Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехит

[магито]

Стаси при поликистозни яйчници трябва да се намери правилния хормон и доза с която да се прилага.Нямаш овулация това какво значи Луф синдром?Или поради поликистозата тръгват много фоликули и не излиза доминантен?Лекарката е затова да намери правилно решение и да има много момичета с поликистоза който имат деца, това е преодолима диагноза.Просто трябват адекватни действия и добър лекар, а ти се успокой, решение винаги има, винаги.

Знам че трудно, аз знам какво дъно ударих след инсе-то, но слънцето изгрява за нас всеки ден.Не сме фатално болни нали, може да стане но иска време и нерви е значи ще стане.Чудесата се случват мили мои само повярвайте

[vanessssa]

Маги, последното изречение от поста ти ме кара да си мисля нещо...

[Слънце]

Много ясно, че се случват чудеса!!!

Стаси, ти защо се отказа от репродуктивните специалисти? Обсъди подробно нещата със сегашната ти лекарка, виж какви са плановете й за действие, и ако трябва се консултирай и с друг специалист. А за чувствата ти - нормално да е се чувстваш така и изобщо няма за какво да се извиняваш - тази тема е за това. И е много хубаво да знаеш, че има някой, който те рабира. На мен преди много ми тежеше, че няма почти никой, който наистина да знае за какво му говоря. Обаче, да ти кажа, когато ми беше най-мъчно и най-много плаках, точно след това взеха, че станаха нещата  Така че, недей се отчайва. Проблемът ви ми се струва решим, просто е нужно време да се намери точния подход

[StAsSi]

Благодаря ви много за подкрепата.
Чудеса се случват, да, така е. Явно просто трябва да съм по-търпелива и с усмивка да дочакам моето.
Слънце, не съм се отказала от специалист по репродуктивни проблеми. Напротив. От 3-4 месеца ходя постоянно при Юдова в Майчин Дом (както знаеш, тя е шефка на Инвитро Центъра в МД) и определено и имам голямо доверие. Така че, ще изпълнявам каквото казва, ще вървя по трънливия път и дано скоро видим светлината в тунела.
Благодаря ви още веднъж за милите думи. Днес съм много по-добре и изпълнена с надежда, че следващия път вече ще сме една крачка напред, а няма да стоим на същото място. 

[kala]

Днес разбрах че поредната ми близка приятелка е бременна - с нея месеци наред заедно се борихме за това и си споделяхме и знаех че ще дойде и този момент. Бях се настроила че много ще се радвам и наистина е така, ама след час сълзите започнаха да напират и се чуствам много самотна в тази моя борба