Сватбата на devisil - 14.09.2013

[milenuity]

oo, страхотен разказ...

сподели още!

Освен ако не е имало и друга сватба на Св. Тома по същото време, мисля, че зням, кой ви е снимал. зърнах снимка от фотосесията ви на фейсбук. Прекрасни сте!

[ros4e]

oooooooo, oooo , oooo!!!  
 разказът ти е прекрасеееен... момента с блъскащото се в гърдите ти сърце- оооо   Изпитах същото- неописуемо е...
добре сте прикрили липсата на пръстените   сладури то в цялата лудница, винаги нещичко се забравя- и при нас имаше сума ти неща
Радвам се, че и времето е било с вас ( с нас- и ние зависехме пряко от него, защото бяхе в градина-изцяло навън)
Прекраснооо, прекрасноооооо! прегръдкииии
разказвай още!
а за Св. Тома- мястото е разкошно- обичам да прекарвам летата си там чак завидях( благородно, разбира се), че сте били там на вашия специален ден

[devisil]

Milenitu, можеш ли да ми дадеш линк към снимката?  :-)

След като пихме шампанско и церемонията приключи, на мен съвсем ми изскочи от ума, че трябва да ме вземе на ръце и да ме понесе по пътеката, та хванахме се ние за ръце и тръгнахме да вървим, ама гостите се развикаха, „Ааааа, не, на ръце, на ръце!“ и му прошепнах през усмивка : „вземи ме и ме носи към бара“, а той ме грабна на ръце и на шега като стигна края на пътеката, ме понесе в обратната посока, да си ме води някъде, а аз през смях му викам: „На бара, на бара“, та такъв смях падна от гостите!!! Занесе ме до бара, остави ме там на стъпалата, и застанахме един до друг, за да посрещнем гостите и да се поздравим с тях.
След като всички се изредиха, и си поплаках с тях междувременно, се снимахме с тях на бара. Надявах се да успея да хапна нещичко там, но всеки ни дърпаше насам-натам и искаше да се снима с нас, та едва успях да хапна една хапка със сьомга и да пийна от шампанското.
Фотографът ме подсещаше,че трябва да се ориентираме за фотосесията, но гостите ми бяха толкова напористи, че той ми даде още 15 мин допълнително, закъснявахме с графика за сватбата, и дори тези 15 мин не стигнаха да удовлетворим всички, мъжът ми се изгуби да си говори с някои от гостите, и не можах да го намеря като стана време да тръгваме, та Влади каза: спокойно, тръгвай с мен, той като види, че те няма, ще разбере и ще ни настигне. И така наистина, мъжо си направи малко кросче по пясъка, докато ние се ориентирахме към едно изкорубено дърво на плажа.  Там снимки, ала-бала, търкаляхме се по дюните, обюо взето много хубави снимки станаха, видях няколко на фотоапарата му. Доволни, се запътихме обратно към плажния бар, където....ВЕЧЕ НЯМАШЕ НИКОЙ! Гостите се бяха извозили обратно до ресторанта, когато ние пристигнахме и с удоволствие забелязахме, че си се обслужват самички с предястията и напитките и не чакат ние да открием бюфета. Много ни се искаше да избегнем тази ситуация, при която хората да се срамуват да си вземат. Та се зарадвахме, когато видяхме, че се чувстват толкова комфортно и си щъка насам-натам без притеснения. Видяха бюфета и много бързо се ориентираха.
Ние бяхме направили така, че предястията и салатите бяха сервирани свободно на бюфета, т.е. всеки си вземаше колкото и от каквото иска, а основните ястия се асистираха от трима сервитьори според желанията на гостите. Напитките бяха до бюфета, там сервитьор наливаше на този, който пожелае, а отделно имаше и двама сервитьори, които минаваха по масите и доливаха на тези, които желаят.
Тук искам да изразя огромни благодарности на Ема, нашата флористка, която дойде от Поморие и сглобихме концепцията за декорация на всички места. Направи ни наистина страхотни аранжировки.
Посрещането при церемонията мина добре, майка ми ни даде по парченце от питката с мед и сол. Тук искам да кажа, че въобще не бях подготвена за това. Питката беше страхотна, мекичка, но в комбинация сух хляб с мед, не можах да преглътна. А хем не ми даде голяма хапка, но на мен като ми заседна в устата, край! Дъвча, дъвча, и не мога да преглътна!!! Гърлото ми се сви! А вече като дойде и хапката със солта, съвсем я загазих! Тази комбинация сладко-солено, ми дойде в повече, и колкото повече се опитвах да дъвча и да преглътна, толкова не ми се получаваше, чак ми се насълзиха очите. Идваше време за шампанското, а аз все още бях с пълна уста! От опитите да преглътна ми се догади и си викам на акъла: господи, може ли БАШ сега да ми се случи?!?!?! Добре, че питието помогна да преглътна, и с насълзени очи си допих чашата и ги хвърлихме зад нас.

[devisil]

Настанихме се по масите, и след малко дойде време за речите. Ние така и до последно не си ги наизустихме, та решихме да е от сърце, каквото дойде наум. Благодарих им, че са дошли, брифнах ги за това, което ще им се случи малко по-късно (кога ще разрежем тортата, кога ще има фойерверки и кога ги каним на афтърпарти), изредихме ги на 4 езика и пак си дръннахме чашите. Оттам се започна тържеството.
Първия ни сватбен танц – танго. Избрахме си на Готан проджект  тангото „Санта Мария“.
Жалко, че не пробвахме предварително как ще се танцува в ресторанта, та се наложи да променим малко танца, поради ограничение на танцовата площадка – но пак се получи добре, и гостите много харесаха изпълнението.
След танца се откри дансинга. Майка ми ми събра очите. Баба ми каза, че много обичала песнта на Фреди Меркюри „I want to break free” и пуснаха тази песен. Майка ми, в комбина със свако ми, изскочиха на дансинга, тя с една бърсалка за под, а той с някаква малка висока масичка, че като се закълчиха... Умрях си от смях, а тя обърса почти целия под на ресторанта докато се връткаха насам-натам!
После друга изненада за мен – баба ми се преоблякла в народна носия и изпя две песни – една за мен и една за мъжа ми. Баба вече си има фенклуб. Всеки се възхити от нея. Жената, на 74г.,  не седна, просто не седна! Танци-манци, хора, събра очите на всички ни!
Чупихме питката, а тя да ви кажа, на сегменти – и моя милост си скъса по-голямата част – почти наравно обаче бяхме, аз имах 19 парченца, а мъжа ми – 17. С едно парченце го водя.
Обиколихме гостите да се чукнем с тях, после танци, стана време за фойверверките. Гостите излязоха навън и под звуците на Хендел – Музика за Фойерверки, запалиха батерията. Хора, този ден и късметът , и времето бяха с нас! Безветрено, та фойверверките разцъфваха хубаво в небето над нас, много хубава заря се получи, огромни благодарности на Панда Фойерверки от Бургас – такава качествена заря имахме, та нито едно изгоряло парченце от фойерверките не падна на главите ни!!!
Много хубава заря. На хората им трябваше няколко минути да се приберат вътре в ресторанта, не искаха да влизат. Но водещата ми ги привика за тортата, та всички се наредиха около нас.
Докараха тората. С две ръце и два крака препоръчвам Кети Кейк от Бургас – направиха ни страхотна торта! 1:1 със снимката, която им изпратих.
А вътре – пълнежът, блатовете, вкусотия до шия! Тортичката не беше тежка, поисках да ми я направят с шоколадови блатове, но те явно са сметнали, че щше стане много тежка, та със светли беше, много леки, с пълнеж от маскарпоне, рикота и пюрирани малини – сладичка и леко приятно малиново –киселка на върха на езика – страхотно! Питаха за още торта! Хахах
С мъжа ми се разбрахме да ядем цивилизовано тортата. Обаче, като отрязахме парчетата, и трябваше да се нахраним с ръце, му омазах муцунката. Той се захили, и като грабна от чинията, хубаво ми я натъпка в устата, ама така хубаво ме омаза, че чак в носа ми влезна! Гостите – в луд възторг и див смях; после той трябваше да ми даде в устата, и рече по микрофона: аз съм джентълмен!, гостите още веднъж избухнаха, той хвана виличка и ми даде, после и аз на него.

[milenuity]

в момента съм на работа и за съжаление нямам достъп до фейсбук от тук. довечера ще ти го пратя на лични. Не мога да си спомня дали беше само снимка или клипче от фотосесията, но беше от Св. Тома на 14ти и беше красиво! Аз редовно им гледам всичко и си спомням, че се зачудих къде е това Св. Тома, защото не го бях чувала.

Сега само трябва да сте търпеливи за снимките, защото месец септември им е бил тотална лудница от гледна точка на брой сватби/фотосесии и сега още наваксват с обработката на августовските снимки. Ние още не сме си ги получили. Направо ме тресе от вълнение и нетърпение вече да ги видя

[devisil]

Букета хвана фризьорката ми.
Афтърпартито беше на плажния бар, с пилешки хапки в корнфлейкс, сирена и филета, и каквото остана от алкохола в ресторанта. Имахме си  музика, и две огнища на входа на плажния бар, където горихме дърва , а хората ходеха чат-пат да се посгреят.
Със сестра ми и още трима човека си спретнахме едно страхотно огнено шоу за около 15 минути, пихме, танцувахме, младите хора, които бяха с нас на бара (около 30 човека бяхме),  съвсем се изпонапиха, някои си полегнаха на пясъка на дюшечета и си дремнаха.
Прибрахме се в 4 сутринта.
Беше един наистина, невероятен ден! Наистина, прекрасен!
Следващия ден малко реанимирахме, поизпратихме се с гостите, и се разходихме в Созопол с неговото семейство. Вчера сутринта преди да тръгнем пак ходихме на плажа, къпахме се и тичахме,после събирахме багаж.
И пак на път.
Ето, днес съм обратно на работа и....хора, иска ми се да се върна обратно там на това красиво място с моя законен съпруг :-)  да можем да си поразпуснем главите поне още малко.
Страхотно много ни хареса всичко. И пожелавам на всяка от вас една наистина незабравима сватба!

[mariola85]

Браво, много се радвам че се получила такава хубава сватба и че искарахте късмет с времето!

Сега само остава да чакаме снимки да ви видм щастливите и усмихнати лица !

[Lillly]

Честито!!! Много любов и щастие и да сте така опиянени цял живот!
Страхотен разказ, прекрасна сватба като в приказките 

Един момент ми е много познат:

Дъвча, дъвча, и не мога да преглътна!!! Гърлото ми се сви! А вече като дойде и хапката със солта, съвсем я загазих! Тази комбинация сладко-солено, ми дойде в повече, и колкото повече се опитвах да дъвча и да преглътна, толкова не ми се получаваше, чак ми се насълзиха очите. Идваше време за шампанското, а аз все още бях с пълна уста! От опитите да преглътна ми се догади и си викам на акъла: господи, може ли БАШ сега да ми се случи?!?!?!

Като си гледах филма се вижда как дъвча сигурно 20минути. Даже ме чакаха да сдъвча първата, за да ни захранят с 2-рата, но накрая се отказах и си напълних бузите като хамстер. В този момент се препотих 100 пъти, а на свекито ѝ стана много неудобно 
Пожелавам ти скоро да имате възможност да починете и отново да се потопите във вашата романтична приказка

[milenuity]

фантастично звучи всичко и разказваш много увлекателно. Бъдете много щастливи!

[devisil]

Справка за нашите алкохоли да се ориентирате:
Сватба от 67 човека, с 2 деца:  почти всичко се изпи, да знаете; а нашите пият много. Така че да си прецените колко от какво:
Ракия Бургас 63 – барел и траминерова – 6 литра  общо;
Уиски  Джони Уокър, черен етикет -  5 литра
Уиски Кало Айла 12 г. – 2 литра;
Джин Танкюри – 2 литра;
Други анасонови (турска Текирда) – 3 литра;
Вино – бяло, червено и розе – черпихме от бара на ресторанта, така че не знам колко се изпи. Но гледах,че чашите на всички са винаги пълни.
Бира – също от ресторанта, наливно.

Отделно си бяхме поръчали 36 бутилки пенливо вино (италианско от Валдобиадене), което сервирахме на плажния бар за церемонията и в ресторанта и в крайна сметка останаха само 6 бутилки, но за роднините ми, които не обичат пенливо вино, бях приятно изненадана, че си изконсумираха всичко. Ние понеже много обичаме пенливо вино, не се колебахме да вземем за коктейла.

[liliette]

Още веднъж честито и от мен ! Радвам се, че призкаката ви се е сбъднала ! Разказът ти е страхотен и направо се пренесох там. Виж как хубаво се наредиха нещата към края. Сега чакам снимчица с нетърпение тук или на мейла  ))
Целувки!

[milenuity]

о, мила, ще те разочаровам - оказа се, че има статус, че са на Св. Тома, но снимките, които са постнати на 14ти са от друга сватба на 13ти, а не от вашата...

[pandapanda]

страхотно се е получило всичко а вие сте някакви машини с всичкото това пътуване!

Пожелавам ви много, много щастие

[devisil]

Момичета, качих снимки в албума от церемонията. Посъбрах оттук-оттам от гостите, за да ви покажа нещичко. Надявам се да ви хареса. Успех на всички, повлекли крак!!! Целувки!

[rujka]

Снимките са страхотни, вие сте страхотни  Всичко изглежда перфектно
Винаги бъдете така усмихнати и влюбени, както на този ден