Сватбата на АРЛИНА 09.08.2008

[eli_m]

Честито Арлина, желая ви много щастие в съвместния живот! 

[Арлина]

Здравейте момичета! Ние се прибрахме днес по обяд от нашето сватбено пътешествие. Беше страхотно! Сватбата преди него също, мен ефорията още ме държи , още повече че днес като се прибрахме намерихме в пощенската кутия картичка от приятели от САЩ, които не успяха да се върнат, а като влязохме видяхме цялата украса, която нямахме време да съберем и дивана отрупан с подаръци и цял ден само сватбата ми е в главата. 

Знам, че чакате снимки и разказ, защото знам как аз съм ги чакала от всяка булка, но ще ви помоля за малко търпение. Имам вече снимки, но утре ще взема от фотографа, а и след цял ден разопаковане на багаж нямам сили да избирам от тях сега. Любимият ми съпруг пък ни е направил около 1300 снимки от почивката, така че скоро ще кача и от тях.

Благодаря много за милите пожелания и топлите думи!

[ellie_bellie]

Арлина, завърна се!  Добре дошла, мила!
Звучиш страшно щастлива и нямам търпение да видя и чуя как всичко е минало! 

[eli_m]

Добре дошла!
Наистина звучиш добре, така че в близките дни ще чакаме многооо снимки!

[Капризче]

Я виж ти кой се завърна! Хайде бе миличка, от кога те чакаме!  @}->--А и снимки...хайдеееееее, бързо 

[d_petrovska]

Арлина, ти си дойде 
Освен снимките ще чакаме и подробно разказче за сватбата и за медения месец  Няма така лесно да се измъкнеш 

[Арлина]

Добро утро:)

Вчера до 3 през нощта гледахме филма от сватбата, беше много хубаво Видях някой неща, които на сватбата не съм успяла До снимките не стигнахме, а младоженеца спи още, но за най-нетърпеливите ви пускам снимката, която фотографа ни е избрал за корицата на папката с двд-та и за сайта си. Не се виждаме в целия си блясък, но на мен много ми хареса
Цък

[Оля]

Еехе... страхотно магнетични  Поздравления!!!! С нетърпение ще очаквам още още още....
П.С: Успех с подбора, явно задачката няма да ти е лесна, особено със снимките от меденият ви месец - 1300!

[Арлина]

Здравейте отново Почвам с разказчето пък докъдето стигна.. не съм предполагала колко следсватбени неща има да се свършват, добре че още сме в отпуска

Почвам съвсем от началото – 07.08, денят преди подписването. Почти целият ми ден беше зает от подреждане, пране, дебнене кога ще изсъхнат дрехите и гладене – дрехите за подписването, ризите за сватбата, дрехите за пътуването. Почти нищо от багажа на успях да приготвя. Към 5 часа се обади баща ми, който трябваше да купи и занесе безалкохолните в ресторанта да каже, че в Метро няма спрайт и фанта лимон (а предният ден бяха проверили, че има по много от всичко). Пратих го да обиколи някой други магазини и накрая успя да сглоби всичко по списъка си. Към 6 в нас дойде сестрата на любимият да ми помогне да натоварим алкохола в дребната ми количка, аз минах през задръстванията и отидох да взема слънцето от последният му работен ден. Оставихме алкохола, салфетките и подаръчетата за гости (много се притеснявах да не ги счупят, но си бяха здрави в събота). Малко след като се прибрахме отидохме да видим родителите му, които бяха пристигнали от Бургас и щяха да спят при сестра му. Поговорихме си малко и се прибрахме да донагласим нещата в къщи и да се насладим на последната си вечер като несемейство Да ама не.... прибираме се и нямаме вода. Звъним на сестра му (живее на близо) – и те нямат, обадили се, голяма повреда имало и не знаят дали ще я оправят до сутринта. Аз се намусих, защото си представих как обличам специално приготвената си от близо два месеца прекрасна рокля без да съм се изкъпала, а миличкият ме гледа и казва “Първото нещо, което не можа да планираш” и ми се смее. Легнахме си сравнително спокойни.

[Арлина]

На 08.08.08 станах малко по-рано и с радост установих, че имаме вода. Нагласих се малко, все пак дори и само подписване се женя, събрах си всичкия багаж (уж ходих седмица по рано с пълен багажник, а пак имаше какво да се носи) и се натоварихме в колата. Церемонията беше много кратка, но да ви кажа пак си беше влънуващо. Двете майки пуснаха някоя сълза и аз наредих без такива на следващия ден, защото за малко и аз да почна след тях. После ходихме на сладкарничка с кумувете и родителите. Беше ми много приятно и хубаво. Дори се чудех за какво правим тази другата сватба като ми е толкова добре и щастливо. Малко след 11 тръгнахме всеки по задачи. Кумувете ни дадоха подаръка. Ние знаехме какво е – страхотни кристални чаши, но така красиво го бяха опаковали, че не ми се искаше да го отваряме. Аз тръгнах към къщата, баща ми да мие колата, майка ми да пазарува, защото повечето роднини щяха да спят в къщи. Слънцето с родителите си пък тръгна към нашият дом, за да видят дали има още нещо да се купува за гостите на следващия ден. Малко по-късно ми се обади и се оказа, че включовете му останали в мен, а в тези задръствания му трябват 2 часа да стигне до къщата и да се върне Добре, че сме дали на сестра му ключове и не се наложи
Горе долу по това време разбрах, че едната ми баба е в болница и няма да присъства на тържеството.  Оказа, че е приета още във вторник, но никой не беше посмял да ми каже. Беше и се разминала тежка операция и ми казаха чак в петък когато окончателно лекарите я бяха посъветвали да не пътува. Беше ми много тъжно, че ще е сама, в друг град и няма да ме види булка. Три пъти попита ще има ли камера и снимки да гледа... Но поне новините здравословното и състояние бяха добри и това ни утешаваше.
Украсяването на къщата беше много приятно, но и малко изморително. Сестра ми страшно много ми помогна, беше си взела отпуска. Почнахме от оградата където наредихме едни цветя (тези розовите от галерията ми) и ленти. Някой хора се сприраха да ни кажат, че много хубава става. Малко по-късно точно когато бях изморена и леко отекчена от украсяването, излязох на верандата да омотавам някаква панделка и видях момче и момиче на 20-25 години да се спират пред оградата на къщата, загледаха се и момчето извади фотоапарат да снима украсата... Стана ми толкова приятно, видях че има смисъл и си доукрасих къщата както трябва. И сега като гледах клипа и снимките - може да не е професионално, но много ми харесва
След това с много усилия успях да направя нещо като френски маникюр на ноктите си (единствената маникюристка, която намерих в Бистрица работеше само до обяд в петък, а нямаше смисъл да ходя преди украсяването, на което честно казано държах повече, от колкото на маникюра). Вечерта хапнахме, имаше торта, защото баба беше при нас и както вече ви казах стана на 80. Забравих да ви спомена, че на закуската в сладкарницата с вече съпругът ми сметнахме, че на 08.08.08 правим 88 меесеца от както сме заедно.
Аз си легнах рано, бях приготвила всичко и бях сравнително спокойна, всички прогнози за времето казваха дъжд и то точно по времето за фотосесията, но аз не се притесняваях – първо, че нямаше как да повлияя, второ имахме резервни варианти за всичко.

[Арлина]

Сутринта на девети ми казаха, че към 12  през нощта е имало силна буря... изобщо не бях усетила. До към 7 спах непробудно, чух мама и баба когато заминаха на фризьор. Украсата на двора беше като след буря, но лесна за оправяне и знаех, че кака ще се справи. Мислехме, че едно цвете го е издухал вятърът и аз седнах да правя ново докато закусвах. Направо не ми се вярваше колко тихо и спокойно е и каква лудница ще бъде само след няколко часа. В 8:45, точно 10 минути по късно от планът ми запалих колата и потеглих към фризьорката с тайната надежда, че бурята от през нощта е тази, която всички предсказваха за следобеда (не беше).
Когато притигах се разминах с колата на мама, така че веднага седнах да ми правят моята прическа. Имам няколко страхотни снимки. Идея си нямате през какви фази премина прическата на главата ми. Като изключим единият час под каската ми беше много забавно. Доста интерес предизивках в салона. Нали изглеждам по малка, а и бях по маратонки и къс панталон, една жена излезе точно когато ми слагаха булото от масаж и.. “Ама сега отиваш да се омъжваш? Ама наистина ли?” 3,5 часа след началото бях готова. Тъкмо в този момент пристигнаха шаферката ми и нейният приятел. Понеже бяхме свършили по-рано, а шаферката не си харесваше косата останахме още половин час да фризират и нея. После последва фотосесия на булка по маратонки и воал зад волана на колата. Доста се забавляваха за моя сметка. Потеглихме като попътя спряхме на няколко ключови завоя в Бистрица да вържем балони за по-лесна ориентация на пристигащите (после разбрах, че когато те са дошли вече ги е нямало).
Прибрахме се, роднините ми от Търново вече бяха дошли, хапнах малко (таратор – груба грешка, сигурно трябваше да си напълня свития стомах с нещо по-хранително) и заминах да се гирмирам. Нали исках сама и бях взела шаферката за помощник и да гледа дали са ми симетрични очите. Тя добре се справи със задълженията си "Малко сиво тук... една съвсееем мъничка точица розово тук..." Около 40 минути по-късно бях готова. Някъде през това време и дадох нейният подарък - вече не си спомням дали съм го пускала - една пеперудка медальонче на Сваровски. Тя не очакваше никакъв подарък и много се зарадва, съответно и аз също
Приготвих си чаната сложих сватбеното бельо и жартиера и се започна едно обличане на роклята Майка ми я донесе, извадихме я от калъфа и аз я питам първо фустата или първо роклята, тя казва първо фустата. Слагаме фустата, те се притесняват да не ме стегнат много, аз мрънкам да стягат, за да не пада. И после ще слагаме роклята. Така с фустата се оказа, че отдолу няма да стане. Решаваме да пробваме през глава пък аз да си пазя грима и прическата. Мама се качва на един стол и вдига роклята колкото може по високо, а ние с шаферката ровим отдолу и се опитваме да намерим средата сред катовете плат. След около пет минути я открихме и стана ясно, че няма начин да я облека през главата. Свалихме фустата, облякох роклята, после не ми стана ясно как успях да скоча във фустата и да мия качат до кръста... смях... После се почна едно стягане на роклята, сигурно 10 минути докато схванат как точно, после ципа, после безбройните кпченца над ципа... Луда работа са това булчинските рокли Но пък колкото сме хубави с тях

[Арлина]

Точно в 3:30 ми се обади слънцето да ми каже, че потеглят от кумувете. Аз бях шашната, че се движат стриктно по план. (Между другото и фотографа и видеооператора са обърнали внимание на дългите списъци, които му бях оставила и, които чете на бар плота преди да тръгне, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо . Ииии до тук беше с "точно по план".
 Аз реших, че няма да слизам да видя роднините си докато не дойдат да ме вземат и само поръчах като идват моите приятели да им казват, че момичетата могат да се качат в моята стая. Там се събрахме 5-6 момичета. Дойде и сватбената агентка, която ми каза, че всичко в домът на младоженца било както трябва, бил малко притеснен, майка му повече, но всичко било по план. И така както всичко беше по план мина 4, мина 4:10, никой не идва да ме взима. Аз чувам коли, но не смея да се покажа, защото не знам той ли е, приятели ли са. В 4:20 дойде агенката в стаята ми да ми каже, че сестра му, която кареше едната кола се е загубила по пътя и са отишли да я вземат и затова се бавят. Аз понеже седях с гръб към прозореца, не бях видяла облаците и в това време си мислех как трябваше в 4:30 да тръгнем за фотосесия, а тях още ги няма и как ще закъснеем за ритуала, но не се притеснявах много, нали няма друг ритуал след нас, ще ни изчака жената. Чудех се и как така са загубили някого, специално бях поръчала да карат бавно, защото сватбената кола е джип и се движи доста по-добре от другите по разбития път. Не знам в колко часа вече дойде кумата, но беше преди да се изнервя и притесня. Преди нея нахлуха фотографа и видеооператора - доста ме шашнаха с тяхната техника, и двамата се насочили към мен, а аз не съм свикнала на камери Кумата ми даде букета, забули ме и излезе да каже на младоженеца, че може да влиза. Бяхме се уговорили с него, че няма да си крия обувките в шкафовете, за да не рови пред всички в тях (то не, че има нещо - стаята е нова и не съм живяла никога в нея, спим там веднъж на 2 месеца, но все пак). Той обаче каза, че като ме видял и всякакви уговорки забравил. Даже тръгна към мен без да ми тръси обувката, но аз го върнах Та доста се поизмъчи, а на всичкото отгоре оператора и фотографа, които също не бяха видели обувката застанаха точно пред нея, така че нямаше как да я види Намери я, с много усилия ми я сложи на крака, даже пусна шега, че ако не на мен, все на някое от другите момичета ще стане
Целунахме се и тръгнахме да слизаме при другите, че закъснявахме. Агентката каза да слезем под ръка с кума и той да ме заведе при другите гости. С него едва се събирахме двамата на стълбището, даже на някой снимки се вижда какви чупки е правил (той е малко едър, а аз с голямата рокля, стълбището тясно... ). Като слязох при другите преди закичването свекървата ми подари комплект - колие, гривна и обици от бяло и жълто злато с пожеланието един ден да имам щастието да ги подаря на моята снаха. Бутониерите за закичването бяха огромни. Да си призня не ми харесаха много. Не попитах после защо, но явно не бяха намерили по-малки бели цветя, а знаеха, че съпругът ми няма да тръпи нещо розово по себе си. И букетът ми не беше точно това, което говорихме заради тези големи цветя, но пък той беше много красив Аз имах проблем със закичването, много ме изтормозиха тези карфици, а имах само 4 да сложа, другите бяха гривнички, добре че поръчахме толкова малко
След закичването се огледах и в хола, трапезарията и двора и осъзнах, че почти всичките ни приятели са дошли до Бистрица (предполагах, че много малко ще се осмелят да търсят къщата въпреки подробното описание). От 70 души гости на сватбата, не повече от 15 дойдоха направо в ресторанта. Страшно се зарадвах като ги видях

[Арлина]

Докато се разхождах и поздравявах гостите осъзнах, че не виждам сестрата на мъжа ми. Ходих да разпитвам къде е, защото хората от нейната кола бяха пристигнали, а и нейният приятел не виждах, а той возеше фотографа. Никой нищо не ми каза. Милото ме изведе на верандата да разгледам облаците и да си кажа тежката дума ще тръгваме ли за фотосесия. Аз видях, че ще завали скоро и казах оставаме. И точно когато избрахме подходящо място за снимка в двора и аз се позиционирах на зелената трева почна да вали. Нямаме нито една снимка там, защото въпреки, че заваля съвсем леко се притесних да не почне силно изведнъж и да си изцапам роклята и се скрих на врендата След съвсем лекия дъжд последва и проливен такъв. И така ние нямаме фотосесия от Царско село и изобщо нямаме фотосесия "на зелено" от сватбата. Но пък имаме снимки с родителите и повечето ни приятели в къщата, които иначе нямаше да имаме. Фотографа направо не можа да повярва колко приятелки имам, които се редят на опашка за снимка с булката "Ама всичките тези твои приятелки ли са?"
 Докато обикалях из къщата и дочувах разни разговори ми се проясни ситуацията с липсващата сестра на младоженеца и хванах кумът да ми разкаже какво става. Той не искаше, но аз му казах, че по-добре да ми разкаже от колкото да се тревожа. Беше станала лека катастрофа. Съвсем лека. На качване към Бистрица и загаснала колата и тръгнала на зад или нещо такова и се ударила в задна кола, като на задната кола и беше огънат съвсем леко номера и нямаше други щети (видях я като слизахме към ресторанта). Не знам защото беше служебна, от инат или от какво, но човека настоял да викнат КАТ и те чакаха КАТ. Не го знам какъв е този човек, в правото си е, но не разбирам как може заради огънат номер, който може спокойно да мине за парко щета да спреш сватбена кола Съответно всички се бяха забавили докато преразпределят хората в колите, в които има свободни места.
 Малко преди да тръгнем към ресторанта аз звъннах на агентката, която каза, че и при тях дъжда е спрял, терасата е изсъхнала и разполагат украсата и музиката за ритуал на вън. Зарадвах се, но прибързано защото в крайна сметка заваля още по-силно почти веднага след това. Ние за малко да забравим да тръгнем към ресторанта... На мен всякаква организация ми беше излязла от главата и до този момент агентката беше при нас във всеки момент, в който трябваш да свършим нещо по съществено, а тя отиде от рано в ресторанта. Не знам как се сетихме, но решихме да потегляме. И излизаме в най големия дъжд, а мама напълнила менчето почти до горе с вода и вместо малко водичка излива една огромна локва пред мен. Съответно аз се придвижих до колата с 4-5 човека, който ми държат роклята на две педи от земята, за да не се цапа. Много се смяхме докато гледахме клипа:)) Стана някаква каша и объркване с колите, операторите тръгнаха по-късно (бяха им сменили шофьора и той не знаеше какво точно да прави), нашата кола се отдели от другите и ми беше много забавно докато си звъняхме по телефоните. В крайна сметка се събрахме чак долу в ресторанта Малко беше странно, защото в този момент вече младоженца караше нашата кола (нали шофьорите намаляха след инцидента) и на филма се вижда как слизам аз с кумувете, а младоженец няма.
Влязохме в хотела и изчакахме пред ресторанта да дойдат и влязат всички. Аз видях през стъглените врати арката и стойките и толкова ми харесаха.. Бях ги виждала само на снимки, точно заради тази арка се обадих на тази агенция за украсата и на живо толкова повече ми хареса. Явно не само на мен, защото на снимките на гостите се вижда как повечето двойки са се снимали под нея. На мен ми беше много приятно да разговарям с близките си и наистина, добре че имаше човек, който да отговаря за ритуалите. Спомням си как там пред ресторанта кумата ме попита дали да ми сложи булото пред лицето, а аз отговорих "Не, защо?". Малко по-късно се сетих защо и и казах да го оправи Но за малко да си вляза така за ритуала. Успяхме да изчакаме сестрата на милото да дойде, те всъщност почти не закъсняха за ритуала, но бяхме решили да ги чакаме, защото държахме да го види.

[Арлина]

Ритуалът ни беше много хубав. Много повече ми хареса от колкото в залата. Атмосферата в ресторанта беше много по-хубава и всичките ни гости бяха там. Аз се държах "мъжки" и не пуснах нито една сълза, но и на филма се вижда, че не ми е било съвсем лесно Аз го настъпих (не че се дърпаше, предният ден пак го настъпих) и си задържах сандала върху обувката му достатъчно дълго за да се види ясно кой кого Разменихме си халките, слънцето си пресуши набързо до дъно чашата, защото реши, че това е онзи ритуал дето това трябва да прави. После се почна с приемането на поздравленията. Хората ни пожелаха много хубави неща, получих много и огромно букети. Направо ми беше мъчно, че няма да мога да ги гледам в къщи. Подавах ги на шаферката, на която обяха оставили 4 големи съда за цветя, които определено не побраха всичко. После се захранвахме с питка, пихме чаши, този път до дъно. Той ме изпревари разбира се (аз не пия алкохол по принцип), но беше с малко Като ритнах менчето, то се преобърна, но понеже цветята вътре бяха много големи не излязоха и то се преобърна още веднъж и останаха вътре. DJ-я каза, че ще са близнаци, а са вътре в менчето, а не извън него, защото баща им ще трябва много да работи за да ги храни и по-малко ще ги вижда После на снимките много внимателно гледахме и видяхме, че е излязла малка част от бялото цвето, но при преобръщането на менчето се е прибало, така че сме на момиче или близнаци
Когато седнахме на масата огледах ресторанта и много ми хареса - много по-хубаво беше с покривките, лентите, панделките, нашата украса ми хареса, ресторанта не изглеждаше презен, въпреки че събира и два пъти повече гости. В този момент дойде агентката с огромна кошница цветя и каза, че е доставка за нас. Ние се гледаме и се чудим от кого е, като всичките ни приятели, които не дойдоха не са в България и понеже сме шашнати нищо не смеем да направим. Агентката се смее и ни тика картичката в ръцете. Бяха от един клуб, в който членува свекръвата. Много се връзваха с украсата и ги сложихме точно пред младоженската маса

Ох аз много се разписах, дано не ви отекчавам. Взимам си малко почивка. По-късно ще продължава

[d_petrovska]

Като чета написаното имам чувството, че съм там 
Продължавай да разказваш.. не ни отегчаваш ни най-малко  напротив!