Да бъдеш МАМА!!!

[Ел]

  Много от казаното е вярно, но въпреки всички мога да кажа, че успявах да покажа на моята майка колко много я обичам и не виждам себе си в стихчето. За съжаление, тя не е до мен, сега когато и аз ще стана майка.

[jasmine]

Оххх,толкова е хубаво това и има толкова истини написани в него .Не мога да кажа,че съм била лоша и неблагодарна към моята майка,но съм съгласна,че заради живота,който ни грабва и скапаното ежедневие не мога да обърна вниманието ,което заслужава моята хубава и добра майчица .И най-гадното нещо ,заради което се замислям много често,е че се омъжих толкова далеч и че се прибирам по 3 пъти в годината .Не мисля,че моите родители заслужават това,точно в годините,които аз мога да им помагам да не мога да го правя,заради обстоятелствата .Незнам,но много се замислям скоро да пресдложа на моят мъж да отидем да живеем при нашите,въпреки,че знам че това е невъзможно .Просто незнам как да се разкъсам

[Gergancheto]

  И мен много ме трогна стихотворенито. Никога не съм била лоша дъщеря, е може би по някога, но преди години. Сега с майка ми се виждаме почти всеки ден, пием заедно кафенце, ходим по магазините и т.н. Но онзи ден се разблаках когато каза че брат ми не искал да влезе с нея в едно кафе защото била "стара", а кафето не е за такива  Тя милата толкова му угажда и прави всичко за него, а той  Ама какво да правиш, тресе го пубертета   

[Gabito]

Много ме трогна, направо  Четейки го се сетих и аз за едно стихче и реших, че ще ви е интересно да го прочетете....



На мама


Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.

 

Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.

 

И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

 

Ти дала си много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога си плакал скришно

за моите болки - и търсела лек.

 

Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.

 

Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.

 

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

[Little_Sweet_Didka]

То явно темата ще е ревлива...та и аз...

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ох, наистина е много темата, но всичко е толкова вярно...

[StAsSi]

Песен на мама за нейното момиче

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."

Ето това стихотворение ме е разплаквало много пъти като малко момиченце. Представям си един ден като си имам детенце живот и здраве как ще го науча на това стихотворение (и на някой празник в детската градина, то ще го рецитира, а аз отстрани ще си бърша сълзите :'( :'( :'( )...
А ето какво намерих скоро в нета и четейки го доста си поплаках: Майчина сълза
А тук видях с очите си какво значи: Да Бъдеш Майка

[StAsSi]

Ето това означава Да бъдеш МАМА...

Твоят Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

[StAsSi]

ЗА КАКВО СЛУЖИ МАЙКАТА
(от Барбара Ноак)

Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна, един единадесет годишен и една петгодишна.
Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за вкъщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички... повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. ... И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).

Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.

[♥Сиси♥]

Днес пак цветя ти подарявам,

сърдечно ти благодаря

и колко малко е,признавам

каквото и да ти даря.


Безкрайна топлина намирам

във твойте искрени очи.

Надеждата във тях намирам

всред сноп от слънчеви лъчи.


Но зная,че безсънни нощи

за мене плакала си ти.

Дори да се преструваш още

във тебе болката тупти.


Аз виждам черен отпечатък

от мен на твоето лице.

Отнех без жал живота кратък.

Пожертвах твоето сърце.


За мен безценни са,не струват

и най-високата цена

сълзите ти,не се купуват,

не се купува младостта.


Затуй пред теб сега заставам

и моля те да ми простиш.

Аз неведнъж сгреших,признавам,

но ти от обич ме търпиш.


На тебе този ден е,мамо,

но твои са и всички дни!

Едничко нещо искам само –

до мен да бъдеш вечно ти!


Тъй,сгушена до твойто рамо

дъждът в очите ми вали.

Щом ти си здрава,никой,мамо

не може да ни раздели!

[lunno momiche]

"ЖЕНА" - Блага Димитрова

Как тревожно е да си ЖЕНА!!!
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш … да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си ЖЕНА!!!
Бъдещето да носиш в утроба
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръгнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на живото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си ЖЕНА!!!
И до ранена разбира гръд
чистите извори да защитаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!

С поклон пред всички майки и най-много - пред собствената!

[Ел]

 Тъй като доста се разплаках, реших да пусна и малко инфо :'( :'( :'(
http://mamita-bg.com/2008/05/23/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8/

[cRy]

ох момичета,
на работа съм, а не спирам да цивря 

[lunno momiche]

Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда.





На майка ми

Ако тихо, на пръсти през нощта се завръщам
ти не вдигай сърдито очи!
Знам, за мен си мислила и била си намръщена,
но престори се, че спиш!
Ще е много по-истински, и много по-искрено,
да не мисля в момента лъжа!
Ти стоиш любопитстваща...
На прага, премислила, утре всичко ще кажа сама.
Ще са неми въпросите, ще говорят очите ми
и ше виждаш в тях ти ред подир ред.
Шом след туй дълго скитане,
удома съм се върнала,
значи всичко ще бъде наред.




КАТО ТЕБ   
  Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)
 
                                                на майка ми

Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри.
Косата ти навярно е познала
дъха на позабравените пръсти.

Не смееш даже поглед да преместиш -
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми, която толкоз често
отвънка е затръшвала вратата...

Не се страхувай, мамо! Погледни ме!
Порасна непослушното момиче.
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам.

През сЪлзи неведнъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна...
Е, нека имам, нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!

Един ден мойте сЪлзи ще покапят
под първата й ласка мълчалива...
Аз ЗНАМ, че тоя ден ще го дочакам!
И като теб ще чакам - търпеливо.

[deslona]

Така не съм плакала от много,много години. :'(Дори току що го пуснах и на моята майка.Вярно,е че децата са неблагодарни и много от нещата в този живот са неоценени или поне не навреме.