Месечна тема (говорилня) - Ноември

[fanimira]

Едвам се добрах до телефона.
Не съм се обидила, просто ми стана тъжно! 
Преди обеда ми беше - какво да ви кажа?! Болно дете, шеф ма единия тел, мъж при лекаря на другия, бъгнат сайт за поръчки, бебе на гърда... Форумът както винаги ми беше лъча светлина в края на тунела! И по ирония на съдбата попаднах само на тези 2 реда на Рони... И реагирах първосигнално и прибързано. Сега вече естествено не бих го написала.
Не че ми искате мнението обаче аз да си кажа като истински даскал, от мен 1 съвет: Внимавайте кога къде какво как за кого говорите, защото всичко което казвате може да бъде използвано срещу вас. Това го знам от приятел адвокат. Тъй де, много внимавам къде какво говоря/пиша! Е, с тая голяма уста не винаги успявам, но поне се опитвам.
Благодаря за хубавите думи! Изчервих се 

[menyanthe]

Днес заради една муня се наложи аз да се изпръскам порядъчно.   
Ще слизаме от автобуса - тя пред мен, след мен други хора и така. В автобуса си има порядъчно хора. Тя като се запъна на вратата, ни напред, ни назад. Почнаха да се качват хора покрай нея, тя вика нещо от рода на: "Пуснете ме да сляза", шофьорът започна да дава сигнал, че ще затваря вратата и ще тръгва, аз се изнервих, зад мен хората също...
Та промъкнах се някакси между нея и напиращите да влязат хора, и вече със засилка (понеже нямах и никаква опора), скочих в локвата, намираща се между автобуса и тротоара. Напиращите хора да слязат след мен направиха забележка на въпросната персона, запречила вратата, а тя се изцепи: "Ами как да сляза в този гьол?!"
Аз, вече изнервена (тъй като ако всичко беше протекло по нормален начин, нямаше да се изпръскам толкова много), и казах: "Ами ей така!" Жената, която трябваше да слезе след мен, но все още в автобуса (явно не успяла да се промъкне): "С мерак!"

Честно, не знам как някой не я метна тази "принцеса" в локвата.    После май реши да звъни да се оплаква на някого по телефона "принцесата". 

[pandapanda]

Е, аз не казвам хептем без пари, де. Просто, че и без плейстейшън, нинтендо, макбук, айпад, айпод, айфон и т.н. децата могат да са щастливи. И само едно,две от тези им стига

Пък и като знам майто колко ми излиза вече на месец, а още не се е родило 

menyanthe севтосала си ликвите за сезона, дано ти е последната

Фани, днес явно ти е било ден. Да се оправя бързо болничето.

[fanimira]

Такаааа. Да се изкажа и аз по злободневните петъчни теми:
Дупе знае и 2 и 200, кучето скача според тоягата и на един парите не му стигат за хляб, а на друг за самолет!  
Та тъй де навремето хората като са имали по три деца да не би да са имали кой знае какви възможности. Аз не знам баба как и дали е имала финансова възможност, но е имала 3 дъщери с по 1,5 г. разлика и баща ми - с най-малката си сестра има 9 г. разлика. Родила го е на късната за онова време възраст за раждане - 32 г. Не са ми казвали да са ги деляли по някакъв начин. Лелите ми и децата им страшно много се обичат и уважават с татко и  с нас, макар че двете са в чужбина и се виждаме рядко. Особено след смъртта на бащите им братовчедите ми имат вуйчо си за авторитет, който може да се сравнява с баща им.
Дядо почина на 70. Баба - 15 г. след него. След смъртта й при делбата на имуществото лелите ми казали, че не искат дял от къщата или земите /те са 16 декара/, защото дядо приживе ги събрал и казал: Аз достатъчно ви помагах досега, вярвам че и брат ви много ви помага и ще продължи и занапред, да не искате наследство след смъртта ни, ако искате родителите ви да почиват в мир...
Обаче баща ми и майка ми се грижиха и за двамата до сетния им дъх. Давам го само за пример.
А ние със сестра ми никога не сме носили маркови дрехи, учили в чужбина, ходили на балет или пиано. Даже след 2-ри курс ходих на бригагада, за да може да следва и сестра ми. А 600-те паунда, които ми трябваха - толкова ни излизаше заминаването преди 10 г./ бяха кредит от банка. Спомням си колко горда бях със себе си като ги изпращах на нашите след 3 седмичен престой във фермата. Някой ми беше предложил да вляза във Фермата, та бих отговорила: Не мерси, вече съм била в истинска, без камери и нагласени игри за спечелване на имунитет. Най-трудните и същевременно едни от най-хубавите месеци от младостта ми минаха в Есекс, UK.
Не бих заменила сестра си за никое материално благо на света. Макар да е далеч, знам че винаги мога да разчитам на нея в трудни моменти. Нали виждам и от моите деца връзката м/у сестри и братя е друго нещо, няма аналог! Винаги съм искала поне 2 деца. Сега се радвам, че макар и късно успях да осъществя мечатата си. Надявам се да съм добър родител и ако успея да дам на децата си дори 1/10, от това което са ми дали моите родители, ще се чувствам удовлетворена.
Забравих да кажа - не че се хваля, но се чувствам удовлетворена от това, което сме постигнали заедно с милото досега. На 32 г. аз, той на 37 имаме 2 деца, 2 собствени жилища/е не са в София или Варна/, ненаследствени, достатъчно добра работа, кола и доходи с които да си позволим една/две екскурзии в чужбина и една/две по дълги ваканции на море/планина на година. Все си мисля, че възпитанието, което са ни дали родителите ни сигурно има някаква роля в това.
Айде лека нощ или добро утро! Дето се вика: As you like it!

[pandapanda]

Фани да знаеш, че си ми любимата учителка, и не само по английски 

Добро утро! Аз се събудих рано, ММ е на работа и скучая. Даже се замислих да ида пак на училище, ама ми е далече това,а времето не ме влече на вън.
Снощи не се сдържах и почнах да украсявам    Днес ще си пусна коледни песни и ще продължавам 

[addicted_to_u]

Добро утро!
Аз вчера се нагледах на петъчна лудост, та викнах и ММ.Аз понеже съдя по баща ми, дето както казва майка по магазините може и дамски гащи да гледа 3 часа ,ама моят мъж явно не може-блъскали го,мокър бил ...добре че си купих ботуши, че иначе нямаше да си заслужава развалянето на настроението. Иначе само на едно място имаше -50% на всички обувки-е, казвам ви не беше за хора със слаби нерви и не си взех нищо. Новата придобивка иначе изглежда доста надеждна за студ и ѝ се радвам като малко дете.
Само да кажа, че баба ми и дядо ми са били единият 6,другият 7 деца. Баба ми е била на 3 месеца като са убили баща ѝ и си спомня как е ронела кирпич от стената да го яде.Това не им попречило обаче и те да си имат 3 деца, да си направят къща и да ги изпратят по големите градове да учат, така че според мен е въпрос на желание. В никакъв случай не нападам някого,просто изказвам мнение.
Аз днес ще поразчистя и после ще се видим с някой-да разходя новите ботуши.
Гушлива събота ви пожелавам!
Едит: http://www.obekti.bg/chovek/20-nestandartni-idei-za-praznichna-elha-0 малко коледни идеи

[svekarva]

Добро утро и от мен!
Снегът не стигна за нас, та по този повод - кафе с листа...
Фани, много си права за писането, ама като си нямаме психоаналитици, хич не си мерим устата, в случая клавиатурата .
В нашето семейство истински многодетни са дядо ми /4 живи и две починали момчета/ свекър ми /8 живи и едно починали момчета/и баба ми /4 деца, останали много рано без майка/. Всички са родени в будни и ученолюбиви семейства, но възможностите са били да се изучи само най- голямото, което после да поеме останалите си братя и сестри. Пак по някаква случайност моите роднини са първи деца и е трябвало да "дърпат" останалите. Никой от тях не е създал повече от две деца, имайки опита, че е прекалено трудно да гледаш собствено семейство и да отделяш средства за братя и сестри. На мен явно ми е генетично внушено, че родителите са тези, които трябва да си направят сметка, колко деца биха могли да понесат като финанси, без да товарят с това някое от тях. Далеч не става въпрос за наследства /движими и недвижими/ и някакви екстри, както и висене на гърба на родителите, а възможно най- справедливо разпределение на наличните физически и финансови ресурси. Естествено, животът изобщо не се съобразява с нашите сметки. Дядо ми примерно е събирал пари за обучение на двете си дъщери в чужбина, ама след войната и промяната на парите, вноските стигнали само за по един гардероб като чеиз на двете.   Ама толкова здрави са пустите мебели, че двете сестри още ги ползват и ги наричат "дипломата". Леля ми си го донесе чак от Хасково и не дава да се изхвърля преживе . Та в тази връзка ми са разсъжденията за броя на децата и отговорността, която поемат родителите при планиране на семейството. Ама ще ме разберете, като станете на моите години , пък аз дори и да съм жива тогава, може и да съм леко "изкукала" и да мисля съвсем по друг начин. Дано и моите деца някога кажат, че искат да дадат на децата си това, което са получавали от нас като внимание и финанси, както казват Фани и Тони или ги наричат "невъзвръщаеми инвестиции"
Ей, голямо философстване, ама може да се прескочи спокойно.
Фани, да знаеш, Анандито два месеца не си консумира брака. И романтична изненада за индийците е мъжът да се върне по- рано от командировка. В тази връзка, май и аз съм имала няколко романтични изненади и нямам право да се оплаквам

[pandapanda]

Най-обичам да зафилосовстваме Толкова гледни точки, аз наистина се замислям.
Ето сега гардеробите на свекърва, ме сетиха, че бабата на ММ има едни два гардероба, които само заемат място, те са огромни, на нея не и трябват, но тя не дава да се изхърлят. И така вместо още една спалня (която е необходима) има стая с два големи гардероба. Аз като типично консуматорче, се чудя за какво се е запънала за тия стари гардероби, но сигурно си имат история.

[always_and_forever]

Добър ден!

От мен кафето е, ей такова, зимно. 



От два дена при нас вали сняг, дори е малко натрупало, колкото да се похвалим, че зимата е тук. 

Днес ще мързелувам и ще си намирам такива занимания. Събудих се 05.50ч, видях, че няма да мога да заспя повече и си мечтаех някакви неща.  Изпратих мъжа на работа и лежах до късно. Изгледах 2 епизода на Д-р Хаус и ми се иска да изгледам всички сезони, но май са доста.

За децата и преди съм писала, че бихме искали и се радвали, ако имаме двечки. Живот и здраве ще видим какво ще ни предложи живота. Има и една такава приказка "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне", но в крайна сметка важното е да е за добро, както винаги си повтарям. Това да имаш брат или сестра е незаменимо и ще го разбере само човек, който има и знае какво е. Съгласна съм, че човек знае и с 2 и с 200. Едни са щастливи като имат покрив над главата, а други новия модел айфон, например. Всеки сам решава как да живее и няма верен отговор на въпроса с децата.

От черния петък ние само с един външен хард диск ще се сдобием. Даже не съм се занимавала да поръчвам, майка ми го поръча.
Разочаровах се от книжарница Хермес. Бях се нагласила за нови книжки, но нищо не си поръчах. Сайта зареждаше бавно, после едвам се ориентирах къде да търся и никъде не видях къде са тия 40% намаления в крайна сметка.

[nansita]

Тази "Драма" със старите мебели я разбирам. Аз съм израснала в жилището, което баба и дядо са строили с 2 ръце. Баба ми е била бременна с малкия ми вуйчо, ама е мъкнела кофи с цимент за майсторите. А докато стане готово, са живели на палатка в градината на една баба,която не им е давала да спят в къщата й,защото са били с 2 деца...
Разказвали са ми как са купили всяка една мебел...колко са се лишавали за едни тапети и как са идвали чак до София, за да ги купят. Децата им пък са били на целоседмична градина, защото не е имало кой да ги гледа- и баба, и дядо са работели по цял ден, за да събират пари за една стая. А и първоначално са живели в една стая, която не са можели да отопляват, та децата са били на топло и нахранени в градината през седмицата. Не е било от глезотия и лиготия. После се посъвзели, обзавели са полека лека всички стаи, децата поотраснали и тръгнали на училище. Но не са делени никога.
Сега се карат за глупости, но никой не им е виновен, само дебелите им глави! Добре че на сватбата се събраха и си оправиха взаимоотношенията.

Вчера отидохме с ММ до да мол с цел покупка на монитор. Влизаме в Технополис- 10 модела монитори на кръст от точно 3 марки! А предния ден имаха доста голяма налична гама.  Такова разочарование...А в тъпия мол пълно с хора- предимно ученици. И голямата атракция- снимки с Криско.  Хората се блъскаха като полудели...мисля да си спестя пазаруването по такива масови "намаления" за вбъдеще.
Днес реших да си направя мляко с какао. Отварям шкафа- само какао за готвене. Ама като ме домързя да отида до магазина, взех че си сварих мляко с какао. Ми не е вкусно. И захар слагах...ще ходя за нескуик май.

Фани, голямо гуш от мен! И аз да питам, ти пък къде се числиш в малцинствата??!?!?! Хич не ме ядосвай, че ми е малко акъла и ще скоча до Търговище! Че и адрес имам Ако всички учители бяха поне малко като теб, децата щяха да научат нещо в тия училища. Пък да не подхващам и тая тема днес, че пак съм на метлата. Сестра ми с 2ка по математика. Що? Не могла да реши задача за домашно, отишла в междучасието да се консултира с госпожата-отказала й! После взела,че я вдигнала в часа да реши конкретната задача на дъската. Съответно-не могла и й писала 2ка! А на мен ми е преподавала същата жена, никога не е отказвала помощ! И по телефона е обяснявала. С възрастта съвсем губят връзка със света.

П.П. Аз да питам- КЪДЕ НИ Е СНЕГА>?!??!

[Alichka]

Не сняг, ами силно слънце е при нас
Първо за малцинствата ще кажа, че Свекърва ме провокира. Ако успеете да ме вкарате в пловдивските арменски или еврейски малцинства, много моля да не ме изкарвате оттам
Сега сериозно - много са случаите, които Свекърва описа. Децата пратени в Дом, защото не могат да бъдат отгледани от родителите си. Даже преди време се е знаело (едва ли не по неписано правило), че такива деца учат в гимназии и СПТУ-та за по 3 години. Излизат от училище и веднага започват работа. Малка част от тях са успявали да надскочат връстниците си, да имат полувисше или висше... Имам примери около себе си, но не искам да влизам в подробности. Тези мои примери не са имали равен старт, не са имали дори старт в живота.
За това с колко пари ще отгледаш едно дете има значение и в каква последователност ще ги раждаш. Ако са с малка разлика е трудно. Току завърши едното и хоп - бал на другото. Всички знаем в какъв материален свят живеем. Дори и да не виси етикет с цената на дрехата, на бала се вижда кой с колко разполага. Същите разходи се повтарят и за уроци, кандидатстване, шофьорски курсове и всичко онова, което вълнува 20-годишните. Ако пък са с голяма разлика, родителите често оставят малките да висят по вратовете на големите. Не е редно!
Попадала съм на много хубав сайт и често го разглеждам http://detstvoto.net/index.php Вижте и се замислете с кое от тези неща сте израснали, макар да са събрани в списък от различни времена: http://peugeotclub.info/forum/viewtopic.php?f=3&t=78092&sid=76af9b6b8bd1ead9bb013d1efe2db8bc Естествено времената се менят и децата ни ще имат нови и нови цели, желания и интереси в живота. Само имайте предвид едно - целта на рекламата е да създава потребности! Дали можете да живеете без всички джаджи, които Пандето изброи? Естествено, че ще можете! Въпросът е дали бихте искали
Отивам да гледам украсите на Адиктид. Имам нужда от нещо разтоварващо, защото днес нервата ми е по-зле то вчера

[pandapanda]

Днес нали ми е коледно и понеже си взех от Лидл комплекти за правене на картички, реших вместо да стоя на лаптопа, да взема да направя някоя. Да, ама като ги отворих и реших, че е по-добре да ги направя всиките, че  много панаир стана. В моментът изпитвам голям респект към всеки, който се занимава с такива крафтърски работи. Изморих колкото да бях работила цял ден по дисертацията. Ама поне им се радвам сега, чак искам да си ги оставям за мен 

[nansita]

Панде, снимки, снимкии!

[pandapanda]

Не може сега снимки, че някоя, ще пътува към някой град

Май всеки втори пост е мой, личи си нямам друга работа 

[lolitkabg]

Тези картички  от Лидл са супер сладки,аз купих три комплекта и моята племенница с голям кеф ги направи всички:) много добре се получиха,а и детето много се радва.Чудно са го измислили,хем красиво,хем забавно,хем някак си е по-лично,като е правено  с любов
Аз продължавам дилемата с коледните подаръци,,,Но се успокоявам,че има време..
Да ви почерпя с торта    ,че моята приятелка,която живее в Щатите днес роди-      прекрасен сладур-Крисчън,или Кристиян по български.Разказва ми за раждането все едно е отишла на почивка,стаята като в хотел,с  винтидж  перденца,цветни завивки,люлеещ се стол,,,Лекарите усмихнати,вежливи..пяли на бебето Хепи бъртдей,като се е родил.Бащата неотлъчно до нея,срязал пъпната връв,и всички лекари идвали да я поздравяват,понеже родила без упойка  В този ред на мисли,майките  тук при нас са истински героини,,,,Ех кога ли ще станем и ние като белите хора ....