Месечна тема - Септември 2015 г.

[fanimira]

Мари, от опит знам, че не ти трябват такива пишман българи в чужбина. Хич недей съжалява! Тъжно е, че не се поддържаме. Срещала съм и много хубави хора извън родината, но повечето май бяха от тоя тип, който описваш  
Срещнах на едно обучение миналата година мой преподавател от унито. Колеги коментираха как в чужбина някои родители не учели децата си на български, за да не ги объркват   А преподавателят най-спокойно отбеляза: Че за какво им е притрябвал българския?!

[alexandrova_90]

Браво Фанко, честито да си направите много хубави отпечатъчета, много ги харесвам  

Мари, изпуснала съм, къде живеете? От други българи в чужбина винаги съм чувала, колко неприятности са имали с българи и тн..
Не сме си задружен народ по принцип.. Ако някой е по-добре от нас ще му избодем очите от злоба.. Въпреки, че гнилите зрънца си ги има навсякъде.. Мразя завистливите хора.. Или като ми кажат, благородно ти завиждам.. Няма такова чудо, като благородна завист бе ххаха  
Хриси, много приятно и аз се чудя сега, дали да не изкараме един такъв рожден ден.. Скоро ще помъдрявам..
Понеже като малка винаги съм празнувала рождените дни.. Един път с приятели/деца, после с родители и техните приятели.. Понякога и по три пъти ми се е случвало.. Съм се наситила от партита за рождените дни и от 3-4 години винаги пътуваме някъде в чужбина, сега може би няма да имаме възможност, че нямаме отпуска вече, но поне тук за уикенда може да се метнем.. Въпреки, че реално рождения ми ден е в понеделник  

[Feribotka]

Е...Тони все един ден няма ли да изкопате да си удължите уикенда Ние имаме доста отпуска ама много работа и нз кога ще се измъкнем...Направете си един такъв релакс, добре ще ви дойде 

Фани, мен ме втриса от ткаива хора  Няма нищо по-хубаво децата ти да говорят от малки по 2 езика, моите братовчеди си говорят еднакво добре български и италиански и много им се радвам..разбира се адмирации към леля ми, но на една приятелка братовчедите са в Кипър...една дума бг не знаят, защото баща им не дава 

[always_and_forever]

Мари, на мен вече доста ми омръзна от това учене. Имам чувството, че вече се нуждая от малко почивка.
Така, че всичко ми се вижда доста скучно като материя. Да минава и това вече, за да знам, че съм свършила започнатото. Не знам дали някога няма да ми дойде друго на главата и пак да искам да уча нещо, но май засега не се очертава. 
Благодаря ти за пожеланието! 

Фани, ти пък наистина си голяма късметлийка. Браво! Все така да ти върви. 

Фери, аз като по-малка събирах и от тези картинки с кечистите  и покемоните. 

[Marri]

Тони, в Швейцария живея. Това съвсем не ми е най-фрапиращия случай... за съжаление.
За езиците и децата,  вкъщи си говорим на български и поправяме и учим детето на български,  доколкото можем,  но водещ за новите неща е немския,  защото иначе му е много трудно. Сега например учим буквите и само на немски. Той вече прави разлика в езиците,  доскоро всичко му беше инглийски,  както сам казва,  не знам защо и как реши,  че инглийски говори.

[Alichka]

Наистина голямо събиране имаше през годините - та миришещи листчета, та картинки от дъвки (аз имах от Турбо), та какво ли не още... Сега пак се намира с какво да са пълни чекмеджетата. Гледам, че почти всяка верига има по нещо "за събиране". Най-лошото е, че всички са дребни джунджурии и с възможност за по-разхвърлян дом. Ако можехме и боклуците така да си събираме - цена нямаше да имаме
Мен ще ме побъркат - отвън някакви режат метални пана за покрив на тераса. Над мен бръмчат яко, че целите стени се тресат. Как спи Диването - идея си нямам! Ама аз подскачам на всяко активиране на бейбифона.
Фани, хич почивка нямаш. Давай! Аз пусках така на името на мъжо, на майка, на татко... Печелех и неща, които не ми трябваха вече, но пък ги подарявах на приятелки с бебчета. Аз повече "Кенгуру" си купувах. Между другото разбрах, че "9 месеца" събирали дрешки за Дома в Нови хан. Имаш ли повече информация?
Вие се радвайте на теми за държавния изпит. При нас беше тест от 100 въпроса. Нямаше "лабаво" - обхващаше почти всички предмети.

[alexandrova_90]

Много ми се ходи в ШВЕЙЦАРИЯ.. не съм ходила.. имам приятелка там и все я заобикалям  

И при мен държавния изпит в бакалавъра беше така 100 въпроса от 4-те години, адски труден   .. Цял месец преди това не бях излизала от сутрин до вечер учене и припомняне   Илиян мислеше, че ще се побъркам...  

Ох, по радиото пускат песента от първия ни танц и колежката от залата с декораторите я усили на макс и ми крещи "Поздрав за най-прекрасната булка" хаха.. И тях ги държат още емоциите от моята сватба 

[nansita]

Нат, от кога се каня да те питам - като купува 9 месеца знаеше ли за бебо? Излязъл е новия брой. Ей сега ще видя дали си спечелила. Аз тоя месец печеля такова за отпечатъци на ръце и краченца за цялото семейство и мемори карти от друго списание. През тоя месец няма да участвам в конкурси да им дам малко почивка да не кажат "тая пък ни спечели всичките награди". 

Тъкмо бяхме разбрали и на една разходка в парка взехме списанието. От голямо мотане, забравих да им изпратя кръстословицата. Ще купя тоя брой и пак ще решавам. Те са бая леснички.
Ама така са ме нападнали на работа...нищо чудно и тоя месец да не успея да пратя квото и да е.
Днес за капак тъпия лаптоп ми върти номера. Сменил си резолюцията и понеже съм с отделен монитор, настройката е много пипкава. И понеже съм мултфукцнионалната Н, звъннах на ИТ да дойдат да си го настроят, а аз да си свърша работата по телефона. Е познайте. Към 1ч ровиха, бърникаха, изредиха се 3ма и накрая със задружни усили оправихме проклетията.

Хехееее, как ме върнахте в златното детство с миришещите картинки, дъвките и спасители на плажа 
Тони, много милоооо. Ставай да им танцуваш. Моите тук само сумтят, като спомена сватбата. Видяха малко снимки, обсдъиха всичко и до там. Зли хора. Точно тези, от които най-малко съм очкавала да се зарадват, дойдоха искрено да ме поздравят и  интерес изгледаха служебните снимки.

Аз и друг път съм казвала, ама моите държавни изпити бяха по всяка една профилирана дисциплина от специалността. Някои дисциплини бяха с по 2-3 -4 изпита (2-3 практики, 1 писмена част). Сигурно с дипломна работа щеше да ми е 10000 пъти по-лесно. Правя една възстановка от до, представям случая описан и със снимки, водя си пациента и до там. Ама не....1месец държавни изпити.

[Alichka]

Аз пък всяка сутрин събуждам детското в себе си с "Капитан Планета" Абсолютно сериозно - гледаме го с ММ. Даже като деца с братовчедите си ги рисувахме и с герои от хартия играехме.
Миме, ти пък как ги помниш спасителите, че даже и с имената на актьорите! Сега ми звучат познато, ама накарай ме да ги кажа без подсказка и
Щях да ви казвам и друго. По повод гледането на деца и до колко осмисля живота на човек, днес се засякохме с една жена. Оказа се майка, а не баба, на 3-годишното дете. Въпросната жена беше на 47. Подметна, че си гледа сама детето, та нищо чудно да е решила да си осмисли следващите 15-20 години. Или не е срещнала принца на бял кон, или не е харесала цвета на коня. Важното е, че е дала живот.

[always_and_forever]

Али, да не си помислиш, че всичките ги знам, само някои. Ама този съм го запомнила, защото ми беше смешно. 

[Feribotka]

Хихи Али, ние така си пускаме периодично Том и Джери, сънчовците или нещо, което да ни напомня за детството , ама пък вие всяка сутрин Добра идея е, може да прокарам такава практика и вкъщи  Много хубаво за тази жена, че поне е успяла да остави нещо след себе си и наистина ще си осмисли следващите години, дано не ѝ е трудно, че след 40 с работата става мн проблематично по мои наблюдения...

Тия пък спасители изобщо не са ми били любими  Повече харесвах кеч манията 

[Feribotka]

Оххх писах писах и забавих да ви се похваля, фотографката ни е хипер бърза...вече ми изпрати малко от снимките да им се радваме докато обработи всички  Ама не мога да ви ги кача от служебния комп, така че довечера по възможност 

[milenkata]

Гледам за събиране си говорите -

Аз събирах всичко - меришещи листчета, панделки от букети, салфетки... - имах внушителна колекция от салфетки - 1700 броя... Всякакви, даже ги бях категоризирала - фирмени, детски, цветя, Дисни герои, паяжинки.... Помня че паяжинките бяха най-редки..
В днешно време какво ли няма - албумчета, стикерчета, карти , играчки, миниони...  За главата се хващам какво ли ще събираме след няколко години...

По повод езиците и чуждите държави - според мен си е до възпитание на детето... На мъжа ми братовчедката живеят в щатите, тя си е българка, само че на 19 години говори много трудно български, да пише изобщо не може, не обича нищо от нашата кухня... За нея тук е чуждото , а там домашното.. Беше ни на гости и отиваме на пицария, и си поръчва пица, ама да не е с кашкавал, а с моцарела, щото кашкавал не обичала...Нищо лошо, просто всичко що е българско не го обича, но виж всичко мексиканско и е голяма слабост... Техните според мен не са се постарали особено, но не защото не са искали, а защото просто хората като ги завърти ежедневието и ... по цял ден на английски говорят, предполагам в един момент става навик...
Много се разприказвах..

Аз още съм болна, вече 5ти ден... То бива бива , ама тоя път яяяяко съм простинала.. На антибиотик съм, дано най-накрая малко да ми просветне..

Тониии - влизаме от утре в нашия месец

[always_and_forever]

И аз събирах миришещи картинки и салфетки по едно време, ама те по-скоро ми бяха "наследство" от братовчедката. На нея й писна да ги събира и ми ги даде на мен. И моето желание бързо се изпари и така си стоят в някой шкаф, ама си ги пазя де. Все пак е някакъв спомен. 

Миленка, ти бързо да се оправяш, че да си гушкаш пълноценно Бобчо. 

[menyanthe]

Аз съм събирала миришещи листчета, салфетки, захарчета.... Даже още си пазя колекцията от захарчета.