Пак това паническо разтройство :(

[fiamaa]

Сладурки пускам тази тема, в помощ на всички момичета, които страдат от тази гад  пускам я с надежда, че ще бъде от помощ на повечето от вас, ще може да си помагаме и ще се съветваме (за жалост и аз съм в клуба). Тази гад  :'(  ни пречи да живеем пълноценно живота си, да се грижим за децата си, да се срещаме с приятели - пречи ни да бъдем хора 

Малко повече инфо за ПР и ПА тук:
http://www.evropea.com/
http://www.forum.evropea.com/

Златните правила за справяне с паническита атаки

1. Напомняйте си, че въпреки че симптомите и усещанията по време на паническа атака са много страшни, те не са опасни, и не могат да ви навредят или наранят по никакъв начин.

2. Приемете и осъзнайте, че това което изпитвате, е само преувеличение на нормалната рекация на вашия организъм към стреса.

3. Не се борете с неприятните усещания, не се опитвайте да ги прогоните. Колкото по-голямо е желанието и готовността ви да се изправите лице в лице срещу тях, толкова повече намалява силата и интензивността им.

4. Не мислите какво "би могло" да ви се случи. Така ненужно увеличавате паниката. Ако започнете да се чудите "ами ако се случи ...", просто си кажете "и какво от това?". Придържайте се към настоящето. Обърнете внимание на това, което наистина се случва, а не на това, което евентуално "би могло" да се случи.

5. Символично обозначете нивото на страха си по време на паническа атака с числа от 0 до 10. Наблюдавайте как то се увеличава и намалява. Обърнете внимание, че нивото на страха ви не се задържа на много висока степен за повече от няколко секунди.

6. Ако започнете да мислите за страха, насочете вниманието си към нещо позитивно. Концентрирайте се и се заемете с проста и изпънима задача - гледане на телевизия, разговор с приятел, четене на книга, слушане на музика, домакинска работа, и тн.

7. Отбележете факта, че когато спрете изкуствено да добавяте страшни и негативни мисли към паниката, тя започва да отслабва.

8. Когато ви обземе страх, го приемете. Дайте му време и спокойно изчакайте да премине, без да се опитвате да избягате от него.

9. Отчитайте и се гордейте с напредъка, който сте постигнали до момента. Помислете за това колко добре ще се чувствате, след като и този път се справите успешно с паническата атака.

10. Помнете, че ниво 10 на паническата атака, според вашата лична скала, е "най-лошото". Има ли сте 10-ки преди. Били са ужасни, страшни, но временни. Оцелели сте. Нищо по-лошо не може да ви се случи, вече сте запознати с "най-лошото", изпитали сте го много пъти, и сте го преживели успешно.

 

[fiamaa]

Съвсем случайно днес попаднах на сайт, който се оказва мн полезен за страдащите от ПР. Има много статии за ПР и бременност, за симптомите при ПР, как да се контролира ПА и т.н. за всеки който има желание нека погледне http://www.evropea.com/panic_pregnant.html

[KlaraFina]

Не отворих линковете, но всички, които имаме такъв проблем знаем, че "златните правила" не работят. Много вярно са го написали, но ако беше толкова лесно, всички щяха от раз да се справят с проблема си, нали?

[fiamaa]

Права си ДА, но до голяма степен тези правила, могат да ни помогнат малко или много да го контролираме...........до степен, до която просто Атаките да са по-леки. Аз лично не съм ги изпробвала, поради причината че съм на АД и за момента не ми се е налагало. Дано и за в бъдеще, когато ги спра да не се наложи  силни прегръдки от мен 

[ani4ka1710]

ами и аз да се включа в този клуб , който не е от най приятните,доста време уж се лекувах но всъщност май от време на време пак си влизам в него, сега само се надявам докато съм бременна да не ми се налага да го преодолявам отново, това беше едно от нещата заради които се страхувах да забременея да не навредя на бебето с тези мои разстройства, от година вече почти не ми се е случвало, освен в самолета за Англия когато пътувахме февруари , но за малко и кратко и успях да се измъкна. Абе просто си пожелавам на себе си и на всички вас да не ни се случва повече.... само който го е преживял може наистина да ни разбере, инъче изглежда адски странно от страни като се говори на хора които и понятие си нямат.
Целувки на всички сладурки и горе главата.

[fiamaa]

Мила ти с какво си се лекувалаи как го преудоля.......това са мн добри новини, че вече не ги получаваш. СТискам палци всичко да е наред. На мен са ми казвали, че при една бременност всичко се променя и нещата се нормализират. Дано да е така и при вас с KlaraFina.
Аз все още пия АД (Ципралекс), но съм на схема за спиране, което е добре и се надявам след финиша да не ги получавам вече.
Целувки и успех на всички др. 

[ani4ka1710]

Ами какво да ти кажа и аз незнам точно какво ми беше, обаче като тръгнехме на някъде да пътуваме в повечето случаи но много често и у нас изведънж ми прилошава едно такова, гади ми се, и почвам да треперя цялата , не мога да го обясня обаче се треса цялата и студена пот ме избива и т.н, абе истината е че не мога точно да го обясня, осново наблюдавах че като тръгнем на някъде да пътуваме се получаваше, но и вкъщи ми се е случвало и къде ли не, абе като нервна криза, а реално няма закакво да се притеснявам или пък нещо да ме е разстроило. Беше ме напрвао страх да ходя където и да е дори на заведение, че пак ще ми стане така, първо почнах при един лекар и пиех някакви хапчета и уж ми мина и спрях, но на следващата година лятото пак същата работа, и вече отидох при друг доктор който може би малко насериозно ме взе ли незнам и аз, пиех коаксил и още нещо сега ми изкочи от акъла, пиех ги повече от година и половина и след като се омънжих и той ми каза че е хубаво ако решим да имаме бебенце да почна да ги намалявам ако се чувствам добре и така ги пиех до края на миналата година с постепенно намаляване, той ми викаше че е хубаво да забременея януари февруари за да може поне формирането на ембриона да е през зимата и като дойде лятото ако нещо все  пак се наложи да пия било по не притеснително, ееее нали се сещате че нещата не стават по поръчка винаги, забременях по късно, но да стискам палци за сега не ми се е наложило да се обърна към него, много се надявам и да не ми се налага. Желая ви успех, истинатае че съм чувалава че това като се появи веднъж не изчезва за винаги, надявамсе с нас да не е така. Успех.

[KlaraFina]

Аз никога не съм пила лекарства, терапевтката отказа да ми изпише. Оправям се с мойте си "златни правила". А бременността ми беше най-хубавия ми и спокоен период от 10 години насам. Аз също бях притеснена как ще справям през бременността, но за щастие не се наложи.
Успех момичета!

[fiamaa]

Момичета как сте? Anichka1710 как премина бремеността - надявам се да не си имала тревоги и оплаквания.
Аз спрях хапчетата септември (което на практика са си 3 месеца почти), но тревогите пак почнаха да ми се обаждат, симптомите - спане и замаяност също са на линия  и се чудя какво да правя. Вчера бях на хомеопат и започвам лечение с капките на Бах, та ако има някои лекувал се с тях ще съм благодарна да сподели  най-лесно е да се мине пак на хапчета, но не искам пак да ги почвам, все пак и бебеправим и се притеснявам 

[angel4e]

Това да не е дето ти става лошо,без причина,вдигаш кръвно,сърцето иска да изкочи от гърдите?

[fiamaa]

Може би да, може би не.... незнам  симптомите при всеки са различни  но не е хубаво да се само диагностицираш 

[rosit@]

За съжаление май ще трябва да се присъединя към това клубче,което гледам,че доста отдавна не е посещавано и се надявам,че при всяка една да е отминал този проблем.При мен започна това ЧУДО преди около 3 месеца.Сега накратко ще разкажа и ще оставя на вас да прецебите дали изобщо е това.
От октомври си имах една болежка в лявата част на главата...ходих на очен,защото си мислехме,че е от очите-там хапчета,капки,очила,но слава Богу нищо друго сериозно.За известно време болката поодмина,докато ноември не се появи пак и започнаха тези панически атаки и въпроси "какво се случва с мен?".Ту ме наболяваше-ту спираше,но моето съзнание не спира да работи и естествено страхът става все по-голям и голям.Неможех да спя,нито да ям,неисках да излизам никъде и с никого.Бях затворена сама в себе си и с моя страх.Почнах да си мисля "ами,ако имам най-страшната болест?"(от което ме е страх и до днес де)...знам,че много тъпо ще прозвучи,но поради финансови причини неуспях да ида на невролог,но наскоро успях поне да се консултирам с такъв,който ме поуспокои,че няма да е това,което си мисля и знам,че сега много от вас ще си кажат "е тоя пък как го прецени без преглед"...еми и аз незнам,но му описах цялата си история и самата болежка и т.н. и това ми каза той,пък и сега когато вече съм в Англия няма как!
Имах период в една седмица,когато не съм мислила никакви такива шашеви неща...бях спокойна и щастлива,докато наскоро пак не ме обзе тази паника,страх и лоши мисли.Вече немога да разбера дали това наистина е Паническа атака или наистина просто си предусещам организма,че нещо не е наред и ще се случи нещо(което всъщност ми звучи много смешно,но е факт) и това май е моята история накратко....като добавим и факта,че година и половина бях без работа,през ноември и баща ми и половинката ми заминаха зад граница,а и майка ми я нямаше и си бях самичка!
Сега оставям на вас да се изкажете дали според вас е ПА.

[Hekseskud]

rosit@, аз също бих казала, че изпадам в такива състояния. Дори преди 4 години, когато ме диагностицираха с проблеми в жлъчката, аз и до ден днешен си внушавам, че е нещо още по-страшно и всяка година се тича на преглед. Избиват ме някакви фатални мисли и и някакви мисли ме обземат...Предписвам си постоянно болести - дори са ми казвали че може да страдам от хипохондрия...Понякога не мога да спя, дори имам позиви за повръщане...Никога не съм ходила на лекар или терапевт и незнам дали реално трябва. При мен се появява, когато съм сама продължително време, или съм под стрес...Понякога имам задух, не мога да си намеря място, даже и в плач избухвам...Мъжът ми е много търпелив и отделя време да ми обяснява някакви неща...Но и до ден днешен съм така и не знам дали е необходимо да се консултирам...

[michelle]

 rosit@ ,  Hekseskud, не бързайте с една толкова сериозна диагноза  Самодиагностицирането е много грешна стъпка. Ако имате възможност поговорете на първо място с психотерапевт, опитайте си да си поставите в ред тревожните мисли и емоции. Не казвам, че човек може винаги във всяка една ситуация да се справи сам, но доколкото ми е известно дори и при едно паническо разтройство е важно приучаването към самоконтрол. Просто потърсете специалист, иначе кой знае какъв филм може да си вкарате.

[uliaulia]

Роси, не се притеснявай, още ли те мъчи това? Според мен се е дължало на стрес и притеснение, че оставаш сама и че не намираш работа, за да помогнеш на близките си. Моят приятел имаше такава необяснима силна болка в главата още преди време в труден за него период и никой лекар не му каза какво му е, бяха му изписали някакво лекарство , силно болкоуспокояващо, което се язима само със зелена рецепта и така и не го намери никъде и не го е пил, след известно време отшумя. Дано всичко отшуми при теб, мисли си за хубави неща  А ако ще си по-спокойна, говори с човек, който смяташ, че ще ти помогне.
Hekseskud, по-добре потърси помощ, само за това, че пишеш за това нещо, значи те притеснява.Може да не е нищо сериозно, просто за успокоение и за информация.
А аз за мен да ви кажа колко много ми пречи моята свръхчуствителност, всичко може да ме нарани, обиди, очите ми се пълнят със сълзи постоянно, тежи  ми това и като ме налегне някаква мисъл за нещо ,било то и глупост, няма спасение... Нямам много време за обяснения,надявам се ме разбрахте.