Отдушник! част 2

[fiibi_bg]

Аз мисля,че не е нужно бабите и дядовците да обичат еднакво внучетата си .Не мисля ,че това е някакво лошо нещо.В края на краищата абсолютно равновесие в природата няма.Вкъщи можеш да държиш на тези неща - да обичате ти и съпруга си децата еднакво ,но не можеш да изискваш това от цялата фамилия.Майка ми има трима внуци и искам да ти кажа ,че не ги обича еднакво .Опитва се ,но сама ми признава ,че не успява.Бабите и дядовците са нещо различно от родителите .Те са ,за да дават шоколади ,забранени неща,те са ,за да обличат елечета на децата ни ,когато им е топло.Отношенията с бабите и дядовците са специални и ние не трябва да се месим в тях.Твоят ред си е в твоето семейство.То никога няма да бъде спазван навън ,в яслата /градината / ,в баба и дядо.Колкото до гледането съмнявам се да искаш да ги гледат .А и те може да се притесняват да ти ги поискат ,та ти си толкова печена .А и имаш определени изисквания.Бебета никой не иска да гледа .Даже и собствената ми майка ми отказваше отначало да гледа Явор като беше мъничък.А сега ела да видиш ,моли ме да не го пускам на ясла,за да си играе с него.Май ми се получи малко разхвърляно ,но ти наистина не можеш да ги промениш ,а и няма смисъл.Имаш си страхотен живот ,а и те са такава малка частица от него,пренебрежимо малка.
Не очаквай съпруга ти да прави забележки на родителите си.Та той е техен син и това само показва ,че са си свършили добре работата с него ,значи е възможно и да са добри баба и дядо.

[fanimira]

Просто не вярвам, че съществуват такива хора. Не знам какво да те посъветвам   Определено не всички хора и особено възрастните не са толкова досетливи колкото ни се иска. Примерно свекърва ми няма как винаги да знае кога имам нужда да оставя дъщеря ми, в смисъл не знае кога съм на родителска или излизаме с приятели или просто имаме нужда да сме сами. Затова винаги когато се налага мъжо/синът й/ я пита имат ли планове за съответното време и дали могат да я вземат. Друго е собственото ти дете да те помоли за помощ. Ако някое от децата ти те помоли за помощ след 20 години няма ли да се опиташ да му помогнеш?! Трябва ти голямо съдействие от съпруга ти за да направиш нещо. Темата вероятно е деликатна, но като премълчаваш и не говорите двамата за това тяхно поведение не мисля че нещата ще се оправят. Напротив, колкото повече растат децата толкова ще почнат да забелязват ако има делене. Няма как на 100% да избегнете това, щото никога не е 50 на 50 или по-равно, понякога едното иска повече внимание, е по- послушно или по-сладкодумничко ит.н. Но все пак трябва някак си да им покажете, че и двете са техни внучета. Недейте настоява и за двете да ходят заедно, поне на този етап. Дъщеря ми, племенничката и племенника са с 1,5 г. разлика. И няма да ти казвам какво чудо сме сварвали като се приберем след кратко отсъствие. Едва не докараха до удар възрастните! Сега когато са доса по-големи 10, 8,5, 7 става, но по-рано въпреки че се ядосвах на етървата не исках да я оставям когато не съм там.
А за даването на непозволени неща са толкова настоятелни, че нямам думи. Много трудно свикват, че и се сърдят в началото, но като им се правят забележки постоянно и особено когато децата сами оочват да си казват какво не им се дава да ядат и се отказват да им предлагат. Надявам се да съм била от полза. Пиши за конкретни ситуации и може би някой ще ти даде подходящия съвет. Дотогава прави каквото трябва, пък да става квото ще!  

[always_and_forever]

Щом родителите могат да обичат децата си еднакво, защо и бабата и дядото да не могат?! Децата сега са малки и не разбират, но когато пораснат ще станат много по-досетливи. Съмнявам се на някой да му е приятно, че братчето/сестричето е по-желаното внуче, а от теб никой не се интересува.
И си мисля, че точно мъжът в цялата работа трябва да застане на страната на съпругата си. Ако толкова иска, може да си живее при мама и тати и да се разбират идеално. Минало е времето, когато трябва да слуша мама и татко за всичко. Вече е голям човек, със собствено семейство и това трябва да е най-важното. Не казвам, че трябва да забрави за родителите си, но да злепоставяш по такъв начин съпругата си, не ми се вижда много правилно. Нямам предвид само конкретния случай, а по принцип.

[pandapanda]

Не знам дали със всички баби и дядовци е така, но и за едните и за другите ми, мога да кажа, че не обичат еднакво внучетата си. Аз съм първото от двете стани, а сестра ми доста време беше ревлива и никой не я предпочиташе. А като се роди братовчед ми, изведнъж и моите акции паднаха.

[sunray]

Ох, Ангелче, не ти е леко
Знаеш ли, навсякъде тези отношения са много деликатни. Къде по-деликатни, къде не толкова, но все има по нещо. Много ми хареса написаното от svekarva, че Симонка скоро ще порасне достатъчно и ще започне да задава въпроси, които не могат да останат без отговор. А вие междувременно ще я научите да дели всичко с Валерия, да я взима под крилото си, да я споменава в ежедневието си.
С право се дразниш, обаче ми се струва невъзможно да ги промениш.
И при нас има някои дрязги, макар и в по-лека степен и по-...премълчавани. Свекървата не живее при нас, но понякога ме е боляло, че не иска по-редовно да вижда Ели. Вярно, на 65 години е, но аз не искам чудеса. Да дойде за 1-2 часа, или да пожелае да заведем Ели при нея. Сякаш, задето майка ми е у нас, я накара да се отдръпне, макар че не са в лоши отношения. И двете ни баби са властни, много ми е трудна мисията, обаче се налага категорично да живея с майка ми - условията го наложиха. Няма идеално щастие. Хем сме много близки с нея. Та, свекървата също като реши да идва, все носи някакво лакомство. Вярно, гледа да е съобразено - Ели не яде близалки, пръчици и тем подобни. Евентуално шоколадче Киндер, или КиндерПингуи. Обаче, при все че я помолих да НЕ й връчва купеното от вратата, а да ме пита първо яла ли е, ще яде ли и дискретно по някое време да го връчи на мен, за по-късно, тя пак така прави. Лошото е че и половинката е говорил, и пред мен, с нея. Уви, резултат няма. Той не може да вдига дандании, не може да е остър, така е възпитан. Съответно, тя не обръща особено внимание на меките му забележки. Аз после го нахоквам него.
И двете ни баби имат различни разбирания за отглеждането на деца. Сигурно е нормално, друго поколение са. Няма как да избягам от тях, а и някак не искам. Те са ни МАЙКИ, заслужават внимание и малко обич от нас, на стари години вече. На моята майка казвам всичко в прав текст, тя пък много лично го приема и все едни драми, ама...това е положението. Но пък смятам, че делене на внучетата няма при всеки. Аз не го забелязвам при свекървата - тя има и по-голям внук - тийнейджър. А майка НИКОГА не би имала претенции дали да гледа по-малкото внуче или не.
С цялия си ферман целях да ти покажа, че май навсякъде има по нещо. Това, което можеш да направиш и да провеждаш по-сериозни и задълбочени разговори с половинката. Трябва той да осъзнае грешките и че те рефлектират върху децата ви. Че това ти тежи. Но ще са нужни много разговори според мен.
Едва ли помогнах с нещо, прегръщам те и опитай да приемаш по-повърхностно тези случки. Тогава вероятно и децата няма да ги приемат като нещо сериозно. За даването на сладко и непозволени храни - кажи на Симонка да си взима това, което й дават, но че ще го хапва, когато му е времето. Мисля че не е непостижимо.

Кураж!

[Anichka]

Първата ми реакция беше - ох, свекърите на ангелче са като свекърите на сестра ми.
Сестра ми има 2 момчета, през година и половина родени. Големият е кръстен на свекъра, малкия на баща ми.
За големия беше голяма радост като цяло, имаше малко мрънкане, че не е точно кръстен на дядото Йоцо, а е Йоан, пък майка ми е Иванка. ох…
Роди се малкия  - пълно игнориране, не го бяха виждали 6 месеца изобщо, защото детето не е кръстено на свекървата. Видяха го за първи път на 2-рия РД на баткото. Донесоха подарък и шоколад само за големия Не че малкия можеше да яде шоколад на 6месеца, но го давам за пример.
Децата поотраснаха, сестра ми ги разделяше от време на време, за да може да си поеме глътка въздух - единия при майка, единия при свекървата (всички живеят в един град). Обикновено големия отиваше при свекървата, а малкия при майка ми. Все него не го искаха душата. А той е толкова будно и добро дете! Един път големия поискал да отиде при майка ми, и малкия го заведоха при свекървата. Връща се Гого и пита майка ми - бабо, защо баба Таня (Стоянка) ми казваше Стоянчо, а не Гого???????? Това беше към 3-тата годинка.
Гого поотрасна, страшно много се отрака и ги поставя на място. В момента нито едно от двете деца не искат да ходят при баба си Таня. Те са на 12.5 и 11. Големи са вече.
Има и други примери, но няма смисъл да разказвам. Не си единствената, кофтито е, че живеете в една сграда.
Аз лично бих говорила нон стоп като заглушено радио - дърпат Симона - леко пускаш: “Мони, ако си гладна, поискай си супа или манджа!”. Ако си дойде пак яла еди какво си, говори й - мама нали каза да хапнеш супа първо?
Скоро Симона ще дели с Валерия, както момичетата са написани. Сигурна съм в това!
Няма как бабите и дядовците да не глезят. За това са баби и дядовци.
За разделянето/обичането на децата - за съжаление го има и при родителите, и при баби/дядовци. Много родители са искали различен пол деца или въобще не са искали второ дете, но “рода” ги е натиснал. Кофтито е второто дете да го чуе от майка си Много е тежко. А реално пола няма никакво значение, важно е детето да е живо и здраво.

[menyanthe]

Аз имам подобни дразнения с моите свекъри - поне не живеем в една сграда.
svekarva е писала, че не се е конфронтирала с нейната, защото е ревала. Е, и моята е доста чувствителна - но веднъж така се скарах с нея като ми изкипя, че още ѝ държи влага. 
И, наистина - няма да се променят. Каквото и да правиш - те няма да се променят, а накрая ти ще излезеш "лошата". 

[punk_girl123]

Наистина няма да се променят. Мойте въпреки, че аз си казвам пак си правят каквото решат. Ама аз от вкъщи инструктирам ММ, примерно да направи това и това, пък те каквото искат да кажат.
За любовта към внуците, при нас за сега са моето и племеницата. Имат си предпочитания, но никога не ги делили. Каквото за едната такова и за другата. Е сега примерно, ако трябва да се купи нещо, пък има номер само за едната е друга бира.
Не знам като се роди момченцето как ще реагират, все пак им е наследник на името. Но предполагам, че и за него ще има равен дял.
Относно подаръците, те просто така са свикнали, че ако има за едното има и за другото, дори и по поводи, за да не се чувства никой ощетен. Но при малките бебчета и избора е ограничен, та може и за това да са пропуснали Виктория.

[angel4e]

Без съмнение така се тълкува- тя така иска. Още една история:
Тези които са ме чели в темата за децата, знаят, че аз се къпя на отворена врата, дори акам на отворена врата, а свекърва ми просто си влизаше у нас когато си поиска. Моля мъжа ми да я помоли да се обажда да пита дали е удобно, преди да дойде, защото се получават кофти ситуации. Тя го разбрала така- мъжа ми се прибира вечер от работа и преди да си дойде, на вратата , в коридора го пресреща майка му и го пита дали може да дойде у нас. Той, несъобразителния, казва "разбира се". Влизат двамата щастливи, а една майка гола си кърми детето. И свекървата се стъписва и казва " а, аз след малко ще дойда".
Аз не искам помощ, децата ми не са гледани от бабите ( нали така ме съветваше свекърва ми), при бабите си ходят на гости в присъствието на родителите си. Аз не искам тя да се сеща да ми ги вземе да си почина, а да ги вижда когато и е удобно и има желани да ги види. Никога не съм отказвала да ги види. Просто искам когато го иска да попита дали е удобно сега или да каже елате когато можете, а не да ни пресреща на вратата , да дърпа детето за ръката. В противен случай, се получава така, че аз искам да я нахраня и да я сложа да спи, а тя проваля плановете ми. Така смятам, че е прилично , да се съобразяваш с околните, дори да са ти син или дъщеря, не можеш да не уважаваш личния им живот.
Сега като ви чета, се чудя защо не се оплаках по-рано, 'щото ми става малко по-леко да разбера, че и другите имат странни роднини и по-добре да се примиря отколкото да опитомявам дивото.
Разочарованието от пола или името на детето ме присеща за още една история ( нали fanimira иска още информация): В рода на мъжа ми много поколения назад първото дете винаги е момче и винаги се кръщава на дядо си по бащина линия т.е. Ангел Симеонов и сина му Симеон Ангелов, който има син Ангел Симеонов и т.н. Обаче родих момиче, кръстих го симона, а свекърва ми ми се обажда да ми честити:
"Честито! Да ви е жива и здрава. Той Симеон (дядото) каза, че не е трябвало да кръщавате Симона, а трябвало да оставите второто ако е момче направо Симеон да го кръстите".
Ако бях една хубава снаха, трябваше директно да отида и да си попълня нови документи за името на детето. Ако се чудите защо съм пропуснала разговора със свекър ми, в който той ми казва" благодаря!", не съм, такъв нямаше.

[Gergancheto]

angel4e припознах се в много от нещата дето пишеш (основно по точка 1, за несъобразяването с теб). Не знам какво да ти кажа, освен че разбирам как се чувстваш, При нас никакви разговори не помогнаха, пак си правеха каквото искат. Помогна единствено преместването ни. Не знам заслужава ли си да пиша повече, не знам и кои може да чете, но в общи линии сега имам чувството че живея втори живот, всичко е по различно, детето ми е по различно, отношенията с мъжа ми са по различни и т.н. Ако обаче човек няма възможност да се отдели от тях един откровен разговор, скръцване със зъби няма да са излишни. Заеми ясна позиция, не мисля че си изпуснала момента и всичко е загубено. Това са вашите деца, ти и мъжа ти казвате кога ще яде, какво ще яде, кога ще спи и изобщо всичко свързано с тях. Няма проблем в бабината глезня, обаче когато живеете далеч и това се случва рядко. Защото и онзи ден свекърва ми ми каза "нашето дете ще учи в еди си кое училище...."  Само я погледнах изпод вежди и си замълчах, но мисля че бях ясна. Детето е мое и на мъжа ми и ще учи там където АЗ и ТОЙ преценим, а не където свекърва ми е преценила. И още куп други примери, просто не съм сигурна че някои би имал търпение да ги изчете 

[roumyana]

Ангелче, то в такива отношения неизказаните неща се натрупват, натрупват и после и най малкото те дразни. Според мен трябва ясно да определиш правилата. Аз така правя.  Това са твоите деца и ти решаваш. Аз казвам директно, за да няма неразбрали: не му давайте нищо за ядене, освен супата. недей да си мълчиш. Е не казвам за всичко да казваш.ама все пак за важните неща.А защо не им оставяш децата от време на време да ги гледат? 
Аз от моите свекър и не мога да се оплача, даже прекалено са добри. Примерно искаме да излизаме и мъжът ми вместо да се обади предварително и се обажда 5 минути префикс да излезем и я вика и тя жената не отказва. Много ни Помагат.една дума не са казали, но пак има неща които ме дразнят. Някои казвам, някои премълчаваМ.

[always_and_forever]

Ангелче, докато си мъчиш, нищо няма да се оправи. Така трупаш всичко в себе си и става по-лошо. Това, че си изливаш душата тук няма да помогне за решаване на проблема, а просто ще облекчи за малко болката, която изпитваш. Съгласна съм, че споделеното олеква, но наистина трябва да се изяснят нещата. Ако си мълчите и си таите всичко във вас няма да се чувствате по-добре. Заради такива неща може да развалите отношенията със съпруга ти , а си мисля, че това е ненужно. Спокойствието е най-хубавото нещо в едно семейство. Ако вие сами не се стремите да постигате баланса в отношенията си, няма кой друг да го направи за вас. Опитай се поне с него да говориш и го накарай да те разбере.

[mariola85]

аз пък понеже всички се исказаха и аз да кажа моята гледна точка.

Не виждам кой знае какъв проблем в цялата ситуация. Живеете заедно в една къща и всичко ви е разделно, не ви се месят, не ви идват всеки ден вкъщи да те проверяват. Ясно ти е намекнала свекърва ти от самото начало че сама си е гледала децата и ти си го възприела. Естествено че Симона им е по интересна в момента, тя сега говори и ги забавлява. Погледни малко от страни и ще видиш че нещата не са въообще зле. Можеше всеки ден да ти виси вкъщи, да те обсъжда наляво надясно какво ти е вкъщи, да ти лицемерничи. Не ти трябва повярвай ми. Не са перфектните свекъри но има къде, къде по зле.

С моите свекъри нямам никакъв проблем, държим си дистанца. Но съм живяла в една къща с баба, дядо, и нашите, и на другия етаж чичо ми с жена му и децата. Ми майка ми се чуди все още как не се е развела първите години с баща ми. Свекър властен комунист, свекърва податлива на манипулация от всички, етърва жесток манипулатор и девер който бие шамари ако не му харесва как си измела стълбите.И тя сега е на мнение, че даже и в съща къща да живее с брат ми и жена му, че дели всичко и не иска никой на никой да се меси.

Та винаги има по зле. Но темата си е отдушник, и щом ти е олекнало това е най-важно 

[angel4e]

То, освен отношенията със съпруга и със децата се развалят. Понякога им викам за нещо дребно, защото бабата ме е е изнервила.
Знам, че има и по-зле, това понякога ме успокоява, но за кратко. Не ми е приятно някой да не съобразява с мен, не само по отношение на децата.
Признавам и на мен Валерия ми е по-скучна, но това не е причина да забравя че съществува или да не и купувам подаръци.
Ще ви държа в течение.

[Lupercola]

Тук фотографита са се побьркали: 5 снимки, 350е.

Колко парадоксално, приятелката ми в Бг е на пьт да стане супер известна фотографка (Тонита), а аз няма да имам нито една професионална снимка бременна (пьк и за новородено се сьмнявам)