Месечна тема Майски вълнения 2016

[Kiwi]

Съвсем не в темата, но я кажете - къде мога да намеря тензух? Ама ми трябва да е с хубаво качество, по-плътен.

Тензух съм виждала да се продава само на пелени, евентуално в някой магазин за платове, ама надали...

[Marri]

Да, адаптирането е сложно нещо....
Всеки човек се променя под влияние на средата.
Този, който живее извън страната се променя, хората които остават, неготово семейство и приятели също се променят, но в различни посоки.

 milenuity, голямо изпитание си е било, 9,5 години си е много време, особено когато човек се формира като личност все още.

[milenuity]

milenuity, голямо изпитание си е било, 9,5 години си е много време, особено когато човек се формира като личност все още.

Беше си. Да, точно защото беше периода на формиране.

[skylife]

Съвсем не в темата, но я кажете - къде мога да намеря тензух? Ама ми трябва да е с хубаво качество, по-плътен.

За София - магазин Пикси на Христо Ботев зад спирката на трамваите (и малко по диагонал)

Аз последно от там си купих като ми трябваше да правя цедено кисело мляко

[svekarva]

Много хубав съвет от milenuity, нека да се вижда с хора с подобна съдба и опит. Аз на скоро се запознах с едно много сладко семейство от Пловдив, мъжа с радост се беше върнал от Щатите. Може да му помогне да се почувства отново добре, сред себеподобни.
А концертът, ми той не е единствения, който циркулира София-Пловдив Аз нали ти казах, че то си е междуквартална разходка

Хехе, не забравяйте, че става въпрос за набор 88. Дали защото излезнаха сравнително късно на пазара, или защото са расли в бурни времена, ама от класа им в гимназията само той и още едно момиче бяха в чужбина. Останалите са тук, събират се, ходят по екскурзии, концерти, кафета и изобщо водят бурен социален живот. Няма женени и омъжени и никога не са губили връзка - на аерогарата го посрещат редовно над 20 приятели, като някои пътуват от Пловдив. Покрай спорта пък има познати из цялата страна, нещо като войнишка дружба ги свързва. В общи линии, през тези месеци почти не се свъртя вкъщи, вечно беше по "мероприятия", а ние - недоспали да го чакаме да се прибере по нощите. И до Пловдив пътува с групата на "пътуващи Пловдив- София", та поне за нови и стари контакти не го мисля. През лятото ще идват 4-ма от най- близките му приятели в България и ще ни гостуват почти месец, няма да ми е скучно и ще трябва да се напъвам да говоря английски.
Никога не сме го задържали в България, щастливи сме тогава, когато и където той е щастлив. Не му е било лесно там, но беше постигнал много. Сегашното е несъизмеримо с миналото и няма как все още да свикнем и ние и той, ама това е положението.  Животът продължава и нито можем да върнем миналото, нито да предвидим бъдещето, но поне хванахме настоящето Мома му търсим, хем да е работна, хем да е от сой, хем и умна и разумна, най- добре да е със зелена карта Внуци искам само ако и децата ми искат, не ми са фиск идея. Ама нали трябва да се проявявам като свекърва, няма да е зле да потормозя някоя, докато все още имам сили

[Cerise]

Свекърва, аз нали не чета много-много, та хич не ги засичам тези нюанси в разказите. Млад е, да е и здрав, другото става с причина.

Иначе по моя казус - да, аз я усетих мойта свеки, че заобиколно пита дали не мислим за деца, за това и не я отразих. Но Теодор чува и вижда съвсем други неща, та му е направило впечатление това за апартамента. И аз за това се изнервих, че и на него го е казала. Защото тя с цел да изкопчи инфо,жената, ама пък толкова да не го познава.... той изобщо, ама изобщо не е усетил това в разговора.

И все пак, не мисля, че има значение дали ще говорим сега или не. Сега може и да решим нещо, след две седмици са се обърнат на 180 градуса нещата. Може и след 12 години... За сега сме тук. Това ме устройва.
Аз съм се клела, че никога няма да си тръгна от България. После, допуснах че може и да замина за Русия, но НИКОГА в англоговоряща страна... И ей ме на. Та с мойто НИКОГА, много успешно се дебнем.

И ето, сега се сещам за нещо, което мога да кажа, като недоволство от нашите. Преди време майка ми имаше шанс за работа в чужбина и те без много-много да го мислят отказаха. За Австрия ставаше дума.
Аз съм била 14-15 годишна. Те и до ден днешен не съжаляват. Но знаят, че щяхме да сме много по-добре най-вече ние и най-вече сега. Защото докато бяхме под тяхна опека си бяхме добре, зорът дойде като ни се наложи да живеем като големи хора. Та и те като Мари, ако са мислели така преди 10 години...

[Alichka]

Ха, добро утро!
Чакам майка да гледа малката днес, а аз ще ходя на работа. Два дни са ми адски тежки! Имаше камари простотия на работа. Мразя мъже, дето дърдорят празни приказки повече от жени. Мразя и хора дето са "Думам ти, дъще, сещай се, снахо!". Абе като имаш нещо за казване, изправи се лице в лице и вземи го кажи! Какво толкова! Не ти ли стиска Началството си беше повярвал твърде и чак каза, на който не му харесва, къде се намирала вратата. После омекна, защото за два дни изтърва двама супер кадърни хора за работа, а други двама са на път да търсят вратата. Незаменими хора няма, ама и кадърни служители не се намират под път и над път.
Искам да се похваля - поръчах си от онези стъклените бижута с глухарчета (след като уредих първо майка със стъклено бижу) Вчера пристигна и съм супер щастлива. Посланието беше повече от нужно! Много силни и точни думи! Приемам ги като предвестник на хубави събития. Имам нужда тия трудни поредни години да ми минават вече...
Няма да навлизам във вашата тема, че много за писане ще стане. Чета ви, стискам палци да се нареждат нещата по най-добрия начин за всеки!

[svekarva]

Привет в работната събота!
Сервирам кафето на открито, та белким времето се засрами от лазурното сияние на снимката В тази връзка да попитам на кое синьо му казват карибско синьо? Онова бебе от видео Бабината имало такава количка, имам мерак да му подаря нещо в тон.
Вики, няма гаранция, че ако вашите бяха отишли тогава в Австрия, ти пък нямаше да драпаш да се върнеш щастливо в България. Пример ми е дъщерята на моята приятелка, която даже е родена, изучена и живяла в Германия. Приятелката ми положи огромни усилия да осигури възможно най- доброто за децата си, отивайки да живее там. Момчето обаче вече 15 години е в Америка, а момичето сега е омъжено във Франция, но прави всичко възможно да си намери работа в България за да остане тук. Животът е низ от изненади, кога приятни, кога - не. За теб ми е ясно, че си доволна и щастлива там. Питах за Теодор, той дали се чувства комфортно, защото за мъжете хем е по- трудно да се адаптират, хем и много важно да не губят предишния си статус. Жените сме лесни, така сме създадени
Али, на онази висулка не и обърнах особено внимание тогава, ама като ти носи такава радост, се замислям, че и на снахата, нали сте зодиакално еднакви, би трябвало да хареса. Моля, пусни ми пак един линк, да не губя време и направо да и поръчвам.
От сърце ти желая да се оттласнеш скоро от мочурището. Знаеш колко голям противник съм на теорията за "положителното мислене", пък и за съжаление не съм вярваща по онзи полезен начин. Та в трудни моменти се старая да свикна и преглътна ситуацията и да не мисля за минало и бъдеще. То и по принцип избягвам да мисля и да дълбая, ама това си го знаете . Искам да ти помогна, но трябва да е по начин, приемлив за теб, та казвай си.
Хехе, приготвила съм да ви разказвам нещо весело от Мадрид, ще се отбия пак по- късно. Сега се захващам с научна дейност, няма да се излагам с домакинска

[Marri]

Добро утро!

Свекърва, според мен карибско синьо е цветът на водата, който се вижда около Карибските острови. За мен това много магнетичен цвят, макар по принцип екзотиките да не ме привличат особено.

[svekarva]

Ми направо да казват "леденото кралство" . Като чукнах на гугъл "карибско синьо" сега, ей таз Елза ми изскочи

[always_and_forever]

Добро утро!

Ей, за такова място си мечтая сега. Кафе може и да не пия, но кифличките ги омитам веднага. 

Свекърва, пожелавам всичко да се нареди по най-добрия начин и на-вече здравословно да е добре синът ти. 

Али, а на теб желая по най-бързия начин да ти стане цветно на душата, лошите неща да останат зад гърба ти и да гледаш по-ведро на света. 

Хубав ден на всички!

[Marri]

Е, не точно...
"Леденото кралство" съвсем друг нюанс и е доста "студено синьо", докато "карибско синьо" е с много по-зеленикав оттенък, т.е има жълт нюанс, или с други думи "карибско синьо" е цветът, който се получава като се отрази слънцето в синьо.

При Елзиното синьо, няма слънце.

[Feribotka]

Добро утро, аз още мързелувам и се глезим с дребния рогат добитък, днес мисля основно на почивка да го ударя, та може да ви подосаждам Добре че не сме на работа!

От вчера забравям да пиша на Свекърва за сина ѝ, че аз като човек, вярващ в силата на съдбата, съм убедена, че връщането му е за по-добро и за него и за вас Най-важното е здравословно да се оправи, другото все някак се нарежда, даже няма и да разберете как 

Цветовете не ги разбирам мн мн нюансите, ще се въздържа от коментар по темата

Али, гушкам те много 

[addicted_to_u]

Добро утро!
 Ние тъкмо потегляме към Враца!

 Аз покрай сватбата ги научих различните нюанси на синьо-зелено. В началото казахме мента и като започнах да търся материали и се лепвах все на синьото за ужас на ММ,който ме обяви за първата жена не само носител на гена на далтонизъм. С времето свикнах, но и самите продавачки на места като им кажа мента ми пльосваха по-синия цвят На Мари описанието е много добро,точно Елзиното е ледено и студено синьо,искряща от студ като ледена висулка, а карибското би трябвало да е слънчево и по-топло синьо-зелено. Свекърва, имай предвид,ако избираш аксесоари от интернет,че тия цветове много трудно се улавят на снимка в точен нюанс. Пресен пример са опитите ми да снимам сватбенитте кецове,е цветовете не са това,което излезе на снимката

Айде спирам да пиша от телефона,че голяма мъка. Хубав ден и дано не вали, че довечера сме на хижа във Врачанския балкан хич не ми се ще да е някакъв студ.

[svekarva]

Май ще е добре изобщо да не го включвам като цвят и да заложа на нещо, с което си отива - бяло, розово и жълто, в топлите им нюанси. Някъде из темите тук имаше предложения как да се комбинират цветовете на сватбата, трябва да се разровя, докато не ме е напуснала музата