Цигарите!!!

[a]

аз пушех 8 години и преди две години препуших на една нова година и от първи януари ги спрях от раз.
сега се радвам че е така защото организма ми се е очистил от отровите и не може да навредя на бебка.

[nia]

на два пъти пробвах да ги спирам но на третия успях , е така от раз . от тогава минаха 2 години и 2 месеца . откажете ги и ще видите , че ще дишате по друг начин .  заслуйава си . ( аз дори мисля  от тогаваи по - друг начин   . )

[ina_lemon]

Ами не съм много съгласна, това поне за мене не важеше.Аз пушех по почти 3 кутии на ден, и съм астматичка при това. И така навремето изведнъж ги спрях и от раз и две години и половина не пушех, даже не бях палвала.И нито дишах по-добре, нито се чувствах по-добре - не че преди съм била зле нали - и така. Като пропуших пак не ми стана по-зле.В общи линии вътре в организма ми вероятно нещо се е подобрило за известно време, но аз лично с нищо не усетих разликата с и без цигарите. 

[papirus4e]

Аз никога не съм пробвала да пуша, и да си призная не изгарям от желание да пробвам. Вече толкова съм намразила тези цигари, че не искам и да чувам за тях! Тъй като работя тук в София и пътувам всеки ден с влак, а там "темата цигари" не е за коментиране - навсякъде се пуши (няма вагони за пушачи и на непушачи) и картинката е просто Докато пристигна на гарата вече цялата мириша на цигари, ужасно е

[eli_m]

Аз никога не съм пушила !
Мойто мило много пушеше  преди! Един ден от самосебе си каза, че вече не му се пуши! За мен това беше  ! Много трудно изкара първите 2 месеца! Сънуваше че пуши, постояно се будеше през нощта...беше кошмарно. Вече е добре, цели 2 години не пуши    и се чуства страхотно! Тай е моята гордост!

[Bybet0]

eli_m, завиждам ти благородно! И аз никога не съм пушила и нямам и намерение. Като цяло ми става много зле от цигарения дим и много мразя миризмата на цигари.
За жалост мойто мъжленце пуши и за двама ни. Толкова много искам да откаже цигарите, ама на пуста воля, никаква я няма. И лепенки му купувах и какво ли не. Докато сам не се захване,  аз и света да обърна няма да стане.

[eli_m]

Много си права!
Аз никога не съм го карала да спре, ама нищо не съм му казвала!
Той сам си реши! Бяхме на Сандански. Тъкмо си пиехме кафето на терасата и той запали цигара, дръпна си и я загаси! Мълчание... и след 5 мин каза, че вече не му се пуши и спря! Както се казва - Чудото стана!

[Pisetata]

Аз съм бивш пушач! Пушех в продължение на 10 години,но реших и гордо мога да кажа,че от 1януари 2008г. не съм посягала към цигарите! Чувствам се прекрасно-затова призовавам всички пушачи да се откажат от този порок... В началото е трудно,но,ако имате воля-ще издържите-както стана при мен.Успех!

[digita]

Аз пък все нямам воля. Все не ми се иска да спирам и все си казвам от утре Пуша вече сигурно от 10 години. Естествено докато бях бременна и малкото време докато успявах да кърмя не съм си и помисляла да пуша. Не че не ми се пушеше и то адски много, но аз не съм съгласна с тези психологически вреди от отказването и дрън...дрън...
Та после бързо си наваксах и сега ми стига 1 кутия на ден, което е много гадно, но пък и аз някой ден ще се наканя да ги спра.

[Nataliya]

И аз да си призная срам не срам, че и двамата сме пушачи с около кутия на ден. След сватбата живот и здраве, като почнем с бебеправенето сме решили да ги откажем. Силно се надявам да се справим.

[katya_79]

Аз бях пушачка до преди 5 години. Решението да спра цигарите си е мое и единствено мое. Просто в един момент реших да пробвам колко време ще успея да издържа без цигари....И ето ... Вече 5 години не съм палила цигара и да си призная честно неизпитвам и нужда да го правя. Признавам че милото беше първият който ме подкрепи и поздрави за решението ми.

[Kiksi]

Аз пък много пуша..."Научих" ги преди 10 години, ама преди това палих от дъжд на вятър, а от 7 години си пуша доста активно. И от година на година все повече...Вече кутия рядко ми стига на ден 
Милото и той пуши, ама по-малко - най-много кутия на ден за разлика от мен, на която една кутия не й стига. 

Знам, че всичко е в главата, но в моята не е настъпила никаква промяна. Просто не искам да ги спра и това е, хубаво ми е да си пуша, колкото и тъпо да звучи. Живот и здраве при една бременност, съм решила, че ако ще място да не мога да си намеря, твърдо няма да пуша. 
Ама милото ме тормози отсега, че ако не ги спрем и двамата, сме щели да прекратим активното бебеправене... И знам, че е прав, ама пуста глава, не увира... Направо съм си зависима, признавам си.

Чудя се от тези електронни цигари, дали има някакъв ефект. 

[Luv4e]

Пушех от 8 клас и ми беше много трудно да ги спра, вече си мислих , че е невъзможно...Но в момента в който имах и най-малкото съмнение , че може би съм забременяла ги спрях от раз. На 18.08.2008 запалих последната си цигара. Кутията стои още в къщи с 5-6 цигари изобщо не ме е съблазнила, пазя я за някоя приятелка като дойде на гости и няма цигари ... Много често сънувам , че пуша обаче...Сънувам как запалвам цигара и след това се обвинявам защо, защо пак го направих??? Ама като се събудя се радвам, че е било на сън. Мисля си обаче , че живот и здраве като родя пак ще ги почна, но ще дам всичко от себе си да не става така.

[plamik]

Аз досега не смеех да пиша тук. Защо ли? Ами защото до преди два месеца си бях от т. нар. страстни пушачи. Пушех от 10 години. Но един хубав августовски ден реших да видя дали мога да не пуша и хоп минаха си два месеца. Ако кажа, че не съм палвала за това време ще излъжа, но....лично за мен си е цяло геройство. От кутия, кутия и половина на ден за два месеца - около 5 цигари.  Милото си пуши, половината колеги също, да не говорим за приятелите, но честно казано не се дразня много!
И аз като Luv4e си имам една кутия вкъщи, хем да черпя, хем като знам, че има не ми се пуши. Според мен всичко е до момент, ако си узрял за едно такова нещо - го правиш.

[Kiksi]

Luv4e,  Ти ми даде надежда, че и при мен може да се случи същото. Аз сигурно всяка нощ ще сънувам, че пуша...

plamik   и на теб, аз ако мога да ги сваля до 5 цигари на ден, ще се смятам за "отказала цигарите", а ти 5 цигари за 2 месеца  .

Явно трябва да си му дойде на човек в главата акълът, ама на мен засега не ми идва и колкото повече ми правят забележки, повече намалява шансът да ми дойде въпросният акъл, защото много се дразня някой да ми мърмори за цигарите.