Юни - 2019 Лятото дойде, или може би НЕ?!

[marry_me]

Ciao ragazze! 

Bella Italia беше както винаги бела и превъзходна.

Бубе, Честит Рожден Ден Още много конференции, прекрасни дни и усмивки 


Ние бяхме за пет дни в Италия, трябваше един от тях да сме в Швейцария, но ни се размина. Като взимахме рент-а-кара ме питаха ще напускам ли с колата граници и аз казах "Да". При което ме сюрпризираха, че трябва да платя още 110 Евро, за да мога да напусна ЕС/Шенген. Обсъдихме набързо ситуацията с мъжо и решихме, че ги изядем и изпием тези пари Та Швейцария друг път, за един ден 110 Евро ми се видяха тууууу мъч. Тази дестинация, която посетихме, е must see in a lifetime.

Ден 1 - Кацнахме в Бергамо, взехме колата и отпрашихме към Комо. Разгледахме градчето, което се оказа над 80 хил. с огромна катедрала, приблизително с размерите на Александър Невски. Към 3 отидохме да се настаним в апартамента. Това беше един от джакпотите на екскурзията. Намираше се над самото езеро с уникална гледка, падаше се на пътя между Комо и Беладжио, не беше в населено място, там има застрояване почти по целия път, тук таме някоя вила е скочила върху склона. Закусвахме на терасата и вечер пиехме вино, докато светлините на отсрещния град плуваха в езерото. Следваща спирка Беладжио, прекрасно китно градче, което е разположено на нос във водата. Разходихме се, напазарувахме неща за апартамента и вечеряхме. С ръка на сърце мога да кажа, че Варена ми хареса много повече от Беладжио.

Ден 2 - Обиколка на Лаго Маджоре, първа спирка Арона. Има огромна разлика в усещането при двете езера, Маджоре е по-широко, създава се усещане за простор като при море, подобно е на Халкидики. Арона е приятно малко градче с голяма крайбрежна алея, обаче ние се влюбихме в една пешеходна улица украсена с въртележки по цялата й дължина. Следваща спирка беше една църква в Леза в Романски стил. Уви беше затворена и й се любувахме само отвън. Тъй като беше на хълм, имаше хубава гледка към езерото. От тук се отправихме към Стреза и там мозъкът ми щеше да експлодира. Толкова красота на едно място, природна и човешка, усещането беше все едно си в друга реалност, паралелен свят, това не може да е истина. Започваме с влизането в курорта, едни огромни хотели в стилове Барок и Бел Епок с огромни градини и много цветя. Звезди от 4 нагоре Спряхме на пристанището в посока Боромеовите острови, решихме да посетим само Изола Белла, защото имахме доста неща за деня, които исках да видим. Изола Белла е известен с двореца и градините си, дворецът е с толкова Барокова орнаментика, че едвам го изживях Толкова аристократичен кич не е по моята част Градините обаче бяха друго вино, огромни, цветни с различни растителни видове, птици, имаше поне 7-8 бели пауна, много красиви създания. От острова има 360 градуса гледка, в която се преплитат красотата на езерото и Алпите. Поваля ни лек дъжд, но това беше като пръски от косата на водната нимфа, в чиято чест е построена тази красота. Върнахме се на сушата и хванахме лифта за вр. Мотароне. Ей тук беше моментът, в който главата ми щеше да се пръсне. При изкачването се откри гледка към езерото, Боромеовите острови, Стреза и величието на Алпите. Благодарих на Вселената, че е създала тази красота. Усещането беше нирвана  Исках да остана там, бях готова да остана там (имах същото усещане и във Варена, два дни по-късно). Продължихме с вила Таранто и Паланца. Обаче след лифта не бях на себе си, та не можех да се впечатля толкова. Върнахме се за нощно Комо и вечеряхме в града, ресторантите по крайбрежната алея са много красиви, кипри и уютни.

Ден 3 - Милано. Аз още живеех в ден две и гледката от лифта. Милано е красив и приятен град, не е от чаровните (лично мнение), но пък не е и като Рим с огромните си неща Катедралата е много красива, разгледахме я цялата - тераси, покрив, архиологическа зона, музей, крипти и т.н. Опитахме се да видим и Тайната вечеря на Леонардо, но билетите бяха продадени за две седмици напред Върнахме се към шопинг зоната и аз намазах бански и бельо. Чудото от много чудене си остана с празни ръце.  Вечеряхме и се насладихме на нощно Милано.

[marry_me]

Ден 4 - Тръгнахме от апартамента (който се намираше между Карено и Несо) и направихме обиколка с кола на езерето до Варена. В Леко природата беше рисувала с най-фината си четка, дъхът ти спираше, високи зъбери, отразяващи се във водата, зеленина, китни къщи, разкош. Отидохме до Кастело ди Вецио и тук щях да се гътна. Викам си аз съм си у дома, видях всичко и да си бях отишла след този миг, нямаше за какво да съжалявам. Съответно пак бях в Нирвана. Гледката от замъка е нещо, което не можеш да видиш другаде, неописуемо е. Замъкът е доста старинен, той е отбранителна крепост и гледат соколи. Има направени духове от гипс, много е крийпи. Слагам една снимка от Инста.


След замъка слезнахме в градчето и се влюбих, сърцето ми остана в цвета на сградите, отражението им във водите на езерото, в тесни улички, в баирчетата, в бабите на площада  Ядохме домашен сладолед и си беше дооооста домашен, вкусът беше много различен от машинния. Разходихме се по крайбрежието и хванахме ферибота за Беладжио. От водата Варена и Беладжио изглеждат още по-красиви, защото виждаш и цялото величие на надвисналите над тях Алпи. Беше много романтичен момент във водата, целувахме се, хората ни се радваха. Абе Долче вита! Слезнахме в Беладжио и докато завъртя да паркирам, да чакам за билет, изпуснахме Вила Мелци. Ама нека да имаме причини да се върнем. Тъй като бях платила паркинг за два часа, седнахме да пием Аперол на крайбрежната. Към 8 и 30 тръгнахме за Комо. Планът беше да се качим на фуникуляра до Брунате по залез. Ей, това беше топ изживяване. Гледката пак беше един път, залязващото огнено кълбо зад Алпите се отразяваше във водата и беше уникална феерия. Даже видяхме швейцарския град Киазо, той е на 4 км. от Комо. Така че и с Швейцария се отчетохме. Вечеряхме в един ресторант с много добри отзиви в ТрипАдвайзър и вярно ни беше адски вкусно, пихме си Аперол и Долче вита 

Ден 5 - Гугъл реши да ме е*ава  Тръгнахме за летището и бяхме решили от там да вземем магнити, защото предния ден се оказа, че в 9 в Комо всичко е затворило и нямаше от къде да си купиш кьорав магнит. Проверих бензиностанции около летището, за да заредим колата преди връщане. Не стига, че ни прекара през горнонанадолнище, ами се оказа и че тази бензиностанция не работеше в неделя. Хайде търси нова, даде кофти маршрут за нея и се оказахме от другата страна на пътя, хайде върти две детелини и стигнахме. Обаче бензиностанцията беше на самообслужване, ама докато вдена няколко минути бая ги псувах. Както и да е взе ми депозита, заредих и тръгнахме (вчера ми възстановиха разликата до реално зареденото, та съм доволна, няма да ги псувам повече). Тъпият гугъл реши, че до паркинга за постоянно пребиваващи ще ни прекара за "напряко" през целия трафик, където спираха шатъли, таксита и изпращачи, загубихме още 25-30 мин. в трафика. Повече никога няма да гледам гугъл мапс, ама си викам много знам на колата навигацията ъпдейтнали ли са я или не. Та уж да го играя насигурно и дърво. Оставихме колата (Опел Мокка - не е моята, отпадна ми като идея, а ми беше опция, но пък екстрите и бяха добро изпълнение, дори камерата за задно беше доста реална за разлика от други модели). Затичахме се към офиса за връщане на ключа, онези в 8:15 в неделя още не бяха отворили. Пуснах им го в дупката и газ към терминалите. Имахме час до полета. Тук имахме челна среща с опашките за контрол. Летището в Бергамо е така направено, че за да стигнеш до терминала те прекарва през всички магазини, но бързахме и не само, че не успяхме да вземем магнити, ами и почерпка не взехме  Имахме 5 минути до бординга, когато се озовахме пред опашката за митнически контрол, три зиг-зага и само две гишета. Викам ей сега изядохме дървото. На опашката имаше и други българи и се успокойх, че няма да тръгнат без поне 20 пасажера. Обаче да виждаш как другите вече минават гейта и се качват в самолета, а пред теб има три реда опашка си беше доста стресиращо. Както и да дойдохме си. Спах целия ден, бях в депресия. Къде се събудих и къде трябваше да заспя. Но екскурзиите са добре, когато са в малки дози, като наркотиците

Като си прехвърля снимките уикенда на компа, ще гледам да ги кача на облака, за да може да ги разгледате.

За кръщенета и сватби вече имам нова мантра само Аз и Той  Да ме прощават всички, ама не съм си намерила нервите на пътя. Сега се захващам здраво за бач, че се е натрупало като за два месеца 

[marry_me]

Съжалявам за поредния пост, горните не ми се събраха в един. 

Свекърва, тази мома сега каква ни е? Истинска кандидат снаха или виртуална? Че нещо не вденах

[Bube]

Влизам набързо да ви почерпя с тези кексчета и после ще ви изчитам, днес май сте били по-акивни 

[pandapanda]

Честита да си Бубе

Мери, страхотно пътешествие, все така да се отчиташ направо ме вдъхнови

[магито]

Честита да си Бубе.Все така обичана, щастлива, целенасочена!

Мери, супер е било, чак ти завидях.

Свекърва гадене и повръщане и хрема.Мъчи ме нещо ама не знам какво.Но е моментно.Да ти кажа след Пловдив ми е приповдигнато и щастливо.И някак не обръщам внимание на неразположенията си.Преди това бях изпаднала в състояние на самосъжаление, сега съм щастлива!

За кръщенетата в Плевен е така от години.Направо им се чудя на акъла на тия хора.Аз съм била и на кръщне от 100 човека и сега октомври пак ми предстои такова.Ще е лудница!

[pandapanda]

Здравейте

Днес имаше градина за Бамбук, а за мен това има кафе (в моя случай вода) с една майка на наборче на Бамбук, с която се сприятелих.

Май месец беше толкова студено тук, че още не мога да повярвам, че е 30 градуса.

Бубе, на мен ми е любопитно какви подаръци получи. Ти винаги отделяш толкова време и внимание за подаръци и ми е интересно ти какви получаваш.

Маги, дано скоро ти мине това неразположение.

Хубав ден

[Alichka]

След като вчера бях орта-будала днес си казах, че трябва да съм във форма на 100%. Сутринта един час говорих с моя приятелка. Имаме още 100 неща да си кажем, ама и двете с две малки деца си е трудно да съчетаем маршрути. Та с телефон на ушо и дребосък в краката се оправих, връчих бурканите за кухнята на комшийката и драснах по центъра.
От Алеята на книгата съм леко разочарована. Всяка шатра се дели от по две издателства. Баш пред Халите си е наблъскано, а сега съвсем нямаше пространство. Не му е там мястото, ама важна беше идеята. Търсех конкретни неща. Намерих къде са ПАН. Ами разочарованието беше пълно От въпросните поредици (жълтата, тази с книгите на Астрид Линдгрен и прочие) имаше по една десета сигурно. Гледах, гледах... Наистина - всичко беше с 20% отстъпка от корична цена, ама то в Хеликон държат налични почти всичките им книги, а на фирмения щанд едва намерих нещо, което да го нямам. В крайна сметка взех две книжки и готово. Предна година бях ударила греда с луксозното издание на Пипи, но тогава моя грешка, че отидох в последния ден. Сега се надявах на повече.
Като казахте подаръци - видях една страхотна възглавница с охлаждащ гел, та си я поръчах на ММ. Той ме изгледа леко на кръв, ама му поясних, че може и като за Коледа да бъде
Хайде, Бубе, давай идеи
Мери ми, подозирам как вече планираш следващото пътуване

Отивам да засядам зад машината.

[Bube]

Привет!

Благодаря на всички за хубавите пожелания, да ви се връща  

Подаръци... мога да кажа, че наистина съм много глезена в това отношение. Любимият е надминал себе си. Той винаги много се старае с подаръците ми, но този път беше уцелил даже неща, които действително ми трябват. Получих значи - обектив за фотоапарата (50 мм, 1.8f, специално за портретни снимки от тези с много размазания фон) и светкавица, чиято технология е като от бъдещето за мен. Тепърва ще се ошлайфам да работя с тази нова техника, но имам огромен ентусиазъм, а и събитие скоро.
Отделно си имам цял комплект за хранене навън на Гуш - термос (голям, за супа), кутии, чанта, дори и сламки - всичко еко/био от нераждаема стомана.

В неделя ще се събираме вкъщи, та тогава ще се отчета какво ми е измислила и родата  

По принцип хич не обичам да си празнувам рождения ден с хора, та като един вид компромис, винаги събирам гости не в деня. Някак приемам за своя лична отговорност всички да се забавляват, напрягам се и въобще не усещам празника.

Два дни подред трябва да съм от сутринта в университета и мога спокойно да кажа, че това никога няма да е моето нещо, по-продуктивна и съсредоточена съм следобед. Ама, много работа имаме, сега пиша статия, която ще е първата ми с първо авторство и втората като цяло. Вълнуващо си е!

Миленка, направо ме зариби за такава екскурзия, толкова поетично описана! Само че си представям, че няма да можем нищо да обиколим, защото при първата хубава гледка, ще се залепя да снимам цял ден.

[marry_me]

Привет, лейдис

Къде се губите всички

Пожелавам на всеки с цялото си сърце да пътувате натам, накъдето ви влече сърцето. Следващата дестинация е плод на солидни дебати с мъжО, накрая аз съм поканена на женски Мадрид (същата компания от Париж) и ако много се чуди, ще си остане с чуденките.

Дайте някоя интересна статия да обсъждаме, нечии мъж, жена, свекърва, зълва Толкова ли няма какво да си кажем Иначе ще ви разказвам как мина днес бизнес конференцията инициирана от Райфайзен банк.

[Bube]

Привет и от мен

Моят отчет от днес е, че си останах вкъщи, за да наваксам малко с чистене и оправяне, но откакто съм станала се занимавам с обработка на данни, защото се оказа, че някъде по пътя съм объркала два еволюционни етапа на звездообразуване и от там всичко се е наредило едно... Виновна съм, че не си водя хубаво бележки за нещата, които правя, а и също още не съм се научила добре да си пиша скриптове за автоматизация.

Мери, интерсна тема - не знам колко би била интересна за останалите, но напоследък често се замислям за духовното и психическото здраве на хората около мен, а и на мен самата. Какво ни кара да се чувстваме щастливи и защо е толкова лесно да се подхлъзнеш по посока на депресия или униние. Моята мантра от години е "здравомислие", но и аз често попадам в ситуации, където стресът и притеснението замъгляват реалната ми представа за нещата. Иска ми се да водя по-спокоен начин на живот, а в следващия момент се замислям, че всъщност моят живот е спокоен и уж няма какво толкова да ме напряга наистина. Факт е обаче, че когато няма съществен проблем, все намирам за какво или кого да се тревожа. Шантава работа, не знам как се излиза от този омагьосан кръг. Решението ми е да не мисля в тази посока, но ето че все пак ми е в главата, щом го пиша и сега.

Иначе друга тема при мен, от няколко месеца насам, са приятелите - останали сами близки на пръстите на едната ръка и се чудя дали това трябва да ме смущава. В интерес на истината, напоследък не изпитвам нужда да прекарвам времето си почти с никой друг освен с любимия. 

[svekarva]

Поне е безопасна темата за бизнес конференцията, касае банката и свързаните с нея лица
Ама като спомена Бубе за психическото здраве на околните, та да кажа и аз как се стреснах преди месец, при първото идване на НИ2 тази година.
Значи, той има едно много бившо гадже, още от ученическите години, дето му беше навита, ама се разделиха постепенно когато замина за Америка. Девойката се омъжи, роди три деца и почти не се споменаваше доскоро. Идва си той и казва, че въпросната непрекъснато го търси по разни платформи и било много важно да се срещнат. Имала някакъв голям проблем, а и с мъжа си не били много наред. Викам си, или ще му иска нещо по- специално, което се продава легално в Холандия, или ще гледа да се закачи някъде и да бяга после. Първото не ме притесни много, в крайна сметка големи хора са, да мислят... Обаче вероятността да се закачи с три деца, породени момчета, за НИ2, бая ме стресна. Работата обаче е нещо по средата . Жената взела да си потупва по- често децата, ама като се започнали дискусиите за Стратегията, се стреснала и отскочила до видна психоложка. По нейна препоръка трябвало да поднови всички връзки с хора от преди брака и децата, да избере няколко с положителна нагласа и да се "погледне" отстрани, през техните очи. Питам го аз НИ2 как е минала 3 часовата им среща, пък той съвсем в негов стил, промърмори: "Май трябваше да я опъна, не виждам друг начин да помогна да се погледне през моите очи!"    . Ми така де, сигурно само така я вижда . Не разбрах дали сега пак са се виждали и дали са довършили започнатото , дали госпожата е спряла да си бие децата, но и ме е страх да питам, да не получа положителен отговор
Миленка, онази мома с розите е от нета. Двуметровото и отгоре дете ходи из Розовата долина и беше крайно разочарован, че имало само стари и възчерни баби и дядовци из полята. Виртуална евентуална е.

[marry_me]

Свекърва,  Вярно да я беше опънал, за да се види от неговите очи. Стига после да няма прилепване, защото опасенията ти са доста уместни.

Бубе, за психичното и емоционално здраве моето и на околните ще напиша ферман утре, докато си пия кафето и още съм с положителен поглед над нещата. 

[pandapanda]

Свекърва, пак избухна с история ама е яко, че ти разказва такива  неща, че си говорите. Разговорите на ММ с майка му са болезнени за изтърпяване. Той мълчи като пън, тя се мъчи с ченгел да измъкне нещо. Аз стоя и се чудя, да говоря ли, от инат ли мълчи, нещо иска да им спести ли.

Бубе, роди поне едно дете и ще ги забравиш тия душевно-ментално-психогически въпроси. Стига никой да не кашля,повръщa, или да е с температура и си пей сърце и стресфрий.

[svekarva]

Бубе, роди поне едно дете и ще ги забравиш тия душевно-ментално-психогически въпроси. Стига никой да не кашля,повръщa, или да е с температура и си пей сърце и стресфрий.

Едно ако е, иди- дойди, ама виж тази с 3- те какви дертове си отваря
Панди, говорим ако той реши, или ако го хвана в добро разположение на духа . Мъча се да не намилам /облъчвам/, да не питам и да си казвам мнението, само ако съвпада с неговото . По сериозни въпроси обаче гледам да си кажа "нещото" кратко и ясно, пък той да взима решение. Вече го мързи сякаш за се хаби и да ми прави напук и комуникацията ни е значително подобрена. С него ми е лесно, че и двамата не се взимаме твърде на сериозно. Родният не е в течение на горната история, трудно би я схванал. НИ1 реагира малко неадекватно в последните години, там се чувства влиянието на М., непримирима боркиня за женски права и свободи, та получава само преработена информация по толкова деликатни въпроси
На най- близките ни приятели синът, семеен с дете, живее в чужбина им се обажда всеки ден, докато е в метрото. Какво си говорят по 15- 20 минути, не зная, но явно има потребност да споделя. Снахата и тя звъни на майка си ежедневно. Ние говорим 1 път седмично официално, иначе разменяме /аз, Родният не се занимава с такива неща/ по някое изречение във Вайбър и толкова. Ще вземем да си омръзнем
Миленка, много ми беше интересно да прочета за пътуването. Ти си третата ми позната, която ходи по тези места в последните месеци. Другите не са толкова въодушевени от красотите, сигурно защото са обиколили света и се впечатляват от други неща.