Сватбата на Vasilissa

[michelle]

 Остават броени дни до момента, в който ще се омъжиш за любимия си човек  Нека той да бъде много специален, нежен и красив и за двама ви 

                                         

[Vasilissa]

Как съм пропуснала досега темата за своята сватба   . Но пък вече мога да разказвам... Всичко започна на 26 април, когато подписахме в зала Триядица - делничен ден, само най-близките: кумовете, шаферките (дъщерички на кумовете, страхотни руси синеоки сладурани), родителите, две мои лели... Невероятен спомен ми остана, беше нещо като репетиция, но много непринудено и изобщо не съжалявам, че го направихме неофициално. Служителките бяха много мили, нямаше друга двойка - кой ли ще се жени в понеделник по обяд - съответно не бързахме, снимахме се на воля, а след това отидохме в едно близко заведение. За целта трябваше да минем по Витошка и беше много забавно. Бях с една бяла рокличка, не булчинска, но си личеше, че е официална, мъжът ми - с костюм, всички едни изтупани, пред нас върви операторът - съответно ни спираха хора, честитяха ни .

Същинското събитие беше на 2 май. Започна забавно - успах се . Никога не се успивам и идея нямам как го постигнах точно в този ден. Трябваше да стана в 6, да си подготвя нещата, да изпия спокойно кафе и в 8 без 15 фризьорката да дойде. Да, ама не - в 7 ме събуди брат ми - той е човекът, който по принцип спи най-много в къщата и сигурно за първи път в живота му се случи да стане първи . Спомням си, че още напълно сънлива и ошашкана се завайках: "Олеле, какво ще правим сега". А той много сериозно ми отговори: "Как какво - ще те омъжваме". В суматохата реших, че нямам време да обличам роклята преди да дойде фризьорката и че всъщност е по-добре да отида в салона пък после ще се справя някак с обличането. Грабнах торбичката, в която трябваше да са фибите и фуркетите (всичко беше подредено от вечерта) и хукнах към салона - на съседната улица. Вече беше 8... Но с това перипетиите не спряха - защо ли нещо трябва да стане лесно, като може да е трудно. Фризьорката отвори торбичката и вместо фиби извади... тъй да се каже друг елемент от облеклото ми  . Явно, че са били еднакви торбичките и съм сбъркала. Хубавото е, че взе да ми става супер смешно от цялата "каръщина" та напрежението ми спадна. И така - прическата трябваше да почне в 7:45 и да свършим до 9, реално почнахме в 8:30. Свърших точно 9:40, а в 9:45 трябваше да дойдат да ме вземат от вкъщи! Буквално съм тичала по дънки и було по улицата - една жена ме спря да ми честити и да ми пожелае късмет. Който и да ме е видял в този ранен час сигурно много се е забавлявал. Добре, че в квартала ми никой не е ранобуден в неделя. Прибрах се, облякох роклята за 5 минути (на пробите я обличах по половин час).

И... почна да се звъни. Мъжът ми преди това много се майтапеше, че ще разбият вратата, ако не им отворим на момента. Е, не им отворих. Вместо това изнервена му се обадих по телефона и казах да стоят долу и да чакат, докато се оправя, че иначе да му мисли. Бях планирала да имам половин час за грим - отне ми 10 минути. След това започна приказната част . Качиха се "сватбарите", закичихме се (само брат ми не успях да закича, който незнайно как изчезна точно в този момент - подозирам, че хич не хареса бутониерата, една такава кичеста с розички и много брокат и реши да я пропусне). Казахме си наздраве и тръгнахме. Колата беше изненада - ретро, голяма, страхотно поддържана и в много приятен бледо син цвят. Снимаха ни разни чужденци.

В църквата успяхме да стигнем доста по-рано, така че си посрещнахме гостите. Преди се притеснявах, че е твърде голяма, но дойдоха абсолютно всички поканени, както и други, които по различни причини нямаше да са в ресторанта, така че я изпълниха. Мисля, че едва сега успях да оценя колко красива е "Св. Параскева" - за отвън си знаех и преди, но винаги съм смятала, че вътре е мрачна. Няма такова нещо. Забулих се преди влизане, така че кумът да махне булото ми на входа - винаги съм харесвала този ритуал. От венчавката да си призная не помня много, единствено в паметта ми е останал свещеника, който беше много мил, усмихваше ни се, радваше ни се, така че успяхме да усетим не само тържествеността на ритуала, а и това, че е много сърдечно и лично събитие. Като цяло мога да кажа, че съм много доволна от венчавката . Гостите също казаха, че е било много внушително, хорът беше прекрасен.

Следва продължение...

[Vasilissa]

Извинявам се за двете последователни мнения, но ще си продължа разказа - какво да се прави дългичък е ;-)

Последва фотосесията около Александър Невски с фотографа - тъкмо уцелихме цъфнали японски вишни (дано така се нарича това дръвче, че иначе много ще се изложа, милото ми го повтори сто пъти). Получиха се прекрасни снимки, много съм доволна, че се обърнахме към професионалист. По случайност беше спрял автобус с някакъв фолклорен състав и се снимахме с момичетата - за тях беше забавно, както и за нас.

Фотосесията отне около час и беше време да се отправим към ресторанта. Там ни посрещнаха както си му е редът, с мед и със сол. Ритнах менчето (идея нямам как успях с роклята с кринолина и тези заострени обувки обаче - справих се) - червено цвете, да видим дали диджея ще познае, че първото ще е момче ;-). Аааа, и победих в играта с бързото пиене на шампанското (това също не знам как стана). Изтанцувахме първия си танц на "Миг като вечност" на Стефан Върбанов, после и първото хоро. И двамата сме с вързани крака и си мислех, че това ще е голямо изпитание, с диджея се бяхме разбрали обаче да стоим на дансинга, докато хората се отпуснат и затанцуват - иначе просто нямаше да се получи. Странно, обаче се отпуснахме, мисля, че никога не съм танцувала толкова, може би заради дългата рокля не се притеснявах да не правя недодялани стъпки. Получи се много хубаво забавление, имаше хора - северняшки и македонски, блусове. Само чалга нямаше по наше желание - изобщо опровергахме твърдението, че сватба без чалга не става. С удоволствие ще похваля джиджея - невероятно забавление заформи, включваше се много на място, без излишни прекъсвания или остроумничене. На финала, овладя много умело един опит за пого на двама от гостите . Резултатът - ние прекарахме прекрасно, гостите останаха много доволни - и младите, и старите. Всички си отнесоха подаръците - юзчета с писъмце в тях - приличаха на писмо в бутилка, в стила на поканите и етикетите на бутилките с вино и ракия. В тази връзка и специалната ни селекция сватбено вино и ракия се изпиха - определено хората ги предпочетоха пред уискито и водката.

Очаквайте и снимки .

[Lionelsa]

Vasilissa, не само ти си пропуснала темичката, но и ние 

Пожеалвам ти един прекрасен семеен живот, изпълнен с детски смях и много любов!

[Dallila]

Vasilissa, моите поздравления за вашето младо семейство.Пожелавам ви много любов, разбирателство и щастие. 
Денят ти наистина е започнал много каръшки, но затова пък е бил много емционален и вълнуващ.Чакаме снимки. 

[Vasilissa]

Dallila, на мен все ми се случват някакви странни неща и всъщност всичките тези каръщини ме развеселиха от сутринта. По едно време се питах какво ще стане, ако дойдат да ме взимат, а аз съм по дънки и няма изглед скоро да се приготвя  - почти така и стана. Определено ще има какво да си спомням от този ден  .