Сватбата на peppl- 31.08.2013

[peppl]

Здравейте! Реших и аз да се намъкна в темата и да споделя как протече нашата сватба. Най-напред да отбележа, че ние вече сме женени от две години, но чак сега направихме тържеството. Защо ли? Ами, защото преди две години почина баща ми и за празник и дума не можеше да става. Обаче понеже голяма му мечта беше тази сватба и тя вече беше планирана, решихме в памет на тати да подпишем. Пък да празнуваме винаги можем.

И така декември миналата година решихме, че е време за купон. Без църкви, само ресторант и много традиции.

Най-напред избрахме ресторанта. Тъй като съпругът ми е чужденец, половината гости също, решихме да бъде заведение в битов стил. Спряхме се на р-т Воденицата в Драгалевци, София. Обстановката е приятна, храната е вкусна, предлагат и народна програма- танци, нестинари.  Дотук добре.

През месец февруари обсъдихме менюто, дори получих имейл с оферта, базирана на говореното от нас, разбрахме се какво ще се сервира и аз отметнах тази задачка като изпълнена. Платихме си и капарото.

Върнах се отново през юли месец да уговорим разположението на масите и се оказа, че те идея си нямат какво сме обсъждали като меню. Бях неприятно изненадана, но управителят бързо ме успокои и обеща, че всичко ще бъде наред.

Бяхме уговорили ние да внесем алкохола и безалкохолните и в знак на добра воля ми предложиха да поръчаме от техния доставчик, като ние да платим само изпитото от гостите. Прецених, че идеята никак не е лоша, защото винаги остава много пиене и няма смисъл да се чудя какво да го правя. В края на вечерта, когато дойде моментът за плащане, ми бе казано какво е останало отзад в склада.  Никой обаче не си бе направил труда да преброи какво е останало по масите. А то никак не беше малко. Но те ми го включиха в цената и аз си събрах бутилките от масите. Един багажник пиене си прибрахме. Или иначе казано 5 неотваряни ракии, 20ина бири и шишета с вино. Имаше и доста безалкохолни и наченати бутилки ракия. Онова, което бе останало отзад в склада, аз не го видях. Но да речем, че им вярвам.

Когато обсъждах с управителя как ще бъдат наредени масите, попитах дали няма да е по-добре да се сложат безалкохолни директно на масите, за да не тормозим сервитьорите излишно. Беше ми обяснено, че на мое разположение ще бъдат 12 сервитьора и че тяхната работа е да сервират. Така че нямало за какво да се  притеснявам, гостите спокойно можели да поръчват.  На думи е лесно, но в действителност не бе така просто. Много мои гости със съжаление споделиха, че се е налагало да молят по няколко пъти за една кола и в крайна сметка са се отказали и са пили вода, защото вече е била на масата. Моя приятелка дори си е платила една кола само и само да й я донесат. Майка ми пие само газирана или обикновена вода. Газирана така и не й е била сервирана. Засега не се намира изобщо човек, който да е получил газирана вода, а ми беше върната половината от закупената от мен. Само да отбележа, че гостите ми пият така наречения „бял шприцер” или бяло вино с газирана вода. Във въпросната вечер обаче не им се е отворил парашута. Но поне ракия имаше в изобилие.

Като цяло отношението и поведението на персонала беше под всякаква критика. Сервитьорите бяха изключително нелюбезни и дори арогантни. В края на вечерта се бяха обърнали и казали на съпруга ми: „No money, no service”. Той беше потресен. Сметката в заведението бе платена от родителите ни, като мама покри капарото, а свекър ми - остатъка. Тактично го подпитах колко бакшиш е оставил и според мен 15 %, които са получили сервитьорите са абсолютно незаслужени.

Уговорката беше вечерята да бъде сервирана малко преди започването на програмата, за да могат хората да хапнат и след това да потанцуват. Програмата започна, а вечерята дори не бяха започнали да я правят. Имахме месо на грил и ми бе казано, че „Той на грила половин час му трябва”. В края на едночасовата програма част от хората започнаха да вечерят.

И на последно място, но не и по важност. Бях помолила да има маса за фотографката и за DJ. Там трябваше да има нещо за хапване и много вода. Маса естествено не бе подготвена и близо два часа се молихме да бъде подсигурена такава. Поискахме да говорим с управителя, но него разбира се го нямаше. Обаче портиерът можел да ни помогне. Изумена останах като видях каква скорост може да развие иначе мудният и застаряващ кисел портиер, когато види недоволен клиент да се задава. Беше малко като на филмче на Том и Джери.

[peppl]

В общи линии останахме изключително разочаровани от иначе прехваленото заведение. За обикновена вечеря с приятели и колеги е добър избор, но определено не им достига професионализъм за организирането на тържество от голям мащаб. И най-вече, според моите впечатления, не им достига честност и почтеност. Но това е друга тема.

Оплаках ви се, сега да ви се похваля  

Фотографката ми се оказа слънце. Дойде навреме, сглоби си апарата и започна да снима. Тъй като вече бях облечена и в готов вид, тя инсценира моменти от обличането, от слагането на бижутата. Успя да улови по приказен начин иначе обикновени неща. Запечата красиви и влюбени погледи и целувки. Понесе стоически капризите ни и за миг не се оплака, че не й е отделено дори кътче в ресторанта, където да си остави апаратурата. Казва се Жени. Пускам ви линк към фейсбук страницата й:

https://www.facebook.com/pages/Jenys-photography/222476324488599

DJ-ят действително е човекът, който прави сватбения ден незабравим. Аз късно се сетих да търся и всички известни имена от форума бяха заети. По съвет на моя приятелка се свързах с Владимир Миронов по прякор DJ Monkey – 0888 402 305. Думи като „уникален”, „страхотен”, „велик”, „професионалист” абсолютно не са достатъчни да опишат умението на този човек да чувства публиката и да весели гостите. Влади се съобрази с моята музика, но прояви и креативност и успя да вдигне хора, за които не съм се и надявала да станат да танцуват. Бях много приятно изненадана да видя, че и те се веселят на дансинга. Даже баба ми с патериците аха да стане да играе. Играело й било в душата на жената.

За прическата и маникюра се доверих на две мои дългогодишни приятелки – Ели Светославова и Весела Стилянова. Имат салон на бул. Васил Левски 150 (ъгъла с улица Ангиста). С бързината на загрижени приятелки ми намериха и гримьорка. Без грима не можело, заради снимките. Аз изобщо не бях помислила за това.

Картичките, табелките с имената за масите, книгата за гости, ритуалните бутилки и други джуджавки от украсата бяха направени ръчно от друга моя приятелка – Павли Петкова. Има си сватбена творилница „Вълшебна пръчица” и две златни ръце.

https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0/453209228055333?ref=ts&fref=ts

Бих ви препоръчала и кумата, но след моята сватба е с леко захабени нерви и не знам дали ще издържи втора такава  
 
Така протече моето интернационално сватбено тържество.

Българите се веселиха от сърце и събитието беше - цитирам братовчед ми: "Най- яката сватба, какче!"

Австрийците останаха изумени от България и вече планират кога пак ще се върнат накуп. Уговарят ме да правя сватба всяка година. Мен идеята обаче никак не ме влече.

Родителите и роднините ни сияят от щастие и много се гордеят с нас.

А аз и мъжлето вече се чувстваме наистина женени и готови да борим живота напред.