Не мога да се реша

[ani_todorova]

Здравейте, предварително се извинявам ако темата не за тук. Проблема ми е следният. Аз съм на 22 години, приятелят ми на 30. Преди 1 година той ми предложи брак и решихме тази година да направим сватба. Когато обаче дойде тази година и въпросът за сватбата се повдигна аз не мога да реша. Обичам го страшно много, заедно сме от 4 години, живеем заедно от 2 години и половина. Но просто имам свойте колебания. Всеки ми казава как след брака всичко се разваляло, как се развиало едно собственическо чувство към другия, и аз почнах да се замисля дали наистина не е така, да не би като се оженим да развалим всичко между нас(сега всичко е перфектно, обичаме се, разбираме се). Много ми е трудно, обичам го, но се притеснявам много.

[kiwi]

Ани, аз нищо не разбирам от връзки, но мъжът ми ми диктува....

Това горното е шега, не ми диктува никой, но не претендирам, че разбирам... Знам обаче със сигурност, че никой по-добре от теб не може да отговори на въпроса ти. Ако нещо в любимия те притеснява, то съществува и сега. Хайде хубаво си помисли и си признай какво е, на теб само ако трябва. Ако не те притеснява нищо конкретно в него, значи нямаш проблем. Как ще се развие живота ви в бъдеще зависи най-вече от вас

[Milizandra]

Хм, аз по принцип съм оптимист човек, но що се отнася до такова важно решение като брак, поставям много въпросителни.
Не искам да засегна никого, просто признавам, че разбирам как се чувства ani_todorova и че в зависимост от характера на човек, може да бъде колеблив. Няма нищо лошо в това да премисля нещата по няколко пъти.
На мнение съм, че щом не се чувстваш сигурна, не предприемай такава важна крачка. Може би с времето сама ще пожелаеш сватбата и тогава ще и се насладиш на 100%. Според мен няма смисъл да започваш нещо с мъничко страх и много колебания.
Възможно е разликата в годините ви да се отразява. Той на 30 вече е узрял за брак, ти на 22 все още не си. Няма точна рецепта за това. Важното е да се почувстваш готова. Не прави нищо, защото "така трябва"... 
А що се отнася до това дали след брака нещата се променят, може би хората с голям стаж в семейният живот ще ти отговорят. Но пак повтарям... няма рецепта. Животът е такъв какъвто си го направиш )

[emmmmmy]

 аз не мисля че тр да се решаваш насила. както Киви казва, ако има нещо което само пред себе си имаш да признаеш относно мъжа ти, разрови се в гънките на подсъзнанието ти .
А ако няма- обясни му като на човек че те е бъзе , и че е нормално хората да са различни.
аз съм имала такова гадже- и той мислеше и вярваше че нещата след брака се провалят един вид, не съм му се сърдила. Има по-свободолюбиви и различни хора. ако няма някакъв нерешен проблем между вас, просто си живейте както досега. лично мнение, разбира се.