Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

декември 25, 2024, 16:12:09

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 39 40 [41] 42 43 ... 63   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Отдушник! част 2  (Прочетена 303195 пъти)
 
emmmmmy
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4265



Моят сватбен албум

« Отговор #600 -: април 08, 2016, 11:37:43 »

Черешке, като се замисля че доста хора гледат възрастни роднини и то без плюсовете на жилището, които ти изброяваш.. общо взето правилно го приемате като дърт роднина.
На ваше място бих приела нещата каквито са, освен ако не ми изпадне същото предложение като пари, но без дядка.  blum
Активен
Marri
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1853


If you want a rainbow, you have to stand the rain.


Моят сватбен албум

« Отговор #601 -: април 08, 2016, 11:59:51 »

Моето мнение е, че всичко това няма да се промени.
Намерете си чистачка и разходите за нея, добавете към наема/щом е смешен, значи носи/....


П.П Отбивай се по-често smile
Активен
djosi
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 620



Моят сватбен албум

« Отговор #602 -: април 08, 2016, 12:06:00 »

Вики да живееш с възрастен човек е трудно, особено когато е болен. Той все си мисли, че свършва светът и всички са му длъжни.. Болните хора стават много капризни, знам го от личен опит. Въоръжи се с много търпение.. Ако искате да останете там да живеете, просто го приеми, че помагаш на този човек..
За наема е най - добре да почнете да го превеждате по банков път, за да няма недоразумения..
Активен
pandapanda
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1848



Моят сватбен албум

« Отговор #603 -: април 08, 2016, 12:09:08 »

Джоси много правилно го е написала. Той няма ли роднини, които да му помагат щом е болен?
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #604 -: април 08, 2016, 12:36:05 »

Щях да попитам същото като Панди - няма ли деца или някакви други роднини, които да помогнат или поне да съдействат с нещо?
Активен
Kiwi
Сватбен ШАМАН
*
Публикации: 1003



« Отговор #605 -: април 08, 2016, 12:39:45 »

Аз друго да попитам... нека да си е жив и здрав човекът, ама ако вземе да се ...  star angel priest  вие може ли да останете в къщата и след това?
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #606 -: април 08, 2016, 13:04:55 »

62 години не са показател за изкукал самотник...Предполагам, че има разсейки в мозъка sad  и това, което пита Киви е много важно. И да наемете чистачка, тя няма да свърши работа за ежеминутна хигиена. На човека му трябва гледачка. Ако си е направил точно тази сметка и по тези причини сте с нисък наем, вие взимате решение дали оставате, или бягате pardon
Активен
Cerise
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 863



Моят сватбен албум

« Отговор #607 -: април 08, 2016, 13:29:46 »

Наема е нисък, защото той е направил много подобрения по къщата и хазаите му влизат в положение. Има три дъщери и братя, но те не го зачитат за нищо. Някакви стари семейни скандали. Той не е с тежка форма на рак, мисля че е в ремисия. Лекуваха го само с лекарства, защото беше в много ранен стадий. Да, ние имаме договор за наем, така че си оставаме, ако нещо се случи с него.
Активен
Lupercola
Гост
« Отговор #608 -: април 08, 2016, 17:12:05 »

На мнението на Мари сьм. Или се сьгласявайте или се махайте.
Активен
Lupercola
Гост
« Отговор #609 -: април 11, 2016, 14:17:24 »

Ха ! Падна ми се да пиша два пьти.  pardon

Моят случай не е "тежьк", но имам нужда да се "отдуша".

Трябва да пиша досието за стажа и трябва да е готово до понеделник. Обаче не само, че цялата седмица сьм заета, но и днес като имам време, главата ми е празна... Никаква размисьл не мога да изцедя от себе си, пьк даже и простото описание е на хептен прост език.  GROAN

Недоспиването ми разказва играта, а майка и тя е скапана и преди се прибра сьс София и си легна, та сега имам време, но аз трябва да се заминавам с бебето. То и да не трябваше не мога да пиша де, просто не знам какво...


На всяка цена трябва да го направя досието.  angry
Активен
Marri
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1853


If you want a rainbow, you have to stand the rain.


Моят сватбен албум

« Отговор #610 -: април 11, 2016, 19:56:13 »

Ще се справиш, както винаги досега! good
Активен
Feribotka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2453



« Отговор #611 -: април 12, 2016, 08:43:53 »

Ина, пращам ти мислено муза да ти дойде вдъхновението и да се справиш без много драми с досието  give_rose

И аз имам бая за писане за тук, амаааааа е много дълго, а и не искам да си развалям слънчевото настроение, старая се да не мисля за него, но ако много ми дойде ще ви използвам за както казва мама "кошче за душевни отпадъци"  smile
Активен
milenkata
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1136


I will love you... unconditionally...


« Отговор #612 -: май 03, 2016, 23:14:51 »

Предполагам  се чудите защо липсвам последните месеци... май най-накрая съм готова да говоря за това...

Истината е че януари и в последствие февруари преживях една доста тежка емоционална драма и някак ми тряббваше време да свикна с идеята и да преглътна случилото се и някак май се изолирах от всички и всиччко...
Какво да ви кажа, такова решение каквото се наложи да вземем с ММ не пожелавам на никой да взима. Цял живот съм се клела че НИКОГА няма да направя такова нщо, но ето че си има първи път за всичко. Истината е че ... забременях и... е да кажем че вече не съм бременна...  cray
Да започнем отначало, моля изслушайте ме и не ме съдете за решението - знам колко хора искат и не могат и се чувствах достатъчно виновна...

Към края на януари ми закъсня и понеже се познавам достатъчно добре , веднага се досетих каква е работата... Казах на мечи и той се прибра и в продължение една седмица всеки ден сме плакали вкъщи и сечудехме какво да правим. От една страна искахме второ дето, от друга - ужаса който преживяхме с раждането на Боби все още не ми е минал, ужаса и притесненията по време на самата бременност с него - теласемията и тн - не бяхме гготови а и  Боби беше само на 8,5 месеца тогава. Мислихме мислихме мислих, толкова много мислихме че главата ми щеше да се пръсне. Това в моето съзнание е най-големия грях, да махнеш дете, но психически нито аз нито ММ бяхме готови за това. Не исках да родя дете , което нямаше да е виновно за нищо а да не е искано. Наречете ме идеалист, но макар че Боби се появи непланувано, беше категорично искано бебе. Идеята че няма да са равни ме съсипваше. Идеята че без да искам ще има разделение между тях ме съсипваше. Идеята че нямаме свой дом където да ги отгледаме ме съсипваше. Идеята че не съм готова да мина през всичко наново толкова скоро след Боби ме убиваше тотално. Идиот съм, но някак искам да се насладя изцяло на Боби и когато стане на 2-3 4- тогава да мисля за ново бебче. От друга страна той е адки ммалък и не искам още от сега да го товаря с бремето на по големия или пък да се чувства пренебрегнат или...или..или всякакви такив амисли ми бяха в главата и се блъскаха всяка минута.
Другата страна на монетата - винаги съм била ужасно против, това решение противоречие на всичките ми принципи и възгледи за живота. Огромния страх от смазващата тежест на вината... бебето си е бебе, то не е виновно че аз видиш ли сега не съм готова за неговото появяване. Ами ако след време с Фил искаме  и не можем, ами ако никога не успеем, ами хилядите хора ежедневно борещи се с репрудуктивни проблеми........ ами...ами....ами

Всичките тея мисли ми се блъскаха в главата едновременно и по 20000000000 пъти в секунда. Решихме че докато не ме види лекар, няма какво да умувам. До последно не бях взела решение категорично и имах колебания,бяхме решили че ако чуем сърчице оставяме го , пък кавото ще да става... когато обаче отидох на лекар,  се оказа че съм 5 седмица още е само сак , няма ембрион,няма сърчице, но не това натежа на везните - Лекаря ,моя си , при който родих и който е ужасно против абортите,и който очаквах да ме убеди да го задържа, ме уведоми че не е препоръчително за мен да го задържа. Оказа се че още не съм с възстановила от Боби и че ако го задържа ме чака една адски трудна бременност с много рискове за моето здраве и не на последно място пак генетични изследвания и пак вероятност за прекъсване в случай че нещо не е наред и така нататък...
Тези негови думи, аз съм ви казвала, адски му вярвам на този човек, ме накараха да взема окончателното решение...Реших че явно наистина не ми е сега времето и това е някакво изпитание и ... както и да е....

една седмица по късно на 18ти февруари всичко приключи, Мечи беше с мен през цялото време, Боби също - той пък сякаш усещаше че имам нужда от него и беше нетипично гушкав и кротък и спокоен... Процедурата беше най-леката възможна, даже не ми слагаха упойка... Физически лекаря каза поне 2 години да не забременявам, защото от раждането и от тази процедура организма ми е безкрайно стресиран и няма да може да се справи....

Това ме тормозеше и още ме тормози, даже си плача докато пиша, но пък трябваше да го излея някъде - никой не знае, само майка ми... даже ММ не знае че ви го пиша това и ще ви помоля така да си остане... но трябваше някъде да си го изкарам, защото ще се пръсна...
Ако трябва да съм честна изпитвам вина да, но с времето някакви дребни нещица случващи се около мен ме карат да си мисля че така е трябвало да стане и че съм взела правилното решение....


« Последна редакция: май 03, 2016, 23:20:12 от milenkata » Активен
Marri
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1853


If you want a rainbow, you have to stand the rain.


Моят сватбен албум

« Отговор #613 -: май 03, 2016, 23:38:57 »

Не знам кой и с какви очи би тръгнал да те съди!  sad

Не мога да кажа(а не е и нужно), добре си постъпила,  но мога да кажа,  че вярвам в Съдба,  Провидение.... или както там се нарича и мисля,  че щом нещо ни се случва,  така е трябвало да бъде.

Често се сещам за твоето раждане,  за престоя в болницата....,  това не  е човешко,  което си преживяла и не се учудвам,  че такива травми имаш.
Дори всеки път като си припомня разказът ти си казвам,  колко е силна Миленка,  как го преглътна това нещо.

Времето лекува много неща.

Прегръщам те,  макар и виртуално,  и знай че в мислите си съм с теб и ти изпращам само положителна енергия.  heart

Радвам се,  че сподели с нас и дано поне мъничко ти олекне.

Отбивай се по-често,  тук сме от една страна на барикадата.
« Последна редакция: май 03, 2016, 23:43:05 от Marri » Активен
nadelina88
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 681



« Отговор #614 -: май 04, 2016, 07:25:33 »


Отбивай се по-често,  тук сме от една страна на барикадата.

Миленка, прегръщам те!  heart

Вина имаш, заради принципите и ценностите, които носиш в сърцето си...иначе си постъпила по най-разумния и правилен начин. Всеки ден сме изправени пред избори - леки и нелеки, важното е да не съжаляваме за вчерашния ден, защото взетото решение е един вид знак. Бъди силна.
Аз съм тук, всеки път, когато пожелаеш да поплачеш...или да ти разкажа виц.
Активен
Страници: 1 ... 39 40 [41] 42 43 ... 63   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines