Априлска тема /говорилня/ 2016

[always_and_forever]

Подсъзнанието ми се сеща само за едни яйца, та аз не бих желала да ги виждам, много моля. 

[svekarva]

Тоя хубаво ще си върже яйцата, ама да внимавайте с боядисването им.

Не мога да се въздържа да не драсна един стар и тъп виц във връзка с горното.
Значи, Агоп ще се жени за Такухи, ама не знае дали е била с друг мъж вече. Гаро, негов приятел го съветва: "Вземи та си боядисай яйцата зелени и си събуй гащите пред Такухито. Ако те попита - Агоп, що са ти зелени яйцата?, значи е била вече с мъж. Ако си мълчи, не е виждала гол мъж и е девствена!"
Али, много тайнствена тая работа...Аз от софийската група чакам  , да не съм объркала локацията?
Миме, свиквай...Какви работи още ще виждаш и правиш със съответните органи, идея си нямаш 

[always_and_forever]

Не мога да се въздържа да не драсна един стар и тъп виц във връзка с горното.
Значи, Агоп ще се жени за Такухи, ама не знае дали е била с друг мъж вече. Гаро, негов приятел го съветва: "Вземи та си боядисай яйцата зелени и си събуй гащите пред Такухито. Ако те попита - Агоп, що са ти зелени яйцата?, значи е била вече с мъж. Ако си мълчи, не е виждала гол мъж и е девствена!"
Али, много тайнствена тая работа...Аз от софийската група чакам  , да не съм объркала локацията?
Миме, свиквай...Какви работи още ще виждаш и правиш със съответните органи, идея си нямаш 

Хахахахахахаха  е спор няма, че сигурно ще е така.  Ама поне ще са си на моето дете...

За вица - интересно ми е продължението или трябва да гадаем аджеба дали е виждала яйца, изобщо?! 

[Lupercola]

Брадата не ме кефи. На коментара на Мари се скьсах от смях.

Семейните са истински, да, нали това ми е работата. Дьржана сьм от професиналната тайна и не мога да говоря за това, но не мисля че ви се иска и да ги знаете. Определено не са забавни и много мька има по тоя свят...

[Alichka]

И аз си представям как Мимето ще подмята разни чаркове
Свекс, нищо такова. Скучна съм - за работа иде реч.

[always_and_forever]

И аз си представям как Мимето ще подмята разни чаркове
Свекс, нищо такова. Скучна съм - за работа иде реч.

Ами ще подмята Мимето, к'ва й е работата?

[svekarva]

Точно заради това, че има много мъка, да видим, че нашето са бели кахъри . Но ако мислиш, че ще нарушиш професионалната етика, разбирам те.
Али, продължавам да стискам палци тогава...Дано се уреди нещо. Сега нали в Пловдив ще връхлетят нови фирми с по 2000 работни места, та голям подбор пада

[Alichka]

Ами ще подмята Мимето, к'ва й е работата?

Така, така - тихите води!

Свекърва, много странно как едновременно връхлитат такива фирми. Икономически настроеният ми мозък  подсказва, че няма да се вдигне стандартът в града. Напротив - при тая конкуренция имат оправданието да държат нивисоки заплати и да изнудват с работно време и осигуровки хората. В Пловдив не може да се оплачем от липса на работа. По-скоро оплакването е от условия на труд и почивки. Понеже нали се подвъртам от 100 години в производствени предприятия - безопасносттта на труда е под всякаква критика. При все, че аз съм била винаги в администрацията, пак това ми вади очите. Поне селските хорица ще поизлязат от сива и черна икономика.

За майчинството исках да кажа, че аз го чаках повече от нетърпеливо. Това да стане, другото, третото. Мерак голям! От преглед на преглед вълнения, трепети. Оставям настрана всички притеснения около втората ми бременност. В един момент Дребосъчка се роди. След период на един живот време, реални 5 минути, взе че изплака и аз ревнах. Избиха ми всичките бушони едновременно! Най-после! Най-после успях да стана мама! Рев сълзи, радост! Треперех от ужас, когато разбрах, че за малко не съм я изгубила и нея с това задушаване.
Попреминаха всички емоции и я гледках как кротко спи. в един момент ме връхлетя лек шаш и паника дали ще бъда добра майка. Дали ще я възпитам добре, дали ще положа най-добрите усилия и грижи... Ей такива неща! Близките ми не спираха да повтарят, че щом вече се е родила, значи оттук насетне ни чакат хубави мигове.
Летях, хора! Летях! Толкова безумно щастлива бях... До момента, в който Дребната се наложи да носи каиши. Ей тогава целият ми свят рухна! Няма да забраяв - бяхме в свекърите за два-три дни. С нашите ходихме на преглед, сложиха й каишите и нашите ме закараха в свекърите. Останахме аз и Палечка. Другите всички бяха на работа. Малката се усети, че не може да рита и като започна да пищи. Такъв страх и ужас видях в нея! Сърцето щеше да ми се пръсне от мъка. Не можех да мисля! Разлаках се, че съм безсилна и не знам какво да направя. Не можех с нищо да помогна! В един момент я оставих в леглото сама, отидох в банята, наревах се надве-натри (нямах и повече време), измих се и айде обратно вътре в стаята. Гушнах си я, говорех й и не давах вече сълзите да ме преборят. Голям шок ми беше цялата тая работа. Едва събрах сили да се обадя на ММ и да му обясня по телефона, за да не се шашка, като се върне и види малката.
Сега това са някакви много минали работи и чак се чудя на себе си как съм се плашила от това. Ама айде де - кой да знае, че всеки ден си е предизвикателство. Първото падане от леглото помня - тогава за пореден път усетих колко ми е беззащитно детенцето все още. Помня първото посягане на друго дете през ръцете на моето, защото моето беше любопитно да види чуждите играчки... Ей тия работи хич не се забравят.
А да - нося бански половинки. Останала съм 54 кила с парцалите от тичане вкъщи, на работа, по площадките, до яслата, до магазина... От фитнес нямам нужда! Снощи ядохме и пихме с приятели вкъщи, хилихме се, докато Дребната спеше втори и трети сън. На бар сме били преди няколко месеца, ама толкова гадно се осмърдяхме на цигари, че скоро няма да го завторим. Нещо друго да липсва от "моминския" живот?!

[always_and_forever]

Али  Мили и незабравими спомени са това. Трудности, сълзи, смях, блясъкът в детските очички. Много добре казано "Всеки ден е предизвикателство". 
Харесва ми това, което сподели.  За тези каиши не си спомням да съм чела.  Но всичко е в миналото и сега можете да се радвате на всеки един миг заедно. 
Много се кефя на такива майки, на които не им личи, че са раждали. Евала!  Едно съм сигурна - след появата на детето животът не свършва, а напротив, те първа започва. 

[djosi]

Здравейте..

Ей голямо мислене коя е другата бременна съфорумка.. Дано скоро да се разпише..

Свекс четох някъде за тези нови работодатели при вас. Търсели хора, пък щели да им дават по 600лв, а пък кандидатите като чули не отказали.. Не знам дали е вярно, но явно да седиш без пари е по добре  

Ина понякога може да споделяш как се процедира при дадена ситуация, без да издаваш подробности за семейството.. На мен лично ми е интересно да чуя мнението на специалист  

Чух за задължителното гласуване.. Няма как да ме накарат да гласува, като гласа ми не се зачита..
И не бих пътувала 1600км заради това..

Тези дни само работя, работя, та главата ми пуши от работа..
Да ви разкажа една случка да се посмеете.. Като ходиме из хотела и трябва да влеземе в стаята винаги чукаме на вратите и казваме " сервиз " и ако никой не отговори с пас карта влизаме.. Та един ден пълна лудница в хотел, всеки тича на някъде да носи нещо, да чисти. И една колежка толкова се беше сбъркала, станала пред вратите на асансьора и чука и вика " сервиз, сервиз", чак като взе да търси да отключи с картата разбра къде се намира   Като цяло си е забавно при нас..
 
Приятен следобед на всички..

Али  

[Lupercola]

Гери, зависи от ситуацията. То има най-различни и сьотвенто най-различни служби ги поемат като партньорство. Едно е сигурно, че се прави всичко, което може за тях или поне в нашия териториален сектор е така.

Бях изпуснала яйцата. Скьсах се 

И аз не си спомням да сьм чела за каиши при Мария, но е вьзможно да сьм изпуснала или ти да не си искала да говориш. Но аз така или иначе не знам какво е това.

И да, животьт тепьрва започва, но е сьвсем друг и различен.

[Marri]

 

[Alichka]

И аз не си спомням да сьм чела за каиши при Мария, но е вьзможно да сьм изпуснала или ти да не си искала да говориш. Но аз така или иначе не знам какво е това.

Ами май не съм писала в нашата тема. Това бяха времена, в които бебешорските теми бяха само за хвалене. Доста промени има за тия 2години във форума.
Имахме поставена диагноза дисплазия и се наложи да слагаме каиши за 2 месеца, а после още 1,5 месеца само за през нощта. Тя моята кокона растеше като щура. Като превенция решиха, че е добре да има ортопедични обувки, за да не стъпва навътре. И така- 2 пъти в годината държавата ни праща чифт поръчкови обувки.

Ох, Гери, сервиз, сервиз!!!

[svekarva]

А, писала си, аз помня. После и с Пънки обсъждахте лекари за момченцето и в Пловдив.

[Marri]

Ами май не съм писала в нашата тема. Това бяха времена, в които бебешорските теми бяха само за хвалене. Доста промени има за тия 2години във форума.

Така, така, дойдох аз и всички се престрашиха да показват "тъмната страна"