Майски празници и делници :)

[магито]

Да абсолютно съм съгласна с Киви. Преди години, когато трябваше да избера как да живея, каква да съм, на къде да тръгна аз направих своя избор.С моя мъж сме от много години, тая година станаха 20 от както сме гаджета.Имаше възможност той да ме издържа, а аз да уча, но аз не можах да се пречупя.Аз съм независима, искам да имам собствени възможности и финанси, да знам, че не трябва да разчитам на някой.Съжалявам, но каквито и културни различия да имаме аз не мога да се примиря да съм нечия притурка.Обезличена, без живот собствен, без интереси.Остав, че за домакиня не ставам.Просто не ставам!Дали му е било лесно на моя мъж с мен, о Не. Но той ме е избрал такава, заради това че имам мое мнение, защото може да разчита на мен.
Та дори и след такава дълга връзка като нашата сътресения има и то много.Раждането и гледането на дете е едно огромно изпитание за всяко семейство.За това кой ще е номер 1 в семейството, за това каква помощ би поискал от човека до теб и от околните.Много семейства не издържат този момент, виждам го покрай мен.

Далеч от тежките мисли Добър ден!Как сте?Днес Графа ще има концерт в Плевен на площада и аз убеждавам моя мъж да ходим да го слушаме с Моника.Дано ми се навие на гениалния план Хубав и усмихнат ден!

[Marri]

Супер! Дано отидете, сигурно ще е приятна емоция!

[Alichka]

Когато не живееш с един човек е много трудно да разбереш какъв е и как би постъпил в много ситуации. Много често хората се женят след като са "ходили" много години, но не са живяли под един покрив продължително. И в момента, в който започнат проблемите и започне да се случва живота, се вижда един човек какъв е.

Това е едно от нещата, които искам някой ден да обяснявам на моите деца. Важно е! Даже жизнено необходимо е да могат двама души, преди да предприемат сериозни стъпки, да се пробват заедно да живеят. Не е въпрос само на общо домакинство и кой ще пуска прахосмукачката. Става дума за дребни навици в ежедневието, за общ бюджет и планирането на разходите, за общи планове през годината (почивките например).
Много ми харесаха коментарите на Руми и на Киви Границите са размити докъде и как можем да търпим. Не искам да сравнявам времето на бабите ни с наше време. Почти нищо общо няма. Проблемите може да са от сходно естество, но като цяло начинът ни на живот и нивото на търпимост са различни.
Гаранции няма! Аз съм казвала, че ако имам избор, не бих работила точно този тип работа. Преди ми се струваше привлекателно. Така е! В търговията има тръпка, има адреналин и като направиш сделка - летиш. Обаче това е чудесно до време, когато семейството застане на първо място. Ако имам възможност, тотално бих сменила служебното поприще. Бих се отдала на нещо, което ми носи повече спокойствие и време за семейството.
Що се отнася до кумове, и аз съм на фаза "тежко ми е". Кумата тотално се отдръпна от света, откакто забременя. Почти не се чуваме, но чуем ли се, все едно не сме се откъсвали. Странно е! Кумът е този, който сякаш повече се радва на факта, че имат дете. Тя малко трудно го приема това ново свое поприще. Сякаш няма тръпка Като бременна я видяхме един път, откакто се роди детето също не сме се събирали често. Ок, има бебе, има университет, има домакински неща... Но стига човек да иска, винаги намира начин, нали така? След като аз родя, живот и здраве, имам чувство, че няма да е точно тя човекът, с когото ежедневно ще бутаме колички. Криво ми е, но се мъча да й дам време и въздух.

Извън всичко. Днес е толкова хубав ден навън Аз като че ли най-после си оправих стомаха и днес мисля да направя една разходка, хем да съчетая с дребните задачки. Вече разчистих из къщи, оправих прането и засадих три саксии с петунии. Много ми е мерак да имам от цветна по-цветна тераса тази година. Тези дни съм се отдала пак на детско-юношеска литература

[Marri]

Преди да се роди Симеон имах разкошна цветна тераса. После спрях да намирам време за това. Със Сами не исках и да чуя. Тази пролет половинката много настоя да си сложим сандъчета на терасата и за първи път от 6 години е отново хубаво и цветно Скромно е засега, но е добро начало

[skylife]

Скай, спри да се питаш дали няма да стане същото. Това е нов човек и заслужава да подходиш на чисто към него,

Ъъъъъ не, в тази конкретна ситуация не е нов човек, а става въпрос за един и същ - за моят си мъж...

Както и да е - добро ви утро девойки. Аз за днес съм с главоболие, след като снощи откарах до 2:30... Дано да ми мине и довечера ще хоризонтирам отрано...

[Marri]

Аз за днес съм с главоболие, след като снощи откарах до 2:30... Дано да ми мине и довечера ще хоризонтирам отрано...

То и аз така си казвам, но вечер други мисли ми идва
От пълнолунието е 

[bulche91]

.Раждането и гледането на дете е едно огромно изпитание за всяко семейство.За това кой ще е номер 1 в семейството, за това каква помощ би поискал от човека до теб и от околните.Много семейства не издържат този момент, виждам го покрай мен.

Маги за мен това беше най-голямата борба, мм виждаше че много ми пречи да не сме равни и отстъпи няколко пъти, даже беше готов да даде заден в кариерата си за да мога аз да дръпна напред след майчинството, направи го, слава богу не приеха и ни направиха равни, стараем се колкото може и двамата да сме равни, и в домакинството и в отглеждането на детето. Редуваме се кой да става, кой да храни, кой да къпе, не е винаги лесно ама става.

Мари аз носех 2 години приза най-хубава тераса,с най-хубави мушката и съкъзчета, ама тая година се позабавих с изваждането и 2 ми заминаха, трябва да мина тия дни за нови до пазара, имам страшна тор която е все едно наркотик за тях

[pandapanda]

Здравейте

Големи размисли и страсти тук.  Аз ще се въздържа обаче.

Днес изглежда слънчево и ще се разходим сигурно. Нещо ме е налегнал мързел, ама много.

[emmmmmy]

Руми, много точно си схвана мисълта на Надето. Мари, ти също.
Аз знам и знаех на какво се наденвам. Мой си проблем как и колко мога да понасям, след като съм била осведомена още на първа среща. Инак виждам безкрайните плюсове, които у друг не съм срещала за 33 години, така че съм доволна.

Всеки брак има срок на годност. Аз лично бих развела нашите отдавна, но това си е моето мнение. На някои, срокът на годност е безвремието ( вярвам в това, макар и да е огромна рядкост ).
Вярвам че вярата в доброто у другия и компромисите водят до по-дълъг срок на годност. А пеперудите за мен са химия. При мен за първи път траят толкова дълго ( инак не са ми били повече от 3 месеца ).

[alexandrova_90]

Добро утро, то добър ден станало! Добре ми е на душата и слънчево! Нищо, че ми се спи 

Темата за брака ми е дълга.. Затова казах, че и двамата са виновни.. Истината е, че мъжът се държи, така както му позволиш, дори и най-добрия, ще ти се качи на главата, ако не хаеш и не си отстояваш правата.. То и при нас е така.. Има куп жени, които командорят умни иначе мъже.. Всичко трябва да е умерено и по равно.. Чистим заедно.. мием чиниите (нищо, че имаме миялна.. нали си обичаме). Вярно готвя по-често аз, защото иначе ще умра от глад, ако трябва да чакам Илиян да готви, след като се прибере, но не ми тежи.. Снощи реших да се изкъпя, да си оправя педикюра, да си гледам сериала и после като се прибра ММ направи всичко 

Мързи ме да пиша, имам много за казване... Куп примери и грешки..

Търпимост и умереност му е майката.

Довечера съм на мюзикъл, ще гледаме Котките, гостуват в България. Имаме билети с Илиян от зимата още, но той е до 19:30 на работа и няма да успее да дойде, та ще взема нашата Миленка 

[addicted_to_u]

Добър ден!

 Много тежка тема сте засегнали. Според мен това, което Надето искаше да каже е, че сме станали много нетърпеливи и нежелаещи да работим, за да постигнем удовлетворение, искаме бързо щастие, сега и на мига и ако не стане започваме да търсим другаде. Въобще в глобален мащаб, а не за конкретни хора и даже само за семейното щастие. Истината, както винаги е в златната среда. Бабите и дядовците сигурно не са имали перфектни бракове, както изглеждат сега в спомените им, просто с годините са заглаждали ръбовете, а пък в края на жизнения път няма за какво да се утвърждаваш, битките си ги извоювал и си склонен към романтизъм за миналото. Естествено много семейства са търпели и крили доста неща, които никой днес няма да изтърпи, и това му е хубавото на настоящето.  
 
Аз все още се мъча с врата, ама съм по-добре от вчера,де. Довечера ще ходим да гледаме Кръгът, макар че изчетох книгата миналата седмица и не съм впечатлена изобщо, да се надяваме, че Том Ханкс ще ме накара да се замисля над идеите по-сериозно от автора на книгата.

 Хубав ден от мен!  

[Lupercola]

Много размисли събуди в мен тази раздяла...Оставам настрана егоистичните ми подбуди,че на  мен ми е по-добре те да са заедно и се замислям за истинските проблеми.Те само най-добре си знаят,но реално е точно един вид прищявка.Той иска да я сломи и да му  е подчинена,тя години наред му реже пържолата и го пита "Скъпи ,искаш ли още нещо да ти донеса за пиене?" ,,,В началото си мислих,че той така е свикнал,но с времето се убедих,че той така иска да бъде.Тя да си знае мястото,да няма глас,да не излиза,да не работи,да чисти 5-етажния им дом,да бъде майка,да поддържа фирмените му дела в България,да бъде просто притурка към общата картинка.В замяна на финансово осигурен живот...

....

Не сьм чела всички останали коментари, които следват и не искам да взимам отноешние по темата.

Искам само да отбележа, че това описание на човека много напомня за симптомите на перверзно-нарцистичната личност, което е "меко психично отклонение" в смисьл, че тези хора не се нуждаят от затваряне в психиатрия, а живеят сьвсем спокойно и са адаптирани в общество, в повечето случаи даже са очарователни за околните и често преуспяват професионално. Затова пьк само който е живял с такьв човек, знае какво му е било. И горко на децата на такьв на човек.

По тази тема (както и по всяка друга) не може да се изкаже общовалидно мнение. Взема се всяка ситуация, на всяко семейство, с конкретната им история, обкрьжение, мотиви, цели и желания, чувства, следствия и само така може да се прецени (и без гаранция) кое е най-добре за точно този конкретен случай. Няма един отговор верен за всички. Иначе светьт би бил твьрде хубав и животьт твьрде лесен.

[ratatui]

Голяма дискусия и признавам неможах всичко да прочета 
То целия съвместен цивот е едно изпитание, има по-трудни и по-лесни етапи. Баща ми има една приказка за 3те етапа на брака от гшедна точка на мъжа:
Първия етап е борба за надмощие
Втори борба за равенство
Трети борба за оцеляване
Лоли, и аз мразя близки приятели да се разделят, но живота е такъв.
Аз съм в потрес просто, сутринта девра ме информира как и с новата си жена нещо им куцало и спяли в отделни стаи вече.

[svekarva]

Рат, може да хъркат, нека си спят в отделни стаи, туй да им е кусурът
О, за Котките, блазе ти, Тони Ние мислихме разни варианти за да можем да отидем, но стана доста сложно и се отказахме. Карай, ще се задоволим с клипчета в мрежата .

[Alichka]

Тони, и аз завиждам благородно за Котките Гледала съм ги като мюзикъл по телевизията, а едва наскоро разбрах, че може би не съм гледала оригинала, а продукцията на Бродуей. Били различни на хореография.

Рат, това вече са яко прищявки! Те кога се ожениха, кога закуцаха заедно Може всичко да е, ама пусто защо опъват нервите на роднините?
Свекърва ми по този начин беше в лек потрес, защото след брака деверът сподели как спят отделно. Той хъркал, ин-лоу му отмъсти, като беше обърнала режима на бебето. Абе веселба! Откакто заживяха в по-малко жилище и май им се "оправиха нещата"

Свърших си доста задачи. Минах и през едно любимо магазинче в квартала за детски стоки. Проучих положението с памперсите, ама с козметиката съм в чуденка. Приятно се изненадах, че има серия за бебета на Дав. Дали да не пробвам Имам чувство, че ми убягват доста неща от списъка за пазаруване.

Забравих да кажа какво било лукс - да имаш топла вода в банята и череши в хладилника