Как получихте предложение за брак? - 2 част

[snowdrop]

Ами да.. аз много му се изкефих да си призная  . Ама както и да ми го беше сервирал, щях да съм очарована    Обещал е за църковния брак да си имам истинско предложение, пък ще видим..Ако ме уведоми и за него вече.. 
 

[ssiillvvyy]

Пък аз нямах предложение!

  При нас нещата от самото начало си вървят някак: първо на него му идва идеята- малко по-късно и аз започвам да искам това!
Преди повече от година ме попита защо не остана да живея при него(разбира се приех го нашега- мислех че просто му е писнало да ме връща всяка вечер до вкъщи), отговорих, че не мога от веднъж, но ще започна постепенно да оставам за по-дълги периоди! Така й стана:започнах да приемам съвсем нормално това да живея на две места - започнах да чувствам неговия апартамент като мой! После започна да ми говори как искал да си имаме бебе, първо приемах нещата на шега, когато се замислих сериозно - открих, че и аз имам нужда точно от това! Опити не сме правили за бебе - само си говорехме как от лятото(на 2008) ще започнем да правим, неусетно в разговора се намеси и сватбата: ще правим ли - няма ли!? Стигнахме до извода, че и двамата сме "ЗА". Тогава решението си беше естествено:някъде през лятото - кога точно!? Ами освен когато брат му се прибере от Америка, което се очакваше да е някъде юли-август и така живеехме си необезпокоявано ние двамата(без да сме споделили с друг тази идея), докато един ден просто брат му ни сюрпризира, че му се налага да си дойде доста по рано: края на май, началото на юни. После почна една дилема между нас: да се женим ли тогава или не:няма много време, от друга страна пък и двамата искахме той да присъства и накрая решихме ЩЕ СЕ ЖЕНИМ НА 01 юни 2008 г.

Сега като Ви чета малко ми е тъпо, че нямам предложение: нито помня кога за първи път заговорихме за това, нито как точно. Даже когато му казвам, на милото, че всъщност той не ми е предлагал-той се сърди и твърди, че всъщност ми бил предложил! А на въпроса кога и как!? И той нищо конкретно не може да отговори!

Ех, а има такъв потенциал за романтични изненади, а точно за предложението не го появи!;)

[snowdrop]

Пък аз нямах предложение!

Ами и аз, но ни най-малко не ме притеснява този факт. Важното е да намериш любовта и да сте си заедно и щастливички.. и да си живуркате като семейство и да си правите бебочета и да се радвате на живота    .

[hellen]

Аз също не съм имала официално предложение. На мен ми се струва малко отживелица. В днешно време има равнопоставеност във връзката и смятам че идеята за брак идва естествено с времето, когато и двамата са готови, както например идеята за бебе, а не когато някой предложи на другия. Ние сме заедно от 10 години, от 8 живеем заедно. Милото сигурно от 4-5 години подхвърля "айде няма ли да се женим вече, виж от колко години сме заедно", но не като предложение, а по-скоро като идея която му е хрумнала и иска да сподели, но аз до тази година все си намирах причини да отлагам това събитие във времето, тъй като не се чувствах готова за подобна стъпка - бях много "млада" за да се дам така лесно , не бяхме много добре финансово за да направим хубава сватба и т.н., пък и не виждам смисъл да се бърза освен ако няма бебета в плана Но тази година имахме годишнина (10-та) и решихме че това е добър повод да направим сватба, пък и беше крайно време Но решението дойде някак от самосебе си, а не в следствие на официални предложения...

[sbride]

И аз получих на 12 февруари.. или някъде тогава, но знаех, че ще получа   
не бих казала, че това ми разваля кефа все пак, защото бях адски щастлива, а и пръстена беше изненада- страшно красив

[Kiksi]

Аз също не съм имала официално предложение. На мен ми се струва малко отживелица. В днешно време има равнопоставеност във връзката и смятам че идеята за брак идва естествено с времето, когато и двамата са готови, както например идеята за бебе, а не когато някой предложи на другия. Ние сме заедно от 10 години, от 8 живеем заедно. Милото сигурно от 4-5 години подхвърля "айде няма ли да се женим вече, виж от колко години сме заедно", но не като предложение, а по-скоро като идея която му е хрумнала и иска да сподели, но аз до тази година все си намирах причини да отлагам това събитие във времето, тъй като не се чувствах готова за подобна стъпка - бях много "млада" за да се дам така лесно , не бяхме много добре финансово за да направим хубава сватба и т.н., пък и не виждам смисъл да се бърза освен ако няма бебета в плана Но тази година имахме годишнина (10-та) и решихме че това е добър повод да направим сватба, пък и беше крайно време Но решението дойде някак от самосебе си, а не в следствие на официални предложения...

Съгласна съм напълно. Все пак предложението си е нещо хубаво, макар и да изглежда малко като отживелица.
Но моето мило просто явно не е от мъжете с романтични предложения за брак, просто аз трябваше да предложа, той през годините все се дърпаше, когато подхвърлях все на шега уж , а когато му предложих официално най-накрая взе, че прие

Истината е, че моето предложение и неговото "да" също бяха резултат от някакъв естествен процес - бяхме започнали вече да говорим, че искаме деца (нещо, за което преди не бяхме съвсем готови) и това подтикна мен да му предложа, а него - да приеме и така се случиха нещата.
Дай, Боже, след сватбата да се случат и други хубави неща като появата на дечица - всъщност основният ни мотив да се женим!

[ssiillvvyy]

Разбира се, че и мен не ме притеснява липсата на "Официално" предложение, просто споделих на шега нашия случай. Е да хубаво и романтично звучи историята с предложението и пръстена, ще има какво да разказвате на внуците си(особено ако е изненада), но пък и без нея се чувствам прекрасно! . Щастлива съм и най-важното готова за това - сякаш няма по-подходящ момент от сегашния!

[Kiksi]

ssiillvvyy , миличка, въобще не се чувствай тъпо, важното е, че сте на прага на щастливото събитие!

И аз на моменти се чувствах така - викам си, само на мен ли не ми се случи това романтично предложение, въпреки че през годините милото, което в началото хич не беше романтично, започна да става такова и все повече изблици на романтика да проявява, чак се чудих, че е станал такъв романтик - по голям от мен направо

Но явно за предложението за брак - нещо не му е дошло отвътре да направи романтично предложение и въобще каквото и да е предложение, защото си живеехме заедно и така си я карахме и ни беше добре, без да се женим, но аз тайничко си мечтаех . И аз взех нещата в свои ръце и вече гледам от положителна гледна точка - не ми се е случило така, както съм си го мечтала, но пък това не е най-важното и вече не се чувствам тъпо.

И при мен беше същото за това, кога ще се женим - трябваше да се съобразим изцяло с това, кога родителите ми могат да се върнат от САЩ и ако трябва, щяхме още 2 години да чакаме. Година след предложението и последвалия годеж, темата "сватба" беше позабравена малко, в смисъл почти не я коментирахме и когато веднъж милото ме чу да обсъждам с баща ми по Скайп коя ще е датата на сватбата, много се ядоса, че аз си изведнъж съм почнала да планирам сватба с родителите си, без дори да обсъдя датата с него
Просто така се случи - първо питах майка и татко, кога ще могат да се върнат и уведомих милото за възможностите, ама бързо му мина


 
 

[buba_katinka]

Много романтични предложения.
Аз моето го получих на 31.12.2004г. в 24ч. Въобще не очаквах. Моят съпруг все казваше, че е рано за сватба, а вече бяхме заедно от 7 години. Цял ден беше нервен - обикалял магазините за чаши за шампанско, аз на работа. Връщам се и той бесен. Няма чаши. Накрая в 6 часа купихме едни по- обикновени. През цялото време се чудя защо са му чаши. От 3 години живеем заедно и не са му трябвали, даже все не ми даваше да харча пари за такива щуротий.Но той си наумил нещо. Ама кой да ти мисли за предложение.
И вечерта, отваря шампанското в 12ч., аз говоря с майка и както държа слушалката, той ми подава чашата. Но ме помоли да затворя. И аз го направих. Чукнах ме се и аз отпивам. Ама нали съм све жадна и бързам, и без малко да се задавя. Тъкмо ще се карам, че иска да ме умори и гледам пръстен. Викам му - тук има нещ... и млъкнах. Стоях така известно време и после почнах да викам да, да скачам и да го целувам. 

[Mila_]

И аз да се разпиша в тази темичка

Моето предложение го получих на 05.04.2008г. и въпреки че очаквах рано или късно  това да се случи бях много изненадана. Бяхме на почивка в Охрид с наши приятели и така едната сутрин на Билянините извори, на лодката с лодкаря той ми предложи на колене и с пръстен в ръка От вълнение не си спомням много неща. но на снимките изглеждам много стресната. 

Незнам милото как го е измислил, но беше много хубавои сега следва оше по- хубавото

[shaska]

Ами получих го в леглото..заговорихме се относно плановете ни за бъдещето..какво искаме,какво търсим и така се достигна до момента с предложението..то май и не беше предложение а четене на мисли...та взех мобилния си телефон и там по календара определихме 20 септември....

[♥_Veni_♥]

  Много романтични предложения... Моето беше сутринта на 8-ми март(точно една година от нашето запознаство).Сутринта аз се събудих от болки в корема (женски неволи ) и милото отскочи до аптеката за хапченце.След около 15 мин. дойде в спалнята ни с голям букет, след което ме целунна и прегърна.Пожела ми Честит празник! Но аз нали съм си силно емоцонална взех да мятам ръце и да го гушкам силно,а от букета хвърчаха листенцата от розите  ! Ненадейно се чу туптене и когато погледнах завивката, видях красива кутийка,а вътре така мечтаният пръстен. . Милото ме целунна и леко се смути : Ще мистанеш ли женичка" 
-"Да,да, да , да, да, да, " бяха мойте думи и леко халцуках от сълзите който напираха в очите ми.
Еххх, колко романтично и непренудено стана, дааа...
Е, това беше моето предложение за брак 

[echy_]

здравейте
чудех се от къде да започна и като се има впредвид че съм в началото на нещо толкова прекрасно да започна със самото начало. моят приятел и бъдещ съпруг ми направи предложение на 12.07.2008 и въпреки че нашега отдавна си говорим за сватба изненадата беше налице. Бяхме на Пампорово на екскурзия и прибирайки се след вечеря, аз да затворя прозореца, обръщам се а той ми вади една кутийка и ми казва "нека го направим официално" или нещо в този род. нямаше въпрос, нямаше отговор но и двамата знаехме за какво идва реч  незнам дали повече се израдвах на "предложението" или на това кога и как е успял да ми купи пръстена като ние сме непрестанно заедно.
за сега казахме само на родителите, а като чета колко неща трябва да се направят направо ми призлява, а и незнам от къде да почнем...
май стана дългичко, но съм емоционална и малко подробна в приказките

[Ели .]

честито !!!! и

 за подготовката няма какво да се притесняваш, форума е пълен с толкова много информация и идеи !!!!! , че няма къде другъде !!!!  

[Lupercola]

Ооо,  предложението ти е дошло на нашата сватба. Колко романтично 

Честито и много се радвам !! Организацията хич да не те плаши ! Ние сме тук и ще помагаме