Сватбата на devisil - 14.09.2013

[ros4e]

... А той понададе ухо и разбра, че е на български и казва на сестра ми: -Аааа, чакай, тук ми казаха, каква ще ми се падаш, булдозер!

страхотна си и с двете рокли- супер ти стоят, имаш чудесна фигура

Аркутино- ние летуваме там последните 4 години, мн красиво ...  точно гледах комент на една приятелка,която е там и каза, че е доста ветровито... но пък толкооооова прекрасно
а м/удругото нали си има маршрутчици м/у Созопол и Аркутино или тази година ги няма???
оф, за времето- и аз съм сдух... ние сме в градина, без особени алтернативи за предпазване от дъжд- треперя като лист от прогнозата, която за сж всеки ден пада в градусите и се увеличава в скоростта на вятъра

[Vivi20]

Остават 2 дни на една от любимите ми булки!

Знам, че си идвате утре и едва ли ще имаш време да надникнеш тогава, за това сега искам да ти пожелая един слънчев, красив, незабравим и уникален 14 Септември! Отпусни се, не позволявай на нищо да те притеснява и се забавлявай много! С нетърпение чакам снимки и разказ!

Целувки!

[devisil]

Vivi, Ros4e, Pandapanda,Macito,Liliette,Mariola, Благодаря ви!!!

Събирам багаж в момента, допреди малко се борих с епилатора кой кого да надвие, оформих си веждите, дори в момента на лицето си имам маска и съм цяло страшилище!Чекирах ни до София, чакам да стане готов и чек-ина до Бургас и почвам да пъхам в куфарите! Двете рокли висят на стълбището и ме боли сърцето, че трябва пак да ги тикам по калъфите! А тъкмо са огладени!

Пожелайте ми един бездъждовен съботн ден!!! И обещавам, че ще ви пусна снимки от всяко едно нещо, няма да чакам само на фотографа ;-) Целувам ви всички!!!!!!

[liliette]

Аз вече ти драснах мейле с пожелания, но тека и тук ти пожелая щастлив, бездъждовен ден и само хубави и положителни емоции от тук нататък. Не позволявай нищо и никой да ти развали настроението.
Това е вашият си ден и се наслаждавайте един на друг.     
Хайде булчеееееее лек полет !

[emmmmmy]

много хубаво ти стоят роклите, чашите са ви много интересни.
Успех !

[pandapanda]

Честита сватба! 

[Vivi20]

Мила девисил! Пожелавам ти прекресен, неповторим, морски, слънчогледов празник на любовта днес! Нека хубавото време и попътния вятър са с вас.

[mariola85]

Честита Сватба ! 

[liliette]

Честит сватба миличка !!!!!!!!!!!!!!!! Желая ви безкрайна любов, щастие и прекрасни и вълнуващи приключения ръка за ръка ! 

[Macito]

Честитааа 

[yana_traeva]

Честотоо!!!!!!Мило семейство да се обичате много още дългииииииии години!Весело и те чакаме да се върнеш с разказче госпожо:)

[Mulan]

Честита сватба!
Желая ви прекрасен семеен живот,изпълнен с много много любов 

[ros4e]

Честито! Да сте мнооооооого щастливи и да се обичате пламенно, силно и завинаги! 
Чакаме разказ, снимки, всичко!

[devisil]

Момичета,
Искам първо да честитя и на всички булки, с които бяхме на една дата...
Милички,
Искам да ви кажа едно:  пожелавам на всяка от вас, на която й предстои да каже „да“ или вече е минала под венчило, да бъде винаги толкова влюбена, красива, и щастлива със своя избраник, както в сватбения ден.
Това е ден, който отминава за...броени часове, изпълнен с прекрасни емоции. Този ден е една приказка, която пожелавам на всяка двойка, да им се случва всеки ден от съвместния им живот.
Ние от снощи вечер сме обратно на чешка земя. Пътуването беше дълго и изпълнено с емоции.
От града, в който живеем (близо е до немската южна граница), тръгнахме с кола до Берлин аз, годеникът ми и фризьорката ми. Минахме през Дрезден да вземем още двама приятели и тръгнахме за летището в Берлин. В Берлин се намерихме с баща му и майка му на милото и всички в купом оттам с полет на Air Berlin се приземихме в София в 16:30ч, откъдето трябваше да хванем самолет на България Еър за Бургас.
В София се намерихме с още двама наши приятели, семейство от Чехия, които тръгнаха от Прага малко по-рано на 13-ти Септември и ни чакаха на кафето на летището. Имахме време да хапнем и да пийнем, докато стане време за другия полет.
Трябваше да тръгнем за Бургас в 19:40, но по неясни за мен причини този вътрешен полет се забави с 40 минути. Най-накрая, изнервени и вече леко изморени от глупавото чакане и пътя досега, се качихме на самолета.
В Бургас имахме резервация за кола под наем от Еуропкар, за да имаме с какво да се разходим наоколо докато сме на морето. Бях резервирала с местен човек превоз с минибусче за 8 човека от летището до Аркутино, но с колата под наем имахме проблем – диваците ни предвидили друга кола, вместо тази, за която платихме,та се мина още малко време, докато се разберем какво да правим и дали да се сменя. Оправихме се в крайна сметка и тръгнахме към Аркутино.
Следях прогнозата за времето и наистина то беше с нас. Петък вечерта валя много, също и през нощта, но на сутринта в Събота вече беше преваляло и разцъфваше един хубав ясен безоблачен ден.
Свети Тома е едно прекрасно място. Прекрасно. Снимките от комплекса не могат да отразят достатъчно красотата на това място. Комплексът е страхотен. Страшно живописно място. Пристигнахме към 11ч вечерта всички, а в комплекса се намерихме с още две двойки приятели от чужбина, които също ни чакаха там. Настанихме се и слязохме на лобито да пийнем по нещо. По път се обадих на управителя на ресторанта да задели от алкохола, който купихме и бе доставен в хотела същия ден на обяд, 6 бутилки шампанско и да ги охлади, та кто седнахме на бара, се почерпихме всички и щастливи се чухнахме за добре дошли.

[devisil]

Легнахме си към 12..
На сутринта първата ни работа преди да закусим с половинката, беше да слезем до плажа и да се цопнем във водата. Пясъкът беше ледено студен заради дъжда, който се беше излял същата нощ, но водата беше чай!!!! Малко крос по плажа, за да се загреем и позитръскаме от водата, преоблякохме се и хайде в хотела, след това слязохме за закуска.
Гримьорката заедно с нейната помощничка дойдоха към 10ч; в 10:30 дойде и флористката; в 11ч дойде фирмата със столовете;  в 11:30ч дойде и човекът, който ни направи платформата и пътеката за церемонията. Че като започна да ми звъни телефона....Момичета, идеше ми да го изхвърля. Две от най-добрите ми приятелки се заеха с координацията на събитията, трета слезе в ресторанта, за да напаснат масите по схемата, която бях дала, мъжлето също се включи в координацията;
Сега трябва да ви кажа, че ние си забравихме пръстените в Теплице и се усетихме едва на път към Дрезден. Предишната вечер на гости ни беше това приятелско семейство и те поискаха да видят пръстените, пийнахме си заедно, и не знам как и кога, но кутийката паднала под масата, момичето ни казало, ама ние въобще не сме я отразили. Трябваше да импровизираме за церемонията.
През апартамента ни минаха един куп жени! Майка ми пристигна в 10:30ч за грим и прическа, и още 5-6 мои приятелки. Фотографът дойде с помощника си и ни даде напътствия за снимките. И като отворихме бутилките с шампанско....Изпихме тъкмо три!!!!
Към 15:00ч гостите слязоха на плажния бар, където беше подредено за церемонията на пясъка, на бара имаха хапки и питиета, а в 16:00ч трябваше да слезем и ние там. Е, позакъсняхме малко, но гостите въобще не се оплакаха, понеже се забавляваха на бара, и водещата ми не можеше да ги накара да си седнат по местата за церемонията.
От началото на плажа до плажния бар има пътека която е около 500м дълга, и си пуснах шлейфа да се влачи след мен, но по едно време на средата на пътеката половинката каза: чакай, имаме проблем. Наведе се и като вдигна шлейфа...ми какво да ви кажа! Обрала съм всичката мръсотия по пътеката, и шлейфът отдолу набит с тресчици. Лошо ни стана! Ама казах си: хайде, то само за церемонията тази рокля, никой няма да види мръсотията... Та с триста зора гостите седнаха, едва когато водещата взе микрофона и обяви нашето идване. Всички станаха на крака и ние се показахме иззад дюната и се отправихме към пътеката под звуците на Вангелис   - Conquest for Paradise. Беше много емоционален момент, с тази тържествена музика, и слънцето светеше високо, и после всички ми казаха, че в този момент съм изглеждала като принцеса, някакъв нереален момент. ...
В този момент погледа ми обходи присъстващите, докато стъпвахме по пътеката, и почти всички бяха просълзени. Сърцето ми се блъскаше като лудо в гърдите, устата ми пресъхна. На платформата ни чакаха най-добрата ми приятелка с чашите, майка ми с пръстените, и друга приятелка с брачното свидетелство. Водещата ни венча пред гостите, разменихе си пръстените (той ми сложи моя годежния на безименния пръст, а аз сложих на неговия един гладък, който майка ми ми даде преди това), та закърпихме положението.