Октомврийска топла седмичка 15 - 21.10.2012

[veseto_87]

Привет. Как сте днес? Аз се чувствам много щастлива. нямам конкретна причина, ама просто така. А това рядко ми се случва.
Свекърва, мерси за кафенцето. Тортата я пропускам.
Зайче, и аз обожавам паниран карфиол.
Инлов, дано се справиш със задачките.
Кив, стига с тоя карфиол! Трябва да прекръстим темата на: "Октомврийска карфиолена седмица"
Златомира, добре дошла в темичката. Сигурна съм, че ще ти е интересно тук.
Аз довечера ще пека тиква, че много ми се е дояла!

[cveta_d86]

Привет и от мен..минавам набързо да си хапна от вкуснато торте на Свекърва  

А иначе за карфиола да ви кажа май съм някъде по средата...не мога да кажа, че не го обичан, но определено и не е нещо, което ще ми се прияде ей така...а Кивчо пак ме разби с тая снимка  

Веси аз тиквата на тиквеник много я обичам  

А за желираните бонбонки ги отказах като разбрах от какво се правят..но примерно по един път в годината се изкушавам и си взимам от тези с вкус на количка  

Езра мила и при мен и така..като имам да уча винаги се намира какво да се свърши  

Гушкам ви всичките и ви пожелавам успешен ден  

[svekarva]

Сладуранки, ами то и в сладоледа има желатин, виното го избистрят с желатин, в много колбаси има, че и в сладкиши......Та няма живи при Св. Петър да ходим , все нещо вредно и грешно трябва да правим

[m0onlight]

Привет, сладурки!
Попаднах на една снимка в интернет и искам да ви питам: имате ли брат/сестра? По-малки/по-големи? Как се разбирате с тях? Аз съм самичка и затова ми интересно да прочета как се погаждате с по-малките или по-големите си братчета и сестричета
А ето и моето вдъхновение:

[Snow_White]

Хахахха, Муунче, разби ме с тази снимка 
Аз имам малка сестра, която понякога е истински ДЗВЕР   
Но колкото и да сме различни, колкото и тя да е странна и непоносима на моменти, никога не бих си я дала - имаме 7 години разлика и мога да кажа че се чувствам като втора нейна майка, а и тя е силно свързана с мен. Най-обичам да ми се обади по тел., да сподели проблем (по който не съм компетентна) и да каже: "Какво да правя - ти трябва да ми кажеш?!"  Да ми е жива и здрава

[svekarva]

Проблемите с братя и сестри започват след създаване на нови семейства. Всичко зависи от жените, дали ще се стараят да се разбират със зълва или с етърва. Преди това, колкото и да са се карали като деца, братята и сестрите все се обичат. Напълно е верна поговорката - "брат брата не храни, но тежко му, който го няма".

[veseto_87]

Хахахха, Муунче, разби ме с тази снимка 
Аз имам малка сестра, която понякога е истински ДЗВЕР   
Но колкото и да сме различни, колкото и тя да е странна и непоносима на моменти, никога не бих си я дала - имаме 7 години разлика и мога да кажа че се чувствам като втора нейна майка, а и тя е силно свързана с мен. Най-обичам да ми се обади по тел., да сподели проблем (по който не съм компетентна) и да каже: "Какво да правя - ти трябва да ми кажеш?!"  Да ми е жива и здрава

Сноуче, това все едно аз съм го писала. Нашите отношения съ сестра ми са абсолютно същите, само дето тя е с 8 години по-малка от мен. Много си я обичам!
Едно време си мислех, че вече няма да ме зарадват родителите ми, щом толкова време не са се наканили. Сега не си представям живота без нея!

[Snow_White]

Хихи, Веси, и аз така....когато се роди сестра ми бях толкова щастлива  Като беше бебе обожавах да я нося в моята стая и да я меря с огромния плюшен мечок (естествено мечока беше по-голям), а майка ми всеки път разказва как съм разнасяла бебето и главата му се клатела като баскетболна топка 

[cveta_d86]

Айде и аз да кажа за моя ДЗВЕР..много си я обичам...макар, че на моменти толкова ме ядосва, че ми иде да я напляскам едно хубаво. Сигурно на нея и беше най-тежко като казахме с мъжа ми, че ще се женим...и аз я успокоявах, че за мен ще бъде винаги моето мъниче /нищо, че стърчи над мен  /нали за това са каките 

И си спомням как като се роди не исках да се отделям от нея..та така и двете карахме един от всичките видове шарки, защото аз не исках да я оставям

[svekarva]

В махалата, всичките ми приятелки бяха по едно дете. Хич не исках да имам брат или сестра, защото никой друг не можеше да каже как е. Разликата ни е 4г. и 4м. и много ясно си спомням как ходихме с баба ми да го гледаме в родилния дом и как после го донесохме вкъщи. Изселиха ме от стаята на майка ми и трябваше да спя с баба ми. Брат ми беше доста ревлив и си спомням, че ме будеше през нощта. Иначе много помагах на майка ми, знаех кога как и какво се прави с бебето. Той нямаше с кого да играе и вечно се влачеше с мен. Женските игри не му бяхя интересни и все ни бесеше куклите. Абе, виках му "лепка". Вечно ме дразнеше и даже успяваше да ме надвие при бой. Аз обаче после си му го връщах - редовно го миех със сапун по разранените крака /да го щипе/ и в училище всяко междучасие ходех да го гледам какво прави. Строг контрол  . В осми клас заминах да уча в Бургас и чак тогава почнахме да се обичаме. Радвам се, че и съпругът ми го прие като член от семейството ни. Аз също се разбирам с жена му. Най- хубавото нещо сега е племенникът ми, радвам му се като на мое дете /даже повече/

[Kiwi]

Хахахха, Муунче, разби ме с тази снимка  
Аз имам малка сестра, която понякога е истински ДЗВЕР  
Но колкото и да сме различни, колкото и тя да е странна и непоносима на моменти, никога не бих си я дала - имаме 7 години разлика и мога да кажа че се чувствам като втора нейна майка, а и тя е силно свързана с мен. Най-обичам да ми се обади по тел., да сподели проблем (по който не съм компетентна) и да каже: "Какво да правя - ти трябва да ми кажеш?!"   Да ми е жива и здрава

Сноуче, това все едно аз съм го писала. Нашите отношения съ сестра ми са абсолютно същите, само дето тя е с 8 години по-малка от мен. Много си я обичам!
Едно време си мислех, че вече няма да ме зарадват родителите ми, щом толкова време не са се наканили. Сега не си представям живота без нея!

... и двете ви цитирах, защото и моята е по-малка, но с 6 години и отношенията ни са подобни.

Аз си я бях поръчала и нашите щом ми казаха, че ще имаме бебе аз компетентно заявих, чакаме сестричка. Много ясно, че сестричка.... След дълго проучване в детската, бях разбрала, че братчетата не струват - играят си на скучни неща и имат глупави играчки.

Голямо е магаре на моменти, миналата седмица ви разказвах за солетите в операта, но пък е най-добрата сестра, поради липса на друга и си се обичаме

[Snow_White]

Аз си я бях поръчала и нашите щом ми казаха, че ще имаме бебе аз компетентно заявих, чакаме сестричка. Много ясно, че сестричка....

В този ред на мисли да ви споделя как сънувах, че ще имам сестричка....беше нещо като дежа ву....сънувах я с дълга права кестенява коса и синьо елече. Разказах на майка ми, но тя не ми обърна внимание (разбира се, бях 7-годишна)....Няколко години по-късно влязох в стаята и видях същото момиченце с дълга коса и синьо елече. Майка ми още не ми вярва, но това е един от няколкото запечатани в съзнанието ми сънища.
Жалко, че не можах да сънувам Бубето...но пък си я представям

Свекърва, твоята история също ми е позната - и аз постоянно трябваше да водя сестра ми със себе си...тъкмо ме приемат в някоя компания и хоп- сестра ми наплюва някого, или друга подобна мизерийка    Но пък играх на кукли до 8-ми клас с нея

[emetoem]

Хайде да се отчета и аз с отговор И аз имам сестра само,че в случая май само мойта е по-голяма от мен, имаме 5 години разлика и ,ако ни питате и ни видите, ще кажете, че хич не се обичаме, ама естествено не е така, обичаме си се, ама никоя от нас няма да го признае. И двете сме рогати и горделиви, когато трябва си помагаме и се разбираме, ама през останалото време сме като буреносни облаци,ама...имаме си и хубавите моменти

[_Ezra_]

Е аз ви бия всички   имам две сестри, едната е с 2 и половина години по-малка, а другата с 4 и половина по-голяма от мен   и много си ги обичам, порастнахме вече и като цяло нямаме някакви детински спорове   а си помагаме , като има някой празник напр. рожденните дни, става голяма веселба , като съберем и мъжете и става весело и голямо събиране   Стандартно семейство сме си, един баща, желани и обмислени деца  със семейните си спорове понякога, но възпитани и много обичани  за което съм мн.благодарна на родителите ни; винаги са ни подкрепяли;

аз се мъча тук с едни задачки, уж гледах формулите 10 минути и викам ей сега сядам и ще успея ги реша, ама нъц... само 1 успях от 5    мисля да ги зарежа за известно време и да погледам филм с мъжа

[miauka]

Здравейте момичета 
Аз нямам братя и сестри  за голямо мое съжаление  Винаги съм искала да имам,но...моите родители се разделиха преди 9 години някъде,но нито един от двамата няма други деца.За това винаги съм казвала "Едно дете никога!Трябва да са минимум 2!" Ще видим 

Аз използвам всеки миг от това топло и слънчаво време  и все гледам да съм някъде на вън!Защото знам,че няма да мога да излизам много тази зима, а и до колкото се познавам няма и да ми се иска

Лека вечер на всички