Родителите?

[lini_barabini]

ООО мен на тази тема като ме почнаха още преди сватбата. Бяха дошли малко преди сватбата и аз влизам в къщи и поздравявам сегашният дядо тогава чичо.Чичо Гошо добър ден ,а той ми отговаря:Бях ти чичо докато не ме направи дядо.На устата ми беше да го питам жена ми кога е забременяла без да разбера, че да му викам дядо ама от мен да мине замълчах си. Иначе сега им казвам баба и дядо като искат голям прас. За момента съпругата ми се обръща към родителите ми със следните фрази:
хмммм: а може ли : в редки случаи лельо" Бащами успя да си зпроси едно дядо ама само толкоз. В крайна сметка за мен не е толкова важно обръщанието към родителите ми а самото отношение към тях. Предварително се извинявам за правоиса ми.

[didibaby]

Хммм... и на мене ми беше доста трудно в началото да казвам "mama" и "tata" особено като се има предвид, че и в началото почтни не се и разбирахме, милото превеждаше  След годежа ни когато те си тръгваха обратно за Сърбия на сбогуването, милото ме побутна и ми вика "Хайде сега или никога!" и взех и се престраших и им казах "Čao mama", "Čao tata" и то беше всичко. Чак след сватбата, а вече и понаучих езика, освен това и често се виждахме, се пречупих лека полека, но не беше и толкова трудно, защото всъщност те и "завзеха" мястото на моите родители (моите сега са на хиляди километри от мен  но свекъра и свекървата достойно тъй да се каже "ги заместват". Даже сега като говоря за свекърва ми я наричам "мама" и хората често се чудят кога е моята майка от Швейцария дошла 
А милото все още нарича родителите ми по име, то и рядко се виждаме с тях 

Петра, и при нас е така - родителите ми са на хиляди километри, и родителите на съпруга ми от доста години (още преди да се бяхме решили на брак) ме приеха в семейството си, но аз ги наричам по име. Но те и не са и искали нещо друго - тук май го няма този обичай да наричаш "мамо" и "татко" родителите на съпруга си. Няколко седмици след сватбата обаче двамата със съпруга ми говерехме с майка му по телефона на конферентно обаждане и майка му като затваряше каза "Обичам ви!" и моят съпруг й отговори "И аз те обичам", а аз "Хлъц" - не знаех какво да кажа. Мат ме побутва - кажи "I love you, too!", ама аз на самите си родители не съм свикнала всеки ден да им казвам, че ги обичам, а на свекървата още по-странно ми стана. Не че не ги обичам всички, но изглежда ми е трудно да си пречупя езика...
А моят съпруг онзи ден докато говорех с баба ми по телефона от БГ, идва на телефона и й каза "Здравей, бабо!" на български и на мен ми стана много мило...

[mimeto]

Ние още нямаме обръщения - нито съпругът ми към родителите ми,нито аз към неговите :(И двамата сме на мнение,че "майко и татко" за отживелица,но пък само по име ми звучи някак глупаво(все пак не са ми набори)

[renka_87]

Миме и аз съм на същото мнение!Чувствам се неловко когато трябва да се обърна към някой от двамата,но не мога и да им кажа нито майко/татко,нито по име

[maslinka]

можеби трябва да се измислят специални обръщения ,защото нито майко,ното леля,нито по име никак не върви,чак се очудвам при всичките родниски имена като етърва,каинчо и незнам си какви още странни измишлотини има които аз половината не ги знам кое какво означава,точно за свекървите няма обръшение
аз съм най-много за обръщение по име,най ми е логично,но неискам да го изтърся така без да са потготвени,а милото незнам защо с еопъва и не им казва

[kleo_20]

аз само на сватбата си пречупих езика  :!от тогава никак не им викам виждам ги веднъж седмично или на 2 седмици  здравейте как сте и това е като си говорим не се обръщам по име или с майко татко просто за сега не се е налагало а ако се наложи да ги викна примерно за да не се провиквам от другата стая(че нали трябва да се обърна някак си не става с "фиууу ей ти")отивам и казавам каквото имам да кажа без да имам "маминка " "татинко" и така нататък =]милото вика на мама по име даже на галено представете си е то и не върви да и каже мамо тя е 8г по-голяма от него

[mimeto]

И аз се чувствам неловко renka_87 -добре,че не се виждаме често.Аз ще поизчакам с обръщенията май и живот и здраве ако е рекъл Господ(как само звучи,но това си е божа работа все пак) да си имаме бебче-ще се обръщам към тях с "баба... и дядо..."
Май това е най-добрият вариант 

[renka_87]

О ти си късметлийка!Ние ако не всяка седмица,то през две се виждаме!Но и бабо няма как да й кажа,та тя е набор на мама

[magica1983]

Според мен всеки трябва да нарича роднините,както ги чувства.Както със собствените...Майката на приятеля ми я наричам "леля",а бащата "чичо",така ми идва от вътре.Баба и дядо не са станали все още,така че не бих им казвала така,а пък и са на годините на моите родители.А пък мама и тате... ..ами малко ми е смешно да им казвам така,не знам..

[Капризче]

Ние казваме на родители си по име, на милото още му е трудно да каже на баща ми по име, но има време и това ще стане Само на бабите си им казваме "бабо" и те много се кефят.

[tigri]

Аз досега не съм чула някой мъж да нарича родителите на съпругата си  "мамо и татко" 
А те са нейни родители.
Но понеже са негови родители, тя е длъжна,тоест традицията повелява да  ги нарича "мамо и татко"?
Традиции ли...Как ли пък не!   
Традициите не бяха това,което са!   
Мислите ли,че това е само българска традиция и дали си заслужава да се се спазва? 

[Mrs.™]

:offtopic:няма ли такава тема
колкото по темата....по нечестно е неговите да са мама и тате,а нашите-баба и дядо
затова по имена *YAHOO*така няма сърдити

[Alucinado]

В миналото, след сватбата невестата е отивала да живее в дома на мъжа (т.е. при неговите родители). Считало се е, че от този ден нататък това е нейният дом и това е нейното семейство. Момичето се връщало при собствени си родители само в случай, че по някакви причини бракът се разтрогне (като при това заедно с връщането си тя е носела на семейството и позор). Дори и ако овдовее невестата оставала в семейството на съпруга си и под тяхната закрила и влияние. И това, разбира се, не е било така само на балканския полуостров  а по целия свят. Оттам идва и традицията да се наричат родителите на съпруга "майко" и "татко". Защото след сватбата те са хората които би трябвало да изпълняват тези функции. Майко и Татко са обръщения, които са били заредени с уважение и авторитет, защото това са били фигурите, които движат семейството и непочитането им, е било недопустимо.

В наши дни, обаче, положението е по-различно. Малко са младите семейства, които по презумпция след сватбата отиват да живеят при родителите на мъжа (завинаги). Днес младите семейства са много по-независими и често нямат нужда дори от родните си родители (в смисъл да ги напътстват, да им съдействат в живота - материално и иначе и т.н.). Днес обръщенията майко и татко не са символ толкова на уважение, колкото на обич. Напълно разбираемо е днешните момичета да се противят на налагането на тази традиция, защото възпитанието и начина на живот са различни. Повечето свекърви, обаче, държат на това обръщение, защото се чувстват несигурни и защото те самите са били поставени в тази ситуация и считат че това е правилния начин за изразяване на уважение (било то за лично тяхно успокоение, било от "хорски срам"). Повечето свекърви биха ви приели в домовете си и биха ви гледали като собствени дъщери (както е било едно време), но сега времената са други... а, уви, те не са съвсем в крак.

Според мен, не е редно да се насилвате да казвате "майко" и "татко" ако не го чувствате, но не е правилно и да реагирате прекалено остро и заради едно такова различие в нравите (което е породено само и единствено от времето) да подлагате камъчета по пътя към нормалните семейни отношения.

[mirmar]

Alucinado, винаги с голям интерес чета твоите мнения. Много често не съм съгласна с някои неща от тях, но това не ми пречи да се замислям над това, което пишеш.

Днес обръщенията майко и татко не са символ толкова на уважение, колкото на обич.

Мисля, че единственото, на което са символ в повечето случаи, е липсата на консенсус за заместител на тези думи- един е съгласен по име, но другият не е, единият само това приема за знам на уважение, другият-не. За мен лично са израз на изключително трудно взето решение и усещане за насилие над личността ми. Символ са и на трудните решения, които ще ми се налага да взимам понякога. Нито са знак за уважение, нито за обич!

Повечето свекърви, обаче, държат на това обръщение, защото се чувстват несигурни и защото те самите са били поставени в тази ситуация и считат че това е правилния начин за изразяване на уважение (било то за лично тяхно успокоение, било от "хорски срам").

Точно така! Не знам кое надделява повече- мисълта, че "и на мен ми беше трудно едно време,ама ме пречупиха, защо и тя да не се пречупи?!", или мисълта 'аууу,ама какво ще си кажат хората'- при мен ги имаше и двете, плюс онова за уважението

Повечето свекърви биха ви приели в домовете си и биха ви гледали като собствени дъщери (както е било едно време)

Тука ще кажа само и единствено- Пази Боже!

[didi_vla1983]

Не мисля, че някой може да ме накара да нарека, който и да е с думата "майко" освен родната ми майка!Трябва да си изкривя езика, лицето и сърцето , за да го направя!Който каквото ще да си мисли и казва, или ако ще да се сърди!Не мисля, че обръщенията са начинът да покажеш уважението си или че трябва да се насилваш да обичаш или уважаваш някой ако ти е неприятен!Едно време си е за едно време, вече живеем съвсем друг живот и отношенията са различни....