Ееее, valka, сътерминичке моя, много ти благодаря за темичката! Аз направо не я заслужавам, защото покрай тая бременност всичко изпуснах. Някак си всичко така се завъртя изневиделица.. аз от сватбата насам почти не съм писала и всички емоции съм изпуснала.
Още откакто се върнахме от сватбеното пътешествие миналата година ми започнаха проблеми в работата - все разправии, нацупени шефове, глоби.. докато не ме съкратиха таман преди Нова година. Много грозно стана, наложи ми се с адвокат да си събирам парите. Започнах нова работа, уж голямата работа, на третата седмица ги хванах, че не са ми пуснали изобщо договор! Викам си аз на адвоката абонат ще му стана така.. Айде почнах друга работа. Тамаааан да пиша тука да се оплача на някого от моите неволи, тя се оказа новата ми стая пълна с бъдещи булки, дето са ме намерили във форума тука коя съм - ужас, аз вече след тия проблеми супер резервирана, викам си знам ли ги тия какви са, я по-добре да не пиша.
И за капак разбрах че съм бременна. А мъжът ми сигурно месец преди това - бременна си, има някаква промяна в тебе, бременна си и е момче.. аз му викам - ще ти се. И не правя тест, не ходя на лекар.. ха днес, ха утре..отидох и се оказа, че карам 12та седмица. Срам.. то мислех че само циганките разбират, че са бременни като ги свият контракции да раждат, ама ей на - и аз така почти. Много ми беше тъпо. Викам си - покрай тия разправии, та работа, та ремонти, то 1/3 от бременността минала. И не можех да приема факта. А на следващия преглед ми казаха и пола - позна мъжа ми, момче. Трепети, притеснения, мечти, надежди.. всичко изпуснахме.
Рекох си - не, не може така, трябва спешно да наваксам, щом по форумите не смея да пиша, записвам се на курс за бременни. Е да, ама не - то всичко в работно време. С 300 зора намерих курс по йога. И там още първия път срешнах страхотни бъдещи майчета, една бивша колежка, на която много се зарадвах и.... счетоводителката от новата ми работа. А аз изобщо не бях готова да им казвам. То аз на родителите ни не бях казала.. сега пък баш счетоводителката. Леле, искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне направо. Говорих с нея, споделих и всичко, въпреки че не я познавах, тя естествено какво да каже - каза - глупости, няма от какво да се притесняваш, кажи на шефовете, нищо няма да се случи лошо... и почна ден по ден - кажи, та кажи. И казах. То това не може да се крие много, де, рано или късно ще ми се появи корема и тогава няма как. Всичко мина добре. Но съм се тревожила до последния ден, докато не видях болничния на сайта на НОЙ че ми е заведен, мира аз нямах. Но евала на новия ми работодател, евала и на пряката ми началничка, защото много ме подкрепи. А когато излизах бяхме 12 бременни, родили и т.н. из офиса - направо филиал на bgmama. А можеха по закон да се отърват само от мен. Но не го направиха. Късмет извадих голям.
Данданията е далече, сега си седя вкъщи и се притеснявам при кого ще родя. Моят доктор не изражда, ама ми беше казал - ти грижа не бери, като му дойде времето ще те препратя. Е, дойде времето, ама неговите хора не ме щат - отпуски, семинари, всеки ме връща

. Изпуснах сроковете за частните клиники, сега какво ще правя, не знам. Вчера като по чудо се появи един клиент на мъжа ми, който е анестезиолог в Майчин дом, да го поздрави и да пита как съм. И ние естествено го нападнахме в истерия да ни помогне да намери някой, който не е в отпуска и няма да ходи на семинар в близките две седмици. Та сега чакам. Дано се уреди нещо в последния момент. Много, много неприятно, ама какво да се прави...
Много глупости правих тия 9 месеца. Цял наръчник по глупости мога да напиша. Искам всичко да мине, за да се убедя, че нямат последици и тука във всички теми мога да се разпиша... Само да мине, само да мине.. да дойде бебко да си го гушна.. защото вече ми понатежава тумбака..