Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

декември 26, 2024, 03:36:20

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 35 36 [37] 38 39 ... 63   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Отдушник! част 2  (Прочетена 303712 пъти)
 
addicted_to_u
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 340



« Отговор #540 -: януари 06, 2016, 15:41:16 »

Ей как не се сетих по-рано,че тука има къде да си излея нещата..просто имам нужда точно от отдушник да си помрънкам,пък дано ме халоса някоя идея по главата...
Новата година ни започна отчайващо зле- неработещ хладилник....уж нищо и никакво ама вече 5ти ден се въртим с него,къщата е на вили и могили,не можем да си сготвим като хората и ми е някакво много депресиращо. Снощи дойде един техник дето го мъчи от 19:00 до 22:00 и нищо не стана. Днес пак ще идва,но шансовете да се оправи клонят към минус безкрайност. Лошото е,че в момента всеки разход встрани ни е сложен заради сватба и т.н.,а нов хладилник си е голям разход.
 Аз си бях поставила срок до НГ почивка и да почвам да търся работа,но идея нямам какво да търся,гледам,гледам и не знам какво да правя.Знам само че искам пари,че на 25 години да ми праща майка ми вече ме е срам,ама пък и с висше образование магазинерка да стана ще ме е яд за вложените пари и време в образование. Като капак на това съм си в минидепресия и никак неромантично настроена и въобще ми е черно всичко.
Излях си го,а дано ми олекне....
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #541 -: януари 06, 2016, 16:08:53 »

Вероника, добре писа. Най-малкото ще ти олекне да си излееш каквото ти тежи.
Излишно е да казвам, че има и такива моменти, в които все едно си в някаква черна дупка и не виждаш изход. Неприятни неща са ви се случили и още по-неприятното е, че се стоварват сякаш накуп.
Според мен не бива един хладилник да те кара да се чувстваш по този начин. Сигурна съм, че не е приятно, но решение винаги има. Ако в момента нямате възможност да си купите, може да вземете на изплащане. Така поне вноските ще са по-поносими. До тогава ще си правите нещо набързо за хапване, което не изисква съхранение. Знам, че сватбата е доста голям разход, но ще видиш, че с течение на времето ще се чувстваш по-добре. Определено се изискват много финанси и търпение за организирането й. Вие сами ли си поемате всички разходи за сватбата?
За работата те разбирам още по-добре, защото аз 1 година бях без работа. Не че после си намерих де, само се залъгвах с някакъв абсолютно безсмислен стаж и то на граждански договор. И сега какво, пак в същото положение, без работа и то точно сега, НО се опитвам да гледам малко по-отгоре на нещата. Е, имам моменти, в които ме обземат и мен черни мисли, но ги преодолявам с помощта на ММ. Образованието вече не е гаранция за хубава работа, особено в по-малките градове. Аз смело мога да си кажа, че съжалявам за времето и парите, които хвърлих за образование. На този етап абсолютни безсмислено. Да ти кажа срамна работа няма, но всеки трябва да си знае мястото. Ако беше така, нямаше смисъл от губене на време в учене. Аз съм кандидатствала и на много места, на които не се изисква висше образование, пък работа не съм си намерила. Някои работодатели разсъждават така, че не искат да си губят времето с човек като теб с образование и дори не те канят на интервю. Други едва ли не те карат да живееш на раб.място - няма почивка, няма отпуска, минимална заплата и осигуровки. Ако пък случайно кандидатстваш за позиция изискваща висше образование, не си достатъчно квалифициран, нямаш 42545 години стаж и практика и т.н. Абе, общо взето такива глупости.
Не казвам, че е невъзможно, но е доста трудно...
Не знам колко те успокоих обаче  pardon

Хайде едно голямо гуш от мен и не се отчайвай напълно. Най-хубавото те първа предстои.  heart
Активен
Feribotka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2453



« Отговор #542 -: януари 06, 2016, 16:35:06 »

Вероника, сега в студа не може ли навън да ги държите докато намерите разрешение на ситуацията smile Мимето добре те е посъветвала за изплащане  blum А няма ли някой, който може да ви даде някой стар работещ мраз, ние сме с такъв...който баш покрай празниците понякога отказваше и бяхме в сходна ситуация smile Голямо гуш и от мен  heart
Активен
addicted_to_u
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 340



« Отговор #543 -: януари 06, 2016, 16:47:16 »

Мерси за предложенията,няма кой да ни заеме хладилник за жалост.Вариант за изнасяне навън,докато е хладно е минимален,защото имаме много малко пространство на терасата,а и е открита и тия дни всичко замръзваше,сега пък дъжд вали,а за да сготвя все пак ми трябват елементарни продукти,които ако купя няма да изразходвам наведнъж и няма как да съхраня. Изплащането също е сложно,защото ММ в момента сменя професията и работи вкъщи върху портфолио,та ни един от двамата не е със сигурен доход за пред кредитори.Иначе за сватбата имаме заделени пари,както и за фонд безработица,но в тях не са включени непредвидени покупки и то огромни.
Миме, ние сме в съвсем сходни ситуации с теб-и аз бях на граждански с цел трупане на опит,но седях по над 10 часа без почивка и изпълнявах няколко функции наведнъж, издържах към 5 месеца и се отказах. Благодаря за подкрепата и от мен имате едно гуш.Аз имам склонност точно преди да избистря водата тотално да я размътя,та сега явно е тоя период.Мерси за изчитането Wink
Активен
djosi
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 620



Моят сватбен албум

« Отговор #544 -: януари 06, 2016, 16:56:10 »

Вери, ако вие нямате възможност, вземете го на името на един от родителите. Не вярвам да ви откажат..
На нас колко неща ни се случиха преди сватбата и бях на крачка да се откажа, но се справихме с всичко.. Та и ремонт на колата правихме, които ни глътна двойно от предвиденото..
Не се притеснявай, всичко ще се нареди, гуш и успех  give_rose
Активен
Feribotka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2453



« Отговор #545 -: януари 06, 2016, 17:23:14 »

Не се притеснявай, преди сватбата и ние бяхме в черна финансова дупка + солидна сума за документи за къщата ама се наредиха нещата  smile Както някой беше писал - най-тъмно е преди изгрева  Wink
Активен
Feribotka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2453



« Отговор #546 -: януари 25, 2016, 10:36:25 »

Да се разпиша и тук, че отдавна не съм (въпреки че последният пост е мой  blush ) Мисля, че съм ви казвала, ама на Божи вуйчо му миналата година точно като избрахме датата за сватбата и бяхме започнали организацията му откриха рак на белия дроб и ние известно време дори се чудихме дали да не отложим сватбата, защото това са хората, които аз чувствам като свекъри и винаги са ни били опора  sad Споделихме с тях и той лично ни скастри да не го чакаме да умре за да се оженим...и така, започна си лечението човекът, все казваше че няма надежда, че ще оздравее, но има надежда, че ще поживее и да правим по-бързо бебе, за да може да го види и да му се порадва докато е жив  sad Е...не успя, в петък ни се обадиха че е починал, а ние даже не успяхме да го видим преди това  cray Оказа се че в последния месец, от Коледа насам, много се е влошил и всеки ден са го приемали като подарък  cray На мен никой не ми е казвал, че са толкова сериозни нещата и не са искали да ходим за да не се разстроя и да не го виждаме така...За сълажение доста се е измъчил, пък и всички покрай него - жена му и двамата му сина и накрая вече той сам е искал да си отиде и да олекне на всички  sad Мъчно ми е, че изобщо не препдолагах и винаги ми казваха всичко е наред, а пък аз през това време щастливо си им се обяснявах за бебето и тн...и не успях по никакъв начин да подкрепя поне лелята на Боби  cray Отидохме в петък вечерта при тях като ни се обадиха, Боби не искаше за да не го видя и да се уплаша, ама те тамън го изнасаха от траурната агенция, вчера му беше церемонията (не погребение, защото ще го кремират и не казвам опело, защото той не беше набожен и не искаше свещенници), аз отново не отидох, защото всички ми забраниха категорично и така...Мъчно ни беше много, но всички приеха много философски ситуацията, просто защото в последните дни вече са си го чакали във всеки един момент, но като цяло след това си говорихме само за забавни моменти с него, не е имало драма, почти не видях някой да плаче...точно както той би искал да го изпратим smile Ще кажа последно аз с какво ще го запомня: Първият път като отидохме в тях, само седна срещу нас с Боби, изгледа ни дълго и продължително и каза ама вие много си приличате lol Той е от хората с малко по-пиперлив хумор и не вски го понася, ама явно сме си допаднали, защото още тогава супер чистосърдечно ме прегърна и ми каза, че Боби е извадил голям късмет с мен  heart Другото е, че той е може  би единственият, който ни е разказвал най-много за родителите на Боби, какви хора са били, как са живели, как са строили къщата, за сестра му какво дете е била, неща за които другите от болка или не знам от какво не са говорили толкова открито, и от него сме получили най-ясна представа и най-пълна картинка за семейството на ММ. По същия начин, когато решихме да се женим, той си поговори лично с мен за да ми каже отново и хубавите и лишоте неща за родителите на Боби, за да съм напълно наясно от какви хора е произлязъл и какви лоши и добри черти може да се проявят в характера му  smile Другото много силно впечатление е било винаги отношението към жена му - всеки месец откакто са се оженили ѝ даваше пари да се поглези и да е винаги поддържана, честно в други семейства това не съм го виждала  heart Тези хора до последно си казваха, че се обичат след повече от 40 години заедно, слушаха си музика и си готвеха заедно, както като младоженци и си говореха колко хубав живот са имали  heart heart heart Спирам, че стана много дълго, извинете ме  give_rose
Активен
alexandrova_90
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 3545


I'm wearing the smile you gave me....


Моят сватбен албум

« Отговор #547 -: януари 25, 2016, 10:40:43 »

Фери, много съжалявам мила.. Неприятна ситуация, но наистина на бременна жена, не й е мястото по такива събития.. Спомняй си с хубаво и знай, че така и ти, а и той където и да е, ще се чувствате по-добре. Гуш  heart
Активен
addicted_to_u
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 340



« Отговор #548 -: януари 25, 2016, 10:46:33 »

Фери, много съжалявам за загубата. Много е хубаво,че всички го помните със забавните моменти и не се обвинявай,че си им говорила за бебето,според мен това им е било разтуха. Пази се и силни прегръдки heart
Активен
emmmmmy
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4265



Моят сватбен албум

« Отговор #549 -: януари 25, 2016, 10:53:11 »

Фери, добре че са ти спестили някои мъки и на теб!
Важното е да взимаме пример от такива хора, горе главата smile
Активен
Marri
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1853


If you want a rainbow, you have to stand the rain.


Моят сватбен албум

« Отговор #550 -: януари 25, 2016, 10:53:50 »

Фери, съболезнования give_rose

Не важно колко дълго живее човек, а колко достоен живот е водил.

Този човек ще "живее" дълго, защото го помните с добро и ще бъде винаги в мислите и сърцата ви! give_rose
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #551 -: януари 25, 2016, 11:29:33 »

Съболезнования!
Активен
Feribotka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2453



« Отговор #552 -: януари 25, 2016, 11:32:13 »

Благодаря ви за хубавите думи, дами  give_rose Добре съм, гледам да не го мисля много, за да не ми става тъжно, най-вече заради госпожицата, ама трябваше просто някъде да си излея душичката  smile Гушкам ви  heart
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #553 -: януари 25, 2016, 11:36:18 »

Съжалявам за загубата!  sad Много хубаво впечатление е оставил в теб човека. Помни го винаги такъв...
Активен
nadelina88
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 681



« Отговор #554 -: януари 25, 2016, 16:44:53 »

Съболезнования, Фери!


По-живи от живите
Не си отиват близките ни хора,
когато пръст телата им покрива!
Животът им не свършва там, във гроба.
Последен дъх споменът не убива!
 
Не си отиват! Те са там, където,
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето.
Усещаме ги силно всеки път...
 
когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска,
когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...
 
Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас -
по-живи и от най-живите хора!
 
...
 
Един човек не може да умре,
щом с обич във душата ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!
Активен
Страници: 1 ... 35 36 [37] 38 39 ... 63   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines