Август 2016

[ratatui]

Добро утро!
Свекърва, възхищавам ти се на сръчността и желанието да шиеш такива дребнички неща. Ще ги покажеш ли после? Аз обожавам миниатюрни дрешки, като бях дете имах съвсем функционираща шевна машинка, ама дрехи освен от чорпогащник не можех никакви да докарям на барбитата.
Аз да се похваля, макар и без да излизам спретнах подарък за годишнината на мм, нали третата е кожена- взех му колан с гравирани инициали на токата. Нямам търпение да идва утре и да му го дам. Добре, че братовчедка ми го скри и от мен, та не мога още сега да го изненадам.
На всички лек и ползотворен ден!

[Bube]

Добро утро (най-после да стана достатъчно рано, за да мога и аз да поздравя така)

Днес отидохме да си пуснем медицински, но ще се разкарвам пак на обед, защото противно на очакванията ми, не стават веднага или за половин час. Нищо де, ще спонсорирам Софийска община с още 3,20лв...

В духа на това:


Свекърва, супер е, че ти е мерак да шиеш, това са за Мон Лили, нали?

[Snow_White]

Добро утро и от мен!
Нещо ми е много разбъркана главата тази сутрин, затова да ви почерпя с още кафе, а аз отивам да си правя второ....

[Lupercola]

Момичета, трябва ми помощ.
След земетресението ме хвана параноята. Не мога да се свьржа с майка. Някой може ли да й се обади, да провери дали всичко е наред с нея? От два дни не е влизала в нета. И не ми звьни да ме пита как сме.

Ще дам номер на лични, като дори не сьм сигурна, че това е номера 

[djosi]

Ина писах ти на лични..

[Lupercola]

Всичко е наред. Мерси Джоси 

[djosi]

Всичко е наред. Мерси Джоси 

Няма защо, важно е, че всичко е наред 

[Snow_White]

Срам, но аз дори не знаех, че е имало някакво земетресение 
Важното е, че сте се свързали и всичко е наред.

[Lupercola]

Ще пиша публично, защото няколко сьфорумки ми писаха на лични, а там има лимит.

Земетресението го усетихме доста добре. Имаше два по-силни труса и почти непрестанни леки. Тази нощ не сме спали вьобще. Чувството е много осбено - изпьлва те един ужас отвьтре... И конкретно аз бях в дилема какво да правя с децата. Викам си, ако ги сьбудя за нищо, после ще са кисели, ще реват, друго на рька, че ще ги изплаша за нищо. Ако не ги сьбудя и се случи страшен трус, може да ни потрупа и кой знае какво може да стане...
Това, което спонтанно ми дойде е да сложа две бутилки вода в една чанта, един памперс и две жилетки, та ако се наложи да бягаме по нощите, да имам за децата.
Така се случи, че точно тези дни сме само двете сьс свекьрвата и общо взето двете стояхме прави и се гледахме. Тя под касата на вратата, аз до леглото с децата, готова да ги грабна.

Като мина втория силен трус, си легнахме и взех Марта при мен, ако падне гардероба да не я убие, че е близо до нейното легло.

Още през нощта роднините се провериха по телефона, че всички са живи и добре, и че в селото на Ада, кьдето имаме кьща, която току що започнаха да я ремонтират заради земетресението през 2009, няма срутвания.

Сутринта всичко се беше успокоило. Имаше леки трусове, но се усещат само ако си легнал сьс затворени очи. Затова станахме и отидохме на плаж, кьдето нямаше никой. По-кьсно, когато се прибрахме (аз от Мари) разбрахме, че има жертви и големи срутвания в населени места 

А историята за майка е, че имам само нейн мобилен телефон, който дори не сьм сигурна, дали работи, защото тя нали беше цяла година при нас и не знаеше, дали не е прекрачила срока за зареждане на картата, а плюс това има два номера, но аз втория го нямам. Ние си пишем всеки ден вьв Фб и не сьм имала нужда да й звьня. Тя, когато отива някьде ми казва, отивам еди си кьде за 2 дни и няма да сьм на линия.
Добре но сега не беше влизала от два дни, без нищо да каже. Не се бях притеснила. Когато обаче се прибрах и видях, че земетресението е било страшно и се говори и в Бг, а тя не ми се е обадила да ме пита как сме, изведньж ми стана притеснено, защото покрай проблемите с кьщата, не само има врагове, но и беше вдигнала крьвно.

Опитах да й звьнна от домашния, от мобилния на Ада - оказа се, че никой от абонаментите не позволява разговор с Бьлгария. Тогава сьвсем се притесних и ви помолих за помощ. Джоси се отзова пьрва, говорила е с майка и тя е добре, имала си е работа и не е знаела, че е станало земетресение.

Това е.

Благодаря на всички, които се отзоваха и сьм безкрайно трогната, колко много може да се разчита на вас в нужда и колко бьрзо. Невероятни сте !!!
 

[Bube]

Ина, голяма драма си преживяла, безпокойството за близки е направо убийствено! Важното е, че всичко е наред в края на краищата 

[lolitkabg]

Ина,добре,че сте  живи и здрави и всичко е наред.И аз от теб научих за земетресението,но умишлено не гледам ТВ ,та съм пропуснала един стрес;)
В такива моменти се вижда,колко сме безсилни срещу природата

[Kiwi]

Много са страшни природните бедствия, не знаеш кога и от къде може да ти дойде. Но пък те и учат да пускаш контрола... каквото ни е писано такова... Няма по-добро напомняне от лекото разтрисане колко преходно е всичко, нали?

Ина, радвам се, че майка ти е добре.

Бубе, а ти как си има ли предсватбена треска?

[Lupercola]

Бубе, за щастие малката драма беше. Отьрвахме се сьс страх, а децата почти не разбраха, но пьк ето повод, да се дадат на Марта инстукции, какво да прави в такива случаи.

Ще се опитам да поспя. И да не забравя да си купя свирка   За всеки случай.

В такива моменти се вижда,колко сме безсилни срещу природата

Така си е.

Но пък те и учат да пускаш контрола... каквото ни е писано такова... Няма по-добро напомняне от лекото разтрисане колко преходно е всичко, нали?

И така си е 
 

[ratatui]

Ина, радвам се, че все пак всичко има възможно най-добрия край, дано не се повтаря!

[svekarva]

Да бе, свирка! То като ти се падне глух спасител, колкото и да надуваш, файда няма !
Шегата настрана, много е важно човек да си знае нещата за "чантата". Докато големият беше в Лос Анжелис, заради земетресенията, а малкият заради торнадата в Канзас, си имаха чанти, които всички знаят къде са и при евакуация могат да вземат. Та покрай тях, доколкото си спомням, в багажа трябва да има: фенер, кибрит, чифт бельо, горна трикотажна дреха, копие на всички лични документи /ако няма време да вземеш оригиналите/, копия на кредитни карти, телефонен указател с номера на роднини и приятели, пароли, пари в брой, резервни очила /при проблеми с очите/, превързочни материали, животоспасяващи лекарства /ако страдаш примерно от диабет/, пакет сухари и шише вода. Преди години, когато нямаше "облаци", в които да съхраняваш и обновяваш важна информация, в чантата трябваше да има диск с нея. Свирката се подразбира Всичко трябва да е в непромокаема опаковка.
Дано не се случва, всички природни бедствия са страшни!
Хехе, след най- голямото земетресение в Пловдив, чичо ми, тогава на 6 годинки, вървял сума време по средата на улицата, че да не му падат керемиди на главата. Баща ми не помнеше, но баба ми до последно си имаше "чанта", като следствие от земетресението и бомбардировките.
Ние в момента не сме подготвени, само дето къщата е застрахована .