Сватбата на Hecate - 10.06.2012г.

[desirer]

ЧЕСТИТА СВАТБА!!! Пожелавам ви, много да се обичате, бъдете щастливи. С нетърпения очаквам разказче и снимки, когато имаш възможност разбира се

[Alleksia]

Hecate, честита сватба! Желая ви мнооооого да се обичате и да бъдете безкрайно щастливи! Как се чувстваш като омъжена жена вече  Чакам разкачето и снимките с нетърпение

[Bride_]

ЧЕСТИТО, мило семейство,
 
желая ви много любов, здраве, щастие и дълги години напред да вдигате наздравици

с искрени усмивки и радост в душите!
 
Наздраве и Горчиво!

[Hecate]

Благодаря Ви, момичета! Аз започвам малко по малко с разказчето, защото все не ми остава време за много.
Денят беше дълъг, но наистина мина шеметно бързо, защото непрекъснато нещо се случваше. Сега може би съжалявам, че пропуснах да направя много неща, които уж бях обмислила - нямаше много заигравки с младоженеца при взимането, нито забавни надписи, не написах имената на дружките на обувките, не танцувах нито с кума, нито със свекъра, защото бях толкова залисана да си танцувам със съпруга си, че не се усетих кога мина времето и гостите започнаха да си тръгват, а събитието продължи близо 23 часа за нас от момента на събуждането до заспиването.
Както и да е - остана толкова алкохол, че може и втора сватба да си направим
В събота разпределихме нещата - занесохме роклята и нещата за гражданското и църквата при нашите, нещата на младоженеца - при техните, а алкохол, безалкохолни и украса - в ресторанта. Кумата ми донесе цветята и помагаше във всичко с нейния мъж. Късно вечерта се усетих, че съм забравила да оставя парите за балоните и звънях на любимия да оправя нещата сутринта преди сватбата. В същото време колата на свекъра се беше счупила и му оставихме нашата, аз успях да счупя една чаша от нов сервиз при нашите и т.н. яко счупено имаше, явно защото ние не искахме да чупим чаши в ресторанта и то искаше да навакса.
Спах си сама у нас и си говорих по телефона с шаферките, майка ми и приятелките.
На сутринта бях вече много спокойна, станах, взех си душ, приготвих си някой неща и букета и тате дойде да ме вземе с колата.
Пристигнах при нашите, а там беше лудница - само тримата с баба ми, изнервени до безкрайност и въобще много натоварваща обстановка.
Започнах за техен ужас да си гладя воала, свършила - недовършила, звънецът долу звъни и ние се усешаме, че вратата се заключва,  но домофон - няма и хората чакат в недоумение някой да им натисне бутона. Първа дойде фотографката, минути след нея и Слав. Затворихме се в стаята на нашите само тримата и започна най-релаксиращото време за мен - прическа и грим. Те двамата си намериха и приказка и наистина беше забавно. Слав се справи великолепно и доста бързо, но пак закъсняхме с графика, горе-долу колкото беше неговото закъснение.
След няма и 5 мин, в които аз гледах да хапна някоя хапка от чиниите, наредени за гостите, първите хора от моя страна започнаха да пристигат...
следва продължение...

[Bride_]

За сега звучи добре, дано по - скоро напишеш продължението, а и нямам търпение да видя снимки от работата на Слав и крайният резултат на роклята ти в комбинация с всичко останало. 

[MaHu]

Очакваме продължение и снимкиии 

[Hecate]

Снимки нямам т.е. имам едни експресни от фотографката на засекретен линк и не може да се сваля от него. Хубави сме - малко дебела, но много щастлива булка и прелестен младоженец.

Такааа, моите гости започнаха да идват към 13ч - доста хора..., а аз се опитвам да изпразня хола, където ми е роклята, за да се облека. Идва едната шаферка, носи си гримове да я гримирам, но много светли за нейния тен, разстроена, че косата не са й я направили като хората /тя е с коса до под кръста и наистина плитката беше рошава и недобре направена/. Викам й само спокойно, каквото и да стане всичко е наред. Кумата отвори гримьорско студио на балкона и гримира майка ми и шаферката, друга приятелка и разплете косата и я направи на обикновена плитка набързо. Ние с другата шаферка през това време се обличаме в хола, тя роклята голяма, едвам минавам между табуретките и за фотографката не оставихме добро място за снимане. Стегнахаме доста, може би повече отколкото трябваше, малко ми поизхвърчаха сланинките, но поне не съм я вдигала роклята. Парфюм, бижута и ей ме на - готова. Помотах се 2-3 минути отново търсейки храна и вода /добре че пих едно кафе с мляко докато ме фризираха/. И започнаха да се чуват клаксониииии, а ние сме изпратили нашите мъже да оставят разни неща по колите долу и те заключени отвън.
Кумата вика, дайте обувката, аз се опитвам да си разпечатам гланца за устни, за да се поосвежа = лудница. Обаче ми е спокойно, затворила съм се в стаята на нашите и като на филм. По едно време влиза някой и иска и другата обувка. Отиват и нея да пълнят...

[cveta_d86]

Айдееее искамее ощеее ощеее 

[rady17]

Е много ми е готино като чета емоциите от сватбения ден на всички.  Ама още...

[m0onlight]

Ех, на най-интересното прекъсна разказаааа!

[Hecate]

Носят ми обувките - пълни с една двулевка, другото петдесетачки и стотатчки. Питат ме "Става ли ми?" - Не, голяма е... Една от приятелките вика на младоженеца - още 100лв. и те пускам. Дадоха ги набързо и го пуснаха.
Тук ми се губи, спомням си, че ме целуна по бузите като ученичка, не съм ревала, напротив - бях много щастлива да го видя най-сетне, защото знам, че голямата лудница е минала и с него ми е най-спокойно и добре. Чак после ми просветна, че не ме забули кумата. Мернах с периферното си зрение много, много хора и непознат човек с камера, т.е. видеооператор.
Закичих със зор младоженеца, шаферките и мама и започнах да търся отчаяно другите, обаче апартаментът пълен с хора и не мога да мина. И на първите бутониери не можах да им хвана цаката, после станах експерт. Опитах се да кажа здравей на гостите, младоженежът изчезна някъде в тълпата. Най-накрая се намерихме, питах дали за взели халките/у кума бяха/ и се опитах да си намеря минерална вода без успех.
Всички казаха - да тръгваме! Но беше много рано, опитах се да ги убедя, че ще засечем другата сватба и няма смисъл, но и това без успех... но вече ми беше леко на душата и не можех на нищо да се ядосам.

[Josephine®]

Ох, Несате, чета и една емоция напира в мен.... Нямам думи и искам още!

[gucci]

Всичко звучи прекрасно.А как искам да видя снимки.

[Hecate]

Шаферката ми лисна водичка, видеото го изпусна това... и слезнахме долу при колата, нямах възможност да я огледам, но си спомням какво имаше - десен волан и климатик...Първото караше всички да се обръщат, защото мислеха, че булката шофира. Момчето, което ни караше беше много симпатично. Надухме клаксоните и стигнахме до ристуалната зала и там естествено още стои предната булка и ние тръгнахме да обикаляме, аз помолих да намерим магазинче с минерална вода и сламка за мен. После се върнахме по същия път, а уж бяхме изчисили всичко да е на една линия и да не се връщаме, но и това суеверие не го спазихме. Когато пристигнахме вече моите хора се бяха посъбрали пред Ритуалната и ми беше много мило да ги видя. Всички ми казваха само колко съм била хубава /стандартното.../. Предадохме си нещата на длъжностното лице и аз си мислех, че нещо ще ни инструктират, но не би, директно влезнахме и всички след нас. И след това толкова бързо дойдохме на "Да"-то след кратка лекция по Семейния кодекс /която ми се стори безкрайно смешна/, че едвам се опомних да го кажа 
Искате ли още или да Ви оставя дотук? 

[serendipity_85]

Искаме още и чакаме снимки Честито и от мен на новото семейство  Щастлив и безпроблемен семеен живот