Месечна тема Майски вълнения 2016

[milenuity]

Kiwi, абе аз прочетох, че си в бебешките теми и незнайно защо реших, че чакаш бебе...
Та тия новини  

Фери, честита годишнина.

Addicted_to_U, браво на вас! Аз вчера не бях разбрала, че може и ядки и се връщам вкъщи и гледам ММ хапва някакви тиквени семки. Откраднах му остатъка , ама пак си останах гладна и то не за друго, а за шоколад

Миленски, Св. Апостоли Петър и Павел, където ние се венчахме е страхотно местенце! Много красиво. Свети Мина е хубаво също, Света Неделя, Св. София е ок., Свети Седмочисленици!

Най-лоши отзиви като че ли чувам за Семинарията. А и бях на няколко кръщенета там и единият (бяха двама?!) поп не спря да гледа деколтето на кръстницата. Чак ми стана неудобно за момичето.

[Feribotka]

Еха...много сериозни теми сте подхванали пак...за ходенето в чужбина, да ви кажа наскоро и ние сериозно се бяхме замислили, ММ е готов веднага, но аз не съм, така че засега сме тук. Но и на мен от позицията ми на 26-годишна (айде не баш 25) ми се струва, че имаме цялото време на света за подобни решения, а всъщност не е така   Затова бях писала на Вики, че е добре да се изяснят с Теодор в каква посока ще гледат, за предпочитане заедно  

Свеки, споко, тук имаш много внучки и внуци от всичките ти форумски снахи   Коя пък е таз простачка, дето може да зареже твоя Убавец по толкова плоски причини  

Марта, аз обичах да ходя на екскурзии, но ако Ива не се чувства добре, явно си има сериозна причина

Миленка, що така за Драгалевския   И аз го бях набелязала за неродена Петкана   Иначе близо ви е и Драгалевската черква, която никак не е лоша, на центъра се намира под училището...друга за която се сещам е там, където ние се венчахме - на бул. България ако не ви е много далече, след площад Ручей. В Сухата река също има една много хубава, в която не съм влизала, но изглежда супер   Ако искаш ще питам Боби за нея  

Да ви кажа днес не ни е официалната годишнина, само от запознанството, но аз да ви почерпя и днес...гаджосахме се около седмица след това, та пак ще ви черпя другата седмица на любимата 19-ка 

[always_and_forever]

Добър ден!

Вчера ми беше дипломирането (най-после след 6 месеца чакане). Даже забравих, че съм завършила вече. Ходих до Свищов, церемония, среща с колежките и хайде на обратно. Бях скапана от ранното ставане, будуването през нощта и пътя.  Не знам дали някога ще се върна отново там, освен ако не е за разходка.

Сутринта нямах търпение да стана, за да не изпусна черния петък и спах бързо. 

Колкото и да знам, че не трябва да се напрягам, невъзможно е след прочетеното за малкото ангелче да не се разстрои човек. Толкова много мъка, не ми го побира главата. Осъзнавам колко обичам малкото растящо човече в мен и колко силно се надявам да сме живи и здрави. След случилото се с моята съученичка, на която не даваха никакви шансове за живот, а стана чудо и се събуди, вътрешно много се надявам и с това малко ангелче да стане чудо. Дано, дано, дано!!!

Искам да честитя и на Панди рождения ден с малко закъснение! 

Фери, честита годишнина от запознанството ви!  Дано винаги да имате поводи за почерпка. 

И аз обичам числото 13. И аз като Миленка в училище бях номер 13, когато пускам тото (мхм понякога пускам) 13 присъства.

Миленка, винаги ще се сещам кога е роден Бобчо, защото и моя любим мъж има рожден ден тогава. 

[milenkata]

Благодарско за мненията ще ги погледна... Св София и Св Неделя отпадат - прекалено са ми пищни за кръщенето. в Св София се женихме и беше супер но за кръщенето искам нещо малко и уютно... Макар че Седмочисленици е любима на Фил но пък има проблеми с паркирането там.... ще го мисля.. ох исках да пиша ама Боби се събуди... та чао

[Kiwi]

Kiwi, абе аз прочетох, че си в бебешките теми и незнайно защо реших, че чакаш бебе...
Та тия новини  

А бебе ли ... а чакам, как да не чакам - от поне една година съм го заочаквала Напоследък се чувствам като някоя холивудска знаменитост, които постоянно някой "обременява". Не знам защо част от родата по линия на ММ е в трепетно очакване и ми пуска регулярно къде директни, къде не директни коментари, всеки според възможностите. Вече ми прекипя, та следващия осмелил се, ще бъде сдъвкан.

Аз пък съм си навила на пръста, че за да си отмъстя за предния път ще им кажа някъде към 6 месец .... ако не живеехме тук, можеше и картичка с честито имате внуче да получат направо, но няма как за съжаление. Много е изнервящо това, кога та кога... когато и АКО поискам, тогава... Казвам го от позицията на човек с едно дете, което е било планирано и слава богу стана бързо, без тестове за ову и други фантасмагории, а представям си хората, които опитват дълго време, не се получава и това логично ги напряга, колко допълнително се фрустрират от съобразителни роднини и познати. Аман...

[svekarva]

А...това ли, аз мислех, че е тайна
За тези, които не са направили сложните връзки, да изясня:
Значи, през февруари малката невъзвръщаема инвестиция след 9 години успешна реализация в Америка се върна тук, защото не беше изтеглен в лотарията за зелена карта и нямаше право да остане повече там, въпреки 3 годишен договор за работа в хубава фирма. За всеки случай, да не потърси все пак начин за измъкване, около Коледа, след поредната травма при благотворителен баскетболен мач, му се появи и тромб в крака, та все още гълта силни и скъпи лекарства. С две думи, изтегли късата клечка, ама хем я изтегли, хем се и набоде
Изминалите месеци бяха ужасни, първо заради сблъсъка тук със системата на здравеопазването, второ с намирането на работа. Ако някой твърди, че чуждата диплома се толерира, че трябва завършилите в чужбина да се завърнат, защото тук ги чакат с отворени обятия, мога да го размажа на секундата с неопровержими доказателства за противното. Много хора /включително от форума/ се опитаха с готовност да помагат, направиха повече отколкото могат , но безрезултатно. Точно около нашето пътуване, по всичките почивни дни, някак се докопал директно до американските хедофиси на интернационални фирми за интервюта с тамошните шефове. В резултат имаше три добри оферти за избор, една от които в чужбина. За много кратко време трябваше да вземе решение къде и всички се притеснявахме. В крайна сметка се съобрази с лекарските препоръки за сериозността на заболяването си и прие работа в София.
Не започва съвсем от "0", признават му и дипломите и опита на сходна позиция, доволен е, поне засега. Нека види как върви бизнесът в България, да знае как се оцелява при непредвидими обстоятелства, да си подреди приоритетите за момента и после...каквото сабя покаже.  
Започването от "0" се отнасяше за мен, аз смених професия и започнах нова кариера.
Хехе, пък чадърът и мокрите дрехи бяха заради концерта на Крис Корнел. Беше си купил билет месеци преди това и на втория си работен ден дойде от София за една вечер за да отиде да го слуша на Античния театър, в дъжда, с едно обикновено платняно яке без качулка

[ma6ka_]

Пак сериозни теми сте подхванали.

Ние също сме обмисляли заминаване за чужбина преди 5-6 години. Имахме два варианта - Ирландия и Дубай. В Ирландия имаме приятели и имахме реалистична представа за ситуацията и очакванията ни. Ако бяхме заминали там, сигурно целта ни щеше да е оставане . Дубай беше вариант за временна работа - за 2-3 години, колкото да ми мине желанието за работа навън. А и там е по-сложно с трудовите визи и няма социално осигуряване.
Тогава бяхме новодомци, още не се бяхме нарадвали на жилището, а и ми предложиха хубава работа и останахме. Моето желание да пробваме навън беше по-голямо от това на ММ. Той е националист, по принцип му се живее тук и се стреми да вижда положителни неща в БГ. Мисля, че и в момента съжалявам, че не опитахме, но единствено заради желанието ми за пътуване, откриване и трупане на опит.

Миленка, може да проверите и Ротонда Св. Георги зад Шаратон (не се сещам за новото име на хотела) - малка, задушевна и с много дух.

Свекърва, дано здравословно всичко се оправи при момчето ти. За оставането му в БГ - ще намерите и положителните неща в ситуацията, а така ще ти доведе нова снаха по-скоро. Свестните момчета не остават ергени дълго време 

[milenuity]

Миленка, що така за Драгалевския   И аз го бях набелязала за неродена Петкана   Иначе близо ви е и Драгалевската черква, която никак не е лоша, на центъра се намира под училището...друга за която се сещам е там, където ние се венчахме - на бул. България ако не ви е много далече, след площад Ручей. В Сухата река също има една много хубава, в която не съм влизала, но изглежда супер   Ако искаш ще питам Боби за нея  

Тези не са ли прекалено малки и тъмни?

[Feribotka]

Мога да дам пресни отзиви само за тази, в която ние се венчахме на бул. България - не е голяма, но не ми се стори и тъмна, достатъчно хубави снимки станаха А много светла беше една пак в близост, в Лагера, от другата страна на бул. Борис 3, тя е по-нова, има хубав аградинка отпред, но на нас не ни хареса, че не беше изрисувана...Само че бременния ми мозък имена не помни 

[marta_kalpazanka]

Миленка, не се сещам за църква, освен споменатите.

Свекърва,  бързо възстановяване на малката невъзвращаема инвестиция.
Сигурна съм, че ще е за добро и неговата отворена врата го чака.

Девойката пак си забрави шишето, което служи за успокоение.Ако до понеделник не са го изхвърлили,ще го взема, но е много разсеяна.
Милион пъти сме и казвали да се прибира, но тя иска да го държи и после го забравя някъде.Сега ще видим с какво ще спи.

[addicted_to_u]

Добър ден!

 Ние се върнахме от дегустация на меню като много хубаво си го пльоснахме в плодовия ден. Та добре си похапнахме хаха. Успокоих се и се уверих,че изборът на ресторант е оптималният,който направихме. Всичко  ще е както го искаме и си го представяме. 

Миленка, ние също гледахме тази църква в Лагера,но след виждането й видяхме положението на ритуална зала Хиподрума и отпаднаха и двете. По принцип ние сме до църквата св.Николай Софийски,която е една от най-старите. Хубава е фасадата,малко преувеличено се смята,че тази градинка е криминална. Има си специално отделено помещение кръщалня. Другото,което гледахме за сватбата е св.Троица,пак в парк,който аз лично обожавам,но вътре не ми хареса не помня вече какво.
 Другата Миленка, а аз затова предния ден си хапвам задължително шоколад,за да не ми се дояжда хаха!
 
 Свекърва, съжалявам,че така са се развили нещата за сина ти,но се надявам да извлече максимума от така създалата се ситуация и да обърне нещата в негова полза.

Тъкмо и аз това щях да кажа колкото и планове човек да си прави на каквато и възраст да е животът понякога му поднася ситуации,които нито ги е мислил,нито ги е целял,да не кажа,че се е стремял да ги избегне. Ето и ММ с професия,която предполага изключителен растеж и доход,излезе омерзен и стъпкан от нея, а си е дал душата и я обича,но сега се преквалифицира. За мен в този век,в който живеем най-важното качество е да си адаптивен.Нещата се променят прекалено бързо,за да не може човек да знае след време това,което е перспективно дали няма да стане ненужно.
Аз стягам багажа за Враца, хубав остатък от петъка на вас

[Marri]

Свекърва, не му е лесно на твоето момче, но вярвам, че всичко е за добро!

Виж, това със здравето е сериозно, дано проблемите отшумят!

[milenuity]

Свекърва, всичко ще е ок. Погледни нещата от другата страна - твоето дете вече не е през цял океан, а е съвсем близо.
Аз като се върнах след 9.5 години бях в такъв ужасен обратен културен шок и бях толкова сдухана, че нямах търпение пак да замина. Но майка ми и баща ми бяха толкова щастливи, че можеха да ме гушнат и да ме видят по-често от веднъж годишно. После като ме приеха за докторат и щях пак да заминавам, единствено факторът "семейство" (в това число появилият се междувременно ММ) надделя и предреши да остана. И сега виж колко готино семейство си имам и такова сладурчесто момченце . Постепенно синът ти ще намери работа, която да го удовлетворява и малко по-малко ще се адаптира. Ще се появи и някой специален, а после ще можеш когато си поискаш да си дундуркаш внучета.  
Най-сложното е да възстанови мрежата си от познати и приятели. Контактите са много важно нещо, а като си загубил средата (или не си я изградил изначално, защото израстването ти като професионалист и като възрастен е станало някъде другаде) е по-трудно, дори и с прекрасната чужда диплома. За мен това бе най-трудното - да приема, че приятелите и средата ми вече я няма и трябва да започвам отначало. Чувството да си чужденец в собствената си родината е много тягосно. Така че, насърчи го да се среща с expats. Има групи и тн.

addicted_to_u, само чакам да дойде шоколадовият ден. От днес съм си накупила черен шоколад, фурми с шоколад и сладолед

Kiwi - добре съм се заблудила . ама така е като гледам да наваксам толкова време на нередовно четене на форума

[milenuity]

Съвсем не в темата, но я кажете - къде мога да намеря тензух? Ама ми трябва да е с хубаво качество, по-плътен.

[Kiwi]

Много хубав съвет от milenuity, нека да се вижда с хора с подобна съдба и опит. Аз на скоро се запознах с едно много сладко семейство от Пловдив, мъжа с радост се беше върнал от Щатите. Може да му помогне да се почувства отново добре, сред себеподобни.

А концертът, ми той не е единствения, който циркулира София-Пловдив Аз нали ти казах, че то си е междуквартална разходка