеш и  :danceg:
 :offtopic: А кога ще е сватбата?

той ми предложи на 22-преди 5 дни!а сега на коледа ще правим официален годеж с родителите си.а смятаме през юни.искаме да е топло!а аз виждам че ти си минала вече от там нали?

Ооо аз три дни не бях казала на никой, защото не ми се вярваше, че е истина.

Това са страхотни емоции, уникални в живота. И после като го осъзнаеш се чувстваш такава една специална и ти се иска да кажеш на всички хора, познати и непознати, че ще се жениш.

Честито Гале !!! Кураж за подготовката, най-хубавото предстои  ;)

galetoЧестито,миличка!Много интересно са ти предложили на теб,а? ;) Да ни държиш в течение! :)
imladenova81 ,а на твоята снимка дава някаква грешка и не можем да видим,къде ти е предложил твоя годеник. =]

предложи ми в къщи,докато мих чините!аз съм го писала по горе!много ще се радвам ако поддържаме връзка и си обменяме полезна информация,защото колкото се радвам толкова се и притеснявам!

Да, минала съм и аз от там, само че през юли т.г. и ние искахме да е топличко  ;), лятото си е лято  :sunshine:

Като ми го разказваш това, ме върна към едни приятни спомени отпреди две години, точно края на ноември беше (Боже, бях го забравила  :girl_impossible: ), когато беше моето предложение за брак.

Моето казвам, защото аз му предложих   :[, ами няма да го чак цял живот, я!  :P Той естествено прие   :danceg:

Та и ние почти като при вас - ноември предложение за брак  *INLOVE*, около Нова година - годеж (само че не като при вас по Коледа, а на Йорданов ден (06.01.2007) го направихме), но сватбата не беше същата година по ред причини, а чак т.г. - на 26.07.2008 г., защото много държахме да е лято, а 2007-ма лятото моите родители ги нямаше в БГ :(

Та понеже ме върна към толкова приятни спомени, исках да ти кажа, че колкото и да е хубаво предложението за брак, оттук насетне предстоят още по-хубави неща - то е първото от поредица страхотни събития!  *YAHOO* Така че, очаквам да те виждаме честичко и в другите теми!  :welcome-2:

 :offtopic: И няма от какво да се притесняваш - момичетата тук са много мили, сама ще се увериш!  @}->--

Здравейте, и аз да се отчета тук. Ние с моето мило бяхме на екскурзия до остров Тасос, и още първия ден както се разхождахме и се чудехме къде да хапнем, той ми вика ела първо до кея да отидем. Аз нали бях гладна и викам какъв кей дай да ходим да вечеряме, но той не да отидем. И отидохме, и както си седяхме и гледахме морето, той падна на колене и ми вика " искаш ли да се омъжиш за мен, а аз ohmy. И му викам ще си помисля  :funny:, а той горкичкия щеше да припадне. Е след 5 минути му казах да :girlhide:. Абе беше шоу. Е това е от мен.

  Моята история е малко конфузна.Една вечер моето момче си беше загубил ключовете и аз се включих в търсенето.Бъркам в чантичката му(от онези малките,мъжките) и ...а!...какво е това... O_O.ПРЪСТЕН!!!!!!!!
Всъщност видях само кутийката и се сетих.Хвърлих чантата и се заклех повече да не я отварям.1 седмица по-късно заминахме за Венеция.Колкото и да се опитвах да забравя, все се чудех къде ли ще ми предложи.И...на едно площадче издебна докато нямаше никой.Не падна на колене(той е мн срамежлив),но когато ме попита и видях кутийката в треперещата му ръка се разплаках(въпреки,че го очаквах )

ангелче,разбирам те!ние с милото си бяхме говорили за сватба и въпреки това плаках около 1 час!бях много развълнувана!можеш даа прочетеш по горе как стана всичко!

 за милото на galeto  *THUMBS*

моето предложение го получих на рождения ми ден душето каза че ще ме води някаде изненада за рождения ми ден и така беше слетобет трагваме но по пътя не ми казва каде отива ме ..и пристигаме на нос Калиакра, разкарвах ме се,разглеждах ме, и тъкмо взе да се сръчава, седнах ме на заведението каето е там /на Калиакра/  поръчах ме си и душето ми показа пръстена и ме пита а аз се  развиках долу_горе тихо
 " ау ..мале... ама наисти на ли? " и казах "да"  стреснах ме малко сервитьоката,но няма как не ми предлагат всеки ден
беше много вълнуващо защото си мислех че празнува ме рождения ми ден а то 2 в 1
 *YAHOO*  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *YAHOO*

Леле момичета аз вече знам милото е купил пръстен!  *YAHOO* *YAHOO*/не питайте как разбрах,трябваше уж да е тайна,но аз всичко разбирам/ Сега само трябва да стоя и д ачкам до рождения ден,за да видя как ще ме изненада.Аз сега съм тиолкова щстлива и развълнува,а тогава просто незнам.Вече нямам търпение. :girlhide:

lady_in_love  честито за пръстена, макар още да не е официално на ръката ти :)
пожелавам ти в скоро време да те изненадат с най-романтичното предложение :)

lady_in_love  ами това е супер кога имаш рожден ден да знаем да чака ме  :bravo:
сега малко честито след пръстена и голямото *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Рождения ми ден е на 9 декември момичета,така че няма да чакаме много!  ;)

ще ти стиска ме палци всичко да мине като по вода *YAHOO*
то още молко остова *YAHOO*

Здравейте на всички,аз съм чисто нова и се надявам да съм полезна!Знаете ли,винаги съм искала най-романтичното предложение преди години поне,но сега вече няма значение,защото  на този акъл ми се иска да е било най-шантавото и най-лудо!А за предложението-отидохме да си купим парфюми и голяма избиране му падна,защото аз исках нещо ново,понеже досега съм използвала 5 аромата и си ги харесвам.Но вече исках да опитам нещо различно и....както си харесвах или по-скоро си харесах,Той взе парфюма,падна на колене и ме попита-"Бебко ще се омъжиш ли за мен?",аз просто онемях,стана ми страшно весело,мило...там беше пълно с камери и хора.Започнах да се смея и казах-"ДА"!!! Като се има напредвид,че най-малко 6 месеца съм прилагала психо-тормоз за изобщо някакво предложение *db*.Той все чакаше и чакаше,а аз имах чувството,че наистина го тормозя.Но тогава може би все още не се бяхме опознали както ни се искаше ;)

salasar ,  :welcome: !

Хехе, много готино предложение, всичко различно от конвенционалното, е адски свежо и незабравимо!  :bravo: на твоя човек - винаки са ме кефили такива спонтанни предложения, както на galeto с миенето а чинии и твоето с парфюма!  :bravo:

salasar много странно готино предлужение

 :girl_wink: еми странно.но пък забавно!Наистина на по-лудите глави пожелавам най-шантавите предложения

Момичета вече и аз мога да се похваля.че си имам годежен пръстен! *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*Ужасно съм щастлива!Сега да разкажа и как получих предложението.Беше един ден преди рождения ми ден.Милото ми беше казак,че ще ми даде подаръка тогава защото иска да сме смички,а на другия ден щяхме да имаме доста гости и затова по рано.И аз разбира се чаках с нетърпение да се прибера от работа,за да видчяизненадата,но......уви прибирам се аз и бях страшно изморена,влизам в спалнята и нищо,ама абсолютно нищо,разходих се и из другите стаи,за да видя дали поне някъде има букет и пак нищо :'(идеше ми да викам  :angry:,в този момент майка ми ни извика долу,за да видим някаква нова коледна покривка,която беше купила и слизам аз надолу и молото ми вика,аз ей сега ще дойда,че щял да иде до тоалетна първо,и аз тръгнах без въобще да подозирам нещо.слезнахме долу видях ме покривката и тръгваме да се прибираме пак нагоре,отварям аз вратата на спалнята и какво да видя,отгоре върху леглото един прекрасен букет червени рози.Много се зарадвах @}->--!После се обарнах да гуяна милото и той ми каза,че има още един подарък за мен,бръкна в джобчето на панталона и изкара една чевена кутийка  :bravo:,падна на колена и ме попита "Мило ще се омъжиш ли за мен?" *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*.И аз естествено казах "ДА".Бях много щастлива момичета!Не беше нещо супер романтично или различно,но си беше моето предловение за брак и аз се почувствах много специална! :girlhide: :girlhide:Скоро ще снимам пръстена и ще го пусна да го видите!

lady_in_love, честито!  *INLOVE*

Страхотен подарък си получила за рождения си ден!

Ти предполагаше, но вече е реалност! :girlhide:

lady_in_love, честито и от мен!
Желая ви много щастие, любов и много дечица!
Никога човек неможе да е подготвен за този прекрасен момент, колкото и да предполага... Елемента на изненадата винаги присъства и точно това е най-хубавото. *YAHOO*
Още веднъж ЧЕСТИТО! :good_luck: :good_luck: :twohearts: :twohearts: :good_luck: :good_luck:

Мерси за хубавите пожелания момичета!Вече наистина мога да летя от щастие! @}->--

lady_in_love,Честито ти предложение!Толкова е хубаво да летиш от щастие!Пожелавам ти да имаш  още много такива мигове,в които да ти спира дъха!Бъдете здрави и щастливи заедно! :danceg:

Честито! :bravo: Ние знаем, че чувството е прекрасно и затова се радваме, че си го изпитала  *YAHOO*

angel4e, salasar и lady_in_love ,честито на всички вас,момичета! *YAHOO*
Много се радвам за вас...И  да ни държите в течение на подготовката за сватбения ден! :P
 

Благодаря! Аз обещавам да ви държа в течение.Но още съм толкова объркана,не мога да взимам категорични решения,пък и има време и затова искам да разгледам подробно всичко,за да не ме е яд после.Вчера пробвах една рокля и още ме е страх да я взема.

честито на всчки получели наскоро предложение бадете много щастливи момичета
 :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine:

Ще ме разплачете  ей..... Направо ми се насълзиха леко очите докато четях предложението на "лейди"
 :'( понякога не е чак толко лошо да си жена  :P :P :P

 Вечно щастие на всички, които са намерили любовта и са решили да създадат семейства и успех на тези, които чакат!  *THUMBS*
 Предлжението си получих на 07.07.2008г. на п-в Калиакра. Моят бъдещ съпруг е металист и бяхме отишли в Каварна на концертите на Manowar, Алис Купър и Slair. Първият концерт беше на 05.07.,вторият на 06.07. и най-неочаквано за мен цялата група реши да пропусне третия концерт /забравих да кажа, че бяхме цяла компания и всички са знаели за намеренията му/. Вместо това решиха да отидем до п-в Калиакра, беше по залез слънце. Качхме се в колата и вече бъдещият ни кум караше като луд /после разбрах, че сме гонили слънцето/. Стигнахме там и...красота. Хайде да се снимаме тук, после там и така отивахме към края. Там имаш чувството, че все едно слънцето наистина залязва в морето /бях там за първи път в живота си/. В последната част име една изсечена скала и пейка...изведнъж всички изчезнаха, нямаше никой от групата, бяхме останали сами и..."Тони, ще се омъжиш ли за мен?". Сега като се опитах да възпроизведа въпроса, нещо ми се губи, не звучеше точно така, но в общи линии значението беше такова. Ушите ми заглъхнаха, времето спря, не виждах нищо...само него и въпросителният му поглед  :girl_impossible: :girlhide: В този момент не исках нищо друго, освен да го прегърна и така като му скочих на врата, стоях около 5 мин. без да мръдна, но не казах нищо. Той ми сложи пъстена и беше ясно! *THUMBS*
Сега, когато приятелите ми искат да им разкажа, всички питат: " Ама той падна ли на колене?". Ами не, не падна на колене, ама и аз не казах "ДА", просто сложих неговата любов на ръката си и бих я носила цял живот. Ще направя всичко възможно и той да получи моята и така да разбира моят отговор цял живот!!! *INLOVE*
 Още веднъж момичета, желая Ви много обич!

tonibonboni, разказчето ти направо ме  :'( страхотно емоционално преживяване, браво на твоя бъдещ мъж!  :bravo:
Сестра ми, чиито мъж е от Каварна и е емоционално свързана с местата в околността  ;) , казва че Калиакра е едно от най-романтичните места на света. За съжаление аз така и не успях да го посетя, като ходихме за сватбата им (трябваше веднага на другия ден да се прибирам в Бургас по работа :( )

Разгледах и снимките в албума ти и така още по-силно ме пренесе в мига на твоето предложение!
Поздравления, много любов и прекрасна сватба ти пожелавам!

Още по-хубавото е че вече гласим сватба на 30 май 2009година. Искам да ви кажа че като започнахме приготовленията за сватбата всичко романтично става още по хубаво. Имам чуството че го обича още повече

Здравейте на всички, казвам се Елена. Моят бъдещ съпруг не е от най-романтичните личности. Но според мен предложението за брак (дали от него, или нея), е уникално и романтично за всеки, който го преживее.На мен ми предложиха на 25.11.2008 г.След като ме взе от работа, Иван (бъдещият съпруг) измисли няколко причини да се приберем в къщи, след като аз настоявах да отидем да си купя мандарини   =] .Прибрахме се с уговорката, че след това ще отидем до магазина. След 5-10 мин. нервно обикаляне напред-назад из апартамента(от него), аз бях решена да си купя въпросните мандарини. В момента , в който посегнах да отворя вратата, той падна на колене пред мен и ми каза най-прекрасните думи. Извади кутийка, отвори я и ме попита "Ще се омъжиш ли за мен?" , очите ми вече бяха пълни със сълзи, и си мислех, че няма да излезе звук ако се опитам да кажа нещо. Успях да кажа "Да" *INLOVE*
И така, нямаше цветя,музика, залез ......., но за мен беше най-романтичния момент.
Пожелавам на всеки, който все още не е, да изживее своя романтичен момент. *INLOVE*

sneji_svetlio и leni_beni_,  :welcome:
Страхотни предложения сте получили. Каквото и да е предложението, по-малко или повече романтично, традиционно или не, това си е уникален момент в живота, поздравявам ви, че сте го изпитали! Пожелавам ви приятни мигове по време на сватбената подготовка и по-често да ви засичаме в съответните теми!  ;)

 Напълно съм съгласна с теб leni_beni_! Няма значение кой как е получил предложенито си за брак! Мисля, че когато някой е решил, че иска да прекара живота си с теб и смята, че ти си най-достойна/достоен и ти предлага да вървиш с него/нея през целия му път...това е важното! И когато тези красиви намерение бъдат споделени, никой не мисли къде се намира, не се оглеждаш за да възклицаваш: "...Боже, къде се намираме!", а напротив!:)
Още веднъж желая на всички просто да намерят Човека и да получат предложение за споделена любов, а не просто за сватба!

 А на теб leni_beni_, честито!  @}->-- :girl_wink:Желая ти една много приятна подготовка, изпълнена със страхотни емоции! *THUMBS* ;)

Благодаря за топлото посрещане и милите думи  :thanks:
Ще следя с огромен интерес темите, и ще се включвам , където мога  :)

Здравейте, аз съм Вера,
Моето предложение го получих в Париж на един набостъргач срещу Айфеловата кула. Бяхме се качили вечерта, за да разгледаме нощен Париж, а датата беше 22.09.2008г. -това ни е годишнина откакто сме заедно :) точно в девет часа Айфеловата кула започна да блещука в бели светлини и тогава съкровището както ме беше гушнал извади една кутийка и ми подаде годежен пръстен - беше се притеснил и ми каза най-милите неща на света и ми се просълзиха очите от щастие. Беше незабравим миг и го пожелавам на всеки :) :) :)

Айфеловата кула не беше ли украсена в сини светлини тази година? ;)

Да, но от 21 часа на всеки кръгъл час светва в бели лампички, които мигат за около 10 минути като шампанско - непрекъснато светкат и е много красива, това следващата вечер го видях и от самата кула, пак в девет часа, а после и на корабче бяхме в 22 часа пак така светна. Май я пускат така в 21, 22 и 23 часа ама не съм много сигурна. през останалото време си беше наистина синя :)

реших, че си била толкова заслепена от случващото, че не си различавала цвета :bravo:

Кулата беше синя само по време на председателството на Франция на Европейския съюз (и точно поради него председателство). И вече (слава Богу) си върна нормалния цвят (синя въобще не беше яка, почти не се виждаше и беше сто пъти по-малко впечатляваща).

аз бях там на 5.12.2008 и беше синя, стори ми се адски грозна и чак кичозна :no:

То в този специален момент всеки загубва представа за света около себе си :)

 (http://www.picvalley.net/u/1447/286052146.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1447/286052146.JPG) ето една "скорошна" снимка от там! И аз я видях в син цвят! И в нашият случай имаше предложение за брак! И ТЯ каза ДА! И да кажа бързо бързо аз съм нов във форума и това ми е първия пост! Моята Любима ми помага със писането( тя има опит от "Часът на мама") , а пък аз реших да се регистрирам тук! Здравейте!

Ще ме разплачете еййй... ;)
Аз пък тази година направих 10 години от както се ожених.Като ви слушам се замислям дали да не спретна на жена ми още едно предложение а може и сватба... незнам как се води тази "розова" или нещо друго но едно купонче примерно ако и стане роклята.Дайте идей за нещо романтично. Може би да идем на "царевец" и да поръчам да ни пуснат "звук и светлина".Не било много скъпо.А и аз одавна си мечтая да го видя на живо.  @}->--

800 лв  :offtopic:извинявам се за което

Мерси за информацията. Сега поне си знам преди да тръгна,да си направя сметката. *THUMBS*Може да извадя късмет и да си направим партия с някоя сватба или рожденник от близките заведения. *YAHOO* Сега като се замисля нещо се пообърках с това (тази година) и  май съм позакъснял.Щото нова година вече мина.Датата ни е 9 август и всъщност тази година ще станат 11годинки.Как си минава времето.... :(

Съжалявам че тази идея ми дойде чак сега.Бях решил да и направя "Море от Любов" Писах до предаването в сайта но не ми отговориха и така си останаха мечтите. Гола вода сме това женените мъже. Е не всички де... Гледам другите добре са се постарали. Само като се сетя че аз и купих накъв скапан телефон....е небеше толко скапан де..ама както и да е.Мисля че заслужаваше повече. :(

Както съм писала напред в темичката аз получих предложение за брак точно на върха на Царевец в 12 ч през ноща. Моя мъж беше поръчал само светлина, мисля, че със звук би станало малко зловещо предложение за брак ;), но повярвайте ми със светлина беше адски адски романтично и когато всичко се случи на върха пред голямата църква обляна цялата в светлина  :girl_in_love:, а и когато не очакваш изживяването е уникално повярвайте ми  *YAHOO*

 :welcome: shosho
Много се радваме, че си се записал при нас. Мъжете са ни малко и си ги коткаме. Успех в подготовката и ще помагаме с каквото можем  ;)

ПП. Като видях колко предложенията има пред кулата... и  :'( ние живеем в Париж пък мъжа ми не се сети да ми направи там предложение, ами си ми предложи диркетно вкъщи  :huh:
Не че и аз бих се сетила де... :[ ама вие ме наведохте на тая мисъл.

Сигурно е много романтично  :girl_in_love:

наистина е много романтично и вълнуващо, но съм сигурна, че където и да е направено предложението, ако е правилният човек, то споменът остава за цял живот. *INLOVE*

Това беше на шега  ;)  Той си ми предложи по неговия си начин, както той си го чувстваше и разбира се бях супер трогната. Не го заменям за нищо на света. Всяко предложение е уникално  :)

Хайде и аз да се запиша тук. И аз получих моето предложение на 13.11.2008г., тогава правихме 10 години от както сме заедно :P. Миналата година около нас се омъжиха двама приятели и ние доста се въодушевихме, но не сме говорили нищо сериозно. Прибирам се вкъщи от работа и нищо странно, милото е още на работа, а ние с кучето излязохме на разходка и после.... Връщаме се с малката хайванка и първо ми направи впечатление, че нещо е много приглушена светлината в хола, а аз винаги светкам всички лампи, влизаме смело напред, а на масата сложена нежна покривка, свещи, две чаши за шампанско и никаква следа от милото... O_O Много ми стана приятно като видях обстановката - е 10 години са си 10 години ще празнуваме.... В този момент чух милото да ме вика зад гърба ми, обръщам се ....... а той вече на колене с прекрасен букет и въпроса: "Чочо, ще се омъжиш ли за мен?" 8P. Пръстенът беше в чашката на едно от цветята, но аз от радост не можах нищо да кажа, само се смеех и плачех от щастие и вълнение и дума не мога да произнеса, а той пак "Е нищо ли няма да кажеш?", тогава дойде моето "ДА". Отворихме шампанското и щастие, щастие, ред усмивки, ред сълзи, исках да се обадя на целия свят, за да се похваля. Оказа се, че през цялото време е бил вкъщи, но се е крил в една от стайте, за да подготви изненадата, а предишния ден са ходили с кандидат кума да купуват пръстена, а на мен ми беше казал, че ще закъснее, защото трябва да му помага да пренасят някакво зеле... *db*. Сватбата ще е на 25.07.2009г. и съм страшно въодушевена от олганизацията

 :bravo: на милото, много романтично

Честито tsvety_t   :bravo:, много сладко. Страхотно предложение, романтично. Успех с приготовленията, и да ни държиш в течение

 :offtopic: Пишем, ама по другите теми  :girl_haha:
Мини и ти натам де - ще откриеш много интересни дискусии и информация  ;)

здравейте на всички!
от няколко дена и аз се присъединих към вас,тъй като получих и моето предложение!  *YAHOO*
все още съм много начинаеща,защото изобщо не съм наясно с нищо(но бързичко ще се науча  *db*)

та моето предложение доиде в петък(23.01)
с моето слънчице решихме да си направим една почивчица във Велинград!Отидохме ние вечерта(тъй като бях на работа до 20ч.)и слязохме в ресторанта да вечеряме.След това се качихме в апартамента(който се оказа младоженският)и решихме да си напълним джакузито.И както си се джамбуркахме,изведнъж моето момченце ми каза:Ей имам изненада за тебе!
и излезе.....
след 1 мин се върна с кутийката и падна на колене,пред джакузито(тук вече не помня точно какво ми каза,защото малко си бяхме пийнали вече  :girl_wink:)и ме попита дали ще стана негова жена....
Аз онемях,тъй като ме изненада(този път) и направо нямах думи,и аз паднах на колене пред него,само че в джакузито и започнах да го целувам!Това беше моят отговор,който след това подтвърдих със "ДА" и вече правим първите планове за сватбата!

ver4ote  :bravo: за предложението
добре дошла във форума, с каквото мегат момичета тук са много отзивчиви и ще ти помагаме. за кога планирате сватбата.

благодаря за посрещането!
а сватбата я мислим още-понейе не сме рещили кой ресторант точно ще е-иначе или на 29.08 или 19.09

Честито и от мен ver4ote   :bravo:
И нашата сватба е на 19.09  ;)

Много завладяващи истории. Ето и моята: ние сме заедно от 3 години и от известно време сме сгодени, но беше взаимно решение с цел запознаване на родителите ни и демонстриране на сериозните ни намерения за общо бъдеще. Подарихме си прекрасна седмица с приготовления, една семейна вечер и след нея ски почивка в банско. След това се започнаха страните ни преживявания от година насам, за които ще потърся и съвет. Първо започнаха въпросите какъв пръстен искам и разглеждане из интернет, след това започнах да усещам как приятелят ми непрестанно търси начин да ми направи впечатляващо предложение да сключим брак. Усещат се тези неща, дори и след това сме ги обсъждали. Два пъти целенасочено провалих намерението му да ме попита за брак, сега зная, че ще се опита да направи нещо голямо и за свети валентин.... седмо чувство... иска ми се да не бягам от отговорност този път, ще съм благодарна на тези, които са си поръчали годежни пръстени със скъпоценен камък по интернет или са си избрали такъв в лондон да ми дадат координати, защото зная, че той няма да избере сам, а първо ще ми предложи да се оженим и след това в знак на съгласието ми ще ме изчака да си избера.

ах колко хубаво....  :'( всички едни романтични предложениея пак аз милата. :'( .... Нашата история е такава запознахме се преди 9 месеце тарсех си  квартира вав варна за лятото  :girl_wink: и намерих а той ми бесе съквартирант.  8P Общо взето живеем заедно от както се познаваме на третия ден се "гаджосахме" *db*. и така до ден днешен. Аз по принцип съм от Бургас и когато в края на лятото доиде моментът да си се прибирам насам една сутрин го питам ще доидеш ли с мен  P-( .. тои си помисли ден два и доиде и заживяхме щастливо.  *INLOVE*  *INLOVE* ... но аз исках сватбааа много го обичам щото. @}->--  @}->--  Та говорейки бизпрои пъти и мранкаики от моя страна P-( P-( P-( :grandpa: ,че искам свадба.....е съгласи се. :acquaintance: и така преди месец случайно влязохме в магазин за бижута и го видях O_O  O_O ... него :yea:.....пръстена ohmy. Купими го на момента в които видя изражението ohmy ohmy ohmy. И.... еми прибраси го и не ми го дава *crazy* *crazy* *crazy*.....По принцип не е романтик а официалното сабиране на роднини и приятели да обявим годежа е на 14,.02.2009 а още нямам пръстен  :'(  :'( . Вече се отчаях направо..... :'( :'( :'(

Да си кажа и аз.ТЯ нашата история е дълга и широка.С него се познаваме цял живот.Винаги сме били близки като брат и сестра.Но...преди 5 години се влюбих в него *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* бях на 14 и съответно той се оказа първата ми любов.Траях си 2 години,обаче това не се издържаше,затова му признах какво чувствам.За съжаление той не изпитваше същото,а и имаше връзка.Както и да е миналата година започнахме активно да си пишем в скайп,после той ме видя на бала ми(тъй като семействата ни са приятелски) и започнахме да излизаме;появяваха се все повече и повече общи интереси,възгледи и така на 21.06.2008 вече бяхме двойка и се изпълни най-голямата ми мечта.Вече живеем заедно,много се обичаме.
А на Бъдни вечер трябваше да вечеряме с родителите му.Час преди да тръгнем той излезе.Забави се най-много 20 мин.,върна се,дойде при мен и ме накара да си затворя очите,Когато ги отворих пусна в ръката ми ПРЪСТЕНА и ме попита :"Ще се омъжиш ли за мен?" Оттам вече ми е малко мътно,защото бях толкова щастлива...
И така момичета това е моята история в резюме  ;) :P

П.П.Много съм щастлива!!!  :girl_in_love: :love_together: :svatba: :wedding: Сватбата е септември

ами да се запиша и аз тогава.Ние сме най - добри приятели от не знам колко време до преди около 5 години когато ми призна че е влюбен в мен от 4год. и 3 мес. сме заедно- и живеем заедно от пърият ден.До прекрасният момент когато на Коледа 2008 ми предложи пред моето семейство- всъщност ми подари кутийка с панделки , в нея имаше  друга кутийка с панделки в нея и в нея кутийката от пръстена , но празна. Докато се чудех кога ще ми даде и пръстена падна на колене зад гърба ми и пред насълзените очи на семейството ми предложи.
мн сладко беше

Аз пък си мился,че всяко едно предложение е романтично.Важното е любов да има  :bravo: :bravo: :bravo: Ах как се радвам на такива неща.Зареждам се сууупер положително  :butterfly: :sunshine: :che: :clover:

Получих го...... така чаканото предложение  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Преди около два часа. В един коктейл бар "Бродуей" в Бургас половинката ми е там барман. И ми звънна по телефона и вика ела след работа искам да поговорим  *crazy*  и аз разревана вървя и си мисля ся съм напраила нещо и ми се сърди :'( ..... и ..... влизам аз вътре в бара...и....... управителката ми вика седни малко тука  *crazy* а милото не го виждам и се притесних :huh:  и изведнъж музиката спря  :huh: :huh:\ а по принцип там е много висока\ и милото илиза костюметан натокан ohmy  вика "може ли за тишина"  O_O пак то пълно с хора . и ми падна на колене и почна да ми говори колко ме обича и как дава всичко за мен , че е готов да остави всичко и да ме последва кадето и да отида и... сарцето ми заби толкова силно ... и извади от джоба малката червена велурена кутийка и я отвори и като ме пита ще се омажиш ли за мен  :svatba:... и аз нямах глас само кимам и плача :girlsigh:. И ме гушна   :gu6: и ми подари най-голямото цвете което съм виждала :butterfly:. Всички започнаха да пляскат   :bravo:и да ни поздравяват а аз...още незнам къде съм :danceg: :danceg:

Честито дариии!Много романтично!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*И аз съм от Бургас м/у другото!

dariii   , честито  :bravo: !!! Страхотно предложение ! Като се сетя аз в каква еуфория бях, макар че бяхме само двамата, представям си така, сред толкова хора, познати и непознати.

Хахаха сигуро е от соления въздух!А уж мъжете по морето били женкари! :D :D :D е за моя поне знам,че се е наживял за такива неща!!!А за еуфорията спор няма,направо не знаеш къде се намираш!!!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Между Бъдни вечер и Коледа,  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
точно както съм си го представяла, ама точно все едно беше написано по книга. Аз дори незнаех  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Беше доста емоционално. Пръстена беше под елхата...малка червена велурена кутийка... беше невероятно бяхме си само двамата. Когато го получих аз незнаех че е годежен попита ме: "Знаеш ли какво е това" и аз му казах: да, знам това е пръстен. И той ми каза: "Това е годежен пръстен" и аз   ohmy  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* обадихме се на родителите ми и така... Това е..  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Здравейте на всички,
Аз от известно време чета какво пишете и най-накрая събрах смелост да се включа.
С приятеля ми сме заедно от15. 05. 1998 г. Точно една седмица след като се запознахме станаха нещата между нас. Аз съм си доста романтична, но на мъжа ми му е голяма мъка това. Постепенно всичките ни приятели се изпожениха, а ние още - гаджелък. Даже не живеехме заедно. Най-накрая на морето 2008 той се престраши и повдигна темата да заживеем заедно, след като му бях мрънкала хиляда пъти, че вече няма какво да чакаме. И така началото на октомври заживяхме заедно. Винаги съм му казвала, че ако за сватба няма да обсъждаме нищо, когато той реши, ми предлага и толкова. Исках изненадавщо и романтично предложение. Аз бях инициатор да започнем връзката си и обикновено съм по-активната. Не може всичко все аз да върша. Но след 10 години заедно бях решила, че просто не иска и макар че ми беше тъпо, започвах да го приемам. Все пак много го обичам и това е най-важното.
Един петък ми се обади в работата и ми каза, че ми е измислил изненада за тази или следващата неделя. Много се зарадвах, защото го тормозех поне веднъж - два пъти годишно даме изненадва.
Но нямах търпение да чакаме до другата неделя и още същата неделя станах сутринта и му викам, днес ще ме изненадваш.
Той само ме предупреди да се облека дебело, че щяло да е студено. И тръгнахме. Отидохме първо до кабинковия лифт, но беше затворен и той много се ядоса. (Последните години много си мечтая да се возя на лифт). След това отидохме на открития лифт на Драгалевци, отидохме до Голи връх и от там до Алеко. Аз си мислех, че това ми е изненадата и бях много доволна. На връщане докат осе возехме влифта беше много красиво. Високи иглолистни дървета около нас, синьо небе (не се виждаше типичния за София смог) и тишина. И имахме усещането че пътуваме на света.  *INLOVE* Беше уникално. По едно време приятелят ми ми вика "Затвори очи". Реших ,че ще ме целуне. А като отварям очи той държи кутийка с пръстен  ohmy ohmy ohmy и ме попита "Ще се мъжиш ли за мен"  :girlhide: Ушите ми забучаха, зави ми се свят и виждах само лицето му. Усешането е незабравимо  :girl_wink: :girlhide: :girl_impossible: Аз разбира се казах ДА. Така на 16 ноември 2008 г. получих най-голямата и приятна изненада в животаси до сега. И сега организирам сватба.

Кто четох предложенията ви, момичета, се просълзих. Хубаво е,че имаме такива мъже :bravo:

milenastef,значи,стоял,стоял и някрая "изби рибата".Страхотно е било,браво за страхотната идея!

Честито и от мен, страхотен мъж, да се обичате все така цяла вечност!

Благодаря ви angel4e и tsvety_t за милите думи.  :)

 :judges: :D :D :D супер,браво на вашите мъже
Аз все повече се убеждавам,че все така прават,седят,седят,мълчат си после БАААААААМ и ти отнасят главата с някоя изненада... :bravo: :bravo: :bravo:

Дааам,моя ме изненадва,изненадва и вчера...БААМ...не ми подари нищо!

milenastef  Честито и от мен! Бъдете много, мнго щастливи!...

Малко  :offtopic: ама...случват се такива неща,той и моя забрави нещо,но на следващия ден се реваншира!!!

Но все пак на мен още ми държи влага от предложението за Бъдни вечер  :bravo:

Ех, колко романтични предложения! Направо ви завиждам! Моят съпруг пък ме напи с някакво уиски, попита ме е дали искам да се омъжа за него, а аз отговорих "да" като си мисля, че се шегува! На другия ден обаче ми казва "Хайде да ходим да си избираш пръстена". Аз му казвам да си помислим още малко, а той "Дадена дума назад не се връща". И точно 3 месеца по-  късно си казахме "да" и изживяхме най- невероятния миг в живота си!!!

Момичета нека и аз да споделя с вас как получих предложение за брак.

Ние с милото сме заедно вече 4 години а предложението стана на 05.05.2008 докато бяхме на екскурзия в Париж. Беше наистина много романтична и изпълнена с емоции вечер - вечеря в едно бистро на Шанз-Елизе  последвана от среднощтна разходка. Накрая се озовахме на Марсово поле и седнахме да една пейка да гледаме светлинното шоу на Айфеловата кула. И в този момент той извади кутийката с пръстена и ми предложи да се омъжа за него. Аз токлова бързо го разцелувах че даже не го оставих да се доизкаже.

Страхотно предрожение  :bravo: И моето предложение беше срещу Айфеловата кула, светеща в бяло като шампанско, но на небостъргача Монтпарнас на 22.09.2008г. в 21.00 часа и сега като си спомням и чета и за твоето и ми напират сълзи от щастие и спомени в очите. Това е най-хубавият момент за всяка жена и го пожелавам на всеки  :)

Ами на връх нова година, аз съм от Варна, а бъдещият ми мъж е от Горна Оряховица, и се бяхме събрали да празнуваме в Търново, в една механа точно на площада.10 минути преди 12 часа ни казаха да излезем всички на площада с чаша шампанско в ръка и да посрещнем новата 2009, а площада беше изпълнен от народ, и така точно в 12 моето мъжле изкара пръстена и ме попита "Ще се омъжиш ли за мен?"  ohmy и докато аз кажа "ДА" всички наши приятели вече ни гледаха и викаха "Я гледайте какво става тук" и взеха да викат "ГОРЧИВО" и от там всички хора около нас "ГОРЧИВО" и "ЧЕСТИТО"... Беше вълнуващо преживяване и се чувствах много много щастлива *YAHOO*

betina  :bravo: честито. няма начин да забравиш датата на предложението :)
пожелавам ти много хубави и положителни емоции в подготовката. ако имаш някакви въпроси момичетата помагат  винаги .

Получих го на връх 30-ят си рожден ден. Моето мило удари с един коршум два заека :cow-boy:. Пръстена /предложението беше подаръка ми.

Здравейте, момичета!
И аз ще споделя как получих предложение - то си беше съвсем стандартно, но тъй като моят мъж никак не е по романтиката, все пак бях много очарована. Януари 2009 празнувахме 10 години откакто сме заедно, та стоим си вкъщи на романтична вечеря, свещи, вино и т.н. По някое време милото нещо ме ядоса за това кой канал да пуснем и аз се бях наела за скандал, а той излезе от стаята, а аз още повече побеснях, само че като се върна в стаята беше на колене и с пръстен в ръката, аз толкова се шашнах, че забравих ума и дума и изпаднах в истеричен смях. Ами това е нищо нестандартно, но май ще си го спомням цял живот, особено и грейналото му лица като казах "да"  :danceg:

И аз си мислех, че моя се шегува. Докато паркираше колата ме попита дали ще се омъжа за него,но понеже бяхме от съвсем скоро заедно се шокирах и нападателно попитах така ли ще ми направи предложение - докато кара колата, а той само отговори, че след месец пак ще ме попита.Направи го още два пъти за да е по- сигурен, че съм съгласна и по невероятен начин, но без директния въпрос.Пръстена получих малко по-късно на 14.02

Ето, че дойде моментът и аз да се разпиша в тази темичка.

Излизаме ние вчера на разходка за осми март. Времето ужасно, вали дъждо-мъгла, духа остър вятър. Имам чувството че е нарочно, защото на 14.02 пак стана така, времето се развали за празника. Билети за трамвая няма, ходя из цяла Връбница да намеря, търча из локвите за трамвая, милото пази подаръците, защото са тежки. Трамваят от най - разбичканите и ишиасът ме свива до безобразие. Настроението ми започва леко да мухлясва.

Стигаме до гостито и хоп...баш домакинята забравила, че ще има гости и заминала нейде си из центъра на женска сбирка за празника. А аз си бях приготвила цяло театро във връзка с подаръчето й. Хъм...поседяхме и си тръгнахме. Аз леко започвам и да се намръщвам.

Звъня на другото гости, там пък никой не вдига телефона. Вече ставам леко нервна. И с настроение на 50% от това, с което се събудих се упътвам с милото на разходка.

Цуни, гуни, плюшковци, подаръчета, разходчица, настроението ми живва. Упътваме се към нашето си място, а именно "Рицка"-та в Халите. Места няма. Аз, мрън.  :( Милото: "Ама айде да почакаме, да се освободи маса." Аз: "Мне, те сега са заседнали, къде ще чакаме, дай на другата "Рицка" по - надолу."

Стигаме другата "Рицка", положението същото. Излизаме на дъждо - мъглата и вятъра. Аз съм вече измръзнала, изморена и гледаща лошо.
Милото: "Ама, айде сега, така ми се ядат кошнички, айде да почакаме, да се освободи маса."

Аз, гласно: "Ама, не, айде, много важно, ще си се приберем и без сладкарница." Аз, мислено: "Абе, Магаренце мое, абе не виждаш ли, че съм умряба от студ, скапах се и нещо ми е нервно, а ти сега ще ме караш да вися тук, като не нам си какво на тоя дъжд и студ и да нвастивам!!!! Абе акъл нямаш ли?  P-(  P-(  P-(" 

Милото: "Ама не, не, то ей сега ще се освободи местенце сигурно".

И зависваме. За щастие тъкво се канех вече да го бия и се отваря вратата и едни баби напускат. Разгеле, влизаме вътре, сядаме, магаренцето носи кошничките, аз се успокоявам и си помислям, че съм много лоша и несправедлива в мислите си понякога.

След малко магаренцето ми нещо взе да шава с ръчички под масата и аз реших, че са му изстинали и си ги търка да ги стопли. Стана ми жал и реших да се реванширам за лошите си мисли и...
 - Мило магаренце, ако ти е студенко, аз мога да ти постопля ръцете, моите са топлички сега?
 - Не, не, съселчето ми, топличко ми е, аз така само.
 - Да не криеш някакво подаръче?
 - Ааа, мда, имам подаръче за съселчето си. Затвори очички!
  Затварям аз очи и протягам ръце, да ми пусне в тях подаръчето. Добре, ама той не ми пуска нищо, ами казва "Отвори очета!". Аз отварям очи и пред мен...  :girlhide: пръстенчееее..........ааааа   *YAHOO*  :danceg:  :chee:  :autumn:

След десетина минути, колкото да мога да разпознавам членоразделна реч, чувам: "Може ли да те попитам без да коленича, ще се омъжиш ли за мен?" И аз, естествено ДАДАДАДАДА!!!!

Най - смешното е, че въпреки, че очаквах предложението и бях сигурна, че ще е скоро и убедена, че няма да успее да ме изненада нищо не заподозрях.

Съответно после си казах, че съм прасе, за да му мрънкам за времето и да не искам да ида в сладкарницата. Аз се чудя, защо през цялата разходка само се свираше като шугав из заведенията и се мъчеше да ме намъкне в някое. Хахаха.

Да не говорим че след като му казах "да" му се насълзиха очичките и почна да подсмърча и му давах кърпичка. Абе....момчето ми е много романтично. Не искал да коленичи, защото се притеснил, че има толкова много хора и ще го гледат. Много ми е срамежливичък. Ако знаех, щях да се съглася да влезем още през деня в някое по - празно заведение.

Оххх, еми това е, сега гордо си се разхождам с пръстенченто и се чувствам като пеперудка пила редбул.

аз чесно да си кажа, още не съм... ама усещам че на там вървят нещата. така че съм тук, за да съм подготвена...  *YAHOO*

Ами пожелавам ти тогава в най-скоро време да получиш своето прекрасно и романтично предложение, което да споделиш с нас.

Да и аз ще след ятемата и, за да прочета как си получила своето предложение!

Дано ти се случи скоро. Но колкото и да си подготвена, сигурно пак ще се изненадаш  ohmy. Обикновено така става и е супер @}->--

Даммммммм,и аз хем го сънувах,хем усещах и все пак не ми се вярваше и бях като халосана  :star: цяла вечер.Това не е нещо,за което можеш да си подготвена.Както и да си го представяш,каквото и да си мислиш,като ти се случи няма нищо общо,дори е по-хубаво от това,което си си представяла и в най-смелите мечти. @}->-- *INLOVE* :butterfly: :sunshine:

Права си Sianchys
И аз така се надявах и си мечтаех, но реалността се оказа много п-хубава от мечтата :bravo:
Но поределено целият ден  бях :aviator: Абе направо цялата седмица  8P

И аз да се разпиша в тази темичка ... Разбира се, и аз получих неочаквано предложението за брак. Тъкмо бях спряла да мисля за това, макар че вече сме заедно от доста години. Така и не разбрах как писето е купил пръстена, не се усетих, че идваше до София да вземе брат си от летището, никой от неговите близки не се издаде, а всички са знаели. Та в навечерието на Нова Година пътуваме от Пазарджик за София, за да празнуваме в София, дори не се усетих писето като каза, че тази Нова година ще си я направим по-различна. Закъснявахме с графика, аз съм нервна, трябва да се приготвяме, кумовете (тогава не знаеха, че ще са ни кумове) ни чакаха у тях преди ресторанта ... Аз вече съм готова, нагримирана, сложила златни бижута и писето ми казва, че ще ми даде подаръка сега, за да не го носи в ресторанта и ми подава опаковано малко листче, съз завързани панделки ...Аз се почудих какво може да е и видях сертификата на Алтънбаш и през това време пръстена се оказа пред очите ми. Последва предложение, а аз отвърнах "Кириле, ти луд ли си?" (защото бяхме говорили да не се престарава с пръстена, дори не държах да е с диамант) е после казах "да" и не знаех къде се намирам ...въздух не можех да си взема, колената ми омекнаха, сълзи ... гримът се разтече, после сваляне на жълтото злато ... Невероятно беше, като се сетя и ми се насълзяват очите!!!
Пожелавам на всяка жена да изживее този момент с любимия човек :)

 *THUMBS* наистина няма нищо по хубаво от тези мигове. Честито  :judges:

Аз бях на командировка в Плевен почти 2 месеца връщах се за събота и неделя само, едно от поредните ми прибирания милото реши да ме вземе от разклона кадето ме оставят колегите....спря пред къщата ни и гледам на вратата един балон и тъкмо да кажа нещо и се чува любимата ми песен и той вика я пукни балона.Пукам го аз и вътре романтично послание, което ме води към друг балон, така обиколих всички стаи напъках една камара балони с послания и хич не се сетих.Накрая в нашата баня ми вика я влез и тък влизам нищи...той пак я се огледай малко де...влизам нищо и  накрая леко изнервена влиззам за 4 път и тъкмо и8злизам и ми прави впечатление че душ кабината е нещо шарена...отварям я и падат стотици балони...милото и тък може би има нещо за теб търси.Прегледах всичките близи 200 балона докато изведнъж при пукането на поредния падна една ягодка и аз пак не се сетих...той вика ами отвория аз не мислих че се отваря, през цялото време си мислих, че явно много дъм му липсвалла и той ми прави изненада..като отворих ягодката вътре белка ще се омъжиш ли за мен и пръстен с истински изумруд.Този камък м и е любим и понеже е много скъп никога не съм се надявала да го имам, сложих пръстена бе ми по мятрка нито малък нито голям толкова се развулнувах как го е оцелил и този камък...разплаках се и казах ДА. Оказа се , че милото няколко пъти сменял номера на пръстена все му се стръвал голям....докато най накрая оцелил...така се притесняваше дали ще ми стане...беше много много романтично, защото аз до последно не се ъсетих..сега си пазя бележките от баланите, които освен напътствия къде да отида имаха и романтични стихчета... @}->--

liva82, поздравления - аз само докато четях и ми се насълзиха очите, страхотно предложение си получила, на което не може да се откаже  :bravo:
Радвам се че са останали все още толкова романтични и изобретателни мъже, да го поздравиш на всяка цена и да си го гледаш много

merilen и liva82 получили сте тоооолкова романтични предложения. *INLOVE* Настръхнах докато ги четях :danceg:. Дано мъжете ви и в бъдеще са така романтични.  *YAHOO*

liva82  много оригинално предложение за брак. Твоето момче се постарало  да е уникално. :bravo: и честото на теб и merline

merilen и liva82 имате късмет да сте с много романтични мъже :bravo:

То и моето мило ме изненада романтично, но не чак много оригинално. След тежкия работен ден отидох да се къпя и като се връщам, що да видя: целият ни паркет постлан с розови листчета, а в средата огромен букет кървавочервени рози, каквито обичам  @}->--. Милото коленичи, отвори една доста нестандартна кутия, цялата с огледални страни - и тя пълна с розови листчета, а нърху тях - ПРЪСТЕТЪТ *YAHOO*
Точно красив и разчупен диамант маркиза, какъвто винаги съм мечтала да имам. Милото имаше сълзи в очите и дори и без думи аз само му се метнах на врата и всичко ни беше ясно. *INLOVE*

liva82, страхотно предложение за брак. Твоят приятел е много изобретателен  :bravo:. Дано винаги така да те изненадва с находчиви идеи :)

snowhite, и това, ако не е романтично предложение - розови листенца, рози, сбъдната мечта за желания пръстен ... отвсякъде ухае на романтика!!! Дано цял живот мъжете ни да са толкова романтични и да ни изненадват приятно :)

благодаря Ви наистина е доста романтичен когато иска...затова сме решили и сватбения дух да е такъв милото само по мои идеи дори поканите от чужбина поръча само и само да е романтично и красиво за мен и за него... *INLOVE* @}->--

На мен милото ми предложи на 14.02.09  *INLOVE* се бяхме разбрали да станем рано и да ходим на плаж,да гледаме изгрева... беше много студено и облачно,аз исках да се приберем а милото ме накара да се разходим. След малко видяхме група лебеди в морето, беше невероятно и почнавме да се снимаме с тях...гледах ги и им се радвах, когато милото ме хвана за ръката,обърщам се и ....  ohmy виждам той на колене с кутийката с пръстена  @}->-- ми  обяснява че аз съм жената с която иска да си прекара живота...много неща каза не си ги спомням защото бях мнооого развълнувана  :girl_in_love: и на края "ще се омъжиш ли за мен ?" аз разбира се "ДАААА"  :gu6: много романтично беше на плажа,само аз,той и лебедите   :twohearts:
като търгнахме да се прибираме минахме покрай "пикадили" и решихме да си вземем вино и шоколад да празнуваме,през цялото време неможах да повярвам, ми беше като сън... когато стигнахме на касата,момичето се усмихна и пита "Вие заедно ли сте ?" *crazy* и ние :"ДА" ...."днес е Св.Валентин,празника на влюбените ( се мушна под касата, изкара една бутилка Шампанско и ни я подари *YAHOO*) Честит празник !!! " ....
много сладко беше :girl_wink:

Здравейте мили момичета... *YAHOO* искам и аз да ви споделя.. *YAHOO* получих предложението на 19.04.09 някаде кам 11 жечерта.. пътувахме си за пазарджик и всичко си беше ок...но милото ми  беше казал по рано през дена че ми се извинява и че ште ми купи пръстен жеднага щом може.. понеже в неделя искахме да саберем нашите и техните и да направим годеж..та така през деня ми каза той така и аз малко мъчно реагирох но до вечерта нищо ми нямаше.. и патувахме си ние към пазардйик и тои по едно жремем ми каза да спрем на ихтиман на мотела да извадя някакъв диск и аз му казжам чее няма смисъл сега за един диск да спираме.. но той настоя иии *YAHOO* отварям аз жабката и гледам един много красив букет... в парвия момент нищо не мислех и като го погледнах в очите и ми тръгнаха сълзите извадих букета и наи отдолу в дъното беше завързана кутийка .. почнах да развръзвам и от треперене почти не можах .. после тои я жзе отжоря и каза" бебче ще се омъжиш ли за мен... ДАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА ААА *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* И ТАКА ПОчТИ ДО ПАЗАРДЖИК ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ПЪТ ПЛАКАХ ЛИ ПЛАКАХ ОТ щастие.. *INLOVE*

*Bibi* и kateto87 да са ви честити романтичните предложения.
Биби като четях постат ти и аз настръхнах като си представих картината на плажа  *INLOVE* Много романтично
Кате, пожелавам ти винаги занапред да плачеш само от щастие :bravo:
Сега ви очаква едно от най-приятното и изпълнено с положителни емоции време - подготовката на сватбата :)

*Bibi* и kateto87, много романтични и вълнуващи предложения сте получили!!!  :girlhide: Поздравления! 

момичета, много се радвам за вас...  че мъжете ви са такива романтични... моят не е такъв... даже да си призная честно... аз повдигнах първа  въпроса за сватбата... щото хич го няма по тия работи и колкото пъти и да намеквах... той все не схващаше... така че колкото и да чакате романтично предложение от мен в тази графа няма да има.  Важното е, че ме обича... с или без предложение...

Буболече, не се отчайвай - и моето момче е от най-неромантичните, но за мен явно е готов на всичко... Предложи ми на 15/02, докато вечеряхме, аз даже не бях преглътнала, и ми стана супер криво - така ли ще запомня предложението?  :( Бяхме се разбрали да не ми взима пръстен, защото сега имаме по къщата толкова неща да оправяме, та само ме попита мило и ме прегърна и целуна. Аз хем се радвам, хем ми е едно тъпо такова  :girlsigh: Мина време, казахме на всички и аз вече - примирена, че така ме е поискал, на 20/03 се прибирам вкъщи - пълна тъмница, само под вратата на спалнята се процежда една светлина като от пламъци. Аз - с обувките и с якето - нахлувам, защото си помислих че компютърът е дал на късо и сме се запалили - суйна-буйна ще гася пожар... Отварям вратата и какво да видя - моето мило Ро запалил всички видове свещи, които имаме вкъщи (а те са доста :)), застанал на колянце с кутийка и с пръстенче - направо  ohmy :gu6:

Та в крайна сметка и аз си имам моето неочаквано романтично предложение, бях изключително изненадана и щастлива. Като решат, даже и неромантичните могат да са безкрайно затрогващи  *INLOVE*

polia твоето предложение е било наистина голяма изненада.  *YAHOO* Честито! Хубаво е, че мъжа ти толкова те обича, че прави нещо толкова нетипично за него.

Да, наистина - аз още не мога да го повярвам - познавам го и го обичам от 12 години, но такова нещо никога не съм предполагала, че ще направи.

polia, предложението ти е направо страхотно!!! Каква страхотна изненада ти е спретнал само! Поздравления!!!

Благодаря ви, момичета! Su_to - и твоето предложение е много мило, а и така си го разказала - направо...  @}->-- Случайно да се изявяваш като творец - sorry за любопитството, но няма как да не ми направи впечатление  :[

Ами не съвсем, повече на стихотворения ме избива, по - рядко ми се случва да ме тресне нещо, което не е римувано. Ама всеки със слабостите си, хихик!  :[  :girl_wink:

Здравейте! :) Не знам дали предложението за брак, което ми направиха е най-оригиналното и странното, за което сте чували, но определено е малко по-различно :)
Аз и моят бъдещ съпруг (женим се на 24ти юли тази година) се запознахме в интернет преди малко повече от 2 години. 2 месеца поддържахме само виртуален контакт, но отговорно мога да заява, че още от 2рата седмица бяхме много влюбени! Така уж на щега решихме да се "вземем"  =]
И така репи да си дойде (понеже не беше в БГ)... и си дойде - с пръстен!  :girlhide: И ми предложи няколко часа след като кацна и се видяхме за пръв път!  *YAHOO*

Много романтично Aiya Никакво колебание!  :bravo: Човекът е знаел какво иска @}->-- Трябва да се радваш с толкова решителен и влюбен мъж. Даносте много щастливи

Здравейте и от мен,

ами както всяка жена и аз съм си мечтала за романтично предложение........и как ще се разплача и разчувствам.........но в действителност се получи съвсем различно.......Предложението беше мн романтично......бяхме в двореца в Балчик и там сред лаленца и теменужки.........моя човек падна на колене......а на мен ми беше толкова весело...че се разсмях............с две думи, нямаше сълзи......но пак си беше мн хубаво и романтично.........и така...нашата сватба ще е догодина...
 

Честито :bravo: И добре дошла при нас  @}->--

мойто предложение дойде на 13 октомври..:) живеехме заедно вече от 7 месеца..и така една сутрин преди работа си взимах душ и когато излизам от банята що да видя..:) човека купил...букет,вино,бонбони-нищо не обичайно...започна да ми говори с пресипнал глас (едвам му чувах думите)разтрепера се.. и извади малко червено сърце и вътре пръстена...:) ни питайте как се чуствах цял ден на работата.... изобщо не бях в час :)иии такаа  =] =] =]

Браво на твойто момче, много романтично го е направил  :bravo: :girl_wink:

Здравейте! Днес се регистрирах в този чудесен форум и искам и аз да споделя как моето Слънчице ми предложи.
Ние сме заедно от около 1 год. и 4 месеца :twohearts: и последния месец сме подхвърляли някои реплики по между си за сватба, но нищо повече. Миналата седмица аз бях на един семинар в Пловдив и от там си отидох до моето село / мама, татко, брат ми и снаха ми бяха си отишли заедно там/. Слънчицето дойде да ме вземе и се прибрахме в Стара Загора. Пооправих се и излезнахме. Слънчо пита къде ще ходим и аз викам да се поразходим из центъра и после да седмен някъде на салатка. Поразходихме се малко и той искаше да седнем на една пейка в парка да изпушим по цигарка. Седнахме и той си извади GSM-а и каза, че много съм му липсвала докато съм била в Пловдив и ми е направил едно клипче. А то милото на фона на песента на Софи Маринова "Остани" сложил мои снимки и едни много, много мили послания - "Ти си моя изгрев ..... Моя свят..... Искам да сме винаги заедно"   :twohearts: и аз си мислех вече че финалния надпис ще е "Ще се омъжиш ли за мен" обаче няма :bqsnasym: . Слънчо вади от джоба си едно шоколадово яйце и ми казва " Взехти това яйчице да си го хапнеш" и аз го отварям и си ям шоколада, а играчката изобщо не я гледам, защото напоследък все тъпи ми се падат. И той ми вика "Дай да видим каква играчка ти се е паднала" и го взима и си прави че незнае как се отваря :danceg: и отваря той яйцето и вътре пръстен. А аз от притеснение само се хиля тъпо *ROFL* и така..... От 3 дни съм сгодена и почваме да подготвяме сватбата. :weddingday: 
Съжелявам, че толкова дълго излезе, но още съм много развълнувана.... :banana:

Миличка страхотна изненада ти е спретнал твоето момче.  *YAHOO*
Предложил ти е по необичаен начин и в това е чара - а как се е сетил да сложи пръстена в яйцето -браво на него :bravo:
От тук нататък ти пожелавам много хубави емоции покрай потготовкатаи и една прекрасна  сватба.

Благодаря! Точно сега ходих да запазвам дата и голямата веселба ще бъде на 03.10.2009 год.  :weddingday: 
Направо още не мога да се осъзная :goody:

Ами първо  :welcome: при нас
и честито за датичката и за прекрасното предложени. Ще бъдеш развълнувана още месеци наред, а не само дни. Те първа започваш подготовката и ще има много емоции.

ЧЕСТИТО И ОТ МЕН! :chee: Сега те очакват пет прекрасни месеца, изпълнени предимно с положителни емоции. Пожелавам ти максимално да се насладиш на това време. Наистина твоето момче ти е спретнало страхотна изненада.  @}->--
Много хубава дата сте си избрали ( 8P аз тогава имам РД и затова обичам тази дата) Пожелавам ти да ви носи само късмет.
P.S. Добре дошла при нас  :)

Честито и от мен! Ще се жените на моя рожден ден! Пожелават ти приятна подготовка и само хубави емоции до големия ден.  @}->--

Благодаря Ви момичета.
Обаче се наложи малка промяна в датата, защото се оказа че няма свободни ресторанти.
Така че окончателно Голямото събитие ще е на 10.10.2009 год.

Получих го в Лондон като сама си открих пръстена под възглавницата в леглото на хотела. Май провалих първоначалния план обаче с нежеланието си да ходя на вечеря предишната вечер.

 :P Явно доста си поизмъчила мъжлето си  8P

Аз получих предложението на 30-тия си рожден ден. Пръстенът и предложението бяха моят подарък.
Шегувахме се че на 40-ят рожден ден трябва да се оженим, защото от 10 год. сме заедно. Нещо на десятки ни върви  :)

Бяхме се качили на виенско колело в Ниагара..точно на върха ..падна на колене (като по филмите :) ) и ми предложи да се омъжа за него :)   *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* беше адски красиво ..водопада се виждаше и чуваше..романтика :)

Моето предложение за брак получих миналата година. Бяхме на Карибите - като това беше изненада за мен  - явно той е планирал нещата.....и след като отидохме там  - на една вечеря си намерих пръстена сложен на салфетката до чинията в едно цвете.... ;-) Беше много хубаво, не бих могла да го опиша с думи.... ;-)

Здравейте ето как аз получих моето предложение :)Беше на 11.12.2008(тогава правихме 5год заедно)аз усещах ,че ще има пръстен ,но по-интересно ми беше как ще ми го даде.Мъжът ми беше направил организацията за вечерта.След работа си дойде вкъщи с едно цвете (малко разочарована останах,само 1 цветенце :) ),оправихме се и тръгнахме на ресторант(аз не знаех къде).Беше запазил маса в любим наш ресторант.Седнахме поръчахме си говорихме си ,но по нищо не показваше ,че ще има нещо :( .По едно време изгасна тока (всичко ми се сви ,казах си ТОВА Е МОМЕНТА),но уви .Той седеше и се чудише заедно с мен какво става.След 2мин тока дойде :) (хем се успокоих,хем пък...) Викнах сервитиьора да си поръчам една кола,а той каза и една чаша вода.Много странно ми стана каква е тази чаша вода ,но нищо.След малко една друга сервитьорка ми носи колата и докато кажа а водата,той ми каза" не искам да се притесняваш,че има други хора ,но имам една изненада за теб".В този момент дойде нашия сервитьор с един много красив букет (тип екибана)на който имаше 9 рози с 9 листчета.Всяко започваше с буквите от ОБИЧАМ ТЕ и  имаше посление ,а на последното пишеше така чаканите думи"Ще се омъжиш ли за мен " :).Искам да ви кажа ,че с всяко следващо листче сърцето ми биеше все по-силно ,а ръцете ми все повече започваха да трепелят.Отваряйки последното ,той изкара пръстена и ми каза какво пише.Беше един невероятен момент

Много невероятно предложение!  :bravo: Представих си вълнението ти, докато четеш всяко от посланията! А е имало и забавен момент - водата е била паролата :))
Забавно ми беше да прочета и за тока и твоите мисли, и за 1-то цветенце и разочарованието ти - въобще много готини емоции! Още по-готини оттук нататък ви пожелавам!

да наистина беше невероятно.аз го очаквах и знаех,че ще ми предложи ,но много ме изненада.той е бил в ресторанта по обяд да остави букета и се е разбрал със сервитьора като поръча ЧАША вода да го  донесе .нямам думи да опиша всички чувства ,които изпитах онази вечер :)накрая бях толкова щастлива ,че исках да се обадя на целия свят да кажа новината (е обадих се на приятелките си :) )ето го и букета

Момичетааа много ме развълнувахте  :'( с предложенията,които сте получили за брак и по начина по,който сте ги получили,защото и аз искам  :offer:.С моя любим сме заедно от 5години  :[ и съм много нетърпелива за този момент въпреки и моите скромни години  :badgirl:

Аз получих предложение по много нетрадиционен начин...на 20.06.09.
В четвъртък ми заяви, че ще пътуваме, без да казва къде, дестинацията - изненада :girlhide: Тъй като често пътуваме за уикенда на непознати места, въобще не намерих нещо подозрително.
В събота тръгнахме, той кара колата, аз се наслаждавам на гледките - идилия. Дори и не питам къде отиваме. Стигаме в Невестино / до Кюстендил/, там се намира Кадин мост / в превод Невестин мост/, слизаме от колата, за да го разгледаме от всички страни. Неудобно беше да стоим отгоре, защото минаваха коли и слязохме долу, на една платформа, за да видим моста в цялото му величие и да го снимаме. Подпряхме се на перилата и той започна да ми разказва легендата за Невестин мост. Аз слушам много внимателно, гледам моста и Струма под нас. И в един момент той казва, че съжалява, че не сме в Париж, Венеция на някой от техните романтични мостове, но мисли тук, в Невестино, на Невестин мост да ме поиска за невеста . Падна на колене, с кутийка в ръка, а в нея пръстен.Аз  O_O. Толкова шокирана, толкова изненадана, че 5 минути не можах да кажа "Да". Свлякох се и аз на колене и го прегръщах и целувах, наистина не можех да повярвам, че този красив миг се случва на мен.
Малко по нагоре по реката имаше рибари, които не разбираха какво правят тия двамата луди на колене 8P
Бях най-щастливата жена...после ме снима с камерата, пита ме разни неща, аз отговарях. Като се гледах, умрях от срам, толкова неадекватна изглеждам *db*
Та това е нашата история...сватбата е след два месеца O:)

Svetla77 много романтично предложение ти е направил :bravo:
ЧЕСТИТО!!!

Svetla77 леле направо ме разплака. Толкова романтично предложение, че направо  *YAHOO*.

Аз мисля, че на този мост се е получило много по - добре от колкото във Венеция или Париж и наистина в България има уникални места, които са много подходящи за предложение. *THUMBS*

Svetla77  невероятно романтично предложение.Честито и приятна и безпроблемна подготовка на голямото събитие :bravo: @}->--

Благодаря, момичета @}->-- @}->-- @}->--

И аз да се запиша в тази темичка :) Аз получих своето предложение съвсем неочаквано. Април месец бяхме на сватба на приятели в Холандия и пътувахме до там с кола. Случиха ни се доста странни неща, катастрофирахме слава богу не тежко и на нас ни нямаше нищо и една вечер сме седнали да си вечеряме, сватбата беше минала, а ние бяхме двамата в един ресторант. В този момент милото извади един пръстен и клекна до масата и ме попита Ще се омъжа ли за него, не можех да повярвам нито къде е крил пръстена през тези дни нито въобще че имам пръстен. :) Е още не сме определили дата за сватба, а и седмица по късно теста за бременност беше положителен и сега чакаме бебето с нетърпение, май сватбата ще бъде след като то се роди или сега ще подпишем а после ще си направим църковен брак :)

Ах, какви романтични истории. Много ме развълнувахте.  :loving:

Аз имах много неочаквано предложение. За мен беше много трогателно, за някой може и нищо особено да е. Беше неделя и приятелят ми ме събуди със закуска в леглото. И там, на таблата с кафето и закуската беше и кутийката с пръстена и една бележка, върху нея, на която пишеше "Отвори ме". И така моето мило ми предложи да се омъжа за него. Каза ми, че би желал до старини всяка неделя да се събуждаме един до друг и да ставаме повече  *INLOVE*

 :'( :'( :'( :'( :'( :'( *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* :'( :'( @}->--
Какви сте ми сладури!Ха да ви е честито и всичко най-най...
tedi_medi и сватба и бебе!Сигурно си най-щастлива на света,ЧЕСТИТО!

Здравейте момичета,
На 20.06.2009г получих най романтичното предложение за брак.Но за да Ви разкажа за самото предложение трябва да ви разкажа и малко предистория.С моя бъдещ съруг се запознахме преди 2 години на 20.06.2007 в град Поморие на сбирката на хореигралците от Смолян Поморие и Бургас. :dance2:.Любовта към българското хоро ни събра.Преди 1 година на същата дата празнувахме своята годишнина с хореигралците в Поморие и моя бъдещ съпруг обяви пред всички че след една година ако любовта ни е все толкова силна пред всички приятели и любители на българското хоро ще ми предложи да стана негова жена.И така на 20.06.2009г две години след като се запознахме пред 150 човека приятели и гости моя бъдещ мъж взе микрофона и пред всички ме покани да дойда до него защото иска да ме пита нещо и да чуе моя отговор пред всички.Двама приятели ме взеха на ръце а една приятелка разпръскваше листенца от рози пред мен.Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.Докато ме носеха към него той разказваше на всички колко много означавам за него,как аз съм неговия свят и не може и миг да живее без мен.Занесоха ме при него.Той падна на колене и пред всички ме попита "Ще се ожениш ли за мен".Естествено отговора беше "Да Да Да ".Милото ми сложи годежния пръстен на ръката и ме целуна.Нямаше по щастлива от мен в този момент.После пуснаха "Хоро на влюбените" и се завихри едно голямо българско хоро.
Ето и малко снимчици
Тук ме носят към младоженеца
(http://media.snimka.bg/3832/013920336.jpg)
Тук е на колене а аз казвам "Да"
(http://media.snimka.bg/3832/013920341.jpg)
Дава ми букета
(http://media.snimka.bg/3832/013920348.jpg)
Приемаме поздравления
(http://media.snimka.bg/3832/013920364.jpg)
И една романтична снимка на сутринта
(http://gallery.svatbata.bg/users//main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=97273&g2_serialNumber=2&g2_GALLERYSID=89b46d6731e35088531803facfb9c730)

Здравейте,ето как ми предложи моя съпруг.За нова година бяхме с компания за 4 дена на Арбанаси.На 2 януари решихме да отскочим до Търново и да разгледаме Царевец.Милото не беше ходил никога там и му беше голям мерак да разгледа това историческо за България място.Спираше се и четеше всяка табелка и само питаше останалите които бяхме ходили вече там "А сега къде се намираме?".И след като разбра че накрая се намираме в тронната зала на двореца ,падна на колене до мен,а аз в това време се бях обърнала на другата страна и не видях че е коленичил,та като се обърнах да видя къде е едва не паднах върху него,а той стои коленичил с пръстен в ръка и чак гърлото му се беше стегнало от претиснение.Нашите приятели успяха да запечатат на снимка и този момент ,тъй като бяха на близо до нас и разбраха какво се случва,въпреки че милото не беше споменал на никого какво е замислил и си трая 3 дни докато бяхме в Арбанаси .Бил го е замислил 3 месеца по-рано,но е чакал специално да ми предложи в тронната зала в Царевец.
На 17 Януари отидохме до Русе(аз съм от там)за да ми иска ръката от нашите,не бяхме им казали въобще че ще ходим.Просто вечерта позвънихме на вратата,отвори баща ми и 5 минути не можа да продума нищо от изненада че ни вижда,още си траяхме като казахме че сме дошли на имен ден,баща ми е Антон.Чак 3 часа след това молото се престраши да се изправи и да ми поиска ръката ,въпреки че ги познава много отдавна.
На неговите родители съобщихме на юбилея на майка му,,като 5 минути преди да им съобщим пристигна огромен букет по куриер от моите родители по случай празника и.Тя цялата се беше разтреперила от вълнение и само викаше че се е почувствала като във филмите,първо букета донесен на вратата,после и нашта новина,и накрая новината че подаръка ни за рожденния и ден е почивка в СПА хотел.
По тоя начин с милото съчетахме трите неща ,предложи ми на 2 януари,рожденния ден на най -добрия му приятел(кума) ,съобщихме на моите родители на именния ден на баща ми,а на техните казахме на юбилея на майка му.А сватбата ни беше на 20.06.2009,пак запомняща се дата.Мъжа ми се подсигури тактично отвсякъде че няма да забрави нито един от тези дни

 +:-) :loving: :love-g: :infatuated: Мале как ме развълнувате всички....Направо  :'(
Да ви е честито и некя цял живот ви радват прекрасните ви романтични мъже!Пожелавам ви на сватбения си ден да се почувствате като истински принцеси! @}->-- @}->-- @}->--

mucanka какво имаш предвид?Аз съм на 19 и не смятам,че има график за тези неща.Важното е да си щастлива! *THUMBS* Пожелавам ти го от все сърце!

Ами Sianchys аз съм на 20 и все си мисля,че още ми е рано,а аз много искам да се присъединя към вас бъдещите були  :girl_cray2:

ауу страхотни истории  :twohearts: май повече се разчуствах сега като ги чета, отколкото на моето предложение  :) ама тогава бях толкова шашната, че изобщо не го осъзнавах някак си  8P значи накратко по коледа бяхме на ски в австрийските алпи цяла компания.. вкл и кумовете, които обаче в последствие се оказаха такива  *THUMBS* понеже всеки ден ходим на различни места да караме и точно на коледа обаче решаваме да се качим на един глетчер (3150м. надм. височина) иии караме си ние  :skiing: на второто пускане мъжо вика айде да поспрем, че се уморих (после разбирам че първото пускане е било разузнавателно, да открие най-подходящото място), спираме ние отстрани на пистата, останалите от групата си продължават надолу. и милото като почна едни да ги нарежда, и като извади една кутийка с пръстен  ohmy е нямаше как да падне на колене със ските  :laugh: после как съм се пуснала до долу идея си нямам, коленете ми така се бяха разтреперили  :laugh: ще пробвам да кача снимка на лобното място

Е,как може така да подценяваш предложението си!Толкова е хубаво и неочаквано!Нашите,какво!На мостче,на вечеря,Венеция... *db*

И аз да споделя  *db* Сега като се замисля не се сещам за точната дата, на която решихме да се сгодим. Казвам решихме, защото ние го планувахме от близо половин година. Ние сме от малък град и с моят вече съпруг взехме решние, че ще дойдем в София за да се реализираме. Планът беше той да дойде да си намери работа и да се устрои и после да дойда и аз. Така за три месеца се видяхме три пъти, като на третия половин час преди да отпътува отново за София решихме, че вече е дошо времето и веднага отидохме да кажем на родителите му. Баща му беше подготвен, той дори ни намекваше на няколко пъти, а майка му като започна да  :'( не можа да обясни и тя защо.  =]И така той замина, а аз тръгнах към вкъщи да съобщя новината на нашите. Те си знаеха за нашите планове, но все пак много се развълнуваха. Датата на годежа беше 23,09,2005-не е свързана с нищо, просто тогава се падаха повече почивни дни и мъжът ми можеше да си дойде за по-дълго време. За сватба тогава не сме говорили, защото първо нямахме възможност да я поеме, и второ не искахме да натоварваме родителите ни. И така след като се дипломирах, започнахме да спестяваме за сватба. Датата й 20.06.2009 е свързана със 7-годишнината от нашата връзка. Направихме си страхотен купон.  *YAHOO* И заживели щастливо ...  :love_together:

нека и аз на кратко да споделя.бяхме на море от 02.08.до 12.08.09, а деня беше 7.08.09 ходихме на разходка до несебър,а иначе бяме на созопол.Прибрахме се и вечерта тои упорито искаше да идем до Приморско на път за там,поиска да спрем на Дюните да се разходим по плажа и там най неочаквано тои коленича и ме попита-Ще се омъжиш ли за мен.Отговора разбирасе беше Даааааааа,и от щастие се разплаках.Нямах думи - :'(най хубавия ден

 :bravo: :bravo: :bravo: браво албенка, много романтично, аз като морско чедо много се вълнувам от преживявания на морския бряг...а вместо това ме замъкнаха на снежен глетчер на 3000 м надм. височина за предложението, ама на, съдба :funny:

На мен милото ми предложи на рожденния ми ден.Беше работен ден и беше адски натоварен.Прибирам се в къщи а купона беше насрочена за Петък че да е поооо весел.И прибирам се капнала а той почва ми милооо сега аз днес мн работа мн натоварено и съм се увлякъл и одеве се сетих че имаш Рден и не съм ти купил подарък , ама ще те заведа на вечеря.ОЛеее ако знаете как ми докривя не е истина ама преглътнах и викам няма проблем нормално мн работа напоследък ще се реваншира следващите дни.А той милото организирал страхотна вечеря , беше много приятно, като се прибирахме по пътя той спря изведнъж на средата на улицата коленичи и ме попита дали искма да се омъжа за него ест аз се побърках от щастие и казах ДАААА(добре че не мина кола да ни смачка), после сподели че го било досрамяло в ресторанта да помоли вместо десерт да ми поднесат пръстена.Не е кой зна колко особенно но самия  момент и за двамани беше много трогателен.

Как да не е особено бе?Виж го сладура как романтично го е измислил!Всяко преложение е романтично момичета,колкото и да е простичко,то е направено с много любов и от сърце,а това го прави уникално! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Момичета, много ви се радвам на романтичните мъже  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*Дано запазят това чувство през годините и да ви обичат , глезят и слушат винаги  *YAHOO* :)

Нека и аз да споделя  :girl_in_love: И моят любим ми предложи на рождения ми ден, който е на 8-ми август. Изненада ме вечерта точно в 12:00 ч. на 7-ми срещу 8-ми август 2009 г. Аз бях заспала отдавна, тъй като бях доста изтощена от работния ден. Той ме събуди много нежно, като отворих очи го видях коленичил до леглото  :offer: чистити ми рождения ден, беше доста притеснен, след това ме попита дали ще се омъжа за него, извади кутийката с прекрасния пръстен. А аз започнах да търкам сънените си очи и да се чудя какво се случва  ohmy в първия момент не можах да повярвам, че е истина, тъй като чаках този момент от доста време (заедно сме от 4,5 години). В крайна сметка не се дърпах много и бързо се съгласих :twohearts:

мила mademoiselle, много мило нежно и интимно предложение. браво на твоето момче. Историите на sisonik, penka, buzanka, iuferova са стахотни.

Момичета с нетърпение чакам предсватбените ви трепети. :weddingday:

Ех, какви сте ми сладурковци!  :bravo: Много ви се радвам и дано така в романтика продължава живота ви! @}->--

На 29 август, както съм на гости на едни приятели в Приморско и получавам съобщение - "НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ! :[ ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН? ОБИЧАМ ТЕ! *KISSED*" Така ми се сви корема. Както бях умряла от глад и ми се отяде. Показвам го на аверчето, а той ме пита какво ще правя. А в мен бошуват толкова много чувство - притесних се; ядосах се - колко пъти да му казвам, че не искам да се женя; стана ми криво - така ли се прави със съобщение?!? Върнах му съобщение с част от текста на песента, която слушахме в момента. Ама той упорит - "Не ми отговаряш, бебинка :)". И аз в тотален шах.
След две минути звънна и аз загубих говор и картина. Зададе ми въпроса по телефона и чака отговор. И аз от там го почнах - че било несериозно, не искал ли да види физиономията ми и все в този род. А пък милото ми отговаря, че нашата история е необикновена и иска по нетрадиционен начин да подходи, че ме познава и много добре знае как изглеждам и се чувствам в момента. Е да, ама аз не му отговорих, колкото и криво да му беше с оговорката, че ще го направя на живо.
Следващата неделя бяхме на сватба. Аз гушнах букета, той хвана жартиера и беше неуписуемо радостен. Ама аз пак си правя пас колкото и всички да ни спрягаха, че сме невероятна двойка и чакат да ги каним на сватба.

На следващата вечер, заспивайки гушнати му казах: "ДА". А той полу заспла: "Какво да?". А аз: "Да, ще се омъжа за теб!" Разсъни се за норматив  :DANCE:

 П.П. Иначе е много романтичен. На първата си годеница предложил на делтапланер.И казваше, че тя повече се вълнувала от изживяното и м-у разказа за него вмятала, че се сгодили там.

Момичета, най-накрая и аз се присъединих официално към групата на бъдещите булки  :twohearts: Изключително съм развълнувана и направо имам чувството, че не стъпвам по земята, а летя :) Предложението не беше напълно неочаквано, защото сме си говорили преди това за брак и т.н., но все пак чувството е неописуемо. Празнувахме третата си годишнина откакто сме заедно и получих пръстена си заедно с най-милите думи на света, които съм сигурна, че всяка от вас е чула и сърцето й се е разтуптяло толкова силно, че сълзите са били неизбежни :) Искам да поздравя всички бъдещи булки и да им пожелая да са винаги щастливи, много обичани от своята половинка и да изживеят най-приказния сватбен ден  @}->--

Ей,честито!
Да ви кажа,всяко едно предложение,дали е планувано,на вечеря,на Айфеловата кула или в коридора е пълно с толкова емоция.Винаги е красиво.

Хайде и аз да разкажа :)

На 8.11.2009 г. имах рожден ден. Единственото, което знаех е че ще има изненада.. Бях инструктирана да си взема бански... И аз си викам "Аааа СПА..." ха-ха
На обяд се качихме на колата. И милото ми вика "Аз ще карам". Съгласих се с 300 зора, понеже винаги аз карам, ама сега нали изненада това-онова. И тръгнахме... по околовръстното на София и после в посока Благоевград. По пътя - оглеждам си е аз и на Княжево какво да видя - табелка на ляво "Конна езда". Обаче я подминаваме и аз на шегичка викам "Ааааа милооо, конна езда! Трябваше да завием на ляво". И ... опааа, май развалих изненадата без да искам  :angry: :badgirl: Последва обратен завой и пуфтене "Как можеее да си толкова наблюдателна" и т.н.  :[ А банският е бил само прикритие... Но както и да е - пристигнахме на точното място. Никога не бях ходила на езда, а това място не е хиподрум, а се язди по пътеките на Витоша. Трябваше да почакаме докато се върне предишната група заедно с кончетата. Почакахме около час, добре че времето беше що годе хубаво. Междувременно дойде една майка с две момиченца на 4 и на 6 год. и се оказа, че ще яздят заедно с нас. Досещате се каква е била идеята нали... И така пояздихме из планината, върнахме се и потеглихе надолу. Навръщане нямаше проблем да карам аз, докато изведнъж милото вика "Спри! Трябва да взема фотоапарата от багажника!" и аз заковах спирачките и докато се усетя какво става той слезе от колата, отвори багажника (остави го отворен), дойде от моята страна, отвори моята врата, падна на колене и ме попита дали искам да се омъжа за него  +:-) Аз не се поколебах, казах "Да!" и заплаках от щастие... той също, въпреки, че се оправда че нещо му било влязло в окото хаха. И така получих най-прекрасния пръстен на света. Вече планираме една слънчогледова сватба в началото на юли.    :wedding: Така, че ще имам нужда от помощ от бившите слънчогледови булки, защото не мога да открия почти нищо с търсачката, а знам че са доста :)

   Аз получих своето предложение на Бъдни Вечер . Милото на този ден ходи със семейството си на църква от 20ч. -аз неходя а оставям вкъщи с майка ми .
През деня по нищо не личеше ,че е замислил нещо - по обяд бяхме на гости на мойта баба и дядо на село ,прибрахме се почна се приготвянето на масата за Бъдни вечер - нищо необичайно досега.
По едно време той ми вика аз ще ида малко по-рано да видя наште и аз ок отивай.
А той е искал да има време да им каже .
Когато се върна от църква беше вече 21.30 ч. С майка ми стойм и го гледаме един такъв превъзбуден ,смеесе за нещо си . И по едно време идва до нас с мама  на масата и почва да бута табуретките и аз обратно ги бутам на мястото си и така още няколко пъти,а той човека си е правел място . :)
Падна на колене и ме попита искам ли да се омъжа за него ,а после попита мама дали ме дава  :)
А тъй като живеем вкъщи мама се пошегува ,че тя трябва да отиди да пита родителите му дали дават него   :)  И така мина за мен тази Бъдни вечер - не беше нещо кой знае колко  романтично и  но беше забавно. Чакам това предложение отдавнааааааа :)
Сега на 17 януари ще правим годеж но в тесен кръг ,а моята свекърва откакто е съобщила на роднините не спират да се обаждат и да идват на честито .....така че почти всяка вечер имаме гостита и е много хубаво  :) 
Момичета ,разчитам на вас от тук нататък ! @}->-- @}->-- @}->--

Добър вечер на всички флюбени :danceg: :) Та решил съм точно на Свети Валентин да предложа на моята приятелка да се ожени за мен :) Но аз не съм мн. по тази част срамлив съм и не знам както точно се прави  :girl_impossible: :girl_impossible: :[ :[ та ще ви помоля за малко помощ от ваша страна :) . Дайте идея какво точно да и купя освен годежен пръстен и задължително ли е да е от злато... ? защото тя не обича и носи само сребърни дрънкулки  :) и няма да е добре всичко (гривна,ланче и 3 сребърни пръстени) и до тях нещо златно... ?????Та дайте някакви идей както друго да и купя и ако може малко идеи как да и го поднеса ?Защото си нямам ни най малка представа какво да правя просто съм се сбъркал  O_O O_O O_O !Благодаря ви предварително за помощта :)

mal4ooo, има тема "Как получихте предложение за брак?". Там момичетата са разказали как са получили предложението си, може да почерпиш някоя идея от там. Ето я и самата темичка- има две части
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,58.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,58.0.html)
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,7009.msg128678.html#msg128678 (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,7009.msg128678.html#msg128678)

Късмет с подготовката за предложението.

mal4ooo  ще си кажа моето мнение, а ти си преценяваш.
всяка жена дълго чака момента на предложението и е много важен. все пак в повечето случаи човек веднъж получава предложение за брак и е добре да е романтично и да се помни цял живот, все пак да има какво да разказва на вашите деца един ден.
предвид на това, че това е все пак годежен пръстен, който ще се носи цял живот и евентуално ще остане за децата ви е по-добре да е по-ценен, така че бяло злато е добър вариант, ако е с диамант още по-добре, зависи от финансовите ви възможниости.
ти най-добре знаеш какво обичате да правите заедно и съм сигурна, че можеш да измислиш някой романтичен начин да предложиш, просто помисли, наистина можеш да взаимстваш идеи, но по-добре да е нещо уникално за вас.

И аз съм от бъдещите булки, които не могат да се похвалят с мечтаното романтично предложение, но все пак ми е хубаво и знам, че ще го помня докато съм жива.
Моят любим има вече един брак и дете зад гърба си и когато се запознахме преди 8 години, бях предупредена, да не очаквам такива неща. Аз тогава не бях на тази вълна, така че не се впечатлих особено. Във времето хлътнах много и взех да разсъждавам дали има смисъл. Намерих смисъл в това, че и той ме обича и ни е прекрасно заедно. На Коледа, 2005 г. той си пожела на следващата да сме трима. И понеже чудесата стават по Коледа, желанието му се сбъдна и на 8 септември 2006 г. се роди нашия прекрасен син. Всъщност, когато си го е пожелавал съм била бременна втора-трета седмица, без и двамата да знаем. Докато бременеех, попаднах под силен роднински натиск за сватба и въпреки че не ми беше зор да подписваме, в един момент се вкиснах защо така упорито не ме иска. Натиска се усили от добронамерени приятелки, които му се обаждаха и си предлагаха услугите да му помогнат с годежен пръстен, от сестри, които го питаха каква му е фамилията, за да знаят как ще се казвам скоро ....
Е, отново на Коледа получих и предложението за брак. Както си вечеряхме, любимия стана и ме запрегръща и ми заобяснява колко ме обича. Аз си стоях и си дъвчех ... хихихи ... и отговарях "Добре. И аз те обичам". Реших, че ракията му е в повече и не обърнах внимание на внезапните ласки. Обаче той забеляза и ме дръпна да стана. Спря се на входа на кухнята и пак ме запрегръща. Взе да ми обеснява, че иска да сме семейство и, че е много щастлив с мен и сина ни. Аз пак се усмихвах и кимах утвърдително, но и през ум не ми минаваше какво има предвид. И когато изплю, че иска да се ожени за мен, щях да припадна. Сърцето ми се качи в гърлото, ушите заглъхнаха, разтреперах се ....  Първата ми реакция беше да го попитам това откъде го измисли. Той обаче повиши глас към роднините ми - "Ей, тихо за малко, искам да ви кажа нещо важно!" Никой не му обърна внимание, защото все пак е празник, яде се и се пие, ние се познаваме от 8 години и всеки знае, че той бърбори непрестанно. Майка ми обаче, с типичната майчинска интуиция настръхна, разпери властно ръце и извика - "Тихо, Иво иска да ни каже нещо". И така ....

Момичета, разказите ви са много вълнуващи, с голям кеф ги изчетох. :)
При нас малко се обърнаха нещата с предложението.Той все се заяждаше с мен, че аз трябвало да му предложа, защото съм по-голяма, но в същото време ме дразнеше, че не ми стиска да му предложа.Дааа.. ама не.Реших, че не може той така да ми говори и съставих план за предложението.Даже взех един сребърен пръстен (понеже той не носи пръстени и нямаше как да му взема мярка и да не стане някой гаф със златото) и зачаках да дойде подходящ ден.Една вечер отидохме в едно заведение, което се намира на покрива на висока сграда.Първоначално мислех там да бъде, но заведението далеч не беше толкова романтично, колкото си мислех, затова отпадна.Следващия вариант беше да отидем вечерта при градските фонтани, които като са осветени е много романтично.Да де, но въпросната вечер човека преяде, фонтаните бяха вече спрени и каръщина от всякъде . :D
Аз си бях решила, че ще е тази вечер и това си е.Задърпах го да седнем на една пейка (ей голям зор беше, човека искаше да се прибира вече) и по бързата процедура извадих пръстена, мушнах му го на пръста и го питах дали ще се ожени за мен.Реакцията беше  ohmy .Седя известно време и ме гледа странно и накрая се осъзна и като почна да се кефи и да ме прегръща.Беше много забавно.Сребърния пръстен се оказа огромен и на другия ден ходихме да вземем златен, защото не можело той така да е сгоден и да не може да се фука.Голям майтап. :D В деня, в който взехме пръстена, родителите ми имаха годишнина от сватбата(30 години брак).Направихме им подарък тяхна сватбена снимка, уголемена и поставена в рамка с пожелание.Като взехме пръстена половинката нямаше търпение да му го дам и предложи да му го сложа пред снимката на нашите и да си пожелаем да сме поне колкото тях заедно.Направо щях да ревна. :D
Така приключиха моито перипетии с каръшкото предложение.След това само го бъзиках, че аз съм мъжа в къщата. :D Естествено родителите казаха, че моето предложение не се брояло за официално и чакахме той да направи официалното, за да обявим годежа.След 2 месеца си бяхме нарочили дата за годежа, но все още нямаше предложение.Лягаме си ние и докато се намествам той само ме побутва.Чудя се аз какво му става на този мъж, че само ме ръчка, а той милия бил оставил пръстена на леглото, но аз нали съм си блейка, съм легнала върху него. :D Накрая му писна да ме ръчка и направо си ми каза да видя какво има оставено на леглото.Беше го опаковал в кутийка и после в пликче.Като го извадих, той го взе, слоги ми го на пръста и ме попита дали ще се омъжа за него.Бях толкова щастлива, че на другия ден само обикалях хората и се фуках какъв хубав пръстен имам (камъчето е във формата на сърце).
Та така с нашите предложения. :D

Вече и аз мога официално да се присъединя към вас! На именния ми ден на 17 януари получих своето предложение за брак без да очаквам. Бяхме се събрали с приятели да отбележим празника и след десерта милото извади красива червена кутийка и ме попита искам ли да продължа нататък*

* Това с продължението си има история. Бях му организирала за един Св. Валентин изненада - търсене на съкровище със загадки, карта и прочее. Като още в началния етап на играта го попитах много сериозно дали иска да продължи нататък, понеже това е игра от една страна, но пък наградата е нещо много сериозно. А съкровището представляваше дървено ковчеже вътре с издялано от червено дърво сърце, което естествено символизираше моето сърце  *INLOVE*

Аз естествено исках да продължа и затова отворих кутийката, а отвътре блестеше пръстенът. Милото падна на колене и ме попита ще се омъжа ли за него, а аз отговорих с ДА, каза ми, че ме обича, целуна ръката ми и така  *INLOVE* След това заедно всички хлипахме и се суетяхме, тъй като имаше много емоции.:girl_wink:
Ето и снимка на пръстена ми   :1tongue:

Dallila  много готини предложенията сте си направили взаимно *ROFL* Искрено се забавлявах. Пожелавам Ви все така с положителни емоции да организирате и сватбеното си тържество :)
DoniM  много романтично *INLOVE*  Желая Ви романтиката да не спира да Ви следва в съвместния Ви живот. :)

Предложение получих преди две години милото беше много притеснен през целия ден ми даваше идеи   да отидем до рилския манастир,на сладкарница и къде ли още не  *crazy* Беше мого забавен и аз като чели се подсещах какво ще последва.Вечерта педи да си легнем ме извика до прозореца (уж да ми покаже нещо) падна на колене и ме помоли да стана негова жена  :twohearts:

Много вълнуващи предложения прочетох ето го и моето  на 30.01 имах рожден ден и моитомило ми беше купил само едни букет с цветя аз много се зарадвах малко но от сърце и така само да отбележа è аз сега йивея в Велико Търново а тои е в Казанлък това е дълга история заради разтоянието и така прибрах се на 31 с него в Казанлък видях се с маика ми и бащами и на следващият ден трябваше да се прибирам и така стана 01.02.2010 излезнахме да пием кафе с приятели после тои ме заведе в един златарски магазин аз първонаàлно си помислих че иска да ми взима нещо заради Р.Д. почти не ми мина през акъла че ще ми предлага да се оженим но уви накара ме да премеря няколко пръстена и ме изгони на вънка а отвън валеше много гаден дъжд със сняг тогава излезнах и тои след малко излезна тругнахме към колата и тогава тои падна на колене в дъжда и ми предложи да се оженим и аз без да се замислям му казах да и тогава ми сложи пръстена на ръката и ме прегърна силно започна да ме върти и да ме целува  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

 tedi_rusenova чак сега ти видях разказа за предрожението много мило се е получило и сигурно за теб изненадата е била огромна   *YAHOO*  Поздравления  @}->-- @}->-- @}->--

ми чесно да ти кажа бая се изненадах но го очаквах защото тои ми бешенамеквал но беше отдавна и си мислих че просто еи така ме ме пита за тези неща а не че говори за насериозно радвам се че ти е харесало и благодаря за милите думи  @}->-- @}->-- @}->--

 :P Аз получих предложение в най-неромантиченр празничен или по-специален ден *THUMBS* Просто една събота, в която той от сутринта тръгна по срещи със шефове и т.н. и аз бях бясна  :angry: а той едва ли не се шегуваше с мен...Когатол се прибра ми предложи да излезем на разходка, но уви аз не исках и да чуя....Но той не се вкисна по никакъв начин, само ми повтаряше, че съм много вкисната и ядосана и не бива така...Аз седнах да се лакирам и той просто изведнъж застана на колене пред мен и ме попита дали като съм токова сърдита ще се съглася да стана негова жена завинаги...... O_O Аз загубих ума и дума *YAHOO*Първо не повярвах после го прегърнах, разплаках се, дори забравих да отговоря.....Но той ми напомни де.....
 ;) Беше прекрасно, цял ден вървяхс усмивка до ушите и исках да кажа на целия свят *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*...

Моето предложение просто ..... се появи когато най малко очаквах. С милото ходихме на почивка в Сандански. Тогава толкова много му мрънках че искам пръстен, че на него му беше писнало сигурно от мен. Заедно сме от 7 години вече. И докато мерих един костюм в един магазин той влязал в един за злато. И по едно време семейството с което бяхме идва да ме извика да отида при него. Отидох в магазина и какво да видя. Наредил 4 пръстена на стъклото и ме кара да си избера. Попитах го дали е специален или просто иска да ми купи пръстен, а той каза, че не знае. Пръстените бяха просто ужасни, и му казах че нито един не ми харесва, след което и той потвърди същото. Така си излязохме от магазина и милото ми вика "Така е десиславо, като не искаш да се жениш няма". В този момент толкова криво ми стана и толкова гадно, че просто не мога да го опиша. И така ми се размина, а толкова дълго съм чакала този момент. След една година натякване решихме, че ще ходим на почивка във Виена при едни наши приятели. Отидохме за 5 дена. Първите 2 дена си минаха супер нормално. На 3тия ден отидохме за Шон брун - красивия дворец, който на върха има една арка от която се вижда цяла Виена. И така се разходихме няколко часа в двореца. На края решихме че ще се качин на арката и аз казах "то е като приказка. толкова е красиво" и милото без изобщо да очаквам, защото той много рядко ме е изненадвал ми вика "ами нека от тук да започне и нашата приказка" и така се случи. Извади един пръстен и ме попита дали искам да се оженя за него, а аз глупачето се разплаках и даже не му отговорих.  :) Това беше най - щастливия ден от живота ми. Просто установих, че по някой път когато нещата се случват неучаквано е толкова по красиво, и нежно и романтично. Сега стягаме сватбата, която ще е на 22.05 Пожелавам на всеки да изживее това, което изживях аз и да се почувства наистина щастлив :)

desssisa , вярно е , че когато най-малко очакваш, най-добре се получава.
И аз все така мрънкам на моичкия, но сега разбирам , че не съм била права :)
Приятна подготовка за сватбата и все повече да се обичате *INLOVE*

И аз като повечето от вас получих дългоочаквания въпрос в неочакван момент.  :loving:
Преди няколко месеца - на денят на влюбените (14.02.2010)   :P
Бяхме у тях и предвидливо бяхме сами. Направихме си вечеря - моят подарък за него беше сладкиш под формата на сърчице, а неговият беше най-големият и най-прекрасен букет, който е виждал погледът ми. Бяхме се разбрали да не си подаряваме нищо защото още не се бяхме съвзели парично от коледно-новогодишните празници, затова и уговорката беше такава. Приключихме с вечерята, пуснахме си романтично филмче...и накрая на филмчето (точно на най-най-най-романтичния момент,  когато двамата влюбени се събират и се прегръщат и се целуват...ясна ви е картинката  :DANCE: ) той изчезна в другата стая и се върна след малко с една голяма кутия като за торта. Аз постоянно му казвах "Седни бе мило. стой сега, виж сега ще се намерят, ще се целунат...." бях влезнала във филма :D и не му дадох да отвори кутията :D
Както и да е, свърши момента, свърши филма и милото ми каза "Айде вече отварям!" :D и аз казах айде. Отваря той и какво да видя. Страхотна шоколадова торта под формата на сърце с малки червени захарни сърчица по нея - беше просто уникална  *INLOVE* Аз обаче, като я видях забелязах, че по долният край на тортата има една лента, която трябва да се махне, защото не се яде, обаче пък от другата страна на лентата имаше изляти шоколадови вълнички (ще видите от снимките, които ще кача по-долу) и започнах да се дупя около тортата и да се чудя как да махна лентата без да загубим шоколадовите вълнички и без да развалим фасона на тортата....обаче милото очевидно не можеше да ме чака да се наканя и взе ножа и започна да реже (естествено знаеше къде точно да разреже ^^) и както се взирам аз в тортата (от 1 педя разстояние) изведнъж хвръква едно парче (милото малко прекалило със силата :D ) и поглеждам аз и какво да видя - едно найлонче вътре и някаква кутийка в него  :bouncinggirl: :bouncinggirl: :bouncinggirl: Веднага се досетих какво става и се дръпнах 2-3 крачки назад и естествено се просълзих веднага :D и от там нататък ми е малко мъгливо... Помня само, че и аз като повечето от вас исках да излезна на терасата и да го изкрещя, за да ме чуе целия сват!!!  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*


Ето и малко снимки, за да добиете по-добра представа:



Съжалявам, че нямам снимка на тортата преди да я разрежем, но все пак не знаех какво става...  :[

.....оле Деси...прекрасно е...много романтично...браво на твоето момче..и

ЧЕСТИТО!!!!!!!!!!!!!  :weddingday:

Чак сега я видях тази тема. Как така съм я пропуснала хахаха.
Беше много хубаво! Въпреки че минаха около 6 месеца още настръхвам като се сетя  :girl_in_love:
Беше на рождения ми ден, поначало и двамата обичаме да отпразнуваме рождените си дни с много приятели, но тази година се  бяхме разбрали, че няма да правим голям рожден ден, защото довършвахме къщичката ни и от към средства нещата не бяхме много добре :) е да ама, рд-то наближаваше и милото започна да ме убеждава как каквото ще да става рождените дни трябва да се празнуват на 100% и аз естествено се съгласих :partytime: деня преди рд-то когато му казах че трябва да поръчаме торта, а той ми отговори, че няма нужда от торта - не сме били деца, мен ми стана малко тъжничко, защото много обичам свещичките, но си викам: "нищо-догодина", после обаче се сетих и го попитах да не би да ми е подготвил торта за подарък и той се засмя и каза че е така.
Дойде рд-то събрахме се много приятели, беше много весело, в заведението имаше и други рождени дни с торти и аз си чакам моята, предполагах че щом ще е подарък за рождения ден ще нещо грандиозно (е може би ми минаваше през ум, че може и да е нещо повече, даже бях поразпитала тоз онзи, но никой не издаде замисленото) и така малко след 00.00 ч. (аз съм родена тогава) идва моята торта в заведението звучи happy birthday всички ръкопляскат, снимат, изведнъж музиката спря и пуснаха камбанен звън и туптене на сърце,  забелязах че върху тортата има захарно сърце приличащо на кутийка, вече знаех за какво става дума, опитах се да го отворя но не успях, милото ми помогна, в момента в който зърнах пръстенчето се хвърлих на врата му и започнах да му повтарям колко много го обичам, никога няма да забравя това чувство не спирах да плача от щастие имах чувството че ще припадна. Това беше най-щастливия момент в живота ми ДО СЕГА....

Моето предложение за брак получих точно в коледната сутрин. Аз по принцип обичам да спя до късно и да мързелувам, но точно тази коледа бяхме обещали да ходим на гости през деня на наши приятели и се налагаше да ставаме рано .. още в 7:00 O_O , ако знаете как не ми се ставаше, пък и "знаех", че милото няма нищо да ми подари, защото "не бил взел коледния си бонус", а и вече се бяхме охарчили за подаръци за мама, татко, батко, кака .. абее цялата рода, знаете как стават нещата .. та .. лягам си аз на бъдни вечер леко нацупена и с твърдото убеждение, че тази коледа ще получа подарък от всеки, но не и от мъжа в сърцето ми, а сутринта ми поднесе изненадата на изненадите в живота ми! Дори без да подозирам .. стоеше там на възглавницата - малка червена велурена кутийка и ме чакаше да се събудя, честно казано не можех да преценя сънувам ли или е реалност .. сигурно 2 минути си търках очите и се чудех да я отворя или не, а пък милото умря да ми се хили :D и като събрах смелост и отворих кутийката той стана много сериозен и каза: през целия си живот до сега имаше нещо, което все ми липсваше и го търсех къде ли не, това търсене ми отне наистина много време, но мисля, че си заслужаваше всичкото чакане, защото вече постигнах целта си! Нещото, което търсех сега стои пред мен и ме гледа с широко отворени очи, много те обичам и искам да останем заедно завинаги изглупели от любов както в първия ни ден на пук на всичко и всички! *INLOVE*
можете да си представите колко много сълзи изтекоха от очите ми в този момент, даже не можах да кажа "да" като хората .. :D а пък после скачах на леглото и се чудех да го прегръщам ли, да го целувам ли, да се смея ли .. и така до сега, когато ме чака другото голямо събитие - да се оженим  :partytime:

Рафаела, доста добре си запомнила думите му, макар и сънена :laugh: Аз сега като се замисля почти не си спомням какво точно ми каза милото, толкова се бях развълнувала  *YAHOO*

tiama представи си колко не вярвах на ушите си, щом ги помня :D :D :D

Момичета страхотни предложения сте имали  @}->-- @}->-- @}->--
Decu vilenceto  rafaeLa браво на мъжете ви за страхотните изненади  :bravo:

мерси мерси savka аз сигурно една седмица след това още не вярвах, че това ми се случва - толкова изневиделица ми дойде .. аз сега се опитвам да изчета всички истории в темата и да ви кажа като чета се вълнувам все едно аз също съм била там :[

По въпроса за моето предложение моята версия и версията на мъжа ми имат известни разлики. Като например, че той въобще не ме попита всъщност "Ще се омъжиш ли за мен?".
 И така, аз съм сърдития смърф, както винаги, той идва при мен от Варна в София и отиваме в Романс в Симеоново. И както аз си гледам летището и мрънкам, че трябва да го оставя за да отида във Варна, той става любовен и започва да ме целува и да ме успокоява, как ни било хубаво заедно, колко много ме обичал и че искал винаги да сме си заедно. (Цялото мрънкане от моя страна е, че ние вече сме решили, че ще сме заедно и затова аз се местя във Варна, пък самото местене си е терсене) Аз дали съм искала - еми, много ясно. И на това ДА, което казах, той започва още повече да ме целува, едно "Наистина ли?" и ми се подава пръстенче, и тук аз разбирам на какво съм казала ДА. Естествено, че е наистина! Аз, всъщност, изобщо не очаквах предложения и пръстени. Мислех си, че просто по някое време ще вземем да мислим коя дата би била подходяща. Пък, как само ме изненадаха!

При мен ситуацията стана на рожденния ми ден. Датата беше 25.08 и отидохме в един ресторант- градина извън Пловдив,много приятно сред природата място. Когато седнахме имаше останала украса от някаква сватба и доста красиво беше... попаднах в някаква романтика и не след малко получих предложение с пръстен. Така тази дата остава много специална за мен и така избрах датата 25 и за сватбата.

Ние сме от седем години заедно,имаме дъщеричка,която 10 дни преди сватбата ще стане на 4.И така плануваме си сватбата за 28.08.2010,подготвяме се,а аз пръстен изобщо и не очаквам.Бяхме на почивка в Кушадасъ,м/у 07.06-19.06,излязохме да се разходим с още едно семейство,и милото хайде да седнем,хайде да седнем,а аз ей сега по-натам,но си викам,защо да сядаме на кафе,като в хотела си имаме всичко,и няма смисъл,а той пак,хайде.Разхождайки се,стана късно,на децата им се доспа,и решихме с моята приятелка да седнем да пушим по цигара,и да се прибираме.Сядаме,палим,а милото ни разпитва в какво настроение сме?Аз казвам,че съм супер,а той кляка и ме пита дали ще се оженя за него,а аз се хиля и си пуша,в следващия момент вади кутийка,и в нея най-страхотния пръстен *YAHOO*,казах да.....и сега съм много щастлива,въобще не очаквах!

ina0208 , честито !
сега се наслаждавайте на хубавите моменти покрай подготовката.

Аз го получих на 26.05  той нетърпеливо излезе по рано от работа и тъй като заваля като се видяхме и се наложи да влезем в най близкото кафенце и там ми предложи и се улучи ,че като се видяхме за първи път бяхме на същото.

Здравейте !   Преди около 7 месеца писах своето предложение за брак тук  :)
Сега се включвам да разкажа за предложението на кума ни към кумата  :)
На 30 юни кумата ни имаше рожден ден -за целта кума се беше подготвил вече с идеята как и
най-вече  с годежния пръстен .
 И така след като двете с нея бяхме на фризьор до 6 -той имаше достатъчно време да се подготви  :danceg:
Когато тя се е прибрала той и казал че има подарък за нея но трябва да си го намери  :) и тя почнала
да търси -в целия апартамент бяха разпръснати билетчета  което едното води към другото  *YAHOO*
И той снима всичко това на видеоклип  :bravo: :bravo: :bravo:
Накрая последното билетче води до един букет ......и тя си помислила че това и е подаръка  :girl_wink:
Но тогава кума ни извадил кутийката от джоба си и и предложил  *YAHOO* 8P *YAHOO*
И така  по- късно когато отидохме на рожден ден имахме два повода за празнуване  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

На покрива на къщата, под новогодишната заря.
Нямаше накъде да бягам, та казах "да" 8P.

 :funny: :funny: :funny:

Издебнал те е значи, да нямаш път за отстъпление...

При мен беше доста комично. Случи се на 23 юли. Той, годеникът ми вече, когато прави изненади, не може да трае много много :) След това ми разказа как купил пръстена в началото на юли и се чудил как да го направи, почти цял месец, но накрая се предал и решил - днес ще е. Ние живеем заедно от няколко месеца. В този ден /петък/ бяхме се уговорили след работа да излезем - хапване и после кино. Но денят беше много горещ и се разбрахме да минем през къщи, за по душче. Аз влязох първа в банята и след като се изкъпах, излизам чисто гола :) и го гледам той се облякъл официално с костюм, абе така да се каже "барнал се" :) В този момент ми стана много смешно и дори започнах да му се присмивам за костюма, нищо неподозирайки. Той, миличкият ми беше се припотил няколко пъти. И така - той ми предлага брак, а аз стоя чисто гола и се чувствам малко тъпо :) Но пък за сметка на това е незабравимо, нали....

страхотно го е измислил, представям си ви и ми става много смешно, определено ще го запомните :)
честито!

Наистина беше много забавно, после ми разказваше как искал да включи камерата, за да запише момента, но се сетил, че ще има много цензура и няма как да го покажем на никой друг, предвид обстоятелствата. Така че, моментът си остава само наш.....:)

А мен директно ме заведе в магазина за халките  *YAHOO*

Честито на всички бъдещи булки :) Не знам дали тук е мястото за това което ще напиша но се надявам модераторите да не ми се разсърдят :)
Става въпрос за това че едва не си загубих диаманта от годежния ми пръстен. Ставам една сутрин около 11 часа и пускам пералнята и сядаме  с мъжа ми да закусваме. По едно време си поглеждам пръстена и виждам че диаманта ми го няма. Бях сигурна че е паднал някъде вкъщи понеже като си сложих пръстена сутринта ( понеже го свалям докато спя) и диаманта си беше на мястото а ня бях излизала никъде. И така сетих се че пуснах пералнята и може да е паднал докато съм хвърляла дрехите вътре. Спрях пералнята изкарах дрехите и колкото вода имаше и започнах да го търся вътре. Търся търся и не го виждам, помислих че ако е бил вътре може вече да е заминал въж филтъра или пък в канализацията и ми стана кофти. Междувременно мъжът ми търси по пода откъдето съм минала. И по едно време поглеждам нагоре в пералнята и нещо ми лъсна на свръзката между барабана на пералнята и задната част, барнах го и падна долу и го намерих моето диамантче :))))) После погледнах пръстена и видях че едното краче което държи диаманта се е счупило и затова е паднал. Това за мен беше невероятен късмет, бях го отписала вече .... а и  като се има предвид че можеше да падне някъде вън просто си е наистина късмет. И тъй като пръстена ми се е поизтъркал и поизкривил от носенето мъжът ми ми предложи да си го сменя с друг, на който да ми сложат моя диамант, и така вече намерих моделчето, което искам и ще го дам на една позната да ми го направи :)))) надявам се да стане хубав, какъвто е на картинката на сайта, и здрав пръстен :)

Аз получих предложението и пръстена на 20.09.2009, тогава имаше повече почивни дни и се качихме с едни приятели в планината за 2 дни. Хапнахме, пийнахме и говорихме и неусетно беше станало доста късно. Приготвяхме се да си лягаме, когато ме изненада с думите "Ще се омъжиш ли за мен" ohmy и видях една червена в кутийка, в която имаше пръстен. Мога да ви кажа, че нищо не подозирах, а милото по нищо не се идаде :bravo:
Страхотни истории имате момичета *THUMBS*

Нека и аз да разкажа де :) Аз много исках да се сгодим и да се оженим. Все му говорих и всеки ден си казвах, че трябва да спра ама не го правех. И си мислех, че като дойде момента няма да е изненада, защото аз постоянно го навивах за пръстен. Дойде 04.03.2010 и се връщам от работа, влизам си, като у нас си, гледам на леглото едно сърце от листенца от рози и посредата една картичка-голяма. Стоях на едно място, викам си: някой ми прави скрита камера. Огледах се няма никой и взех картичката. Вътре пишеше:"Ако ме обичаш ти, на моста на въздишките иди и за своето ДА се приготви". Очите ми се напълниха, но успях да ида, да се облека и обуя отново и в дъжда, който валеше тогава, забързано отидох. Беше там! Чака ме с един чадър и се усмихва. Започна да вади кутийката, а аз викам:"Недей, има хора, срам ме е". Сега като се сетя ми е смешно. Минаха хората и той клекна и ми предложи. Не бях забелязала, че имаме публика от другата страна на моста. Пляскаха после, а мен още повече ме досрамя.
И те така! :)

_Yani_ много сладко се е получило

_Yani_  много романтично и изненадващо предложение *INLOVE*
Иначе и аз съм като теб, постоянно питам и се чудя - как ще ме изненада *db* Ти обаче ме обнадежди :)

Хората казват:"Всичко с времето си", а може би и на него му беше писнало постоянно да му говоря за пръстен. Сега вече не говоря за пръстен! Спрях се! Сега говоря за сватба и организация. Като мине сватбата за бебе и те така :)

Моето предложение беше на 28 Юни тази година.
В последствие се оказа, че без да искам около седмица спонтанно съм проваляла плановете на моя човек да ми предложи - с много смешни извинения, действия и т.н. Той дори си ходел 3-4 дни с кутийката в джоба - доста изненадващо за мен, т.к. често бъркам в джоба му за ключове... той обаче го бил сложил пръстена в другия джоб!!  :danceg:
В крайна сметка след като едната вечер леко ни се провали вечерята (свърши газта на котлона и останахме без пържени картофки, замръзна ни бирата в камерата, т.к. я сложихме да се охлади и др.), на другата вечер си заредихме котлона, картофките готови, аз започнах да ги пържа, той отиде да вземе биричка и така, всичко беше нормално. Ще вмъкна, че биричката и картофките на двамата са ни специални на сърцето, т.к. едно време двамата излизахме заедно на биричка с картофки!
Та пържа аз картофки, той се върти около мен и по едно време ме помоли да отида за малко в другата стая. Отивам аз, и т.к. ми беше много нервен ден, реших че ще подреди масата специално, да ме разведри малко. Седя, седя, клатя си краката.. и по едно време му подвикнах, че ще изгорят картофките!  :girl_impossible: Романтика голяма!!! Той каза, че ще ги махне. И по едно време ме извика. Влизам аз в стаята, той си облякъл риза, подредил масата, сложил цветя във ваза, картофките в средата, сипал по една биричка и аз се обръщам да затворя вратата и той на колене пред мен, с кутийката... и очевидно ми е казал "Ще се омъжиш ли за мен?", но аз не помня думите. И всички ме питат какво ти каза, и аз не помня. Много се шашнах, притесних се за него, да не е притеснен той, започнах да го разпитвам добре ли е и т.н. и по едно време той ми казва, че са минали 10 минути и още не съм му отговорила.
Направо щеше да ми изхвръкне сърчицето. Целунах го, прегърнах го силно и казах "Да!" и се разплаках. После вечерята ни беше страхотна, гушкахме се, хранихме се с картофки, казвахме си наздраве с биричката, а нощта след това беше................  *INLOVE*

Destiny много мило и сладко предложение :bravo:

Мерси, Мименце!
Всъщност... никога няма да го забравя.
Толкова мил спомен, че забравих да дообясня за пръстена - супер стилен пръстен от бяло злато с прекрасен диамант. Модела е избиран специално за мен и е направен по поръчка. Носил ми е пръстените при човека, мерили са.. бижутера е взел идеята много присърце! Може при него да си поръчаме и халките..  :[

Много мили и трогателни предложения за брак!

В моята ситуация е малко по-различно...
7-годишна връзка, живяхме на семейни начала от 3-4г.
Един ден - скандал. Резултатът - 4 месеца мълчим (и двамата инати). Към 3-я месец започнах да се замислям, че ще е по-добре да се разделим. И го реших, само трябваше да му кажа... Една вечер от нищото го изплюх - " Мисля си, че ще е по-добре да се разделим! Ние само се караме!", а той - "Добре си го измислила! АЗ вече го реших!" (горделив)
След месец се изнесе! Реши, че има друг мъж. Не се чувахме месец-два. После чат-пат на кафенце, на по бира и вечерта винаги завършваше с обвинения към мен - какъв съм егоист... както и да е!
А всъщност той отслабна много, беше ми споделял по-късно, че обмислял да стане гей... много му беше зле.
Една вечер разбра, че няма друг мъж и изведнъж държанието му се промени! Същата тази вечер по-късно получих смс колко много ме обича.
На другия ден ще заминавам в Турция с приятелки за няколко дни! Той ми се обажда и ми казва, че иска да ме види! Аз отговарям, че не знам дали ще ми остане време... и както и да е, той беше решил и дойде в нас с подарък малък куфар за ръчен багаж и възглавничка за спане за из път!  :)
Заминах аз за Турция, а той всеки ден звънеше да ми напомния колко много го обичам и как не мога да живея без него :) и разни такива неща, които никак не са в стила му. :)
Върнах се от почивката и следобеда той идва, същият ден разбра, че му предстои пътуване в чужбина за 6 месеца...
Стоим в нас и аз разказвам как е минало, как съм си изкарала. Показах пръстена, който си купих от там. Излизаме на тераста да пушим от време на време и виждам, че той нещо прикляка на един крак, но не обърнах внимание... :)
А аз страня, някак си не знам какво искам, объркана...
Пак сме на терасата и той започна да обяснява как му харесва къщата, която е купил. Как е сигурен, че и на мен ще ми хареса там! И тъй като целият ремонт по нея е вследствие моите желания, няма начин и на мен да не ми хареса. Как ще е много щастлив той там, но само ако и аз съм там... (и разни ей такива) И колко много ме обича и как иска да е с мен и... ще се омъжиш ли за мен? (и пада на колене и прегръща моите) и казва още, че пръстенът е в джоба на якето му.
А аз, овцата, започнах да се смея - реших, че се шегува... След малко,обаче разбрах, че не е никаква шега и се стъписах. Поисках да ме пусне, а той не ме пуска, помолих по-настоятелно и ме пусна!
И, познайте какво направих, отидох до тоалетната, защото не знаех къде да се завра! Връщайки се, той седнал на масата и май му беше зле, ми казва, че това не е шега и че повече няма да ми предлага и иска аз да му отговаря в най-скоро време...
Това се случва в началото на месец май. Сега знам, че искам да кажа да, но той е в чужбина. И не знам дали по телефона да говоря или като се върне ноември! Какво да направя?
Много съм... смотана :)

Малко е дълго, но предполагам, че се смяхте от сърце :)

Бих ти дала съвет на шега да го попиташ, дали предложението е още в сила и да кажеш, че си взела решение, но ще му кажеш отговора като се дойде. А като си е в България, да идеш да го посрешнеш на летище гара или в тах в думите " ще се ожениш ли за мен"... поне аз така бих постъпила след такива премеждия...

Моето предложение получих на рождения си ден ( 01.08.2010), под формата на подарък в розова торбичка ... :) След " ще се омъзиш ли за мен" и заветното "да" ред сълзи и ред сополи около час :)))
един купон и за двата повода и сега идея за сватба :)

Благодаря ти, iana_apostolova!
Няколко решения накуп. Много мило. :)
И аз си мисля, че наживо ще е по-добре... *crazy*

моят съвет е да вдигнеш телефона и да му се обадиш и да му кажеш че чакаш с нетърпение да си дойде и имаш нещо много хубаво за него като си дойде :) а ако е настоятелен и любопитен да му кажеш че му подаряваш сърцето си и ще се омъжиш за него, ако все още го иска :) мисля че живота е прекалено кратък, за да крием чувствата си, така че действай според мен :)

:)
anita81, благодаря ти! Точно така! :)
Може така и да направя, само дето няма да мога да видя реакцията му на момента и през следващите няколко дни състоянието му :)

Много мили предложения :)

Ето я и моята,
на 15.12.2008 пътувам за Испания,където живееше приятеля ми тогава.Преди излитането на самолета получавам смс,че като кацна ме чака изненада и аз учудена нямах търпение да видя каква ли е тази изненада!Пристигнах аз и излизам при чакащите и го виждам!Прегърнахме се,целунахме се и аз питам къде ми е изненадата.Той ми казва затвори си очите и аз ги затварям и след като ги отворих той приклекнал с кутийка в ръката и ми казва ''ще се омъжиш ли за мен'',аз като го видях замръзнах,но успях да кажа ''да''! И той се изправи и ме прегърна и в този момент почкаха да пляскат хора от летището и аз се огледах и като видях колко хора ни гледат и се разплаках от вълнение.Сега като се сетя за този миг и ми се иска пак да ми предложи милото  :[ =]

fl0r1ta, страхотно предложение! Точно като по филмите  :offer:

Здравейте!Нека и аз да споделя кога получих моето предложение.Беше на 21.04. тази година.
С милото много обичаме пътешествията.Бяхме планирали и за тази пролет едно  - Враца, връх Околчица, пещерата Леденика, Видин, Белоградчик и белоградчишките скали, пещерата Магурата, Козлодуй.Изкарахме си супер между другото, както винаги де ;)
И така, отиваме на Белоградчишките скали.Бяха величествени и интересното е, че нямаше никой наоколо.Изкачихме се до най-високото място и аз застанах да парапета (има там едно парапетче) и му обяснявам колко съм възхитена от гледката.После чувам как той ми вика:Любов.....( така си ме нарича насаме, на галено).Аз се обръщам, защото мисля, че иска да ми каже нещо и се  O_O , защото той беше застанал с пръстена в ръка.Толкова се изненадах, че според него, както сподели по-късно, много съм се била замислила.А аз просто не го очаквах.Все пак бяхме 7 години заедно, 2 от които живеехме заедно.Освен това непрекъснато си пътувахме насам-натам.Обичаме да си харчим заплатките по пътешествия :)Винаги съм си мислела обче, че ако решим да се оженим, просто ще идем в някой магазин и аз просто ще си избера пръстен.Той не е никак романтичен, но ми доказа, че може и да бъде такъв.
После той ми сподели, че имал идея да ми предложи на гондола във Венеция, но поради неочаквани финансови разходи, не можахме да си позволим да идем до там тази пролет.
При това никак не е романтичен.освен това тогава така го беше хванала сенната хрема, че милият беше целият надут и очичките непрекъснато му сълзяха.
Много си го обичкам, сладкия ми той  :)

Момичета, много трогателни, забавни и сладурски предложения сте получили  :bravo:
Много ме стопли разказа на rafaeLa може би, защото много обичам Коледа  :chr_tree:
А _Yani_ искрено ме разсмя с нейното : " Започна да вади кутийката, а аз викам: Недей, има хора, срам ме е "  :DANCE: :DANCE: 
Аз може би трябва да започна от малко по-далеч. Бяхме в Египет през април, миналата година и полета към България беше кошмарен. След този полет изпитвам ужас и не мога да се кача на самолет, макар, че метлата  :witch: редовно я подкарвам. Таааа както и да е, ще разберете защо споменавам Египет и кошмарния полет. Същата година моя бъдещ мъж беше купил самолетни билети до Венеция ( трябваше да летим на 10 октомври ). Колкото повече наближаваше полета, толкова повече откачах при мисълта за летенето. И така, един ден просто му казах, че няма да се кача и толкова! Криво-ляво, разбра ме. Парите за билетите изгоряха, на мен ми беше съвестно, но спокойно, че няма да се кача на проклетия самолет  :danceg:
И така все пак идеята за Венеция остана. Но този път аз поех инициативата и знаех, че при всички положения ще се пътува по асвалт, а не по облаци хихихии.
В началото на февруари тази година тръгнахме към Венеция ( точно тогава беше и карнавала )
Още в първия половин-един час по пътя Пловдив-София времето рязко се промени. В Пловдив хладно и сухо време, по магистралата дъжд, а когато стигнахме в София вече валеше сняг на парцали и духаше ужасен вятър. Преди да се кача реших да отскоча до тоалетната и в бързината нямах време да вадя от саковете аке, ами направо взех неговото. Ако знаех, че в този момент си провалям изненадата- никога нямаше да взема якето му  :sarcastic: Нещо странно го чувстах това яке... едно такова издуто. Хоп, я да видя какво е това  O_O и  O_O и още вендъж  O_O . Просто онемях и не посмях да отворя кутийката. Казах си, поне пръстена да е изненада.  :girlhide:
Пристигнахме във Венеция, първия ден беше откриването на карнавала. Цял де обикаляхме, правихме снимки, а аз нон-стоп се сещах за червената кутийка. Да, но цял ден нищо за нея.... Вечерта се прибрахме в хотела, взехме си по едно душче и отидохме на вечеря. И аз си казах: " Е сега ще е. какво чака цял ден? " Да, ама НЕ! :funny: На следващия ден пак разходки, снимки, по едно време си помислих, че се е отказал. Седнахме на Канале Гранде да обядваме. Около нас минаваха лодки, хора пременени в карнавални одежди и макар и хладничко времето беше приятно и слънцето грееше весело. И докато си хапвахме моя човек насочи вниманието ми към една чайка, която беше кацнала до нас. Каза ми: "Деси, чуваш ли я тая чайка" А аз ( супер лежерно и небрежно ) : " Миии, разбира се, та тя все едно е до ухото ми" , той: " Е не чуваш ли какво ти казва" ..... и ето тук вече се усетих какъв е пъкления му план.... той: "Пита те дали искаш да се омъжиш за мен". И така последва червената кутийка, честно казано аз не съм плакала, но много се забавлявахме. Обиколихме почти всяко кътче на Венеция, поизмръзнахме едно хубаво, от малките улички се носеше аромат на прясно изпечени кроасани- и тях опитахме. На следващия ден вече се разхождах с годежния пръстен из тесните улички на прекрасната Флоренция. Така до днес когато остават броени дни до сватбата.....

Здравейте, момичета! Това е първият ми пост във форума въпреки, че го следя от доста време. Реших, че ще е по-добре да имам нещо на пръстчето, преди да започна да пиша. И това вече е факт! Но по същество...
Получих предложение на 22.08 тази година (рожденият ми ден) :) В интерес на истината очаквах да е тогава, но въпреки всичко ще го помня цял живот (Очаквах го понеже почти от самото начало на връзката ни говорехме за брак, беше просто въпрос на време).
Та...бяхме на почивка в Гърция. На рождения ми ден решихме да отидем с колата до самия край на полуостров Касандра. Стигнахме до края на пътя, оставихме колата и тръгнахме по някаква пътечка с желанието да стигнем до един закътан плаж, до който видимо нямаше да можем да отидем с кола. Вървим ние по стръмното, но аз спирам през няколко минути, мрънкам, че ми е горещо и не мога да дишам, после мрънкам, че някакви тръни са ми се забили в джапанките и не мога да ходя..милото ги изважда с голямо старание..продължаваме..междувременно правим невероятни снимки на гледката от скалите, но понеже аз вече не издържах на горещината, а той се бавеше, му се развиках и продължих..с две думи доста голяма обиколка направихме, докато стигнем до плажа. В последствие се оказа, че имало пряка пътека, която не бяхме видели :\ Но опънахме кърпите на каменистия плаж, забихме чадъра и аз продължавам да недоволствам: водата е пълна с водорасли, няма да се къпя в нея, никой не се е сетил да ме поздрави за рождения ми ден, искам да ходим на друго място...Иначе плажа безлюден, само гларуси и водолази.. Милото казва: хайде да поостанем малко, после ще отидем където желаеш, и аз: добре! Той започна да рови нещо из раницата си, а аз отговарям на първия за деня рожденденски поздрав от най-добрата ми приятелка. Пиша си аз, а милото ме пита: искаш ли санвич?, аз: не, той: искаш ли бисквити или бонбонки?, аз: не, той: а искаш ли да се омъжиш за мен? и в този момент аз го поглеждам,а той ми се усмихва държейки пръстен...Бях стъписана, натиснах нещо на телефона и явно съм изпратила недовъшен смс, гледам го и не мога да продумам..в този момент чадъра излетя от силата на вятъра, а милото казва: още не съм чул отговор,  и аз извиках : ДААА!  *YAHOO* Последваха целувки, прегръдки, сълзи  :'(...не мога да кажа, че беше най-романтичното предложение, но беше неконвенционално...Ох, много се разписах и се надявам да не съм досадила на никого, но много исках да споделя този щастлив момент с някого, който е изпитал подобни емоции @}->--

Честито, Веси! Разказчето ти искрено ме разсмя и мисля, че предложението е било много романтично  :offer: Желая ти много щастливи мигове на подготовка и незабравим сватбен ден!

Благодаря ти много за прекрасните пожелания, Tiama! Аз от своя страна ти желая, сватбения ви ден да е поне толкова емоционален, както и предложението и това да е началото на един семеен живот, изпълнен с благоденствие и много любов. :)

VeselaStefan Веси, аз лично много харесах разказа ти :) Боже! Как да не е било романтично  *YAHOO* Суперско е  :danceg: А и след всичките тръни и водорасли милото е бил много оригинален *THUMBS*  Може би, е знаел, че ще откажеш и сандвичите, и бонбоните хихихихи, много е сладурска историята. И накрая пръстена, просто страхотно! Много щастие ви желая! И много, много, много любов. Аз от утре вече ще съм в графа "омъжени", но обещавам да следя и ваща хубава приказка и на останалите момичета.

dragonfly, благодаря за милите думи :[. Двамата с милото много се смяхме на поста ти:)
Във връзка с утрешното ти преместване в тази така хубава графа "омъжени", искаме да пожелаем на теб и на твоята половинка дълго семейно щастие, скрепено с много обич, разбирателсво и незабравими моменти  @}->--

Аз като се замисля май не съм имала официалното предложение, което повечето от вас са получили  :huh:.
В началото на годината имах проблеми с работата си и един ден положението стана непоносимо при, което аз казах край немога повече, в края на работниа ден си тръгвам като сълзите напират с все сила от яд и безпомощност :'(. Качих се в колата, но не тръгнах не иска да карам разплакана и ядосана да не направя някоя беля, реших че ще кажа на милото за всичко вечерта за да не го тревожа, но не издържах и звъннах.
Взех да цивря още повече като му чух гласа и заобяснявах объркано какво става, при приключването на словоизлиянието от моя страна млакнах и само попитах ами сега какво ще правим. При, което моето момче казва ами как какво, ще се женим  ohmy, при което аз 5 мин мълча на тел., като се осъзнах го питам ама ти сериозно ли, какви ги говориш. По принцип сме обсъждали идеята за брак и деца, но той винаги е казвал, че има време и да изчакаме поне още година, две, затова и ми дойде като гръм от ясно небе.
Вече не помня какво точно сме си казали нито помня как съм се прибрала, само знам, че едва го изчаках да се прибере и поне 100 пъти го питах дали е сериозен и дали не го прави под някакъв натиск. При, което той накрая се ядоса и каза да престана, че такива решение не се вземат от днес за утре и щом го е казал значи ме обича и е на 1000% сигурен, че е намерил майката за децата си   *YAHOO*.
Около една седмица след това излязохме на разходка до един съседен град с родителите ми и от един магазин ми купи годежният пръстен ( аз категорично го отказах от идеята да дава пари за скъп пръстен, предпочетох с тези 700-800лв, който искаше да даде за пръстена да отидем на почивка някъде ) , който е много нежен и много си го обичам въпреки, че не златен и не е скъп  :).
По късно същия ден казахме на мойте и неговите родители, който не бяха чак толкова шокирани и ни казаха, че толкова ни личало, че неможем един без друг, че очаквали да им съобщим такава новина в най-скоро време  :danceg:.
И така 1 седмица след това беше годежа а 1 месец по-късно гражданския брак, сега живот и здраве след няколко месеца ни предстои сватбата  *YAHOO*.

VeselaStefan , благодаря за хубавите думи! Сватбата мина като за секунди. Вече мога да давам съвети на бъдещите булки  :DANCE:  Между другото и ние с моя (вече) съпруг също се наричаме като вас с обръщението "МИЛО" :) Ще намеря време в идните дни да разкажа мъничко. На теб и на всички бъдещи булки желая неповторима и приказна сватба! Дерзайте !

И аз съм от тези без официални предложения. Но според мен, не е по-малко романтично. Дори напротив. Става съвсем спонтанно и неочаквано. Просто се спестява стреса от страна и на двамата.
Ние стигнахме до много сериозен скандал. Аз казах, че появи ли се детето, брак няма да има. А той, традиционалистът, скочи, че нямал да бъде с мен без брак, ако имаме дете. И така разтроени от спора и от това, че никой от нас няма да престъпи думата си, си дадохме сметка, че по-лесно бихме преживяли един развод, отколкото с дете на път да съсипем отношенията си заради такава глупост. Решихме, че няма за кога да чакаме, защото нито парите ще съберем бързо, пък и не искаме да се превърнем като приятелите ни в дъдлгогодишни двойки без перспектива и развитие, за това веднага насрочихме дата и задействахме нещата.  =]

lionelsa  май не си ме разбрала правилно  :), аз не съжелявам или нещо такова, че не съм имала традиционното предложение, въпреки, че съм се размечтавала по този въпрос особено докато четях някои от постовете тук  *INLOVE*. Моето си беше МОЕТО и единственото :[, все пак чух въпроса "ще се омъжиш ли за мен" въпреки, че нямаше нужда да го чувам, пък и милото е толкова притеснителен, когато става въпрос за такива неща.
Аз също не съм привърженик на дългите връзки и не съм имала такива, тази с мъжът ми ми е единствената такава а още не сме направили 2г. дори  :P ( съвсем скоро ще ги направим ).
В момента в, който признах пред себе си, че това е мъжът с главно М нямаше смисъл за дълбокомислени заключение, да се омъжвам ли или да изчакам да видя как ще се развият нещата  *db*

VeselaStefan, предложението ти е било страхотно и наистина романтично!!
Както казах преди малко по телефона... романтиката е навсякъде около нас, във всяко малко нещо - просто трябва да се огледаме по-добре и да я открием!

Е, поздравления за събитието! Пожелавам ви безгранична и безусловна любов! Пожелавам ви живот, пълен с щастие, топлина и нежност! Обичайте се!  *INLOVE*

Здравейте, момичета! И аз да споделя за историята на моето предложение.

Получих го в началото на октомври, след като вече се бях отказала да чакам :)

Отдавна говорихме, че след 5 години съвместно съжителство е време за по-сериозни стъпки...Но месеците минаваха, а нищо не се случваше и аз започнах да се съмнявам, че може и да е размислил. Накрая дори се стигна до разправия по повода и аз реших, че си затварям устата по темата, докато той не реши, че момента е дошъл.

Така в началото на октомври заминахме за кратко за Германия. Втората ни спирка беше Кьолн. Денят беше страхотен - слънчев, топъл. Направих и няколко чудесни покупки от намаленията и се чувствах чудесно. Качихме се дори на корабче по Рейн. След края на круизчето исках да пообиколя магазинчетата за последно и после да се отправим за вечеря.

Мъжът обаче предложи да се разходим по моста над Рейн, точно пред Кьолнската катедрала. Този мост е известен с това, че има хиляди и хиляди катинарчета, които хората закачат със своите имена и датата на тяхната сватба. Страхотно е, многоцветно и атрактивно. След разходката се отправихме към катедралата, но по пътя й имаше едни страхотни беседки със зеленина с гледка към реката. Не знам и до днес как ме накара да отседнем в едната от тях. Аз се загледах в пейзажа и докато се усетя, той вече беше на колене с пръстена и ме помоли да останем заедно завинаги...Лелееее, бях като ударена с чук в главата! Въобще не очаквах!  ohmy Разбира се отговорът беше ясен и така на фона на залеза аз размахвах годежното пръстенче.  :danceg:

После си направихме една малка фотосесия пред осветената във светлини Кьолнска катедрала и отидохме да отпразнуваме годежа в една страхотна бирария с кьолнска биричка и немски вкусотии.

Та това е! Няколко дни след това си гледах постоянно лявата ръка и все ми се струваше, че е сън  :)

Ха, за какво били катинарчетата. Като бяхме във Венеция преди месец по повечето мостове имаше такива и ние се чудихме каква им е идеята.

 :girlhide: А иначе, поздравления за бъдещите булки :girlhide:

   Здравейте на всички :) Тази тема явно е най-подходяща за първия ми пост във форума (който се оказва изключително полезен за неориентирана бъдеща булка като мен  :bravo: )
   Та, моето предложение беше на 11.12.10г. С приятели решихме да отидем за уикенда в един комплекс извън Варна и моят "мечо" веднага се е заел с подготовката.Естествено в деня на тръгването аз съм на работа и се налага да тръгнем по-късно при което аз съм в ужасно настроение,уморена и т.н. оказва се че трябва да чакаме 40мин. също изостанала двойка като нас,през това време аз беснея в колата как може такова нещо а мечо си стои супер спокоен (по късно разбрах че букета и пръстена са били във тях и за това е бил толкова търпелив). И пристигнахме ние но аз останах в стаята за да се приготвя,мечо отишъл казал на всички подготвил ги и аз нищо неподозираща слизам и започвам да се радвам на живота   *db* Незнам как не съм се усетила през цялото време само ме прегръщаше целуваше всички ни се смееха снимаха ни и вече бях започнала да се дразня.....След 1 час каза че излиза и аз да добре.... Връща се моя човек с букет  @}->-- и аз почвам да го нареждам че за пръв път ми подарява букет без повод и изведнъж осъзнавам че всички около нас са хванали камери апарати телефони и снимат а мечо държи микрофон  O_O От там нататък нищо не помня  всичко беше мъгла говорили сме го много пъти  обсъждали сме го и все пак само стоях мълчах и плачех  :'( Някой каза кажи "Да" и аз започнах да викам "Да Да Да" беше ужасно мило (той по принцип е по сдържан). И сега гледам видеото и след 10 мин. пак не помня как точно е било само знам че беше най вълнуващия момент в живота ми   :girl_in_love: Танцувахме плакахме смяхме се още немога дори да го формулирам точно.
     Сега съм горда притежателка на най - лъскавия пръстен (+ най-милия и добър мечо на света)  *YAHOO* и изключително притеснена бъдеща булка  :girlhide:

Колко интересни начини за предлагане на брак. Хубави истории.
Моето предложение от милото беше пред една църква на пейката. Цяла вечер си бъркаше в джоба и си помислих да не би да... молех се да е така... предната вечер сънувах че ми предлага... имам силна интуиция...
седнахме на пейката и той се притесни, каза малко се притеснявам, но искам да сме винаги заедно.... ще се омъжиш ли за мен, и изкара пръстенчето от джоба и ми го подаде, аз останах шашардосана, в този миг се притесних, това си е голяма стъпка, никога не съм предполагала че ще се стресна, приех, после беше странно, но на 2-рия третия ден осъзнавах какво ми се е случило и оттогава съм много щастлива...
при мен нямаше кутийка, падане на колене или нещо по - особено, беше си съвсем нормално, но най интересното е че наистина го сънувах вечерта преди това :) Предложи ми на 14 ноември

Страхотни истории наистина! :) При мен стана по старомодния начин - като по филмите, с кутийка и на колене на рождения ми ден. Честно казано изобщо не очаквах, бяхме заедно по-малко от година и тъй като родителите му са разведени той не вярваше в тази институция. От притеснение милия успя да каже само, че ме обича и запозна да се смее истерично и аз помислих, че си прави безвкусна шега с мен. След 10-тия въпрос "Сигурен ли си?" разбрах, че не се шегува (въпреки, че продължаваше да се хили) в този момент и защото беше толкова вълнуващо, дори шокиращо аз се разревах и не му отговорих нищо, само го прегърнах и продължих да плача. И така той се смее аз си плача и 15 минути по-късно успях да кажа "да" :)

Здравейте  @}->-- Аз получих годежния си пръстен на рожденния си ден. Родена съм на 25.12 и покрай празниците се прибрахме в родния ми град. На 24.12 имаме традиция и ходим при баба ми. Гледам аз че приятеля ми само мълчи и нагъва едни мастики, ама си мисля че се притеснява все пак сме цялото семейство.Прибрахме се към 23 часа и си легнахме. Пуснахме да гледаме предаването Господари на ефира, обаче на мен вече ми се спи -две не виждам. А приятеля ми само ме бута и ме пита спиш ли? Ми как да спя , като не ме остава на мира :) Като стана дванадесет часа , той пусна на телефона си песента на Марая Кери - "Всичко което искам за Коледа си ти", стана от леглото и както си беше по боксерки си нахлупи една шапка на джудже , от тези дето светят, и изтанцува най-интерсния танц който някога съм виждала. Накрая падна на колене и ме попита: "Искаш ли да се омъжеш за мен?" и аз казах :Разбира се. :) и той :"ама разбира се, да или рабира се ,не" Ей от този момент не можах да кажа нищо щото вече гласа ми го нямаше никакъв. Но полсе като се окопитих му казах Да.

@Lina_bs, искрено се посмях с твоя пост, но определено твоят годеник е постъпил доста оригинално, най-малкото е предизвикал положителни емоции у теб! Честито и поздравления! :)

На мен слънцето ми предложи брак на един плаж, на лунна светлина, само аз и той, луната и вълните. Беше страхотно, чувстжах се сякаш съм единствената жена за тази земя. Най-забавното беше, че аз го отведох там със съвсем други помисли  :[ ама знае ли човек  :bravo:

При нас се получи малко смешно. Стояхме си една вечер с милото и нещо се закачах с него относно сватби, предложения и такива неща /наши приятели се бяха оженили в началото на май месец/. И аз му казвам силна вилна "Сега ако ми изкараш един пръстен и веднага приемам" и той ми каза ти сигурна ли си, защото ей сега го вадя. А аз си бях убедена, че пръстен няма, тъй като предните дни бяхме правили пролетно почистване и бях обърнала всички шкафове, дрехи и т.н. И си викам дааааа сигурна съм вади пръстена. И той ми каза отивам до кухнята за 1 биричка и ти давам пръстена. Върна се от кухнята милото и бърка в грейката си ... и аз продължавам да се смея и да не вярвам... и той ми вади една червена кутийка  ohmy. Стоях, гледах и не вярвах - краката ми омекнаха, думичка не можеш да кажа и той е сега какъв ще е отговора. *YAHOO* и така ми предложиха на мен. После разбрах, че той е купил пръстена същия ден и е мислил да ми предложи след 2 дни /5май, когато се запознахме/. Малко му обърках плановете, но пък беше забавно.

Сабинка, страхотно се е получило! Много ми стана забавно като прочетох :funny: Но най-хубавите неща стават, когато най-малко очакваш :)

Така е забавно се получи. И като се сетя пак се смея. И се радвам, че така стана, защото си беше запомнящо :)

Слънчицето ми ми предложи на Коледа.бях до по-късно на работа същия ден. Оправих се вкъщи набързо и отидохме да празнуваме със сестра ми, Летя ми и вуйчо ми(които бях дошли чак от Враца до Стара Загора), братовчетка ми, нейния приятел и родителите му. През цялото време беше доста мулчелив, което е много странно за него. Вечерята започна, всички се веселихме много. Отидох на терасата, за да изпуша една цигара. Той дойде с мен. Стана ми странно, понеце той не понася дима от цигари. Бяхме само аз и той. каза ми: "сега ще направя нещо, което не бих направил пред никой друг". Бях много зачудена, но замълчах и го изслушах. беше си приготвил реч. Каза ми неща които не съм и предполагала че ще чуя. Падна на колене, извади малка кутиика с цвят бордо (любимия ми) и ме попита: "ще се омъжиш ли за мен?". Сякаш си глътнах езика. Няколко секунди изобщо не можех да реагирам. После силно казах "Да". Всички се струпаха на прозореца, за да видят какво става. Сестра ми пощуря от щастие. Беше най-незабравимата коледа в живота ми...

Браво  :bravo: красиво предложение е било.

Момичета, ни съм писала тук, това не е моето предложение за брак, но днес е препоръка на редакторите на известен сайт за споделяне на клипчета, и изобщо не успях да се стърпя и да не го споделя - колко романтично може да е предложението в един обикновен Мол! Насладете се!

http://www.vbox7.com/play:8f334f88 (http://www.vbox7.com/play:8f334f88)

Мене любимия ме заведе на романтична екскурзия, понеже имахме годишнина на 21 дек. и за 18ти и19ти 2010 бяхме планували пътуване, но аз незнам къде ще ме води, защото се редуваме всяка година кой да организира годишнината и миналата година беше негов ред. И отиваме първата вечер в хотела където се запознахме на един 8ми декември в Кресна и беше много романтично, но аз си мислех,че там ще оставаме. На сутринта обаче той ми казва събирай пак багажа и пак потеглихме и ме заведе в с.Лещен има една глинена къщичка там, страшно романтично място и в нея ми предложи. Беше ме вкарал в банята, уж че ще ходим на вечеря и да се гримирам, и през това време запалил свещи навсякъде в стаята и по земята наредил пътечка от свещи, а над леглото имаше едно прозорче малко във формата на сърце и там сложил една кутия бонбони "Рафаело" и едно шампанско с две чаши. И ми беше пуснал "Over the Rainbow" песента за фон. И аз естествено се зарадвах и си мисля, че това е изненадата и си честитим годишнината, прегръщаме се и аз въобще не очаквам, че ще има предложение. И той изведнъж гледа една свещичка в едно долапче в стената беше и ми казва: "А, мило тази съм забравил да я запаля, я я запали" И ми подава запалката и аз като извадих свещичката от долапчето и гледам отзад пръстена..  :'(
Малее като ревнах от умиление... всичкия грим се размаза потече, абе ужас  :) Ама много романтично беше, никога няма да го забравя.. Самото чувство, както каза CabuHka омекнаха ми колената направо не мога да разбера какво става :)

sonja наистина е било много романтично.... поздави го за идеята и нека не спира да ти праяи такива изненадки  *YAHOO* :girl_wink:

Благодаря ти AnGeL oF lOvE, дано наистина не намалеят романтичните жестове след сватбата.. :) и да ти се връщат пожеланията  :flower:

Много благодаря, но в моя случай се съмнявам да стане. Слънчицето ми не е от най-романтичните натури   :girl_wink:

Здравейте,
да се запиша и аз ,
нова съм във форума,но ми предстои сватба и много се вълнувам.Постоянно чета из нета за всичко свързано,около сватбата и така попаднах тук.
Аз получих предложението за брак на Коледа,отдавна чакам този момент да дойде и по-едно време се бях отчаяла,че някога ще стане!Суетях се около празника готвих и когато дойде времето за раздаване на подаръците моя подарък беше под елхата *YAHOO*.Направо онемях,защото си мислех ,че ще получа някой парфюм ,а то се оказа най-незабравимият подарък на света годежен пръстен в червена кутийка!! *INLOVE*Тогава приятелят ми падна на колене и ме попита дали искам да стана негова жена!! ohmy В първият момент бях втрещена после полудях от щастие.Цяла нощ не можах да мигна от вълнение.

Здравей, panteryx, добре дошла във форума :)
Много хубав празник е избрал годеника ти да те зарадва  :girl_wink: Честито! И успех с приготовленията  ;)

Мерси Sonja  :girlhide: сега остава да изчакам да дойде най-щастливият ден в живота ми

Да се включа и аз в темичката, тъй като докато четях за вашите предложения нахлуха хубавите спомени в главата ми...През септември бях организирала екскурзийка за двамата по разни водопадчета,гори и т.н. Една от спирките беше Крушунски водопади, но я бях оставила за накрая,за последния ден. Милото се поиздаде леко,че нещо ще се случи на тази екскурзия и постоянно питаше все за Крушунските водопади и аз се бях усъмнила или по-точно силно се надявах да получа предложение там. И така,дните обаче преди екскурзията не даде вид за нищо такова и аз реших да не се надъхвам излишно,за да не остана разочарована. Отиваме първия ден на едно място, на второ, на трето- водопада Хотница,близо до Велико Търново-уникална красота,нямаше хора. Гледахме водопада,наслаждаваме се удивени и решихме преди да си тръгнем да се качим по една пътека и да погледнем водопада отгоре. Качихме се,радвахме се и той ме накара да тръгваме, но да направя още някоя снимка. След като приключих със снимането се обърнах и тръгнахме, но той ме гушна и започна да ми говори....казано честно не мога да си спомня думите,но бяха много красиви, помня само как каза: "Ще се омъжиш ли за мен?!" и сложи пръстена на ръката ми,а аз дори и да съм имала някакви бегли очаквания и съмнения бях като гръмната и само успях да кажа:ДА и се насълзих веднага:)

Толкова хубави истории, че направо се просълзих!!!
Моето предложение за брак наистина беше така, както си го представях цял живот.Това стана на първото ни море заедно. Бяхме със сестра ми и една вечер той предложи да отидем на разходка до морето. Разхождахме се по плажа, влизахме във водата, слушахме музика от капанчетата по плажа...Аз като че ли очаквах нещо, нещо ме човъркаше и все си мислех, че може би ще вземе да ми предложи, защото много пъти си бяхме говорили за брака и двамата бяхме на едно мнение.Но вечерта си минаваше, а ние само се местехме от кей на кей/впоследствие се оказа, че имало хора и той не искал други свидетели/Накрая седнахме на едни камъни и започнахме да си говорим за живота, за това, че много се обичаме....Тогава ме попита колко го обичам и дали ще продължа да го обичам все така.Аз естествено отговорих - да-ще го обичам до края на живота си.Тогава последва другия въпрос-защо го обичам?Отговорих му и на него.И тогава последва съществения въпрос, но докато го задаваше реши ,че е време да извади и пръстена, обаче трепереше и го изпусна!!!В този момент си помислих, че съм се сбогувала с годежния си пръстен.Но не-беше се спрял между скалите!!!Абе падна си търсене, защото се досещате че беше тъмно....И така.Дойде момента, в който ще ми го слага на пръста-и точно тогава пръстена запецна.За втори път си помислих, че няма да имам пръстен.Но с малко усилия от моя страна го напъхах.Вече щастливи решихме, че това трябва да се отпразнува.Прибрахме се до хотела, сестра ми си беше в стаята и минахме да й се похваля.Тя в началото въобще не забеляза пръстена.Но послееееееееееее ohmy След като решихме да празнуваме се оказа, че в града няма денонощен магазин и че трябва да отидем до съседния град.Но в еуфорията забравихме документите и тръгнахме така.На пук ни спряха полицаи, започнаха да се заяждат с нас-къде са ни документите, къде сме тръгнали толкова късно през нощта....Извадиха дрегера-а милото беше пило вечерта 2 големи менти.Късмет беше , че бързо ги беше усвоил и нищо не изписа, та се разминахме.В крайна сметка отидохме за шампанско и празнувахме цяла вечер.А спомена-остава толкова мил и неизлечим в нашите сърца.....

Ооох  nellyaci,
каква история само, ужасно вълнуваща и романтична....
Било ви е много забавно със сигурност ,може да се направи и романтичен филм на тая тема ,ще бъде много оригинално  @}->--
 :twohearts:

момичета браво на вашите избранници успяли са да ви изненадат и да направят момента незабравим  :bravo:
и аз да се запиша в темата за моето предложение
миналата година преди рождения ми ден /той е лятото  *INLOVE*/ любимия реши да ми направи изненада да отидем на почивка в Златни пясъци и беше много хубаво слънце, море, басейни, спа и т.н.
точно на рождения ми ден вечерта бяхме в един италиански ресторанст,всичко беше в бяло,имаше свещи на всякъде, обстановката беше много романтична и края на вечерята той хвана ръката ми и започна да ми говори много красиви неща и изкара пръстена и каза :"ще се омъжиш ли за мен" и го сложи на ръката ми, а аз толкова се развълнуват разплаках се от радост, че чак като казах "ДА" самата аз неможах да се чуя  *YAHOO* много се развълнувах пак  *YAHOO*

Като чета вашите истории ми се прииска да споделя и моята... Заедно сме от 3 години, като последната доста си говорихме вече за брак и така...вече си се надявах... :[   А той каква ми я спретна...
Януари месец имам рожден ден и тайничко се надявах, че това ще е ДЕНЯ! Целият ден ми беше супер яко...поздравления, почерпки, и като свършихме работа (работим заедно) тръгнахме да се прибираме, като аз му предложих все пак да отидем някъде да го отпразнуваме, ама той "не, да се прибираме", като през деня нито цвете, нищо...и аз решавам, че вкъщи ще ме изненада. Да, ама не! Прибираме се, аз приготвям вечеря (празнична), паля свещи и ....нищо. Идва време да си лягаме, мен ме човърка (нямам подарък), той си ляга, датата си отминава...Аз тотална разочарована сън не ме хваща, изпивам виното, слушам сърцераздирателни песни, правя глобална равносметка....така откарвам до 4 и нещо, заспивайки на дивана. Сутринта ме събужда майстора (по същото време започнахме ремонт на банята, вкъщи пълен погром) питайки ме дали съм добре (ясно как съм изглеждала). Следващите дни...аз-сърдита,фуча из къщи, изобщо не искам да говоря с него (не е като да нямам причина). След 5 дни, аз се занимавам с нещо, той излиза.Връща се след час, чувам, че нещо шумоли в коридора, отивам да видя - а той - с огромен букет рози за извинение! Викам, айде...поне се извини като хората и изведнъж...вади пръстена и с един такъв жален глас...как да му устоя  :) Хем още ме държеше яда, хем ревнах...А пръстена е бил в него от месец.....Според него прекалено очаквано било да го направи на рождения ми ден, та затова.... Ама аз като го разказах на моя приятелка, тя си го предупреди нейния да не опитва така! 8P
И сега...10.07 е нашата дата и сме в трескава подготовка!

petia_vj
 *ROFL* :funny: :sarcastic:
Щях да умра от смях ,докато четях разказа ти  :)
Този твой мъж бая те е изпотил ,аз ако бях изобщо нямаше да фуча , а направо така щях да му се разсърдя ,че щеше да види той какво ще му се случи :) :girl_impossible:

Сега ми е смешно, ама тогава хич не беше.... P-(
А на всичкото отгоре сега някой като ни пита как е станало предложението, той хич и не се свени, ами си го разказва за негов срам... А, и не паднал на колене защото било много мръсно тогава у нас (правихме ремонт)... Абе изобщо.. :girl_impossible:

Ахх... и при нас беше смешна ситуация.. Искал да го направи за Св. Валентин, нооо бях си поръчала онлайн някоя и друга дрешка и той се възползва и ми поръчал и пръстен... само, че с една рокля се получи забавяне и това пътуване от Лондон стана мноооого дълго... И хем си знаех, хем не исках да се надявам на пръстен, за да не остана разочарована. Най-накрая всичко пристигна чисто и неопетнено, включително и Валентинският ми подарък (пръстена).. Това се случи на 26-ти март, което за мен беше далеч по-подходяща дата за предложение от баналния Валентин :D тъй като тогава ни е "месечника"
 :D:D както го наричам, а и беше денят преди най- важният ми изпит.. Беше хубаво. Таа.. получихме си нещата, аз се нахвърлих на дрешките и обувките... облякох си роклята, сложих си обувки и той ме накара да остана така. Стана ми странно, но не ме интересуваше исках си подаръка !! Сложи ме да седна на леглото и изрови кутийка изпод завивките.. Вече ми стана ясно. Дори не видях пръстена и не го оставих да каже и дума. Хвърлих му се отгоре и започна луд плач и смях...Бях толкова нетърпелива за подаръка си, който не подозирах, че е пръстен, че му провалих предложението.. :D Накрая си го извадих и си го сложих сама.... :D:D:D и продължих да рева като малко дете и да се хиля като идиот... Той си умря от смях и едвам изкара едно "все пак може ли да те питам, дали ще се омъжиш за мен ?? ".... последва смях... пак му се нахвърлих, той ми махна пръстена :D и ме накара да му отговоря все пак :D:D:D:D и след заветното "Да" го сложи сам на пръстчето ми............ Не беше като по учебник, но беше забавно. :D Та така... хахах сватбата е догодина :) живот и здраве  +:-) :twohearts:

Е, да ви разкажа и аз своята история :)
Въпреки че подготовката за сватбата ни усилено си тече, това не пречеше на факта аз все още да нямам официално предложение за брак и годежен пръстен. Да, заедно сме от 9 години.Да, живеем отдавна под един покрив.Да, на всички им е ясно, че сме заедно. Но...
Всяка уважаваща себе си дама има нужда от нещо красиво и нежно около безименния пръст на лявата си ръка. По възможност с диамант :):):)
Но тъй като предложението все не идваше и не идваше, поставих ултиматум. Трябваше да се случи поне месец преди официалното подписване, което е на 13 юни. И продължих да си чакам...
Докато не дойде последният ден на последния месец, и то в последните му часове...
Всичко се случи на кораб. Но не истински, а кораб-катерушка в парка. Избрал го, защото е символ на постоянно движение, пътешествия, романтика и безкрайност. Такава да бъде и любовта ни - безкрайна.
По тъмно се качихме по вътрешните дървени стълбички, които водят към палубата. Корабът е огромен и си има всичко - рул, въжени стълби...
Харесах си руля и започнах да го въртя.
- Мило, накъде да карам? Къде искаш да те заведа с този кораб? - питам го аз. Вместо отговор обаче ме призовава да гледам напред, защото имало дупки.
- Ама, какви дупки, нали сме в морето?
Опитвам се пак да се обърна, а той...
Коленичил, с отворена кутийка с пръстен в нея. Смея се. Потичат ми сълзички. Прегръщам го. И продължавам да се смея. Избърсвам си сълзите от ъгълчетата на очите. А той през цялото време нещо говори. Отчетливо си спомням само:

- Моля те, бъди моя истинска жена!
Краткото "Да!" си дойде толкова естествено, колкото естествено идва пролетния дъжд и светулките по жътва.

След това завъртяхме руля заедно. Като истинско семейство. И се пуснахме по пързалката на живота.

unicusbg, много романтично предложение *INLOVE* Просълзих се, докато го четох  :'( и толкова мило ми стана, все едно на мен са ми предложили. :twohearts:

Здравейте момичета, нова съм във форума, но сега ще споделям с вас и моите вълнения около най-прекрасния ден.
И да се върнем на темата, като чета вашите постове, все повече се убеждавам, че мъжете имат скрита романтична страна, по страхотни начини сте получили своите предложения.
А ето и моята история ... в началото на март моето слънце и майка му решиха да ме заведат , да изберем пръстен понеже имам проблем с размера (много са ми тънки пръстите и щяха да се озорят сами). Та готово - избрахме модел, поръчахме пръстена и след 10 дни "беше" мой, но когато поисках да си го сложа чух следното изречение :"Когато измисля как да ти го дам, ще си го получиш", и зачаках. Цяла седмица се тормозих да си фантазирам мечтаното предложение и на 12 март моето слънце цял ден се държеше много странно, беше ужасно отвеян ,а аз не можах да разбера какво му има. Следобяд  ми звънна да ме попита дали да купи китайско за вечеря (и двамата много го харесваме) и аз се съгласих. Когато ходя у тях попринцип му звъня, но този ден реших да го изненадам, е отидох съвсем навреме. Точно влязох и какво да видя, приглушена светлина, музика, масата нагласена, свещи, истинска класика... като попитах какъв е повода ми каза, че просто отдавна не сме вечеряли в такава обстановка, а аз се досетих че има нещо гнило в отговора му и започнахме с вечерята, а той съвсем хладнокръвен и не дава никакъв признак, че ще се случи нещо интересно. Точно се бях отчаяла и си мислех "наистина е само вечеря" и хоп  не съм свършила с яденето и  господина ми даде зор за десерт. Отиде да вземе десерта и се връща с две големи чаши със сладолед, а вътре портокали, пурички , чудеса и 24каратова усмивка ..  оглежда чашите и ми подава едната, нищо не подозираща започнах да си хапвам и погледа ми се спря на нещо много лъскаво върху едната пуричка, онемях, извадих пръстена, а той го сложи на ръката ми и каза "ще станеш ли моя жена", както и при вас "да-то" си дойде съвсем искрено и спонтанно.

fabolous добре дошла в форума  @}->--
Страхотно предложение ти е направил ,а и това с пръстена е малко гадно  :funny: в добрият смисъл на думата разбира се.

Добре заварила   :girl_wink:  и да беше гадно  :sarcastic:

fabolous, жените сте много проницателни!  :) :) :)
Веднага си заподозряла какво е намислил приятелят ти... Ей.. .човек не може да ви изненада като хората :)
Честито и дано романтиката да съпътства живота ви занапред!

Усмихнат ден!

Хихи, pinkbird, много е сладко да чуеш (прочетеш), че и някой друг се е развълнувал до сълзи от личната ти история.  *YAHOO*

unicusbg, историята е невероятна и самото предложение толкова романтично и емоционално, как да не се развълнува човек :)
На моето предложение не можах да се развълнувам, защото малкия ми мозък разконспирира целия заговор  P-( Чак ме е яд на себе си. :(

zdr moeto az polu4ih moeto predlojenie na 18.05.2011 (NA ROJDENIQ MI DEN) edin den mi se obadi ei taka ot ni6toto prosto mi kaza 4e zaminavame za Parish i tova e podaraka mi za rojdeniq den toi be6e organiziral vsi4ko i 6tqh da otpraznuvam 23 si rojden den v grada na vlubenite bqh mn 6tasliva no ne o4akvah tova koeto se slu4i taikato toi po nikakav na4in ne se izdade i taka to4no na rojdeniq mi den otidohme na Aifelovata kula i to4no pod neq po sredata pred vsi4ki hora padna na kolene kaza mi 4e me obi4a i az sam jenata na jivota mu i me pomoli da se oamja za nego i az patkata stoqh kato gramnata i ne pomradvah i edinstvenoto koeto mojah da napravq be6e da revna sloji mi prastena uspokoih se ve4e oba4e zabravih da mu otgovorq  *YAHOO*i se naloji pak da me pita be6e mn zabavno i izklu4itelno romanti4no

Модератор:Задължително пишете на кирилица!

Здравейте дами :) , на мен ми предстои предложение за брак и ще съм ви много благодарен ако можете да ме посъветвате дали идеята ми е достатъчно романтична , защото наистина искам  жената на живота ми да помни този момент с усмивка. Така Тя отиде за 2 месеца  в Германия , предстои другия месец да се прибере , разбрали сме първите няколко дена да прекараме в хотел, понеже вкъщи текат ремонти дейности и не е за живи хора. Планът ми се състои в 2 дена - първият ден - деня на нейното прибиране стаята в хотела да е обсипана с розови листенца свещи и романтична музика , нещо което определено няма да я наведе на мисълта че искам да стане жената на живота ми ,а просто че ми е липсвала, вторият ден мисля да я заведа на вечеря и след това съм се разбрал с приятел да отидем в двора на едно училище и от той от другия край на двора да изстреля няколко кашона заря и под светлината на зарята да я помоля да стане моя жена:) незнам дали идеята е добра , но като цяло за момента нямам друга и много възлагам на нея. Давайте съвети моля ви :)

dwarfer, първо искам да те поздравя за смелото решение и най – вече за това, че си се поинтересувал, че дори си писал тук, явно наистина искаш да е специално, а това е похвално. Идеята ти е много хубава. Незнам дали аз бих била подходящия човек да те съдя или пък да давам съвети, най – важния си ти, най – важната е тя, каквото и да направиш – важно е предложението и това, че я искаш за жена.
Лично на мен много ми хареса, но момента със фойерверките изтръгна настрана вълнението ми. Не мислиш ли, че ще е по – хубаво, ако сте само двамата и не включвате трети човек със заря в този върховен миг? Не е нужно да се изхвърляш, всъщност. Просто направи едно романтично предложение, а не цирк (надявам се да не е прозвучало грубо, просто не се сетих за друга дума).
Незнам дали съвета ми ще те удовлетвори, може би просто почакай този и на другите дами от форума, който вярвам ще е много полезен.

П.п. - Помисли какво харесва тя. Съобрази се с това дали е романтична натура, дали е по - шантаво настроена - това е отговора на въпроса ти. Огледай се в нея... и ще разбереш.

dwarfer Браво това е много похвално от твоя страна.  На мен ми допада това ,което си измислил.
Аз ако бях на нейно място, щях да съм много впечатлена ,че си се постарал толкова много  *YAHOO*
Най-важното е че с каквото и да решиш да я изненадаш ,щом е от сърце тя ще го оцени. :autumn:

Историята е малко дълга, но е адски забавна. Прочети я и дори да не вземеш идеята, ще се посмееш.
http://www.peter.and.bilyana.net/index.php/2009/07/16/engagement-detail/ (http://www.peter.and.bilyana.net/index.php/2009/07/16/engagement-detail/)

хахаха супер забавно е било , наистина идеята е страхотна

благодаря ти , мисля да добавя още едно две неща :)

благодаря ти за постта - честно казано заради това писах тук , това е единствената ми горе долу идея и исках да събера мнения по въпроса дали я бива или не , не държа да е цирк, просто искам да е нещо специално ,което да я кара да се усмихва всеки път като се сеща за случката

пък аз чакам с нетърпение да разбера как тя е реагирала! много романтично ми се струва и определено, ако бях аз щях да го помня и в следващия си живот! поздравления dwarfer!

историята е просто страхотна ;)

Привет, макар от близо 2 години да имаме граждански брак си спомням през смях за този ден. 15.08.2009, бяхме на море в Царево, бяхме наели с едни наши приятели (двойка) една малка къща в с. Изгрев. Никой нищо не подозираше, като ден беше събота. През деня докато бяхме на плажа се чудехме дали вечерта да излезнем или да си останем вкъщи и да си приготвим нещо за ядене. Оказа се, че нашите приятели не са мн добре от към финанси и решихме да си останем. Мъжете ни оставиха да се къпем след плажа, а те отидоха да напазаруват нещо за вечеря. Мотали се и взели, че поръчали китайска храна за вкъщи. Вечерта преди да седнем толкова ни мързеше, че сложихме храната направо с кутиите на масата, по едно време мъжа ми донесе апарата и го включи на клипче, подаде го на другия другар и по едно време като се обръщам го гледам нашия паднал на колене и с цяло гърло ми заявява "Ще се омъжиш ли за мен?" и аз какво да кажа "ДА" през сълзи, мацката дето беше с нас и тя ревна, после като изгледахме клипчето се спукахме от смях, защото се чува от моята уста "ще те убия" тихичко преди той да ми зададе въпроса, и обстановката е нямам думи  8P голям смях  :eager:

Моето предложение беше съвсем скоро. Бяхме на море. Всъщност, аз си избрах мястото, на което да ми предложи.  Изчаквал е да види къде на мен ще ми хареса най- много. Носил е пръстена в себе си непрекъснато, дори на плажа, за да не пропусне момента. Най- много ми хареса на скалите на едно рибарско селище, съответно след първото ни ходене там, ме заведе пак и ми предложи брак. За мен беше точно на място, обичам романтиката, но не и когато е в твърде големи дози. Вечерта отидохме на ресторант с приятели, за да отпразнуваме събитието. Излишно е да казвам, че бях безкрайно щастлива.

Здравейте дами  , на мен ми предстои предложение за брак и ще съм ви много благодарен ако можете да ме посъветвате дали идеята ми е достатъчно романтична , защото наистина искам  жената на живота ми да помни този момент с усмивка. Така Тя отиде за 2 месеца  в Германия , предстои другия месец да се прибере , разбрали сме първите няколко дена да прекараме в хотел, понеже вкъщи текат ремонти дейности и не е за живи хора. Планът ми се състои в 2 дена - първият ден - деня на нейното прибиране стаята в хотела да е обсипана с розови листенца свещи и романтична музика , нещо което определено няма да я наведе на мисълта че искам да стане жената на живота ми ,а просто че ми е липсвала, вторият ден мисля да я заведа на вечеря и след това съм се разбрал с приятел да отидем в двора на едно училище и от той от другия край на двора да изстреля няколко кашона заря и под светлината на зарята да я помоля да стане моя жена:) незнам дали идеята е добра , но като цяло за момента нямам друга и много възлагам на нея. Давайте съвети моля ви


искам само да ви се похваля , че ТЯ каза: ДА :))))))))))))))))))))))) благодаря ви за съветите :)

eeee aма разкажи по-подробно дее :D сега тука искаш да ни докараш някой смъртен случай от любопитство :D :D :D

Еееееее супер оставаше и да откаже на такова романтично предложение  :P

dwarfer, честитооо!  :chee: Бъдете много щастливи и я прати тук да помагаме за подготовката! Само ни разкажи как е минало, защото и на мен ми е много интересно!

 *INLOVE* :girlhide: Здравейте!
Аз съм новичка тук, но да споделя и аз как получих предложението (още се вълнувам). Милото има племенница на 3 годинки, която много обича да се крие и да я търся. И така един ден тя пак беше се скрила (в кошарата си, покрита с одеало отгоре  O:) ). Когато започнах да я гъделичкам (за да се покаже), усетих, че е облечена странно. Вдигнах одеалото и видях, че е с шаферска рокля. попитах я: "Миличка, защо си се облякла така?", а тя ми каза: "Лельо, аз съм булка.". Видях в ръчичката и кутийка за пръстен и въобще не се усетих, че е за мен. На моето: "Ехеее ти каква булка си! Даже и пръстен си имаш!", вуйчо и, който беше на колене до нас каза: "Той е за теб..."..... *INLOVE*

slavundi, много оригинално. Браво. :) :) :) Бъдете щастливи.

Поздравления за бъдещото събитие и за начина, по който са ти го предложили - много е мило!

Здравейте!Извинявам се много,че не пиша по темата,но не намерих място.Имаме годишнина от сватбаат и искам да го изненадам като окача на стена светещ  надпис-Обичам те!Помогнете ми от какво да бъде.Може ли да го направя от светещ маркуч?

Благодаря ви! Аз бях готова да кажа "Да" и на пластмасов пръстен, но годеника ми се оказа много по-романтичен отколкото съм мислела!  *INLOVE*

ми бях супер притеснен ако си мислите че е лесна работа жестоко се заблуждавате в момента в който я попитах дали иска да стане жената на живота ми гласът ми трепереше все едно не беше моя , обърках на коя ръка се слага пръстена , притесних се ужасно като цяло а винаги съм си мислел какво толкова само питаш , отговарят ти и айдееее , но като цяло напрежението е огромно , а и малко промених нещата защото я попитах преди да пусна зарята в двора на едно училище като цяло въобще не романтично , и след като се съгласи почнаха да се изстрелват ракетите , каза че е било много специално за нея и съм я накарал да се почуства страхотно , все пак това беше идеята :))))

еееей това е! евала! браво! *THUMBS* *THUMBS*

с моя приятел отидохме на дискотека за пръв път откакто се познаваме-вече 8 месеца. до нас имаше моминско парти и като цяло беше много весело. и преди сме говорили, че " някой ден ще се оженим", та вечерта около 5 сутринта след дискотеката направо реших че момента е подходящ. Питах го " ще се ожениш ли за мен" и той каза "да". искал да съм му жена и да имаме деца и да сме много, много щастливи... та това е. май наруших традициите, но нали някой беше казал, че те не са това, което бяха:) =]

Аз получих предложение за брак на 18.09 това е датата ми на рождения ми ден .Милото беше ходил с нашите кумове да изберат пръстена и вечерта се бяхме събрали на рождения ми ден и той ми предложи пред всички.Бях изумена защото имахме дете на 3 години и 9 годишна връзка.

Моето предложение беше доста нестандартно. Бебчо винаги е искал да ме изненадва и да ме държи в напрежение. Имахме си месечник и той реши да ме заведе по този повод във Франция. Това беше първата ни екскурзия заедно. Бяхме на айфеловата кула, качихме се на върха и когато най - малко подозирах той падна на колене и ми предложи със силен глас. В този момент се стреснах, разплаках се от щастие, не знаех какво да кажа, сякаш си глътнах езика, а всички хора ни гледаха и се радваха, естествено казах "Да"! Беше прекрасно! Решили сме на меденият месец отново да отидем там, пак да се качим горе и да си спомним как ми е предложил, сватбата ще е точно на датата, на която ми предложи миналата година - 28 Септември!

Еми Нгуен честито мила,много романтичко предложение

благодаря мила наистина е много романтично нямам търпение да чуя плановете на всички  @}->--

събудих се сутринта, той ме гледаше и каза, какво ще кажеш някоя събота, примерно следващата, да отидем да подпишем, че вече умирам за бебе от теб :) изключително романтично, направо да се гръмнеш :D хаха, но пак ми въдейства и ревах от щастие цял ден :)

Ето как се случи и при мен :)
Бяхме на уикенд в Смолян с нашите бъдещи,прекрасни кумове и 00:00 часа,в настъпването на рождения ми ден ми поднесе огромна тора върху,която имаше една малка червена кутийка,повярвайте ми  в този момент незнаех какво се случва  :girl_impossible: :girlhide:,моят любим взе кутийката,отвори я,погледна ме и със треперещ глас   ми каза "Ще се омъжиш ли за мен?"Разплаках се от радост, погледнах го ,видях сълзи и в неговите очи  :girlhide: иии казах ДА!
Всичко което ви разказах беше придружено от невероятна музика,страхотна заря и  прекрасната  компания на нашите бъдещи кумове  :danceg:   *INLOVE*:danceg: :girlhide:

ето ме и мен, първото мнение във форума го пазех специално за тази тема....

Ние бяхме на почивка с приятели в Родопите, обиколки, веселие, уникална обстановка и незабравими преживявания....и човекът решил да се възползва от момента и от слабостта ми към прекрасните гледки...тези,които спират дъха ти... *INLOVE*

Към София решихме да минем през Девин-Кричим пътя и да видим яз.Въча..и двамата не бяхме ходили по тези места и искахме максимално да се възползваме от възможността :)

Та..всичко се случва на Въча...спирахме общо 4 пъти от различни страни, за да снимам (любимото ми хоби) и на последния път все ме караше да снимам някакви неща...Снимай това цвете, това борче, виж го как е цъфнало...виж облаците как хубаво се виждат в язовира....чак започна да ме изнервя, защото никога не ми е казвал така настойчиво какво да снимам...обикновено ме пита, снима ли това....
И докато се бях обърнала да снимам, той извадил пръстена, гушна ме и ей така от нищото: Ще се ожениш ли за бебето....и аз понеже изобщо не вярвах и понеже непрекъснато се ебавахме на тази тема му казах само: ооо, от каде се сети сега да се базикаш пък с това...но той тактично ми показа пръстена в дланите си и аз... O_O :'( 8P 5 минути не мога да реагирам  *INLOVE*

И така...това е моята история. Сега бистрим сценария на сватбата  :write:

Здравейте!

Прочетох много романтични истории и все пак за всеки неговата си е най най. Аз все още си чакам пръстена, нищо че вече сме си избрали дата за сватбата и кумове също. Но пръстен още няма... =]

 :danceg:
Аз получих моя пръстен в Париж, на 5тата ни годишнина, преди почти 2 месеца...Бяхме на ресторант на 7мия етаж..Айфеловата кула свтеше...Роматика бликаше отвсякъде.. *YAHOO*
Пожелавам на всички многгооооо любов и хубави преживявания...
Сега ставам почитен член на форума  ;)

Aз вече пиша по другите теми, но за предложението не съм разказала. Пръстена го получих на 22,09 на брега на морето!  Бяхме на друга сватба и Милото ми вика: "Айде да отидем до морето?" На мен ми се стори странно това негово желание, защото все ми се смее, че много обичам морето (ние сме от София). Та отидохме до морето де и аз си събувам обувките и айде да си натопя краката. А него го гледам нещо се мотае около колата, рови тук там, ама изобщо не ми идва на ум, че рови пръстена.  И аз си стоя с лице към морето, ама изобщо не му обръщам внимание и след като вече се понамокрих достатъчно се обръщам и какво да видя: седи той там на колене с една черна кутийка. Колко време е стоял така - не знам. Знам само, че направо ми се подкосиха краката, даже е разтреперих. Имах чувството, че ще получа удар, а някои моменти ми се губят. Дори не помня точно какво ми е казал и аз какво съм отговорила. Ама щом организираме сватба, явно са били правилните думи. :)
Официалният годеж беше на 24,09 с близки и роднини както си му е реда. Милото беше толкова притеснен на ме поиска от татко. Хем се познават от толкова време... Никога не съм го виждала такъв. Може би и затова татко много бързо ме даде! 

Вече и аз съм официално част от вас  :[ Предложението беше след 8-ми нон стоп работен ден, адски уморена, с температура, текат ми и очите и носа и както разбирате не исках да виждам никой! Та 'припаднала' съм си аз на дивана, увита до ушите и си гледам филмче на компа със слушалки, та принца да си гледа телевизия. А господина се умилква, подхилва и глези на максимум. По едно време скача с "Да видиш аз какво съм направил" и се появи с горда усмивка пред мен, клекна и ме попита дали искам да се омъжа за него. Аз му теглих един мръсен поглед и леко му теглих една ***, че съм уморена и да не ме закача. Да, ама животното е упорито и повече и не попита, а директно ми взе ръката и ми напъха пръстена  :girl_wink: Така и не му казах 'Да', ама няма измъкване (заедно сме от 4 години и ако съм искала да бягам съм имала време )  :P

Поздравления на всички бъдещи булки!!!  :curtsey:  @}->--
Моята сватба мина преди малко повече от два месеца, но все още ми е толкова развълнувано  :svatba:  *INLOVE*  O:) , че реших и аз да ви разкажа как получих своя пръстен.
Един зимен и студен ден както си стоях в офиса на работа пристигна куриер с огрооомен букет в ръка и като разбрах че е за мен щях да припадна  ohmy . Към него имаше прикрепена картичка с краткото и категорично послание 'Багажа бързо си стегни-на почивка заминаваш ти' . При което целия офис избухна и се започнаха едни въпроси къде ще ходите, кога заминавате ... а аз идея си нямах  :girl_impossible:
Чак след като видях билетите разбрах че заминаваме за Арбанаси и нищо повече-аз нищо не подозирах! Там беше приказно, защото като тръгвахме във Варна времето беше много ветровито и нямаше никакъв сняг. Пристигайки в Арбанаси заваля приказен бял и пухкав снежец!!!
Естествено, предложението не го получих вечерта когато пристигнахме, защото той много добре ме познава и знаеше, че ако очаквам нещо, то ще е първата вечер.
Сутринта се събудих и милият ми поднесе закуска в леглото със специален десерт, който беше закрит с купичка отгоре. Когато го отворих вместо десерт намерих кутийка под формата на червена роза. В този момент ми спря дъха и направо не знаех къде се намирам!!! Той падна на колене и ме попита 'Ще се омъжиш ли за мен?'. Естествено сълзите ми бликнаха и така ми се стисна гърлото че не успях веднага да му отвърна 'ДА!'
Беше адски романтично!  *INLOVE*

При нас беше много оригинално предложението и явно беше замисляно с месеци :)
Аз по принцип уча в чужбина, и се прибирам само ваканциите. За лятната ваканция бяхме се разбрали да отидем за пореден път на рилските езера, защото е едно от любимите ни места за събиране на положителна енергия и имаме много спомени там. Та отиваме ние на езерата със цяла туристическа група (мисля че бяхме около 50 човека..). Той през целия път не се издаде изобщо какво ще следва. На самата екскурзия бяхме ние, моите родители и сестра ми и неговата майка (баща му е в чужбина). На втория ден качваме самите езера, по пътя нагоре аз много исках да правя снимки, но той не ми даваше, бързаше да се качим на сълзата (милият, сигурно е бил много притеснен). Та качихме се ние на Сълзата и почнахме да правим снимки. В един момент ме извика да отида при него на ръба да погледна уж какво се виждало и да си направим снимка. Отивам аз там, приготвям се за снимка, а той ми пада в коленете и ме пита дали искам да се омъжа за него.. Майка му в този момент ни снимаше на видеоклип. А аз, каквато съм си шантава, го попитах той нормален ли е и що за човек иска да си вкарва таралеж като мен в гащите :) В един момент се усетих, че чака отговор от мен и естествено му казах ДА :)

Здравейте милички, за първи път ще пиша тук, макар че ви чета доста често :)
Ето и моето специално предложение. На 11.11.11 стават 11 месеца откакто с най-добрият ми приятел се загаджихме.
По негово настояване се прибрахме до Бургас ( аз съм от там) и малко след като започнахме да вечеряме с нашите ( всички по пижамки, че беше късничко), той извади един лист и започна да чете най-милите и красиви думи на света.
Беше толкова шокиращо и неочаквано, че моментите ми се губят :)
Поздави на всички романтички!

Здравейте! Предложението за брак,което получих беше като от приказките..С моя бъдещ съпруг ходихме до Лондон за няколко дни,тъй като той живееше там доста време и трябваше да си вземе багажа..И така преди да се върнем отидохме да разгледам Двореца на кралицата..седнахме на една пейка в градината и изведнъж той падна на колене с пръстен в ръка а аз направо се разплаках ..:)) Много хубава емоция..

Здравейте. Аз получих моето на морето. Бяхме отишли с няколко приятели и първата вечер в заведението, където вечеряхме всички отидоха да гледата програмата (имаше някакви танцьори), а ние двамата станахем и тогава той ми каза нещо от рода на това, колко му е хубаво да сме заедно и дали бих искала да съм завинаги с него. Аз отначало не повярвах, а и не видях пръстена и казах нещо тъпо от рода на:ама ти сериозно ли?  :[ Той ми сложи пръстена и ме налегна вълна от чувства. Беше много странно. Приятелите се върнаха, поръчахме шампанско и така. Всъщност се получи малко спонтанно и от негова страна. Каза, че е решил да ми предложи именно тогава, защото го било страх да не намеря пръстена и не можел да го крие вече. Оказа се, че аз на два пъти съм била на косъм да го намеря... Беше мило и романтичо, и след това изкарах най-хубавото си море досега!

На нова година точно 00:00
беше голяма изненада

Здравейте, аз не съм разказвала за предложението...Честно казано малко ме е яд, че лееко бях развалила изненадата, тъй като подозирах отдавна, че се крои нещо :)) Познавам го и като се бавеше след работа и т.н., се досетих, че може да избира пръстен, тъй като си бпхме говорили отдавна за това...И даже бях открила някаква поръчка за бижутерски услуги и се досещах, че може да е пръстен...Обаче дни наред след това нищо не се случи. Заминахме за Франция да се дипломирам и първите 5 дена пак нищо, аз спрях вече да мисля за това...После се оказа, че идеята му се е провалила, тъй като искал да си наемем мотори и да идем в планината, а не ни дадоха без кредитна карта (аз тогава изобщо не се сетих, че може да е затова и му се чудих защо се разочарова толкова). В крайна сметка измислил резервен вариант и на едно мое много любимо място над морето...Първо се целувахме много хубаво и го усетих, че е разнежен, но беше пълно с хора. след това се преместихме на по-пусто място и той ме погледна сериозно и тръгна да си бърка в джоба, аз се шашнах и той видя, и затова не извади пръстен, а един вестник, за да помисля, че съм се объркала  :bravo: Аз съвсем вече объркана и леко разочарована се загледах нанякъде и по едно време какво да видя- той на коляно, откъм страната на морето, и държи кутийка и задава въпроса...Въпреки че от дни подозирах, така се шашнах и развлънувах, всичо ми се размаза и се разтееперих, клекнах долу да го гушна и не се сетих, че иска отговор, та той каза, че няма да стане, ако не му отговоря  :) и тогава му казах някакво 'да' и чак след няколко минути обърнах внимание изобщо на пръстена (това така и не ме интресуваше, исках символично предложение и даже без пръстен щеше да е хубаво). И така, беше една много романтична седмица, най-хубавата в живота ми, а надявам се и за него...Ех, добре, че разказах, за да си припомня, че това се случи преди 3 месеца и вече приемам пръстена за даденост, а тогава така често и щастливо си го поглеждах...

След ужасно разпитване кога ще се оженим, моето мило каза- ще се оженим, обаче трябва да събера малко пари  :'( И сега го чакам- ужким събира, знае че правя подготовката, и се надявам да ми предложи вече  :'( :'( :'( как да го накарам да ми предложи по-бързо. Вие сте невероятни щастливки .. сигурно ще се налага вече да поставям разни ултиматоми  :'( Побърква ме това чакане

Lovelica, щом твоят приятел събира пари и знае, че подготвяш сватбата, предполагам, че просто изчаква някой подходящ момент, за да ти предложи. Не го притискай, млада си, няма защо да бързаш. Това си е доста важно решение и трябва да се обмисли. Основна част в подготовката е запазването на час в гражданското и църквата. Можеш да го попиташ кога иска да запазите часове. По реакцията му може да разбереш какво е неговото мнение. Виждам, че ти предстои абитуриентски бал. Радвай се на емоциите покрай него, предложението ще дойде. Искам само да добавя, че разгледах всичко, което си направила сама и си го показала още в първото си мнение, но то е изтрито. Рисуваш много хубаво. @}->--

 :) Твоето мнение ми вдъхна малко спокойствие. И ми върна музата да продължа. Бях се поотчаяла малко  :'( Понякога така се получава. Може би наистина най-важното е, че иска да се обвърже с мен сериозно :)

Хайде да разкажа и за моето предложение... Аз работя в сферата на туризма, но винаги съм била целогодишно на работа. Тази година обаче случих на кофти шефове и реших, че не искам да оставам на това работно място след края на тур.сезон. Дойде 15.11 и аз седя вкъщи вкисната до безобразие. Никога не бях оставала без работа, и без перспектива да намеря. Тъкмо седя и се вайкам как ще се оправяме с милото, какво ще се случва...той ме пита дали ще ме успокои идеята, че иска да му стана законна съпруга ohmy Естествено, че му отговорих, че искамм...но нищо...нито пръстен, нито предложение  :girl_impossible: И така реших, че всичко е пости, за да ме успокои.  *crazy* На годишнитата ни на 08.12.11, той направил резервация в любимия ни ресторант, отиваме ние и на нашата маса кутийка... :girlhide: Аз веднага се усетих и започнах да плача, а милото падна на колене и ми каза най-хубавите думички...Понеже беше празник,ресторанта беше пълен. Всички станаха и започнаха да пляскат...  *YAHOO* И така... сега се подготвяме за големия ден, който ще е на 08.12.12 точно 5 години от първата ни целувка /нашата годишнина/ *YAHOO*

Lovelica, не прави грешката с ултиматумите!!! една приятелка се държа по подобен начин и после си чувстваше предложението изпросено...
Аз също бях започнала с намеците и половинката знаеше, че вече много ми се иска...но гледах да не го притискам и споменавам често..И търпението ми се възнагради, макар и по-късно, отколкото очаквах! Те не са като нас, трябва им повече време. Искат да имат хубава работа, и пари за пръстен, и за сватба, и да са сигурни...

Радвай се на времето ви заедно и на очакването, защото после всичко става много бързо- годеж, сватба и цял живот- женени, а тази тръпка сега и това чакане, дори с ядосването, няма да се повтори и ще ти липсва след време :) Всеки период си има хубави страни, забавлявайте се и рано или късно ще се случи!

Незнам някои може да го сметна за не много романтично, но ето как се случи. Имахме годишнина на 02.12, но за съжаление нямаше да сме заедно защото от работата ни задължиха да ходим на някакво обучение и естествено на мен ми беше супир гадно.. та така на 28.11. някъде съм 23часа и нещо аз си се оправям за лягане и излизам по халат от банята и гледам всичко загасено, само в хола лека светлина блещука ...отварям и какво да видя свещи навсякъде, две чаши за шампанско и една роза и милото се пресегна към нея падна на колене и ми зададе големият въпрос...аз така се развълнувах и почнах да го прегръщам и целувам, че по едно време го питам...Абе аз отговорих ли ти :D  и двамата почнахме да се смее и аз казах ДА... после разбрах от него, че всичко била планирано за втори, но щом нямало да сме заедно не можел повече да чака.... определено това беше един от най-щастливите дни в живота ми и го пожелавам на всеки...това е емоция която трябва да бъде изживяна :)

Lovelica, Anna_Karenina е толкова права, а ти си толкова млада (предстои ти бал?  O_O). Наистина, както каза друга съфорумка, наслади се на еуфорията около бала и не смесвай двете неща - нека си дойдат едно след друго, за да ги изживееш пълноценно!  *THUMBS* Животът е пред теб и за всичко има време. Важното е да го осъзнаеш достатъчно добре, защото тогава е най-силно и истинско.

Аз например чаках 8 години...  =] Но предложението дойде на уникално място и беше вълшебно - на върха на Емпайър Стейт Билдинг, и ако някой ми беше казал само няколко месеца преди това, че ще се сгодим и то точно там, щях да се изсмея.  *crazy* А най-хубавото беше, че ние сами си го направихме... :girl_wink:

 :bravo: Благодаря за съветите, вчера разбрах една много хубава новина- намекна ми, че прави нещо по въпроса, но няма да издава повече, за да не равали изненадата  *YAHOO*

И ние си намеквахме, но колкото и да го очакваш, пак си е голяма изненада..никога не можеш да знаеш , в кой точно момент ще излезе пръстена :)

Заедно сме от доста време и много сме говорили и по въпроса с пръстена и по въпроса със сватбата, всичко беше ясно...ииии когато настана момента, не можеш да повярвам, че се случва :)

При мен изненадата беше доста голяма, защото още в самото начало милото каза никаква сватба /тъкмо се беше развел/. Аз също не бях особено "за"  :) Но като си минаха 2 годинки,започнах да се заглеждам в предавания за сватби и т.н. Даже някъде април -май ставах специално посред нощ да гледам "Богата булка, бедна булка"  :sarcastic: Една вечер милото вика "Нали знаеш, че не искам сватба, защо се занимаваш с глупости  *crazy*" Мен малко ми стана тъпо, но в крайна сметка бях приела тази мисъл още от началото. Когато ми предложи бях на седмото небе, не толкова от предложението, а от това че е преодолял себе си и стреса от предишния брак  :[

Моето предложение беше доста фамозно. Аз го подозирах от известно време преди предложението, защото постоянно ми хващаше ръката, гледаше я и се хилеше глупаво. Издаде се просто, освен това ми каза, че има изненада за мен преди рождения ми ден. Бях абсолютно на 100% сигурна, че ще е пръстен и само се надявах да не го направи публично на самия рожден ден пред хората. Да си кажа честно по онова време не мислех да приема предложението.
Та един ден рече, че ще ме води на специално място. Отидохме в един ловен дом, където сме ходили често преди това и се познаваме с управителя и персонала. Седнахме на терсата с изглед към хълма и реката. Всички се суетяха около нас и се усещаше във въздуха, че ще става нещо. Стъмни се. Изведнъж на хълма отсреща бавно, една по една започнаха да изгряват светлинки, които образуваха сърце, а в него се изписа "marry me". Ако се питате като мен защо не беше написано на родния ни език, оказа се че щяло да отнеме ужасно много дървесен материал и се бояли да не пламне гората. %)
После ме дръпна от масата, където отвсякъде вече ръкопляскаха останалите гости на хотела, а персонала се черпеше, все едно на тях предлагаха брак, хахахах. Отидохме настрани, не помня дали ме е попитал, май не защото единственото което помня е, че извади от джоба на сакото си кутийка с пръстен и директно ми го нахлузи и ме прегърна.
И аз както не мислех да приемам само седях, хилех се и не казах нищо. Беше просто хубаво.

tory,
наистина е фамозно, но и романтично!

От къде ги намирате тея мъже/... ohmy
 :\ Аз даже не смея да си мечтая за нещо дори и близо до това..защото знам, че никога няма да получа кой знае как предложението си.. едно, че е изпросено  *db*
Ще дойде, ще ми даде пръстен( най-много) и това е  :\ Познавам си го.. Цвете получавам един път в годината на рождения си ден  :angry: ..  Даже и за 8ми март ме забрави  :( И на 14ти няма да е с мен.. деня на влюбените.. Какво да се прави:/
П.с за бала.. аз няма да ходя.

Не се притеснявай. Мъже много и различни. Каквото и да е предложениети ти, със сигурност ще е запомнящо се за теб самата. :)
 :offtopic: На собствения си бал ли няма да ходиш?

Lovelica, няма смисъл да сравняваш своя мъж с останалите мъже. Всеки има силни и слаби страни. Винаги ще има нечие предложение, което да ти се струва по- романтично от твоето. Въпросът е да се чувстваш удовлетворена от връзката, която имаш. @}->--

 :offtopic: да, реших, че няма смисъл. Може би ще ида с приятеля ми навън да разходя роклята и това е:)
Иначе относно връзката- обичам го, второ мнение няма:)

  :offtopic: Помисли добре. Балът се случва веднъж в живота. С приятеля ти винаги можете да отидете някъде. Сигурна съм, че след години ще съжаляваш. Остават страхотно спомени. Виждам, че си с мисълта за сватба, но за всяко нещо си има време.
Един съвет от мен: Не пропускай бала си!

Lovelica много млада и невинна ми се струваш от всичко, което четох. За всичко си има и място и време в този живот. Не пропускай нищо, защото после връщане няма. Изживей си бала, а сватбата няма да избяга. Моят личен съвет е да удължиш възможно най-много периода, в който сте само гаджета, защото е най-сладкият и неангажиращ. Заживеете ли заедно всичко се променя, трябва да го знаеш. Така че ако не е късно премисли за бала си, иди, празнувай, млада си, а това е най-ценното, което притежаваш. Всичко останало става от самосебе си.

Lovelica, и моята половинка не е от най-романтичните и това с цветето ми е мнооого познато! Но се беше много постарал и всичко беше прекрасно. На мъжете не им е много в кръвта романтиката и изисква повече мисловна и трудова дейност от колкото на нас  :P Няма нужда да се самонавиваш от сега, че нищо няма да ти направи.

А за бала...и аз така мислях някога като теб...какъв бал да празнувам като половинката ми е във Вегас..няма да е с мен на един от най-важните дни..но ме разубедиха по-умни от мен :) Бала ми е веднъж в живота..с половинката ще имате много други мигове заедно.
А свети валентин...дори не е празник и ние лично не го празнуваме...защото не разбираме защо трябва в определен ден да показваш колко обичаш някого..според нас това трябва да става всеки ден!

Радвай се на нещата, които ти предстоят и ги изживей, независимо дали в момента е до теб или не!

 :offtopic: Lovelica, толкова си млада, а вече си готова да се откажеш от разни дребни радости заради едната връзка. Защо така?

Аз бих казала не си пропускай бала и не само, не се отказвай сама от нищо, което искаш да имаш и можеш да получиш заради някой друг.  Сега си на 19, влюбена си и не ти прави впечатление, но ако продължаваш в същия дух да се отказваш, да не се надяваш и да не очакваш нищо, след 10 години ще си една много тъжна млада жена, с много пропуснати възможности. След 10 години сама ще си се чудиш колко детски си разсъждавала на 19, повярвай ми :) За да получиш, трбява понякога само да поискаш ;)

И аз като бях на 18-19 имах голям мерак да се женя и да бъда млада булка. Мислех си, че щом съм срещнала човека, няма какво да чакаме и даже му подхвърлих идеята няколко пъти. Добре, че той беше достатъчно зрял, за да не се върже. Дори малко се обидих на нежеланието му и си мислех, че не ме обича. Колко детински съм мислила...После заживяхме заедно, преживяхме различни неща, и хубави и не толкова, по едно време за кратко, аз мислих дори за раздяла. Тогава си помислих: добре, че не се оженихме...Не отворих темата за брак повече. И сега, няколко години по-късно, предложението дойде само, без никой никого да притиска, да заплашва, да моли или нещо подобно. И съм ужасно щастлива, че стана точно сега и точно по този начин.

А ето как се случи при мен.....
Прибирам се аз от работа...изморена, отегчена...иии тъкмо си влизам в къщи и моето мишле ме среща на входната врата...каза ми да затворя очи и ме въведе вътре в апартамента :) първоначално на мен въобще не ми мина през главата, за каква точно изненада става дума...честно да си призная, помислих си, че най-накрая хазяйката си е изнесла старите разкъртени и ненужни дивани, и мишлето иска да ме изненада с това  :[ :P :) но когато отворих очи видях два красиви лебеда, направени от бели хавлиени кърпи, допрели клюнове, обградени от цветовете на червени рози, подредени във формата на сърце...а между двата клюна беше поставил също едно цветче от роза и вътре в него беше пръстена...аз съответно бях така ->  ohmy и въобще не знаех къде се намирам... :) след това той падна на колена с думите " ще бъдеш ли моя законна съпруга и някой ден майка на децата ми? "  O:) :sunshine: естествено казах едно голямо "ДАААА" и съответно ->  :'( от щастие  :) :) :)

оле колко мило :)  @}->-- :bravo: браво на твоето момче :)

аз получих годежния си пръстен в национален ефир ....  :sunshine: беше много вълнуващо и .... неочаквано и още повече, че съм знаела че никога няма да имам възможност да бъда булка заради финансовата част и хоп .....  :tongue: :tongue:
вече започна организацията и на 12.05.2012 ще бъде нашата сватба 

Страхотно  :) Предполагам тръпката е била неописуема  :)

о да със сигурност, но и притеснението беше огромно понеже той участваше в една игра а аз бях зад кулисите ..... има един момент в които участника трябва да си покаже талисманчето и познай ....
и като падна на колене  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* ohmy ohmy

Деска , честито  :)
Ако не е нахално, коя е играта ? Стана ми много любопитно  :[ и ми се прииска да ви гледам  :[

сделка или не 33 епизод 6 сезон :) ще видите изненадата в очите ми

Благодаря :) :) ако знаеш колко бях ядосана .... защото те снимат по 2 дена и по 12 часа и аз там отзад ... косата на никъде , с най гадната ми блуза бях откачила и му викам защо не ми каза ... поне малко да се пооправя хихихих  :dance: :love_together: но нали си го обичкам много простих му го хахахх

Деска, много беше вълнуващо наистина...ще ти споделя, че аз изтръпнах, дори се разплаках докато ви гледах :)  :[ много сладко и много мило от негова страна! Желая ви все така да се обичате и да сте много, много и истински щастливи!  @}->-- :)

Какво ще кажете за това???
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4603151 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4603151)

Ами, моето предложение беше много романтично. Милото ме заведе на любимото ни място, разходихме се и неочаквано падна на колене пред църквата, в която ще се венчаем. Толкова плаках от щастие. А най - интересното около него е, че беше съвсем неочаквано, така че не е имало и как да го предусещам - а предната вечер сънувах, че ми предлага... и то взе че на другият ден се случи... Сега близките и приятелите ми се шегуват с мен, че съм врачка  :sarcastic: :[

Здравейте! Прииска ми се и на мен да споделя моя личен опит:).
Една вечер към полунощ в летен бар на брега на морето се случи следното...
Седяхме двамата с моя приятел и си допивахме питиетата, когато той започна напористо да си побутва чашата с джин към мен. Отначало аз бях твърде разсеяна от разбиващитете се морски вълни, луната, фенерите, които няколко младежи пускаха на плажа и въобще ми беше едно романтично меланхолично...сякаш исках да запомня тази гледка завинаги. И докато течеше фриволен разговор между нас и си припомняхме някои любими моменти и се наслаждавахме на вечерта и на лятната отпуска той буташе чашата към мен, а аз я връщах. (В неговата чаша имаше джин с лимон, а това е едно от най-ужасните за мен питиета). След като и на репликата дали не искам да го опитам аз пак отместих чашата, той стана по-изобретателен и отпивайки ме помоли да му подам лимончето. Тук вече имаше успех и когато бръкнах в чашата...що да видя? Нещо проблесна...и аз оставих чашата на масата и замръзнах.
След секунди той застана на колене и нещо ми говореше, но аз сякаш нищо не чувах и когато ми слагаше пръстена незнайно защо реших, че се слага на другата ръка.
За да е още по-интригуващо, ще споделя, че не приех веднага, въпреки, че от много време чаках това предложение, а "мислех" три дни.
Независимо, че не казах "да" веднага отидохме да празнуваме в един бар и беше доста емоционално. Там го накарах да ми припомни какво точно ми е казал :[.
На другия ден пазахме тайната цял ден и вечерта отидохме при един от уличните художници и той ни нарисува карикатура как той ми предлага пръстен. Така уведмохме сестра ми и нейния приятел, които бяха с нас на море, чрез нашата карикатура. А когато се върнахме от почивка разпънахме платното на организираната от нас семейна вечеря...аз междувременно бях казала "да" във водата крещейки и стресирайки един-два спасителя, но очевидно не се давех.
Малко дълъг стана първият ми пост в този форум, но се развълнувах:).

Mystique много сладко разкажче... @}->--
chameleon1303 браво за търпението, да не кажеш да веднага и за интересния начин на съобщаване  :bravo:
Честито и на двете ви  :bravo:

Здравейте момичета,ровейки се из форума,попаднах на тази тема!Поздравления всяка си има своя красив и емоционален момент!И на мен ми се прииска да разкажа моя...
Една вечер бях на събиране с колегите на една хижа близо до Бургас....знаех че на милото много не му се искаше да отивам,но реших да отида.Но там ми беше доста скучно...милото ми липсваше..гузно ми беше и му се обадих да дойде да ме вземе....той милия толкова се зарадва,веднага тръгна,взе ме и ми каза че на следващия ден има изненада за мен...
На следващия ден ме заведе в Приморско на пристанището...и какво да видя там ни очакваше яхта...онемях от радост(много отдавна исках разходка с яхта и постоянно се ровех из сайтовете с ваучери за намаления)
Качихме се на яхтата,беше много красиво и забавно....Стигнахме до брега,където имахме няколко часа престой...капитана започна да извозва всички пътници от яхтата до брега,ние останахме последни....дойде и нашия ред....качихме се и капитана каза че ще ни закара до много красиво място "тюленската пещера"...отпътувахме кум пещерата,аз нищо не подозирах...през цялото време се дуржах здраво за лодката понеже имаше много голямо вълнение.Пристигнахме до пещерата и докато се наслаждавах на момента и наблюдавах пещерата с периферното си зрение видях 4е милото се размърда...погледнах към него......и какво да видя...милото на колене с кутийка с пръстен в ръката.......Не можех да повярвам......онемях....чух само "Мария Петрова ще станеш ли моя съпруга за цял  живот?"продължаваше да говори но аз нищо не чувах...не знаех какво става,не знаех къде съм...емоции от всякъде....когато се осъзнах вече казвах "ДА" ...тогава капитана изкара едно шампанско и чаши и пак всичко ми се губи....За да си представите обстановката...качвам снимки(капитанът ни снима) :) и товавааааа решихме   :svatba: :weddingday: :wedding:

много романтично , булка 88  @}->--
При нас беше преди да се нанесем в новото ни общо (както и малко жилище)  :) Връщах се от работа изморена, милото не ме посрещна (каза че имал работа) и още с влизането усещам някаква топлина (целият апартамент бе топъл). Отворих вратата и в спалнята (която имаше само легло все още) на пода върху един бял чаршаф бяха наредени около 100 от тези малките свещички във форма на сърце. Беше мн. красиво  *INLOVE* *INLOVE* той се притеснявал да остави свещите (да не пламне нещо), затова не ме посрещнал. Докато стоях изненадана от многото свещи, той ми подаде (на колене) кутийката с пръстена... Помислих си, че се шегува и че не е истински (тъй като дълго време преди това бяхме споменавали, но той е искал да бъде изненада и да спрем да говорим за това, за да може да ме изненада; та аз се бях отказала че ще има годеж  :girl_wink: )
След като ме попита и като сложих пръстена се разплаках от радост, а той вика че сега няма да плача ... а аз `ее, ама не можах да се наплача като хората `  =] =] Бях много изненадана и се радвам, че все пак го е направил романтично. Той не си пада толкова по романтиката, но когато прави нещо важно го прави добре  *INLOVE*

Ezra супер!Много се радвам,аз не успях да покажа истинската емоция,понеже капитана беше на лодката!При вас се е получило много добре,били сте си двамката!
Милото и то чакало да спрем да говорим за годеж и тогава да действа.. :)

При нас предисторията е, че бяхме в един голям магазин и той вика отивам за свещи
 и аз викам за какво са ти толкова много -че и не са евтини (хахаха), а той вика „ами с леля ми ще ги разделя трябвали й“ Аз загрях че на леля му едва ли й дотрябвали и млъкнах, той усетил че може да разбера идеята за изненадата и веднага като бяхме у тях и го подпитах ме изряза така гадно - че изобщо да не си помислям за годеж, то му трябвало за др. нещо свещите -Един вид аз само си мечтая и да съм забравила за това. Мен ми стана мн. криво и наистина спрях да мисля и за това се получи тоя рев  @}->-- Като се замисля и датата за сватбата и подготовката я почнахме в момента , в който вече мислех че няма да бъде 2012 а чак 2013... като говоря все за това и той не иска, инат е и иска като той реши  :) :) Даже си бях пуснала косата по-дълга заради сватбата, но я подстригах като си мислех че няма да бъде 2012, но тя пак си расте сега  8P 8P
Ще сложа вечерта снимки от сърцето от свещи  @}->--

Много красиви истории момичета :)
От толкова много емоции в тези истории и на мен ми се прииска да разкажа своята.Моето предложение също беше доста романтично,получих го на рожденият си ден :) Най-интересното е,че не усетих моето мило,а в повечето случай го усещам когато има нещо.
Рожденият ми ден беше през седмицата и затова само се почерпихме в къщи и после той реши да излезем.Беше много странен,но вечерта свърши прибрахме се и нищо не се случи,а може би ми мина през ума по едно време,но ние често сме се шегували за предложението смятах,че ще усетя,ако има нещо такова,но уви-не! Прибрахме се и той отиде,да си легне,а аз останах,да си сваля грима,но се позабавих и си помислих,че сигурно вече е заспал,но не.......беше буден застана пред мен и ми предложи така изведнъж,дори не успях в първият момент да се осъзная =],все пак се бях приготвила да лягам и... (развълнувах се като се сетих :) Но изненадите не свършват тук.В неделята бях запланувала да поканя родителите ни и да се почерпим.Но милото се беше погрижил да не забравям тази седмица:) Поканил  беше и наши близки приятели и бъдещите ни кумове и общо взето...беше подготвил всичко,аз само трябваше да се прибера,защото бях отишла до родителите ми,за да дойдем заедно.И така се оказа,че вместо да празнуваме рожден ден имахме годеж(представяла съм си да се сгодя,но да има годеж никога-така че за мен това беше още една изненада.В днешно време много малко хора правят и годеж) А най-странното е,че деня да годежа ни,без да сме планували(аз всъщност няма как,защото не знаех) се оказа 10.10.2010 година :) 
оххх и аз се улисах в разказа си,но като си спомня и ми става едно мило :)

Ние бяхме в Италия за Нова година. Спряхме на един огромен площад, около нас беше пълно с непознати с чаши, шапки, бутилки. До нас застанаха една група младежи с шампанско в ръцете. Малко преди полунощ беше и аз чакам да започнат да броят. Музиката спря, започна заря, обръщам се и виждам, че той е на земята. А зад него хвърчат тапи, чаши, пиратки. В първия момент реших, че някой го е шибнал с някоя тапа и сега е ранен. И се навеждам, а той държи пръстен. Беше много усмихнат и не спираше да говори. Аз почти не го чувах, но май все хубави неща ми обещаваше. Изпусна пръстена, започна да лази, за да го намери. А аз почти го съборих, когато му се хвърлих да го прегръщам, както беше там клекнал.  *INLOVE*

Здравейте и от мен момичета :) Наистина много красиви истории сте описали тук, това са едни от най-хубавите моменти. Искам и аз да споделя с вас за предложението отправено към мен. По принцип ние със слънчицето сме си говорили често дали ще се женим, кога ще е това и т.н., но аз му бях казала, че за да започнем с по-сериозни планове и приготовления,искам първо предложение, а не просто давай да се разберем и това е! Той се усмихна, каза добре и до там! Аз започнах да чакам, но нищо не се случваше. Месец преди да се случи дори правехме 2 години от нашата връзка, отидохме на разходка в морската във Варна, после да вечеряме на едно много романтично място, един въртящ се бар/ресторант на последния етаж и аз си казах, ето тук ще, сега ще ми предложи, но уви, това не се случи тогава! Стана ми малко кофти и си казах, ааа спирам да чакам ако иска да ми предлага! А той милия искал да мине повече време и да спра да мисля за това, за да мога да бъда изненадана. И една вечер се прибирам аз от работа и той ми вика седни за малко в хола да ти покажа на какви номера съм научил кучето (ние имаме малко, сладко померанче) и изчезна... и след малко виждам кучето как влиза от вратата с една огромна червена панделка, а зад него върви слънчицето и му дава наставления. Малката ни топка косми се качи на дивана и легна до мен... и тогава видях кутийката с пръстена завързана на панделката  ohmy и в същия момент милото вече беше на колене до мен и изричаше думите "Ще се омъжиш ли за мен, слънчице!"  *INLOVE* Много се развълнувах, дори и не си спомням много какво ми каза после той, само си спомням че казах да и за останалото не знам... Наистина идеята му, малкото ни кученце да ми донесе пръстена беше страхотна, защото именно то беше и повода да се сближим повече с мъжа ми и дори да заживеем заедно, то просто си е част от семейството ни и беше наистина много мило и то да се включи в предложението. Нищо, че беше малко стресирано, защото като има разни неща върху него, включително и дрехи, малко се шашка и гледаше милото животинче неразбиращо с едни големи очи и се чуди в какво е въвлечено неволно  :D но все пак си беше много мила гледка и едно незабравимо за мен предложение  :love_together:

Колко милоооо!!!!Милия колко ли време го дресирал и репетирал...!Чудесно предложение!
Момичета какви идеи им идват на мъжете чак ме учудват колко са изобретателни и романтични!!! ohmy =]

Момичета, толкова красиви истории! Реших и аз да ви разкажа моята: 2010г. изненадващо за мен моят човек организира екскурзия до Милано за 6тата ни годишнина. Всичко звучи толкова романтично, че няма как да не се усъмни човек какво е намислил.  :) По никакъв начин обаче не си представях предложението такова.
Пристигаме деня преди годишнината ни в Милано, а на следващия ден в хотела едва сме се събудили и той почва: "Хайде, моля те влез вече в банята, знам, че ще се бавиш и няма да може да разгледаме всичко днес." Аз нещо сънена съм му казала "След малко." След 5 минути пак "Ама айде влизай вече, защото искам и аз да вляза след теб." И така още няколко пъти и аз вече се изнервих, взех си хавлията и влязох в банята и вече нищо не ми минава през ума, нито че ни е годишнина, нито че може да ми предложи.
Отварям после вратата на банята мокра, омотана с една хавлия и като я затворих направо си изкарах акъла, защото точно зад вратата моят човек коленичи с малка кутийка. А той бил толкова притеснен и нервен, станал от леглото и застанал на 1 колянце пред банята да ме чака. Да де, ама човек като стане от леглото обикновено е по пижама. На него пижамата не му се сторила много удачно облекло за предложение за брак и понеже нямал много време докато изляза иииии си останал по боксерки.    =]
И аз като го видях едновременно се стреснах, развълнувах, смешно ми стана, разплаках се и в крайна сметка успях да му кажа "ДА!".
И такаааа 2 години по-късно дойде време за  :svatba:

elizabet4eto, прекрасно предложение!  :)
Моето предложение не беше на вечеря в ресторант - пръстена не беше в чаша с вино, нито пък беше в храна или дори в кутийка, а просто се случи спонтанно. Преди да ми предложи мъжа ми чакал да изработят пръстена и когато му го дали само чакал идеалният момент, в който да ми го поднесе. Когато този момент настъпи ми каза колко значима всъщност съм за него - извади пръстена и ме попита дали ще се омъжа за него. След моето ДА го сложи на пръстчето ми и до ден днешен си блещука и не угасва.

Здравейте, дами:)
Чета ви от известно време, защото и на мен ми предстои сватба и сте ми ужасно полезни. Без връзка с нищо конкретно, случайно попаднах на това предложение, прераснало в брак, в ю тюб и някак си не можах да се сдържа да не го публикувам тук. Не съм от най-романтичните типове, но това определено ме развулнува. Знам, че и вие ще го оцените:))
Ето я и дозата романтика (като за първи пост се надявам всичко с линка да е ок):
www.youtube.com/watch?v=QviGzgUqDpQ&feature=endscreen&NR=1 (http://www.youtube.com/watch?v=QviGzgUqDpQ&feature=endscreen&NR=1)

За мен лично това си е изхвърляне... предложението за брак трябва да се случи само между двамата души, защото това е специален и силен момент за тях. Иначе като за клипче в нета е много интересно. :)

indidiveritas точно влизах във форума, за до публикувам същото клипче :) Наистина е уникално! На мен лично страшно много ме разчуства винаги когато го гледам :'( Толкова емоции събрани на една място, аз сигурно нямаше да мога да понеса  :) И самото предложение и тава на какво е способен един мъж за жената, която обича и самия клип са страхотни  *INLOVE*

Моето дойде под формата на игра,която той сам беше измисли.Понеже пише страхотни стихове беше написал на малки бележчици скрити из цялата къща,поетично гатанки,на всяко лицтче и така аз трябваше да се досещам къде е скрил следващото и следващото ...а те бяха много над 20,до заветното ,под което стоеше малката кутийка с пръстена.И понеже това беше 4-тото предложение което ми отправя реших най-после да кажа "да".Не че не съм искала и преди,но все исках да го направи наистина като хората ,с пръстен и всичко останало  :) Страшно мило и оригинално беше.Толкова поетични въпросчета в една чудесна и забавна игра довела до страхотен финал:-) *INLOVE*

Моето предложение полчих на остров Тасос докато бяхме на почивка там. Вечерта се разхождахме по плажа и тои се държа много мило както винаги цяла вечер усети подходящия момент и ме помоли, а когато приех, много ясно ме вдигна на ръце и ме завъртя. цяла вечер прекарахме в планиране и сладки приказки и доста късно си легнахме. пръстенчето ми е с един диамант, от платина е много нежно и хубаво. най - красивият пръстен който съм получавала някога  *INLOVE*
и след сватбата мислим да минем до тасос за един ден и след това продължаваме на другате :) за да си припомним хубавият момент на предложението

Честито! Моето предложение също беше на Тасос. *YAHOO*

благодаря ти много. всичко хубаво на бъдещите булки които смятат да споделят тук целият си сватбен ден :) чао засега от мен