Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[maria_lakova]

Vanesa_77 много хубава история 
Поздравления за смелостта и на двамата и бъдете винаги влюбени един в друг! 

[ROSI KRASTEVA]

Vanesa_77
ей каква историйка

[kakalinka]

Vanesa_77 ,
изключително уважавам хората, които не се страхуват да вземат живота си в ръце, без да се съобразяват с хорското мнение, защото преполагам не не е разминало без упреци. Когато срещнеш истинският се  усеща , няма нужда от много време - пожелавам ти цялото щастие на света!

[ROSI KRASTEVA]

Vanesa_77 ,
изключително уважавам хората, които не се страхуват да вземат живота си в ръце, без да се съобразяват с хорското мнение, защото преполагам не не е разминало без упреци. Когато срещнеш истинският се  усеща , няма нужда от много време - пожелавам ти цялото щастие на света!

     

[Vanesa_77]

Признавам, че имах страхове, защото не искай да нараня никого. Но си давах ясната сметка, че така повече неможе и аз трябва да продължа живота си. Само, ако знаете колко завиждах на хората, когато ги гледах влюбени и щастливи. Чудех се на колегите ми как така продължават и след 10 години брак да се чувам по няколко пъти на ден по телефоните с половинките си, да излизат след работаи да се забавляват. Чуствах се ужасно самотна имси мислях, че вината е умен. Но след като срещнах него вече рабрах, че това може да се лучва и с мен.Признавам, че днес все още ми е тежко за човека, с когото бях 10 години и изпитвам съжаление към него. Но.....у мен няма нищо към него освен уважение. Скоро ще трябва да се срещнем, защото все още имам дрехи и лични вещи там, които трябва окончателно да изнеса.

[kakalinka]

Това за уважението е добра новина.....аз нямах това щастие  - да се разделя с бившия цивилизовано, за което ми беше адски тежко. От любовта до омразата има само една крачка и той ме накара да я прекрача . Поне няма да се страхуваш да го срещнеш , макар ще преполагам няма да е особено приятно.Стискам палци всичко да мине ОК

[foxy_ladykristi]

Vanesa_77,много трогателна история - и както е известно - след бурята изгрява слънце -ВИНАГИ! Такъв е живота - възходи,възходи и малко(малкинко) падове-дано  Пожелавам на всички сладурани-"настоящи" и бъдещи булки - огромно щастие и нека има и малко трудности-да ни напомнят,че сме силни и със силата на любовта си и човешката си воля няма непреодолими неща!Успех! 
С моят мушморок се запознахме на мястото,на което работех тогава - той се самопокани  на едно българско парти,което организирахме,под предлог,че там най-скоро ще може да ме види в извън работно време  Започнахме да излизаме заедно,но с уговорката - без да се задълбочаваме,без каквито и да е ангажименти и т.н.Аз даже се опитах да го сватосам с някои от моите познати  Ами тъкмо се бях разочаровала от поредния "голям мъж",всеки има нужда ,ако не от друго-поне от време да преодолее разочарованията...А толкова много исках новия човек в живота ми да ми бъде повече,много повече,от приятел  И така - човек не може да заповядва на чувствата си Това е най-красивата любов, която някога съм  преживявала и все още чувствам - в цялата й сила.Най-накрая и на моята улица изгря слънчице...И така след малко повече от 4 месеца последва предложението и за първи път в живота си не си поколебах и за секунда.Сега с нетърпение очакваме времето,когато отново ще сме заедно и повече няма да се разделяме

[desislavka]

foxy_ladykristi ,пожелавам ти да бъдете все така влюбени и дори и след 50год. да не преставаш да усещаш онова странно гъделче в стомаха,заради което всички живеем!!!

[foxy_ladykristi]

desislavka,   благодаря ти ,мила.Благодаря за пожеланието- да ти се връща ,умножено по 1000000000000  И на всички дами тук(и не само) 

[Miri]

Ние с моя бъдещ съпруг се запознахме по интернет . Точно на 17 март 2006г. Аз тъкмо бях приключила една 3 годишна връзка , с човек който не ме уважавше , манипулираше и настройваше срещу моите родители. Много го обичах ,но взех решение , че не мога да продължавам така. И след поредния скандал и обиди и твърдението , че на една жена не трябва много , много да я уважаваш, защотот ще тисе качи на главата и т.н. Аз си тръгнах вечерта точно в полунощ. Беше ми много тежко, защотот все още го обичах...чудех се с какво сгреших. Но, на една комадировка до Хасково с моите колеги се чудехме какво да правим вечерта и отидохме в едно интернет кафе. Там моето момче пуснало random na ICQ и така ме заговори и така в продъление на 4 часа. След , което се уговорихме в неделя да поговорим отново, но аз така и не успях да се появя на време , а той с ебеше притеснил , че се е случило нещо страшно с мен и ми беше писал мейл. Така преминахме от ICQ на Scype с уеб камера , разменихме си снимки..и всъщност по някаква случайност като външност той сеоказа с дълга коса(аз много харесвам мъже с дълга коса) имаме абсолютно еднакви интереси. на 10 май той ми каза , че ме обича , за първи път. Написа и песен  за мен, която сам изсвири и изпълни. Общо взето той беше много активен, а аз пасивна и не приемах нещата на сериозно , докато в един момент установих , че бързам да се прибера от работа , само за да прекарам няколко часа с него. След това той дойде за 10 дни в България на 21 юли 2006. Искарахме 10 незабравими дни. Той беше всичко това, което аз бях видяла у него в мрежата. 2часа преди да го закарам до летището той каза: "Знам , че винаги обмисляш нещата, но можеш ли все пак да си представиш един ден да станеш моя жена", аз казах "да мога", тогава той ме попита дали искам да се омъжа за него.
След два месеца на 21 септември той дойде отново и от тогава живеем заедно. Аз исках да проверя дали можем да живеем заедно и да видя какъв всъщност е той като човек. И така след почти една година връзка ние на 01 юли ще бъдем официално мъж и жена. а другата седмица летим до Щатите, за да с езапозная с родителите му.

[Петето]

ето това звучи като една страхотна приказка с много щастлив край!  Пожелавам ви да се обичате все така силно и да бъдете винаги опора един за друг! 

[maria_lakova]

Наистина много хубава история 
Направо настръхнах като прочетох как те е попитал дали си представяш някой ден да станеш негова жена 
Желая ви много щастие и радост и успех в запознанството ти с бъдещата рода 

[Miri]

Много ви благодаря и на вас тройно да ви се връща. Това наистина е човекът , който ме прави щастлива, толкова много  съм

[Петето]

какъв пропуск от моя страна да не се разпиша в тази тема 
с половинката се запознахме съвсем случайно. Една моя позната ( от тренировките по латино танци) заедно с нейни приятелки отишла една неделя на латино парти в Карамба. Тогава там било и моето момче. Тя се разтанцувала на някаква салса и той, понеже танцуваше тогава спортни танци, се заинтересувал къде тренира моята позната салса. Тя му дала координатите на нашата школа и той дойде на тренировка. След това аз на няколко пъти замествах инструктурката ни и по време на тренировките и дискотеките след тях се закачахме, пишехме си sms-и като луди  , той ме караше до нас след тренировка и малко по малко така  се сближихме, че ..... сега не можем отделно един от друг и когато е на работа ( а той е на дежурства по 24ч.), и на двамата ни е много кофти 

[tedyemo]

ето я и нашата история: та, стоя и си аз на работа една вечер и чакам една колежка да влезе в Кюто да пишем, докато тя закъснява, аз решавам да завържа приказка с някого, разбира се- котето и така от дума на дума, ние сме от различни градове и по цяла нощ разговори по телефона, ама така и никой не искаше да отиде на гости на другия, докато след около половин месец не ми притрябва страшно много един учебник, който е спрян от издаване и изрових всичко и не го намерих и му споменавам и той звъни на другата вечер и казва купих ти учебника и аз уж да взема учебника.... и до днес