Клуб на БЕБЕправещите - 23

[valia_diva]

beb4eto_na_me4o хайде стискам ви палци след тези хубави резултати да има скоро и други добри новини.
tatqna_dr надявам се твоята половинка съвсем скоро да вземе решение за изследването.  Аз опитвах по какъв ли не начин да обяснявам вкъщи, че е важно, че ако има проблем при него много по-лесно ще се справим, отколкото ако има такъв при мен. Но винаги един и същ отговор - Не, аз знам, че нищо ми няма! Все пак стигнахме до решение, че отива в лабораторията. Запазихме час и в деня в който трябваше да отидем той се отказа. Реших да го оставя да вземе решение сам без да го притискам, без да му натяквам. Миналата пролет чак на третата година от бебеправенето той просто каза отиваме (а тогава незнаехме, че вече съм била бременна). Преодоля срама и неудобството, както и страха от лоши резултати. Те за наша радост се оказаха чудесни. На мъжете понякога им трябва повече време за мислене, а на нас повече търпение.

[магито]

Мили момичета, както много пъти съм писала това е борба на двама.За мен няма нещо като мъжко достойнство, има нещо като женско глезене на мъжете.Те се глезят от мама, после от жената.Спестява им се страшно много и ги щадим по всякакъв начин.Защо?Аз това не мога да си обясня.Уж те са по-силния пол, а ние носим на гърба си и в главата си, проблемите, мислите, всичко свързано със семейството.Не казвам, че те също не го изживяват, но аз не извинявам по никакъв начин бавенето от страна на мъжете.Защо, ще ви кажа защо.Защото ако днес си на 27 утре ставаш на 32 и в един момент яйцеклетките ти започват да стават с лошо качество.Защото при него още след тримесечно лечение се вижда дали ще има подобрение, а и там манипулациите са много по-малко и не чак така некомфортни.След няколко направени процедури и редовно ходене всеки месец по няколко пъти на гинеколог, да ми се каже че някой го е срам е честно казано смехотворно.А де факто тях ги е страх, а ги е страх защото обществото ни е такова.Ние Не ходим на лекар, за да не ни кажат нещо лошо, а не отчитаме, че една болест хваната в ранен стадии се лекува много по-лесно.

Така че аз не мога да кажа, чакайте 3 години докато му дойде кефа, защото самото лечение е продължително, защото психическата травма е огромна, защото неизвестността убива бавно и постепенно всичко в теб и защото познавам момичета на по 28 години с изчерпан яйчников резерв, феномен който се разпространява все по-бързо из младите и лекарите нямат обяснение защо така става.

Сега литература има много, можете да намерите всичко в интернет, има и към кого да се обърнете, клиники и лекари дал Господ, както и мнения за тях в нета.

Бебче, успех и бързо да бягаш от тази тема.

[gucci]

Толкова съм съгласна с Магито.Аз не виждам какво срамно има това да си направи спермограма едни мъж.На мен да не са ми приятни прегледите всеки месец.Не са ми от най приятните ,а при тях е нещо не толкова страшно.Те не се подлагат на лапароскопии,цветни снимки,и всякакви "приятни " прегледи.Така ,че заведете ги с вас един път на преглед за да престанат да се глезят и да си направят толкова елементарната като изследване спермограма в клиника по стерилитет .

[valia_diva]

Маги, абсолютно си права. Аз също не искам да казвам, че трябва да се чака. Исках само да споделя как беше при нас. Сигурността на мъжа ми идваше от това, че при предишна негова връзка е имало бременност (тема в която не искам да навлизам),и винаги съм му казвала, че това не е гаранция за абсолютно нищо, защото вчера може да е бил здрав, но днес може да се е отключил проблем или заболяване. Фактори за това много.

[Josephine]

абсолютно съм съгласна с Маги, това е борба за двамата, а не само за жената защото не може да забременее....съответно не трябва да има място за срам, глътваш егото отиваш и правиш каквото се налага за да се случат нещата И после дай боже щастлив финал и за двамата....за да видиш колко много си заслужава това което го правим

[skylife]

Напълно подкрепям последните изказвания. И ние сме минали през това. В началото и аз нищо не казвах, докато един ден ми писна и обясних колко по- лесно е просто да отидеш да се "изпразниш" от колкото да ходиш, да те разчекват като умряло животно, да ровичкат там, да пиеш хапчета и (примерно) да се окаже, че видиш ли - на тебе ти няма нищо, но нали ти ще ставаш майка... Така, че - бързо направихме една - преди 5 години... Не, че има някакъв резултат - сега започваме всичко наново, защото - ето - аз съм на 32 и определено съм чакала предостатъчно да стане само...Явно има проблем

И - процедурите са ясни - мен ще ме разчекнат от прегледи с това, с онова, с третото и с петото, но поне този път само казах - доктора каза следващият път да дойдеш с мен...и нямаше никаква съпротива. Но пък ние доста често си говорим и аз обяснявам, че все пак И ДВАМАТА искаме дете и е редно да дадем малко и двамата. Аз за 2 години съм посетила доктор около 50 пъти, напукали са ми половината вени за изследвания всеки месец и в крайна сметка е нормално да се разбере къде е проблема (ако има такъв разбира се) и при кой. На мен дали ще ми е приятно ако се окаже, че съм неспособна да стана майка??? И ако не го знам с какво ще се промени факта, че не мога да съм майка??? С нищо...

Та - ясно е това с мъжката "гордост", "суета" или каквото и друго да му се казва, но щом двамата сте стигнали до извода, че искате деца и не става...значи и двамата трябва да се "жертват" за каузата.

Така, че - успех мили дами и не ги щадете толкова тия мъже - няма да се счупят

[магито]

Скай, точно за това говоря.При нас имаше съпротива само за първата спермограма.След това вече не.

За съжаление нашия път е трудния.Ще станем майки, но ще помним всяка стъпка, до стигането до майчинството.

Успех!

[run_girl]

При мен нещата май бяха по-лесни. Веднага щом намерих лекар, който да се заеме с нас и той каза, че и двамата трябва да се изследваме, моят съпруг се съгласи веднага, но не искаше да дава материала на място, а от нас. Доктора каза, че може, но микробиоложката ме посъветва все пак да се опитам да го убедя. И стана лесно казах му, че като даде в нас пробата, може да се забавим с доставянето й до клиниката или да не я съхраним правилно и после да излезе,че има проблеми, а той да няма такива и да пие лекарства без причина. Съгласи се веднага, е с нужната неохота, но все пак се съгласи. Резултатите му показаха,че има някаква инфекция и го пратиха на уролог. Чувстваше се ужасно защото мислеше,че той е причината година и нещо да не стават нещата, но аз го успокоих, че в една връзка няма виновни и че аз лично не го виня за нищо. След два месеца се оправи и сега е много щастлив и много по-готов за всякакви изследвания  В крайна сметка ще се окаже, че проблемите са в мен, но все пак съм много щастлива, че съпругът ми ме подкрепя и ме успокоява, без да ме вини за нищо.

[магито]

Аз на всяка манджа мерудия, но има мъжки и женски фактор за стерилитет, но няма "Проблема е в мен или в теб!"В семейството всеки проблем е общ.Ако ти си се разболяла и това е нанесло вреда на репродуктивните ти органи или на неговите, това е общ проблем.Защото взаимната подкрепа и разбиране по въпроса, е едно от най-важните неща по пътя за дете в този случай.Ако мъжът ми не беше до мен във всеки един момент, ако не ме подкрепяше, не ми даваше сили да продължа, аз отдавна да съм се отказала!

[tatqna_dr]

Вчера бях на ехограф, за втори път както споменах по-рано. Оказа се, че имам 2 кисти-едната 14мм, а другата 6мм. И първия път на ехографа ми казаха, че имам киста. Но този път снимките бяха доста по-добри и описанието също. След 2 седмици съм при гинеколога да види резултатите и се надявам да ми изпише нещо за да се махнат. Имала съм преди 2-3години и с хапчета са се махали. Докторката каза, че може и това да е проблема да не може да стане бебето, не знам вече. Не търся проблема в мен или в него. Просто държа да се направят изследвания за да се знае на време нещо ако има да се прави. Сега ще видим като мина прегледа и след това отива на спермограма ако няма резултати, поне да видим всичко наред ли е, не че нещо се съмнявам в него. Както пишете, може да има някаква инфекция, която да се лекува. И аз съм на принципа, да не се чака и да се отлага с времето, защото колкото повече време минава, по трудно става понякога.  Успех на всички бременни, радвам се за тях! Успех и на всички, които минават през трудни периоди и чакат деня в който ще станат майки!

[магито]

Ако са фоликулярни кисти се махат с противозачатъчни.Хубаво е да проследите един месец с фоликуметрия и да видите дали има овулация

[run_girl]

И аз преди няколко месеца имах фоликулярни кисти изчистих ги с един месец противозачатъчни. Вчера на прегледа ми откриха още една такава 14 мм точно до ендометриозната, но доктора не ми изписа този път нищо. Насрочиха ми лапароскопията и понеже цикълът ми е малко нередовен ми изписа оргаметрил 3х1 таблетка за 5 дена, за да може веднага след приема да ми дойде и за процедурата да съм чиста.

[valia_diva]

Момичета бих искала да ви попитам за личното ви мнение за генетичните изследвания, тези които засягат вродените тромбофилии. Единият от лекарите, при който ходех е на мнение, че е хубаво да се правят предварително или най-малкото при наличие на един спонтанен аборт, като това е въпрос на личен избор, имайки предвид цената на изследването (поне тук с куриера е 330 лв). Другият лекар е на мнение, че това изследване се прави едва след 4-5 аборта, което за мен е ужасно, имайки предвид всички усложнения, които могат да настъпят след толкова много аборти. Аз избрах да си ги направя още в началото на бременността, защото преди това не бях информирана за такава възможност. Единият от лекарите препоръча лечение с Клексан в комбинация с аспирин протект по схема, но другият твърдо отхвърли тази терапия, като по скоро е склонен само за аспирина (а аз имам повече доверие на този лекар). Изчетох доста по темата и всъщност се оказа, че доста момичета са на такава терапия през цялата си бременност, а също и преди бременността. Потърсих и трето мнение и също отхвърлиха терапията. Точно за това исках да питам дали някоя от вас е правила такива изследвания, прилагала ли е такава терапия. Не помня дали това е дискутирано в темата на бебеправещите, а може да бъде полезно като информация.
 

[Mrs.™]

Валя, на теб откриха ли ти 'проблем' свързан с тромбофилии или заради първия аборт до излизане на изследванията ти изписаха АП+клексан? Без резултат от изследването, според мен по-добре да изчакаш. А и не е задължително да си на терапия. На мен ми откриха 'проблем' и макар няколко генетика да смятат, че те няма да доведат до аборт, гинеколога прецени при евентуална бременност да ме сложи на фракси (а и аз го искам, за мое успокоение) , но това е на база моя резултат. Според всички генетици с които съм говорила АП поне в моя случай е излишен, но пак казвам индивидуално е.
Няма единно мнение по въпроса - едни казват, че може и без медикаменти, други твърдо смятат, че АП/фракси/клексан са спомогнали на успешната бременност.
Ако решиш да се подложиш на терапия, знам че се прави някакво изследване дали дозата е ок в МА (ако не се бъркам).
Може да прочетеш повече в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=718433.0 , а Маги може да те насочи и в Зачатие къде може да прочетеш нещо повече по въпроса.

Иначе макар още да чувам как не е нужно да изследвам толкова много неща след един аборт, моето мнение е , че ЩЗ+тромбофилии+кариотип са задължителни преди човек да започне бебеправене или при аборт. Не виждам защо трябва да преживявам 2/3/5 аборта, че да реша да се изследвам. Съгласна съм, че изследванията са скъпи, но така или иначе човек чака между 3-6 месеца и може на етапи да ги пусне.

[магито]

Валя, ако някой от лекарите е репродуктивен специалист аз бих се доверила на него.Обикновенното АГ не разбира!

Това е целия подраздел на генитичните изследвания http://www.zachatie.org/forum/index.php?board=23.0 потърси и може да намериш отговора за себе си.Но подчертаното горе е много важно!

Л:ично мнение, аз бих ги направила и мисля да ги направя дори и без да имам бременност.Генетиката си е за цял живот не се мени, поне ще е веднъж, но може да предотврати спонтанен аборт, нещо което аз не знам как ще преживея.Да се чакат н-на брой аборти им го пише в учебниците, питала съм лекари за това, но всеки репродуктивен специалист след един аборт ще търси, защо го е имало този аборт и можело ли е да се предотврати, тук е разликата с АГ.За АГ това е в рамките на допустимите жертви.Аз ббих направила терапия, назначена ми от специалист.Може да се консултираш и с професор Кременски, който ръководи катедрата по генетика в София.Той отговаря на мейли.