Сватбата на AliTia - 29. 09. 2012

[m0onlight]

Лелеее страшна торта наистина

[Alichka]

Скоро не ми се е случвало да пропусна да честитя навреме 
Пожелавам ви много здраве, много красиви мигове, за да може да се наслаждавате на семейния живот и да споделяте хубави емоции! Нека слънчевото настроение да е винаги с вас 

[AliTia]

Балгодаря

Започвам малко по малко, да разказвам за нашия приказен ден. Сутринта се събудих точно навреме, към 8 часа. Спах непробудно и спокойно, след лудата моминска нощ. Чувствах се много спокойна и взех едно освежаващо душче. Пих кафенце с мама и тате и докато се усетя, беше вече 10. Тогава дойде и фризиьорката ми и започна да ми прави косата, която не мръдна цяла вечер. Към 13.00 отидох на грим и се върнах в къщи, вече леееко напрегната. Започнаха да се събират роднини и приятели и еуфорията се качваше . Беше страшна жега, всички се потяха, а аз така и не обличах роклята, чак към 3.30 се намъкнах в нея. От тук започва веселата част

[AliTia]

Бях подготвила за милото няколко препятствия. Едното беше с лимоните, другото с унгарското изпитание, а именно 10 мили неща за тъщата. Докато давах инструкции на братовчедките си какво да правят, един от роднините ми се пръкна със страшна идея

[AliTia]

Предложи да го облечем като булка и да залъжем младоженеца, че това е неговата булчица. Като влезе да ме търси и хоп Разтичахме се в последния момент да търсим стара булчинска рокля. Намерихме и зачакахме. Аз се скрих на терасата и клекнах, за да не се виждам отвън. Сърцето ми вече биеше лудо, едвам преглъщах, но не отидох за вода, че чух тъпаните и гайдата. Беше такава дъндания... тропаха хора, всички се смееха и се започна...бутане, викове. Обувчицата си така и не я видях до влизането на видеооператора и фотографа. Имаше няколко банкноти по 5 и 10 лева Вуйчо, дойде да ми каже, че милия имал само дребни и с тях е решил да се размине. Пита ме да го пускаме ли? НЕЕЕЕЕЕЕ... Аз за 5 лева не се давам, натискайте до последно Единственото, което чувах, беше блъскането по вратата и смеха на най- добрия ми приятел. След много време, не знам колко точно, чух че влизат към стаята. Аз естествено не виждам нищо и чувам само смеха от реакцията на гостите. Казаха, че Стоян е бил стъписан от невестата си и е започнал да търси като обезумял в коя стая съм, а аз съм на терасата и си клеча. Надникнах и видях само гърба на видеооператора. Това беше момента, в който да се разменя с лъжовната булка и да чакам...

[Alichka]

Олееееее  Майстори на сватбената наука! Само като си те представих как си клечиш, а младоженецът и роднините му

[Lady_sunflower]

леле , Alitia,
  . Страхотни сте, супер яко е било и лъжливата булчица и унгарцкото изпитание - не бях чувала досега за него , но е яко  .

Хайде очакваме с нетърпение продължението

[AliTia]

Продължавам разказчето си. Съжалявам, че така накъсано, но напоследък нямам никакво свободно време

В този момент, сърцето ми така биеше Единственото, което ми минаваше през ум, беше дали ще запаметя в съзнанието си, този момент, защото е неповторим и емоцията е незаменима. Някой извика "Тук е, тук е" и всички затичаха пак към моята стая. В този момент милото, целия потен, но страшно красив ме сграбчи и толкова силно ме целуна, все едно месеци не ме бе виждал. Гайдаря засвири някаква тъжна мелодия, а ние не можехме да отлепим погледите си един от друг. Милия само ми шепнеше "Много си красива, мише" Кумата взе да закичва бутониерите, пообърка малко реда, но всичко мина гладко. Поснимахме се с фотографа и видеооператора (само да вметна, че момчетата бяха неотлъчно до нас и съм много доволна) и дойде време, тате да ме извежда. Друснахме едно хорце пред блока, побъбрихме малко с роднини и се качихме по колите. Останах много очарована от букета ми и украсата за колата Всичко беше като по снимките. Ето една папарашка снимка, на която се вижда букета.

[AliTia]

А тук и част от украсата на колата

[AliTia]

На път за църквата, в колата беше голяма веселба Колата, нали е малко ретро , така димеше , че по едно време не виждахме и колоната зад нас. Още по забавна беше ситуацията с клаксона, който отказа още в самото начало и така когато искахме да бибиткат, милото се показваше през прозореца и махаше с ръце. Стигнахме пред църквата и се започна голямото чакане. Имаше друга венчавка преди нас, но търпеливо изчакахме да дойде и нашия ред. Ритуала мина много добре, спокойно и без никакви издънки. Свещеника беше много внимателен и през цялото време пускаше майтапи. Най- интересното беше, че когато кръщавахме милото, на смяна беше същия този свещеник и ни позна. На кръщенето телефона на милото не спираше да звъни с мелодията на "Moves Like Jagger" и естествено същото стана и на венчавката. Свещеника само кимна с глава и каза "Ааааа ти ли си бе, Стояне" Не успяхме да приемем поздравленията пред църквата, както по рано беше замислено и се затичахме с фотографа и видеооператора към парка за снимки, че се свечеряваше. Там също беше много весело. Направихме цяла серия снимки със сапунените мехурчета, с кецовете на катерушките, с най- малкия шафер на 8 месеца, с фраг и папионка. Надявам се в скоро време да споделя с вас снимките, които с нетърпение чакам. От там запрашихме право към ресторанта, където всички ни чакаха...

[InLove_Girl]

Страхотно, нямам търпение за снимчициии и целия разказ, разбира сеее 

[AliTia]

Там отново закъсняхме да влезем, тъй като до последния момент не бях дала на ДЖ-я флашката с клипа, който толкова подготвях В крайна сметка го намериха и преди да влезем го прожектираха. Оглеждах се като луда за да видя къде е платното, но така и не го фокусирах. Оказа се, че осветлението на фотографите е пречело и са го прожектирали на скосения таван точно над официалната маса . Леко се спекох, но си казах, че нищо не може да помрачи страхотното ми настроение. Изчакахме и шаферите да минат през арката, сипейки розови листенца, бяха толкова сладки милите. Минахме и ние под арката, свекито ни захрани, пихме шампанско на екс, хвърлихме чаши, кумът ни беше понаучил най- важните думички на български- ГОРЧИВО и после първия ни брачен танц. Отново прожекция на тавана, която взе, че в последствие ми хареса. Танцът ни не беше подготвен предварително, но беше естествен и непринуден, мисля, че се справихме добре. Мама по едно време, беше просълзена, защото в клипчето имаше кадри с баба ми, която за съжаление не беше вече сред нас, а много искаше да присъства Някак си и мястото на прожекцията, вече имаше своя смисъл. За да не бъда голословна, ето една снимка с много лошо качество, за което се извинявам, но нямам друга

[m0onlight]

Страхотно разказче Това с прожектирането винаги съм го искала, но за съжаление за нашия ресторант не беше осъществимо. Радвам се, че вие сте го реализирали и да ти кажа на скоса изглежда по-ефектно, така че няма за какво да се ядосваш

[AliTia]

Благодаря, Муунче

Стигам до най- веселата част от сватбата, а именно забавата. Нямахме и 15 мин. почивка. През цялото време бяхме на дансинга и танцувахме. Танца с тате, се получи много добре, макар и да нямахме особено време за репетиции. Научихме най- важните стъпки от клипа на "my girl"- The Temptations, а на останалото импровизирахме. Забавлявах се искрено на всеки един момент от сватбата. По коментарите след това, най- силно впечатление за гостите сме направили самите ние с милото. Казаха ни, че сме били толкова естествени и искрено весели, че това е допринесло за цялостната атмосфера на този ден. Наистина, сякаш цялото това притеснение преди сватбата се изпари за секунди, преди да влезем в ресторанта. Последва и момента с кумовата ръченица, която за наша изненада нашите кумове- гърци изиграха все едно цял живот са я тропали. Кумата не слезе от дансинга цяла вечер и обра овациите. Седем годишния ми шафер, който не бях виждала от бебе (половината ми рода е от Русия и много рядко се виждаме, за съжаление) ни поздрави, като изпя любимата си песен пред всички. Толкова ни трогна, че чак се просълзихме Дойде време и за хвърлянето на букета. Момите бяха само 4, но кумата ми беше най- ловка и успя да го хване. За жартиера беше голяма борба докато милото го свали. Завързаха му ръцете и очите и дърпаха стола, на който аз седях и само го координирах с глас, за да знае на къде да се движи Ергените бяха около 15-на, явно имаме недостиг на жени Мъжо ги залъга, като първо хвърли една салфетка и всички се втурнаха към нея. Жартиера хвана, най- малко подозиращия приятел на милото. После пак танци, пак веселба и момента с тортата разбира се. Помацахме се малко, не прекалено. Фотографът и видеооператора приключиха. Забравих да споделя, каква идея осъществих в последния момент преди сватбата. За да имам спомен от всички гости, нарисувах есенно дърво без листа. Купих 3 цвята боички- темпера, които да отговарят на цветовете на сватбата, а именно червено, оранжево и жълто. Поставих платното с дървото на входа на ресторанта и всеки, който влизаше, топваше пръст в боята и оставяше отпечатък- листенце на клончетата. Отдолу под всяко листенце, пишеха имената си и така сега си имам страхотен спомен от всички Вечерта не свърши в ресторанта Запрашихме на дискотека. Така както си бях, с роклята, която сега е в шокиращо състояние , но ни най малко не съжалявам. Всички ме пипаха за късмет, което аз не знаех и само се чудех защо непознати ме поздравяват Беше невероятен ден. Не съм много по разказването и едва ли ще мога да пресъздам този прекрасен ден, по начина по който го изживяхме, но наистина беше най- хубавия ден от съвместния ни живот. Всички тези емоции, трепети и любов, не бих заменила за нищо

[Alichka]

Ако знаеш само каква топлота лъха от разказът ти!  Личи си, че много сте се забавлявали, но на-важни са чувствата ви!
Поздравления за идеята за дървото