Сватбата на Princess_of_the_Dawn 20.08.2011

[Ивето]

Честито на новото семейство

Снимките ви са много хубави, било е прекрасна сватба. Много красива булка, няма нещо което да е излишно всичко е било на място, браво

[plesure]

По дяволите, нямам достъп до фейса от тук, ще умра от любопитство до вечерта.. 

[Garfield]

ПОЗДРАВЛЕНИЕ!
Ти си истинска принцеса. Снимките ти са страхотни, а ти си ослепителна.  И роклята е много хубава, а ресторанта е върхът.
Чудесни сте. Да сте живи и здрави и много да се обичате!

[malinka_a]

Честито и от мен! Прекрасни сте! Бъде здрави, много щастливи и вечно влюбени!

[svekarva]

Много красива рокля, букетът и тортата също! . А вие сте като истински принц и принцеса!

[plesure]

видях снимките 
Принцеске, била си прекрасна булка, красива и много нежна 

[posum]

Честито. Много красива булка си била.

[Princess_of_the_Dawn]

Благодаря ви много мили момичета, радвам се, че ви харесаха снимките.  

А сега да разкажа и аз най-накрая как премина при нас големия ден.

Както бях писала в петък преди сватбата бях адски ангажирана с неща в последния момент, посрещане и настаняване на роднини, транспортиране на роклята и всичките мои неща в хотела, маникюр, уговаряне на новия фотограф и видео оператор, купуване подарък на кумовете, вземане на букета и куп други неща, и на всичкото отгоре болката на мускула в крака, страшно се бях притеснила, че в събота ще продължи да ме боли и че няма да мога да танцувам, но взех всякакви възможни мерки и си легнах към 12 часа. Спала съм непробудно.

В събота се събудих в 7 сутринта, много свежа и кракът не ме болеше.   Изгладих си роклята сама, тъй като на предния ден я бях пренесла в хотела и никой не се наемаше да я изглади, затова нямах избор просто. Бях спокойна много и всичко беше наред с гладенето. Като приключих с това закусвах в хотела, заедно с майка ми и сестра ми. По принцип не закусвам, но знаех, че трябва да хапна нещо, защото следващото мии ядене ще е в ресторанта, а и едва ли там ще имам време. В 8.30 ми беше часът при фризьора. Прическата стана точно, както я исках, с цветенцето в косата. В крайна сметка не сложихме тиарата, защото не исках да рискувам после да слагам сама цветенцето, а с двете щеше да е прекалено. Тук приключих към 11 и веднага отидох при гримьорката. И фризьорът и гримьорката ме посъветваха, че е по-добре на място да ходя, защото в салоните си разполагат с всичко, а и светлината за грима е важна и трябва да е професионална. А и гримьорката нямаше време да ходи на адрес, защото от 1 часа пък гримираше моделките за Мис Варна, който се провеждаше на същия ден. Направихме гримът малко по-тъмен от пробния, защото аз бях с по-тъмен тен от първия път, а и тя каза, че все пак за вечерна сватба е много по-добре да изпъкват очите и аз се съгласих. Приключихме с всичко към 12 часа, сестра ми беше през цялото време с мен. Искам само да вметна, че гримът и прическата не мръднаха до 3 часа, а и други проблеми нямах, обувките ми бяха с ниско токче, тип сандал и дори не ми убиха.
Прибрахме се в хотела и започнах да се приготвям, двете ми шаферки ми помагаха също. Към 1 часа започнаха да идват гостите, а към 1.30 дойдоха кумовете и младоженеца. Всичко минаваше толкова бързо, но аз бях много усмихната през цялото време и се наслаждавах на всеки един момент. Сестра ми и роднините не го пускали първо и те започнали да ме купуват, общо за 460 лева.   Всъщност младоженецът си мислел, че тези пари са за мен, а те били за човека, който се пазарял, в случая сестра ми. После много се смяхме, а тя ни върна повечето пари, защото не са малко.
След това закичих с бутониери всички гости, които бяха дошли в хотела. И тук е мястото, където се получи малък гаф. Тъй като бутониерите за кумовете и младоженеца бях поръчала да са като букета от червени рози, а бутониерата за кумата беше гривна, видяхме, че й е много голяма за ръката. Аз въобще не се сетих да я видя предишната вечер, но просто не ми е и минавало през ума, че ще е толкова голяма. Лошото, че бутониерите за гостите са бели и съвсем различни. Но аз веднага се сетих какво да направим, тъй като си бях поръчала и втори по-малък букет, който да хвърлям, казах да вземат розичка от там и да го направят със зелено клонче и безопасна и всичко беше наред след това, защото не върви да имам кума без бутониера. Човек как трябва да обмисли всяко едно нещо до последно, но понякога ето какво се случва, но важното, че проблемът се разреши на място. И тук си помислих добре, че реших да поръчам втори букет. Всички гости се почерпиха и

потеглихме за Ритуалната зала. В самия ден имаше 8 сватби във Варна, така че често трябваше да се крия от другите булки. В ритуалната всичко мина гладко, служителите бяха много мили с нас. Много се развълнувахме всички, на мен дори ми се насълзиха очите. Шампанското между другото ни беше червено, защото така си бяхме решили, а и аз го обичам повече него. А след това видях на снимките, колко готино е излязло, защото и букетът е червен и някак си изпъкват в контраст с всичко останало.

От ритуалната заминахме за църквата. Тъй като имаше време до 5 часа, с кумовете седнахме на кафе. Всички хора по улицата и в заведението ми се радваха и ни честитяха. Беше толкова хубаво да си центъра на внимание и всички да ти се радват.  

продължавам...

[echi_]

Очите ми останаха в дантелата.... . Прическата и грима също са страхотни, абе въобще на това му викам аз КРАСИВА БУЛКА!!!! Само може ли да разясшиш, защо си се крила от другите булки в града, вместо да се изфукаш, колко си прекрасна, та да ти завидят.

[once_upon_a_time]

Чакаме продължението 
echi_, поверията гласят, че не е хубаво булката да съзира друга булка в сватбения си ден. Обяснението не го знам, сещам се за доста прозаично такова - да не си сравняват рокли, прически и т.н., например

[Princess_of_the_Dawn]

echi_ благодаря за хубавите коментари, но както once_upon_a_time писа има поверие, че носело лош късмет, ако видиш друга булка, но и аз не мога да намеря основателна причина за това. поверие какво да го правиш.
а и нали всички булки са хубави. 

[Princess_of_the_Dawn]

Продължавам с разказа...

Църквичката, която си избрахме е нашата, както обичаме да си я наричаме, защото още като се запознахме, любимото ни местенце беше да ходим в градинката на тази църква. Малка е, но пък е свързана с всички наши спомени. Затова и въобще не сме се замисляли за друга църква, където да се венчаем. Всичко беше наред с ритуала, докато ни сложиха короните. На младоженеца малко се килна настрани и той като че не смееше да си я оправи и взе да се подхилква под мустак както се казва. Аз го виждам със страничния поглед, че се смее и на мен толкова ми трябва и на мен ми стана смешно. В смисъл не сме се хилили на глас, но без глас се подхилквахме точно зад гърба на попа. Нямам думи направо.  Но ми се струва, че малко може да е било и нервен смях, не беше нарочно или от неуважение със сигурност. Ама какво да се прави, свършен е факта. 

След това с кумовете отидохме за фотосесията на едно от местата, които си бях харесала предварително, то е и доста известно всъщност. На една тераса в барков стил, точно на морето, а и в Св. Константин и Елена, близо до хотела с ресторанта. Малко уморителна ни се стори, защото аз не бях яла и пила почти нищо, а и останалите вече бяха изморени, но геройски издържахме. Все пак снимките от фотосесията ни станаха наистина прекрасни, като в приказка.  

След фотосесията се запътихме към хотела, където гостите вече се бяха настанили и бяха започнали с питиетата. Разбира се влязохме със сватбения марш върху бяла пътека, поръсена с листа от рози. Захрани ни свекървата, която от вълнение ми даде доста голям замък със солта, а после и един с мед, и аз едва дъвчех и преглъщах, особено като бях и вече жадна. Как не се задавих незнам, от този момент нямаме много снимки, а гледам и видеото го е скъсил, че сигурно дъвча като някоя камила на всеки един кадър. Тя и жената се притесни, ама какво пък толкова. То от вълнение така става. Питата я разделихме почти на равни части, но на младоженеца беше малко по-голяма и сме го приели 55% на 45% за него от мен да мине.    Първият ни танц беше Is this love на Whitesnake. Песен, която слушаме от времето, в което се запознахме...преди много години

Ресторантът беше красиво декориран, точно така както си го представях, въпреки че да ви кажа честно повече видях от снимките. Всичко на сватбения ден ми мина като на филм, бързо и неусетно, и някои детайли дори не помня и ги виждам на снимките и видеото. Но като цяло исках да е много семпло - червен ръннер, висока ваза 50 см, с топка от червени рози с кристалчета, кристалчета по масата, салфетките в самата чаша, и тейбъл картичките ги знаете с червена розичка. Подаръчетата бяха - огледалца в сърчица за дамите, пура за мъжете, за момиченцата имаше коронки, а за малките момченца коли. Общо взето практични подаръчета, но нали съм си Козирог. 

И от тук като се почнаха танци и музика до 3 часа вечерта. Аз почти не успях да хапна, защото исках да танцувам и да не спирам. Младоженецът не може да играе хора, но като бяхме на годежа във Велинград моите роднини успяха да го вдигнат на 2-3 хора и правото го беше понаучил, така че хвана се на едно право, и на дунавското дори да му се ненавиди човек.  Игри да ви кажа нямаше, защото мадоженецът не искаше, а и аз честно казано. Мисля, че всички се наслаждаваха на храната и музиката. Имаше страхотни танцови изпълнения - сиртаки, аз и двете ми шаферки направихме специален танц на Danza Kuduro на Don Omar.  А също така двама от приятелите ни,  изпълниха в наша чест метъл танц на AC/DC. Така сме се забавлявали, със сълзи на очите, особено като се гледат на живо, и с тези клони вместо китари, откъде ги намериха незнам. А родителите ни с голям интерес ги гледаха също. Вижте го, ако искате и вие: https://www.facebook.com/photo.php?v=208518205868402 

В 3 часа точно свършихме. Хотелът, в който беше ресторанта ни подари апартамент за първата брачна нощ. Половин час там стоях още с роклята, направо не ми се сваляше и исках да й се порадвам още малко, а след това още половин час младоженецът се мъчи да я свали милия. Тъкмо отхлаби долните връзки, горните се стягаха, зор видя, но успя накрая.  Дори имахме сили и да си изконсумираме вече съвсем почтено първата брачна нощ. 

Много бях щастлива и усмихната през цялото време. За съжаление всичко мина като един миг, като един красив сън. Както бях писала преди, колко време не исках да правим сватба, а сега разбирам колко щях да изгубя. Този момент е толкова специален за нас двамата, както и за всички роднини и приятели. Просто една приказка, в която ние двамата сме главните герои. Прекрасно е чувството да си булка. 

[Princess_of_the_Dawn]

Искам да благодаря на всички вас в тази тема, които ми помагахте със съвети и окуражителни думи по време на цялата подготовка на сватбата. За мен това беше много важно.  В този форум открих страхотни идеи и научих за неща, за които не бях и чувала. От сърце благодаря и се надявам да се засичаме и из други теми на този форум.  Аз лично смятам да се премстя към темата за бебеправещи скоро. 

Харесва ми и тази традиция да има тема за всяка булка, в която да разкаже всичко около подготовката и самата сватба, защото някои малки детайли след време се забравят, а сега мога да си препрочитам разказа  и да си спомням отново и отново за сватбата. 

[Monikamaria]

Ехеее, писали сме си разказчетата едновременно! 
Мила, всичко е било много красиво! Най-вече ти, разбира се!  И наистина няма такова друго изживяване като сватбата!!!! Еееех, ако можеше да се повтори! Явно на всички ни липсва!
Пожелавам ти съвсем скоро да се срещнем в темата за бебе-правенето и след това скоро да я напуснем! 

[mimi1809]

Браво миличка всичко е било като в приказките желая ви много щастие и попътен вятър .