Отдушник! част 2

[Alichka]

Да, баба изживя всичко това. Години наред се грижеше за майка си. Прабаба ми беше много жизнена жена, инатлива, но работлива. Когато вече "падна", тя самата не се приемаше така. Оставаше й само това да иска да бъде както преди. По половин година живееха двете под един покрив и беше ад. Ходехме да ги видим, да помогнем и слушахме само: Баба ти М. така... Баба ти Т. онака... Тя това ми каза... Пък тя ми рече на инак... Прабаба ми не чуваше, а баба вече нямаше нерви да обяснява и повтаря. Всичко беше изказвано с крясъци. Натоварващо беше само да си около тях. Прабаба ми беше с патерици и не излизаше от апартамента. Книги, вестници не виждаше. Зимата оставаше като скелет и бледа като восък. Лятото я водехме в къщата й на село и тогава сякаш живваше докато обикаляше по двора.
Да, възрастните тотално нямат на идея за разходите около грижите по тях.
Прабаба ми почина на 89 г. Баба тогава беше на 69 и някак не се отърси след всичко, а самата тя все едно се предаде. Може би години наред се е стискала и беше момент всичко да избие в такава посока.
При нас не бяха варианти нито старчески дом, нито жена, която да помага.
Изнервящо е, тегаво е и знаеш, че по-добре няма как да стане. Точно тази безперспективност е разликата с гледането на малко дете.
Каквото и решение да се вземе, хем е правилно, хем е погрешно едновременно.

Киви, хубаво стравнение направи Хората дават зор да си дадеш детето на ясла, а ако чуят за хоспис, си шушукат зад гърба ти все едно си най-черният.

[ratatui]

Свекърва, прегръдки!
В много тежка дилема си, а явно другата страна не те улеснява никак с някакво решение как и тя да е доволна и ти да запазиш разсъдъка си.
Майката на баща ми дълги години имаше нужда от грижи, аз не я помня когато е била с бистър ум, помня само че тя не говореше и имаше нужда да стане, да се храни, абе човек с нея непрекъснато почти трябваше да има. Докато дядо беше жив 1 път не е искал помощ, сам си я гледаше. Когато почина, тя дойде да жиее в къщата /зимата при чичо, лятото у нас/. Понеже нямаше как първо майката на мама дойде да помага / за няколко месеца доста зле й се отрази всичко това/ и майка я отпрати. После наеха 2 жени, които по цял ден да седят с нея. Водеха я до тоалетна, къпане, хранене. Майка готвеше вечер за следващия ден и така 2 години и нещо. Обаче баба не беше против. Е имаше няколко изблика на сила и ги беше понабила и поускубала, докато ги приеме, но реално нямаше избор.

Дано да вземеш най-доброто и правилно решение и за двете ви!

[cvete_78]

Труден момент.Свекърва,все ще вземете решение.Прочетох това,което са написали момичетата и да има резон в това да седнете с брат ти и да обсъдите положението.Въпрос на претегляне е всичко.
Не съм против това хората да отиват в хоспис,понякога е най-добре за всички.Младите имат право на собствен път ,винаги могат да посещават близките си и да се интересуват от случващото се с тях.Ти си деен човек ,динамичен и това  те потиска.
Каквото и да се случи ще е най-доброто и за двете ви.Не се съди толкова строго няма причина.
Едната ми баба си отиде за два дни и досега безумно тъгувам за нея.Другите баба и дядо леля ми ги обсеби буквално и всеки опит от наша страна да й помогнем с грижите за тях беше пресичан в зародиш.

[marry_me]

Свекърва, не се самобичувай с такива въпроси и обвинения към себе си, имаш правото да изпитваш всички чувства, които изпитваш. Пък ти жали брат ти и семейството му При стигане на това положение има няколко варианта: 1. търпиш, стискаш зъби и изпитваш всички упоменати емоции (за себе си лично това го приемам само по финансови причини); 2. наемаш хора един или двама зависи от часовете и те идват да я обслужват у вас, където е свикнала (по-малкото сътресение за нея, среден дискомфорт за теб - чужди хора са ти в къщата); 3. настанявате я в хоспис. И при трите варианта доктора да се включи малко, защото колкото е майка на теб, толкова е и на него. И спри да се обвиняваш за човека, който си, че това не го одобрявам. Като си се докарала до тук, си в правото си да си изпитваш тези емоции, просто ги туширай малко, ако въобще е възможно Каквото и да решите, включи и доктора, да поеме малко отговорност и той, няма да се счупи повярвай ми, нито семейството му

[Marri]

Свекърва, съчувствам ти искрено!
Сравнението на Киви много ми хареса и го намирам за много уместно.Понеже аз съм в такава ситуация с децата, разбирам ситуацията много добре. Разликите са в това, че майките са някак по-издръжливи заради възраст и хормони.
Определено имаш нужда от промяна ......
И да, marry_me, има право и точно това щях да пиша, ти не си сама в отговорността, нито емоционално, нито финансово.

Прегръщам те и не забравяй, че и ти си човек със своите нужди и права.