Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Сладурки пускам тази тема, в помощ на всички момичета, които страдат от тази гад  }:-> пускам я с надежда, че ще бъде от помощ на повечето от вас, ще може да си помагаме и ще се съветваме (за жалост и аз съм в клуба). Тази гад  :'(  ни пречи да живеем пълноценно живота си, да се грижим за децата си, да се срещаме с приятели - пречи ни да бъдем хора  :angry:

Малко повече инфо за ПР и ПА тук:
http://www.evropea.com/ (http://www.evropea.com/)
http://www.forum.evropea.com/ (http://www.forum.evropea.com/)

Златните правила за справяне с паническита атаки

1. Напомняйте си, че въпреки че симптомите и усещанията по време на паническа атака са много страшни, те не са опасни, и не могат да ви навредят или наранят по никакъв начин.

2. Приемете и осъзнайте, че това което изпитвате, е само преувеличение на нормалната рекация на вашия организъм към стреса.

3. Не се борете с неприятните усещания, не се опитвайте да ги прогоните. Колкото по-голямо е желанието и готовността ви да се изправите лице в лице срещу тях, толкова повече намалява силата и интензивността им.

4. Не мислите какво "би могло" да ви се случи. Така ненужно увеличавате паниката. Ако започнете да се чудите "ами ако се случи ...", просто си кажете "и какво от това?". Придържайте се към настоящето. Обърнете внимание на това, което наистина се случва, а не на това, което евентуално "би могло" да се случ6. Ако започнете да мислите за страха, насочете вниманието си към нещо позитивно. Концентрирайте се и се заемете с проста и изпънима задача - гледане на телевизия, разговор с приятел, четене на книга, слушане на музика, домакинска работа, и тн.

7. Отбележете факта, че когато спрете изкуствено да добавяте страшни и негативни мисли към паниката, тя започва да отслабва.

8. Когато ви обземе страх, го приемете. Дайте му време и спокойно изчакайте да премине, без да се опитвате да избягате от него.

9. Отчитайте и се гордейте с напредъка, който сте постигнали до момента. Помислете за това колко добре ще се чувствате, след като и този път се справите успешно с паническата атака.

10. Помнете, че ниво 10 на паническата атака, според вашата лична скала, е "най-лошото". Има ли сте 10-ки преди. Били са ужасни, страшни, но временни. Оцелели сте. Нищо по-лошо не може да ви се случи, вече сте запознати с "най-лошото", изпитали сте го много пъти, и сте го преживели успешно.

 

Съвсем случайно днес попаднах на сайт, който се оказва мн полезен за страдащите от ПР. Има много статии за ПР и бременност, за симптомите при ПР, как да се контролира ПА и т.н. за всеки който има желание нека погледне http://www.evropea.com/panic_pregnant.html (http://www.evropea.com/panic_pregnant.html)

Не отворих линковете, но всички, които имаме такъв проблем знаем, че "златните правила" не работят. Много вярно са го написали, но ако беше толкова лесно, всички щяха от раз да се справят с проблема си, нали?

ами и аз да се включа в този клуб , който не е от най приятните,доста време уж се лекувах но всъщност май от време на време пак си влизам в него, сега само се надявам докато съм бременна да не ми се налага да го преодолявам отново, това беше едно от нещата заради които се страхувах да забременея да не навредя на бебето с тези мои разстройства, от година вече почти не ми се е случвало, освен в самолета за Англия когато пътувахме февруари , но за малко и кратко и успях да се измъкна. Абе просто си пожелавам на себе си и на всички вас да не ни се случва повече.... само който го е преживял може наистина да ни разбере, инъче изглежда адски странно от страни като се говори на хора които и понятие си нямат.
Целувки на всички сладурки и горе главата.

Ами какво да ти кажа и аз незнам точно какво ми беше, обаче като тръгнехме на някъде да пътуваме в повечето случаи но много често и у нас изведънж ми прилошава едно такова, гади ми се, и почвам да треперя цялата , не мога да го обясня обаче се треса цялата и студена пот ме избива и т.н, абе истината е че не мога точно да го обясня, осново наблюдавах че като тръгнем на някъде да пътуваме се получаваше, но и вкъщи ми се е случвало и къде ли не, абе като нервна криза, а реално няма закакво да се притеснявам или пък нещо да ме е разстроило. Беше ме напрвао страх да ходя където и да е дори на заведение, че пак ще ми стане така, първо почнах при един лекар и пиех някакви хапчета и уж ми мина и спрях, но на следващата година лятото пак същата работа, и вече отидох при друг доктор който може би малко насериозно ме взе ли незнам и аз, пиех коаксил и още нещо сега ми изкочи от акъла, пиех ги повече от година и половина и след като се омънжих и той ми каза че е хубаво ако решим да имаме бебенце да почна да ги намалявам ако се чувствам добре и така ги пиех до края на миналата година с постепенно намаляване, той ми викаше че е хубаво да забременея януари февруари за да може поне формирането на ембриона да е през зимата и като дойде лятото ако нещо все  пак се наложи да пия било по не притеснително, ееее нали се сещате че нещата не стават по поръчка винаги, забременях по късно, но да стискам палци за сега не ми се е наложило да се обърна към него, много се надявам и да не ми се налага. Желая ви успех, истинатае че съм чувалава че това като се появи веднъж не изчезва за винаги, надявамсе с нас да не е така. Успех.

Аз никога не съм пила лекарства, терапевтката отказа да ми изпише. Оправям се с мойте си "златни правила". А бременността ми беше най-хубавия ми и спокоен период от 10 години насам. Аз също бях притеснена как ще справям през бременността, но за щастие не се наложи.
Успех момичета!

Момичета как сте? Anichka1710 как премина бремеността - надявам се да не си имала тревоги и оплаквания.
Аз спрях хапчетата септември (което на практика са си 3 месеца почти), но тревогите пак почнаха да ми се обаждат, симптомите - спане и замаяност също са на линия  :'( и се чудя какво да правя. Вчера бях на хомеопат и започвам лечение с капките на Бах, та ако има някои лекувал се с тях ще съм благодарна да сподели  @}->-- най-лесно е да се мине пак на хапчета, но не искам пак да ги почвам, все пак и бебеправим и се притеснявам  :angry:

Това да не е дето ти става лошо,без причина,вдигаш кръвно,сърцето иска да изкочи от гърдите?

Може би да, може би не.... незнам  симптомите при всеки са различни  :) но не е хубаво да се само диагностицираш  :huh:

За съжаление май ще трябва да се присъединя към това клубче,което гледам,че доста отдавна не е посещавано и се надявам,че при всяка една да е отминал този проблем.При мен започна това ЧУДО преди около 3 месеца.Сега накратко ще разкажа и ще оставя на вас да прецебите дали изобщо е това.
От октомври си имах една болежка в лявата част на главата...ходих на очен,защото си мислехме,че е от очите-там хапчета,капки,очила,но слава Богу нищо друго сериозно.За известно време болката поодмина,докато ноември не се появи пак и започнаха тези панически атаки и въпроси "какво се случва с мен?".Ту ме наболяваше-ту спираше,но моето съзнание не спира да работи и естествено страхът става все по-голям и голям.Неможех да спя,нито да ям,неисках да излизам никъде и с никого.Бях затворена сама в себе си и с моя страх.Почнах да си мисля "ами,ако имам най-страшната болест?"(от което ме е страх и до днес де)...знам,че много тъпо ще прозвучи,но поради финансови причини неуспях да ида на невролог,но наскоро успях поне да се консултирам с такъв,който ме поуспокои,че няма да е това,което си мисля и знам,че сега много от вас ще си кажат "е тоя пък как го прецени без преглед"...еми и аз незнам,но му описах цялата си история и самата болежка и т.н. и това ми каза той,пък и сега когато вече съм в Англия няма как!
Имах период в една седмица,когато не съм мислила никакви такива шашеви неща...бях спокойна и щастлива,докато наскоро пак не ме обзе тази паника,страх и лоши мисли.Вече немога да разбера дали това наистина е Паническа атака или наистина просто си предусещам организма,че нещо не е наред и ще се случи нещо(което всъщност ми звучи много смешно,но е факт) =] и това май е моята история накратко....като добавим и факта,че година и половина бях без работа,през ноември и баща ми и половинката ми заминаха зад граница,а и майка ми я нямаше и си бях самичка!
Сега оставям на вас да се изкажете дали според вас е ПА. @}->--

rosit@, аз също бих казала, че изпадам в такива състояния. Дори преди 4 години, когато ме диагностицираха с проблеми в жлъчката, аз и до ден днешен си внушавам, че е нещо още по-страшно и всяка година се тича на преглед. Избиват ме някакви фатални мисли и и някакви мисли ме обземат...Предписвам си постоянно болести - дори са ми казвали че може да страдам от хипохондрия...Понякога не мога да спя, дори имам позиви за повръщане...Никога не съм ходила на лекар или терапевт и незнам дали реално трябва. При мен се появява, когато съм сама продължително време, или съм под стрес...Понякога имам задух, не мога да си намеря място, даже и в плач избухвам...Мъжът ми е много търпелив и отделя време да ми обяснява някакви неща...Но и до ден днешен съм така и не знам дали е необходимо да се консултирам...

 rosit@ ,  Hekseskud, не бързайте с една толкова сериозна диагноза  :girl_impossible: Самодиагностицирането е много грешна стъпка. Ако имате възможност поговорете на първо място с психотерапевт, опитайте си да си поставите в ред тревожните мисли и емоции. Не казвам, че човек може винаги във всяка една ситуация да се справи сам, но доколкото ми е известно дори и при едно паническо разтройство е важно приучаването към самоконтрол. Просто потърсете специалист, иначе кой знае какъв филм може да си вкарате.

Роси, не се притеснявай, още ли те мъчи това? Според мен се е дължало на стрес и притеснение, че оставаш сама и че не намираш работа, за да помогнеш на близките си. Моят приятел имаше такава необяснима силна болка в главата още преди време в труден за него период и никой лекар не му каза какво му е, бяха му изписали някакво лекарство , силно болкоуспокояващо, което се язима само със зелена рецепта и така и не го намери никъде и не го е пил, след известно време отшумя. Дано всичко отшуми при теб, мисли си за хубави неща  @}->-- А ако ще си по-спокойна, говори с човек, който смяташ, че ще ти помогне.
Hekseskud, по-добре потърси помощ, само за това, че пишеш за това нещо, значи те притеснява.Може да не е нищо сериозно, просто за успокоение и за информация.
А аз за мен да ви кажа колко много ми пречи моята свръхчуствителност, всичко може да ме нарани, обиди, очите ми се пълнят със сълзи постоянно, тежи  ми това и като ме налегне някаква мисъл за нещо ,било то и глупост, няма спасение... Нямам много време за обяснения,надявам се ме разбрахте.

Hekseskud значи може би ти ме рабираш най-добре!И моята половинка,както и моите приятели и близки имат голямо търпение с мен и проявяват голямо разбиране.Аз също,когато съм продължително време сама и най-вече под стрес се изразява най-силно...много е гадно!А за плачът просто нямам думи...имам чувството,че във всеки един момент мога да заплача! *crazy*
michelle ако можех веднага щях да посетя първо невролог,за да потвърди,че нищо ми няма или да потвърди,че ми има нещо(което все пак взе да намаля като възможност за мен) и след това при психотерапевт.Но просто няма как да се случи това сега,понеже съм в Англия! =]
uliaulia все още ме мъчи за съжаление! :'( А при твоя приятел колко време продължи болката?При мен вече я няма тази постоянна болка,която беше в самото начало,а и тя не е била чак толкова голяма и нетърпима,но беше неприятна.Сега се появява над веждата и след това към слепоочието и въобще лявата част.А понякога просто ме приболява или ме прищралква както казвам аз и тва е...нищо друго.Дано да намлява и да спре най-после и да си живея живота спокойно и дълго,че то така не се търпи вече! :\ Много добре те разбирам и теб!И аз съм "лесно ранима душа" и мога да заплача и за най-малкото! *crazy*

Не знам точно къде да пусна този пост, защото е подходящ за поне 3 теми в раздела за здравето, но го пускам тук, както и в темата за констипацията.

Открих една статийка под формата на илюстрирана табличка, която е много любопитна и полезна според мен. Малко табу тема си пада, защото не сме свикнали да говорим за това, дори в семейството и си мислим, че е меко казано срамно, а всъщност си е важно човек да може да разпознава сигналите на тялото си. Та табличката е относно какво показва съдържанието на стомаха в тоалетната и как реално трябва да изглежда ако всичко е наред и ако нещо не е наред. Обяснено е много лесно и забавно, има и любопитни факти. Аз научих поне няколко нови неща. Заслужава си да се погледне, наистина!  *THUMBS*

За съжаление е на английски, но използваният английски е като за деца, лесен е за разбиране. Може да се кликне на картинката, за да се увеличи.  :)

http://www.kimberlysnyder.net/blog/wp-content/uploads/2011/10/Poop-pee-full.jpg (http://www.kimberlysnyder.net/blog/wp-content/uploads/2011/10/Poop-pee-full.jpg)

Момичета бих искала да попитам тези , които са раждали вече с това коварно състояние така да го нарека - как родихте , нормално или секцио? Аз изпадам в доста атаки напоследък и ги свързвам с предстоящото раждане , защото мнооого ме е страх . Почнах да пия Седатиф от 2 дена , хомеопатично е, но още не съм усетила ефекта му. Освен това забелязвам , че от както съм бременна трудно понасям жегите и сега в това променливо време ми е много трудно , още повече сякаш се засилват нещата. Най - вече въпроса ми е за раждането - аз лично си мисля , че по време на нормалното ще ме обхване добре познатата ми паника и само дето ще се мъча , но все пак искам да чуя вие как сте родили.

аз когато съм в паника, пия жълт кантарион на капсули . Седатива е слаб, той е за ежедневно поддържане, така да се каже. за себе си, именно защото на тема раждане имам някакво изкривяване и то е от малка, съъм си решила някой ден да е секцио. Там процесът се контролира от друг и така не си представям да получа паническа атака. Има и още един трик- когато си в такова състояние, отпусни му се, отдай му се, не се опитвай да го гониш. Опитай се да го погледнеш отстрани, сякаш си просто артист-наблюдател. Тези техники ги казвам от чисто професионален поглед, в никакъв случай не предявявам претенции че действат при всички, но при повечето хора, особено прилагащи ги често и с воля , помагат. :)

На мен този кантарион никак не ми помага. А техниките са сполучливи, ако успееш да ги осъществиш обаче. Абе и аз изпадам в подобни състояния, снощи пак сърцето ми щеше да изскочи!

аз пия на една фирма определена, другият и на мен не ми действа :angry:
http://apteka.framar.bg/06006837/%D0%B5%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%81-60
Техниките изискват ужасно много воля и постоянство, на мен ми се отдават трудно. Искат се години.

За паническите и депресивните разстройства може да се напише много. За първи път живота ми изпаднах в депресия няколко месеца след като родих, т.нар. следродилна депресия. Отне ми месеци , докато се възстановя и мога да кажа ,че все още не се чувствам себе си напълно. Не съм взимала никакви АД. Те са нож с две остриета. Да не говорим ,че не винаги помагат и когато трябва да се спрат симптомите, за които са взимани, могат да се изострят. За психическото ни здраве е важно да знаем, дали храносмилателната и ендокринната ни система е в норма. Преди да се почне с каквито и да е антидепресанти , е хубаво да се направят хормонални изследвания, особено на щитовидната жлеза. Необходимо е да се изследвате за  хранителни алергии или непоносимост към определени храни, както и за наличието на кандида в стомаха, която може да причини депресия, панически атаки и др. неврологични заболявания. Ново проучване също така доказва , че стомахът е направен от същата материя като мозъка и са тясно свързани , когато става за психично заболяване. Идеалната диета е храни богати на протеини и наситени мазнини и по- малко въглехидарти. Въглехидратите покачват рязко кръванат захар, инсулинът се задейства и съответно захарта пада рязка. Това оказва пряко влияние на настроението ни и психическото здраве. В днешно време по-често се говори за хиперактивност, депресии, и др. заболявания. Смятам ,че това се дължи на храната , която е бъкна с консерванти и химикали.

Това е едно от най-гадните неща, които ми се е случвало - при мен беше ужасно, защото ми се беше случило докато карам детето на градина, в колата... просто всичко ми се завъртя и отбих... и вместо да го карам спокойто, аз започнах с шамари... резултата беше, че тотално си отвях главата, което ми струваше "Vertigo" и 1 седмица в болница... не можех да си стоя на краката... и за ония тест - дето си пипаш носа със затворени очи - е провалях се успешно цяла седмица, придружено с падане като талпа ако никой не ме държеше.
След това обаче, четох една книжка за една много успешна стратегия по време на атаките (ще се опитам да я намеря довечера), та там освен обичайните неща от какво се предизвиква, пише че най-успешната терапия е... да засилиш атаката! Докато си в "атака", всички анти-панически действия имат точно обратен ефект... всякакви дишания в пликче, а още по-малко опити за "контрол" над ситуацията, засилват симптомите, за това този човечец предлага да се направи точно обратното...
- Ако не можете да дишате и имате чувството, че се задушавате - си кажете - дали па сега да не се опитам да не дишам въобще? И просто се опитайте да го направите.
- Ако сте сред истерясали хора, които се чудат какво ви е и с това засилват паниката още повече - си кажете - дали па сега не мога да направия още нещо, което още повече да ги панира
- Ако ви се повдига, вместо да се опитвате да се контролирате и да си самовнушавате как ще ви стане още по зле ако повърнете, просто си кажете - ще повръщам, докато ми се повръща дори и 10 пъти!
- Ако са ви изтръпнали ръцете - си кажете - дали пък сега, не може да ми изтръпнат и краката, а най-добре да пробвам с цялото тяло...
- Ако сте на публично място, вместо да се опитвате да избягате от там където се намирате - просто останете и си кажете - е това е, сега ще направя шоу и се отдайте напълно на "expirience"-a, опитвайки се да засилите симптомите.
Естествено и тази стратегия може да няма никакъв ефект, ако не и се отдадете напълно... в момента, в който си помислите и самоубедите, че и това не помага пак се връщатате в 0-лева позиция. Тази техника обаче е много ефективна, защото именно тя е в състояние да спре включената физическа защита на тялото, което всъщност е първопричината за тези атаки. Паник-атаката е просто нормална физическа реакция на тялото... имате замъглен поглед, крайниците ви изтръпват и дишането ви се променя, просто защото тялото ви си мисли, че сте в смъртна опасност и се опитва да събере кръвта  само и единствено в жизнено важните органи на тялото - сърце и торс - на кой му трябва мозък, очи, ръце и крака ако грубо казано - е загубил крайник при инцидент... просто шок - тялото ви се опитва да ви защити - проста физика, която за жалост при съвременния човек се активира и чрез психиката. Та според тази книга, ако просто се опитате да засилите симптомите, тялото ще се убеди, че има нещо гнило в сигналите, които му подавате и процесът ще се заключи по най-естествения начин... без хапчета и без каквито и да е други "техники" и терапии. Вместо да си развъртам главата с шамарчета (очевидно, като нямаш много кръв в главата, не е много добра идея да си я откачиш), просто можеше да направя youtube клипче. При мен определено има ефект и до момента напълно контролирам това състояние, без ексцесии.  Важно е да знаете и че в света няма умрял от пръстъп на паника, макар че явно има олигофрени, които сами си вредят в желанието си да я контролират :).

Разгледах темата, има доста интересни мнения. За всяко разстройство си има основни причини и ако човек намери и изкорени причините, едва ли ще изпадне в паническо разстройство или депресия втори път. Най-важното е да се научим да владеем себе си и да се самоконтролираме. Лекарствата почти не помагат, а само потискат симптомите до известна степен. Някой беше споделил, че е пил жълт кантарион като хранителна добавка.  Да, добра добавка е, пил съм от нея и съм доволен.

сега търся за баща ми антистрес  хапчета, както той им вика  *db* и видях че е излезнало някакъв "антидепресант" изцяло от шафран , натурален.  На някаква френска фирма беше. като го пробва, ще дам отзиви.

Личи си, че никога не си имал Panic Attack-a  :D

Не точно Panic Attack-a , но ми е познато чувството на безпокойство. Всичко е в мозъка и зависи от самия теб! :)