Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

септември 20, 2024, 10:43:38

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 9   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Сватбата на conflate - 04.09.2010  (Прочетена 41402 пъти)
 
reni_vn
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 105


Булчица


Моят сватбен албум

« Отговор #75 -: септември 15, 2010, 13:53:56 »

Честито и от мен, нямам търпение за разказа и снимките ! Сигурна съм, че всичко е минало страхотно, че са ви останали красиви спомени от невероятните емоции smile Бъдете винаги щастливи !!!
Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #76 -: септември 15, 2010, 22:50:09 »

Момичета, съжалявам, че отлагам разказчето, не ми остава време все още. Вчера получихме снимките и поради внушителната бройка от близо 1500 ги разглеждахме подробно дълги часове, та чак до 11 вечерта  shok Много съм доволна от резултата и нашия фотограф Ивайло Йовчев, който остана с нас и на следващия ден, поради специалния подарък, който бях замислила за моя съпруг. Но за това по-късно  smile

И така - ще започна с мини-разказ, за да не отлагам повече началото.

От четвъртък положението вкъщи окончателно заприлича на бойно поле - младоженецът работеше от вкъщи и жонглираше с телефон, компютър и рафия в натурален цвят, а наоколо се въргаляха 2-3-4 куфара, с бележки по тях, както и безкрай други багажосъбиращи уреди, кошници и какво ли не, всяка надписана за да няма лутане от хората, които трябваше да намират правилните неща в правилния момент. Събрахме и багаж за полета до Барселона, който трябваше да хванем в деня на завръщането си от шатото, което се оказа малко по-сложно от събирането на нещата за сватбата, които трупах последните седмици в едно ъгълче на хола.
Реших да изместя часът си за маникюр от петък сутрин в Пловдив, на четвъртък по обяд в София. Така нямаше да се притеснявам дали ще успеем да се натоварим с целия цирк достатъчно навреме за да минем през Пловдив за маникюр и педикюр. А и ми се искаше да не правим нищо (или поне почти) последния ден. По-ранният маникюр се оказа разумна постъпка, тъй в петък успяхме да се доберем до Пловдив към 12 на обяд, след сутрешното финално багажо-товарене.
Имахме уговорка да вземем кумовете и майка ми от Пловдив, но че по стечение на какви ли не обстоятелства не можехме да тръгнем преди 3.
Докато пътувахме - петък, деня преди сватбата, разбрахме че 5 човека няма да дойдат. След като едва бяхме наместили хората по масите и бяхме правили тейбъл картите прединия ден, се налагаха корекции в плана.
Извадих папката и започнах преразпределянето - нещо като игра на шах, почти се матирах, докато измислим вариант в който хем да не преправяме тейбъл картите, хем да нямаме неравномерно или неудачно групиране на хората по масите. Спряхме в Карлово за да принтираме на ново коригирания списък за настаняване по стаи и маси, който бяхме подготвили за координаторката.

Всъщност пристигнахме в шатото някъде към 6. Аз вече бях порядъчно изнервена от главоблъсканиците, както и че нищо няма да можем да свършим. Трябваше да украсим каляската, да намерим и наредим пънчета, които да ползваме като стойки за цветя за церемонията, вместо арка, да се пренесат и наредят маси в ресторанта, да се направи репетиция на кой от коя стая тръгва, какво носи и как слизат младоженците по хълма, къде ги чака каляската и т.н... От всичко това успяхме единствено да намерим и наредим пънчетата, след като 30мин избирахме точна позиция пред крепостта, с оглед на снимките и да направим нещо като репетиция. Изпратих снимка на флористката за да предвиди дължината на висящите аранжировки. След което всички дружно огладняха, особено нашата мила кума, която вече хапва за двама  smile
 Докато хапвахме в Сопот, подари някакво недоразумение персоналът в ресторанта на шатото си беше тръгнал така че нямаше инструкции, нямаше разместване на маси, оглед на свещници и подобни... Тотално се вкиснах, че въпреки опитите ми за организираност и да не се оставят неща за последния момент, а да си отдъхнем- останаха безброй неща за самия ДЕН. Всички питаха мен кое къде е, как, защо, не слизах от телефона и.. естествено младоженецът ми го отнесе. По-късно, след като останах поне за малко сама, за да си отдъхна му се реванширах като му връчих покана за собствената ни сватба, която бях приготвала предварително.
Спахме в отделни стаи, аз държах, някак си исках да има поне малко "отдалечаваме", преди да се сплотим повече  smile Спах на пресекулки, но общо взето добре.
Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #77 -: септември 15, 2010, 22:50:40 »

Станах към и 8 и погледнах през прозореца - времето изглеждаше приятно. Бях удивително спокойна и си казах, че каквото и да се случи няма да допусна помрачаване на настроението. Това ни се отдаде изключително добре, дори не трепнах когато по-късно разбрах, че навън вали като из ведро и всичко, което бяхме редили в "рамка за снимка" предишния ден няма да се състои. Тогава настоях само пънчетата да останат в концепта - а това за милото ми братче означаваше пренасяне на 4 масивни пъна по стълбите на 3 етажа  blush

В този ден моят настоящ съпруг ми каза, че той ще се погрижи за всичко, аз да пия кафе, да хапна нещо и да се отправя към "покоите си". Макар че не спазих съвсем тази заръка ми стана много мило. Оставих го, заедно с кумовете, брат ми и милата ми майка да свършат повечето от нещата, които не успяхме в петък. Аз заделих нещата, които трябваше да се предадат на координаторката, както и тези за брат ми, Dj и други помагачи  smile Майка ми разнасяше хапки на главните действащи лица, всеки се от които се беше заел да превърне мечтите ни в реалност. Брат ми и приятелката му набраха лозови листа за украсата на подаръчетата, която измислихме и украсиха каляската (която не влезе в употреба поради проливния дъжд), кумовете бяха сякъш навсякъде и координираха наравно с младоженеца всички детайли. Скоро пристигнаха фризьорка и гримьорка и нашата координаторка, на която предадохме всички списъци и ...2 страници инсструкции. Мими се справи повече от чудесно и след като и връчихме инструкциите нямаше повече въпроси, пое щафетата и нещата се случваха без суетене и чуденки от страна на някой от нас или роднините ни. Наистина се радваме, че след като решихме да не ползваме сватбен агент, се насочихме към помощта на кооринатор - бяхме спокойни че ще се погрижи за всичко. Благодарни сме на Нина (Nina Style) която ни запозна с Мими.

Момичета, след като седнах при фризьорката и двамата сладури - фотографа и оператора закръжаха около мен времето сякаш смени нормалния си ход с нещо средно от сън и забързан кадър. Всичко и всички влязоха в релси и нямаше връщане назад, пауза или спирка.
 Сешоар, щрак, "мамче - хапни нещо", затвори очи, погледни нагоре - пудра, щрак, искаш ли нещо за пийване, "мило, цветята пристигнаха и са супер", щрак, ризата да се изглади, къде са чорапите на младоженеца, готова си - погледни в огледалото  shok

Момичета, май днес съм до тук. Ще се опитам да сортирам още малко снимки тази вечер, защото отсякъде ме чакат да показвам доказателства.  smile
Активен
Lionelsa
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1616



Моят сватбен албум

« Отговор #78 -: септември 16, 2010, 08:24:57 »

Много весел и закачлив поглед имаш над случилото се и с нетърпение ще чакам да довършиш разказа. girl_wink
Активен
asseto
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 557



Моят сватбен албум

« Отговор #79 -: септември 16, 2010, 09:32:17 »

Разказът започва супер, нямам търпение да го продължиш.  smile
Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #80 -: септември 16, 2010, 10:45:14 »

Гримьорката ме довършваше, следваше майка ми - тогава разбрах, че всъщност имаме само около час, до "взимането" и.... пийнах 2 глътки уиски  smile Оставих майкате в разкрасителната стая и отидох в младоженския апартамент, откъдето трябваше да ме вземе моето момче. Фотографът ме следваше по петите и ми припомни да напиша имена на моми на обувката - оказа се сложно, тъй като обувките ми бяха с тъмни подметки. Реших да залепя листче - естествено по-късно то е паднало, но пък ме има документирана като орисница smile

Поговорихме си с фотографа, поснимахме, след което той ме остави за последните ми минутки сама със себе си, преди да започне шоуто. Бяха 3-4 минутки, в които се чувствах много добре, спокойно обходих стаята и понаредих нещата, за да не пречат на декора - включително скачаш върху една ракла, като се надявах да побере хавлиите и обемната завивка от леглото.
След малко се появиха 1 брой прекрасна шаферка, както и моята кума - която геройски посрещаше предизвикателствата цял ден.
Предпазливо ми съобщиха, че навън вали -  от сутринта не бях поглеждала през прозореца.
Казах - няма проблем, ще преместим коктейла на остъклената тераса, а церемонията на самата тераса. Това беше план Б, който имахме при лошо време. Естествено се надявахме на слънчев, но прохладен ден, но нямах нищо против да ни върви по вода smile Качихме се за малко на терасата за да видя как са пренаредени нещата, които бяха аранжирани на двора. Пънчетата - стойки за цветя, липсваха, примолих се на  братчето ми да ги пренесе. Може би тук е момента да обясня, че въпросната тераса е всъщност 3тия и последен етаж от крепостта, със закрита остъклена част със стъклени стени - което означаваше, че гостите можеха да наблюдават церемонията. И така - брат ми се зае с тежката задача да пренесе тези 4 огромни пъна  blush

След като се завърнах в покойте си  smile разбрах, че майка ми няма да е готова навреме за да обличам роклята с нея.
 Поизчаках още малко, но накрая склоних - облякох роклята с помощта на шаферката и кумата.



Получих букета. Беше прекрасен! Перфектен!


Бях обяснила на флористката - Нина от бутик Лизиантус, какво си представям, но след които обяснения, като по-небрежен, разрошен и тра-ла-ла не съм очаквала да е толкова перфектен. Както и останалите аранжировки, които видях по-късно. Беше уловила насоката и реализирала идеите, които имахме по чудесен начин.

Малко след като закачихме табелата - "ТУК НЯМА БУЛКА" чухме приглушена китара. Свиреше за мен. Моят младоженец щеше да се появи под съпровода на китарата и хубава песен, изпята от най-добрия му приятел. Това, което ме изненада е, че те двамата пееха, при това страхотно  shok Някой ми каза - младоженецът пее, а аз не повярвах. Малко по-късно се уверих в това и много се зарадвах, беше много мил момент.
В моят апартамент бяха майка ми, кумата и шаферките, а мъжът ми пристигаше с мъжката част и една китара. Момичетата бяха плътно до вратата - казах им, да изпитате младоженеца! Не ни беше останало време да измислим въпроси, получиха се импровизация, като аз подсказвах малко какво бих искала да обещае.
Измолих си палачинки всеки уикенд, а кумата му заръча да ме пази и ми издейства масаж на крачетата, всеки път когато има нужда, другото не помня  smile 
Пуснаха го да влезе, а а си мислих - дали ще ме хареса. Опитвах се да разчета в очите му blush Той се приближи до мен, беше притеснен и каза - много си красива. Целуна ме. Почувствах се силна и самоуверена, тогава усетих, че ни чака една специална вечер.

Май-май много разтеглям локумите, а и от тук нататък някои моменти минаха като миг, затова ще постегна разказчето.
« Последна редакция: септември 16, 2010, 10:49:01 от conflate » Активен
♥ Тiama ♥
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 638


"Do you think that our love can create miracles?"


« Отговор #81 -: септември 16, 2010, 11:29:27 »

Мила confalte, прекрасно разказче и си била невероятно красива булка доколкото мога да видя от няколкото снимки smile Исках да попитам от какви цветя е бил букетът ти, защото си бях харесала нещо подобно, но освен рози нищо друго не разпознах  blush
Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #82 -: септември 16, 2010, 11:37:32 »

Благодаря ти Tiama - в букетът имаше розови рози, по-мънички и с овални разтворени цветове, лизиантус, пъпки от лизиантус и фрезия и евкалипт.
Ето още една снимка.
Активен
♥ Тiama ♥
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 638


"Do you think that our love can create miracles?"


« Отговор #83 -: септември 16, 2010, 11:40:18 »

Разкошен е! Просто нямам думи!
Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #84 -: септември 16, 2010, 13:54:58 »

Момичета - стигнахме до церемонията.

Излязохме от апартамента под ръка, докато вървяхме в коридора, а родители и близки ни чакаха в края му за закичване се чувствах страхотно в моята рокля  smile След закичването - което беше много емоционално за мен и всички родители дадохме знак че сме готови. Чухме сватбения марш и малката шаферка се заизкачва по дървеното стълбище в овалната кула към 3тия етаж, където ни чаха всички. Там имаше питие за добре дошли и хапки за тях.

Малката шаферка поръси с розови листенца от сладката си кошничка и ние я последвахме. Т.е опитахме се. Аз исках шлейфът да е пуснат и не го прихванах, отказах и помощ. И това беше грешката ми. Някак си част от подплатата влезе между стъпалото и обувката ми, не можех да направя крачка, от другата страна, развълнуваният младоженец също беше понастъпил. Като си представите тясна, вита, дървена стълба в овална и сумрачна кула - можете да добиете представа каква гледка бяхме, докато кумът се опита да ни отплете. Нямаше мърдане напред. Беше ми ужасно смешно  pardon Всичко това слава богу се случи още като тръгвахме от 2рия етаж, така че никой от останалите гости не забеляза, явно просто са си помислили, че ще се появим в края на марша, хаха!
Като стигнахме последното стъпало вече бях овладяла изкуството на движение с рокля с шлейф и пристъпих гордо напред. Всичко бяха усмихнати, толкова щастливи лица видях - очите ми се насълзиха от енергията и настроението, което витаеше наоколо.
Излязохме на откритата тераса, където казват, че било студено. Аз не съм разбрала. Казват и, че ръцете ми и букетът треперили - аз не съм разбрала. Не можех да сваля усмивката от лицето си, дори когато кметът, който ни венча изричаше по-сериозните слова - аз се хилих като нагризана краставица  blush
Стана ми малко смешно, защото се усетих, че следя дали кметът се е постарал да научи коригираната версия на "сценария" и забелязах, че е направил смесица от нашите корекции и негови допълнения. Получи се добре, без онзи напевен глас, който не исках да има.

Когато отпивахме от чашите се целунахме, после пак. И точно тогава чухме кметът да изрича - и нека последва първата брачна целувка. Беше много смешен момент, та ние се целувахме през цялото време.



Последваха поздравления и докато настаняваха гостите в ресторанта ние останахме за малко снимки на терасата, след което направихме кратка фотосесия в избата.






« Последна редакция: септември 16, 2010, 17:15:37 от conflate » Активен
Nina Style
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1790


www.ninabg.com


Моят сватбен албум

« Отговор #85 -: септември 16, 2010, 19:05:51 »

Страхотни стеееееееее ! Гледах клипа / видеото / направо уникално . Е такова нещо не бях гледала ! И аз си поисках копие . Ако можеш да го качиш някъде да го гледат съфорумките , определено ще им хареса !  yahoo yahoo yahoo
« Последна редакция: септември 17, 2010, 00:13:04 от NINA STYLE » Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #86 -: септември 16, 2010, 22:22:49 »

Ей, Нина, дори аз не съм гледала видеото, сега още повече нямам търпение да минем през Пловдив за среща и приемопредаване на стоката  Bravo За нас беше истинско удоволствие, че ни снима точно Пейо Иванов - много се забавлявахме заедно, той е чудесна компания и снимките с него са забава. Макар че няма да спестя, че неколкократно ни обяви за "чисто луди"  blush
Активен
Lionelsa
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1616



Моят сватбен албум

« Отговор #87 -: септември 17, 2010, 08:31:49 »

Нина определено ми запали любопитсватото и ще се радвам да споделите видеото с нас (когато го получите и вие)
Харесва ми как все повече булки внасят стил в сватбата си и избират страхотни фотографи, за да радват очите ни с нестандартни фотосесии Bravo Много се радвам, че и ти си от тези булки girl_wink Тръпна в очакване и на останалите снимки tease
Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #88 -: септември 17, 2010, 11:07:19 »

lionelsa - тъй като направихме няколко щуротии само предполагам, за кое клипче става дума  pardon Май преди 22ри няма да имаме възможност да пътуваме до Пловдив, за да си го получим, а ми е супер интересно какво се е получило.

Имам голямо затруднение с избора на снимки - уж отсявам-отсявам и пак са прекалено много май, а още сме до средата.

Пускам линкове към първите 3 части  blush Остатъка, както и фотосесиите ще последват по-късно.

Подготовката - http://picasaweb.google.com/mira.bo/wfJWdE?authkey=Gv1sRgCIOkwLHr5fK71gE&feat=directlink

Ела изгрей - http://picasaweb.google.com/mira.bo/pcNRpB?authkey=Gv1sRgCJ2d5dT0xOv-ogE&feat=directlink

Церемонията - http://picasaweb.google.com/mira.bo/lzPjT?authkey=Gv1sRgCPztpISr9a-DnwE&feat=directlink

След кратката фотосесия в избата, се заизкачвахме по витите стълби към ресторанта. Когато стигнахме до огромната дървена порта на предверието забелязахме някакво странно движение насреща ни. Премигвах неразбирайки какво е това. Беше първият подарък от кумовете ни. Бяха направили истинско дърво - от боядисани в бяло клони с безброй разклония, по които бяха привързали малки наши снимки. От едната страна на снимката е единият от нас, на гърба е другият. Понеже в предверието ставаше течение, снимките по клонките се развяваха на лентичките си с шумолене. Страшно красиво дърво, в което са вложили много старание. Уникално мил жест, който много ни трогна.

Много ни хареса ритуала за влизането в ресторанта - включваше синя, бяла и червена лента, захранването, предаване на семейното "огнище" от майка ми, бялата пътека и менчето и чупене на чашите.
След като седнахме по местата си, където прекарахме може би няма и 15мин за цялата вечер, кумовете ни казаха, че са ни подготвили и друга изненада. Гостите бяха подканени да се обърнат към видеостената, където на фона на музика започнаха да се сменят наши снимки - от бебешки до настоящия момент. Вярвайте ми, 80% от снимките или не бях виждала, или бях забравила за съществуването им. Преди сватбата бях виждала само 2 снимки на мъжа си от детството му, т.е от тийнейдцърските години. Е, явно трябваше да се оженим за да го видя в целия му блясък - това бяха страшно много наши снимки! Имаше много забавни, на които всички прихваха от смях, както и такива, на които се питахме - ти кой от тези хора си  smile

Последва речта на кума, която беше много искрена и трогателна, без високопарни думи - много ни хареса, а той горкият така се беше притеснил. Безповени притеснения.

Притеснявах се дали няма да се изпопребием на първия ни танц, имайки предвид случката със застъпването на роклята по стълбите и как не можех да мръдна, но се оказа че съм овладяла навигацията с шлейф (макар и вече закачен) а новоизлюпеният ми мъж явно беше свикнал с габаритите. Виждах само него, стори ми се че песента свърши за секунди, а не исках да свършва.

От тук нататък партито се завихри със страшна сила, за което свидетелстваха раните на стъпалата ми на следващия ден. Дори не съм усетила обувките да ми обиват, а когато ги свалих по средата на вечерта и продължих боса се втрещих от гледката на разранено ми краче.
Имаше много луди танци, изненада с фойерверки, 2ма от гостите ни пожелаха да изпеят песни за нас, игрите сведохме до минимум. Имахме пукане на балони с листчета със задължения, и игра за кумовете с рязане на зелка  shok (изненада от DJ) с цел да си спечелят кумската торта. Тортата им беше щъркел, който носи вързопче, тъй като това събитие им предстои през февруари  smile

Последва моята изненада - въртене на светещ пой. Нормално се прави с огън, но се притеснявах, че ще се самозапаля с тази рокля и използвах светещи топки за закрити помещения. За да придобиете представа - имам предвид това: http://www.youtube.com/watch?v=p3YBlVAY57c
Повечето гости дори не са подозирали за подобни мои умения и останаха страхотно изненадани, след като светлината угасна и се задвижих в облак от рокля и светлина.

Мой колега, с който и тренираме пък завъртя огнен пой под дъжда, гостите отново се качиха на терасата за страхотната гледка на фигури от огън, под дъжда, на фона на планината. Тогава ни изненадаха и с фоерверките. Беше просто красиво, а ние се чувствахме много специални.


« Последна редакция: септември 17, 2010, 11:10:01 от conflate » Активен
conflate
Сватбар
***
Публикации: 227



« Отговор #89 -: септември 17, 2010, 11:10:23 »

Тортата разрязахме с меч, който кумът поднесе на колене на фона на музиката от междузвездни войни. Умрях от смях. Всъщност разрязването се оказа много лесно с този меч. Естествено последва порядъчното омазване с торта, за моя изненада не успяхме да си лепнем нищо по дрехите и изчистването на лицата стана някак за секунди  smile

И така, щурият купон продължи до 4, никой не си тръгна преди 2. Когато окотло 4 най-сетне поседнахме да похапнем се огледахме и видяхме повечето гости залисани в сладки приказки и смях. Изпращахме гости докъм 5, когато се качихме с приятели в апартамента ни за още малко смях. Тогава за пръв път усетих истинската умора. Когато си легнахме се почувствахме като развалини физически, но превъзбудени и заредени емоционално.

Получи се един прекрасен ден, който надмина очакванията и на двама ни.
Активен
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 9   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines