Отдушник! част 2

[Alichka]

  Ако продължавате така, скоро тази тема ще измести онази с форумските бисери Добре ми дойде това свежо настроение!

[menyanthe]

И аз така с моята свекърва, стремях се да съм дипломатична в началото и накрая, дъщеря ми като стана на около годинка, вече не издържах и се скарах с нея. Ама така се скарах, че сигурно още ѝ държи влага. То и на мен, де.  И даже си мисля, че трябваше още в началото да се скарам с нея. 

[lolitkabg]

Рат,като те чета  се успокоявам,че не съм луда.Хем преди да родя изчетох тонове за следродилната депресия,хем накрая ме удари със страшна сила.Добре,че беше само за два дни.
    ММ  в началото  беше многооооо ентусиазиран.Ставаше с мен да го кърмя,помагаше с къпане и с всичко останало.До един момент,след множество мрънкане от страна на майка му,реши,че няма нужда да се раздава толкова,щото мама му е казала: детето си има майка,ти ходиш на работа,не се натоварвай маме .....
  Ей,дори и от стотина километра пак ме дразни тая женичка.Подозирам,че и на лунатада е ,пак ще ме побърка.Защо не осъзнава,че всяко едно ,дори и леко намекване ни вреди на отношенията.
  И така ММ реши,че вместо да помага,може да си поспива.Държа да отбележа,че вечер не го будя,той спи,като пън,а малката се скъсва от рев до главата му.Но има си човека спокоен сън и това е.Само сутрин преди работа му я оставям за 5 мин, да отида до тоалетната....Като се прибере  от работа,му я оставям за час,да поспя,а той нашия хубостник,качва детето при майка ми и си ляга ( при условие,че е спал цялааа вечер)  е избухнах...Ма така избухнах,че всички съседи ни разбраха Просто всичко,което бях събирала почти месец излезе с пълна сила.....Сега ми се струва глупаво,но в този момент не бях на себе си...След това два дни ме избиваше на плач.Усештах леко безсилие и изтощение ,но  мина този период,,,,Дано никога не се повтори.Осъзнах,че това ме чака от сега нататък.Няма да го оставя ММ да си живее лежерно,като преди,но приех ролята си и разбрах,че така ще бъдат нещата.Майката си е майка....И има мъже и мъже....Е явно моят не е от най-отдадените,,,,но ще го преживея,това да  муе кусура,дет се вика.
   Та Рат не ме подминаха и мен хормоните,но всичко е нормално.Ще мине и отмине,важното е детето да е живо и здраво,такава е майчината карма 

[Kiwi]

Момичета, не знам на кое му викате следродилна депресия за два дни, ама гледам че пресните мамчета всичките я изкарахте... според мен просто умората взима връх и от цялата  тая хормонална каша ви избива на рев, гняв и полети с метлата. Нищо ви няма, нормално е... Най-голямата тайна, която никой не съобщава на първескините е какъв културен шок и денонощно ( понякога буквално непрекъснато) бачкане ги чака след раждането. Спокойно де... всички от там са минали, повечето оцеляват, а не малка част са такива машини, че се пробват да родят поне още веднъж...
Тъй де, колкото и да стават да ви помагат мъжете, не могат да ви заместят напълно, просто периодът е такъв. Бебето има нужда предимно от вас, не случайно децата ги раждат майките им. Мъжът, в такива периоди ако не ви помага, поне го инструктирайте да не пречи и да не дразни... само нерви ви липсват на недоспиването, а те с времето свикват с новия човек вкъщи и с постоянство от ваша страна, могат и много добро помощници да ви станат. Вие задавате тона момичета, децата и мъжете са си ваши, дресирайте си ги, всичко от вас си зависи  

[alexandrova_90]

То минало и заминало, но да се включа аз.. Не ме дразнят свекървите ви (очаква се), а мъжете ви!!! Имат семейство, жена и дете, още ли мама е водеща.. Амаааха!! 

[bulche91]

Момичета всички сме минали от там, не са само вашите мъже за бой Моя ми късаше нервите първите 3 месеца, странно как изтърпях 3 месеца, ама така изригнах че не знаеше къде да се скрие. Аз също бях сериозно приела ролята на майка, той работи, изморен е няма да го тормозя... е да де, ама се прибираше в 19:30 и директно в тоалетната 1 час и след това грабваше телефона и мълчеше... ееми не продължихме така. След лют скандал, всеки ден след работа излизахме по 3 часа на разходка докато беше топло времето, поемаше грижи за детето, не много, но достатъчно да си почина малко. Сега е друга бира, всичко прави наравно с мен, храни, памперси, редуваме се за игра. Въпреки че аз съм на мнението че майката има основната роля докато е в майчинство, повярвайте ми сега като се връщам от работа съм смазана, искам да си помълча, ама няма как, и той се е чувствал така.

Рат за свекървата... какво да ти кажа, аз подминавах такива подмятания, моята си казва какво мисли, аз и казвам аха, и си правя каквото съм си решила, тя после даже казва ох колко добро решение. Ама моята е добра жена, увжава ме и ме подкрепя, не мога на черното бяло да кажа. Дай боже всекиму такова свеки!

[Lupercola]

Тони, пак ще си говорим след време, дай Боже.

Лоли, това не е следродилна депресия, а baby blues 

[alexandrova_90]

Никога не съм виждала мъж, който да е по-самостоятелен от семейството си от моя.. Ако не съм аз да го тикам, той по телефона не им звъни.. Подаръци пак аз, празници пак аз.. Той има някаква носталгия по града си, но не и по семейството му. Сигурно съм разказвала, че повече се разбира и разчита на моите родители.. 

[ratatui]

Спирам да критикувам мм, много ми помага реално, през половината ден Ники е у него.
Тони, мм също отдавна не е особено бризък с майка си, но сега тя започна да се влачи у нас и да намила. А нали знаеш колко лесно се посява зрънцето на съмнението (особено когато не си убеден какво точно се случва).
А как щефсе оправя с тая жена не знам, аз много мразя и не мога да се карам. Тя е страшна драма куин и реве, и едни страшни циркове прави 
Инче, като прочетох първо това за отношенията и помислих, че визираш тези в двойката, а не със свекървата и се хванах запглавата.

[alexandrova_90]

Ау ужас.. От ревливите.. Ти имаш кошмара ми за свекърва  

Моята плаче като ни види и като си тръгваме, но ми се струва искрена .. не се виждаме по 3-4 месеца и повече

[Feribotka]

Оххх пак на Киви много ми хареса заключението - мъжете и децата са си наши, ние трябва да си ги дресираме. Вярно, че външните фактори (свекърви) не са за пренебрегване, ама нали затова сме жени, достатъчно хитри и дипломатични трябва да сме, за да знаем как да си манипулираме мъжете 
Съчувствам на пресните мамчета (аз вече не се броя към тях), знам какво ви е на главата, ама няма как, ще мине и това 
Пак да кажа, че не мога да се оплача от свекърва (може би защото не е майка на ММ, нз), пък и от мъж 

[магито]

Момичета от сега нататък предстоят много катаклизми в семейството ви.Ще има много караници и с мъжете и с родата по домова книга.Умората е смазваща, докато и свикнеш.А депресията следродилната не минава за 2 дни повярвайте.Аз дето го чаках това бебе с такова огромно нетърпение, се чудех какво става с мен.

Когато е първо дете стреса от неизвестното е огромен.Притеснението да не му направиш нещо, да не го повредиш, дали всичко е както трябва, ама защо плаче.Вечното бъркане и не поискани съвети, това са неща който изнервят и без това изнервената обстановка.Така че скандалите тепърва предстоят.Най-трудно е докато бебето е само на кърма, защото е изцяло зависимо от майка си.Но въведе ли се едно самостоятелно хранене, вече става друго.Поне при нас беше така.Лошото беше, че Моника не искаше и от шише да пие мляко или кърма.Плюеше, така че първите 6 месеца бяхме заедно плътно.

Трудно е да си майка, съпруга и жена в този момент особено с първо дете.

[Marri]

Трудно е да си майка, съпруга и жена в този момент особено с първо дете.

Точно така е.
 
Първото, голямо, семейно изпитание.

[pandapanda]

Спокойно, момичета те първа ще ви дразнят мъжете ви, но пък после поне ще можете да правите секс за сдобряване

[svekarva]

Спокойно, момичета те първа ще ви дразнят мъжете ви, но пък после поне ще можете да правите секс за сдобряване

Може, ама с бебе в кревата, сигурно ще е платоничен Май един хубав скандал ще свърши същата работа