Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[tigri]

Aз също се запознах с любовта на живота си в интернет. В сайт за запознанства !!! 
Писах им благодарствени писма на бгдатата даже))Ама нещо ми връща майловете-посочените от тях имейли не са активни.

[Ivet]

Ние се запознах ме много много отдавна играех ме в един танцов състав и ни избраха за солисти на танца "любовта на ратая" в който танц имаше сцена да се целунем голям срам беше от негова страна  аз дори се разревах и ръководителя ни купи билети за кино  и така от там тръгнах ме аз бях 6 клас а той 8 клас та така с нашата голя и първа любов.

[renka_87]

Такаааа...Да разкажа и аз нашата история
Преди две години и половина точна вечерта на моя рожден ден,когато навършвах 18,бях с мои приятелки и колежки в една дискотека.Аз много се кефих,че ставам пълнолетна и имах намерение само да купонясвам.Нямах си гадже от един месец и се наслаждавах на свободата си и младостта!
Моята скъпа приятелка си харесала някакво момче в дискотеката и ме кара да ходим да се запознае с него.Много се дърпах,защото не исках да ми се разваля кефа точно в този момоент.Наистина не ми беше до мъже.Накрая ме изнуди и тръгнахме към него.
Запознахме се(дори не помнех как се казва) и изведнъж отзад него излиза един мноооого симпатичен младеж с красиви зелени очи и изкрящо бяла усмивка(като от реклама за паста за зъби).Направо очарователен.При което вниманието ми се фокусира изцяло върху него.Цяла нощ танцувахме(за първи път си дадох телефона на непознат и то домашния,защото нямах мобилен).
И така свърши моята свобода!Не се оплаквам,защото сега с този човек ще създаваме семейство,делим дом и хляб!Обичам го с цялото си сърце и искам с него да остарея!

[YYY]

Запознанството ми с съпруга ми стана по интернет.С моята приятелка работехме в счетовотството на една фирма и когато нямаше какво да правим влизахме в елмаз и се скъсвахме да одумваме и да се забавляваме и така разглеждайки профили дори не съм забелязала моят мъж ,но той пък е видял моят профил /трябва да имаш профил за да зяпаш там и си бях измислила такъв/ и ми писал цитирам -ееее толкова ли съм грозен та поне 1 ред не си драснала.Псле разбрах че това му била дежурната фраза  :funny:та отговорих му и му казах че профила мие е лъжлив и ако иска на скайп да пишем и се започнаха едни писаници това се случва през месец май 2006.Той се върна отпуската си в БГ през август и за 1 седмица бяхме на море в Гърция после 3 дни на нашето море и после тои ми гостува в къщи и дойде денят в който си се върна в Италия.Но преди това ми подари един златен синджир с думите не е годежен пръстен ,но искаш ли да дойдеш при мен в Италия помисли си и ми кажи .аз си бях влюбена в него още преди да се видим на живо така ,че казах ДА и на 23 декември 2006 бях в Милано при любимия ,18 април 2007 подписахме тук в общината а на 18 август 2007 в БГ беше купона.
А междудругото преди него имах връзка с друг който също живееше в Италия та явно си ми е писано да съм тук 

[diavalo]

Хайде и аз да се запиша 
С милото се запознахме в една дискотека във Варна преди 4 год. и 2 мес.Тогава и двамата бяхме студенти и нали знаете, че студентите повечко купонясват от ученето ( ако не са в сесия ).И така една вечер аз бях в дискотеката с мой колеги и едно момче,което ме сваляше тогава и правеше всякакви опити да се сближим ( но все не се получаваше ).И така аз го видях при DJя. И понеже  DJя ми беше познат веднага реших, че ако отида при него ще ни запознае.Така и стана.Аз направо бях като зашеметена от това момче.Дори без проблем си дадох номера на мобилния.Поговорихме си малко и аз видях,че колегите започнаха да ме търсят и се върнах при тях.Точно след около час DJя спира музиката в дискотеката и казва: " Един мой колега Андрей иска да направи едно съобщение.Това е нещо , което за първи път се случва в дискотека...." И така милото хваща микрофона и пред всички ме пита дали искам да се омъжа за него.А аз загубих звук и картина . След което DJя ни обяви вече за семейство.........
И така от тази нощ започна нашата красива приказка!

[prin4ipessa]

Ихааааааааа, diavalo, ти направо обра точките с вашата история. Постъпката на твоето мило е едновременно зашеметяваща, смела и романтична. Просто това е едно от най-оригиналните и бързи предложения за брак, които съм чувала. Дано и занапред живота ви заедно е изпълнен с изненади и смели предложения и решения както тогава! 

[diavalo]

Здравей Prin4ipessa, наистина никога не съм мислила, че така ще започне най-голямата ми любов.Но пък милото ми предложи брак ама този път насериозно чак след 4 години връзка.Но той винаги е бил по шокиращите изненади, в който ме е оставял без дъх....................

[Invisible]

Запознахме се в далечната 1999 г. на 1 април  на един купон, вечерта след купона излезнахме. На следващия ден цял ден бяхме заедно и вечерта просто ме целуна...и така до ден днешен сме заедно и мислим за бъдещето ни

[mileto_stoianova]

Хайде и нашата историйка:Ние бяхме колеги в Технически университет-Габрово.Още в самото начало,в първите семинарни аз вече се бях влюбила в милото.Обаче той се правеше на недостъпен.И така се гонихме и лъгахме до 3.03.2004г.Най-после милото реши,че трябва да си дадем шанс един на друг,аз разбира се бях във възторг и така досега.Неусетно броени дни по-късно решихме да заживеем заедно.Но имаше проблем-той беше на общежитие,аз на квартира.Но след няколко месеца всичко се оправи и заживяхме заедно.И така досега,че и занапред.

[Gery79]

Ами как се запознахме, аз правих докторантура по Физика във Франция и ме изпратиха за 6 месеца в Швеция и там бяхме колеги, той е швед и тъкмо започваше неговата. И така бяхме приателчета за около месец и половина докато аз не усетих нещо по специално към него и тогава реших да се направя на смела и го целунах.А той така се шашна ,каза че ме чувствал като сестра.И аз си викам после- Абе тва Швеция е много отворена страна.Те явно гледат телевизия със сестрите си под едно одеяло прегръщат ги, гушкат ги...
Ама след два дни той сам дойде при мен и ме целуна пред всички колеги.омекнаха ми крачетата. И така след това той замина за Тайван за 3 месеца ,аз за Франция да си завърша доктурантурата и след това запо4нах като асистент в университета в Стокхолм и заживяхме заедно. Заради работата си обаче адски често се налага да пътуваме по конференции и експерименти, но това само прави обичта по силна.

[vesi1983]

Нека и аз да ви разкажа, как се запознах с моето мило, неискам да се хваля, но нашата история е една прекрасна приказка, пълна със случаиности и ако това не е съдба.Прочетете и ще решите сами.Преди 4г.и 9.мес.беше моята абитуриентска, аз тогава имах връзка около 4г.която вече се беше превърнала в много силно приятелство, но не и любов, нямаше я тръпката.Аз реших на бала, да отида в Турция на екскурзия, от колкото цялата дандания и до сега не съжалявам.Още като се качихме в рейса с моите приятелки, едно сладко момче с мн.големи очи и прекрасни мигли ми направи впечатление(да кажа само че сестрата и братовчеда на тогавашния ми приятел също бяха на тази екскурзия и аз трябваше да внимавам какво правя).И така аз не испусках от очи това сладко момче, а за мое очудване, той беше там с едно момче с което учих в 8 клас и бяхме мн.добри приятели, но беше минало мн.време от тогава и вече се бяхме забравили, той едва ме позна.И така само го гледах до Чанакале, където изпуснахме ферибота и трябваше да чакаме 2 часа и слезнахме от автобуса да пием кафе, незнам как но седнахме на една маса с него и още мн.други.Запознахме се и ког.трябваше да плащаме сметката той имаше 50 евро и аз му предложих да му платя кафето, защото кой знае по какъв курс ще му хванат парите и така аз му го платих и после само се бъзикахме, че аз съм му го платила.Абе толкова бях хлътнала вече, че даже на една от спирките отидох с него в мъжката тоалетна без да разбера.Пристигнахме в хотела и ког.ни настаняваха аз направих така че стаите ни да са една срещу друга.Настанихме се и аз слезнах на басейна и там се чудих къде ли е той.Ког.се качих в стаята, влезнах в банята и като излезнах, някой почука на вратата-беше той-бяха взели мотори под наем и питаше дали някой не иска да отиде с него и разбира се че аз исках и така почти цял ден обикаляхме града и пихме кафе.До вечерта бяхме неразделни, даже на вечеря бяхме заедно, а после се разходихме и отидохме в тяхната стая да пием по нещо, ког,реших да се прибирам се оказа, че моите приятелки са ме заключили и са заспали и аз останах да спя при него, на едно легло, но нищо не стана, почти цяла нощ само си говорихме, аз бях на седмото небе.Сутринта пихме кафе и отидохме цялата група на яхта, там той легна в мен и сестрата и братовчеда на тог.ми гадже ни видяха.Цял ден много се забавлявахме и вечерта се прибрахме-имахме официална вечеря и после пак отидох в нег.стая, но аз реших да му разкажа, че имам прител, но не го обичам вече-той вече знаеше, бяха му казали и ми каза, че ако не бях му казала той е щял да ми каже да си отивам в моята стая и така тази вечер ме целуна, бях на седмото небе и така и на др.ден бяхме неразделни и мн.щастливи и ког.на 5 ден трябваше да си тръгваме ни налегна едно гадно чувство, но какво да се прави, там беше прекрасно и аз отново се почувствах жива, направо сияех.И така прибрахме се в България, аз се разделих с тог.ми приятел и всичко беше ок.Но след около месец и половина моето съкровище го взеха в казармата и ние се разделихме, защото той е малко странна личност и се притесняваше да не бъде наранен и до тогава не си беше имал сериозна приятелка, никоя не е харесал.И моят свят се разпадна, колко дни и нощи плаках, как се самосъжалявах, бях в депресия, даже от мъка се събрах с бившият ми приятел, въпреки, че ходих даже до Плевен да видя моето мило, но той беше непреклонен, въпреки, че му беше много мъчно.И така до 17.01.2004 ког.е рожденния му ден, аз реших да му се обадя и като по чудо той си беше в къщи.Сега ставам после ще продължа. 

[gingerina]

Ние с моята половинка учихме заедно в университета в една група. Също както и моите родители. След мен и сестра ми намери своята любов в университета .
Моето момче ме преследва повече от месец, а аз го отрязвах по всички възможни начини  . Накрая обаче намери верния път към моето сърце и след няколко месеца вече си говорехме за сватба. За съжаление минаха осем години оттогава, но по-добре късно отколкото никога .

[Ianka]

Еееех , чета и въздишам  ,наслаждавам се на хубавите ви запознанства. Защото ние с милото се познавамеееее още от основното училище. И в последствие разбрахме , че сме били в една дестка градина , но в съседни групи (в различни крила на градината) явно ни е било писано да сме заедно И така от първи до 7-ми клас бяхме съученици (в един клас). От първи до трети клас той е имал някакви симпатий към мен , но аз въобще не съм обръщала внимание на това.Постоянно ми вземаше химикалите , моливите и т.н. или ги преместваше някъде и това страшно много ме дразнеше  , а той ме гледаше  с усмивка до ушите и мигаше на парцали. И дори веднъж като играхме на гоненка той ме гони на двора и аз се хванах за желязо и казах "къща" , а той ме целуна по бузата и избяга. Но това беше след това не сме имали симпатий един към друг. След 7-ми клас аз кандидатствах в гимназия, а той остана и кандидатства след 8-ми в техникум. От седми клас не се бяхме виждали повече. На 18-тия си рожден ден реших да поканя и съучениците си от основното училище , милото беше един от тези които дойдоха. Бързо се сближи с едни мой приятели и дори си размениха тел. Често се обаждаха да излизат заедно и все ме викаха и мен. И така често се случваше те да са по двойки , а ние с милото сами. Така месец и половина  бяхме като самотни гълъбчета в компанията. Една вечер ходихме на ТВ кула и така се бяхме почерпили  , че като се прибирахме с троея се хилехме като побъркани, а хората ни зяпаха  , в един момент той се обърна към мен и каза сериозно : "Утре трябва да говоря нещо с теб !" Аз му казах :"Добре!" А той пак :"Ама аз съвсем  сериозно ти говоря ,утре искам да говоря нещо с теб! Не е важно , не се притеснявай ! " И продължихме да се хихикаме  в тролея. На следващия ден той ми предложи да продължим живота си заедно  и така вече 7 години сме неразделни 

[cveteto]

здревей те този форум е прекрасен много ми помага за претстоящата ни свадба с милото ;)ние се запознахме преди 5 години като работех ме заедно в едно зажедение.Още на интервюто осетих 4е ще си паснем( е в на4алото само като приятели,вси4ко можех да споделям с него),но той и до ден днешен ми казва 4е от самото на4ало е знаел 4е ще се оженим ;)смело нали

[kopche]

Хубава темичка Историите ви са много интересни И ние се запознахме в Интернет (защо ли никой не се учудва вече), но той е чужденец и година и половина връзката ни беше от разстояние като си ходихме на гости за по няколко дни. Трудно беше, много трудно, постоянно висяхме в чата и на телефона да си говорим. Всичките ми "приятелки" ме навиваха, че такава връзка няма бъдеще, да не се заблуждавам, че знача нещо за него, да не се надявам напразно, да си намеря някой свестен българин, сигурно си има друга и само се забавлява с мен, но като гледах колко време от деня си отделя само за мен ... просто не виждах как ще му остава време за друга, и прочие "съвети". Е, времето доказа, че любовта не познава граници (клише, ама е вярно!) и когато застягах куфарите да се местя в чужбина при него, "приятелките" ми показаха истинските си благородни намерения - че видите ли аз съм се "уредила". Много се разочаровах и подразних, но завистта и злобата са неизменна част от заобикалящата ни среда. Аз обичам и се чувствам обичана, това е най-важното