Любимият юли

[Alichka]

И тук духа непоносимо Що за лято е това?! Не знам дали няма да ни съкрати разходката.
Вчера пак духаше, но някак се търпеше. На пейките обаче моя приятелка запали от спиралите против комари. Това е единственото нещо, което ни пази. Много й се смях. То духа, ще отвее пиле, ама тя НЕ - един комар да имало, щял нея да ръфа! По едно време дойде една бременна мама и в първия момент не се усетихме, че може да не й е приятно. Тя пък решила, че мирише на барбекю и че някой печал нещо. Да - моята приятелка печеше комари на дървени въглища.
За печалбите е ясно, че повечещо хора търсещи такава случайност са финансово неграмотни. Те не знаят какво да правят такава сума и откъдето дошло - там и отишло.
Наде, твоето е друго! Сумата е компенсация за причинени вреди, за болката, за разходите, за пропуснатите ползи в работата ти (не само финансови, а контакти, развитие и тн.). Изобщо не е незаслужено!
Леле, Чери, как се смях с евентуалната реакция на Марс...
Довечера и аз ще имам планирана тренировка по спортно ходене с количката след колоездачката

[svekarva]

Панди, ами не ходи ли да взима чужди по парковете?
Аз по подобни причини не мога да карам колело, никога не са ми и купували. Просто го недоумявам, при положение, че и майка ми и баща ми са ходели на колоездачни обиколки преди да се родя и докато не купили мотор с кош после. Брат ми се научи като ученик, с колела на съседчета и после сума време събира пари за колело на старо. Тогава обаче вече бях в Бургас и така си и останах, щото и шубето ме беше хванало   Пропуснат момент. Сигурно ако баба ми можеше, щеше да положи усилия и да мъкне каквото трябва до Бунарджика, че само там имаше асфалтови алеи.
НИ-тата на 3 караха съвсем сигурно. Мъкнех колела по стълби и когато се пресича улица, но не съм тичала след тях, имаха помощни колела, които постепенно повдигах. Сега ги гледам как се мъчат в парка родители, хванали отзад колелото и тичат ли тичат, защото са убедени, че няма нужда от помощни . Да тичат.
Има и друг проблем, като се научат и поотраснат, почват да карат бясно из алеите на парка и застрашават възрастни и малки деца. Имах късмет, че и двамата се движеха в големи детски компании на тяхната възраст, та майките носехме канапчета с хартиени знаменца и така "отсичахме" сектори от алеите, задължително и някой друг завой. На това пък ме беше научила покойната ми приятелка, в Германия правели така по онова време.
Тротинетки нямаше, за първи път видях в училището по метода на Сендов на големия. Там, в един заден двор имаха разчертан "полигон" и учеха правила за движение, как да пазят себе си и другите. Не заключваха вратите след занятия и цялата махала деца се събираха и ходеха, та бях спокойна и за малкия с батко си.
Ама бая падаха и вечно имаше спукани гуми от онова гадно "Бабини зъби"... След 90-та и кучета много се появиха и стана опасно, но кой ли слуша, да не кара бясно . Сега, като са на 4 колела, пак се притеснявам, бе мира да няма човек

[магито]

Аз не можах да карам колело, защото имахме едно със сестра ми и вечно беше със смъкната седалка.За това ако Моника иска да кара, ще кара.Ще направя малко жертви, но майната му, няма да е още дълго.А и в района около нас я пускам вече сама.Учи се, внимава, оглежда се.За нея за сега съм спокойна.Умората ми е, че на работа е лудница и вечер искам да се опъна, а не да обикалям района, ако ще и пред блока да е.Но съдба!

Ние със сигурност, ще вземе едно колело на старо някой да кара с нея.Тя е много енергична за момиче(казват го други хора не аз) и наистина е изключително активна физически та предпочитам да я занимавам нещо на вън и да се изморява.Иначе няма спане, няма почивка.Вчера седенето ми в къщи беше гарнирано със 100 игри.Пяхме, правихме концерт, правихме се на принцеси, играхме с едни хилки, въобще не знам почивка ли беше 

[always_and_forever]

Здравейте!
Благодаря ви за пожеланията! 

И тук духа, но излизахме. Трябваше да донакупя разни неща, които бях пропуснала, а и в парка ходихме.
Това лято нещо се движи с един, два месеца назад. Силно ме разочарова. Дано август е хубав! 

Али, ние не ходим на плаж само в града, а обикаляме Каваци и Златна рибка. С кола сме, така че не ни е проблем. Сантимент ми е. 
Нямам кой знае какво време да проучвам. Главно мнения за  ОИ хотели има, а на нас не ни трябва такъв на този етап.

Чери, чакай сега, уж чета, ама нещо съм изпуснала. Ти в България ли ще раждаш и живеете после?

Бамбук май не е особено ентусиазиран от колела и тротинетки. Поне като се видяхме с такова впечатление останах, защото ние бяхме с колелото. На него му дай да тича. 
Алекс, ако види на някое дете колелото и тротинетката ЗАДЪЛЖИТЕЛНО иска да се качи. Дори да са същите като нашите. Ама кой, каквото го влече. 
Ние тичаме след него, защото ако се залети ни е страх къде ще спре. А и се води начинаещ все още. Аз се радвам, че му харесва да кара и не ми е проблем, че ще тичаме след него. Важното е да има някаква активност и да се забавлява.

Леле, Свекърва, мислех си, че съм единствената, която не може да кара колело.  Като малка си спомням, че имах едно с три гуми, но после всичко ми се губи. И никога явно не съм изявявала желание, щом нямам колело. Брат ми имаше и може да кара. Голям пропуск според мен. Ама и нашите са за бой.
Тук карат като бесни и по пешеходната зона в града, където е пълно с деца. 

[nadelina88]

И аз не мога да карам колело.
Като бях малка имах едно лилаво, голям мерак на него, ама го карах на правата улица на село при баба, на завоя слизах, обръщах го и пак обратно. Не можах да се отпусна нито да завивам, нито да спирам.
Преди няколко години  татко беше спечелил едно колело и аз реших да му се пробвам. Потеглих и балансирах успешно, докато не катастрофирах в един спрял микробус на правата ми. Повече не съм карала хаха

Али, благодаря ти, че го написа, благодаря за думите. 

[Alichka]

Леле, ние бяхме като бесни с колелетата! Все пак израстнах с N на брой момчета в квартала и 4-ма братовчеди в Русе. Нямаше спирка! Вечно някой беше с ожулени колена. Като много малка имах триколка, после дядо ми беше донесъл колело от типа на БМХ. По-голямо така и не съм имала. Виж, ролкови кънки не съм карала, защото беше по-момичешко и мераклии наоколо нямаше. Скачането на ластик беше революция в игрите, че се възприе като унисекс.
Аз след кокона не тичам да й държа седалката. Тя е още с помощни. Обикаляме по велоалеите, но се налага да дърпам и влача колелото по кръстовищата. За рождения й ден, ако не, то за Коледа съм наумила да й купим хубаво колело. Сегашното е много сладурско, момичешко - розово с кошница отзад, обаче си е кютук! Не е с алуминиева рамка, та тежи ужасно. Бяха ни го дали в много подходящ момент и съм благодарна. Казвала съм - ин-лоу си взеха колелото за баланс, а на мен ми предстоеше раждане и хич не ни беше до подобни покупки.
Това с флагчетата е супер идея - не заема място, не е обемисто за носене като конусите, а ще е интересно

[svekarva]

Мимка, не сме единствените . Нали се събирам с мои съученички от първи клас, с които и живеехме на една улица, та последния път се хилехме, че нито една от нас /5 убавици/ не може да кара колело.  сигурно или не е било модерно, или защото все сме гледани от баби, това ни е спестено.
Не е болка за умиралка, като бях нагости на немско семейство, хората ми намериха една триколка и с нея се замъкнах на разходка с тях. Гледам и в Пловдив правят по  поръчка такива, малко по- скъпичко излиза. Хехе, като/ако ходя из Ниската земя, там не може без колело и скоро проучвах въпроса, щото само това ми е дерт.
Ролкови кънки всички /горните/ карахме, явно не са били скъпи, а и не се искаше толкова много място, лесно преносими са преди всичко.
Родният се научил в казармата да кара колело, че нещо взели да му се подиграват. Доскоро ходеше на работа така, ама му откраднаха /за трети път/ превозното средство, хем го паркираше на втория етаж в службата.
П.П. Наде, имах лична застраховка и след операцията ми дадоха известна сума, която си изхарчих с кеф. Точно покрива разликата в заплата и болнични, лекарства и разни консумативи. Не ми е и минавало през ум, да размишлявам полагат ли ми се, или - не. Виж, ако намеря пари, сигурно ще се изприщя от размисли. Даже не ако, имах такъв случай и съм разказвала, че чак след 15 години намерих покой почти.

[always_and_forever]

Ох, успокоих се.  Ама мен ме гледат странно и затова си мълча.  Знам само за една моя приятелка, която не може, та поне с нея си пасувахме двете. Казала съм на ММ да ме научи, че е срамота. Искам и аз да карам с детето. Ако тръгнат двамата някъде, аз какво ще правя?  Имаме колело, но ММ го даде на една колежка за лятото.  И кола съм му казала, че май е време да ме учи да карам, но там е мноого сложна работата. 
Ролери съм карала на една приятелка, нямах мои. Ама по нашето време бяха рядкост.

Я виж ти, с моя асцедент пак сме еднакви. Наде  Изпра ли, изглади ли, багажа приготвен ли е?

[pandapanda]

Аз мога и колело и кънки да карам, на 6-7 години се научих някъде. Но не ми е кеф, страхувам се постоянно. Затова си купих велоергометър
Бамбук за сега основно тича. Заглежда се само по коли за бутане.
Сега бих тичала след него, но когато стане колкото Моника например и няма да мога да го настигам ми се вижда много натоварващо. Физически, но повече психически.

[магито]

Променят се нещата с възрастта.Сега още не ви слушат, след време започват да спират като крещиш по тях.Е не всеки път, ама има напредък.А и ако сега не са им интересни колелата след 1 година може да имат огромен интерес.Всичко се мени.

Ох, ние днес се пребихме от път и общинарите никаква да не са я свършили.Мразя такива дни!

[bulche91]

Привет!

Прибрахме се от Прага. Този път много хубаво изкарахме, много разходки, много ядене, много чудо. Пийнах и малко биричка че беше язък до там да ида и да не пробвам. Много ми хареса Прага, едно уютно чистичко, интересно за разглеждане. Почти всичко е на едно място та не трябва да се разкарваш с километри да видиш забележителностите.Личи си че вече е леко комерсиално, но не е ужасно натрапчиво. Часовника не успяхме да видим че е в ремонт и бяха сложили LCD екран да се вижда на всеки час,но пък видяхме Чарлз бридж и е великолепен, гледката на Влтава от моста е зашеметяваща.Всичко старо е много добре реновирано и изпипано, хората са мили, почти се разбираш с тях без нужда от английски.

За колелетата книга мога да напиша хахах. Научих се да карам сама на колелото на братовчед ми, Пони със задна спирачка, толкова падах че му го изпочупих. После нашите ни купиха БМХ с 2 амортисьора, що бой падаше с брат ми кой да го кара. Накрая взеха и един маунтън байк и беше по-добре.Разбивала съм се от каране, до голяма, по цял ден бяхме навън.Към 7ми клас ми купиха кънки че ролери нямаше никъде и тях се разбих да ги карам, даже още ги имам и имам мерак да ги подкарам пак. Звяр вече кара бясно с баланса, като стрела е, много обича да кара офроуд и редовно е с баща му на Камбаните по баирите. Догодина ще му купим DRAG и мислим да пропуснем помощните че да не се затрупваме с вещи.

И те така, остава 1 ден до отпуската, реве ми се че хем времето го дават супер зле в Гърция и хем че ще поработвам малко по време на отпуската... разкош...

[svekarva]

Да ти умра на Чарлз бридж-а, изприщих се, докато се сетя за какво става въпрос Жалко за часовника, поне в бирарията на Швейк ходихте ли?
Хич не е на едно място всичко, не са ви бернали по оня хълм да изплезите езици, дето са дворците. Те разглеждане нямат, огромни са и изискват време. Следващия път

[bulche91]

Да ти умра на Чарлз бридж-а, изприщих се, докато се сетя за какво става въпрос Жалко за часовника, поне в бирарията на Швейк ходихте ли?
Хич не е на едно място всичко, не са ви бернали по оня хълм да изплезите езици, дето са дворците. Те разглеждане нямат, огромни са и изискват време. Следващия път

Ох пък аз се чудя що ще ми умиргваш на Чарлз бриджа хахахха, как се казва, друго ли име си има? Че аз само на английски чувах.
Иначе да, видях замъците от далеч, ама време за тях нямаше. В някаква забутана бирария седнахме, сервитьора беше пиян, ядох някакво телешко с кнедли, ужасно беше. Вчера обаче хапнах свинско коляно и беше уникално, ядохме и някакви наденици на туршия и сирене на туршия интересно беше на вкус. Те имаха да ни връщат за телешкия език дето ги карахме да ядът та се посмяхме хахах

[svekarva]

Карлов мост му е името, онзи със статуите.
Сега със свинското коляно ще ме побъркаш За джолан става въпрос, нали?
Ребърцата им са страхотни и изобщо всичко свинско. Направи ли ти впечатление, че всеки втори чех е с мустак, леко рижав?
По повод на преводите от английски, най се хиля на "свободна от пърхот коса", една реклама има

[Cerise]

Ай стига бе, наистина си мислех, че хората, дето не могат да карат колело са единици. Ама вчера ме обявиха за наивна и живееща в мой свят, та ще вземе да се окаже истина.

Аз имам колело от пръвия ми рожден ден. Тогава ми е подарено. Накрая сама се научих да карам, с братовчедка ми. Бяхме решили, че вече искаме, ама всички правеха ремонт на покрива и вдигаха таванските стаи. И ние сами решихме да се учим. Сега се чудя на нашите...явно съм се сдобила с предразсъдъците, наречени здрав разум - ние двете с братовчедка ми се подпираме по стената на къщата с една ръка, с другата държим кормилото, отгоре тухли се подават и керемиди летят. Как някой не се притеснил да не ни удари нещо....  Но до вечерта се бяхме научили и си карахме по улицата де. 

Миме, няма да раждам в Бг, тук съм си. Идеята за прибиране е в обозримо бъдеще, ММ настоява да започнем поетапно от другата пролет, аз ги виждам нещата за близките 2 години. Но ще го мисля като се роди бейби, защото ми е ясно, че 100 пъти ще си сменя мнението и начина на мислене като цяло.