Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте, с моята половинка живеем заедно почти от 2 години без брак, то май стана мода в последно време това :-\, но почнаха да ни минават разни мисли през главите за брак. Смятате ли, че после нещо ще се промени? Споделете от опит...

 :-\По този въпрос съм си мислил доста. Според мен не е еднозначен отговора. За живот без брак - наистина звучи привлекатолно, поне за мен. Защото така всеки ще си казва - може да ме остави когато си иска, затова ще дам всичко от мен и ще се постигне по голямо разбирателство. В другия случай мисълта, че вече има съюз на документ може да развали нещата. Всеки се осланя на него (че напускането ще е по-трудно, сложно и свързано с доста разходи) и започват кавги и т.н...

Брака до някъде е един вид договор, които подсигурява и двамата, а дори и техните деца.
Когато мислихме какви категории да има в сватбата, не се сетихме за една - взаимоотношенията преди и след сватбата, съвместен живот до някъде описва къде и как ще се живее, условия и т.н. След това се досетихме, че нещо липсва и тогава добавихме категория Любовта и брака (http://www.svatbata.bg/articles/love_and_marriage.html), там има една интересна стати (http://www.svatbata.bg/articles/brachen_partner.html), Диана Димитрова (координатор в семейно планиране) я написа за нас, за което много й благодарим.

Живота без брак е една тема, която е доста интересна, макар че на запад е популярна от много време.
Според мен живота без брак е страх, страх да не би да си омръзнат един на друг. Другото е че по този начин, хората се чувстват по свободни, което означава че смяната на партньори ще става по-лесно, изневерите също. Това обаче е тенденцията, отварянето на границите, лесната комуникация задължително съпровожда и промени в обществото. Една от тези промени ще е живота без брак.
Макар че в България все още се смята, че момиче което не се омъжи до 27-30 години е стара мома. Това определено подтиква момичетата да търсят брака. А и дори да се чувстват несигурни с момчета, които желаят да живеят без брак. Така че всичко опира до разбиранията.

Лично на мен ми допада идеята за живот без брак, но разбира се това ще е до едно време  ;)
 

Teo, позволи ми да не се съглася с теб по въпроса за изневерите. Ако някой от двамата иска да изневри ще го направи независимо дали е официално обвързан или не. Познавам семейства, които си имат и по 2 деца без брак и са щастливи, познавам и такива, които са се "вързали" и въпреки това се мамят без проблем. Наистина е много интересен този въпрос.
Ако двама държат един на друг не мисля, че има значение дали са "бракувани". По-скоро бракът е за по-лесно оправяне на формалностите сред обществото. Мое мнение :D

Неее не исках да кажа, че това означава изневяра. Става така че всеки е свободен да прави това, което му се иска. Но на човек даде ли му се свобода, в повечето случай той не знае какво да я прави и я превръща в свободия. Започва да нарушава граници, които не трябва да престъпва. Все пак всичко това опира до ценностна система на индивида и възпитание.  :D

Предния месец по БТВ в сутрешния блок, в едно предаване на тема "Брачния договор" се обади един мъж. Тои сподели, че живее доста години с приятелката си и има две деца. Когато го запитаха: "А, защо не се ожените", той отговори - "Защо да разваляме всичко...."

Искам да допълня темата с още нещо. Живот без брак - наистина звучи необвързващо, съгласен съм с това, което казва Тео. Идват на дневен ред обаче и т.нар. формалности. Едната от тях са децата. Ако няма брак по документ започва ходене по мъките - бащата да припознава детето, за всичко да се вадят още документи..... формалности бюрокрация.... мисля че още не са уредени нещата за живот без брак, колкото и хубав да би бил той.

peshom, точно заради такива формалности започваме да се замисляме за брак...защото за съжаление държавата ни и обществото не са готови все още да приемат тази форма на съвместен живот

това е точно така, да не говорим родителите и роднините, които са живяли в стария строи какво ще мислят и говорят...

За съжаление е точно така - никой не е готов още за това, и психически, и изобщо да не говорим за документално (закони и т.н.) А би било страхотно да можеш да избираш как да живееш - с или без брак, но да са равнопоставни избори...

Моят приятел иска да живеем без брак.
Доста говорихме на тази тема, но аз се чувствам някакси несигурна,
от друга страна родителите ми постоянно ми напомнят, че мога да остана сама.
Понякога не издържам, а може би са прави....
 

hi ivet, колко време живеете заедно с приятеля ти? На семейни начала ли?

почти четири години, от 2 живеем заедно  8)

Ивет, ако си го набелязала това момче, твой е - няма да да бяга  ;D Няма страшно.

ivet_27, ако държи на теб приятелят ти - няма да имаш проблеми и без брак...не мисля, че един подпис прави отношенията по-здрави, а чувствата по-силни...друг е въпросът, че родителите ни са друго поколение и не могат да ни разберат >:(

Ивет, според мен също това е достатъчен период за да знаеш с него ли искаш да бъдеш или не. Ако е той и ще оставате в БГ, препоръчвам да се оженте :) Просто ще живеете по-лесно. Естествено, само мнение  :-[

говорихме си на тая тема може би ще се променят нещата  ;)

дано да е така  ;) Кажи като решите кога ще е събитието  ::)

и аз да изкажа мнение по темата:) аз предпочитам с брак, не само защото ми предстои сватба...
най-важното е двама души да се обичат, но ми се струва че ако има брак самите деца които ще се появят по-късно ще се чувстват по-спокойни.....никой не се жени с идеятат че ще се разведе, но съгласете се че всичко се случва и когато има брак закона поне малко защитава жената (в смисъл че няма да остане съвсем без нищо, нали собствеността е обща)

 ;) Напълно съм съгласен с теб. Тази сигурност определено е нужна, а и мъжа се чувства по-сигурен донякъде. Хубавите неща стават върху твърда основа и това е брака в случая.

Да, и аз съм съгласен. И тук пак опираме до въпроса, че брака е свързан с формалности, документи, които тии дават право на нещо си....(в случая сигурност) и т.н. И любовта остава някак си на заден план  :-[

ама неби трябвало любовта да остава на задаен план....в крайна сметка сигурността която ти дава брака е материална, това не е застраховка че чочвека до те ще те обича вечно, всеки ден трябва да се борим за любовта си, особено след брака

Да, трябва да се борим за нея!! Но не бракът ти я дава. Той ти дава документи и някакви по-големи възможности, поради причината, че няма никаква законова уредба за живота без брак. Остана и ергенския данък да се върне  >:(

позволи ми да не се съглася с теб ;) ако жена ще се омъжва, за да е материално осигурена...звучи ми много материализирано и се губи всичко красиво, просто мнение изказвам
аз съм привърженичка на живота без брак в началото - тогава хората се опознават, виждат дали може да живеят заедно, дали държат на себе си и т.н
за съжаление наистина обществото ни и държавата ни не са устроени за живот без брак...не мога да си представя как ще се подиграват на едно дете в училище, чиито родители живеят без брак... :( а то милото може да е заченато и отгледано с много повече любов, отколкото от "бракувани" родители....но това не се вижда...
за мен най-важно е 2мата да се обичат и да държат на себе си...било то с брак или без брак :-*

Това мнение много ми допадна!  ;)


Човек има ли любовта почва да я забравя и след време я загубва. След това прави опити да я върне и да успее вече не е същото.
Много важно според мен двамата в тази връзка да разбират любовта по един и същ начин, да я търсят и преоткриват. Ако я загубят - и двамата са си виновни за това. Нагласа че това може да се случи трябва да имат и двамата още в началото, за да се предпазят до някъде. В крайна сметка любовта има давност, 3-4 години, това вече е доказано в медицината (скоро ще пуснем статия точно за това). След тези 3-4 години хората вече са се превързали един към друг, любовта се трансформира в привързаност. Тръпката от любов е заместена със привързаността, сигурността....

mariya: не си ме разбрала правилно, когато казах че брака дава материална сигурност имах предвид следното нещо, представи си една ужасна ситуация-едно младо семейство живее без брак, много се обичат, имат си дори и дете и преди известно време са изтеглили кредит от банката за да си купят жилище, понеже нямат брак кредита и съответно апартамента се водят само на името на единия от тях, а реално двамата са се борили да постигнат това да имат свой дом и години наред заедно са изплащали кредита. В един момент обаче на единия му става нещо и решава че вече не му се живее така и иска да се разделят, какво се случва с недвижимия имот???не е ясно....а да не говорим за УЖАСНИЯ вариант човека на чието име е апартамента да почине, какво остава за другия да го изхвърлят на улицата с децата или да води куп дела за да докаже че имуществото е общо, независимо че не е определено със закон...знам че звучи ужасно....но е съвсем реално и никой от нищо не е застрахован в този живот....ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ЧЕРНОГЛЕДОТО МНЕНИЕ...аз по принцип съм голям оптимист

ani4ka, това не е черногледо мнение, не писимизъм, това е реализъм. Такива са нещата и човек трябва да мисли реално, а не да витае в облаците. Все пак прекаления реализъм не е добър

и духовната връзка между двамата - тя е която остава след като любовта се изпари и секса поомръзне...
Тео напълно съм съгласна с мнението ти, само ще допълня един цитат от филм, която според мен много точно определя любовта:
“Любовта е винаги внимание и търпимост.
Не е ревност.
Любовта не е суета и самодоволство.
Не е себелюбие и властност.
Не е обида и престъпление.
Любовта е винаги нежност и търпение.
Любовта не е суета, нито поза.
Никога не е груба и егоистична.
Не е обидна и срамна.
Любовта не е просто удоволствие,
като другите човешки грехове...
...а е истинска наслада.
Винаги си готов да простиш,
да се довериш, да повярваш...
...и да търпиш...
...каквото и да се случи."

mikkey:Много хубаво казано :)..............А не мислите ли че това което убива любовта не е брака, а самите хора.....?

Самите хора разбира се.... те са си виновни, в това спор няма  :'(

ани4ка, наистина погледни по оптимистично  нанещата. Think positively! Само мога да ти пожелая да се омъжиш за желания човек и да изгониш мрачните мисли от главата си!  @}->--

според мен не брака точно, а самият ни живот убива всички ценности. Цялата тази бюрокрация за каквото и да било ... всичко е против любовта и трябва да сме много силни за да не я убием напълно и безвъзвратно. @}->--

Hi jeni, аз съм оптимист и то много голям, просто обяснявах какво имах предвид като казах, че брака дава материална сигурност. Благодаря за пожеланието наистина ще го направя и то съвсем скоро  :)

Абе, обичайте се и дръжте един на друг !!!  *INLOVE*  *KISSED*  :*
Всичко останало ще се подреди  ;)

Не е точно така, мила, за съжаление....сега понеже съм на тема "бебчета" и като разбрах с колко много формалности и глупости трябва да се сблъска една двойка (неомъжена), за да признае таткото детето, за да го запишат и т.н., чак ми призля.... :!  

Тук в България всичко е формалности, Мим!

 :'( за съжаление

Да, Diva и mariya... Точно това споменах по-горе. И именно всички тези формалности и глупости, с които ще се срещне двойката без документ за брак са причина да поддържам мнението ми за брак! Както беше казано някъде: 'Документ - звучи гордо', човекът - може и без него. Виж без документ, тц >:O

 :offtopic: Връщам тази тема за разискване. Смятам, че е интересна и много актуална.

Интересна тема, Тео!!!  *THUMBS*

Аз съм "ЗА" брака! Е, и аз първо живях с милото известно време, но от скоро сме женени *INLOVE* :CHEERS:!!! И сега виждаме, че нищо не се е променило!!! *INLOVE*

А относно формалностите с документите..., да, определено с Брачно свидетелство е мнооого по-лесно!!! Но едва ли някой се жени само заради него?!

Аз мисля, че за да решат двама души да сключат брак, трябва да имат много силни чувства, които да са ги свързали и събрали заедно!!! Не мислите ли? ;)

И аз от доста време живея със своя приятел но все още не сме сключили брак.Според мен има разлика след брака поне аз бих се чувствала по-сигурна.Не говоря за това ,че ще го "вържа" по някакъв начин.Аз доста често говоря за брак, за това каква ще бъде сватбата ни и т.н.Но имам чувството че го притискам по този начин.Той казва че всичко ще се случи  когато му дойде времето.

Мила Цвети, тук ще чуеш мнения и за двете страни на медала. Вярвам, че всичко опира до това какъв е твоя партньор в твоите очи. Имам 7 годишна връзка с най-прекрасния мъж в живота ми, а още нямаме нито брак, нито малко зайче да ни радва и да се грижим за него.

Да обаче имаме нещо друго: финансите ни са общи, интересите ни са колкото различни, толкова и общи, когато сме разделени за ден-два, когато се видим се насиняваме от прегръдки...

Не е задължително да имаш брак, това е ваша лична преценка. Много по-важно е да се прибираш с копнеж вкъщи, защото знаеш, че това човече те чака и дори не слага залък в устата си преди да седнеш до него. Ето това е по-важното.

А иначе човек и добре да живее,  пак се жени! ;) Целувки!

Моето лично мнение е, че брака си е една добра форма на съвместен живот, стига обаче да попаднеш на точният човек. Така или иначе сигурни неща на този свят няма. Затова си отваряйте очите при избора  :girl_wink:

Напълно съм съгласна с теб, Sheila!  *THUMBS* Сякаш съм преродена откакто живеем отделно с моето момче  :girl_in_love:
Има обаче нещо друго... това спокойстие и този копнеж, които изпитвам, докато го чакам, нямаше да са толкова приятни, ако живеехме заедно с някои от родителите без да имаме брак. В такава ситуация бих се чувствала като натрапница в техния дом или той в дома на моите родители... Мисля, че това, къде ще живеете също е предпоставка за доброто съжителство. Едва ли може да се отговори еднозначно, без да се взимат предвид обстоятелствата при които се взима решението за съвместен живот без брак или респективно сключвайки такъв.  :kinder:
И все пак мисля, че е добре да се провери дали може двама души да живеят заедно преди да сключат брак, дори и само за месец... ами ако се окаже, че има някакви непреодолими пречки и че само се карат и сърдят...  :hysteric: После ще е късно за рекламации  *db*  *crazy*

Мисля си че не е възможно да се проявят всички недостатъци за един месец. Виж за три, четири, максимум пет години ще лъснат всички недостатъци. И след това ако те устройват тези екстри от характера на половинката ти.. cool. В противен случай... "сожеляю боку" всеки по пътя си..  :skiing:

Според мен е по-добре живот без брак само в началото. На мъжа му е "транс-п**ис" дали ще има брак или не. Докато при жените въпроса не стои по този начин. За жената думата брак е равносилна на сигурност. А жената има нужда от сигурност за да отгледа деца и да свие уютно "семейно гнездо"

Склонна съм да не се съглася с теб, Oizo_Zoizo. Изказаното от теб мнение ми звучи сексистко и дори леко дискриминационно!! Ако на мъжа му е то изобщо не смятам, че това е човек, който може да оцени същността на една връзка. И докато има много мъже, за които думите "семейство", "отдаденост" и "грижа" са мръсни,  дотогава ще има и жени, за които се смята, че търсят само "сигурност" в брака.  :womanfuy:
Лично аз мисля, че отглеждането на деца и свиването на "семейно гнездо" отдавна не са само женски приоритет  :\
"Екстрите от характера" при добро желание могат да се променят, единствено и достатъчно условие за това е да го искат и двамата партньори. Не мога да си представя да живея с някого и постоянно да се вглеждам във всяко негово действие за да попълвам списъка с екстри, който да преосмисля след време.
Желая ти късмет, и нямам нищо лично към теб  *DRINK*

Ха, един месец? Първата година от съжителстането ни беше отврат. За пет години не се бяхме карали и веднъж. За една година сигурно спретнахме десетина такива, при това качествени. И изведнъж нещо се случи. Характерите ни се напаснаха, спряхме да се разправяме за глупавите ежедневни проблеми..... 

А пък и аз му взех страха P-( P-( P-( }:-> :angry: Горкото момче :P :girl_wink:

Въобще не съм имал идея изказването ми да е сексистко или дискиминационно.  Ако така го разбирате (не визирам само теб Ита) значи леко бъркате понятията. И кого дискриминирам?
@ИТА Относно "екстрите на характера" нали осъзнаваш че те са се формирали на един по-ранен етап от време. Очаква се че когато настъпи времето за женитба, брак, деца и т.н. характера на индивида трябва да се е формирал напълно. Следователно за да си промениш т.нар. екстри ще се наложи да си промениш характера. Примерно : Ти си темпераментен човек и в един прекрасен момент се налага да станеш апатично-флегматичен типаж. Как ще стане това? Никак!!!! Същото се отнася и до ценностната система...
Още нещо : мисля че не си ме разбрала правилно когато споменах че на мъжа му е  "транс-....", имах в предвид че може да има брак, а може и няма брак.
Мъжът предлага брак на своята "Дулсинея" защото иска да се грижи за нея, да я защитава, да я подкрепя, да й помага.... и не на последно място за да се застрахова че Дамата на сърцето му няма да хукне след някой друг "Дон Кихот". А защо жената приема ..? Защото се чувства сигурна, окрилена.... и т.н. 
Семейство, отдаденост  и грижа може да има и без брак. Ти как мислиш? И как се оценява една връзка? По брачното свидетелство или по човека до теб?
За семейното гнездо и децата си права! Не е само женско задължение. Колкото е женско толкова и мъжко.
Благодаря за пожеланието!!! Ще ми трябва... ;) Аз също Ти пожелавам Късмет. NO OFFENCE

П.С. Издразни ме факта че съм дискиминирал някой. Да аз се старая да дискириминирам един етнос, но това е тема на друг разговор и най-вече на друг форум.

Здравей, Oizo_Zoizo  @}->--
Използвах думата дискриминация само и единствено в смисъла на "полова дискриминация" - категоризиране на права и задължения, базирано само на полова основа. Конкретно имах предвид "нуждата от сигурност", която индиректно поставя жената в по-слаба позиция, т.е. "по-слабия пол". Виждам, че не е направено целенасочено от теб, затова се извинявам, ако съм била прекалено рязка  *DRINK*
С моят приятел сме заедно от доста време и с ръка на сърцето ти казвам, че той много ме е променил, както и аз него! Човешкият характер не е направен от камък, за да не подлежи на моделиране. Мисля, че ако човек има достатъчно силна воля, може и сам да промени качества в себе си, които не харесва. Хората сме толкова сложно изградени същества, че няма граници, в които да може да се затвори силата на съзнанието и волята. Не казвам, че е лесно, но не е невъзможно  :) Ценностите също са относително понятие според мен. Ако попиташ 70 годишен човек какви са неговите ценности, той няма да ти отговори еднозначно - те също се променят с времето.
За мен най-важно си остава доверието и обичта между партньорите. Когато обичаш достатъчно, можеш да преобърнеш света.
Семейството, в смисъла на брачно свидетелство е най-малката градивна частица на всяко общество. То има своята по-скоро социална и обществена функция, отколкото да е самоцел на една връзка.
 :love_together:
Имаме късмета да живеем във време, в които да си задаваме въпроса "Съвместен живот с или без брак?", едва ли нашите баби са могли да го правят без да бъдат заклеймени...  *db*
За момента ние живеем без брак и ни е много добре  :danceg: Вярвам, че няма да се промени след като се оженим  +:-)  :sunshine:

моята баба много често казва....ееех какво е хубаво сега,може и да не се жени човек и така да си живее...всеки си прави какво си поиска,а едно време заради хората се правеха някои неща,да не кажат нещо....
ние сме заедно вече 7-ма година,от 1 година живеем заедно ...надявам се нищо да не се промени след сватбата ,защото досега всичко е било ОК O:)

Аз мисля и ти го пожелавам,разбира се,че нищо няма да се промени.Дано да се обичате цял живот така,както в момента.Според мен е хубаво,че сте били заедно 7 години и след това сте се решили на тази стъпка.Баба ми казва,че човек може да прекрива недостатъците си месец,два,дори година,но не и повече.За това време вие сте се опознали толкова добре,че сигурно си довършвате изреченията.
 За мен това е най-добрия вариянт.Първо да сте гаджета година,две(може и повече,разбира се),да поживеете заедно малко и ако след това се обичате толкова,значи определено сте един за друг.Добре че вече времената са такива и позволяват първо да опознаеш човека до себе си и едва след това да решиш,че можеш да живееш с него цял живот.Преди какво е било....  :girl_impossible:

Аз също мисля, че е хубаво двама души да поживеят заедно достатъчно дълго време, преди да се решат на брак! Но определено съм за брака, не токлова като сигурността, която дава, защото определено за мен сигурност значи вечна любов - а такова понятие, май няма?!?, а по скоро, поради емоцията, която човек изпитва, при изричането на брачната клетва поради получената божия благословия и "магията" на единението на душите на двама души! И честно казано, аз по -скоро брака го разглеждам не толкова, като подписа, сложен в гражданското,  а като както вече казах, благословията, която се получава в църквата. Това е един свещен ритуал, който носи изключително силен емоционален заряд! /без да ме възприемате като религиозна фанатичка  :), а по-скоро като почитател на хубавите традиции /. И ако двамата съумеят да запазят дълго този заряд, и продължават да бъдат внимателни, толерантни и грижовни един към себе си, да се обичат, не виждам причина защо да се разделят! Напротив! Те би следвало да изградят дом, пълен с уют и топлина, а по-нататък с деца и внуци... Дай Боже всекиму! :good_luck:

Harmonia, това все едно аз съм го казала!!! ;) Абсолютно съм съгласна с казаното от теб!!! *THUMBS*

Аз съм твърдо против съвместния живота без брак...наречете ме старомодна ако искате,ама аз знам от една баба (не моята ,ама пак умна )......... "на никой не позволявай да изяде хубавото парче торта (т.е. най-хубавите ти години) безплатно "  ;)

Нещо не мога да те разбера какво точно имаш предвид под "Безплатно"? Съжителството си има определена цена и тя не се плаща /поне според мен/ само от мъжа, или само от жената. Това е достатъчно отговорен момент, в който и двамата си казват: "Обичам този човек и искам да бъдем заедно", а ако се намери баланса в съжителството, неминуемо се стига и до сватба, защото да живееш с някого означава преди всичко готовност за компромиси. А ако се ожениш/омъжиш и после се окаже, че "половинката" ти е темерут и не знае какво означава толерантност, тогава цената на най-хубавите години няма ли да е прекалено висока?
А и моята майка казва: "Най-сигурният начин да се почувстваш щастлив, е да направиш някой друг щастлив!"

Много добре казано, съгласна съм с теб, Harmonia!!! *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

 Много хубаво казано  :'( Наистина е така.

Дааа, наистина е много хубаво казано :cray: и си е съвсем вярно!!! *THUMBS*

Аз съм много "ЗА" сватбата. Може би звучи глупаво, но ао няма сватба как да стана булка. Изживяването си заслужава. А бонусът поне при мен беше, че моята любов се оказа страхотен съпруг. Не знам на какво се дължи, но той се промени и стана по-загрижен, по-любящ. Дано при всички да е така, а и дано при мен се задържи както е сега  :dance:

подкрепям вашите мнения, че е по-добре да поживееш с човека, който си избрал преди сватбата.
ние живеем заедно вече 4та година и ни предстои брак скоро.
но сега съм много по-сигурна - видях, че сме способни да постигнем много неща заедно.

да аз мисля 4е то4но това е важното да разбере6 дали този 4овек е то4но за теб !!!

Здравейте, ние с моя приятел сме гаджета :P от осем години, а от шест години и половина живеем заедно, самостоятелно. Все отлагахме сватбата и преди две седмици се скарахме жестоко, като едва ли не се изправихме пред дилемата или се женим или се разделяме. И да ви кажа напълно съм се убедила, че всяко зло е за добро. Ако не се бяха стекли така събитията може би и догодина нямаше да се оженим. Надявам се обаче нищо да не се промени между нас след брака, а аз винаги съм си мечтала да бъда булка. И така ще видим след 30 юни, когато ще е свтабата как ще се развият нещата. Но да ви кажа честно още даже не мога да повярвам, че ще се женим, а си представям реакцията на приятелите ни, ще ни скъсат от бъзик, :DANCE:защото ние дефакто си бяхме като женени. Но пък родителите ни са страшно радостни и искат наследник вече,но пооооо този въпрос още няма да работим. *crazy*

goldi хубаво е че сте се решили да направите голямата крачка.А и според мен много необвързани с брак двойки рано или късно

ние си живеем заедно около месец след като се видяхме за пръв път, сега просто така си решихме да се женим, нито имам нещо против да живеем без брак, нито той, всъщност за мен той е най- важното и не вярвам нещо такова да се окаже проблем :girl_in_love:

Според мен щом обичаш един човек с цялото си сърце--със или без брак, си съгласна да правиш компромиси, а и някак си е по-лесно да не обръщаме внимание на дребнавостите.

да ти призная и че той ме научи да не обръщам внимание на много неща около нас :dance: винаги е подхождал много внимателно и ми е обяснявал нещата така че да съумяваме да си " гледаме кефа" не да се ясоваме за глупости :girl_wink:

така е!, на мен не ми пука за брака, само да съм с него, а може да прозвучи старомодно но всяка иска да се види в бяла рокля, та така и ние решихме, иначе и брака не е гаранция, толкова хора се развеждат, че........

е ти пък, хората да се развеждат, нас не ни късае *YAHOO* иначе наистина май ще се женим защото като подхванахме темата и котето като видя как ми светнаха очите като заговорих за роклята, за грима, за прическата... :girl_in_love:

Аз съм твърдо ЗА брака, от опит го казвам, според мен брака си е брак, и рано или късно трябва да се сключи. Особено пък когато има и деца.

дано и двамата сте на това мнение, но незнам аз смятам че е желателно, но не задължително, малко или много хората са възпрепятствани от куп обсоятелства *THUMBS*

Ами дори и само подпис със свидетели, не виждам какво ще е препятствието. Ние винаги сме се канили да се оженим, но така си минаваха годините, докато накрая един ден си казахме - женим се и това е.

За мен е важно да имаме дете, но не беше въпрос на живот и смърт дали ще сме женени за целта. Моето момче обаче каза че първо искал да види блясъка в очите ми когато ми предложи брак и после искал всичко да си е по реда и така. Но хубавото е, че не сме се настъпвали да бързаме, аз не съм била някаква нетърпелива такава, когато-тогава.Така и стана.

И аз си мисля,че няма много голямо значение дали сме женени или не!!!Важното е да има любов,уважение и разбирателство!!!Когато моето момче ми подари годежния пръстен и заговорихме за сватба,той ми каза,че знае,че всяко момиче мечтае да бъде булка,както и аз самата!!!Каза,че не би ме лишил нито мен,нито себе си от подобно удоволствие!!! :girl_in_love: *INLOVE*И така го решихме,но не смятам,че ако не се женим това ще промени нещо между нас!!! :)

И аз смятам, че няма да се промени нещо съществено след сватабата, защото ние живеем много време заедно. Просто това събитие трябва да се състои в живота на хората, защото им остава един от най-краситивет моменти в живота

Ами точно така си е.Той се шашкаше за сватбата, че как щял да издържи цяла вечер всички него да гледат и аз го успокоих че никой няма да гледа него , а мен.Смяхме се много.

Аз като "бракувана" вече и имайки предвид, че преди сватбата живяхме с милото 3 години, мога да кажа, че наистина нищо не се е променило  =]
Все пак един подпис или една халка не може да промени човек, а като си живял с този човек дълго време, му знаеш и положителните и отрицателните черти и след сватбата си идва пак старото ежедневие  =]
Остават само хубавите емоции от деня, в който сме се видели като булки  :girl_in_love:

Подкрепям мнението на вече "бракуваната" мацка.След съвместен живот преди брака, което за мен е повече от задължително да се случи, нама как да има изненади, нали така.

и аз подкрепям, наистина е така, особено ако всичко по между ви е ясно *THUMBS*

ми то всичко се изяснява когато влезеш с човека в една къща да живеш и то след 6-ти месец.Дотогава и правежи да има , успява се да се замаже положението.От 6-ти нататък вече си викаш айде сега какво ще се правя, и стават истински нещата.Ама това по принцип нали, не е правило в никакъв случай.

май си права за това с месеците, дето се вика не сте се опознали толкова, чудиш се на това как ще реагира, на онова, ние направо се хванахме, седнахме и си казахме всичко и досега така и оттам тръгва разбирателството между хората, не от брака, според мен де *crazy*

аз мисля, че и 20 год да живеете заедно преди брака, няма гаранция, че като се ожените на 21вата, няма да се скарате.
хората се променят.
да добре е да видиш дали можеш да живееш с един човек,  ние също живеем заедно от 3 години, но това не ме успокоява, че той или аз можем да се променим, да не се обичаме вече и т.н.

няма гаранция - хора сме ;)

да, иве дааааааааа! дано да не се случва на никоя

дано да се обичаме завинаги и ние и вие :girl_in_love:

дано, и дано такива неща като брака дали със или без не са пречка :DANCE:

няма да са пречка, ще са предпоставка за семейнощастие и хубави домашни емоции :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love::wedding: :pqz: :baby_girl: :baby_boy: :baby_g: :baby_b: :baby_sleep: :kinder:


Моля пишете само на кирилица!!!

Поздравления за форума много е полезен!  give_rose  Аз не съм омъжена,но с моя приятел обмисляме скорошна сватба  CHEERS.   И тъй като говорите за години - аз съм на 20, а той е на 25. Заедно сме от близо 4 голини и все така силно се обичаме!

Имам 1 въпрос: Моля всеки,който е имал подобен проблем или има мнение по въпроса, за съвет! С моя приятел живеем временно разделени -  аз уча редовно на 400 км от него, а той има много добра работа и ще е безразсъдно да я напусне и да дойде толкова далеч при мен. Изпитвам несигурност дали ако се оженим (което и двамата силно желаем) сега, 3-те години, които ми остават от обучението дали няма да ни разделят или поне отчуждят, за което се съмнявам, защото от 1 година сме в това положение и още повече се привързахме един към друг? Дали един брак би бил сигурност за нашата вразка?
Искрено се надявам за вашите откровенни мнения!
Предварително ви благодаря!

Mihi,
искреният ми съвет е да не бързаш, не че ще търсиш друг, или че това не е мъжът на живота ти.
Но прости ми се струва, че си още много млада.
поживей си.
може би ти звъча като някоя стара баба 8P, но това време, което го имате сега никога няма да ви се върне, а е толкова сладко, защо да се жените точно сега.
обичайте се :girl_in_love: :girl_in_love:, това е повече от достатъчно

 Mihi  ние с милото бяхме разделени 5години докато бях студентка.виждахме се само събота и неделя както и ваканциите.така че не се притеснявай ако любовта ви е истинска тя ще устои.наслаждавай се на студентските си години.

Аз съм напълно съгласна с маслинка.Ние с моят бъдещ съпруг сме заедно от шест,вече седма година,бяхме приятели,после гаджета,после се разделихме за 2 години и сега вече ще се женим,така че остави се на течението,важното е наистина да се обичате и да не съжалявате за това,че ти си прекъснала обучението си или той е напуснал работа.Рано или късно това ще ви дотежи и ..............

Mihi,не се притеснявай защото каквото е писано да стане -ще стане.Ние сме заедно от почти 4г 9м.От 3г  живеем заедно.Аз съм студентка  3 година.Наистина докато не заживееш с един човек неможеш да го опознаеш.Има лоши моменти ,но хубавите са повече.Изискват се компромиси от двете страни ,защото в противен случай ще има много нерви и излишни притеснения.Има ли любов всичко се подрежда и никакви външни фактори не биха ви навредили.

Вие със сигурност се обичате и сте много щастливи заедно,щом можете да поддържате искрата от разтояние :bravo:.Но няма да ти е лесно,ако се ожениш сега.Аз в момента съм студентка и ти давам обективното си и честно “студентско” мнение =].

Докато следваш,понякога не можеш и да си помислиш за друго,освен изпити,те ти взимат практически цялото време.Докато си в сесия,няма да можеш да правиш нищо друго или ако можеш,то ще ти е трудно.Освен това добре си помисли дали искаш все пак докато си студентка,да си и съпруга?Ами ако станеш майка,какво ще правиш тогава O_O?Много ще ти е трудно да завършиш и може да останеш без образование,което ще е в твой минус,ако искаш кариера един ден(хорските предразсъдъци нямат край,но няма какви да ги дъвчем в този случай).И нещо друго-хората в университета са гадни.Когато те видят с халката,има да се разнасят какви ли не коментари от типа”Гледай я тази,колко е млада,а се е оженила.Ами тя сигурно е бременна или мъжът й е много богат и се е хванала с него,за да я издържа,колко глупаво!”.А не дай си Боже да те видят с бебе на изпит:”Аууу,какъв позор.Ама така е,като не внимава и не се пази.Ех,тази младеж!” }:->.Да не ти описвам колко снизхождение,а не разбиране,ще срещаш и от преподавателите,защото те,интелигентните и ерудирани хора,имат “интелигентни(и неоспорими :!)” приоритети.Може да звучи нереално,но ти го казвам,защото си е самата истина.И последно-наистина ли искаш да порастнеш толкова бързо?Моят съвет е да си живеете заедно,но да изчаката с брака.Това решение не се взима току така и е най-добре вече да сте окончателно в 1 град,преди да се ожените.Помечтай си за рокля и толкова засега,другото не ми се вижда разумно.Но разбира се крайната преценка си е твоя.Успех с решението и след него ;)!!!

Mihi, нека изкажа и аз своето мнение по въпроса.Аз също съм студентка, вярно е че ще правя 23 год. тази година.Първата година от следаването си бях редовно, след това реших да се прехвърля задочно от финансова гледна точка пък и с милото бяхме повече разделени.Вече съм почти трети курс, сватбата ми беше на 21.04.2007 год., и сега чакаме и бебе.Та мисълта ми е че и аз ще съм студентка още 1.5 год. и дете ще гледаме живот и здраве.Както сметнете за добре така си направете, но добре пресметнете плюсовете и минусите.Между другото не съм се омъжила защото съм забременяла, бебчето си го направихме по наша преченка и желание с ясното съзнание че уча.С моя мъж си живее от 4 год., но сега решихме да станем семейство.Пак ти казвам вие си решавате и никой друг. *THUMBS*

Темата е интересна. не смятам,че бракът трябва да се приема като нещо негативно. Разбира се ,че той не е гаранция ,че винаги ще останем заедно, но презумпцията е такава , когато сключваме брак. Смятам ,че това е едно естетсвено продължение и на любовта. Въпреки ,че аз самата до преди 2 години мислех обратното и за мен беше един подпис и нищо повече.
С мъжа ми живеем заедно от 10 месеца, а скоро сключихме брак. дали се е променило нещо ?! Ами ДА!!! Чувството е по-различно , все едно започваме отначало всичко да градим , много е особено , но в положителен смисъл.

Привет и от мен,
реших да се включа в тази тема защото май бих могла да дам ако не отговор то поне мнение по нея.Ние с моя приятел живеем заедно вече 11 години и имаме 6 годишна дъщеря.До момента това,че нямаме брак по никакъв начин не ни е попречило нито в отношенията нито в обществото.Преди един месец моят приятел - мъж - вече не знам как да го наричам - ми предложи брак по възможно най-неочакваният и романтичен начи.Трябва да Ви кажа,че това ме направи много щастлива въпреки,че никога не съм държала кой знае колко на това.Има и друго предимство - моето прекрасно момиченце ще ми е шаферка и ще бъде още по-щастлива и от мен.А всичко това внесе в нашите отношение свежест и събуди романтиката във връзката ни.Не съжалявам нито за секунда,че не сме се оженили по-рано.

Кали това звучи прекрасно  :bravo: :bravo: :bravo: Аз също мисля, че това направо ще възроди връзката ви  колкото и да се обичате и да сте щастливи заедно  :DANCE: Пожелавам ти една незабравима сватба и още по-незабравим и щастлив семеен семеен живот след нея  @}->--

kali_gali  естествено че няма за какво да съжаляваш ,важното е какво ви предстой за напред @}->-- @}->-- @}->--

Много ви благодаря,
имах нужда от подкрепа. Едни ми казват, ама ти след толкова години как ще се сложиш в сватбена рокля, други ми казват ама как без сватбена рокля, а моето момиченце ще е толкова щастлива д аме види булка. Малко ми е притеснено, но ще има рокля на пук на тези, които ми се чудят. Вие какво ще кажете?

Не пишете само с главни букви!

Мила kali_gali, разбира се можеш да си сложиш сватбена рокля, както и всичко останало, което ще те накара да се чустваш специална! Това е твоят ден! Направи това, което искаш  заради себе си, а не заради някой друг. Мисля че най-близките ти хора ще бъдат щастливи да видят как сияш в този ден!

Здравей,kali_gali!
Всичко това сякаш аз съм го писала....с тази разлика,че дъщеричката ни сега е на годинка и пет месеца и......сватбата ни мина преди...само 6 дена!!И ние сме от 11 години заедно,и аз получих неочаквано романтично предложение,и за нас идеята за брак никога не е била на челни позиции,нещата просто се случват от само себе си и изживяваме невероятни моменти!Пожелавам ви ги от сърце и на вас!
Имахме една невероятна сватба,имах си и рокля,и всичко-както си му е редът.Не се лишавайте от нищо,което желаете и направете един страхотен празник на любовта!Въпреки че нашето детенце е още мъничко и тя все пак усети от емоцията на празничния ден,а пък вашата госпожица вече е голяма и сигурна съм ще бъде безкрайно щастлива и горда!Успех!

Много ви благодаря,
точно от това имах нужда.Rossistels наистина ми стана приятно,че има и друг с подобен случай.Наистина си мислех,че нама значение женени или не,но самата аз останах изненадана от това,колко се зарадвах от  предложението.Странно е защо жените толкова се радваме на подобно нещо.
Е трябва да призная,че половинката ми се беше постарал да го направи особено романтична.
Ние с теб май сме доказателство,че тръпката не изчезва след 3 години както казват.
п.п.ще си сложа роклята която ми харесва и ще си спретнем прекрасен купон :drum: :violin: :elvis:,все пак съм на 32,а не на 50,а ако на някой му се струва странно да си организира своя сватба. :drum: :violin: :elvis:

Точно така,мила!Желая ви прекрасен сватбен ден и да пишеш!А насрочихте ли дата?!

Пожелавам и на двете ви още по-щастлив семеен живот. Ние също живеем от 10 години и имаме син на 8. Разбирам вълнението на малката ти дъщеричка kali_gali, моят син гледа на шаферството като на много сериозна роля на сватбата :P.
 

да имаме си  дата :DANCE:- 24.11.07
ние в същност за сега само това имаме.мисля си,че е рано,има време до тогава и все още само събирам идеи и чета в интернет.
а малката ми принцеса ще бъде много щастлива защото още преди година и половина когато ни попита кога сме се женили и ние казахне "не сме" тя само ни юрка кога сме щяли да се жениме и вече било ни време.

разбира се, че трябва да си със сватбена рокля - нали ще бъдеш едан красива булка и ще имаш незабравима сватба, която ще направи съвместния ви живот още по-щастлив!!!!Не се подлъгвай, че имаш много време - 2 месеца не са никак много за организирането на такова събитие...Събирай информацията, изгради си представа за себе си как искаш да бъде всичко, обсъдете го и започвай да дерзайш, че ей го куде е ноември  :DANCE:

С брак, разбира се *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

ами да, той отговора е ясен, щом всички сме във форума...  :girlsigh:

Да, така е! ;) *THUMBS*
Аз съм живяла с милото и без брак, сега като женени, нищо не се е променило!!! :dance: :girl_wink: *KISSED* :girl_in_love: :*

Аз живея с моя приятел от около година и половина , но след предложението се чувствам по-обичана и по-сигурна.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Надявам се след сватбата той да не започне да ме приема като даденост и да продължи да ми засвидетелства любовта си. Според мен отношенията се променят в една или друга посока чак когато се роди дете.  :baby_sleep:

АОз лично не смятам, че нещо ще се промени след брака. Има ли любов - с или без подпис е все тая. :)

Ние с милото живеем заедно без брак вече година,много го обичам и да живея с него толкова ми хареса,че реших,че не искам да се разделяме.Предложих му да се овеним и той се съгласи,а сега декември чакам и неговото предложение  *YAHOO* :girl_in_love: Понеже и двамата сме със сериозни намерения един към друг си мисля,че бракът ще е началото на още по-стабилни и хубави взаимоотношения.Но определено съм на мнение,че двама души трябва да поживеят заедно преди сватбата,за да видят как се справят с навиците си.Защото иначе след сватбата може да има кофти изненади.

Аз лично съм ЗА брака,макар още да не сме женени с милото,но от близо 3г.живеем заедно,и мисля,че след сватбата едва ли нещо ще се промени.Ние се чувставаме семейство  и без подпис.Като се има предвид,че имаме и дете.Каква по-силна връзка от това. *YAHOO*

Mishlence, мисля че нещо се променя. И ние бяхме така. Живяхме дълги година без брак, с дете, и нищо не можеше да ме убеди че брака има значение. Съгласих на него само заради венчавката. Много приятелеки ме питаха дали усещам разлика - все пак при нас нямаше промяна на някакви фактически обстоятелства, но нещо във въздуха около нас е по-различно. Не мога да го опиша с думи но определено има разлика. Положителна, разбира се  :)

Важното е да е положителна,защото при някои хора е отрицателна  :(

и аз мога да кажа, че единственото, което се промени при нас след сватбата е чувството между нас!Сякаш се обичаме повече, сякаш сме по-щастливи, че сме засвидетелствали пре приятелите и Бог любовта си!И сякаш имаме още по-силна връзка сега!А ще видим какво ще стане и бебо като се появи на бял свят дай Боже живо и здраво!

Според мен е хубаво да поживееш с човека до теб първо за известно време и тогава да предприемете решителната крачка. Макар че и това не е гаранция за успешен брак. Моите родители са се оженили за 15 мин буквално. Майка ми искала да си ходи от един купон и баща ми не я пускал(действието се развива на втората им среща). И майка ми му казала: Ако се ожениш за мен ще остана, давам ти 30 мин за размисъл. И тои на 15 мин казал ДА.  Имат вече 26 години щастлив брак.

Според мен всичко е въпрос на личен избор и усещане.  *INLOVE*

Супер! :bravo:Невероятно звучи, но ето!!!Явно им е било писано!Дано винаги се обичат така! :)

Аз съм ЗА съвместния живот преди брака на 100000 процента, и в общи линии подписа не прави нещата различни за мен поне  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* По-важно като че ли е факта, че е имало предложение от едната или другата страна и то не толкова като засвидетелстване на сериозни намерения, колкото като емоцията, която смятате че заслужавате да си доставите. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Романтиката, блясъка в очите, милия факт, че той е избрал пръстен, който знае, че ще ни хареса, това са незаменими моменти в живота на всяка една двойка  :dance: :loving: :loving: :loving: А сватбата след предложението е въпрос на желание от страна на двамата, на финансови възможности, на съобразяване със семействата на двамата ..... те такива нещица.
Ама и пост спретнах само, егати  ohmy ohmy ohmy
Аааааа, забравих да кажа за мен като стоят нещата, ами никак, след сватбта при нас различното е в пръстените. Аз имам още един, а той просто започна да носи такъв. Друго няма. Точно толкова готино, забавно, мило и романтично е, както от първия ден в който сме заедно.  :cap: :cap: :banana: :banana: :funny: :funny:

много ми хареса описанието ти за след брака :bravo: :danceg:

Ние живеем заедно от 4 години и нещо вече, имаме планове за сватба както споменах в другата темичка. С или без брак важното е да има любов *INLOVE* *INLOVE*

Invisible,
и ние живяхме 4 години заедно без брак.
това, което казва Ина, на 100% важи и за нас, а имаме и малко снимки от сватбата и меденото пътуване.
иначе се обичаме все толкова много *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

ние сме заедно от близо 6 години заедно и си направихме ремонт в неговия апартамент, за да си имаме самостоятелна стая и така живяхме 2 години преди да решим да подпишем, но и двамата знаехме, че рано или късно това ще се случи. А бракът определено при нас не промени кой знае какво, защото така или иначе видяхме че можем да живеем заедно, да се грижим един за друг! Аз определено съм за брака!!! *THUMBS* ;)

ние с милото сме заедно от 5 години и честно да си призная понеже тогава бях само на 15 и си мечтаех това да е мъжът с който ще мина по пътечката и ще съм в бяла рокля той ще ми държи ръката и ще се вречем във вечна вярност един на друг :girl_in_love: малка и глупава ще си кажете но нещата се случиха почти така както си мислех и двамата го искахме и знаехме че сме един за друг той беше безкрайно търпелив изчака ме не само да завърша училище а и да направя приличните  *db*според повечето хора години за брак макар че 20 не са кой знае колко много  =] нашето е малко като сапунен сериал май  ;) искренно се радвам че любовта ни устоя макар че имахме много трудности  :huh: щастието ни стана пълно и още повече вчара научавайки най-щастливата ни новина че има плод нашата голяма любов
аз съм ЗА това всеки сам да вземе своето решение ДАЛИ и КОГА да встъпи в брак!всички ние мислим на първо място за себе си и любимия човек за това как бихме се чуствали най-добре и пълноценно!живеем в свободен свят и си решаваме какво да правим с живота си аз съм 'за' това да бъдем щастливи независимо с или без подпис!разбира се че след подписа пред всички сме вече семейство но и без него не пречи за нас самите да се чустваме така нали!?! *THUMBS*

Аз съм за брака, дори и от чисто юридическа гледна точка. Ние живяхме 7 г. заедно преди да се оженим, през това време с общи пари си купихме кола, която обаче се води на негово име, къща, която пак се води на негово име, и какво стана сега след брака купихме апаратемент само с мои пари и се води на двамата *crazy*. Аз винаги съм знаела, че ще се оженим и затова не съм искала нищо на мое име, но времената се менят и в даден момент хората трябва да сключат брак. Защото знам много случаи, в който хората градят, трудят се минават 20 години и единя остава на улицата, което е много неприятно. Така, че мили момичета "Връзвайте си гащите от рано"

Права си, goldi! На някои може да им се струва комерсиално, но това е реалност. А и има толкова много изненади в този живот - защо да не сме подготвени поне малко.

Може да ви прозвуча старомодно, но моят съпруг и аз не заживяхме официално заедно докато не сключихме брак. Аз си имах собствено жилище, той - негово, а на всичкото отгоре живеехме в различни градове. Заедно сме от колежа (близо 5 години), никога не сме прекъсвали връзката си, въпреки че работата ни отнесе в различни градове. Прекарвахме заедно уикендите, говорили сме по телефона, но в същото време запазихме и правото си на лично пространство. Винаги съм знаела, че ако един ден Господ е рекъл да сключим брак, тогава ще правим планове да живеем заедно.
Женени сме от 7 месеца и от почти толкова живеем заедно. Животът си тече по-старому, кой знае какви промени не сме правили по отношение на навиците си. Може би готвя по-често, защото сега има кой да ми прави компания по време на вечеря.  ;) Така ето и един пример за любов и разбирателство без съвместен живот преди сватбата.

Аз си мисля, че така наречения "пробен брак" е от голямо значение за съвместното бъдеще, тъй като едно е да виждаш даден човек 3-4 пъти седмично, на кафе, на вечеря, на кино и т.н. а съвсем друго е да живееш с "битовизмите" му и въпреки това да го обичаш. Всеки човек си има някакви странни привички, които другия не  харесва. Хубаво е да се види как се справяте заедно със задълженията в дома /и не само/, помагате ли си, разбирате ли се, отстъпвате ли и т.н.

мацки и аз съм напълно съгласна със "пробния брак"!
с моичкия сме заедно вече 5 години.Имаме си една прекрасна дъщеричка на 3 и половина и сега очакваме второто си детенце -най вероятно пак мома :danceg:.Сватбата ни ще е на 9.02.08г.Не сме се бракували защото незнаехме какво ще стане между нас.Децата небива да са причина за брак защото те в един момент си тръгват и ти какво...оставаш да живееш с човек който неможеш да понасяш!! :girl_impossible:

а докато пораснат едва ли на теб ти се иска да се разделяш на дърти години, и аз съм "за"  *db* пробния брак стига да не е много дълъг - да не би в чакане на подходящия момент съвсем да се изтърве момента..........

И аз мисля,че най-удачно е първо двойката да поживее заедно - да се види кой какъв е в действителност - навици, ежедневие, поведение и т.н. и тогава да реши могат ли да бъдат заедно и за в бъдеще или не.Нещата са много, много различни от това да се виждаш с някой за 2-3 часа на ден и да си с него 24 часа. Ние живеем 3 години заедно.Вече се познаваме достатъчно добре и както се казва :предстои следващ етап в отношенията ни!

Щом сте поживели заедно, нагодили сте си характерите вече няма страшно. Аз имах притеснения, че след брака може нещо да се промени. Споделих притесненията си с една приятелка, която наскоро се ожени и тя ме увери, че усещането е същото. Нищо не се е променило в отношениеята им. Единствената разлика била, че имат подпис.  :)

А защо са на негово име? При нас всичко, което сме купили с общи пари, е на името на двамата. Няма юридически пречки кола, къща и прочие да се води собственост на двама души. Тук дори не става дума за доверие, просто нещата се променят и никога не знаеш какво може да се случи. 

leah, това също е решение.
Ние си купихме колите със заеми, които изплащаме заедно. Неговата кола си е на негово име, а моята - на мое. Така няма да има сърдити и прецакани дори и при евентуална раздяла (не дай си Боже :god:). Апартамента също го изплащаме заедно, но в момента се води още собственост на банката. Докато го изплатим вече ще сме женени и ще бъде и на двамата  *YAHOO*

Ами води се на негово име, защото аз не съм имала претенции да е на двамата, а и винаги при покупката много сме бързали да се занимаваме да го пишем на двамата. Абе карай дано не се стига до подялба на имущества, че тогава наистина ще съм прецакана

Сигурна съм, че няма да се стигне, goldi.  :)
d_petrovska, съгласна съм, че е въпрос на решение. Но по принцип така нещата са най-изчистени - никой не е прецакан евентуално, и никой няма повод за каквито и да е евентуални притеснения.  :)

бракът е възможност, която никога не съм изключвала, и ето, че подготовката е в разгара си. когато моето момче ме попита дали ще се омъжа за него, да му откажа (и да продължим по старому) беше последното, което бих се сетила.. ако партньорите наистина са двете половинки на едно цяло, не мисля че нещо ще се промени кой знае колко след сватбата, или пък без сватба..
все пак бракът не е толкова страшно нещо, ама отричането му ме навежда на мисълта дали човекът е готов за по-сериозна стъпка на обвързване..

Моето мнение по този въпрос:
С мацорана живеем заедно не сме мислили за брак,дори и след годежа ни миналия януари2007
Но сега остават 45 дни до сватбата.Това ме кара да мисля,че когато един човек е намерил партньора си и е живял с него достатъчно дълго време,може да прецени дали да се обвърже по този начин-чрез сватба.
За мен сватбата не е нищо друго,освен сбъдната мечта.Можем да си живеем и без брак,но няма да имаме тези спомени и вълнения покрай това събитие.
А и хората са казали:Не разваляй вкуса на кафето със захар,и любовта с брак
Всеки решава.Аз направих своя избор @}->--

аз съм твърдо за брака............

Дали двама души ще живеят със или без брак,вероятно от значение е само това дали се обичат и разбират. Но когато започнат да мислят за бебе, според мен се появяват доста въпросителни.Аз познават доста двойки, които живеят от години без брак и всичко е наред.Но аз съм твърдо за брака.

И аз естествено съм ЗА брака, но задължително преди него партъорите трябва да поживеят малко заедно, да видят дали се разбират и чак след това да правят голямата крачка  :) Защото чак когато заживееш с даден човек и сте нон-стоп заедно можеш да видиш и добрите, и лошите му качества.. както и той твоите  :girl_wink:

А пък и много неща излизат наяве като заживеете заедно, може да не ти понесе  :laugh:

момичета незнам за какви подялби пишете,струва ми се много черногледо *crazy*ние лично с милото сме заедно от 5 години,това си е едно съжителство без брак,не бяхме мислили за брак,но този дълъг период от време(както ми каза мойта приятелка преди нейната свадба)или оставаме заедно да създадем семейство или се разделяме.Обичаме се,подкрепя ме се,уважава ме се..........и така стигнах ме до сватба :danceg: ,след която според мен остават само положителни емоции :girl_wink:

Аз също съм ЗА брака, но не и в случай в който не сме живели заедно или се познаваме от 1 мес.например.Задължително е преди брака да поживееш с половинката си поне известно време и да разбереш наистина що за човек е и дали ще можеш да живееш цял живот с него.Мога да ви дам много примери за прибързани бракове, който са завършвали зле, а сгурно и вие знаете за такива. *crazy*

Ние с моето коте сме заедно от 4 години, от 1,5 години сме сгодени, а от 1 живеем заедно. Разбираме се прекрасно и можехме спокойно да живеем така и без брак.... НО аз много исках да бъда булка, принцеса и т.н. (както повечето момичета предполагам),и решихме да направим сватба това лято :)  :danceg: за мен това ще е най-хубавия ден в живота, а и за него, така че защо да се лишаваме от този страхотен купон след като можем да си го позволим  :bravo:

А иначе с бракът не можеш да вържеш никой, това е наистина само една формалност, ако я има любовта и с брак и без можете да сте щастливи  *INLOVE*

Аз приемам и двата варианта! *THUMBS* Бих живяла с човека до мен и без брак, и с брак! Да ще се женим, но подписа не значи нищо за мен! Просто искаме да си направим купон с най-близките ни хора, с нашите приятели!  :partytime:

На 100% съм съгласна!!! :)
Ние вече си направихме купона и сега си живеем също толкова добре, колкото и преди. Може би със сватбата декларирахме пред всички и пред нас самите, че на този етап сме готови да бъдем заедно за цял живот, че сме превъзмогнали недостатъците си........

подкрепям мнението на eli_m ,че няма значение един подпис , но тръпката по и на този ден остава спомен завинаги  :partytime:

а какво мислите за промените в новия семеен кодекс? ще се узакони съвместното съжителство, но само между "мъж и жена", т.е. еднополовите съвместни съжителства все още няма да се толерират  =]

Ами за новите неща в Смеейния кодекс....... какво да кажа. Тези законодатели просто измислиха ново заглавие на филма БРАК. Вместо офиц. церемония с подпписи ,както е сега,  е предвидено да се подписва заявление  *crazy* *crazy* *crazy*, ама пак от двамата лично и то пак ако и двамата държат.Е питам аз в този случай, каква е разликата между брака и това узаконяване на съвместното съжителство. Сега жената също може да не приеме името на мъжа си ако не желае, имуществените въпроси се уреждат по идентичен начин, правата на децата и наследниците също стават еднакви..... тъпотия е това според мен.Досега беше по-готино.Не се женята хората, раждат си дете, той го припознава и детето му става законен и наследник и всичко.Наистина мисля, че просто под нова формулировка ни разказват що е то брака.  :no: :no: :no: С дуги думи съм против.

с този НОВ закон  *db* уеднаквяват всичко и просто правят пбрака безмислен и ненужен за хората!!и аз да съм и аз ще мисля"еми щом като и в двата случая всичко е еднакво за какво пък да се женя" =]и ще са си прави!!!!пълна глупост е за мен и наистина малко плюят на брака като такъв   :no:

Оооооо, аз изобщо нямам предвид, че плюят или омаловажават брака. Просто уеднаквяват законовите положения за двата варианта и аз се питам защо е нужно това.А иначе предполагам, че за мацките, които /колкото и да ми е непонятно, но е факт/ от малки мечтаят да се видаят в белите принцески рокли, каквито и промени да направят в законите, брака, церемониите и какафонията пак ще си останат важни и значими.

Инка моеот мнение не е продиктувано от твоето миличка *THUMBS*просто споделих какво си помислих и почуствах когато го чух това нещо ;)
а иначе разбира се че докато има момичета които от малки мечтаят за бялата рокля няма ще има и сватби  :bravo:

И аз да добавя своето мнение по въпроса, макар че съвпада с предишните. Пак българска работа - мислена, недомислена. Както ina_lemon каза: "ново заглавие на филма БРАК". Аз не виждам огромна разлика между двете неща. Може би мога да нарека единствената разлика - Сватба и Тържество, което пак не пречи да се състои. Законово правата са същите, пак трябва да се подаде в общината заявлене за съжителство с подпис и съгласието на двамата (малко ми напомня на акт за граждански брак).  Общо взето не направиха нищо ново. И странното е да може да се състоят еднополви бракове, но не може да има еднополово съвместно съжителстжо *crazy* Аз ли не разбирам нещо:ohah: или държавата ни тотално започва да се побърква?
ИЗВОД: В този си вид и ред, съвместното съжителство обявено като законно от Семейния кодекс е пълна безмислица(мое мнение)

Иначе като цяло по темата съм на мнение, че когато двама души се обичат, един подпис не променя това. Нито ще се обичат повече, нито по-малко. Подписът е за пред закона  :girl_wink: Всеки за себе си преценя как иска да живее. Аз лично определено искам да облека Бялата рокля  *db*

Ина лемон не си разбрала правилно нещата, узаконяване на съжителството без брак, така наречените фактически отношения няма да се приравняват на брак и нямат същата сила, то и затова е толкова лесно да се направи,както казваш ъсъ заявление и толкова лесно да се развали-пак по същия начин. Това е направено ,за да се защитят интересите на децат родени извън брак примерно, защото има много хора, които живеят без брак. а всичко се случва, представи се живееш с някой в неговия апартамент и забременяваш и той умира, какво става, ното детето ще има баща, нито ти  или то ще имате права върху апартамента, ее разбира се могат да се водят дела и да се установява бащинство, но с тази нова процедура се цели да се уредят шо=лесно отношенията между хората

Познавам само една двойка, която живее заедно вече 11 години без брак и са по-щастливи отвсякога. Независимо, че опитите за създаване на дете се оказват неуспешни, те все още са заедно. Искат да си осиновят дете и са им казали, че не може, понеже нямат сключен граждански брак. А те просто не искат да подписват, добре си живеят и така. Едно дете ще остане без любящи родители заради глупава бюрократична спънка. Другите безбрачни двойки, които познавам, се разпаднаха след 5-6 години заедно най-много :(

 и с и без брак, когато живееш с любимия човек и се грижите един за друг - живота е прекрасен.
все пак ми беше много приятно да имаме сватба - емоцията за мен беше невероятна, но и без сватбата при нас нямаше да има нищо различно.
Много се обичаме и нищо и никой не може да ни раздели. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* :twohearts: :twohearts: :girl_in_love: :kiss:

С или без брак няма значение важното е да се обичате и животът ви да върви като по вода. Сватбата е едно изживяване, което може да ви направи още  по-близки един към друг.Казвам ви го от личен опит.Сватба- това е емоция която пожелавам на всеки да изпита в живота си! Ние сключихме брак на 14.09.2008г.

ААААААААА......не така.. :\ как така няма да се жените? Искате да ни оставите без работа а? :'(
Срамота е да не почерпите. :no: P-(

С новият СК,май повечето двойки ще предпочетат съжителството без брак :[

за мен бракът е нещо свято и аз вярвам в това.. а който не вярва, не е длъжен да се жени и да обяснява на другите защо така е решил. колкото до съжителството без брак, ако за някои е по-удобно не виждам нищо лошо. най-важното хората да се обичат и да не подлагат на съмнение връзката си  *INLOVE*

Абсолютно същата философия изповядвам и аз!  :bravo: *THUMBS*
Може би ще има практическа полза от тези промени в Семейния кодекс, но аз като чета тази темичка и неволно се сещам за една съфорумка...inaxastra. Доколкото знам, те с Фабио са имали регистрирано съвместно съжителство без брак във Франция и въпреки всичко са решили да се оженят в един момент. Защо ли? Ами сигурно, защото и те мислят за брака като нас със Звезди и много други хора.  :bravo:
А който е решил да си живее без брак - няма лошо, то и аз така 3 години живях  ;). Предполагам, че ще е улеснение за тези хора, вероятно от гледна точка на евентуална раздяла (не го пожелавам на никой :( ).
В смисъл, не се занимаваш с разводи, дела и т.н. глупости, а просто отиваш и "отрегистрираш" съвместното съжителство и с тази формалност се приключва статута ви на "семейство".
Виж с подялбата на имущество не знам как ще е  *crazy*

Лично аз не се омъжвам заради подписа, брака или каквото е там, правя го заради купона и емоцията. Иначе с котето не вярваме толкова в брака като институция, колкото в любовта и взаимното уважение

О, подкрепям напълно мнението ти, silvanka !  *THUMBS*
Аз винаги съм казвала, че се женя не заради подписа а заради самата сватба  :[ - купона и незабравимите емоции, които остават за цял живот!  :danceg:
Но както мислиш, че се жениш заради това и като мине, почваш да осъзнаваш нещата много по-дълбоко и изведнъж от само себе си почваш да възприемаш брака като нещо свято и се оказва, че придобива съвсем ново и много по-стойностно значение в представите ти.  :) *INLOVE* Поне при мен така се получи
Никога не съм вярвала, че така ще ми се промени отношението към брака в положителна посока, но едва след като ми се случи, го усетих с пълна сила!
Просто се чувствате много по-силно свързани, много по-склонни към компромиси и много по-осезаемо е усещането, че сте двете половинки на едно цяло!  :twohearts:
 

Лично за нас със съпруга ми съвместното съжителство е период преди следващата стъпка - брака, не е едно и също. Ние така приемаме нещата. Ако приятелят ми ме убеждаваше, че няма смисъл да се женим, нямаше да остана с него и да му раждам деца.  :no: Но това е моята нагласа. Хората са различни.

 kopche, ако двойката, за която пишеш, толкова иска да си осинови дете, могат да сключат брак. В случая те губят, не детенцето - за него ще се намерят семейни родители.  ;)

Оооо,как така без брак-не може... :(
Лично за мен бракът има огромно значение и не бих се съгласила да живее без брак/то вече няма и как да стане това/. :P
Нещата не са кой знае колко различни,но аз съм ЗА брака! *THUMBS*

Аз също подкрепям идеята за брак - както граждански (единение на мъжа и жената пред закона и обществото), така и църковен (духовно съединение на мъжа и жената пред Бога).
Традиционалист съм в тези си разбирания, като подчертавам че обичта, уважението и доверието между двамата са абсолютни условия (за мен!) бракът да бъде реализиран.

Относно обаче новите промени в Семейния кодекс, по-специално узаконяването на фактическото съжителство и на децата, родени при наличието на такова... Хм! Да предположим, че мъж и жена, които имат помежду си някакво родство си регистрират такова съжителство в общината и родят дете по времето на това съжителство... И какво правим тогава?
Или пък, както напоследък чувам, желанието на хомосексуалните двойки в проекта на новия СК да се включи текст, който да разрешава осиновяването (респективно отглеждането) на дете от такава двойка?... (няма да коментирам нататък)

Сори за оффа, момичета! :offtopic:

Добре де, аз немога да разбера в крайна сметка какво ги възпира някой двойки да продължат развитието на връзката си на едно по-високо ниво, а именно да сключат брак!Значи  и едните и другите се обичат, уважават, държат един на друг, живеят заедно, искат да имат деца, даже някои имат. До тук всичко ми се струва еднакво,тогава защо?Обяснете ми бе хора!Защо?Какво му е толкова страшното на брака?Подписа?Та нали именно това е едно голямо доказателство за взаимната обич и доверие?По-скоро неженените губят една емоция, която ще ги направи още по-близки... А може би смяната на фамилията?Но то не е задължително, може да си запазиш името ако поискаш.Аз много мислих над това, но реших да према фамилията на мъжа ми. И ще ви кажа защо.Защото смятам , че това е едно ново начало за нас, създаването на нашето семейство, а моето разбиране е такова, че членовете на семейството носят една фамилия. Мъжът ми много се зарадва от факта, че ще приема неговото име и да ви призная по реакцията му разбрах, че съм взела правилното решение.
Да няма лошо в това да поживееш с един човек година две, да го опознаеш, а и самият ти да разбереш дали е дошъл момента за по-голямата стъпка.Но това небива да се отлага до безкрай!Все идва един момент в който трябва да създадеш семейство и първата стъпка е това-Сватбата.
Дано не обидя някои с написаното, но това е моето мнение за брака.Смятайте ме за старомодна ако щете, но има традиции които трябва да бъдат спазени, както и емоции които трябва да бъдат изживяни!   

Категорично съм ЗА брака, но смятам, че е добре да има съвместен живот преди това. В противен случай не е ясно дали единият ще свикне в привичките на другия и може да има неща, които партньорите да не могат да приемат един за друг.

Катя_79, според мен си права като казваш, че има емоции, които трябва да се изживеят.  :butterfly:

От друга страна обаче, не винаги се получава точно така. Аз не съм против брака (в никакъв случай), даже напротив – ако ми се случи да организирам собствената си сватба, ще дам всичко от себе си, както сте направили/ще направите всички тук.  :judges:
Става дума за това, че не съм допускала на 100%, че ще се омъжа. Чудесно преживяване, но не и задължително. Представяла съм си вариант, в който живея с мъж до себе си и без брак. Така е в момента, това може и да се промени, но не бих искала да си намирам причини да се чувствам нещастна, само защото не съм омъжена. Каквото, такова в крайна сметка.  :victory: Живи, здрави, мир и любов да има!

Лично моето мнение е, че жените сме податливи на мъжки манипулации и често оправдаваме мъжете до нас с "И аз не искам да сключим брак! Така ни е добре и т.н.". Аз държа на брака, защото ако един мъж вижда живота си с теб, иска да създадете най-хубавия плод на любовта ви - дете... Просто не виждам логика да не иска и да сключи брак! Съпругът ми сподели, че не съжалява, че се оженихме, че направихме страхотен купон, и е щастлив, че има за съпруга точно мен! Много обича да се обръща към мен с новата ми фамилия! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

От разстояние на времето бих казала, че докато преди не съм държала да бъда омъжена, въпреки дългата и стабилна връзка, която съм имала с предния си приятел, след всичко, което ми е минало през главата, към днешния момент - държа много на брака.

Наистина сега уж нещата са се разчупили - съжителство без брак - тинтири минтири.. Уж хората го приемат нормално...но за съжаление моят опит показва, че е само "уж"... Имах 6 годишна връзка преди да се запозная с бъдещия ми съпруг и макар че съм обичала и съм била обичана, никога през тези години не съм се чувствала сигурна. Той твърдеше, че "има време", "не сме готови за брак" и разни други измишльотини, които едва сега осъзнавам, че са били просто отбиване на номера, но аз тогава сляпо вярвах, че ще бъдем семейство с деца и... докато смъртта ги раздели както се казва.  Истината е, че в резултат на "уж" сериозната ни връзка (живеехме заедно, правихме ремонт на апартамента заедно... и т.н.), след като не предприемахме стъпки към брак - всичко около нас, предимно неговите роднини и приятели, защото тогава аз бях се преместила в София заради него и моите другарчета бяха останали във Варна, гледаха на мен като на нещо преходно... Трудно е да го обясня, но чувството на непълноценен партньор някак си ме глождеше... Родителите му, роднините, приятелите... държаха се с мен като с гадже, а не като с дългогодишен негов партньор. Дори за съвсем битови неща, аз се чувствах не на място.

Колкото и глупаво да звучи, просто при мен се случи така, че цялото това тормозене и нестабилност тези години, ме превърнаха в категоричен противник на съжителството без брак. Никога вече няма да съм склонна да чакам 6 години да ме мотаят без да зная ще го бъде ли или не... Слава Богу 2 години след като се разделих с него - срещнах моята половинка портокал, който с всичко ми показва, че аз съм тази, която иска да бъде до него.

Зная, че подписа е само подробност, но за мен е важен не защото мъжът до мен трябва да бъде "вързан", а защото смятам, че мнението на околните се променя, когато станеш законна половинка някому, колкото и да изглежда смешно.

Блещуче, много правилно си го написала! Няма как да добавя нещо повече, в интерес  на истината дори имам чувството, че след сключването на бракът ни за моето мъжле аз станах още по-мила, по-скъпа, по-близка, по-желана и обичана... просто защото аз съм Жената, тази която той избра за своя съпруга!

Момичета, намирам тази тема за полезна и ми е интересно да разбера мнението на повечето от вас относно съвместното съжителство с или без брак.
Мисля, че не става дума за това как се променя живота ви или отношението на партньорите ви. При вас, stranger и Ble6tu4ka, бракът се е явил естествено продължение на връзката, за което ви поздравявам.  :bravo:
Сигурно сте съгласни, че брак без да живеете заедно не може (или не е толкова често срещано), докато съвместните съжителства без брак са възможни и доста разпространени напоследък.
Твърдо стоя зад предишния си пост и считам, че има по-важни приоритети от сключването на брак. И вие може сами да решите за себе си кои са те.

Предлагам ви малка игра. Ако трябва да изберете важните неща за връзката си в дългосрочен аспект, кои три считате, че ще направят живота ви пълен и щастлив: *сключване на брак; * вашето здраве и здравето на партньора; * разбирателството между вас; * раждане на здраво детенце?
Аз знам кое бих оставила под номер 4 в списъка.  ;)
 :offtopic: Обзалагам се, че ако попитате момичетата, които от дълго време са в клуба на бебеправещите, също ще срещнете преподреждане на приоритетите.

Аз съм писала в тази тема,но пак ще кажа-брака не прави семейството.Мие с мъжа ми живеем заедно от 11 години,а сме женени от 1.Имаме дете на 7 години,като през 6 от тези 7 не сме имали брак и това не и попречи да сме перфектни родители и партньори макар и не брачни.Ако хората се обичат и искат да са заедно то брака не е критерий за това.Моят мъж винаги е бил отговоре през тези години въпреки че нямахме брак.Не мога да кажа дали драка който сключихме преди година промени нещо,но купона на сватбата си заслужаваше и внесе глъдка свежест във връзката ни.
Ако трябва да подредя долу изброените неща по важност то аз бих ги подредила така:
1.Здравето
2.Разбирателство
3.Раждане на здраво дете
4.Брак
Ако хората не са здрави и не се разбират то последните 2 са изключени.

Аз, като член на клуба "Бъдеща съпруга", много ясно, съм ЗА брака. Не ми е твърде ясно защо. Може би, защото евреите и световната конспирация пропагандират всичко друго освен традиционното семейство. И не, че си позволявам да вярвам в Конспирацията, но ...
Със сигурност знам, защо аз ще сключа брак. Защото моето момче ме обича достатъчно за да ми угоди да имам бяла рокля, въпреки, че ще е един от първите от приятелите си, които да се "бракуват"; а аз го обичам достатъчно за да изтърпя цялата рода и патаклама за да се почувства той мъж. Поне аз така го чувствам неговото разбиране за нашата сватба. А разумните ми доводи са, че на всяко малко детенце му се четат приказки за женени мами и татковци и когато открие, че неговите не са такива нещо не му е наред в цялата картинка. Аз си спомням какъв шок преживях като на една съученичка в началното училище се разведоха родителите. Така че, можем поне тази травма да им спестим. И да си направим купона, надявам се  :)

Е,аз е мисля,че на моето детенце 6 години нещо не му е било наред,но знам че беше най-щастливата и горда шаферка и само ходеше и се хвалеше пред всички деца и те всички я гледаха странно.Ако в отношенията между родителите всичко е наред на тетенцето също всичко му е наред.Но разбира се всеки има различно мнение,което е нормално.

...исках да кажа -нищо не му е било не наред...-малко грешка при писането... :)

Абсолютно съм съгласна с теб. Ако на мен тези неща, които са ми се случвали в живота - не ми се бяха случвали - със сигурност щях да съм на твоето мнение. Ужасно ми се иска и аз да мислех така... обаче не мога... поради простата причина, че въпреки приоритетите - никоя двойка не живее в стерилна среда. Всякакви неща оказват влияние върху връзките на хората и не всеки човек обича толкова или е достатъчно неподатлив на чуждо мнение, за да остана идеалистката, която бях преди време... Не ме разбирай погрешно.. В сегашната си връзка - със сигурност нямаше да държа толкова на брака, ако не ми се бяха случвали тия кофти работи в предишната. Обаче белезите неминуемо оказват влияние и някак си не мога да се върна в предишната си същност, когато вярвах, че брака не е важен.. Аз го искам не заради недоверието в половинката.. а заради собствената си увереност, че като негова законна съпруга ще бъде третирана от околните по друг начин. Това с разбирателството и децата, както и със здравето нямат общо с брака като институция, която променя отношенията на роднини и приятели. Мнението ми преди беше единствено и само базирано на разликата в начина на мислене на околните, а не в самата двойка. Просто аз ще бъда по-уверена и с по-голямо самочувствие пред негови познати и роднини, а пък моите - ще са по-спокойни за мен.

Аз съм твърдо за брака!!!

Изобщо не съм съгласна!!!
Женените мама и татко не правят семейство според мен!
Децата, които растат обградени с любов няма как да са травмирани, напротив!
Ние имаме деца вече на 16 години и ще правим сватба чак сега =] а децата ни са най-щастливите шаферки! Сигурно някой ще ме помисли за  *crazy*, но така се получи при нас и в никакъв случай не мога да кажа, че на децата ни "нещо не им е наред", напротив!!!
Колкото до "угаждането"- то не е наи-важното, а и не се свежда до това дали ще си женен или не!

Ние откакто се оженихме всичко стана по- хубаво!!! Нищо не се е променило коренно, но все пак е по- различно!!! И на двамата сега ни е по- добре отколкото преди!!! :CHEERS: :love_together:

В нашата връзка има периоди, в които се чувстваме по-добре и по-щастливи заедно, без видима причина. Има и по-напрегнати, стресови моменти, пак без явна причина. Считам, че това си е в реда на нещата, независимо от това какво е съжителството - с или без брак.
Безпорно бракът (по-точно сватбата) дават неповторима емоция, но все пак не вярвам да има закономерна зависимост между щастието във връзката и сключването на брак.

откакто сме семейство нещата са по-хубави, незнам защо! Реално погледнато всичко си е по старому, но ние сме по-щастливи, има някаква магия, която те опиянява в деня на сватбата и те зарежда с някаква много старнна приятна енергия! Аз съветвам всеки да опита, не боли, много е красиво!

Ооо, мила, още нищо не си видяла- сватбата ти беше прекалено скоро ;)!!!! Отсега нататък ще става още по- хубаво!!! Направо ще се чудиш защо не си се омъжила няколко години по- рано !!! :girl_wink:

Ние живеем 10 години без брак, имаме дете и сега решихме да се жиним. Добре ни беше и добре се надявам да бъде занапред. Сватбата според мен е усещане и трябва да го има и в двамата. Иначе няма как да се получи...

По някога не е лесно да вземеш такова решение. На вас са ви трябвали цели десет години.
Поздравявам ви. @}->--
При мен стана обратното. Решението го взех за три дни и вече десет години сме влюбени. :)

Ние с милото сме заедно от 2 години,от които 1 вече живеем заедно!През цялото време съм го усещала като мои съпруг,а и той се е отнасял с мен като със своя съпруга!Решихме да се оженим само и единствено за да ни остане скъп спомен!А и тай ми е казвал че винати е искал да ме види така както аз съм мечтала да се видя от дете-като булка!Искаме да отпразнуваме любовта си-това е за нас брака!А за разликата между брака и съжителството-няма такава!Важното е любовта и разбирателството!

А аз пък не исках да се омъжвам.Ако щете ми вярвайте!Заради самата институция не заради нещо друго.Ние живеем заедно 5 години.Като семейство сме от първия ден, всичко делим помежду си и си помагаме много.И не съм се замисляла, че точно чрез сватбата ще започна да имам по-сериозно отношение към мъжа до мен.Това или го имаш или не то не се появява с вълшебна пръчка след полагане на подписа.Ако имахме бебе през това време щяхме да го отгледаме какъв е проблема.На родителите си не разчитам от доста отдавна, защото искам и те да си живеят, все пак съм голям човек.Странни са ми хората който ми обясняват как сватбата променила живота им.Как точно го е променила?Какво точно значи подписа ако преди това ти не си обичал този човек или не си го уважавал?

С брак или без брак любовта ,уважението и разбирателството са едни и същи ! Ако хората са намерили правилното отношение един към друг ,ако са се научили да правят компромиси нещата ще вървят ! Подписа не може да ги научи на отговорност или на уважение спрямо половинката . Мисля че това се учи още през ранните години преди изобщо да сме стигнали да съвместен живот с половинката !  *THUMBS*

На мен ми е интерестно друго и тук май ще се наложи някой с юридическо образование да ни светне - с жената имаме желание за дете/деца. Изниква въпросът как е по - добре за детето с брак или без брак да се появи на бял свят? Аз съм от Варна, а тя е от София и идеята е да имаме избор за записване в ясла и детска градина в двата града.

 Съвместният живот с или без брак е напълно възможен и е реалност, но семейство без брачен договор не е семейство. Пълна липса на отговорност и за двете страни наричам това. Нищожно е всяко оправдание, а най-малкото парите. Приетият нов закон за семейството е пълна глупост сътворена от политици, които за да са "модерни" измислиха нещо, което има и ще има своите последствия.
 Брачният договор като всеки договор е абсолютно условие, за да се нарече едно семейство - семейство. Всичко останало е едно съжителство.

Е тук не съм съгласна.Ние с мъжа ми живеехме без брак 12 години,отгледахме детето ни до 6 години без брак с цялата любов и отговорност,която може да съществува и тогава сключихме брак,което не доведе до по-голяма отговорност нито към нас самите нито към детето ни.Единствената разлика беше,че дъщеря ни беше най-щастливото дете на света и на всички се хвалеше,че е била шаферка на мама и тати.Няма да се съглася,че през тези години сме били безотговорни.Живеехме самостоятелно с общ бюджет и всичко,което има в едно семейство.Брака не прави хората по-отговорни и не бива да се мисли,че той е желязна верига,която те връзва за някого и ти дава задължения.И да има брак ако човек си е безотговорен,то и след брака ще си остане такъв.

По логиката, че бракът и подписът правят от хората семейство ще трябва да си изведем следното твърдение: Не е възможно да има разводи, защото щом хората са се подписали трябва автоматично да са станали хармонично семейство пълно с обич и уважение. В такъв случай и уредените бракове би трябвало да са на 100% сполучливи, защото подписът те прави семен човек, отговорен, обичащ и уважаващ другия.

Според мен връзката е лекинко обратна. И не мисля, че когато има обич, уважение, разбирателство и отговорност подписът ще ги увеличи или намали. Нито пък, ако ги няма, подписът ще ги предизвика. Той е просто една юридическа формалност.

А сватбата е безспорно хубаво нещо. За мен тя е по - скоро празник на любовта на двама души, отколкото празник на листчето, което ми връчват в ритуалната, защото хората са по - важни от листчетата, подписите и печатите. Ако подписите и печатите решаваха нещата и ги правеха по - добри 90% от юристите щяха да са безработни.

След като няма значение,Защо много хора ги е страх да сключат брак????? Нали нищо няма да се промени??? Това листче се нарича УДОСТОВЕРЕНИЕ. Обикновенно документите служат за материална или фактическа случка , събитие и удостоверяват завършека на конкретни намерения.Дипломата за образование удостоверява че притежаваш определени знания.Друг е въпроса че в БГ не е гаранция.Но без диплома(колкото и знания да имаш)никой няма да те наеме. Така ли е ? След като сте живяли като съпрузи значи вие сте били женени на практика.Защо просто не се оженихте и на теория,за да се възползвате поне от някой привилегий които ви предоставя държавата,колкото и малки да са те? Все пак ги има.Отговора на този въпрос е  СТАРХ . Защото преди на хартия,всичко се случва в душата и сърцето.
За това мисля че човек който не може да поеме тази отговорност, да се подпише под собствените си желания и намерения,не трябва да създава деца.Защото ако на някой децата са израстнали щастливо,то на повечето такива родители децата не са щастливи.И всичко идва от нерешитерноста на родителите които в повечето такива случай се разделят рано или късно. На тези които са готови да спорят,ще кажа преди това да прочетат статистиката.И въобще не мога да разбера защо когато изразиш мнение веднага се обажда някой да те обеждава че не си прав и да ти дава примери със него самия, все едно точно за него се отнася написаното.Говоря принципно изхождайки от статистиката и от житейския опит,и нямам в предвид точно тези при които е нямало никакви проблеми и всъщност са малцинство.

 AIVEN много точно и добре казано от теб е всичко това. Най-потърпевши са децата във всяко едно положение. Най-потърпевши са и съпругите. Ако единият родител си вземе шапката и другия реши да направи същото /няма правно основание да бъдат спрени/ какво прави детето. Сключването на брак е една предпазна клауза най-малкото в този случай. Не може всеки да прави каквото си иска. Трябва да има отговорност.

По повод изказването на мнение - защо вашето мнение е просто изказано мнение,а нашето е опит за заяжване или опит да ви накараме да мислите като нас.Не и аз просто изказвам моето мнение и сори че е различно.Ако брака е предпазна мярка какво да ви кажа,ако човек е решил да си тръгне ще го спре ли брана и как.А какви извинете са привилегийте  от брака,че нещо не ми стана ясно.То привилегийте са повече от съвместното съжителство.А що се отнася до децата-не знам за другите,но моето си беше и преди и сега си е много щастливо.По никакъв начин не е разбрала кога сме били женени и кога не,за нея брака е да има булка и младоженец,гости музика,торта-купон.Не мисля,че преди е била нещастна или че ние сме били нещастни.Не се опитвам да ви убеждавам в нищо,това е моят опит и моето мнение.И извинете но не ми казвайте,че съм била страхлива да се оженя,а пък съм била безстрашна да родя дете,което отглеждаме и преди и сега с цялата възможна отговорност.За мен сватбата е още един купон и нищо друго.Не казвам да не се женят хората,напротив,това е незабравимо преживяване,емоци и чувства,които не могат да се заменят с друго,но само от към емоция.За мен чувствата не се декларират като данъчна декларация.Хората ако се обичат какво има да го декларират.Нека се женят за да имат този незабравим момент,но никой не може да ме убеди,че брака заздравява семейството и дрън дрън.Да но само ако е по сметка,тогава е много нужен.

Изцяло подкрепям написаното от Кали Гали!!! И го правя за да не разказвам моята история която е почти същата. Кой е този който може да си позволи да каже кога трябва да се създават деца !!!!  Децата , AIVEN , се създават тогава когато родителите ги искат а това не се определя от подписването и издаването на удостоверение. Както си казал/а отношенията и чувствата са в душата и сърцето а не в документа. Точно обратното, желанието и любовта да отгледаш едно дете без брак е много по-силно и истинско точно защото е осъзната отговорност. Мога да приема всичко и всяко мнение, но не и съвета кога да се раждат децата !!!

 Не е достатъчно да създадеш едно дете с брак или без брак. Необходимо е да го отгледаш в една нормална семейна среда, да го възпиташ, да го изучиш. Да му дадеш, ако имаш възможност някакъв старт в живота. С голямо съжаление споделям, че подобни "семейни съжителства" завършват в голяма степен зле. Визирам всички мои познати в подобна ситуация. Повечето са много добри хора, работливи и интелигентни. Липсата на този брачен договор  в един момент доведе до ненормални за мен събития. Децата обаче станаха потърпевшите-духовно и материално осъкатени.
 Съжителството между мъж и жена без брак оставя след себе си вратичка за "отбой" във всеки един момент. Против съм и за съжителство преди брака. Последното е породено също от липсата на един страх или авантюра.

ще умра от смях  *crazy*

А може ли да ми кажеш точно по какъв начин бракът предостварява визираните от теб негативи от съвместното съжителство-точно и конкретно ако може.Ако хората не са поживяли заедно преди брака то те впоне 70% от случаите са обречени на развод.Точно съвместното съжителство е това,което ще ти покаже дали тези хора са е идн за друг.Аз моята дъщеря ще я посъветвам да направи като мен.За мен това е най-правилното нещо.А що се отнася до децата,не е ли по-добре едно дете да се създаде без брак,но със желание за това,а не след брака защото така се прави.
darling благодаря за подкрепата.Точно за това винаги казвам "ние" защото зная че не съм единствена с такова мнение.

Gery79, права си,смешничко е за наши дни.А може би и да не се прави секс преди брака,какво ще кажете.Тогава пък за  какво  уважение ще става въпрос,а?Ще се върнеме години назад,когато не е имало разводи.А пък аз бих казала направо родителите ни да ни избират за кого да се ожениме.Те най-добре ще знаят. :).Това в кръга на майтапа,не го приемайте като заяждане,просто тези разсъждения на мен ми звучат като опит да върнеме старите ценности,да ама те вече не вървят.Времето минава и се променя ценностаната система.

Чак не ми се пише по темата, като видя такова мнение и направо  ohmy. Стига де, сериозно ли смяташ, че нормалната семейна среда я има само при хора, сключили граждански брак? Това е, извинявай, но абсолютно НЕЛЕПО. БРАКЪТ НЕ Е ГАРАНЦИЯ ЗА НИЩО! Хората се променят, със или без брак, и ВСИЧКО, което правят - отглеждат деца, преживяват авантюри или се грижат за родителите си - всичко това, а не фактът, че са подписали -  ги определя като хора, които са зрели и безстрашни, или не са такива. Животът ни зависи само от нас самите и от човека, с когото сме избрали да остареем. Всичко обаче се променя, най-вече хората - мога сто примера да ти дам за разбити животи, които преди това са започвали със стабилен брак и всичко им е наред, до момента, в който срещат някой/някоя друг/а и всичко отива по дяволите. Една не малка част от тях обаче в момента пак изживяват хубави моменти, с друг човек до себе си, даже гледат и още дечица и се радват на живота, който са извоювали с цената на много болка. За мен ако те бяха поживели навремето с бившите си половинки, всичко щеше да е различно - просто не са имали такъв шанс, тогава обществото не е било толкова либерално, както е сега.

Съгласна съм с вас. Времето минава и променя ценностите. Аз също мисля, че бракът не променя чувствата. Нито може да накара двама души да се обичат, нито обратното. Не е въпрос на отговорност, а на лично решение е най-вече а това как чувстваш нещата. Смятам, че всяка двойка трябва да има правото да реши дали да живее без или с брак и кога да си прави децата без да се оказва социален натиск за каквото и да било. И извинявай Pachoran но брак и семейство не са едно и също нещо. Семейството се създава с любов, защото двама души се обичат, а бракът е подпис в гражданското. Прав си, че отглеждането на детето изисква нормална среда и семейство, но не и подпис. Ако единият родител не се грижи за семейството си, има извънбрачни връзки и т.н. какво като има подпис. Това няма да направи детето по-щастливо :)

По този тема, напълно съм съгласна с мнението на Пачоран и AIVEN. Мисля, че  те просто се изказват прекалено директно (като повечето мъже) и това поражда такива полемики.
Преди време и аз писах по тази тема и съм съгласна с много и от противоположните мнения - и за това, че не се применят чувствата, и за това, че децата могат да щастливи с такива родители. Аз лично обаче разсъждавам като юрист - от тази гледна точка бракът си е необходимост.
Разбира се, че ако няма съвместно съжителство преди брака провалът пак може да си го има и в тази връзка според мен то си е направо задължително условие ако реши някой да се жени, но пък в темата за предложенията, спомняте ли си колко много момичета има, които макар да са заедно с половинките си (които смятат за идеалните за тях) и макар да живеят чудесно, очакват брака и се тормозят, че го няма. Ето го и съответния пример в такъв случай как всички условия за успешни отношения между двама човека си ги има, но не сключват брак все пак заради някаква причина. Кава е тя няма да споделям, за да не подразня някого, което наистина не желая.

От изводите, които съм си направила от моите две сериозни досегашни връзки и все още далеч от брака, установявам, че неслучайно човек толкова избира за кого да се ожени - защото бракът не е просто подпис и документ, ами и едно голямо замисляне - готови ли сме, открили ли сме правилният човек и т.н. Считам, че ако бракът е нещо така маловажно, което не променя нищо, то тогава нямаше да има такива спорове.

Вярно е, че ценностите се променят, ама да не би пък да е толкова лошо да се ожени човек, че чак да се приема като задължение. Никой не забранява свободното съжителство и ето, че много хора го предпочитат. И аз живея така с човека, с когото искам. Но, все ми се струва, че ако някой ден се оженя, то това ще е още едно доказателство, че съм уверена в чувствата си и в намеренията си. Иначе от какво би ме било страх? Разбира се, твърдо съм против всякакъв натиск кой какво да прави и да се жени ли.
Предполагам, че всичко се свежда до възприятието на човек за брака. Няма крив или прав. Въпрос и на късмет ако щете.

Чудила съм се обаче на това, което понякога чувам: "А-а-а, да не съм луда да се оженя, да събирам сто човека и да правим циркове." Та нали сватбата и брака са си две отделни неща. Може едното без другото. Струва ми се, че много хора заради тази малка разлика не се решават на брак.

И като за последно - браво на всички, които въобще създават семейства с подпис или без подпис. Не на всеки се отдава и ако са създали и щастливи деца, тогава само може да им се радва човек.  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Последното изречение го пиша заради Кали_гали и Darling, тъй като ми беше полезно да чуя тяхното мнение и се радвам, че го споделиха от позицията на опита.

Всъщност, виждате ли какъв отзвук има темата? Може само да се радваме, без да се ядосваме едни на други. Нали?  :girl_wink:

 50 % от родените през миналата година деца са от родители без брак. 20% от тях са без законен баща. Децата родени от такова съжителство са без защита и право. Законът не описва механизмите на тяхната издръжка, имуществено състояние и т.н. Няма описан механизъм за обявяване на такова съжителство за разтрогнато. Важи законът да джунглата - всеки взима шапката и си тръгва. Законът позволява съществуването на полигамията и гей браковете.
 Тази политическа недомислица се създаде единствено с цел да се узакони съществуването на тези 50 % извънбрачни деца и то с цел държавата да прехвърли тяхната издръжка и възпитание върху родителите им с цел да спести тези средства. Семейният кодекс се превърна в един търговски договор за имущество. Познайте колко от тези 50% извънбрачни деца са от малцинствата. Нормално е в държава населена с роми и останалото население "да прави като тях".
 Съжителството преди брака в по-голямата си част е продиктувано главно от чисто икономически причини. Тази авантюра за "опитване да ли можем да живеем заедно" е несъстоятелна. Докато опитвате с този или онзи животът май ни е минал. И в крайна сметка оставаме без нищо на улицата. Придобитото остава в този, който е собственик на дома най-често, а другия опитва с друг. И на края - нищо -нито дом, нито имущество, нито семейство. Просто печели по-силния. Абсолютни отношения между животните като в дженглата.
 Превърнахме живота си в съществуване ден за ден. Напълно се лишихме от нормалната ценностна система, която отличава човека от другите животни. И кой е потърпевш - децата и държавата, която трябва да вземе пари от мен, от втори, от трети ... и да ги хвърли в "поправянето" на тази безотговорност. Е няма как да стане уважаеми опитващи хора. Аз не искам да плащам за вашите опити и безотговорност.
 Имам чувството и че Българската православна църква е много пасивна в този случай. Но това е друга тема. Просто се връщаме към първобитно-общинния строй. Там са съществували тези порядки.

Аз съм съгласна с Деничка  *THUMBS*
На въпросът "Защо да се женим, нали и така сме си семейство, гледаме си детето, обичаме се" ... и всичко останало, което разбира се НЕ идва с подписа, то просто си го има между двама души, аз бих отвърнала с въпрос - "Ами защо тогава да не се ожените?"
Подкрепям изцяло обаче съвместното съжителство за известно време преди брака - не е гарнация за успешен брак след това (такава въобще не съществува), но все пак е едно опознаване на хората.

 Не знам кои са тези родители, които ще допуснат в къщата си такова съжителство, което да няма някакви наченки за бъдещ брак. Двама души все пак се събират, защото се познават, допадат, обичат.
Общият дом преди брака не знам какво ще им даде в повече. Все пак тук има мнения за съжителство 3, 4, 12 години.

Пачоране,

Ама то къде са тия родители, дето "си пускат" някой в къщата вече? Моят татко и да иска, и да не иска да си пуска някой вкъщи, то няма кой да отиде да живее точно там. Мнозинството хора вече са по квартири и не живеят с родителите си, дори когато нямат собствено жилище. Поне ние "от Прованса", както му казват в София, сме така. Пък сме доста народ по някакви държавни статистики... Мисля, че бихме могли да послужим за представителна извадка.  =] =] =]

Като те чета и си мисля защо не вземат  родителите ни направо да ни сгодят докато сме още деца, че после да са сигурни, че ще им живеят в къщите хора със "сериозни намерения"...

Пак отиват към спор нещата, ей, хем интелигентно си бяхме тръгнали по темата. :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:

Ама хора извинете ама вие на колко години сте,че ще питате мама и тате дали може.Е ние не питахме мама и тате,излезнахме на квартира.И пари не им искахме-имахме си общ СЕМЕЕН бюджет,нищо че не бяхме бракувани.И в трудни моменти се подкрепяхме и във весели заедно се радвахме нищо,че не бяхме бракувани.А не е ли това семейството-заедно в добро и в лошо.Моите родители бяха женени от както се помня,баща ми живееше някъде си и се прибираше когато си иска и пари в къщи не носеше.Майка ми ни беше и баща и майка.Ама беха ЖЕНЕНИ.Е благодаря за такова семейство.По отношение на статистиката-не знам дали знаете,но статистиката е ВЕРЕН СБОР ОТ НЕВЕРНИ ДАННИ.Но все пак.Циганските деца според мен са плод на семейства с брак,но моето дете беше сто пъти по-щастливо от тези на мангалите.А що се отнася до 20-те процента родени деца без бащинство,те не са плод но съвместно съжителство а на безразборен секс.Пачоран,значи ти съветваш хората всеки път когато решат,че някой е точния човек веднага да тичат да се женят,после развод и след това със следващия пак  така докато уцелят.Аз мисрля,че по-добре точно така да се пробва без брак докато тнамериш правилния човек.Но взе да ми писва от този спор.То човек като си е втълпил някакви клишета в главата иди му ги избивай.Защо аджеба когато решаваш да живееш с някого защото го обичащ трябва да мислиш за пералнята която ще си купите-после дали аз ще взема барабана или вратата на тази пералня.От всичко което прочетох си вадя извода,че хората които твърдо защитават брака са хора за които е вежна само пералнята и каква ще и е съдбата след раздялата/развода.Хора женете се не за пералнята а за любовта на живота си и не с мисълта за имуществото аза мисълта как да запазите по-дълго любовта си.

Стига вече, всеки има мнение, моите уважения, не искам да има засегнати. Нека всички да си изживеем живота така, както си го разбираме ние. Тук просто споделяме възгледи и това е.  :girl_wink:

 Да, не е еднакъв, съжалявам просто, че го използвах като синоним. В никакъв случай не влагам умисъл в термина договор като представител на "силния пол". Просто ми е тъжно, че чисто икономически причини принудиха хората да съжителстват съвместно и повечето определят това като семейство. Да, в известен смисъл това е така, но последствията са страшни. Най-често жената / и детето / понасят този удар. Старият закон пречеше /все още е така/ за безотговорното поведение на единият от родителите /няма да крия това е съпруга/. Тромавата съдебна система и дългото разтакаване на тези проблеми някак си стопираха част от "съгрешилите". Болно ми е, че потърпевшите са жената и децата. И в бъдеще ще бъдат те, какъвто и закон да бъде приет. Вярно е, че хората се променят, но това не трябва да става на 25-30 години. Икономическата ситуация принуди много от двойките да се съберат, но това се превърна в начин на живот, ден за ден.
 Сватбата нека да не се разбира от младите хора като задължение. В интерес на истината сватбата се превърна в бреме за младоженци и роднини. Сватба може да се направи и само с един граждански ритуал, подпис на акта за брак. Мисля, че дойде време всеки да прецени своите възможности и да пристъпи смело към този акт. Самозабравяме се в тълкуването на термина сватба. Не е необходимо задължително този акт да се съпровожда от пищно тържество. Вярно е, че българката традиция не е такава, но в такова време живеем. Грешка е ,че младите семейства тълкуват сватбата само в смисъла на тържество, и грешка е, когато те бягат от акта за граждански брак. Не знам , аз лично като свидетел на подобно събитие от пръв поглед мога да позная кое от новите семейства ще "пребъде". Форумът е за сватбата и е най-добрият, но примерно реалността показва други процеси и явления. Никога не ми е оставало време да "проверя" да ли тези семейства са все още семейства. Статистиката говори други неща. Надявам се, че не са вярни.

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА,четох мненията ви,много интересна дискусия се получава.Аз  искам да кажа,че аз съм против съжителство без брак,нямам нищо против известно време да се пробва дали двамата са един за друг,да поживеят заедно,но в крайна сметка да се стигне до узаконяване на връзката.И моля за мнение- според вас колко време е необходимо на двама влюбени да разберат дали са един за друг,дали могат да създадат семейство,колко време е необходимо да живеят заедно,за да решат този въпрос.И тогава стигам до един въпрос:ако не са сигурни дали са един за друг защо тогава изобщо се отделят самостоятелно двамата,и водят съвместно съжителство?След колко месеца,години двамата разбират,че не са един за друг,и всеки поема по своя път?
Аз лично с моя съпруг бяхме гаджета 10 месеца,не сме живяли заедно както правят всички сега,но решихме,че се обичаме,не ни трябваше съвместно съжителство,за да разберем,че не можем един без друг,сгодихме се и се оженихме.Вече ще направим една година брачен живот и не съжаляваме за нищо!

За мен двама души разбират че са един за друг когато РЕШАТ да имат деца.Не говоря за случаите когато това просто се случи случайно,а когато вземат решение за това.

Аз наистина мисля че можем да си бъдем полезни с обмен на мнения, още повече че както е казано по назад всеки си живее неговият живот. Но ми се вижда малко невъзпитано (меко казано) да се определя че едва ли не детето ми е нещастно, а сега пък и да ми казва дали ми е тук мястото, след като форума е сватбен. Мисля  повече да не коментирам, защото струва ми се това му доставя удоволствие. Само за информация ще му кажа че и аз съм юрист, но правото и душата на човек са две различни неща. И този който няма душа нищо друго него прави човек !  Не съм нито против брака, нито против съжителството, нито против брачният договор и не бих си позволила да обидя хората, само защото някои мисли различно от мен !

Леле какъв спор се е заформил тук.Хайде и аз да кажа моето мнение,аз не съм нито за нито против брака.За мен нещата стоят така,когато намериш подходящия човек,вас ви свързва любовта,а не свидетелството за граждански брак.Няма ли любов и 20 такива свидетства да имаш,няма никакъв смисъл.За това аз съм на мнение,че когато намериш "Исктинския" дали ще живееш с него с подпис или без подпис няма никакво значение,важното е да се обичате,уважавате и подкрепяте винаги.Да и на мен сега ми предстой сватба,но ние е правим поскоро по други причина,а не защото не мога живея с любимия без брак,правим я за да с ез абавляваме с нашите приятели и защото разбирасе аз като всяко момиче бих искала да се видя като булка и да изживея емоцията.Но това,че правим сватба,не значи,че след нея ще с еобичаме повече или ще се свържем по силно отколкото досега.Сватбата просто е един щастлив момент от живота на хората,и тъй като в днешно време ни останаха малко такива радостни моменти в живота,нека не се лишаваме и от нея.И пак казвам не подписа играе най-важната роля в цялата ситуация,за мен той дори не променя нищо.Мое мнение е,че например църковния брак е много по важен и стойностен от колкото подписа в гражданското.

 Църковният брак не допуска голяма част от изразените тука мнения. И няма да го направи скоро - поне ние до като сме живи. Църквата остана единствената институция, която запази традиции и ценности от векове. Аз не одобрявам някои моменти от нейното "поведение", но я уважавам като институция.

lady_in_love точно за това говорех и аз.Но колкото хора толокова мнения.За мен сватбата също беше още един повод за празник и както казваш всяко момиче иска да се види в бяла рокля,да има своя ден.

аз също смятам, че брака не е повод за любов, е да хубаво е да си булка, да се узакони всичко, но това че имате брак няма да ви направи да се обичате повече.
А при условие че момичето е бременно много ясно е, че е по -добре сватбата да бъде след това, а не докато е с големия корем в жегите

Аз не смятам, че можем да съдим по този начин някого. Всеки има право на свой избор със или без брак трябва да живее. Когато има дете вече не виждам какъв е проблема, когато хората са решили да си направят сватба и още повече тяхната дъщеря или син да види майка си като булка. Просто това са толкова естествени неща. Хората са различни, едни искат първо сватба, други си живеят така и по някое вреем решават да се оженят. Защо съдите хората когато са различни ?

Разбира се че всеки има право да избира как да живее с брак или без брак и разбира се всеки ще защитава своята позиция и своя избор, още повече когато вече ги е осъществил. Тук не става дума да се нападаме и да казваме, че някой не е постъпил правилно, а всеки излага своите възгледи.
За първи път намирам че Пачоран и Айвън са прави, те не казват, че вашите действия са  неправилни, а просто не споделят вашата позиция.
Моето виждане е че двама души трябва да се оженят и едва тогава да имат деца- това са моите възприятия и аз така бих искала да ми се стече живота. Това не значи, че отричам живота без брак, всеки си избира, ако така е щастлив-ОК. Но и не мисля, че е много хубаво децата ти да са шафери, има нещо много странно в това.

Ами ние ще направим сватба заради купона и заради това, че аз искам да съм булка, че искаме да съберем приятели и всичко останало, но от години живеем заедно и не смятам, че нещо ще се промени, е нямаме деца, просто смятам, че не е редно да нападаме хората, които имат вече деца и са решиили да се оженят просто така им се е стекъл живота. Та те не правят нищо срамно с това

Абсолютно съм съгласна. Аз съм в шестия месец, колежката в работата се омъжи и сватбата беше невероятна, но тя не беше бременна, ние лично смятаме да направим сватбата след като родя защото с тоя голям тумбак не знам за къде съм и в тези жеги просто...

 Аз лично много пъти съм казвал, че съществува съвместен живот с или без брак, но категорично отхвърлям статута на семейството без брак - по много причини. Съжителството на два еднополови или разнополови индивида, с деца или без деца не е семейство - юридически погледнато и чисто човешки в синхрон с традициите в страната.
 В крайна сметка желая всеки да знае, че аз не съм против начина на живот на никого - с брак или без брак.

Искам да попитам нещо, може би ще ви се стори доста странно, =] но ние с моя приятел искаме сватба и то много със всичките ритуали , но не искаме да се подписваме. Може ли да стане изобщо? :)

 Прекрасно. Нека приеме тогава извиненията на човека с прекалено много свободно време. Очевидно не съм разбрала нищо. Просто не разбирам смисъла на сватбата без сключване на брак. Интересна ми е гледната точка на подобни хора и бих я помолила да я обясни.

 П.П. Благодаря предварително и ще гледам да си ограничавам престоя във форума(а защо не и да го прекратя), както и да притеснявам хората.

Няма значение кой какво мисли, важното е че и двамата имаме това желание и по някакъв начин ще го осъществим, просто исках да чуя и вашите мнения защото ви чета отдавна и сте много отзивчиви и помагате на всички.Имаме сериозна връзка живеем заедно от 3 години имам си и годежен пръстен.Много бихме искали да имаме църковен брак,а не граждански, но знаем че това няма как да стане.
Не мисля, че това ще прилича на театър, както някой се изрази, не е ли по-важното ние как се чувстваме. *THUMBS*

Ами защо просто не отидете един ден в гражданското и не се подпишете без много шум. А след това, когато си решите си направете църковния брак. Или ако съвсем нямате желание да сключвате граждански брак, ще се простите и с църковния и може без да давате обяснения на който и да е, да си организирате тържеството в някой ресторант. В крайна сметка вие сами си решавате кое е по- добре за вас и никой няма право да ви съди.

Аз не виждам защо да е театьр.

Театьр за мен е, когато двойката сключи граждански брак в кметството и имитира сьщия ритуал навьн. Това е театьр, защото се играе нещо наужким. И фактьт, че това, за което говоря е театьр, аз не го виждам като нешо лошо.

Вашата ситуация е сьвсем различна. Няма да правите бис за пред другите, просто ще имате нестандартен обред. Измислете си ваш ритуал, който да направите, както на вас ви харесва. Обменете си брачни обещания, че се вричате да бьдете заедно пред себе си и пред света. Разменете си символични предмети, прочете цитати от книга, която има значение за вас. Направете си един хубав изнесен ритуал, натоварен сьс смисьла, с който искате вие и го изразете пред близките си по начина, по който ви допада...А след това празнувайте с тях, както си му е редьт. Има толкова идеи и начини...

Сватбата е това, което усещате и искате, а не нещо, което трябва да бьде по някакьв начин.

Ние също живяхме със съпруга ми доста време преди да се оженим, а и още от по-дълго се познаваме и бяхме гаджета.Не виждам смисъл от цялата дандания ако наистина не се жените, сватбата е като празник на новото семейство, на това че ставате едно цяло.Вярно почти всички от нас са заедно от дълго време, но ако само направите празненството, какво точно ще празнувате и какво ще чествате на този ден?

Междо другото сте много  :offtopic: има си тема за съвместен живот с или без брак, там можете да го коментирате това :)

 RiKol, моля да приемеш извиненията ми, тъй като заради моето изказване нещата придобиха недобър вид.
  Сключването на брак във всяка една общност и държава има своите характерни особености. Понякога тези, които са в нашата собствена, се явяват в разрез със себеусещането ни и отношението към човека до нас. Църковният брак е обещание пред Бога, каквито и да са религиозните ви убеждения. Той е нещо свещено и необратимо, когато се сключва от вярващи хора. Би трябвало да знаете, че давайки подобен обет, който и да го разтрогне след това, е чисто фиктивно. Но това е дълга тема. За мен и съпругът ми той беше единственото наистина значимо нещо в деня на сватбата ни. По тази причина дълго възприемах гражданския брак като досадна и ненужна подробност. Ако на някого се случи да прочете чисто правното определение за такъв тип брак, съвсем ще му се отще. След това размислих-ето искаме да покажем пред Бог, че сме двойка и семейство, защо да не го направим и пред близките и обществото? Това ме убеди в смисъла му-не като административно задължение, а пред обществото, в което живеем.
 Затова си права, че трябва да действате както намерите за добре и така, че да сте истински щастливи. Просто в България обществените порядки и произтичащите от тях закони поставят на по-високо стъпало гражданския брак. В други страни е религиозния. Винаги хората, които не са в съгласие с това, ще бъдат ощетени. За съжаление не ми е позната страна, където да са равнопоставени и двата вида брак.
 

Споделих с годеникът ми прочетеното по последно коментираната тема с пропускането на гражданския брак. Той каза, че по новия закон, ако имате съжителство на семейни начела повече от 3 години, автоматично се считате за семейство. Надявам се информацията ще помогне до някъде на решението ви. Само незнам дали важи пред църквата. Това трябва да се провери допълнително. :)

AnGeL oF lOvE, мога ли да те помоля да ми дадеш линк към точния текст за тази промяна? Предполагам е в последна версия на Семейния кодекс, но не мога да я открия. Имам две познати двойки, които са в положение да искат само църковен брак и мисля, че подобна възможност ще ги заинтересува.
Благодаря предварително!

Момичета, за първи път чувам за подобно нещо и не мисля, че законово има нещо такова реално. Освен това семейството и бракът пораждат различни правни последици. Не мисля, че има някакъв срок, след който живеещите съвместно да се "броят" за семейство, чисто юридически. Това трябва да се декларира или установява в последствие, но едва ли може да се счита автоматично. Ако има нов текст по въпроса, бих искала и аз да се запозная с него.

Мишел, по въпроса за твоите познати, дори и този вариант (ако наистина се предвиди) не би свършил работа, защото за църквата съвместното съжителство не е равносилно на брак и не показва същата готовност за обвързаване като семейство, както брака. Като аргумент давам линк към сайта на Българска патриаршия, където е качено тяхното становище по въпроса за съвместното съжителство: http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_3.xml (http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_3.xml) .

Ако съм оф-топик, моля модераторите да преместят поста ми в правилната тема.  @}->--

michelle не можах да намеря точния текст който е чел, но намерих много други. Установи се, че това само е гласувано да се вкара в закона, но не е прието. Съжалявам, че ви подведох. А и дори да беше, пак нямаше да свърши работа, понеже има значение решението на църквата. а те не приемат съжителството.
Още веднъж се извинявам на всички   :resent: :mda:

Ние с годеникът ми живеем заедно от 4 години и сега се решихме да направим сватба,защото според мен това си е нужно (пък и имаме дете на 1г.и 8 месеца)няма какво повече да чакаме ще има сватба -ТОВА Е!

И ние живеем заедно от 7 години и сега се решихме да направим сватба, защото до сега все се съобразявахме с всички и за нас нямаше време. Но мисля че най-накрая и моят ден ще дойде *YAHOO* (имаме си и детенце на пет годинки).

kami2004, честито! :bravo:
Според мен всеки се чувства добре по различен начин! Не смятам, че има формула кое е правилно. Ядосвам се, обаче, когато чувам реплики от сорта: Ти луда ли си да се жениш? и т.н. Както и не харесвам злобни коментари към хора, които нямат брак. Аз преди исках да имаме само тържество, без подпис. После обаче размислих. Годеникът ми ми каза, че за него нямало смисъл така и аз си казах "като ще е гарга, да е рошава". Иначе много харесвам нетрадиционни церемонии и ритуали! Нашите специално ще са си традиционните, но много бих искала да присъствам на някоя по-различна и разчупена сватба! :)

kami2004 честито и от мен.Аз също харесвам сватбите и иозбщо всички традиции и ритуали свързани с нея.Живеем заедно с приятеля ми от 2 г. , но за жалост може би никога няма да се видя с бяла рокля.Родителите му не разбирали смисъла да се изхарчат толкоз средства за един ден след като може да се разминеш само с един подпис. Въпреки,че и според мен няма значение дали ще има подпис или не ако се обичаме - ще се обичаме и без подписа.Това не би променило отношенията ни един към друг. Но да се надявам, че бих се видяла и с бяла рокля  :[

И ние от 7 години живеем заедно без брак. Решихме да сключим брак, може би заради илюзорното разбиране за сигурност или по-вероятно защото така е прието. Колкото до сигурността, според мен бракът не я дава. Лично аз не виждам какво би се променило след това (освен фамилията ми  :)) То ако "върви", ще върви и след това. Както и обратно. Сега като си мисля, май повече за успокоение на близки и роднини ще го правим.

 Брачният договор има много задължаващи функции по време или след брака. В по-голяма степен жената е тази, която има нужда от тях. Тя е най-вече потърпевша, особено ако имаме деца. Незнайно защо в България на нея се дава или гласува доверието при отглеждането на децата.  И може би има защо. Един брачен договор задължава двете страни, а при неговото нарушение имаме също задължения. По друг начин биха стояли нещата, ако няма такъв договор. В един момент всеки може да стане и да си тръгне. Не че не може да го направи, но е някаква мярка за процесите да се развият по бързо и експлозивно в дадена ситуация.
 И още един важен момент. В България като продукт на брачния съюз се смятат децата, което не е вярно от гледна точка на човешките взаимоотношения. Бракът реално дори може да бъде между еднополови организми, хора в недетеродна възраст и т.н. Но в масовият случай продукт на брака са децата....

Аз също мисля,че всеки трябва да мине по този път наречен брак! Лично аз исках сватба и брак водена от чувството за сигурност и най-вече да се видя булка :girl_wink:. Имам приятелка,която все още съжалява,че никога не е била булка и не е изпитала тази невероятна емоция. Мисля,че това е нещо нормално и не мисля,че след брака нещо в отношенията се променя. Ние и сега живеем заедно и имаме прекрасна дъщеричка и всичко си е наред :danceg:.

Jasminka, и аз като теб мисля, че би било пропуск за всеки човек, ако не мине по този път.  *THUMBS* И то докато можеш да се насладиш на емоцията. На мен ми омръзна да чувам, че трябвало да изчакаме ( а ние сме от 6 години заедно!). Какво точно трябва да чакаме, че нещо не се сещам!  :scratch: Да остареем и да не можем да сме млади и хубави на сватбата и да й се насладим максимално ли?!?

 Monikamaria мисля,че няма какво да чакате!  Не виждам причина да чакате каквото и да било след като 6 год вече сте заедно. Ами то по тази логика да живеете още 20год. заедно и вече няма да има смисъл от сватбата.

Jasminka и аз съм на това мнение. Не мисля, че трябва да се чака след като си намерил спътника в живота си. Аз имам познати с връзка от 8г и все им казват има време малки сте. Е да малки... за сватба, но за да се издържат сами са големи. А й както казва момичето " до кога да чакам за да стана майка? Като остарея и приятелите му ме мислят за негова баба или леля, а не за майка." Имам чуството, че причината за да не се състои една сватба или някой да повтаря, че е рано са финансите. Но може и бз нея стига двама души да са заедно и да се обичат

Jasminka, Mishi,  *THUMBS* Точно!
Аз имам чувството, че ни пилят на главата, че имало време, и че трябвало да чакаме, и че сега било криза, заради тях самите! На никого не сме искали пари за организацията, но явно просто не им се дават пари за подарък. А и хора, които имат неуспешен брак се опитват да ни набият в главата (буквално) идеята, че и с нашия така щяло да стане! Страшно глупаво! Всеки има право на избор и това, че някой не иска да се жени, не значи, че трябва да налага мнението си на околните и съответно обратното!  :\

Monikamaria  Какви са тези глупости, които Ви говорят  O_O нямам думи наистина. Това, че при едни се е провалил поради някаква причина не означава, че и при Вас това ще стане. Добре сте направили, че не слушате никого и вече имате определена дата за сватба. Докажете им, че Вие няма да сте като тях ;)

Mishi, добре казано!  *THUMBS* Вярвам, че и в днешно време има успешни бракове и че ако човек полага усилия може да създаде едно щастливо и здраво семейство!  :) Примери - много!

Изцяло подкрепям брака. Никога не съм харесвала това продължително живеене на семейни начала. Според мен 2-3 години максимум са напълно достатъчни, за да се разбере дали си пасват двама души. Разводи и раздели е имало, има и винаги ще има. Никой не може да прогнозира как ще се стече животът му. Затова, когато се вземе решение за брак, то е продиктувано от нещата, които се виждат на момента, а не от това какво може да се случи след време.

това са страшно огорчени и тесногръди хора...и егоцентрични - да, случват се и такива неща-двама човека да се разделят. няма нищо лошо в това. тъжно е, но не е невероятно. но пък не е и задължително да се случи..само защото при тях така е станало  :)
 по времето на нашите родители е било много трудно/невъзможно да се разведеш.. и те сега не отчитат факта, че при нас е различно..щом може двама човека да живеят години заедно без брак, дори с деца..да не говорим, че тогава направо са се запознавали и сключвали брак. без време да поживеят, да се опознаят. да видят, че не правят грешка.
аз лично съм "за" брака. факт е, че той не променя нищо-както сте си живели преди него така ще си живеете и след това  :)...какво може да промени един подпис? остава само един прекрасен спомен за вашия си празник..това, че сте се забавлявали с близки и приятели :)
много хора страдат от предрасъдъци  =] само не им позволявайте да ви променят мнението! щом сте решили - няма да съжалявате  ;)

 :offtopic: emocia_wa, моля те ако знаеш как се пише главна буква използвай го доста по-четимо става.

мерси.. *THUMBS* Не бях обърнала внимание. :[ Обикновено е автоматично след точката.. =]

emocia_wa   :goodpost:
Аз също съм ,,ЗА,, брака и трябва да ви кажа ,че и на мен ми се случиха  разни ,,приятели,, да ми обясняват ,как това било безмисленно и ,че в днешно време почти всеки ,който се ожени се развежда накрая. *crazy*
И това ми били добри приятели ,Баси!

*THUMBS*
При нас последният "бисер" беше - "Ще правят пир по време на чума!"... =]
Явно хората не разбират, че искаме да се оженим и то СЕГА и не ни пречи, че ни е трудно и нищо не може да ни бутне. Защо се бъркат - не разбирам!

Аз не разбирам,едно време да ни би да са имали повече възможности или времената да са били по добри? Аз знам,какво беше и едно време и ще кажа,че хората нямаха пари и пак правиха сватби и то много по големи от сега.  *THUMBS* Навремето аз се отказах от сватба за което още съжалявам. Сега го работя и си мислех,че съм претръпнала,но не е така. Има моменти в които ми е страшно криво и болно,че не съм била булка.  :(

Ох момичета като Ви чета и... настръхвам. Аз все още не съм омъжена и така като гледам скоро може и да не мина под венчилото. И при нас е имало такива изцепки от рода " по-добре да ви дадем парите за сватбено пътешествие, отколкото да вдигаме сватба". Но коментара, който сподели Моника е върха на сладоледа. Абе хораааааааа след като не искате да се жените - недейте. Ама не се бъркайте и в живота на другите. Бъдещите младоженци най-добре знаят дали трябва или не трябва да правят сватба. Ако сте истински приятели ще се забавлявате и радвате заедно с тях на орпеделената дата. ( съжалявам, че така грубичко го написах, но наистина съм се наслушала на много неща по тази тема.) И момичета едно голямо БРАВО , че въпреки всичко вие и вашите половинки искате да минете през радостите и тревогите по пътя към венчилото.

Същото беше и при нас и двете страни заявиха не може ли да ви дадем пари за сватбено пътешествие и да си направим скромно тържествоно ние бяхме категорични че сватба ще има така както ние решим без те д се месят.

Значи това не го казват само при нас. Уф успокоих се :) Абе както казва милото " Щом аз искам значи няма какво да говорим. И те ще приискат" Дано някой ден се сети какво е казал, а не се подаде на тези изказвания.

Mishi, щом го иска, значи няма да се поддаде на никакви изказвания!  :)
Нина, ама защо се натъжаваш? Все пак ти може и да бъдеш булка!  *THUMBS*

Ооооооо Monikamaria малко ми е минало времето. Но пък съм щастлива,че мога да бъда между много булки. Вие поне не се отказвайте за да ви гледам после и да ви се радвам.  *YAHOO*

Нина, а не ти ли се иска все пак да изживееш тази емоция за вас. Доколкото знам, си направила прекрасни сватби и имаш много почитателки. Мисля си, че много момичета в Пловдив с радост биха ти асистирали за един истински твой сватбен ден :)

Tonina разбира се че ми се иска.  *YAHOO* Ако искате вярвайте от малка си давах парите за списания булка и моите родители бяха изпаднали в затруднение с мен. И в крайна сметка от много мерак за тази пуста бяла рокля накрая изобщо не я облякох. Вече съм се отказала от тези мечти,защото се чувствам на години и все си мисля,че сина ми ще ме гледа странно. Той е вече на 9 години и знае всичко за сватбите и ще ми е доста странно тепърва да правя сватба. Иначе знам до най-малката подробност,какво искам и много пъти съм си мислила,че ако имам този късмет,ще си поканя поне 10 шаферки и то мои бивши булки с които станахме близки през годините. Така,ще имам готови агентки,които вече са запознати с нещата и са минали по този път.  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Но,засега ще се радвам на вас!  *YAHOO*

Нина, според мен въобще не ти е минало времето! Не се отказвай от тази красива мечта!  *THUMBS*

Ако някога ми се случи вие първи ще разберете. Ще бъде голяма еуфория.  *YAHOO*

Аз съм по скоро неутрална по темата въпреки че подготовката за сватбата ни напредва :).  Заедно сме от 7 години  *INLOVE*, но никога не съм се съмнявала, че ще се разделим само защото живеем без брак.
Знаете, че хорските мнения са на двете крайности от "Няма ли вече да узаконите връзката си" до "Сватбата е равна на 100 гладни и 2ма луди". За тези 7 години съм чувала какви ли не коментари.
Но предложението за брак и самата подготовка несъмнено внесоха нова емоция във връзката ни :). А въпросът дали съм бременна ми е задаван само от мъже  ohmy.

Susito :funny: много ме разсмя ....
Добре ,че мен не са ме питали защото вече имаме едно детенце преди брака  :P даже неговите родители ни се зачудиха ,защо след 4 годишна връзка ,дете, чак сега сме се решили? *crazy*
Малко се ядосвам ,защото покрай подготовката никой не ни попита (от родителите му) имате ли нужда от помощ за нещо,или нещо от този сорта ,докъде стигнахте с подготовката?! Ама както и да е справихме се отлично и без тях . =]

Нина не е късно за такова събитие нито годините са от значение .При нас възникна същия въпрос защо първо 9 години съвместно съжителство ,дете на 3 години и чак сега сватба но ние не се поддадохме на хорските приказки и на мненията на родителите ни и си направихме нашия ден така както искахме .

щом имате възможност (финансово и физически) сами да се справите, по-добре не съжалявай.. моите наблюдения са, че родителите и близките колкото и да помагат доста и пречат..  =] особено ако те плащат - имат страшно много изисквания.. те определят гостите (няма значение, че дори не сте виждали еди-коя си леля..трябва да я поканим!) по-добре че ти спестяват неприятни емоции..  *THUMBS*

emocia_wa И ти си права  :) но малко помощ никога не е излишна  ;)

ооо да!! с две ръце съм за!  :) като не си се занимавал преди това с организиране на събития в началото си е шок..  O_O какво се прави, от къде се купува, колко струва, няма време.. като знам повечето булки в каква нервна криза изпадат.. за абсолютни дреболии! как си тормозят шаферките, бъдещия съпруг..  :\ хубаво е да имаш някой стабилен човек до теб, да ти помага, да дава идеи, да те успокоява ако има нужда  ;) опитам ми показва, че родителите понякога точно в тези моменти си "показват рогата". да не говорим за случая в който те плащат всичко-който плаща той избира музиката  ;) няма "не искам", "не ми харесва", "ама аз исках еди-какво си"..за съжаление  =]
а пък го има и момента, че на приятели и роднини малко трудно можеш да посочиш кусур. винаги се притесняваш, че ще си развалите отношенията  :\ ако си плащаш за това обаче - става точно както го искаш..ако трябва ще се прави 20 пъти, докато ти хареса  *THUMBS*
каквото и да правиш обаче, дори и всичко да и организираш месеци преди сватбата, в самия ден имаш нужда от помощ-някой да тича преди всички и да контролира всичко-доставчици, какво сте поръчали, как са го направили, в ресторанта посрещането на гостите, дали на всички им е поднесено според уговорката... и тн и тн... обикновено за всичко това се ангажират родителите, а все пак и те празнуват на този ден..=] от тичане нищо не усещат 

аз съм на мнение, че като живееш прекалено дълго с някой на семейни начала, мисълта за брак остава на заден план :) поне при мъжа :)
Ние сме двойка от 9години, от 4г и живеем заедно. Мисълта се прокрадна в главицата му ( след дълго натякване от моя милост :[ , близки и приятели) едва преди година и половина. За сж не сме имали още сватба-тържество, но плануваме и мн хубаво го е казала Susito - 'предложението за брак и самата подготовка несъмнено внесоха нова емоция във връзката ни' :)

Да побутна и аз малко темичката...
Заедно сме от 10г, а от 7 живеем като семейство. Когато се събрахме, решихме да си живеем без брак, още повече че и двамата вече си имаме по един зад гърбовете си.
Но...от няколко месеца мислим да се "бракуваме". Без много шум, само с най-близките ни. Не съм повдигала темата за брак, а и никой ни е "натискал". Просто стана някак си много естествено, дори нямам спомен кой и как завъртя темата и приемам, че просто му е дошло времето.
Въпреки, че официално не сме женени, винаги съм смятала двойката ни за истинско семейство.
И моето мнение е, че дали има брак или не, когато и двамата си държат един на друг и се уважават, връзката е жива и оцелява с годините.

Росита  :bravo: много добре казано  :)
аз съм на мнение, че сватбата като цяло е емоция основно за булката. на мъжете им става доста скучно само при разговорите за организация  =] това, че сте решили все пак да организирате нещо е супер  *THUMBS* целта при вас е не да "пробвате" дали ще стане нещо (то вече е факт при вас) а да направите един красив празник и да го споделите с близки и приятели  :) щом мислите да го правите - направете го както трябва, както си го представяте  :)

Аз съм за брак, обаче след известен период време на съвместно съжителство. Емоция си е сватбата и се отразява добре в повечето случаи- отношенията все трябва да се развиват в някаква посока. Макар че и всичко е относително и си зависи от двойката- ако и двамата не страдат от липсата на брак- значи това начинание не е за тях. Поне това си е моето мнение. ;)

Здравейте! Аз съм нова в форума :) :[ :[ :[ :[ :[ Е вече ще бъда активна, защото на 09.06.2012 живи и здрави ми предстой сватба. Извинявам се, че се отклоних от темата. А относно темата аз съм За брака. Ние живеем заедно от 1 година, но още от самото начало мислим за сватба. :)

Добре дошла във форума и успех в подготовката @}->--

Благодаря ;) :) :) :)

И аз съм "за" брака, след поне няколко месеца съвмествно съжителство. Невероятно много неща научаваш за човека с когото си, когато заживееш с него. Но съм и "за" брака породен единствено от самото желание за такъв. Без да се е случило нещо, което да го предизвика, без фактори от типа на бебе, някоя приятелка, подшушнала на мъжа, че любимата му има намерение да го изостави, ако не й предложи брак до определен период (реален случай), мрънкащи родители, желаещи внучета и т.н, и съм много щастлива, че при мен се случи естествено след 5 години връзка, 3 от които живеем заедно.

Здравейте момичета! Честита Нова Година!!! :butterfly: :butterfly: :butterfly: Пожелавам на всички ЗДРАВА и УСПЕШНА 2012-а. Само по веднъж да се омъжвате и да сте цял живот с любимия. @}->-- @}->--  @}->--Толкова много да се обичате, че един ден ако си размените случайно ченетата, да не Ви е гнус :funny: :funny:
Всички, Гоолееми сватби да вдигнете и все Нас да Викате.
На колегите от бранша пожелавам повече и по-весели сватби от миналата година. Вички рекорди да "биете" и най-вече Аз. :P :P :P

Опитвам се да си събера мислите, но и аз вече не знам какво мисля и защо го мисля...

От една страна, винаги съм мечтала за сватба и бяла рокля и не съм си представяла да прекарам живота си неомъжена.

От друга страна не съм религиозна, а монотнната реч на жената в обредното ме докарва до смях или отегчение. Тъй че обезсмислям и двата най-популярни ритуала. Остава само символиката в думата "семейство".

Но ние сме такова от доста време. Още преди да заживеем заедно, ни канеха заедно на всички събития, по празници бяхме заедно, всичката отпуска също, не е минавал и ден, в който да не се видим (другите двойки много ни се чудеха- те всички или бяха 'заети" през вечер,или си искаха свободата и беше абсурд всяка вечер да се виждат).

След като заживяхме заедно, стана още по-хубаво, вече и най-елементарното решение взимахме заедно. Не се изпокарахме за битовизми, паснахме си някак. Бюджетът си ни е общ от самото начало, тъй че и за пари не сме се карали, който има в себе си, плаща.

Но моята мечта за сватба си остана. Той знаееш за нея, а пък за себе си искаше брак най-вече заради бъдещи деца. Иначе му е все едно и съвсем отрича ритуалите. Приема го просто като необходимо зло, когато си намерил жената на живота си, но не го прави с голям ентусиазъм. Просто е възпитан и той явно в класически правила както и аз- странно ни е да имаме деца и цял живот да не се оженим.

И така, причините са двама ни са различни- за него така трябва, и иска да ме зарадва, за мен това е най-хубавото и романтично нещо, което може да ми се случи.

Обаче една колежка се опита много сериозно да ме откаже от брака като договор. Каза, че наскоро брат й се развел, няма такава мъка, такива грозни сцени, пари за адвокати, месеци наред кошмар някакъв...Никой не се жени с идеята са развод, но пък дори 10% да е шансът, защо да си го причиняваме?
По принцип е права, но не ме разколеба, защото дори някой ден д асе разделим, все си мисля, че ще го направим културно, няма да се бием и съдим и за всяка тенджера...Ако не се променим коренно и двамата. Риск винаги има, но той целият живот е риск. Защо да се лишаваме от щастието си заради "ами ако"?
Затова аз реших за себе си, че ще се насладя на всеки миг от подготовката, от сватбата и от времето след нея и искрено вярвам, че няма да се случи нищо лошо заради това наше решение. Дано да съм права и разводите да намалеят и изчезнат...
В крайна сметка в днешно време по-трудно се решаваме на брак, уж когато сме сигурни- не би ли трябвало заради това да е по-малък % на разводите?

Въпреки че в последно време май бракът пак е на мода...
А, пропуснах да кажа, че и двамата с мъж ми се отказахме от църковен ритуал. Много хора не го приемат, но ние просто не искаме това тичане и задължаване на самия ден, губи се идеята, като се струпат толкова ритуали един след друг и се измориш. Искаме ако правим църковен, да е на някое красиво място далеч от София само с най-близките...

На мен ми е чудно защо някои хора виждат в развода най- големия проблем. Ако не е развод, ще е раздяла. Ако ще има сцени, ще ги има и след раздялата, това си зависи от манталитета на хората (видяла съм го с очите си). За мен най- лошото в един развод/раздяла е какво се случва с децата (ако има такива) и как го понасят те.
Моя приятелка се разведе по взаимно съгласие с мъжа си преди година. Делото мина за пет минути, но болката за детето й си остана, както и вината, че е допуснала то да расте с разделени родители.

Момичета, не трябва така преди да сте се оженили да мислите за развод... Живота е пълен с ,,ако,, ами ако утре ни блъсне кола и умрем...Човек не трябва да се настройва и да обмисля такива варианти, само положителни емоции трябва да има. Нали за това се жените, защото се обичате - това е най-важното, другото каквото е писано това е.  :)

Съгласна съм с последните два коментара. Каквото има да се случи, то ще се случи, няма как да знаем кога и как, най-малкото защото не сме гадатели, или поне аз не съм.

Когато се омъжвах първият път, бях сигурна че ще е завинаги. Бяхме млади, влюбени, щастливи... Разделихме се тихо и кротко, запазихме добро отношение един към друг, а на детето беше обяснено че пак си има двама родители които го обичат, но просто мама и тати няма да живеят заедно.

Сега отново ми предстои да се омъжа и пак ще го направя с идеята да е за цял живот. А дали ще е така никой не може да предвиди, но се надявам.  ;)

Аз  винаги съм била "против" брака..Смятах, че щом си жевееш в хармония с любимия човек, защо трябва подписа.. Милото вече преживял един развод на 27  :\ също беше против. Но след като минават годинките и ние не сме се скарали сериозно НИТО ВЕДНЪЖ, никога не сме имали спорове за пари или нещо друго, а сме преживели доста кризи, от както живеем заедно, милото явно е сметнал че трябва да се действа. Както каза Еми..с времето брака стана ...естественото развитие на нещата, решихме че искаме вече детенце и ще е хубаво да сме подписали. А след като обмислихме добре идеята и казах заветното "ДА" милото предложи да си направим гоооолям купон... *YAHOO* Мислех само да подпишем, но той не искаше да ме лиши от еуфорията около сватбата и сега, разбира се, съм му много благодарна и го обичам още повече.  @}->--
Не мисля, че хора, които някога са се обичали истински биха се разделили като зверове.. O_O Коментара на Росита е доказателство, че умните и обичали са се хора...се разделят нормално, тихо и кротко..  :huh:

Аз съм за брака , искаме да сме си женени с  милото

Ние сме заедно от почти 5 години и живеем заедно от почти 3, така че с подпис или без, няма чак такова значение  *INLOVE*
Не искаме обаче да изтървем купона, пък и да съберем близките си хора от (почти) цял свят по хубав повод :)

със брак естествено. :)

въпросът е подвеждащ :sunshine:разбира се ,че за брака съм и аз:)

Ще споделя моето мнение по този въпрос. Ние от 7г. живеем на семейни начала без брак.Отначалото твърдо бяхме решили, че няма да подписваме, и нямахме някави притеснения относно нашите отношения. През тия години с много неща се преборихме. Една сутрин просто се събудихме двамата с решението, че трябва да подпишем и да съберем приятелите, за да се повеселим по този повод. Нещата може би си идват с времето, когато намериш точния човек. С брак и без брак е едно също когато си с човека, с който искаш да живееш. Сега, когато се сблъскваме с проблеми при подготовката за този ден си мислим - "Защо ни трябваше лозе на баир?!" Но съм сигурна, че и като всичко това отмине, ще си спомняме за цялата суетня с усмивка и умиление.

това с лозето на баира ми се въртеше в главата по време на цялата подготовка и нерви... Ако ме питате сега, вече не бих се хванала да се занимавам да се омъжвам, за мен лично няма разлика, само дето се дават пари . Сега бих ги използвала за една хубава екскурзия или ново обзавеждане. 8P

Хахаха ... лозе на баир си мислех и аз защо ли ми беше по време на подготовката :) Все му разправях... ти го измисли, за какво ти беше.

Обаче сватбата е невероятно преживяване, много силно поне за мен :) Аз лично се радвам, че ми се случи. Даже бих организирала една, по-малка, за нас си само и без това отслабнахме и са ни големи халките :)

нищо, сега можеш да си направиш и обици от излишните грамове злато от халките %)
За мен не беше някакво кой знае какво преживяване, така че лично аз съм го надценявала безумно. Явно си е до натура. Сега бих инвестирала парите в нещо разумно.

Е те тва обяснявам и аз, защо ни беше цялата дандания?АМа айде мъжът държеше на сватба.Разликата беше, че аз не се вживявах много и нямаше изпълнения от моя страна за всяка подробност.

 Лично аз съм категорично за форма на брачен договор, особено в ситуацията, когато от едно хубаво съжителство се появи нов член на т.нар. "свободно" семейство. Появата на дете и неговото отглеждане и възпитание е лична отговорност на неговите родители. Често липсата на брачен съюз прехвърля тази отговорност на държавата, т.е. на обществото, т.е. на всички нас. Да, но аз не съм съгласен моите парички от данъци да "хранят" резултата от една безотговорност. Според мен социално справедливо ще бъде положението, когато от едно съжителство без брак се роди дете, то неговите родители преди деня на раждане сключат брачен договор или някаква форма. И всичко това да бъде уредено юридически. С една дума живейте си както си искате, но при бъдеща поява на дете - веднага в гражданското, за да носите лично вие отговорност, а не всички около вас.

На байр става най-хубаво лозе особено на южен склон. Вярно че е по-трудно, но пък и Гроздето е по-сладко и Виното по-хубаво. Хубавите работи трудно стават. Не съжалявайте нито за сватбата нито за изпитото вино. То е за здраве и щастие на младоженците. Другите неща сами ще си дойдат с времето.Здраве и щастие да има, и Мир и Любов. Другото е лесно. Най Важното всъщност е че на Сватбата си получавате Божието Благословение и това на Вашите Родители. @}->-- @}->-- @}->--

И  аз мисля,че подписа не променя нищо.Но май много приказки съм гледала и чела, че искам да се видя в бяла рокля и т.н...
Важното е да се разбираш и да си щастлив с човека, а подписа е въпрос на избор или на време понякога ...

А пък аз, явно, съм го подценявала безумно, защото страхотно много ми хареса. За мен винаги удоволствието от едно събитие е било в подготовката, но за сватбата, освен в суетенето преди това изпитах огромно удоволствие и на самото тържество. Даже и тази есен, като бяхме кумове, пак сътворих хиляди джунджурии, доста по-сложни от тези за нашата сватба, и пак ми достави страхотно удоволствие самото тържество. Явно харесвам сватбите, освен, че харесах да съм център на внимание преди няколко годинки. А пък и мъжете, ако са добри момчета, като се оженят и добиват доза тежест, което ми е много сладко.

Абе сватбата си е един купон! Аз бях сигурна, че няма нищо общо с отношенията между двамата с мъжа ми и така се и оказа. Но просто пак бих се оженила заради купона и емоцията, които носи тоя ден. Даже с мъжа сме се разбрали, като порасне детето ще си направим една скромна церемония с кумовете, но на морето. Това си ми е мечта от много време, но при 150 човека гости нямаше как да стане на морето!
А в момента гледам с насмешка на всички приятели, които твърдяха, че брака променял всичко и че хората се разделяли след като сключат брак!

И ние нямахме планове да правим сватба, но явно нещата наистина са си с времето...Сега съм безумно щастлива, че направихме тази крачка. Не очаквам нищо да се променя - тези глупости, че всичко свършва със сватбата ми омръзна да ги слушам. Според мен с подписа всеки затваря една глава от живота си и отваря нова - по-хубава, изпълнена с нови вълнения, желания и мечти. А дали си заслужава да се прави сватба - за мен си заслужаваше, защото събрахме наистина само близки хора - без далечни роднини, познати  и т.н. Бяха хора, които така или инъче щяхме да почерпим  =] Сега за църковният брак ще сме само с кумовете, затова бягаме толкова далеч да го сключим :yes:

до датата на сключване на брака ще станат 5 гд откакто живеем заедно.със сигурност е добре първо да се поживее известно време без брак,докато и двамата са сигурни,че са един за друг.иначе емоциите около пазара и подготовката са невероятни.

Ние с моя мъж сме заедно от 8 години почти. От три години живеем заедно и кои каквото иска да ми говори, но докато не заживееш с някой не можеш да си сигурен поне аз така си мисля- ние въпреки че толкова години бяхме заедно преди да заживеем - като заживяхме колко пъти сме се задърпвали за някакви битовизми, докато се наместим :-)) Иначе аз твърдо съм за брака - но с правилният човек и навреме , а не прибързано. Преди три години вече бяхме решили да се женим , но трябваше да изберем - бебе или сватба - е то е ясно избрахме бебчо и сега стигнахме и до мига за които вече губя търпение. Подлудила съм мъжа ми - всичко ни е готово и нямам търпение да стана госпожа - хи-хи

Elchoooo, напълно те разбирам!  *THUMBS* И аз разсъждавам по същия начин :) Ние избрахме първо сватбата, но и аз вече много искам бебче  :girlhide:  И за да не се отклонявам от темата - твърдо с брак с точния човек! Аз знам, че съм го намерила  *YAHOO*

ELCHOOOOOOO мале как те разбирам.
Ние сме от 10 г. заедно, но отначало бяхме решили да живеем заедно без брак. И така децата станаха 2, сега мисля че дойде нашето време да сключим брак.
Нямам търпение да стана г-жа Масларска.  :[

Ние от самото начало на връзката ни живеем заедно и почти веднага установихме, че се спогаждаме.
Колкото и дълго двама човека да са гаджета, докато не заживеят заедно не могат да разберат дали наистина са двойка и могат да създадат семейство.
Ние като решихме, че ще ставаме семейство си казахме, че първо ще имаме жилище, второ сватба и трето бебче. Засега нещата вървят по план, което не значи, че не могат да се объркат в един момент :)

И аз споделям това мнение, преди брака е хубаво двамата да са поживели един с друг. Докато не поживееш с човека не можеш да твърдиш , че го познаваш!

и ние сме поживяли,видели сме що за стока сме, приели сме си плюсовете и минусите, и аз съм твърдо ЗА БРАКА, друго си е да си законно с един човек,детето ти да се роди в законен брак,отколкото да е припознато...мое мнение...и така ние 1во сватба, след това жилище и после бебе

Ние живеем заедно от скоро и още не сме говори сериозно за сватба, но се надявам скоро да ми предложи  *INLOVE*
Може би на морето..  :[
Досега бях застъпник на свободното съжителство, но вече искам нещо по-стабилно...  :weddingday:

Нямам нищо против свободното съжителство. Въпрос на лично предпочитание е.

Ние с моя мъж заживяхме заедно месец след началото на връзката ни. Големи хора сме, не можем да ходим по срещи като ученици. А и за месеца, когато не живеехме заедно, да не ви казвам какви сметки за телефон имахме и двамата:) Беше си жива мъка - транспорти, уговорки всеки Божи ден... Сега ни е много добре. От 3 години сме под един покрив, чувстваме се чудесно. В редките случаи, когато се налага да спим разделни и двамата не мигваме, имаме кошмари:) Без майтап!

Имаме желание да се оженим. Решили сме го. Проблемът е финансов. Нямаме все още нужната стабилност, за да се обявим за "семейство". Работим по въпроса, но има още какво да се желае. Не искаме да ставаме богаташи или милионери, а просто да бъдем стабилни - да имаме и двамата постоянна работа (аз още нямам) и да съберем някакви спестявания. Да се женим преди това ни се струва несериозно и безотговорно.

Друг момент е, че не желаем по никакъв начин друг да плаща сватбата ни. Това е наше задължение. Какво "семейство" ще бъдем, ако чакаме на мама и татко да ни платят празника?

И двамата сме убедени, че ако една двойка реши да има дете, желателно е, да са женени. Не е задължително, разбира се, но все пак е в интерес на детето, а и е по-лесно за нас от бюрократична гледна точка.

Желая на всички двойки - женени или неженени да са щастливи и влюбени, независимо от своя избор!

И аз съм привърженичка на брака, но съм на мнение, че битовизми винаги ще има и една двойка не трябва да живее години заедно преди да се оженят. Разбира се обаче, че тябва да се опознят двамата много добре, за да не се изненадат, когато глупавите ежедневни проблеми изнервят обставовката.

С моя приятел живеем някъде една година и няколко месеца вече заедно. Мога да кажа, че през цялото време сме мислили за сватба,но просто е имало други неща,през които трябваше да преминем.
Сега мисля че скоро идва момента, в които може тази наша мечта да стане реалност.
Желаем да сме заедно цял живот и да направим този ден незабравим за нас и всичките ни близки.  *INLOVE*
Иначе аз съм "за" съвместният живот преди сватба.  :danceg:

Ние с бъдещия ми съпруг сме от 12 години заедно, не сме били против брака, но така се стече живота ни, че все намирахме по-важни моменти от това да се оженим. Ето, че дойде момента и сме много щастливи от факта, че си имаме дата. Аз съм за съвместния живот с и без брак, но появи ли се дете - задължително съм "ЗА" брака.

Аз съм твърдо ЗА брака.Ние с моя съпруг живяхме 3 месеца без брак и на 4 подписахме,а догодина през май смятаме да сключим и  църковен брак

 Интересно, бързо действате ! Пожелания за дълъг семеен живот .

И ние сме така - от първия ден. До последно бях убедена, че ми е все тая дали ще се женим или не, особено като имаме предвид факта, че аз обичам сватбите заради купона. Ако няма да има джангър и лудница, не бих отишла само да се подпиша в съвета...
Но нашия план беше първо къща, после бебче, после ако имаме пари - сватба. Да, ама милото ме изненада един ден (въпреки, че го очаквах, по принцип.. но не и в този момент) и май тръгваме отзад напред :)

Ох, ние за съжаление, ако трябваше да чакаме първо за апартамент, никога нямаше да се оженим. Мисля, че ще си останем годиииииииииииини наред на квартира...

Здравейте, мили момичета! С интерес чета подготовките за сватбите на всички Ви, а след като те минат и как сте си прекарали. Много се радвам за всички вас и с трепет и вълнение Ви чета почти всеки ден. Ние с моя приятел сме вече 4та година заедно и аз много се надявам скоро и аз да бъда булка, но като чели той все още не е готов. Живеем 2 години заедно, мисля че сме се поопознали, но определено брака за мен все още е мираж,а съм твърдо за него, а при желанието за дете или при наличието вече на такова, абсолютно задължително е според мен.

Съншайн,ние от повече от 4 години живеем заедно и все още го чакам O_O Иначе постоянно ми говори за брак,започвам вече да се обърквам,иска ли или не.
Аз не виждам нищо лошо в съжителството на семейни начала,било то и за кратко преди сватбата.Все пак това си е вид проверка дали двама души си пасват или положението е много критично.По-добре да се поживее преди сватбата,за да няма после неприятни изненади.

Да, аз също не виждам нищо лошо, даже напротив, но хората постоянно ни питат, което ме кара да се чувствам аз неловко, защото нали знаете, че винаги жената е такава и онакава, живеем в малък град и всичко се коментира непрекъснато, не можеш да излезеш например на вечеря без да разбере целия град, много любопитни и месещи се хора, а не дай си боже да забременея преди годежа не ми се мисли и пак целия срам, ще го бера аз. И най-лошото е че той не че не иска да е с мен и да създаде семейство с мен, а просто не се чувства готов да се ожени, защото приятелите му най-вероятно това му втълпяват. Иначе сме говорили и за раздяла, категоричен е, че иска да сме заедно, стягаме си жилището... не знам и аз вече какво да казвам. :) Желая ти късмет и дано скоро се похвалиш с най-прекрасното предложение, ако го искаш разбира се.

Аз бих ви казала да си живеете живота и да не слушате хората.Ние живяхме дълги години без брак в не голям град.Хич и не съм слушала кой какво казва, не ми пука да си гледат техните къщи.Омъжих се, защото мъжът ми държеше на брак, иначе ми е все тая с или без подпис пак щях да съм му жена.

Да ти се връща пожеланието *INLOVE*
Около нас също всички започнаха да се женят или да забременяват,аз също разказвам и намеквам,той пък обсъжда някакви неща от рода на кого ще поканим на нашата сватба,но още като че ли не може да му узрее в главата...Мъжка му работа :\
Маги,аз не се притеснявам за хорското мнение.То си е по-скоро чисто женска болка,че не ме иска достатъчно,особено след като гледам как около нас всички стават по-сериозни.Дали ще му пера гащите с или без подпис,все тая.Въпросът е принципен :D

Дами, аз като гледам тук постовете съвсем не отговарят на действителността. Имам в предвид това, че повечето постове клонят към съжителство без брак и може би за това напоследък повечето булки са бременни. Трябва ли да забременеете за да се сетите че трябва да се омъжите??? Не е ли по-лесно обратното? Мислите ли за това дете как му се отразява цялата тази лудница? Независимо дали вече е родено или е още в корема на майка си. Да не говорим, че сватбите с бременни булки са доста по-скучни. :P :P :P

Омъжена съм от 5г AIven, няма да съм на сватбата бременна споко!

Aiven, надявам се, че си целял само провокация по тази така или иначе активна тема, иначе си обобщил като лелите на пазара. Аз се ожених бременна, весела и сватбата ни си беше по наш вкус с половинката, за разлика от много други скучни, на които съм била, съобразени с роднини. Даже бебето чудесно се справи със задачата да ни "пази" от излишни гости, защото успешно се извинихме с него. Интересната или скучна сватба идва от това как я организират младоженците. Скумриите ще са си такива, ако ще и девствени да са на сватбата. Разбира се, тук не говоря за булки преди раждане, ама то не съм и чула за такива.

Какво значи "Да се сетиш да се ожениш"? Да не е някакво задължение това?

 :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Aiven, освен всичко написано, бих добавила и следното: двойките в повечето случаи живеят отделно, заедно в апартаменти под наем. Един наем, особено в София, не рядко гълта около половината или повече от доходите на единия от двамата. Останалата половина отива за комунални услуги. С другата заплата остава да се изхранват, обличат. Тук можем да сложим и разходи по транспорт, защо не за забавление (кино, бар и тн.). Едва сватба, освен ако не е само подписване, а струва ми се списващите в този форум конкретно бягат от това, е съпътствана с не малки разходи. Във всички случаи отиват поне няколко хиляди лева. Сега някакъв отговор на някой от въпросите си намери ли?

Аз пък подкрепям Aiven. За мен бремена и булка са думи които не трябва да седят една до друга. Даже си спомням, че 3 месеца преди сватбата ми закъсня и бях полудяла как ще отложа сватбата в такъв етап, понеже бременна бях казала, че няма да се женя.
И наистина светбите на бременни булки са скучни, поне тези на които аз съм ходила. В този ред на мисли ... Деница Звецдица, не искам да те обидя или да споря с теб, но няма булка коята да каже "Бе моята светба беше скучна."
blackisblack.... според теб бебето как намаля разходите по сватбата?!?
Ако човек иска да се жени нека го направи както му е ред, защото за околните винаги изглежда, че се женят заради бебето.

Пъни, пак правиш грандиозни заключения.Ми аз пък като присъствала на сватба на бременна булка мога да кажа, че беше супер весело, интересно и различно.Просто хората не се бяха вглждали в детайлите, а направиха яка за гостите си сватба.Така че айде без обобщения, ние знаем че си добра в това!

punk_girl123, къде съм твърдяла, че бебето намалява разходите? Аз обясних защо в не малко случаи решението да се "вдига" сватба се отлага до бременност. Има много хора, в това число мои приятелки, които избраха да родят детенцето си в семейство, а не просто в съвместно съжителство. И тук не става въпрос за това "какво ще кажат хората", за скучна булка или чисто нормативни пречки, които отваря раждането без брак.

Дами не се карайте,
Всеки има право да изкаже своето мнение в един или два поста. Всичко друго което е в повече, вече се счита за опит за налагане на своето мнение пред това на останалите. Така поне мисля аз.  :)
Не се засягайте от мнения които са различни от вашите. Нормално е да има и различни мнения, още повече на място, където всеки се стреми да привлече внимание. Нека обсъждаме без дразги по междуси.
Може би съм малко краен в изказването си но както и да го изкажа, негативното ми мнение към бременните булки винаги предизвиква омраза, особено сред самите тях, както е в тази тема. Все се надявам за в бъдеще младоженците да постъпват малко по-разумно и ако са решили да създават семейство да не чакат до като жената подуе корема (извинявам се за израза) а да действат своевременно. @}->-- @}->-- @}->--
Също така не съм съгласен, че за да се ожениш трябва да похарчиш няколко хиляди лева. Или поне, не смятам че е задължително условие. Сватба може да направиш и с много по-скромни средства, да не кажа че и без пари също става. Естествено, че в този случай става дума за компромис но във всички случай е по-добре така от колкото другия вариант- с корем на сватбата. @}->-- @}->-- @}->--
Искам да кажа, че от чакане на подходящия момент няма никакъв смисъл, точно обратното. До като чакате да съберете достатъчно пари, за една хубава сватба бебето вече е "на път" и се случва така че вместо в по подходящия момент, правите сватбата във възможно най-неподходящия. Защо ли? Ами защото на една бременна жена и трябва спокойствие, а не нерви и напрежение с които е свързана подготовката на една сватба. Малко са хората които могат да си платят на друг да се занимае с подготовката. В повечето случай, за да се спестят пари се похабяват много нерви, които са много вредни за бъдещия наследник-бебето. :)

Айвън, какво значение има дали булката ще е бременна или не?Какво значи да подуе корема.Едно бебе е само щастие, а това, че не са виждали смисъл от брак преди това, или са нямали възможност да направят сватба е нещо което преценяват двамата, не ти, аз, съседката!

Всеки си има глава на раменете и мисли, решава.Ти не си на тяхно място и те не са на твое.

Как да няма значение??? Искаш да кажеш че това което  се случва напоследък е много добре??? Не мога да се съглася. Не съм против самата сватба а против това че не е добре за бебето, което в този случай е в безпомощно състояние и е малтретерано по този начин. Ние със съпругата ми "загубихме" едно дете по този начин. Бременността беше в края на втория и началото на третия месец. Бяхме гости на една сватба и не знам защо и какво се случи. От силната музика ли, от цигарения дим ли??? Или от малкото алкохол, който тя погълна? Съпругата ми направи спонтанен аборт. От тогава като видя бременна булка и ме е страх да усилвам музиката. И това е най-малкото за което съжалявам. Загубата е огромна и не го пожелавам на никой. След като ние си платихме по този начин за своята безотговорност се опитвам да предпазя и други двойки. Защото виждам колко са безотговорни повечето от тях. Какво значи, след като разберат че момичето е бременно, тогава да се сетят че искат да се оженят??? На това му казвам пълна безотговорност, и към самите тях и към роднините и най вече към детето. Съгласен съм, че бебето е щастие, но след като се роди живо и здраво. Бременността на една жена не е най-подходящия момент за вдигане на сватба. Едва ли повечето от вас ще са доволни само от венчавка в църквата и гражданското. Ако е така ДА, обаче повечето искат както се казва  "като е гарга да е рошава" без да мислят за детето :(  

Твърдението ви е повече от смешно и не е тук мястото да навлизам в подробности.Мисля че имам доста знания по въпроса и ако лекар каже че няма проблем, то няма проблем.
Съжалявам за загубата ви, но за пореден път Всеки има право на избор и глава на раменете си.

Моля престанете да налагате мнение!

AIVEN, сам помоли да не се налага мнение, а го правиш. Сега разбирам каква е била причината. Съжалявам за загубата ви, но това не е правило. Всъщност правила няма - но всеки си преценява, както рисковете, така и възможностите.

Извинявам се че пак се включвам, но след като ме репликират поименно, мисля че имам право на отговор.
Колкото до моето твърдение не мисля че е смешно. И не мисля, че въобще на някой може да му е смешно. Поне на мен не ми е. Не знам кой ще е този лекар, който ще каже, че вълненията около една сватба, цигарения дим, алкохол, силна музика и т.н. не са проблем за една бременност. То не е нужно лекар да ни го казва. Достатъчно е човек да има малко обща култура за да знае тези неща. Ивинявам се и ако съм засегнал някой но не съжалявам за дебата, който се получи. Не искам да си налагам мнението а просто да задам тема на размисъл на бъдещите младоженци. Мисля че ще им е от полза. А и не вярвам на някой от тук пишещите професионалисти да им е по-приятно да обслужват младоженци в такова състояние. Малко или много една бременност по време на сватба има своите негативи и въпреки че до някъде ги разбирам не го одобрявам. Преди да почнат коледните партита аз имам още една сватба за този сезон и за мое съжаление булката отново ще е бременна, но какво да се прави... :(
Успех на всички през новия сезон @}->--

В продължение на 5 г се боря със стерилитет, минала съм през какво ли не.Знам много, прекалено много за физиологията на жената и мъжа, за спонтанните аборти в ранните месеци, за много неща, трябва ли да навлизам в подробност?Да за мен изказването е необосновано, че аборта е в следствие на силна музика или цигарен дим или подобни.Съжалявам за загубата ви, но да всявате такива заблуди е некоректно!

+1
 В началото на годината имах мисед. Нито съм ходила на сватба, нито на дискотека. Разбирам, че вие свързвате лошото което ви е сполетяло със сватба, но не може да налагате вашето мнение върху бъдещите бременни булки. Всеки сам си преценява как се чувства и какво иска.
 Аз самата също не бих се омъжила бременна,  но това си е мое мнение. Но пък с удоволствие съм ходила на сватби на бременни приятелки.
А и бременните не са неизлечимо болни,  че да трябна професионалистите да ги съжаляват.  Едва ли вашите клиенти ще са доволни от начина по които ги приемате.

Малко се измести темата, но и аз искам да кажа на бъдещите булки да не се притесняват. Веселието и приятните емоции не са опасни за бременността!
Единственият "проблем" би бил, че може да има коремче или по-бърза умора, но бебето с нищо не пречи да изкарате сватбата на мечтите си.
Аз съм била на 2 сватби на приятелки, които бяха бременни. При тях не се получи така, че се женят заради това, а обратното. След обявяване на намеренията за сватба, предполагам от голяма радост се появява бебето :) Сватбите бяха страхотни, не само за нас гостите, но и за самите тях. Когато си бременна не си болна!
Лично аз много държах да не съм, и не бях. Но понякога обстоятелствата са такива, сватбите винаги са хубаво нещо, когато се вдигат от щастие и с желание  *THUMBS*

 :offtopic: Отношението към всички бъдещи майки трябва да е с подчертано внимание и с "едно на ум", никой не говори за съжаление. Може и да нямат връзка емоциите /независимо положителни или отрицателни/ с неприятностите след това, но щом периодът на износване се нарича бременност /от бреме/, а не примерно лекост ;), щом дори и Кодексът на труда пази тези жени, значи, има защо да гледаме на тях по различен начин.
По темата - аз съм от старата генерация и за мен съжителството без брак беше недопустимо. Когато големият син каза, че ще живее заедно със сегашната си жена, доста се стреснах и си поплаках. После малкият доведе вкъщи едно моме, преди да беше завършил гимназия и пак се шашнах и ревах. И в двата случай първите ми думи бяха дали майките на момичетата знаят. Оказа се, че не само знаят, но и нямат нищо против. Сега вече свикнах и като се замисля, наистина е все едно дали двойката има брак или живее без брак. Че и дете да се роди, нищо в свидетелството му за раждане не подсказва дали родителите са женени или не.
Включих се в темата просто за да знаете, че може родителите ви да реагират малко неадекватно в началото, ако им кажете, че ще живеете заедно с някого. Може да го приемат като мен, все едно е вече брак с всичките му отговорности или пък като голям риск. С времето всичко си идва на място, така че, спокойно *THUMBS*

интересното е , че на съжителството  без брак, което съм имала цели 3 пъти  :P , моите родители реагираха нормално, но тези на съответните партньори- все едно си ги ущипал на неподходящо място.
А за жененето бременна, ми това си е до случване, ако се случи и искаш да се жениш с корем- чудесно, ако си като мен и искаш да изчакаш, защото така емоциите биха ми дошли малко в повече- пак чудесно.
Не виждам лошо нито в едното нито в другото, ако самата жена е ок с това.

svekarva и моята мама реагира много остро когато заживяхме заедно с моя мъж, но повече се изплаши да не би да това завинаги остане само съвместно жителство без брак, понеже беше наясно че тук в България е доста модерно да се живее на "семейни начела".

Според мои наблюдения когато съм говорила с жени които живеят с мъже без брак разбрах че не винаги това е двустранно съгласие. В един момент единия от двамата е искал брак, но не е срещнал разбиране от другия и доста често се е случвало избора да е само на единия. Даже наскоро говорих с шефката ми която живее с приятеля си на семейни начела, и тя самата сподели че много е искала да се оженят но той не искал, но е искал да имат детенце и тя се е примирила. Много ми тъжно когато го чувам това защото избора трябва да е и на двамата.

 :offtopic:Относно бремените булки, при нас в Македония почти всички сватби са с бремени булки, даже на последната на която ходих на братовчед ми, те се сгодиха миналата година и работиха здраво за бебе, чак след като разбраха че е бременна булката тогава определиха датата за сватбата. Не ги оправдавам за това, но така са си избрали.


AIVENне се мъчете да се обвинявате, абортите в доста случаи са грешка на приордата, и аз наскоро имах мисед, не винаги има обяснение защо се е случило, на един здрав плод нищо не може да му повлияе  @}->--

svekarva, абсолютно смятам, че когато носиш живот трябва да се пазиш, но не и да се ползваш като болен. Бреме все пак е задължение, товар ;) Всяка жена има различна бременност (ако е безпроблемна) и особено ако не е в последните месеци, не виждам какво пречи да води нормален живот. Разсъждавайки малко се замислям колко нерви изхабих покрай сватбата де, а те със сигурност вредят сериозно. Но за самата вечер, няма никаква опасност.
Аз не разбирам съжителство без брак. За брак нямам в предвид вдигане на сватба. Моите убеждения са, че ако става въпрос за дете двамата родите трябва да са узаконили връзката си. За мен подписа е поредната "гаранция" за сигурност и то главно за детето. Не смятам, че това влияе на отношенията между хората, аз го приемам по-скоро от прагматична гледна точка.
Биха ми били доста интересни доводите на хора, които отхвърлят брака, тъй като не познавам такива.

Мариолка за съжаление доста жени искат да се омъжат, но не смеят да си кажат за да не се приема като някакъв голям проблем от другата страна и за това не си го признават.
Аз имам приетелки, които след като ние се омъжихме и спярха да ми се обаждат да не ги подчекна за брак, а ако се случи е малко като притчата за лисицата и гроздето...все им е кисело, а от километри им личи, че го искат.
На мен ми е по парадоксално защо мъжете гледат на брака, като нещо толкова лошо и ангажиращо.
Лили редовния довод, който аз чувам протива брака е ,че съсипвал на хората връзките и след това се развеждали./лисицата и гроздето ;)/

Аз, лично не виждам смисъл.За мен брака не е подписа в общината.Той какво ми носи?Аз ако искам да съм с някого съм с него с или без този подпис.Да омъжих се, защото така искаше съпругът ми.Уважих желанието му.Но и преди да стигнем до тази стъпка, аз бях сигурна че това е човека за мен и че ще остана с него.

след като вече имаме брак, ми е все едно. ако върна времето назад, не бих си хабила парите за сватби. единствено ако решим да имаме дете и ако ни е писано, бих се замислила ( ако върна времето назад и не съм се омъжила ). Аз не виждам разликата отпреди със сега, само дето давахме пари да се женим =]. оказа се че години наред съм живяла с илюзията че много искам сватба, а сега излиза че ми е все едно и че по-харесвам чуждите сватби и като цяло сватбите. Но социумът си казва думата, повлияно ми е и от родители, колкото и да бягам от това, все пак нещо съм била прихванала ,че "Трябва" да съм омъжена. сега ми е смешно. :)

Ами подписа си е подпис. Урежда законово нещата, малко или много играе роля на договор. Иначе понятието брак за мен няма нищо общо с подпис, а още по-малко със самата сватба. Чрез подписването пред закона си свързан с този човек и най-малкото при някоя трагедия например нещата стоят по съвсем друг начин. Това е чисто формалния смисъл на подписа.
Според мен е общо прието мъжете да се страхуват, защото преди те са вадели парите, т.е. само те са уязвимите в този случай. В днешно време това е доста неадекватно.
А това, че брака води до развод.... просто няма да коментирам...

Под влияние на филми /особено американски/, вероятно мъжете се страхуват от доживотни ангажименти за изплащане на издръжки на жени и деца при развод. ;)
Иначе, нормалните притеснения от финансов характер са еднакви, независимо дали са с брак, или без.
Lillly, мъжете са така устроени, така работи техният мозък и никой не се опитва да го отрича в научните среди - мъжът е този, който защитава семейството и който ходи на лов за храна! Вероятно след време нещата ще се променят, но все още е така ;), дори жената да е материално обезпечена до 10-то коляно.

Лили, дали с брак или без, ако се стигне до раздяла, ако вие двамата не се разбирате, то това нещо наречено развод може да ви докара до ужасни отношения, остав че е и скъпо.Издръжките на децата са смешни в БГ и масово не се плащат.И да го осъдиш да си я плати с лихвите все тая пак не плаща, ако не иска.Деленето на имущество, ако чакаш на съда, по-добре се откажи.Така че в БГ ако разчиташ точно тоя подпис, да ти оправи нещата ако стигнете до развод, е меко казано наивно.Виж ако сключите договор преди брака да, тогава нещата са различни, но без договор е все тая.

Ами то по тази логика и предварителен договор да имаш, с т.нар. "българска правосъдна система" пак нищо няма да получиш. Не знам аз съм с друго мислене. Аз не деля нещата на български и не-български. Смятам, че така е правилно, наречете ме голяма оптимистка, ако искате. За мен подписа е по-голяма сигурност, отколкото не дай си боже да си развалите отношенията или нещо друго се случи и единия изчезне.
Относно мъжете, аз нямам против схващането мъжа да защитава семейството, но точно в днешно време се получава това т.нар. "комплексиране" на мъжете, тъй като в много семейства жената печели повече пари, гледа децата, гледа къщата, а той... мисля, че разбирате какво имам в предвид.
Аз не се омъжих, защото съм "имотна", нито мъжа ми е такъв, а смятам това за редно. Дали си струват разходите за вдигане на сватба обаче... това е друг въпрос :)

Интересно, колко различни са хората...
Аз не исках сватба, по-точно не мислех, че ако не ми се случи това нещо в живота, ще е голяма загуба, като се има впредвид и разходите..., съвсем. Бях за брака обаче, особено впредвид плановете за деца. Обмисляла съм варианти само за сключване на брак, без сватба, но не особено сериозно.
От днешна гледна точка мисля, че щяхме много да пропуснем, ако не бяхме направили сватба. Това беше незабравим ден, толкова положителни емоции, така трайно запаметени....пожелавам го на всеки. Мисля, че си струваше всеки изхарчен лев.
От този миг на всеки, който се колебае давам този съвет, просто не пропускайте този момент в живота си.
Не мисля, че бракът промени нещо в нашите отношения, в ежедневието, може би започнахме да гледаме на себе си като на истинско семейство, каквото сме особено след като се появи и нашето дете.

Много приятен разговор се е заформил тук и май темата доста се е изместила по едно време :)
Година и нещо след сватбата ни не бих си и помислила да се откажа от тази емоция - може по време на организацията да съм имала други представи, но това си беше нашата сватба, с нашите най-близки хора, с нашите идеи и всичко си остава в сърцето.

При все това не намирам абсолютно нищо лошо в съвместния живот без брак, ако е по желание и на двамата партньори. Аз също имам приятелки, които живеят с приятелите си от много години, и преди време са си мечтали за сватба, но мъжете не са дали и да се споменава за това. На мен не ми е тъжно за това, в крайна сметка всеки взима своите решения, по-скоро ми е малко неприятно, когато тези същите момичета започват постепенно да приемат крайно негативно мнение към брака до степен на яростно отричане. За мен е неоспорим факт, че наличието или липсата на удостоверение за граждански брак не променят съвместния живот - в крайна сметка дългото съжителство променя взаимоотношенията между хората и това е нещо нормално и даже красиво, в някои ситуации.

Относно бременните булки - аз също бях преценила, че предпочитам да направим сватба преди да планираме бебче. За мен обаче също изказването на Aiven, че професионалистите гледали със съжаление на тези момичета, ме изненада - ако наистина е така, определено могат да си оползотворят времето в друга дейност, като самоусъвършенстване например. Моите извинения, но никой не наема един dj, видео оператор или фотограф, за да се интересува от тяхното мнение относно семейния си живот. Дано не го показват пред клиентите си, защото е адски обидно.
Да сме живи и здрави и да имаме възможност да имаме здрави и желани бебчета, а дали сме омъжени или не и дали вдигаме сватби "с подути кореми" си е абсолютно наша работа!

Никой от професионалистите не гледа със съжаление, направо се втрещих като го прочетох, колегата се е объркал нещо. Живи и здрави да сте и да имате здрави, красиви и умни деца, като вас, родителите им, а професионалистите ще се погрижат, на вашето тържество, всичко да бъде на ниво, съобразено с вашите изисквания и изпипано до последния детайл.

Когато двама човека се обичат истински, не им е необходим подпис, подписът не променя нищо по отношение на чувствата им. Въпреки това, ако двойката има възможност да организира тържество, това е едно повече от прекрасно изживяване и е изключително емоционално и за двойката, и за гостите. Разбира се, това е вярно, ако и двамата искат да направят сватбено тържество.

Преди без сватба не можеше, но сега не може и със сватба, може и съжителство на семейни начала. Така че вече сватбата не трябва да се възприема с предишното й значение и символика. Вместо това, тя е едно изключително красиво парти в чест на любовта на двама човека. Затова и вече не се коли кокошка и не се маже вратата с мед, а се правят бутикови декорации и high-end събития. Много често са ми казвали приятели, че само помагам на хората да се "бракуват", че на младоженците им приключвала свободата и т.н. и това тотално ме ядосва. Истината е, че повечето двойки, чиито сватби съм организирала, са били безкрайно щастливи и емоционални в сватбения си ден и на мен също ми става страшно мило за тях.

Така че аз лично виждам смисъл в сватбата, ако е желана и според възможностите, защото това, че си намерил своя човек сред толкова много хора е уникално в живота и си е повод за радост и празнуване! Но не смятам, че е правилно младоженците да си надхвърлят възможностите и да теглят кредити, например, само и само, за да имат скъпа сватба. Истински емоционалните сваби не зависят от бюджета, а от това, как се чувстват хората един спрямо ддруг и колко желаят да се оженят. :)

Съжалявам, но аз не съм съгласна с последното мнение.
Не може да се слага знак за равенство между брака и съвместното съжителство. За мен поне брака донесе промяна в отношенията и то в много положителна посока, след сватбата няколко седмици не ходехме по земята, а летяхме от щастие и любов. Съвсем различно е просто да живееш с някого и да бъдеш нечий съпруг.
Освен това сватбата и брака са различни неща, не всички искат големи сватби, само за да имат тържество. За мен сватбата е един приказен преход в отношенията между двама влюбени, едно съвместно начало, на сливането на две половинки в едно. И с това, че традициите са мъртви, също не съм напълно съгласна. Не сме спазвали всички традиции на нашата сватба, но аз мазах вратата с мед и масло, хвърлих си букета в течаща вода и не съжалявам, че съм спазила определени традиции, дори ако мога да се върна бих спазила и други традиции, които в онзи вълнуващ ден просто забравих.

За брака! С моя мъж и без това си живеем заедно, но мисля, че бракът е определено едно красиво продължение на връзката ни, радвам се, че и мъжът ми също разглежда бракът като нещо повече от полагането просто на един подпис. Мисля, че когато има сключен брак, се гледа вече и по малко по-различен начин на двойката в обществото, не че ме вълнува как ще ни разглеждат, но определено бих се гордяла да се представя като госпожа. Бракът също така за мен означава, че двамата партньори декларират по-голяма отговорност и някак си малко или много това ги задължава при наличие на проблем двамата да седнат и трезво да обсъдят възможните решения и изходи от ситуацията, а не просто всеки да си вземе парцалките и да си тръгне. Когато има и деца, бракът е израз на семейството, на това, че всички сте заедно, едно семейство, носите една и съща фамилия и сте заедно независимо какво се случва.

Разбира се всичко това може да е валидно и за двойка, която съжителства на семейни начала, но бракът някак си подсилва и придава повече тежест на всичко това.

Относно самата сватба - всеки избира според възможностите си дали просто да се подпише или да организира сватбено тържество за своите близки и приятели пък било то и скромно такова. За мен лично това е емоция, от която не бих се отказала, защото знам, че после цял живот ще съжалявам - всяка жена мечтае още от малкo момиченце да се види в бялата рокля. Разбира се сватбите рядко са като в приказките, налага се да се правят доста компромиси, но ако младоженците и родителите от двете страни имат възможността и желанието да се включат финансово според възможностите си, то дори и скромното тържество не трябва да се пропуска, защото емоцията остава за цял живот, а все още не е доказано научно, че имаме и други животи :P :D

Аз също съм съгласна с това, което казвате. Може да не съм се изразила правилно за традициите, не смятам, че са мъртви, всеки предпочита различни традиции и ние по нашите сватби сме организирали всякакви ритуали, на които младоженците държат :) По-скоро имах предвид, че я няма обществената нагласа, че бракът поставя началото на семейството, физическите взаимоотношения и отглеждането на децата, каквато е била преди символиката на брака.

А за това, че радостта от сватбата може да продължи месеци наред, съм още по-съгласна. Затова и казах, че сватбите са изключително красиви и емоционални празници в чест на това, че двама човека се обичат истински.

В същото време не мога и да кажа нищо лошо за двойките, които избират да живеят без брак. Това е личен избор и всяка двойка трябва да си го направи за себе си. Аз лично съм много голяма привърженичка на сключването на брак и организирането на сватба, но е напълно реално двама човека да се обичат и без да сключат брак някога през живота си. Бракът и сватбата не са необходимост, за да има любов, те са следствие от това, че двама човека се обичат (въпреки че има и монго хора, които са обичат и без брак). Бракът и сватбата по-скоро са емоционални моменти за двойката, споменът за които винаги ще си остане страшно мил и неповторим. Но за да е такъв, трябва и двамата в двойката да искат да сключат брак и да организират сватба и да организират празненството за себе си, според вкусовете и възможностите си, разбира се, съобразявайки се в разумни граници и с гостите на сватбата. :)

  Аз скоро ще имам опит и от двете страни, но наистина всичко е индивидуално според мен.
  В момента съм на 32 г, половинката е на 33 г, от 12 години почти сме заедно без да сме женени, като имаме три деца, близначки на 8 г и малката на 5 г. Почти веднага след като тръгнахме, заживяхме заедно, малко по-късно забременях с каките. Бременна с близначки не исках да организирам сватба, мислехме да е след като поотраснат каките, но тогава забременях и с малката и ново отлагане. Следващото което беше на дневен ред беше покупката на апартамент заради нарасналото семейство.
   Държах ако се женим да направим сватба, а не само да подпишем, така че в покрай покупката на апартамента и изплащането на кредита и обзавеждането имахме други приоритети и разходи иотново отложихме.
   Най-накрая дойде време и за сватбата и аз и половинката както и малките шаферки се вълнуваме, въпреки че при нас самото подписване няма да промени почти нищо  :)

А колко по-хубаво щеше да е ако сватбата беше първа в списъка. @}->--

  Възможно е, но няма как да разбера  :).
  Най-важното за мен е че в момента съм щастлива със семейството което имам и за мен това е повече от достатъчно независимо от липсата на подпис.
  Всъщност половинката все още се притеснява, че нещата може да се влошат след сватбата... Особено когато покрай нас доста познати и женени приятели се разведоха. Всъщност на кумата мъжът и който ще е кум е от вторият и брак.
  Ние имаме и в момента товаq което ни трябва и което ни прави семейство, независимо дали сме женени или не, макар да признавам, че предпочитам да сключим брак и принципно държа на брака. Както написах всичко е индивидуално за конкретната двойка, а назад няма смисъл да гледам, важното е да продължим по същият начин напред.
  Изпуснахме момента след като заживяхме заедно, но тогава финансово не бяхме все още добре, отскоро бяхме заедно, първо на общежитие после на квартира, последна година в университета, нова работа и тн . След това при рискова двуплодна бременност не ми се рискуваше, а и със сигурност нямаше да се насладя на сватбата, както бих могла сега.  :)
  П.П Въпреки времето в което живеем миналата година съучениците на каките им бяха правили проблеми за това, че не сме женени и едната се беше върнала разревана.
  В момента са много радостни и трите и очакват с нетърпение сватбата, като и трите имат поръчани рокли подобни на моята. Това например, ако се бяхме оженили преди щяха да го пропуснат :)

И наши познати имаха подобен случай и се наложи да сключат брак заради момиченцето си на 12г. Освен това имаха проблеми при пътуване зад граница. Макар да е нищо като разстояние, примерно за еднодневно ходене до Одрин, на границата търсят разрешително от другия родител. Така става и за местата в самолетите- за да са заедно, ако не успеят при чекиране.

Може да си живеете така, както ви харесва, и на двамата... Важно е да я има хармонията във вашата връзка! :)

Никога не съм заемала позиция по тази тема, защото смятам, че всеки има пълното право да живее по начина, по който пожелае.

Лично аз и партньорът ми решихме да сключим граждански брак, но в никакъв случай не смятам, че ако не го бяхме направили, щяхме да се обичаме по-малко. :)

Ние сме заедно от 7 години, за мен е важно да има хармония между хората, а бракът е просто п одължениена това. Но все пак смятам, че всеки трябва да върши нещата както ги чувства.

След дългогодишен СЪВМЕСТЕН живот единия казва на другия - Какво ще кажеш да се оженим? - Ти пък... кой ще ни вземе на тия години? :funny: :funny: :funny:
Изводът: Не се доверявайте на чувствата си, а на разума. :) :) :)

Живеем заедно вече почти 6 години,заедно сме от 6 и половина.Решихме,че вече му е дошло времето да си сложим табелка на вратата :funny:

Напредвате! *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Да,определено :funny:

И вие сте като нас-и ние на шестата решихме, че е време да го направим,а сме сгодени от шестшя месец   =]

Уаууу ohmy Е,ние вече сме сгодени от месец,но пък ти направо ме уби! :girl_impossible: :bravo:

Е човек и добре да живее, се жени :girlhide: :girlhide: :girlhide:. Ние по примера на колежката, тя след 20 години съвместен живот.
 

Някак не ни е до това. Знаем, че ще е  прекрасна сватба,но все я отлагаме  :[ . Важното е, че се обичаме, разбираме и подкрепяме, останалото е подробност, поне според мен  :)

Абсолютно съм съгласна! *THUMBS*

Аз пък да ви кажа, на 3-тия ден предложих на момичето и то се съгласи. След около 3 месеца вече бяхме женени. Вече имаме три деца..... а бе върви ми на 3. Живеем на 3-тия етаж, в 3-стаен ап., роден съм на трети Март (03.03) ....списъка с тройките е дълаг.
 Сега мисля за още две жени, за да станат 3. :funny: :funny: :funny:

И вече мога да мина на разделно хранене, като ми препоръча доктора- Ще закусвам с първата, ще обядвам с втората и ще вечерям с третата. :danceg: :danceg: :danceg:

Ние пък от 9 години сме заедно, от 7 сме сгодени. И щерката и синковецът имат рождени дни малко след сватбата това лято като каката става на шест, а бебокът на годинка. Та има ли някой, който е бил булка-кърмачка, за да сподели опита си или да търся "сродни души" в бебешкия раздел на сайта??? :girlhide:

Ние планираме нашата сватба просто защото искаме да си направим парти :)
По принцип сме заедно от 9 год, живеем заедно от 8 , и имаме дъщеричка на почти 4год.
Но явно на моя хубавец му се дожени защото ми направи предложение след като вече имаме дете  :bravo:ю =] :danceg:
Живот и здраве догодина да стана и аз от "фамилията" . Хаха
Малката някой път казва " тате защо мама не е ....? ( тяхната фамилия)  :[ :P
Важното е да има любов и разбирателство !

Аз, като цяло винаги съм била "ЗА'" брака и не съм си представяла, че ще съжителствам с един мъж просто така на семейни начела, както казват. Мисля, че и бъдещия ми съпруг е на това мнение, защото никога не сме имали спорове по  темата.  @}->-- Дори веднага след предложение обсъдихме и решихме датата за сватба. Но като цяло най-важното е да има разбирателство, всеки си има мнение и може да реши какво иска за себе си :)

Аз съм с приятеля ми от 7 години, живеем заедно от 6, на 25г съм и от скоро започнахме да мислим за брак.
Честно казано, с днешния живот, учене до късно и борба за мечтаната професия, тези неща сякаш остават малко на заден план... Но не мисля, че има място за притеснение, попитай го и си говорете на темата, ние с приятеля ми така започнахме  *THUMBS*

Бракът е в основата на здравата връзка според мен.