Съвместен живот с или без брак?

[emocia_wa]

emocia_wa И ти си права  но малко помощ никога не е излишна 

ооо да!! с две ръце съм за!  като не си се занимавал преди това с организиране на събития в началото си е шок..  какво се прави, от къде се купува, колко струва, няма време.. като знам повечето булки в каква нервна криза изпадат.. за абсолютни дреболии! как си тормозят шаферките, бъдещия съпруг..  хубаво е да имаш някой стабилен човек до теб, да ти помага, да дава идеи, да те успокоява ако има нужда  опитам ми показва, че родителите понякога точно в тези моменти си "показват рогата". да не говорим за случая в който те плащат всичко-който плаща той избира музиката  няма "не искам", "не ми харесва", "ама аз исках еди-какво си"..за съжаление 
а пък го има и момента, че на приятели и роднини малко трудно можеш да посочиш кусур. винаги се притесняваш, че ще си развалите отношенията  ако си плащаш за това обаче - става точно както го искаш..ако трябва ще се прави 20 пъти, докато ти хареса 
каквото и да правиш обаче, дори и всичко да и организираш месеци преди сватбата, в самия ден имаш нужда от помощ-някой да тича преди всички и да контролира всичко-доставчици, какво сте поръчали, как са го направили, в ресторанта посрещането на гостите, дали на всички им е поднесено според уговорката... и тн и тн... обикновено за всичко това се ангажират родителите, а все пак и те празнуват на този ден.. от тичане нищо не усещат 

[ros4e]

аз съм на мнение, че като живееш прекалено дълго с някой на семейни начала, мисълта за брак остава на заден план поне при мъжа
Ние сме двойка от 9години, от 4г и живеем заедно. Мисълта се прокрадна в главицата му ( след дълго натякване от моя милост , близки и приятели) едва преди година и половина. За сж не сме имали още сватба-тържество, но плануваме и мн хубаво го е казала Susito - 'предложението за брак и самата подготовка несъмнено внесоха нова емоция във връзката ни'

[Росита]

Да побутна и аз малко темичката...
Заедно сме от 10г, а от 7 живеем като семейство. Когато се събрахме, решихме да си живеем без брак, още повече че и двамата вече си имаме по един зад гърбовете си.
Но...от няколко месеца мислим да се "бракуваме". Без много шум, само с най-близките ни. Не съм повдигала темата за брак, а и никой ни е "натискал". Просто стана някак си много естествено, дори нямам спомен кой и как завъртя темата и приемам, че просто му е дошло времето.
Въпреки, че официално не сме женени, винаги съм смятала двойката ни за истинско семейство.
И моето мнение е, че дали има брак или не, когато и двамата си държат един на друг и се уважават, връзката е жива и оцелява с годините.

[emocia_wa]

Росита  много добре казано 
аз съм на мнение, че сватбата като цяло е емоция основно за булката. на мъжете им става доста скучно само при разговорите за организация  това, че сте решили все пак да организирате нещо е супер  целта при вас е не да "пробвате" дали ще стане нещо (то вече е факт при вас) а да направите един красив празник и да го споделите с близки и приятели  щом мислите да го правите - направете го както трябва, както си го представяте 

[emmmmmy]

Аз съм за брак, обаче след известен период време на съвместно съжителство. Емоция си е сватбата и се отразява добре в повечето случаи- отношенията все трябва да се развиват в някаква посока. Макар че и всичко е относително и си зависи от двойката- ако и двамата не страдат от липсата на брак- значи това начинание не е за тях. Поне това си е моето мнение.

[_perlichkata]

Здравейте! Аз съм нова в форума Е вече ще бъда активна, защото на 09.06.2012 живи и здрави ми предстой сватба. Извинявам се, че се отклоних от темата. А относно темата аз съм За брака. Ние живеем заедно от 1 година, но още от самото начало мислим за сватба.

[AIVEN]

Здравейте! Аз съм нова в форума Е вече ще бъда активна, защото на 09.06.2012 живи и здрави ми предстой сватба. Извинявам се, че се отклоних от темата. А относно темата аз съм За брака. Ние живеем заедно от 1 година, но още от самото начало мислим за сватба.

Добре дошла във форума и успех в подготовката

[_perlichkata]

Благодаря

[Vivid]

И аз съм "за" брака, след поне няколко месеца съвмествно съжителство. Невероятно много неща научаваш за човека с когото си, когато заживееш с него. Но съм и "за" брака породен единствено от самото желание за такъв. Без да се е случило нещо, което да го предизвика, без фактори от типа на бебе, някоя приятелка, подшушнала на мъжа, че любимата му има намерение да го изостави, ако не й предложи брак до определен период (реален случай), мрънкащи родители, желаещи внучета и т.н, и съм много щастлива, че при мен се случи естествено след 5 години връзка, 3 от които живеем заедно.

[AIVEN]

Здравейте момичета! Честита Нова Година!!! Пожелавам на всички ЗДРАВА и УСПЕШНА 2012-а. Само по веднъж да се омъжвате и да сте цял живот с любимия.   @}->--Толкова много да се обичате, че един ден ако си размените случайно ченетата, да не Ви е гнус
Всички, Гоолееми сватби да вдигнете и все Нас да Викате.
На колегите от бранша пожелавам повече и по-весели сватби от миналата година. Вички рекорди да "биете" и най-вече Аз.

[anna_karenina]

Опитвам се да си събера мислите, но и аз вече не знам какво мисля и защо го мисля...

От една страна, винаги съм мечтала за сватба и бяла рокля и не съм си представяла да прекарам живота си неомъжена.

От друга страна не съм религиозна, а монотнната реч на жената в обредното ме докарва до смях или отегчение. Тъй че обезсмислям и двата най-популярни ритуала. Остава само символиката в думата "семейство".

Но ние сме такова от доста време. Още преди да заживеем заедно, ни канеха заедно на всички събития, по празници бяхме заедно, всичката отпуска също, не е минавал и ден, в който да не се видим (другите двойки много ни се чудеха- те всички или бяха 'заети" през вечер,или си искаха свободата и беше абсурд всяка вечер да се виждат).

След като заживяхме заедно, стана още по-хубаво, вече и най-елементарното решение взимахме заедно. Не се изпокарахме за битовизми, паснахме си някак. Бюджетът си ни е общ от самото начало, тъй че и за пари не сме се карали, който има в себе си, плаща.

Но моята мечта за сватба си остана. Той знаееш за нея, а пък за себе си искаше брак най-вече заради бъдещи деца. Иначе му е все едно и съвсем отрича ритуалите. Приема го просто като необходимо зло, когато си намерил жената на живота си, но не го прави с голям ентусиазъм. Просто е възпитан и той явно в класически правила както и аз- странно ни е да имаме деца и цял живот да не се оженим.

И така, причините са двама ни са различни- за него така трябва, и иска да ме зарадва, за мен това е най-хубавото и романтично нещо, което може да ми се случи.

Обаче една колежка се опита много сериозно да ме откаже от брака като договор. Каза, че наскоро брат й се развел, няма такава мъка, такива грозни сцени, пари за адвокати, месеци наред кошмар някакъв...Никой не се жени с идеята са развод, но пък дори 10% да е шансът, защо да си го причиняваме?
По принцип е права, но не ме разколеба, защото дори някой ден д асе разделим, все си мисля, че ще го направим културно, няма да се бием и съдим и за всяка тенджера...Ако не се променим коренно и двамата. Риск винаги има, но той целият живот е риск. Защо да се лишаваме от щастието си заради "ами ако"?
Затова аз реших за себе си, че ще се насладя на всеки миг от подготовката, от сватбата и от времето след нея и искрено вярвам, че няма да се случи нищо лошо заради това наше решение. Дано да съм права и разводите да намалеят и изчезнат...
В крайна сметка в днешно време по-трудно се решаваме на брак, уж когато сме сигурни- не би ли трябвало заради това да е по-малък % на разводите?

Въпреки че в последно време май бракът пак е на мода...
А, пропуснах да кажа, че и двамата с мъж ми се отказахме от църковен ритуал. Много хора не го приемат, но ние просто не искаме това тичане и задължаване на самия ден, губи се идеята, като се струпат толкова ритуали един след друг и се измориш. Искаме ако правим църковен, да е на някое красиво място далеч от София само с най-близките...

[sunset]

На мен ми е чудно защо някои хора виждат в развода най- големия проблем. Ако не е развод, ще е раздяла. Ако ще има сцени, ще ги има и след раздялата, това си зависи от манталитета на хората (видяла съм го с очите си). За мен най- лошото в един развод/раздяла е какво се случва с децата (ако има такива) и как го понасят те.
Моя приятелка се разведе по взаимно съгласие с мъжа си преди година. Делото мина за пет минути, но болката за детето й си остана, както и вината, че е допуснала то да расте с разделени родители.

[fashion]

Момичета, не трябва така преди да сте се оженили да мислите за развод... Живота е пълен с ,,ако,, ами ако утре ни блъсне кола и умрем...Човек не трябва да се настройва и да обмисля такива варианти, само положителни емоции трябва да има. Нали за това се жените, защото се обичате - това е най-важното, другото каквото е писано това е. 

[Росита]

Съгласна съм с последните два коментара. Каквото има да се случи, то ще се случи, няма как да знаем кога и как, най-малкото защото не сме гадатели, или поне аз не съм.

Когато се омъжвах първият път, бях сигурна че ще е завинаги. Бяхме млади, влюбени, щастливи... Разделихме се тихо и кротко, запазихме добро отношение един към друг, а на детето беше обяснено че пак си има двама родители които го обичат, но просто мама и тати няма да живеят заедно.

Сега отново ми предстои да се омъжа и пак ще го направя с идеята да е за цял живот. А дали ще е така никой не може да предвиди, но се надявам. 

[InLove_Girl]

Аз  винаги съм била "против" брака..Смятах, че щом си жевееш в хармония с любимия човек, защо трябва подписа.. Милото вече преживял един развод на 27  също беше против. Но след като минават годинките и ние не сме се скарали сериозно НИТО ВЕДНЪЖ, никога не сме имали спорове за пари или нещо друго, а сме преживели доста кризи, от както живеем заедно, милото явно е сметнал че трябва да се действа. Както каза Еми..с времето брака стана ...естественото развитие на нещата, решихме че искаме вече детенце и ще е хубаво да сме подписали. А след като обмислихме добре идеята и казах заветното "ДА" милото предложи да си направим гоооолям купон... Мислех само да подпишем, но той не искаше да ме лиши от еуфорията около сватбата и сега, разбира се, съм му много благодарна и го обичам още повече. 
Не мисля, че хора, които някога са се обичали истински биха се разделили като зверове.. Коментара на Росита е доказателство, че умните и обичали са се хора...се разделят нормално, тихо и кротко..