Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

април 29, 2024, 08:55:42

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 19 20 [21] 22 23 ... 63   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Отдушник! част 2  (Прочетена 282648 пъти)
 
Anichka
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 984



Моят сватбен албум

« Отговор #300 -: март 18, 2015, 07:33:14 »

Инче, прегръщам те.
Съжалявам, че си под подобно напрежение. Но нещата не са толкова зле. Честна дума!
Ако искаш, аз мога да пробвам да ти помогна с резюмето, но имам опит само с компютърни резюмета. И само английски. Френският ми е зле.  blush
Резюметата не са толкова сложни. Реално има една структура, която захапваш като модел и после пълниш с твоите данни и ключови думи. Признавам, че и аз съм карала друг човек да ми пише резюмето, но аз мисля, че ти сама ще се справиш отлично!
Извадете още ключове от мазето!
Активен
menyanthe
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 564



Моят сватбен албум

« Отговор #301 -: март 18, 2015, 08:31:33 »

Ина, мога да се опитам да ти помогна със CV-то. Поне като визия. Мога даже да ти направя няколко варианта - да си избираш.  girl_wink
Активен
gucci
Leader
****
Пол: Жена
Публикации: 6319


Обичаме се!


Моят сватбен албум

« Отговор #302 -: март 18, 2015, 09:11:21 »

 GROAN GROAN insane hysteric hysteric hysteric
Активен
angel4e
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1058


Моят сватбен албум

« Отговор #303 -: март 18, 2015, 22:05:25 »

Избрах тук да си излея душата с молба за съвет. Признавам, доста е негативно и лично, но все пак е самата истина и нещо което може да се случи на всеки.
Отношенията ми със свекърите не са били перфектни, те са доста различни от мен като обичаи, привички и разбирания, но нещата доста се наостриха след раждането на Симона. Заради неразбирането на моите начини за гледане, хранене и възпитаване на дете, те  започнаха да ме объркват и обезкуражават в нещата които вършех и аз непрекъснато имах съмнения , предимно за здравословното състояние на детето. В един момент реших че най-добре  ще е за всички да се отдалечим  и да не си пречим. Въпреки че живеем в една и съща сграда, ние се виждаме около веднъж седмично( толкова виждат и децата). Нито аз съм им казвала каква ми е болката, нито те са питали защо толкова рядко ги посещаваме. Но от всички забележки които им прави мъжа ми си мисля че трябва да имат някаква идея, че на младите не им допадат техните постъпки. Снощи изкочиха 3 проблема наведнъж които ме изнервиха доста.
1, Прибираме се, Симона и аз слизаме от колата, мъжа ми и Валерия остават вътре за да я паркират в гаража. Симона вижда на двора дядо си отива при него, аз оставам навън. В следващия момент чувам дядо и как казва „ ела, тати ще те вземе от другата страна“ (той ще я вкара в къщата през двора, а ние ще си я приберем през вътрешната врата). Обаче, аз, идиотът, стоя на вън и нямам право да получа едно „ отиваме вътре“. ( и други пъти са я взимали, когато имам планове да вечеряме, да спим, без да попитат, а аз в стремежа си да не се карам си мълча и ги оставям да ми я върнат в 2 на обяд, когато отдавна е време за сън, с парче баница в ръката, вместо обяд).
2, Прибираме се, мъжа ми носи Валерия и се спира на вътрешната врата да говори с баща си и евентуално да получи дъщеря си. Оказва се , че Симона иска да остане там и мъжа ми се прибира в къщи с Валерия. На въпроса ми „не питаха ли за Валерия „  (та тя им е пред очите) той ми отговаря  „не, сигурно не им е интересна защото не разбира и не може да говори“. Така че едното ми дете е при баба си и дядо си а другото с нас, като по-скучно.
3,След половин час Симона се прибира и още от вратата заявява, че няма да яде ( масата е сложена), защото яла при баба си ябълка.
За капак: носеше си подарък тениска, а подарък за Валерия нямаше.
Мога цяла книга да напиша с подобни случки, разказвам само вчерашните, но поведението им е едно и също колкото  и да им се обяснява. Симона е на 2г и 9м и все още получава шоколадови фигурки, мечета и яйца, а не спираме да говорим, че не трябва да ги яде.
Можете да ми дадете съвет как да се справя или да ме убедите че нямам право да се дразня на такива неща.
Активен
pandapanda
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1848



Моят сватбен албум

« Отговор #304 -: март 18, 2015, 23:18:13 »

Без да съм някой с някакъв опит мога да ти кажа, че имаш право да се дразниш (аз се издразних, без да ме засяга лично) и за съжаление не знам как да се справиш, защото с назадничави елементи не се излиза на глава. Като съдя по майка ми, когато със сестра ми започнахме да разбираме мисля, че и стана по-лесно.
Активен
emmmmmy
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4265



Моят сватбен албум

« Отговор #305 -: март 19, 2015, 09:36:01 »

Нормално е да се дразниш, особено  при положение че най-вероятно нямате къде по- надалеч да избягате.
Аз имам същия проблем с роднините си - и моите, и на мъж ми, но имам възможността да живея надалеч. Ни се обаждам, ни ходя. Максимално настрани, защото създават крамоли, месят се  и прочие. Това поколение е като зомбирано, говорят едни и същи неща и сякаш нарочно пречат.
Единственото решение е бягане , бягане и пак бягане.
 sad
Активен
Alichka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 3214



« Отговор #306 -: март 19, 2015, 09:45:32 »

Според мен проблемът е, че си си мълчала и преглъщала. От самото начало е добре да покажеш, че това са твоите деца, ти имаш подход към тях и твоят начин за възпитание трябва да е основен.
Аз не давам никакви сладкории, никакви чипсове, снаксове, близалки и тн, и тн. Да, имам късмет, че нито майка ми, нито свекърва ми ще тръгнат да правят нещо зад гърба ми. Обаче това е и малко до отстояване. Аз не съм умряла и във всеки момент могат хората да ме попитат лично или по телефона "Може ли да й дам...". Тъй като дъщеря ми изглежда малко по-голяма (на ръст говоря), хората по пейките и парковете често са готови да предложат всякакви неща, които са супер неподходящи за дете на 1 г и 4-5 месеца. Включително и един път й предложиха нахапан кренвирш shok Просто в този момент дръпвам детето и казвам, че тя не яде такива неща. Детето ми е любопитно, ходи при хората, закача се с тях, но категорично не давам да взима храна. Колкото и да е много добронамерено това даване.
Вече ми е станало навик. Ако свекърва ми или майка ми взимат малката, обяснявам какво е яла, кога и какво да й дадат, какво съм приготвила за ядене и тн. Същото е и за обличане. "В чантата на количката има жилетка, шапка, ръкавици. Сложи ги в случай, че....". Етърва ми прави друга грешка - оставя детето и очаква хората да знаят какво да го правят. Кога да го нахранят и с какво. Е, няма как да се четат мисли. Със спокоен тон се обяснява всичко. Но изискват повече постоянство обясненията към бабите в сравнение с децата. pardon Факт!
« Последна редакция: март 19, 2015, 09:49:14 от Alichka » Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #307 -: март 19, 2015, 10:17:05 »

Според мен моментът с отстояване на позицията е изпуснат. Още повече, че е нормално да се притесняваш да казваш кое и как трябва да става пред свекърите си, защото това са родители на мъжа ти, а не твои. Понякога е трудно да говориш със собствените си родители, пък да не говорим, ако става въпрос със свекъри. Тези отношения винаги са ми били сложни за разбиране и не знам кое е правилно и кое не. Само едно знам и съм сигурна, че е правилно- да живеете отделно. Дори и в една сграда не е добре.
Активен
Lupercola
Гост
« Отговор #308 -: март 19, 2015, 10:33:19 »

Аз като по-дьрта и по-успокоена вече, да кажа, че кйто и да беше щеше да се дразни. Обаче смятам, че нишо не може да се направи. И че отстояването на позициите, когато е трябвало би могло да се пробва, но откровено не смятам, че е щяло да има някакьв ефект, освен на разваляне на отношенията, а лично аз не сьм привьрженик на отстояване на вяка цена, защото мисля, че е кофти като отношенията са криви.

Свекьрва ми е ангел, но не всичко прави на 100% както аз искам. Дразни ме малко (много по-малко от тебе), но ми се струва неизбежно. Не живеем в идеален свят и го прегльщам. Успокявам се с мисьлта, че не е всеки ден. Пьк отвреме-навреме не е фатално. Сьщото е при детегледачките, даже по-силно изразено, правят и казват неща, които ти никога не би направила и казала, но най-силно влияние имат вьрху детето родителите. Другите влияят бегло.

Обикновено класически сьветват по умните книги в дома на бабите да е по закона на бабите, а у дома по нашата дума. Намирам го за сравнително разумно, освен тежки провинения отстрана на бабата, тогава вече си иска забележка.

За отношението кьм Валерия сигурно би ме вбесило и мене, но и там нищо не можеш да направиш. Такива сме хората, криви…  sad

Сьжалявам, че така се тормозиш. Дано да е по-рядко. Слагай си го през п…енката и като хептен ти писне пиши тука да си го излееш. Бих се учудила ако можеш да им промениш закостенялото мислене.
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #309 -: март 19, 2015, 10:39:21 »

ММ понякога ме успокоява, че винаги може и по-лошо да е. Ами прав си е. Дразнещо е, неприятно, но няма как да се променят вече тези взаимоотношения. Поне аз така смятам.
Активен
Alichka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 3214



« Отговор #310 -: март 19, 2015, 12:08:45 »

Според мен с възпитанието към децата трябва да се възпитават и бабите и дядовците. В смисъл... Това е ново поприще за тях. Те просто трябва да приемат, че ние сме пораснали. Оставаме си техни деца, обаче ние вече имаме статут на родители. Съответно ние трябва да имаме знанието и умението, кое е най-добро за децата ни. Преценката е наша. Някои по-лесно приемат, че са баби и дядовци, други - по-трудно. Тук не става въпрос за инат, а за уважаване на мнението. За да не се получава "царят дава, а пъдарят - не дава" (или обратното), е важно самото дете да знае кой е авторитетът.
Децата ти са достатъчно големи, за да ги научиш да те питат "Мамо, може ли да...?". Съответно тук не пишеш какво е отношението на съпруга ти? С ММ сме водили разговори, че трябва да излизаме с едно общо отношение или решение. Не се спори пред родители, пред дете или пред външни хора. Понякога канчето на единия кипва, другият гледа да удържи фронта. След това анализираме насаме ситуацията и всеки си изказва мнението. Ние възпитаваме децата си с разговори И мълчание, с действие И бездействие!
Хубаво е преди това да си изясним за нас самите кое ни дразни, какви са чувствата ни и към кого са насочени (към друг човек или яд към нас самите).
Активен
Lupercola
Гост
« Отговор #311 -: март 19, 2015, 12:22:07 »

Аличка, много сьм сьгласна с тебе, обаче ако бабите и дядовците не са мотивирани да сьдействат (както ми изглежда тук случая) трудно (вероятно невьзможно) ще ги превьзпиташ.

Майка прави много неща, които ме дразнят, но е готова да приема забележки и се старае да се промени и нагоди. При Ангелчето хич не ми изглежда така и може да вложи много нерви и енергия, за накрая никакьв резултат. Няма да си струва просто.

Естествено изказваме само хипотези де, тя си е в центьра на сьбитията и ще види кое от нашите предположения е най-адаптирано за случая й.
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #312 -: март 19, 2015, 12:40:33 »

Аз бих доразвила нещата по мой си начин теоретично Wink. Свекърите гледаха децата на етърва ми, моите - не. Естествено се дразнех до полуда. Ама после разбрах каква е работата - девер ми изобщо не питат, направо оставят децата. Когато на тях им е нужно, не когато дядо и баба проявят желание да ги гледат.
Аз нямам още внуци, ама ако ме оставят да избирам, хич няма да избера малкото, пък най- вече да се натоваря с две. Ами всеки гледа да мине по лесното...
За даването на лакомства и подаръци май съм на мнението на Ина, защото теоретично ми е пак най- разбираемо. При мен ситуацията и до ден днешен е обратна: "Кажи какво да дадем за обяд. Ето ти пари, купи подаръци." Това и за майка ми, и за свекърва ми. Явно съм много лоша и съм им взела Овреме страха...А така исках някой да прояви инициатива  и да ме отмени в мисленето....Няма угодия, ей Wink Хубаво, че има наистина този отдушник, дупката на цар Мидас. Wink
Активен
angel4e
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1058


Моят сватбен албум

« Отговор #313 -: март 19, 2015, 13:48:46 »

Ох, много исках svekarva да се включи да ги оправдае, ама и на нея не и се получи. Аз не им ги оставям да ги гледат НИКОГА. Точно защото искам те  сами да проявят желание да видят децата а не да им ги натреса точно докато гледат "Сделка или не" и те да мърморят. Щом сами дърпат Симона , значи имат желание да си поиграят с нея, да я видят. Значи нямат желание да си играят с другото внуче? Ще им се радват поотделно, защото двете навднъж ще ги натоварят? Една от грешките на свекърва ми, която тя така и не разбра беше.че докато бременеех със Симона не спираше да ми повтаря, че сама си отгледала децата, без да ги оставя на никого, а децата и са с точно същата разлика като моите. Е, криво ли съм я разбрала?
Отначало си казах "прави сте, отношенията ни и така са развалени, защо ми е да ги пазя- ще си казвам забележките", после Осъзнах че inaxastra e права-няма да се променят, щом досега не са го направили. И моите родители не са перфектни, но им скърцам със зъби и вече знаят от какво да се пазят.
И ако всико това ме ядосва, то точка N2 ме боли. Имам съмнения, че Валерия е на заден план, защото е кръстена на баща ми , а Симона е на свекър ми и се страхувам да не си остане завинаги, единия дядо да купува подаръци на едната внучка, другия на другата.
Мъжа ми не е на моя страна, винаги измисля оправдание, което често звучи глупаво. Твърди, че им прави забележки, но той е малко над такива неща. И ако бабата даде шоколад пред очите му, няма да го осмисли на момента за да каже нещо. Което ми припомни, че точно това се случи когато Симона беше на 1г, тя се беше гушнала в него а баба и я черпеше с шоколадови бонбони и аз пак си стоях и чаках да им акже нещо. Уви, не беше забелязал, защото си говореше с един човек.
Когато се опитам да му обясня как постъпват родителите в един момент го натъжавам и се страхувам, че така го настройвам против тях, а не ее това целта .
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #314 -: март 19, 2015, 14:12:12 »

Миличката ми тя heart heart heart. Скоро Симона сама ще пита:"Има ли за Валерия?" Или сама ще дели шоколада. Детенцето /имам предвид Валерия/също няма да остави нещата така и ще отива да си търси правата. Пък на малките няма кой да им откаже, те са големи хитрушковци. Ако ти си справедлива към децата, те ще го искат от всички останали. Пък няма лошо и да прибегнеш до приказката "Думам ти дъще, сещай се снахо /в случая - свекърво/. Като дадат нещо на Симона, накарай я да го подели с Валерия пред тях. Мнооого дълъг опит - никой няма да ти благодари, ако се съобразяваш с него. Даже може да се тълкува - тя така иска. Като нищо може да излезе, че е по твоя вина, че не гледат често децата, защото не им ги даваш. Ти си достатъчно разумна, че да избереш дали да "пускаш пердето" и да действаш бавно и упорито, или да се претрепваш от работа и да си трупаш негативни емоции. Аз съм лош пример, защото ме мързи да се карам, да обяснявам и да настоявам. Пък и свекърва ми много ревеше - а съм казала нещо по- твърдо, а е ревнала и спасение няма. Wink
Активен
Страници: 1 ... 19 20 [21] 22 23 ... 63   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines