Как получихте предложение за брак?

[veselyshko]

kali_gali миличка направо се разтопих като те четох Толкова мило ми стана, че след толкова време заедно и едно прекрасно детенце твоят любим ти е предложил брак по този красив начин Това си е то истинска любов,а и това че сте били пак цялата компания си е направо предзнаменование 

[kali_gali]

Наитина беше страхотно.Сладурче си ми е милото.А когато ми предложи всички женки ми завиждаха благородно,че даже и мъжете коментираха колко романтичен бил моя човек.Ми ние за това сме толкова време заедно-защото сме печени.

[Капризче]

Всяко предложение е хубаво само по себе си,защото е различно, незабравимо и прекрасно за всяка жена.

Моето бих го нарекла по-скоро шантаво 

С моя приятел от 7 години сме двойка и от 1 живеем заедно. От както живеем заедно сме говорили за брак няколко пъти, но не и сериозно. Та един ден идва той да ме вземе от работа, а аз имах ужасен ден, последния ден преди отпуската, исках да си тръгна по-рано, за да мога да приготвя багажа за морето, обаче не успях, имах 1000 проблема и така и си седях до 7:30ч вечерта. Плюс това контактните ми лещи бяха стари и се чуствах ужасно с тях(тези, които носят лещи ще ме разберат). С две думи, исках само да се прибера, да приготвя багажа и да умра, толкова бях изморена... Та идва миличкия и ми казва: "Отиваме да пием студен чай". Да не ви кавам как мразя студен чай....  И започва едно мрънкане от моя страна, че не искам, че няма време и т.н. Сигурно съм била ужасна  А той само ми се смее, кара си колата и ми казва, не, не, отиваме. И аз какво да правя, отиваме...Сядаме в заведението, поръчавме,а сервитьорката ме гледа едно такова странно и аз още повече се ядосвам... А милия се смее и ми казва "Искам да те питам нещо". В този момент на мен ми просветва нещо, но не бях сигурна и той какво ми казва: "Хладилника не го размразихме преи да заминем, а тази вечер няма да има време, какво да го правим?" И аз...      И започвам да се смея, и решихме да го оставим така. 2 мин по-късно пак ми казва:"Ааааа, и друго искам да те питам" И аз си казвам, ето това е момента, нагласям се в стола и зачаквам търпеливо да изкара пръстен, но..."А храната вътре какво ще я правим?" И аз пак  Решихме какво ще я правим и аз започвам да се смея, толкова ми беше все тая, че исках само да се приберем...И си говорим и се смеем, сервьорката обикаля около нас и след няколко минути той ми каза че съм жената с която иска да прекара живота си и пита дали и аз искам, аз го питах дали е сериозен и той извади пръстена, сложи го на пръста ми и аз казах ДА. След малко дойде сервитьорката с най-красивия букет на света(бебхен минал предварително и го оставил там) Как да не го обича човек      Не мога да ви опиша колко бях щастлива...

Това беше моето предложение

[deni1709]

еее прекрасно е предложението ти , браво на мъжлето ти
наистина всяко предложение си има своя чар и е неповторимо... 

[Natalia Borisova]

  Браво на мъжа ти misskapriss! Наистина е малко шантаво, но и романтично...

[gadamer4e]

Ние с милото сме заедно от 3 години, имаме и невероятно момиченце    Още когато забременях той ме попита дали искам да се оженим (само да уточня, че милото не е привърженик на сватбите, смята, че когато двама души се обичат, имат и дете, това е достатъчно и не се нуждаят от един подпис, за да бъдат семейство), та аз тогава отказах. Казах му, че не искам да се женим, само защото съм бременна. Нещата останаха така, много пъти сме се шегували за нашата сватба, какво ще има на сватбата и т.н, но аз не съм си мислила, че в близките години ще стигнем и до сватба.
Докато един ден се прибира милото и аз го виждам, че нещо крие, че е странен, ама си мълча. По едно време идва и ми носи някакъв лист да го  прочета - прочитам аз и гледам неразбиращо - потвърждение за някакви самолетни билети, кодове някакви  . Оказва се, че той е резервирал самолетни билети за Рим, без да ме пита и след 3 месеца щяхме да посетим този невероятен град. Аз се зарадвах и така....дойде моментът на заминаване, после на пристигането ни в Рим. Всичко беше невероятно, прекрасно, романтично, атмосферата на този град е неописуема, който е бил там ще ме разбере. По програмата, която аз бях направила, фонтанът Ди Треви го бяхме оставили за последния ден на престоят ни. Като стигнахме до него аз бях очарована от красотата му и колко различен изглежда на живо. Имаше невероятно много хора, цял митинг, но аз упорито се промуших до самата вода най-отпред. От всички страни ни притискаха хора и в този момент милото взе нещо да си рови в джоба, обърна се към мен и ми надена един пръстен на ръката, питайки ме дали ще се омъжа за него. Аз се разплаках и казах да, а отстрани как е изглеждало само мога да си представя - насред всичкия този народ ние по средата, а милото ми прави предложение. После си спомних, че всъщност един от пътите, когато сме се шегували за сватбата, аз бях казала, че си представям романтично предложение за брак на фонтана Ди Треви примерно. И той запомнил и специално купил билети за Рим, за да ми предложи на това място, което аз съм споменала. 

П.П искам също да ви кажа, че моят мъж е отишъл в един магазин за бижута, влезнал, избрал ми пръстен и го купил, без да се сети, че пръстените имат размери  и не му дошло на ум даже и когато ми го сложи на пръстта. Явно е знак на съдбата, но пръстенът сякаш е правен за моя пръст точно, пасна ми идеално 

[ina_lemon]

Жестока история, много ме впечатли.
Моето предложение дойде също в изненадващ момент, но не мога д акажа че несъм го очаквала по принцип, защото от известно време много ми се умилкваше такъв, все ми висеше по врата. Та значи. Ние сме заедно от 4 години и от почти 3 живеем заедно. Предложението ми дойде на националния празник на Ирландия междудругото, 17 или 18 март, май цзабравих точната дата. Както и да е. Събота беше, топло ама топло като през лято направо. Излязохме с колата и отиваме на брега н аморето ама на едно такова забутано и много готино място. И излизаме от колата, аз паля цигара и стоим сега значи, гледаме там нещо си и си говорим. И аз си изпуших цигарата и викам айде тръгвай да ходим някъде да вървим да се разхождаме. И той вика стой сега гледай какво е хубаво. Аз казвам да бе, много е хубаво ама давай движение да има че не ми се стои на едно място и той пак ама стой де, викам ок, айде ти стой тука аз отивам в колата и отивам значи и той въздиша такъв и идва и той. И после отидохме в Морсаката да се разхождаме и седнахме на една пейка, ама много готино място пак беше и аз пак пуша, говорим си , пуша говорим си и пак викам айде ставай да ходим някъде и той пак стой сега, седни, сядам аз и се бърка, вади и пита нещото, дето всеки тук го е чувал вече.
Та така. В последствие разбирам аз, че той от 2-3 седмици мъкне пръстена в джоба си, и все не можел да уцели място и време, че аз много пътувах по това време и все ме нямаше в града а като ме има нещо друго правим. И искал там на това другото място да ми предложи ама аз за предложение ли съм била там като съм се заинатила да тръгваме, ха ха ха, това беше цитат, нали разбрахте. И такива м ити работи. После годежче лекичко на  кръчма с родителите и една готина и купонджийска сватба.

[gadamer4e]

ina_lemon  и твоята история е много хубава.

Ако се поктавите на мястото на нашите мъже ще видиде всъщност колко е трудно да направиш това, което се изисква от тях. Аз лично щях страшно много д асе притесня, особено когато нее сигурно, че ще чуя "да" 

[veselyshko]

gadamer мила страхотна история направо настръхнах докато я четях  Браво на твоят любим мъж 
Ина ти пак ме разби- направо се поставих на мястото на твоя любим- 3 седмици под напрежение горкият  Но определено си е заслужавало да чака  такава щура  :Pмацка като тебе

[plamik]

Ех, момичета. То фонтани, морета, Морски градини - красота и приказка!  И трябва да си признаем, че нашите момчета доста са се потрудили и поизмъчили , докато чуят заветното "ДА".

[prin4ipessa]

След историята на gadamer напълно се убедих, че каквито и да са забраванковци повечето мъже и макар да не помнят дати, годишнини и т.н. като заговорим за такива неща си наострят ушите и помнят като слонове.
А от разказа на Инчето се убедих, че мъжете страшно много държат на мястото (да е възможно най-романтичното). И аз очаквах предложението си на друго място, но душито държеше да е сред цветя и така и направи. 

[desislavka]

 gadamer ,много романтична история!Направо се разтапям като чета такива неща....
 Ина,ти просто си невероятен образ!!!Представям си твоето момче колко е чакал подходящия момент!!!

П.П. gadamer ,предполагам,че това на аватара ти е вашето момиченце!!!Мнооооого е сладка!Малка принцеса...

[gadamer4e]

Момичета радвам се, че ви хареса моята история, още колко такива мога да ви кажа  А иначе на аватара наистина е моето момиченце Ема 

[Вероника]

Страхотни истории милчики, малко ви завиждам, моят милият не може много да му роди главата такива изненадки, но си го обичкам и такъв 

[tonitta]

Милички аз дълго не исках да пиша тук,че като ви чета и си викам аз на къде съм с моята история,ама все пак ще я споделя...
Та....с моят мъж сме двойка от 8г. и той едва ли не от първия ден искаше да сме семейство и да имаме деца!Това много ме ласкаеше, но аз винаги съм искала да уча висше,да завърша,да поработя,да сме финансово независими и тогава да мислим за семейство...Но още преди няколко години милото ме покани на вечеря на 14-ти февруари в апартамента му(още не живеехме постоянно заедно) и беше наготвил,свещи,работи...и в един момент вади една кутийка и аз ohmyкато гръм от ясно небе ми падна и реагирах много гадно.....казах му за пореден път,че аз ще съм с него и както до сега,ама още не искам сватба =]аз наистина исках да няма други грижи,а да се отдам на подготовка,на хубави очаквания,да мога да си гледам детето,да има с какво да го храним и така.Но той много тежко го прие,обаче след седмица пръстена,който ми подари потъмня....и аз си казах видя ли,не е на хубаво,значи не е трябвало сега да се женим?!И той все ме чакаше,все намекваше,ама аз му казах,че вече аз ще му предложа-нека да е по-интересно!И така времето минаваше....аз завърших,той напредваше в кариерата,заживяхме заедно,започнах работа,всех адв. права...и вече започнах да си мисля,ами май вече е време да му предложа :girl_wink:А той ме изненада с много глям подарък и компромис от негова страна-кученцето ни!Такова щастие нямаше! *YAHOO*То беше хем за рождения ми ден,хем за....годежен пръстен-най-нестандартния :DANCE:А когато няколко дни по-късно излизахме на разходка(беше 26 юни) милото каза:"тъкмо съм взел повече пари,искаш ли да си избереш някой красив пръстен,та да не потъмнее този път?" и аз казах "ами навита съм!ама ще е какъвто съм си мечтала винаги да имам за годежен-с бяло злато и диамант!",а той каза "разбира се!" и така влизахме във всеки магазин по центъра,ама или нямаше подходящ или ми беше много голям...и накрая в последния магазин аз гледам,пробвам и хората като разбраха за какво е първо,че много се очудиха(сама си избирах пръстена! )и после казаха"ааа,за такъв случай имаме специален-със сертификат!" и като ми го показаха се влюбих-нежен,с диамантчета във формата на цвете и най-важното-заспа ми!И като излязохме от магазина си казахме"Честито!" и се целунахме!Вече бяхме сгодени.... :girl_in_love:Не исках падане на колене,пръстен в шампанско и така нататък...не че нещо,ама на моя мъж не му отива,почва да стрепери,да заеква...и аз се притеснявам още повече,та така стана всичко....Но и аз не го осъзнах напълно,малко взех да го приемам по-сериозно като взехме да търсим ресторант,а като записахме и дата вече знаех,че е истина и така ето ни сега-семейство Петрови!
Това е милички-нищо особено,ама си е нашето "нищо особено",така че си го харесвам