Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Момичета, много хубави и романтични истории!!! Пожелавам ви любовта ви никога да не свършва и много да се обичате винаги!!!

[tedyemo]

и аз го пожелавам на всички, ние с котето вес си мечтаем хората да са като нас щастливи и да не се занимават с глупости и да се ядосват и тн, ама май прекаляваме

[fanimira]

ние се познавахме от деца, майките ни са колежки, но и не бяхме се виждали от години, когато преди 5 години и двамата се оказахме по едно и също време в родния ни град и за едно лято се опознахме(периода на флирт), а точно на коледа същата година от една целувка започна и романтичната част, без предложение, без уговорки, просто и от само себе си, след седмица се престраших и му казах: "Обичам те"!

[ina_lemon]

Нас ни запозна общ приятел.Тогава - преди 4 години - аз живеех и работех в Пловдив в едно училище, а съквартирантката ми работеше в друго училище, в което колега и беше въпросният общ приятел.И аз също се запознах с него и понеже той беше от Бургас се сдушихме такива и взехме да купонясваме заедно. Като дойде време за лятната отпуска ние се прибрахме в Бругас, а моята приятелка ми дойде на гости за 1 седмица, на море.И още първата вечер се уговорихме да излезем всички заедно и този приятел дойде с още едно момче, с което били още от училище дружки и така.И това се оказа, че е моето момче.Първата вечер само се гледахме като котки, но стана парти готино.На другия ден бяхме цял ден заедно на плаж и пак се забавлявахме, а вечерта в един бар се целунахме за първи път и дотам с флиртовете. Запознахме се на 14 юли, на 15 вече бяхме заедно.И сватбата ни сега ще е точно на 14 юли по този повод.

[ina_lemon]

Нали. После една година пътувахме по маршрут Пловдив - Бургас нон-стоп и през лятот аз се прибрах окончателно в Бургас, направихме си заедно апартамента и така вече 2 години и половина живеем заедно. На сватбата ни след 12ч вечерта ще празнуваме и 4-та си годишнина.

[desislavka]

ina_lemon ,много ми хареса вашата истарийка!!! :bravo:Дано винаги да се обичате и с всеки изминал ден да ставате все по-щастливи и по-щастливи!!!

[ina_lemon]

Мерси, мерси.Ами и ние за това работим, всеки ден да се обичаме повече от предишния и по-малко от следващият.С голяяяяяяяяяяяяяяям кеф ще споделя, че това още е така, въпреки че не сме заедно от вчера.

[tedyemo]

много се радвам за вас, сега в Бургас ли сте? аз само един месец пътувах насам натам докато си подам молбата и намерят човек на работното ми място, ама щях да се побъркам, вече нямах търпение да се нанасям

[ina_lemon]

В Бургас сме си.Той винаги си е бил, а аз веднага успях да си намеря работа и вече трета година си бачкам тука.Какво да кажа, всичко си ни е ок начело с факта че се разбираме чудесно.

[tedyemo]

В Бургас сме си.Той винаги си е бил, а аз веднага успях да си намеря работа и вече трета година си бачкам тука.Какво да кажа, всичко си ни е ок начело с факта че се разбираме чудесно.

оттам тръгва всичко от разбирателството, много сладка история и дано сте много щастливи

[ina_lemon]

душичка!!! ми те всички историйки са сладки най-вече защото са ни довели до този форум, нали така.

[Ели .]

душичка!!! ми те всички историйки са сладки най-вече защото са ни довели до този форум, нали така.

определено е така !!!!

[shtastliva]

Oх, момичета, какви историйки само, направо ме разплакахте Сега и аз да разкажа моята, тя малко дълга и широка, и предварително се извинявам за дългия пост
Та така, ние се познаваме още от деца, майка ми и неговата майка /приживе/ са били приятелки и всеки ден са си ходели на гости, знаехме се с него, но нищо повече. Вече бях на 17 години когато се случи така, че бяхме в една компания,щяхме да посрещаме заедно новата 2000 година, и на "генералната репетиция" беше първата ни целувка , но и двамата бяхме пийнали.Така започна всичко, бяхме заедно около 8-9 месеца, след което се разделихме, аз продължавах много да го обичам, но той не искаше да има сериозни отношеия с момиче. Нещата се случиха така, че имаше период в който се виждахме да речем един път в седмицата уж да пием кафе, а накрая срещата свършваше с натискане и ... Това разбира се не беше желанието ми и след всяка среща си казвах, че повече няма да се виждам с него, но не се получаваше. Докато в един момент пак се събрахме и почти живеехме заедно, но след няколко месеца отново се разделихме, той беше МНОГО ревнив, карахме се постоянно, сърдеше се за стари мои гаджета, смяташе, че още обичам стария си приятел, за когото мислеше, че е голямата ми любов, ревнуваше ме от всеки и от всичко, стигнахме до там, че не искаше да контактувам с общите ни приятели момчета насаме. Така пак се стигна до раздяла, която беше половин година.През тази половин година се наранявахме много, той се хвана с друго момиче, за да ми покаже, че може и без мен, започна да излиза с разни негови колежки, а аз постоянно ревях, и накрая за да му отмъстя тръгнах с един негов колега, към когото нямах никакви чувства. Моето момче беше много наранен, споделяше с общи познати колко зле се чувства.Така може би се осъзна и взе да звъни на приятелката ми да я разпитва къде ще ходим и винаги се появяваше уж случайно в същото заведение където сме ние. Аз се разделих с колегата му, но той все още не знаеше.Започнаха се едни безкрайни sms-i, и обяснения в любов от негова страна и безкрайно съжаление за ревността, с която ме мъчеше.Но все още беше с неговата приятелка. Всеки петък в продължение на близо месец след работа излизахме и ходехме някъде за два дни до неделя с него с приятелката ми и нейния приятел. През седмицата всеки ден бяхме заедно, но аз все още не му казвам, че съм се разделила с колегата му, а той пък все още не се разделя с неговото момиче.До един ден преди 14ти февруари той отиде да се види с приятелката си и да й каже, че се разделят, което и беше вече ясно, защото не се бяха виждали около месец. Аз също му казах, че съм се разделила с колегата и такааа от 14ти февруари 2004 сме неразделни и се обичаме повече от всякога, милото знае колко много ме е наранявал с тъпата си ревност и се разбрахме да няма ревност и да не си натякваме за минали връзки и това е.Сега, след толкова години мога да кажа, че той е най-добрия ми приятел и мога да споделя всичко с него, дори когато някой мъж ме впечатли с нещо му казвам, той съ що и си ни е добре, защото си имаме доверие и сме честни един към друг!
Това е момичета, още веднъж се извинявам са дългия пост.

[ROSI KRASTEVA]

ехаааа
ето това е любовта, каквото и да правите на инат любовта побеждава :bravo:много се равам за вас

[didibaby]

Ех, spirit, каква трогателна история! Радвам се, че сте преоткрили един друг и намерили щастието заедно! Пожелавам ви още 100 години любов!