Последна скорпионска(дъждовна) седмица 19.11-25.11

[InLove_Girl]

Здравейте момичета 
Определено ми липсвахте тази седмица Ние изкарахме една зареждаща , прекрасна и много весела почивка и се завръщам с нови сили 
Жосефинче, стискам палцииииии 
Езра, много се радвам, че изследванията са добри. Прекрасна тема 
Ние сега покрай евентуалната смяна на апартаменти и т.н. също се замислихме колко е трудно и какъв стрес е едно преместване. Но тези неща трябва да се преодоляват, в крайна сметка всичко се прави за по-добро. Гушки за теб Муннче 
Пънк малката ми племенница е на година и шест месеца - едва скоро й подарихме играчка. До този момент все дрешки.  За момиченца има такива страхотни неща. Днес й купих едни страхотни пантофки от H&M , а инъче повечето дрехи ги купувам от Carnival Kids - това е подаръка, който ще получи за тази Коледа от нас:

Ами хайде момичета, пожелавам ви прекрасна вечер...само да спомена за Ивелка, че и аз съм сама няколко дни. По принцип съм свикнала, но никак не са ми неприятни тези моменти 

[svekarva]

Добро утро! Прекрасен мъглив, дъждовен, но топъл ден е, истинска късна есен  . Дърветата при нас вече пожълтяха.....Кактусът в офиса е с големи цветове, имаме и коледна звезда. С две думи - идва зимата.
Хубав ден на всички!

[Kiwi]

Хубав ден

Моят започна с ето тази статия,

http://www.momichetataotgrada.com/article/razvalnuvani/valneniq/zashto-obicham-maja-si-poveche-ot-deteto-si

което внесе в мен наеджда, че има живот след появата на децата. Не ме разбирайте грешно, просто напоследък се нагледах на жени, които се прикачиха към децата си напълно и нищо друго за тях няма значение. Хайде малко да ви поразмърдам на сериозна тематика.

Вие как мислите - редно ли е да не обичате децата си повече от мъжа си ( коригирам си поста за да добавя - когато той засужава да бъде обичан щото има и друг сценарий, в който просте сте длъжни да си обичате децата повече)? И нормално ли е да се фокусират майките толкова върху бебетата и да забравят целия външен свят?

[emmmmmy]

Добрютро, аз мисля че в равновесието е тайната и никога не трябва да загърбваме член от семейството си. В крайна сметка всички вкъщи са една енергийна единица- ако един е пренебрегван и недоглеждан, това ще се отрази и на останалите у дома.
Така че  за статията.

[veseto_87]

Здравейте.
Отдавна не съм се включвала, но успяхте да ме провокирате. Тъй като нямам дете все още, не съм сигурна, че мога да бъда съвсем обективна, но мога да споделя какво мисля.
Напълно съм съгласна със статията. Не мисля, че ще обичам детето повече, не мисля изобщо, че тази обич може да бъде сравнявана...И не мисля, че трябва да се прекалява и преекспонира съществуването на детето. Не казвам да не си гледаме децата, а просто че човек трябва да държи и на самия себе си, а не да се обезличава.
Мъжът ми е този, с който сме израснали като хора, той е този, който ме разбира и подкрепя, този който е до мен на всяка цена и при всички случаи. Не мисля, че някога бих омаловажила това, пък било то и в името на детето.
Да не забравяме все пак, че мъжът е една от двата основни фактора, за да го има детето!

[svekarva]

Аз ще кажа, че при мен двете любови се изявяват по различен начин и изобщо не могат да бъдат сравнявани. Гледам да не се фокусирам и да разсъждавам повече от необходимото /според мен/ в отношенията си, те са такива, каквито са. Не искам да губя моята си личност, аз съм и ще бъда различна от децата и съпруга си. Често се смеем на различни неща, пътищата ни си имат заобиколни пътеки и изобщо не мога да гледам на статията като на пример за подражание /и не искам/.
Съпругът ми не ми казва всяка сутрин, че ме обича, пък и не смее  . Давам му правото да ми е бясен, както и аз искам да показвам същото към него понякога.
Киви, всяка жена различно се справя с хормоните и с майчиния инстинкт. Когато в първите години след раждането на децата се мъчех да сложа разума над инстинкта - да изтикам на втори план синовете, а да помисля за съпруга и за мен, изпаднах в депресия. И то след двете деца, когато се родиха и когато ставаха към 2 годинки, макар да се предполага, че с второто вече би трябвало да имам опит. Особено когато са били болни или са имали проблеми ми е било невъзможно да мисля за друго. А аз не съм от тези, които лесно пренебрегват собственото си аз. Слава Богу, когато децата станаха 3-4 годишни, мозъкът ми започна отново да работи избирателно и да насочва мислите и любовите /към децата, към съпруга и към мен/ в зависимост от ситуацията. Може при другите жени да не е така....

[m0onlight]

Привет, сладурки
Очите ми станаха на таблици, цифри и букви от тия справки Чак сега успявам да надникна тук и гледам сте изпаднали в размисли и страсти   Киви, разбрах какво искаш да кажеш - и аз се нагледах на майки, вглъбени и вкопчени в децата си, та чак им се чудя! Светогледът им се преобръща и сякаш забравят всичко и всички и виждат само детето. Много пъти сме си говорили с мъжа ми, че като им се роди дете и повечето се променят и стават различни хора - много са "заети" да се занимават с детето и нямат време за друго. Не мога да изкажа обективно мнение, защото все още не съм родител, но силно се надявам да не получа такова "изкривяване"
Еми, Веси, радвам се, че пак се включвате да си побъбрим
Инловче, и ти ни липсваше Радвам се, че сте си изкарали чудесно и сте се заредили с нови сили Доколкото виждам и вие сте на етап изчакване на банката - до кога горе-долу ще чакате?
Езра, поздравления за добрите изследвания
Мисля да си направя едно следобедно кафе, черпя и вас

[casky]

Тук ме провокирахте и мен Доста философски разсъждения сте правили
Аз като майка пък не мисля, че обичам мъжа си повече от детето...даже май не мога да кажа и обратното. Просто това са различни видове обич. Да уточня, че съпруга ми е прекрасен...че и това се вземаше като фактор горе
Но определено и не мисля, че с раждането на детето трябва да забравим себе си и личния ни живот. Всеки има нужда от време за себе си и време с половинката си...няма как да се отречем от всичко и от самите себе си в името на детето. Или по-точно има как, но не е редно. Това поражда редица други неща в бъдеще. То все пак не се е родило, за да ни разваля живота, а точно обратното Има баланс между всичко и е най-добре, когато го намерим

[Kiwi]

При нас най-сетне напече слънце, макар и преди залез. Цял ден имахме едни гадни облаци

Радвам се, че взе да се получава раздумката. casky, ти като преминала по този път скоро ще ни разкажеш ли от какво ти се наложи да се откажеш? Какво ти липсва и липсва ли ти изобщо от живота преди детето?

Свекърва, хормоните при жените са голяма напаст, много е възможно да е било и от това. Иначе напълно естествено е, когато детето ти е болно да се погрижиш за него и това да ти е приоритет №1. Ти като майка на вече порастнали деца хубаво ни успокои, че всичко влиза в норма един ден.  Аз чета блогове напоследък на разни крафтърки покрай моето хоби и там гледам как успешно се съчетават хобитата с децата. Обаче дечицата са горе долу най-малко 3-4 годишни, явно това е границата.

[m0onlight]

Аз да ви питам - какво ще приготвяте за вечеря днес?

[DaBulka]

Здравейте момичета! Отбивам се да кажа "здрасти"!  Пак бистрите интересна тема. Аз съм добре, това мога да кажа за момента!

[Kiwi]

Ехе - Дабулка, тъкмо се бяхме затъжили за теб. Къде се скри?

[miauka]

Добър вечер момичета  Аз съм от вечерните съфорумки 
Киви много интресна и полезна статия   
На мен ми предстои това важно събитие,но определено не искам да ставам от онези жени които единствената им тема за разговор е деца,пампеси,дрехи и т.н.Нормално е като ти се случва такова важно нещо като появата на нов член на семейството да го мислиш,говориш дори сънуваш.Но не бива да забравяме за живота който ни заобикаля.
За любовта аз обичам всички важни хора в живота ми по различен начин.Всеки има важна роля и не мога да кажа кой обичам повече и кой по-малко.Мъжа ми е най-близкия човек,той ме познава най-добре за мен той не е просто моя съпруг а и моя най-добър приятел.На него мога да кажа всичко дори такива неща които не мога да споделя с друга жена.Когато решихме,че искаме бебе не исках АЗ да имам дете а НИЕ.Някой хора след като разбраха,че съм бременна ме питаха "сега кое би избрала сватбата или бебето"  Това е най-тъпия въпрос на света  За мен едното е продължение на другото и не бих могла да ги разделя.Аз го обичам именно защото ми е най-големия подарък от любовта на моя живот!
Искам мъжа ми да участва активно в отглеждането на бебон.Да го къпе,храни и всичко друго, за да се чувства част от всичко ново което случва. И като дете на разведени родители знам колко е важно мама и тате да се разбират и най-вече ОБИЧАТ 
Много ме впечатли последното изречение от статията "А на моето единствено, прекрасно и умно дете пожелавам да преживее любов като нашата…" наистина много хубаво!

Лека вечер на всички!

[svekarva]

DaBulka, а ремонтът как върви? Имате ли вече врата?

[emetoem]

Привет и от мен , наистина голяма тема сте захванли...
Киви разби ме с тая тема за лещата и зарзавата....много се изкефих и ми харесва, че е написана от мъж
Езра поздравления за изследванията, като има вяра и положителна енергия всичко се нарежда .
Цвети радвам се, че се завърна....браво на мъж ти добре се грижи за теб, това е мноого хубаво, да се оправяш на 100%, че иначе бой..хихих
Инлов много хубаво, че сте изкарали чудна почивчица и сте се заредили с нови сили за нови подвизи
Дабулка радвам се да те видя, как си?
Жозефин супер новинка за чертичките, поздравления...може да е рано, но стискам силно палци след второто кръвно изследване да потвърдиш радостната новина
Муунче какво ти готвене....днес вечеряхме навън, не ми се готвеше, а и честно казано цял ден мъдря какво да сготвя , но никаква идея не ме осени И без това мъжът е на строга диета и почти нищо не мога да готвя...
  Относно подхванатата тема не знам какво бих мога да кажа, не бих искала с нас да стане така. Това , което искам да постигна е както казвате в темата едно равновесие между всички членове на семейството и не бих искала нито един от тях да се чувства пренебрегнат или изоставен. Прекалено много обичам мъжа си и се надявам, че ако нещо не въври както трябва или се чувства пренебрегнат той ще си каже, поне до сега така е процедирал, ако е имало такива моменти. Моите приятелки с деца успешно съчетават семейния живот с излизания и обръщат внимание на всички- родители, приятели, мъже, деца...След като повечето хора успяват, трябва да успеем и ние. Свекърва дава обнадеждаващ отговор, значи всичко е възможно и допустимо