Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[Юлия]

ЕЕЕ ами тук само хубави хора сме се събрали 

[desislavka]

Наистина страхотни истории!Желая ви на всички да бъдете много щастливи и влюбени и съм сигурна,че ще бъде така!

А аз защо не съм разказвала нашата история?Освен да я разкажа!!!
Ние с моето момче се познаваме от 5год!За първи път се видяхме в университета!Бяхме в един курс!Ако искате ми вярвайте,но от първия миг,в който го видях знаех,че рано или късно ще бъда с този човек!Някакво много силно вътрешно чувство,въпреки че тогава имах приятел и си мислех че съм много влюбена!С течение на времето станахме приятели и си споделяхме много неща,ходехме заедно по кафета,дискотеки,вили....но само това!всъщност имаше едно леко залитане на една вила,но то си остана там...!!!Все пак си имах приятел и то сериозен!!! Много често мислех този"колега" и се чувахме по телефона,но.....Моята най-добра приятелка казваше,че сме си лика прилика и едн ден.... ,но аз не все пак имах доста дълга връзка!!!През цялото време,докато бяхме в уневерситета аз намирах всевъзможни начини да притеснявам бъдещия си мъж,защото той беше претеснителен и се изчервяваше!Беше страшно забавно,много сладко ...постоянно му казвах,че го обичам и че един ден ще се омъжа за него!!!И така до един от последните ни изпити,когато решихме да отидем на кръчма да полеем успеха!Там стана магия.... ..и така вече две години сме омагьосани и той е най-важното нещо в живото ми!!!

[maria_lakova]

desislavka, много е хубаво, че си го почувствала от първия момент! 

[kakalinka]

Здравейте на всички,
реших и аз да се включа, защото от скоро съм в групата на тези дето ще се омъжват .
  С Него се запознах на сватбата на моя приятелка от друг град.Той кумуваше, а аз бях сама, защото  имахме търкания с бившия и той реши да си остане вкъщи (живеехме заедно , ако нашето може да се нарече така). Честно казано незнам как се озовах на масата на младоженците - комбинацията от емоциите около събитието и алкохола си каза думата и почнахме да си се оплакваме - аз от моята "половинка" той от неговата - да сме приказвали 30 мин с танците общо - 3 часа ....и после се разцелувахме на масата на младоженците...ей така без да ни пука, че ни гледат 90 души , от които поне 50 си мислеха, че той е женен за кумата  . После си "поприказвахме" до другата сутрин (той се изниза без да изпраща гостите, но младоженците не се сърдиха) и трябваше да се разделим - той тръгна за Бургас , аз - за Варна.........разделих се с бившия (за съжаление "по италиански") изнесох се за ден и половина и останах при сестра ми за известно време................после си намерих квартира................сега е освобождавам ..........заминавам при него......писна ми цяла година,всяка седмица един от нас да търчи по маршрутките.Сватбата  - края на септември !!!! Пожелайте ми успех!!!
 

[Ели .]

честито и успех с приготовленията !!!

[rosi_ps]

kakalinka, много хубава история! Честито! Пожелавам ви много любов! 

[maria_lakova]

Здравейте на всички,
реших и аз да се включа, защото от скоро съм в групата на тези дето ще се омъжват .
  С Него се запознах на сватбата на моя приятелка от друг град.Той кумуваше, а аз бях сама, защото  имахме търкания с бившия и той реши да си остане вкъщи (живеехме заедно , ако нашето може да се нарече така). Честно казано незнам как се озовах на масата на младоженците - комбинацията от емоциите около събитието и алкохола си каза думата и почнахме да си се оплакваме - аз от моята "половинка" той от неговата - да сме приказвали 30 мин с танците общо - 3 часа ....и после се разцелувахме на масата на младоженците...ей така без да ни пука, че ни гледат 90 души , от които поне 50 си мислеха, че той е женен за кумата  . После си "поприказвахме" до другата сутрин (той се изниза без да изпраща гостите, но младоженците не се сърдиха) и трябваше да се разделим - той тръгна за Бургас , аз - за Варна.........разделих се с бившия (за съжаление "по италиански") изнесох се за ден и половина и останах при сестра ми за известно време................после си намерих квартира................сега е освобождавам ..........заминавам при него......писна ми цяла година,всяка седмица един от нас да търчи по маршрутките.Сватбата  - края на септември !!!! Пожелайте ми успех!!!
 

Направо ме уби 
Все пак честито! Желая ви много щастие и любов 

[fiibi_bg]

kakalinka много Холивудска история.Поне ще се забавлявате всеки път ,когато си припомняте вашето запознанство!

[ROSI KRASTEVA]

kakalinka 

[kakalinka]

Благодаря момичета 
и на ми трябваше известно време да разбера какво ми се случва , но въпреки ядовете и проблемите всичко се нареди. Пожелавам на всички да изпитат такива емоции...упс тук май всички вече са ги изпитали !

[Vanesa_77]

Сега и аз ще ви разкажа, като предварително ви казвам, че никой не знае този живот на кой какво е подготвил. Понякога "онзи" горе си прави мн големи шегички с нас.
Бях на 17 години предпоследна година в гимазията, когато в нашата компания влезе едно високо, и красичо момче със зелени очи и стегнато тяло с мускули.  Не след дълго вече бяхме гаджета. След шест месеца той влезе в казармата. Тогава тя беше година и половина. Обичахме се безумни. Истински и силно. Последната година в училище аз се занимавах с учене и подготовка за кандидат студентски изпити и това да мисля и чакам него. Беше ми кавалер на бала. После ни приеха да следваме заедно въъ Варна. Там изкарахме пет незабравими години с мн приятели и мн хубави емоции. Е, имали сме и проблеми, но кой е нямал. Студентски години- общижития, квартири. Но вонаги сме си правили сметката и немога да кажа, че сме се оравяли. Завършихме и се прибрахме в Бургас. Започнахме работа, започнахме да гоним кариера. Обявихме годеж. Започнахме да живеем заедно. Няколко месеца у тях, но това беше фатална грешка. Тогава започнаха големите проблеми. Изнесохме се на квартира. Поредица от битови неуредици, влошени отношения с неговите родители, както аз, така и той с тях. И вместо всичко да вървеше добре, защото вече си имахме наш си дом и си бяхме заедно нещата не вървяха никак добре. От ден на ден все по-зле.
Аз станах мениджър на голяма компания. Той също зае ръководен пост в друга такава. Аз попаднах в мн дълбоки води и вискоки среди сред не случайни хора. И от ден на ден виждах как се губи връзката по между ни. Не си говорихме, не се чувахме по телефона. Той не се интересуваше от мен, а аз с нежелание се прибирах в къщи. Но роднините очакваха ние да станем официално семейство или поне да имаме вече дете. И това не се случваше.
Тогава се появи ТОИ.
ТОЙ беше всичко, което исках и всичко, което вече не получавах. И така на втория месец връзкас него получих предложение за брак. И мъжа с когото живеехме като съквартиранти трябваше да научи, че няма смисъл да се залъгваме повече и аз си тръгвам.
Само едно мога да кажа: Ние изживяхме голяма и истинска любов и той е един от много рядко срещаните свестни и стойностни хора, които познавам. Искам да бъде щастлив!!!
Нямаше как да няма съзли, защото той усети грешките си искаше да ги промени, но аз бях категорична.
Изнесох се. Не взех със себе си нищо освен собствените си вещи. Нямам и намерение да отида и да започна да деля обзавеждане. Оставих всичко, което сме купували заедно. С пари се купува всичко, но любов не.
Сега съм щастлива, защото срещнах голямата си осъзната любов. От него получих всичко, което съм искала. Сватбата ни е на 16,06,2007г.

Та, така стоят нещата. Онзи горе си знае работата....

[didibaby]

Vanesa_77, историята ти е много емоционална и за радост е с добър край. И нека искрицата на любовта между двама ви гори все така силно, както е и започнала. Пожелавам ви много щастие! А ние чакаме снимки от сватбата.

[ROSI KRASTEVA]

Vanesa_77, историята ти е много емоционална и за радост е с добър край. И нека искрицата на любовта между двама ви гори все така силно, както е и започнала. Пожелавам ви много щастие! А ние чакаме снимки от сватбата.

много семейно щастие ви желая
дано цял живот полу4аваме това което искме от на6ите мъжлета

[Vanesa_77]

Всъщност аз не написах как точно се запознах с НЕГО.

Той е бил идвал във фирмата, където работя. Разбира се аз не съм го забелязала, но не и той. Намерил е номера на кюто ми и разни др координати. Беше направил няколко запитвания за покупки, но понеже аз се занимава само с корпоративни клиенти за жалост и този му опит е бил неуспешен.
Последва един месец, в който той сутрин  ми казваше "добро утро" и ми пожелаваше лека работа кюто. В един момент обаче ние започнахме да си говорим на въпреки. Тогава се появи наш общ приятел, от който той е започнал да черпи информация за мен. Една вечер докато аз стоях и за поред път скучаех нашия общ прител ми се обади в нета. От дума на дума се разбра, че ТОЙ проявява мн живо любопитство към мен. Даже давамата са се срещали по този повод. И тогавааа..... *YAHOO*реших да му спретнем номерчееееее  Уговорихме с общия ни приятел да обядваме на другия ден, като той му се обади за същото не няма да казва, че и аз ще идвам. Беше септември, топло време. Аз се обадих на една моя приятелкас, коята аз, тя и общия ни познат се движим в една компания. В момента, в който влязох в двора на заведението, те бяха седнали отвън видях как той направо се упули, ококории само дето не скочи. Не е преполагал. че аз отивам точно при тях. 

Беше голям майтап. Седнахме на масата, нахранихме се. Той си беше глътнал граматиката. И до днес си правя майтап още с него на тази тема. А, по принцип е мн приказлив и общителен.

След като се разделихме след въпросния обяд аз и приятелката ми тръгнахме в една посока, а те в др. Разбира се аз като себеуважаващта се жена веднаха разпитах нашия приятел. Това, което ми казва той беше: "Каза, че е очарован". Той се включи малко по-късно и ми каза: "Прекалено е хубаво, за да е истина. Къде си била толкова време?"

За да ми отвърне на удара, ако може така да се каже на следващия ден в офиса пристигнаха цветя и торта и стихотворение, написано от него- посветено на мен. 

Два месеца по-късно на първият ни прекаран заедно уикенд без да очаквам той изкара кутийка и в нея беше ПРЪСТЕНЪТ.

[fiibi_bg]

Vanesa_77 поздравявам теа!Много смел мъж.Пожелавам ти цял живот така да се бори за любовта ти както за първата ви среща!