Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[sl1ncata]

Ние се запознахме в интернет в някогашното IRC.Писахме си около 1 семица и след като Дидо ме моли през цялото време поне 1 път да изляза с него на кафе аз най-после склоних и излязохме на 06.12.2006 и от тогава сме заедно и сме неразделни.2 години по късно на 06.12.2008 ми предложи брак в Чепеларе в един мн луксозен хотел.На 09.05.2009 беше нашата сватба.Вече чакаме и нашето първо бебче.)

[thousand_smiles]

Човек и добре да живее в малкия си и подреден свят, един ден се случва чудои се срещаш с някой, който обърква всичко и повече не можете да се разделите 

Всички истории тук са прекрасни и вдъхновяващи.

Като ги чета и се замислих над първия пост 'запознанствата стават по стандартен и нестандартен начин'. Май няма стандартен начин за тези неща - те просто стават и то действително когато най-малко очакваш. Но какво да се прави - никой не е застрахован! И слава богу!

Тази тема е голямо вдъхновение!

[roumyana]

винаги съм смятала, че не може да се създаде връзка чрез интернет, а толкова много истории са започнали по този начин, направо не е за вярване, браво момичета

[Iwka]

Ние бяхме съученици от първи до седми клас . Е, доста по-късно се преоткрихме като двойка - в 12 клас чак - и сме заедно вече цели 7 години, а на 24.04 е сватбата ни

[sweetchery]

оххх при всичко си е голяма забава.Работех в един хотелски комплекс в заведението.И шофьора на туристите ми стана приятел и си пиехме кафе, един ден идва на басейн със сегашното ми мъжле и моя приятел ме вика - ела тука отивам аз и и той ми вика ела да те запозная, а аз го поглеждам и викам "ти луд ли си, не искам да ме запознаваш." Той пак, ела бе само се запознай, аз му викам понеже много се ядосах "Не искам да се запознавам с този идиот остави ме намира*crazy*" и се обърнах да си ходя и го гледам застанал зад мен...И аз ми стана неудобно и му казвам Вяра, много ми е приятно и изчезнах като попарена вътре.....  
И после моя познат понеже се оказахме комшии все пиехме кафе до нас и моето сегашно мъжле все се мъкнеше.И ми говореше някакво глупости и аз стоях и си мислех... :huh:Боже ти наред ли си и спрях да излизам с тях и един ден просто му се обадих на сегашния ми мъж....Пихме кафе и аз се влюбих..

[savka]

 Ние се запознахме в интернет- даже ако трябва да бъда точна в elmaz.com 
На 13 май 2006 година се видяхме за първи път и оттогава сме неразделни   
Аз също бях скептично настроена към интернет запознанствата и може би още съм - но там си има и изключенията и се радвам че имах късмета а може би си е било съдба да се запознаем така...................

[nadkova]

Много се чудех дали да споделя тази история, най-малкото защото рядко влизам в подобни форуми. Но в крайна сметка се реших и се надявам, че ще я прочетете с интерес.

Та... февруари 2009 се сгодих с дългогодишния си приятел. Бяхме заедно от 4 години и смятах, че е нормално да сме си омръзнали, но /както ме убеждаваха моите родители/ това беше най-подходящия мъж за мен. И така... направихме годеж по всички обичаи и заживяхме заедно. И като почна едно сиво ежедневие, безпаричие и т.н. направо се съсипах, а той милият, вместо да ме подкрепи, сяда на компютъра да играе игри... На 22 се чувствах като на 40... Решавам аз, че ще започна още една работа /пред завършване и с още 2 работи/ да подкрепя семейния бюджет. Учителка съм и ми предложиха да преподавам на един господин всяка вечер. Отивам аз и си мисля какъв ли ще е тоя надут пуяк. А то се оказва доста симпатичен господин, един кавалер, внимателен... абе мисля си аз каква късметлийка е жена му. След няколко дни разбирам, че всъщност се развежда и нали ми е жал каня го аз на едно празненство на мои ученици да се разсее малко /а и тоя моя нали не му се идва по такива мероприятия/. А аз вече хем не спя от мисли по него, хем съм сгодена, всички чакат сватба, ама се убеждавам, че нищо няма да правя, че нищо няма да стане.... Отидохме на празненството, мина чудесно, ама не ни се прибира. И хайде да пием кафе, ама къде мислите..... на 150км, че това му било любимото място По-хубав ден не бях имала през живота си.
И после като почнаха едни смс-и, едни "приятелски" срещи. А аз вече съвсем не знам какво става с мен . Ама решението дойде само... годеникът ми намери едни смс-и и като се почна един скандал...цял ден и накрая той излезе с уговорката като се прибере или съм си събрала багажа, или тотално забравям за другия. Е, имаше дилема - с единия не мога да живея, другия го познавам от месец, но след 2 часа вече бях при най-прекрасният мъж на света и ме целуна за първи път /до тогава с пръст не ме беше докоснал /. От тогава не сме се разделяли и съм най-щастливата и уважавана жена на света!
Не че нямаме проблеми /родителите ми още не ми говорят и дори не го познават /, но се подкрепяме и обичаме. А сега градим нов дом и ... чакам пръстен


Съжалявам, ако съм ви отегчила, ама нали съм си учителка....

[meryy]

ние се запознахме в интернет в един чат на абв съвсем случайно го избрах по никнейма после си разменихме скайпа и снимки това се случи в края на септември 2006г но понеже аз много не исках да се видим тогава бяха странни този вид срещи(той е от софия но живее в чужбина и си беше за малко тук аз пък от стара загора)не мислех че ще се получи нещо и за това прекратих писането той ме блокирал от скайпа но си бяхме разменили и gsmite и след няколко дни получих странен смс да влезна в сайта на глобул и аз му варнах да го питам какъв е тоз смс телефона му имал вирус и пращал смси на кой ли не и така той ми се обади и накрая аз склоних да дойде да се видим остана 3 дни на хотел в моя град после си замина и аз след 2 дни бях при него и от тогава се започна нашата история и след около 2 години и половина се оженихме като през повечето ни време от вразката преди брака аз бях в България а той в чужбина и имахме виртуална връзка но сега вече сме за постоянно заедно това е на кратко.
Извинявам се ако съм ви поотегчила всичко добро 

[tsvetentse1]

Здравейте,

това е вторият пост във форума, реших да пиша тук, защото много ми харесва темата!

Годеникът ми е германец. От около 3 години живея и уча в Германия, в момента работя в университета и водя упражнения на горките студенти    Системата в Гермния е такава, че студенти могат да преподават на студенти от по-ниски семестри срещу едно добро заплащане..
Моят годеник ми беше водил упражнение, той е млад асистент. Тогава разбира се нямаше нищо между нас, а и той си имаше приятелка.
След време ме наеха да работя в уни и след един семестър работа разбирам от наша обща приятелка, че той от известно време се е разделил с приятелката си и че след 3 дена ще бъде на коктейли с нас и още няколко колеги. И така почна всичко. Харесахме се почти веднага  Почнахме да си пишем във един сайт.

След 2 дена ми предлагат колеги да ходим да хапнем за обяд. Аз отказвам, тъй като току-що съм хапнала ... След 5 минути ми пише моя любим и ме кани да идем да обядваме 
И аз какво да правя - ами  умирам от глад  . Около час и половина обядвахме и почти само си говооооорихме 
След още един-два дена си говорим и той казва, че ще ходил сам на кино   

И така отиде с мен на кино... после решихме да доизядем пуканките на по коктейл... и седим си пием и по едно време искаме да си поръчаме още ....ами те го затварят 
ОК, отиваме в следващ... седим, говорим, пием... и ... и него го затвориха!!!! 
Ами какво да правим тръгваме си...

А след два дена така затворихме и един суши-ресторант   
И от тогава сме неразделни!!!!!   Живяхме няколко месеца ту при мен, ту при него, без да се разделяме и решихме да се преместим да живеем заедно.

Бяхме около 3 месеца заедно като решихме, че ще се женим! 
И сега след около година и нещо подготвяме

Страшно сме щастливи и все още така влюбени както в началото, не можем един без друг. Никога не сме имали съмнения, че сме един за друг, че си подхождаме във всяко отношение. Е, всеки си има малките лоши навици, но хората се нагаждат и подобряват.
Аз не вярвах, че ще срещна човек, който толкова да ме обича и разбира и, когото и аз да мога да обичам още повече. Но е факт! 

Пожелавам го на всички!!!! 

[vert]

аз работя в магазин и тои идваше да пазарува, но тои имаше приятелка, а пак аз тъкмо бях приключила със 7год. връзка, и бяхме само на бъзици, нищто повече и така 7месеца през това време аз много си го харесвах и тъкмо се бях отказала от него и той ме покани да излезем, и така излязохме и нещата се получиха. сега не сажалявам за толкова чакане заслужаваше си; от 5месеца сме законни съпруг и съпруга.

[Doni M]

Нашата история започна много романтично. Иначе за пръв път се видяхме в университета. Той беше асистент, който ни водеше упражненията по един от предметите. Изпитът при него мина, мина 1 година след това. Но аз бях влюбена от първия ден, в който го видях. Бях намерила ICQ-то му, за да го попитам за един личен казус. И така се почна. Безкрайни разговори пред монитора . В последствие той замина за допълнителна специализация в Холандия. Виртуалната ни "връзка" продължи, но както винаги всичко на определена дистанция. До последно си говорехме на "Вие" 
По време на коледните празници през 2006-2007 той си дойде за няколко дни в Пловдив и се видяхме на по кафе. Покани ме на гости при него в Амстердам, а аз естествено казах, че ще си помисля.

И всичко започна на 1 април (като на шега) на летището в Амстердам. Прекарах невероятно романтична седмица при него и едвам се разделихме. В последствие след няколко месеца отново отидох и прекарахме 2 вълшебни седмици с разходки с лодки в Амстердам, романтични разходки в Ротердам, Хага, Лейден.... Той се върна в българия в началото на септември и 9 месеца по-късно вече живеехме заедно 
А през август ни очаква сватба 

[eva_87]

С бъдешият ми мъж се запознахме в кварталното заведение .Тъкмо бях преминала на самостоятелна форма на убочение в училище и реших да работя нешо като имам толкова свободно време.И станах сервитьорка.Той идваше често,харесахме се и станахме и започнахме да се виждаме.След около 2 седмици почти се бях пренесла да живея у тях,а след 2 месеца вече официално живеехме заедно.И сега,след 4 години решихме да се оженим

[margo8211]

и аз като повечето от вас тук не вярвах в интернет връзки , но моят бъдещ съпруг го срещнах именно там! историята ни много прилича на тази на nadkova аз направо бях удивена  аз също съм учителка и така........ имах приятел от 4 години с който живеех вече, и със сигурнуст щеше да последва брак и още една грешка от моя страна  живеех с него все едно на сила, той беше отвратително ревнив и изобщо имаше отвратително отношение към мен, той живееше у дома и след много наши скандали аз съм го гонела, но той така и не си тръгваше идваше ми да го убия, хрумна ми да го накарам да отиден в тях да живеем и после да си тръгна и така стана, отидохме и след 3-4 месеца си тръгнах уж за малко!!! това време беше кошмар 2-3 месеца системен тормоз , и психически и физически донякъде но съдбата си знае работата имам регистрация в аха, и там едно момче ме заговори аз не исках да му отговарям дори не ми хареса визуално но беше мн интелигентен, после ми поиска скайпа и така 2 дни си писахме по скайп, една вечер той поиска да ме види на камерата, и каза че съм много тъжна и иска да ме развесели, покани ме на разходка до морето  да ама не ,горкия 2 часа ми се моли а аз НЕ и той пак а  аз НЕ УЖАС най накрая с мисълта да го разкарам си викам ще изляза с тоя , преди това вече знаех че е полицай, и може би това ме накара да му имам доверие и така беше 12 и нещо тъмно, една кола ме чакаше дори ми звънна че се притеснил, и аз влизам в колата и виждам един страхотен мъж , отначало ми хареса по малко разбира се, но дори не ми и мина през ума че ще имаме нещо общо, разходката свърши, докара ме до вкъщи и поиска да ме целуне, преди това нежно поиска да ми хване ръката! целувахме се и......той поиска да се качи , ама аз пак не той пак се моли аз пак не на другия ден поиска да дойде у дома да ми се извини, дойде с червена роза и кутийка за бижута, бях удивена  от тогава сме неразделни, ОБОЖАВАМ ГО ПЛАЧЕ МИ СЕ САМО КАТО СЕ СЕТЯ ЗА НЕГО, ОБИЧАМ ГО БЕЗУМНО МНОГО, А ТОЙ МЕ БОГОТВОРИ , НАЙ НАКРАЯ СРЕЩНАХ МЪЖА НА МЕЧТИТЕ СИ КОЙТО МЕ КАРА ДА СЪМ НА ЖЕЛАНАТА , КРАСИВА И ОБИЧАНА ЖЕНА  ПОЖЕЛАВАМ ГО НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА ОТ СЪРЦЕ!!! АВГУСТ ЩЕ СЕ ЖЕНИМ И ГОСПОД МИ Е СВИДЕТЕЛ ЧЕ ПО ЩАСТЛИВА НЕ СЪМ БИЛА!!! ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ДЪЛГОТО ПИСМО НО СЕ РАЗВЪЛНУВАХ!!!

[bobi_20]

до тук никъде не съм видяла някое момиче да се е запознало така, както ние с моето момче , ноо...още е рано, да мине сватбата и тогава ще пиша тук, и ви обещавам една невероятна история, бедна ви е фантазията, както се казва !

[malachika]

Прекрасни истории. Някой са достойни за филм
Нашата е също смесица от комично-трагични моменти
Имах 5 годишна връзка, която с всеки изминал месец вървеше към края. Но все нещо ме спираше да кажа стига. Може би водена от маймунския инстинкт( дръж два клона и на който се почустваш по сигурен, пусни другия) изчаквах. Така съвсем случайно на рожден ден на моя приятелка се озовах близо до бъдещия си съпруг. Ние се познаваме от векове Живеем на 2 къщи разстояние, но освен детски изживявания от типа харесвам те, не сме имали по-сериозни отношения. В края на вечерта бях убедна, че съм намерила своя втори клон и започвах да пускам първия
След 2 месеца на тайно излизне, отидохме на море. Една вечер( или ранна сутрин), седейки на плажа, решихме да си направим бебе 5 дни по-късно, на рождения ми ден, получих заря и предложение за брак. Е, наложи се да изчакаме защото нашето бебе беше на път, а исках да мога на сватбата да танцувам и да се веселя.
И така - на 23.05.2010 заедно с нашата дъщеря ще си кажем ДА