Клуб на БЕБЕправещите - 23

[магито]

По-бързото приемане на проблема и започването да се съобразяваш с него и правилата които ти налага, води до по-бързото му решаване.Въоръжете се с търпение и следвайте препоръките на лекарите си.

[Mrs.™]

Така е, но няма да се лъжем- два дни ходих все едно света свършва. Но то при мен е нормално, два-три дни всичко да ми е черно, после се мобилизирам и почвам да гледам малко по цветно. Много ми помогна поста на Маги, че от това не се умира и подкрепата от приятелки, че ако се вкара в норми, няма проблем с бременността.
Колкото до диетата, леко полеко си я наложих, то не че я карам от много дни (както казват днес и утре, два дни), но нямам избор. Пък и ми се иска освен за ЩЗ, да стартирам и с по-ниски кг следващия път.

[sabeva_07]

Момичета наистина нетърпението ми е голямо, не мога да чакам.От много време искаме бебо, и вече се чувствам че сме на финала до заветната цел.Та въпроса ми е , защо да не може да се бебеправи когато хормона варира, та той варира всеки месец при здрави хора, в рамките на нормалното разбира се.Ще дам пример с мен TSH 7 март 4.7, TSH 13 март 4.2, без прием на лекарства, просто повторих изследването.Да завишено е при всички случаи, никой не го оспорва.Но нали има мами забременели със различни стойности, и дори над нормата.Аз имам едно дете и никой до сега не ме е изследвал с него за TSH, нали организма на всеки е раличен, ами ако съм забременяла с високи стойности?Никой не може да ми каже, истината е че всичко си е Божа работа. Аз съм взела мерки пия си хапченцата, та когато дойде щъркела дойде.Приятен ден на всички!

[магито]

Защото Събева веднъж диагностицирани проблеми с щитовидната могат да доведат до много големи проблеми при бъдеща бременост.Ранни спонтанни аборти, увреждания на плода и т.н.Да при обикновенните хора варира, но в рамките на разумното, а при теб няма да е така.В момента в който забременееш жлезата ще се побърка тотално и ако нямаш доза която да е изпробвана във времето лекарят ти трудно ще те лекува.

Но ти имаш глава на раменете си и сама можеш да решиш какво да правиш.Ние само можем да ти кажем какво може или не, да се случи.

[gucci]

sabeva_07 защо искаш едва ли не нашето удобрение за да си правите опити.Прави го както искаш.Аз мога да ти кажа защо си изчаках периода всичко да е ок.Защото при проблем с ЩЖ и вариране вероятността от спонтанен аборт е доста голяма както и вероятността от проблем при бъдещото дете.Естествено решението си е твое и го прави както го чувстваш,ние само ти даваме съвет .А и за мен е малко неоснователно да решиш ,че не можеш да изчакаш два три месеца-хората чакат с години.Но пак казвам няма нужда да искаш от нас да ти кажем давайте работете за бебе всичко ще е наред.

[sabeva_07]

Аз не искам разрешение разбира се, просто задавам въпроси и се надявам на отговори.Все едно е монолог и диалог, питам себе си и вас.Надявам се сте ме разбрали.

[roumyana]

Събева,според мен изчакай,както са ти казали момичетата с опит или се консултирай с лекаря си,при всички случаи щом имаш проблем е по добре да изчакаш ,за да се стабилизират нещата. Действително не е проблем да се забременее с по високо ТСХ,аз забременях с 3.2,но всички други си ми бяха в норма,докторът ми каза че за забременяване било хубаво да го сваля и ако искам да пия лтироксин.аз лично реших,ченяма да се тъпча с лекарства и че щом е в норма и другите са в норма и нямам проблем ще остава нещата така,точно тогава съм забременяла. по време набремеността си правих пак изследвания и ми беше 1.8,но пак казвам,ако имаш диагнозти,иран проблем,изчакай, за да нямаш проблеми.

[Mrs.™]

Събева, както и преди мен са ти казали, важното е да намериш ТВОЯТА доза l-тироксин, и при положение, че TSH от 4 е станало 0,8***, при евентуална бременност задължително ще се промени. Изчакай поне контролния преглед. През това време може да започнеш да мериш БТ/да следиш овулация и когато ендокринолога ти даде зелена светлина, ще започнете бебеправенето хем веднага, хем ще знаеш кога е най-подходящо.

[Thea]

Събева, направо ме изненада с такава стойност след 14-дневен прием.
При мен дори и след 3 месеца нямаше такава разлика, но може би защото взимам л-тирокс, а те са с по-малка бионаличност.
Изчакай още 1 месец, това време не е "загубено", използвай го за други изследвания. Аз например първо си направих гинекологичен преглед и някои кръвни изследвания, гинеколожката ми препоръча да си опресня ваксините, да посетя кожен лекар /профилактично изследване за рак на кожата/, да изследвам ТСХ, зъболекар, прием на витамини и прочие... 

Вие забелязвате ли някаква разлика при смяна на дозата на хапчетата? Аз много се опасявах, че ще вземе да ми се отрази някак си, но нищо не усещам.

[gucci]

Аз пия Еутирокс-в момента 50 мг.При смяната на дозата веднъж съм имала сърцебиене.Рязкото сваляне и вдигане на хормона не е добре-трябва да е плавно и трайно.

[магито]

Еутирокс пия вече от сигурно 3 години.Заради не правилно дозирани хапчета в началото хормона ми се срина за по-малко от 30 дни от 8.18 до 0.44.В последствие смених лекаря и си влязох в норма.Мисълта ми е че бързото сваляне на хормона, не е гаранция че всичко е ОК, напротив.Хапчетата действат с натрупване, което означава, че с всеки изминал ден хормона се повлиява още по-силно от хапчетата.

[beb4eto_na_me4o]

Събева, ще си позволя да се включа и аз, макар че вече си получила доста съвети и мнения от другите момичета  
Както вече съм споделяла тук, на мен ми откриха Инсулинова резистентност миналата година. След ДВА спонтанни аборта в началните седмици. Бяхме опитвали около половин година преди да забременея с първата загубена бременност. Бяхме на върха, когато ни потвърдиха, че съм бременна, подарихме на родителите ми положителен тест за годишнината им от сватбата. Две седмици по-късно загубихме бременността, бяхме в чужбина, в страна, чиито език не говоря и не разбирам. Беше ужасно майка ми да ми превежда, че вече няма бебе. А мъжа ми дори не успя да е до мен през това време, защото трябваше да се прибере в БГ на следващия ден. Изчакахме около 6м и отново опитахме - забременях от първия път.Загубихме и тази бременност, на връх моя рожден ден...И тогава, след като първия път никой не ме насочи, а аз бях прекалено разстроена, за да правя изследвания, се взех в ръце и е заех да търся причина. Настоях за направление за ендокринолог, правих изследвания и резултатите бяха повече от ясни за ИР. От тогава до сега - вече 6м, съм се взела в ръце както никога до сега. Говорих с приятелки с тази диагноза и имах тяхната невероятна подкрепа, опора и помощ - нищо, че някои от тях са на другия край на България. Четох и се интересувах как да си помогна - и представи си, оказа се, че мога, стига да се взема в ръце. Започнах да си пия лекарството, да пазя подходящия хранителен режим, да спортувам. Да се виждам с приятелки, да уча-записах магистратура, изобщо - направих всичко възможно да си отклоня мисълта от идеята за бебе и в същото време да съм полезна на себе си. Не ми беше лесно - имах си и слабите моменти и още ги имам понякога, криво ми е, става ми тежко, обаче намирам начин някой да ме шамароса виртуално и словесно, та да се стегна и да карам напред - и това страшно ми помага! И искам да ти кажа, че мисълта, че ако забременея сега, има опасност и за мен, и за евентуалната бременност, ме държи силна много повече от всичко друго, защото по-важното в случая е да оздравея, да се закрепя до състояние, в което да съм способна - и физически, и психически, да износя и да родя едно здраво бебе. Повярвай ми, че не искам написаното да се възприема като сълзлива тирада-оплакване във форума - пиша ти на кратичко своята история, защото се надявам да те мотивирам да се стегнеш и да помислиш трезво кое сега е най-добре не само за теб, но и за едно бъдещо бебе. Знам колко силно е желанието - то не може да се изтрие с гъба или гумичка. Но именно желанието ти за здраво бебе трябва да ти е най-силния мотиватор да се погрижиш за себе си първо, а след това и бебчето ще дойде - но ти ще си способна не само психически, а и вече физически за него.
Моля останалите да ме извинят за романа, който изписах, просто се надявам да мога да съм полезна поне на един човек тук, както и за мен бяха изключително важни и полезни думите на три скъпи съфорумки  

[sabeva_07]

Ето каква е ситуацията при мен. Започнах прием на л-тироксин 50 гами, през първите 15 дни се чуствах зле, гадене, виене на свят.Не знам дали от хормона. Изследвах се от 4.23 беше спаднал на 0.856.Продължих с л-тироксина по 25 гами.След 10 дни прием на 25 гами вмомента хормона е 0.609.Чувствам се добре, но продължава да пада.Не знам какво се случва, не мога да се свържа с ендото. Какво ще кажете вие?
Да го намаля ли на четвъртинка? На контролен съм към 25 април.

[gucci]

Първия ми въпрос е кой ти коригира дозата?
Втория ми въпрос е в една и съща лаборатория ли пускаш хормона?

[sabeva_07]

Коригира ми я ендото, в една и съща лаборатория, първият път към 8часа ми взеха кръв , но днес към 10 часа не вярвам да е от значение на гладно и без кафе.Трети ден от цикъла съм, ако има значение.
Тъй като не се свързвам с ендото, гинеколога ми ме посъветва да го спра за известно време.Не знам какво да правя?Иначе ми каза че не е толкова ниско, ама както е тръгнало сериозно си отива към нулата.