Отдушник! част 2

[svekarva]

Понеже друго не мога да направя, пожелавам ти всичко да се уреди и стискам палци!

[fiibi_bg]

Иди да ти леят куршум ,направи бяла магия или просто му тегли една майна ВРЕМЕННО!
Това в кръга на шегата.Единственото,което мога да кажа са го казали много преди мен хората :"Преди да изгрее слънцето е най-тъмно".
Прегръдки от нас!

[Vivi20]

Ина, звучиш ми като много упорит и силен човек, много хора до сега 100 пъти да са се отказали и да хванат друг път. Но то не си ... в някакъв момент всичко ще се нареди и тогава ще гледаш с друго око на този период, който те е направил по-силна, търпелива, мъдра и опитна. Бъди по-ината от пречките пред теб и давай все напред, сигурна съм, ческоро усилията ти ще дадат резултат, а ти и хората около теб ще са много горди с теб. Ако ти иде да се откажеш, мисли си за детенцето си, аз така правя, представям си какво ще разказвам на децата си като пораснат и това ми дава сили. Кураж и ако си някъде близо до Еври, мога да те пратя да пиеш едно кафе с едни невероятно българи, които със сигурност могат да ти дадат малко положителна енергия

[menyanthe]

Да взема и аз да използвам тази тема по предназначение, че почнах вече всеки ден да рева.
Дадоха ми огромно домашно с оценка с изключително кратък срок (от сряда вечерта за днес), а през седмицата ми е почти невъзможно да се концентрирам да работя - Зарко постоянно иска внимание, реве, мрънка, дърпа ми кабелите, клавиатурата, ръчка компютъра (два пъти е успявал да го изключи), а и почти не спи. И дори, когато не ме тормози, а се занимава с нещо - трябва нон-стоп да го наблюдавам - способен е за 5 секунди да се пребие. Изцедена съм до краен предел, главата ме боли зверски, изключително трудно ми е да се концентрирам (дори и без Зарко), за финалния проект не остава почти никакво време (особено предвид факта, че мога да работя само по няколко часа през уикенда, когато таткото изведе малкия - а такива дни до датата на проекта има точно 5, и ако продължат с километричните домашни, няма да успея да направя много за проекта). Не успявам да накарам малкия да яде - вече съм се отчаяла тотално - след броени месеци ще трябва да почна работа, а ако не прояде, не знам как ще го пусна на ясла, пък била тя и частна. Извън всичко това, естествено, се случват още един куп други неща, защото, за съжаление, животът си продължава и не му пука, че аз си имам други грижи на главата.
Честно казано, се замислих дори за детегледачка, но то останаха само 2 седмици, в които не бих отказала помощ, а и не мисля, че мога толкова бързо да си намеря човек. А и като се замисля, че в нас положението е под всякаква критика, бих умряла от срам някой да дойде в нас в момента. 
На всичкото отгоре, днес ще ходя със Зарко до курсовете, защото ни викат отново в 16:00 часа, за втори път тази седмица, Иван ще дойде да го вземе от там към 18:00 часа. Та дори времето, което уж имам за това домашно, се съкращава още повече. А съм толкова изтощена, че нямам никакво желание за нищо вече. Искам единствено да легна и да се наспя - по възможност 3 денонощия минимум да не ставам от леглото. За съжаление, това няма да ме огрее в скоро време. Единственият вариант това да се случи е след като тръгна на работа, а Зарко на ясла, да си взема няколко дни отпуска, които да използвам за спане. Но дотогава има толкова много време, а аз вече имам чувството, че ще рухна психически.   

[nadelina88]

Бъдете силни, дами, и не падайте духом!!! Големите товари ги носят само хората, които могат да ги пренесат!!!

[Lupercola]

menyanthe, знам точно за какво говориш, макар че и това не е истина, защото нямам дребен на главата  Но познавам желанието да направиш нещо, амбицията и мотивацията и трудностите.

Прегрьщам те много силно. С теб сьм с цялата си сила. Направи каквото можеш и каквото е по силите ти. Дано всичко се разреши най-добре за теб 

[Lupercola]

Яко треперя за изпитите…
Макар че по цял ден чета, има толкова много информация, че това, което сьм изчела е незабележима част от всичко.

Невроанатомията имам чувството, че никога няма да я взема. Имам изпита от миналата година и като гледам какво е дал, направо не знам как ще направя врьзката между това което пише вьв вьпроса и това, което той иска да му се отговори. (имам вьпроса и отговора). Вьпроса е вьрху два реда от 160 страници курс, които трябва да идентифицираш и да навьржеш с другото. И аз примерно в моята лекция точно тея два реда, дори не сьм ги записала, защото не са ми се видели важни.  

Днеска ми е последен ден от тия, които сьм се отделила за невроанатомията, а сьм не и на половината…

Единственото, което малко ме утешава е че като говоря с другите, те дори не са започнали да четат  Не знам как ще успеят… Ама дет се вика мен не ме интересува другите да се издьнят, а аз да успея и не знам как ще стане това.

[магито]

Ина, то не вярвам да те успокои, но да кажа, че аз до ден днешен сънувам кошмари за изпитите ми във УАСГ.Направо още не мога да се отърся, а го завърших тоя университет бе.Голям стрес се оказаха за мен лично.Независимо от всичко, аз съм се замислила за магистратура, но в друг университет, там и с топ не се връщам!

[milenkata]

Досега не съм писала в тази тема - някак съм я пропуснала, но сега прочетох последните няколко страници и Ина да те питам - абе ти къде учиш , че така те тормозят???!?!?!  Звучи като някаква тотална липса на организираност от страна на университета, как те мотаят, какви са тези ужасно сложни (или поне така звучат) изпити... Миличката, сигурно ти е много трудно

Аз поне с университета нямах проблеми, хубава специалност завърших, не е като да не учих, но не са ми цепили д**то както на вас както ви чета.... Напротив, при мен нещата бяха сравнително лесни - имаше учене, имаше тежки изпити, но чак пък до такава степен не помня да е имало. Работих през цялото си следване (попаднах на добри работодатели, които ме пускаха на лекции) и то в големи фирми и офиси, завърших с доста приличен успех (не е отличен, но все пак) и бакалавъра и магистъра...

Направо сърцето ми се сви като ви чета inaxastra и menyanthe. И двете така да се тормозите и измъчвате за някакви изпити и стажове и проекти и не знам какво....
Недейте така моля ви се, тея нерви ще ви трябват , дечица имате - има по - важни работи от стажа, проекта и тн...
Може и аз да мисля грешно, не знам колко съм ви утешила, но все пак...

Дано скоро ви се оправят нещата и на двечките
Успех и целувки от мен

[Lupercola]

Уча в Париж 10ти университет, психология. Пьрва година магистратура сьм и при нас се знае, че това е най-тежката година на ниво свьршена работа от наша страна и изисквания от тяхна. Понеже много малко психолози се дипломират наистина (не могат да наводнят пазара с такава работна рька), а дьржавата дава субсидии на брой студенти, до последния момент дьржат всички и преди М2 е голямата селекция. В моята специалност взимат 6 от 60. Само най-добрите (здрави психически и устойчиви) минават.

Да се учи и работи не невьзможно за който иска да успее.

И не че аз драматизирам, като си говоря сега с колегите покрай празниците, всички са на трьни и в коледна депресия.
А пьк няма да и казвам за нивото на самоубийствата след селекцията… Който си е скьсал задника и не е приет… Те затова казват, сьвет N1: да имаш резервен вариант и да знаеш точно какво ще правиш ако не те вземат. Но аз знаех, че е така и сьм готова затова. (няма д амине без рев ако не ме приемат де, но мисля, че ще оцелея) (ох, казано честно не мога да си представя да не ме приемат)

[menyanthe]

И аз като Ина да кажа, че ще оцелея. Напоследък се отдадох малко на почивка, за разлика от Ина, въпреки че и аз трябва да уча, ама съм по-несериозна, явно. 

[svekarva]

Къде ще вървите, та да не оцелеете и да не успеете! пожелавам ви късмет, защото май това ви е най- необходимо сега!

[milenkata]

Ина ти си си избрала наистина трудна специалност ... Може би е нормално да си толкова притеснена при такава селекция...

Но не съм съгласна , че не можеш да успееш ако учиш и работиш... Със здрав труд и лишения всичко се постига Работя от преди да завърша гимназия защото ми се е наложило и не смятам че ми е попречило да успея. Работех тогава нощни смени нелегално понеже не бях пълнолетна , сутрин на училище и следобед по 3- 4 часа сън, след което учене за изпити за университета и пак нощна и пак на даскало... После съм тичала като луда от единия край на София до другия сутрин на лекции следобед на работа (вече бях пълнолетна и започнах работа в един офис на една голяма фирма), след работа учене за сесия, после сутрин на работа, следобед на лекции... и всякакви такива ластици. Пак казвам работила съм сериозно, в големи международни компании, не е като да съм била на смени. Почнах от най - ниското ниво и в момента се гордея къде се намирам в кариерната стълбица. Да , факт - не работя това което съм учила, но така ме завъртя живота. Исках да работя по специалността, но стана така че 3 месеца бях без работа (между двете фирми) и приех длъжност, която нямаше почти нищо общо с ученето ми - ей Богу, най-правилното ми решение. Вече 5 години съм в този бизнес и ми е адски интересно, мотивиращо и развиващо се. Обичам си работата и не съжалявам че нямах студентски години , като повечето ми колеги от вуза, които всеки петък, не по - скоро всеки ден, бяха на кръчма, дискотека, парти или ходеха и се събираха у нечия вила и си живееха живота...

И все пак аз съм си в България, където малко или много е по- различно. Съгласна съм че за хора учещи инжинерство, медицина, психология и тн е по - различно. Това са си тежки специалности, изискващи пълно отдаване... Имам приятели и в трите специалности и почти не ги виждах докато не завършиха. И е нормално така - в крайна сметка ти ще носиш отговорност за човешки живот.. Дали ще е сграда, която ако не построиш правилно може да се срути и убие живеещите в нея, дали ще си хирург и от незнание ще убиеш пациент или ще си психолог, от чийто евентуален грешен съвет пациента може да се влоши и достигне до лудост... без значение... това е отговорност и може би затова ви тормозят толкова Но пък се надявам да си струва повече отколкото тук...

Поне по- добре платена ли е там професията на психолог?

menyanthe , inaxastra почивката винаги е необходима. Дори когато не си под такова напрежение както сега сте и двете. И предполагам Ина даже би потвърдила - психическата почивка е по - важна от физическата.

Така че , починете си, поне за няколко дни и оставете терзанията за по -нататък Целувки

[Lupercola]

Мерси Свекс  

Мениант, не правиш зле като почиваш. После ще си по-ефикасна в ученето. Аз вече се чувствам отвратена, като седна да чета ми се повдига, ама си го налагам заради собствените си психически проблеми (неисгурност в себе си, стрес, неспособност да бьда в настоящия момент и да го изживявам пьлноценно) и не знам… огромния залог, който имам отзад е супер мощен двигател, но и колко е изтощително…

Ако успея да завьрша, ще казвам че имам три деца. Защото казано честно тая борба за тая диплома ми е най-дьлгата, тежка и смазваща бременност с най-капризното дете, което евентуално ще излезне от нея, ако раждането мине добре хахаххаа Метафори яко, изперкала сьм тотално.

И после ще има:
"- Гад такава! Целият живот ми съсипа! Цялата си младост на теб отдадох! - чуват се риданията на дъщерята от стаята.
Глас от кухнята:
- Дъще, стига си говорила на дипломата си!"

[milenkata]

хахахаха хубаво е че така хумористично подхождаш, харесаха ми метафорите